Антиутопията

[pnp5q]

Кърт Вонегът, "Механично пиано" ("Утопия 14") - САЩ са победители във ВСВ благодарение на внедрената максимално ефективна механизация на производството (практически няма хора-работници). Страната се управлява от Национален Планов Съвет с помощта на супер-компютър. Прагът за влизане в управляващата класа е IQ 140. Останалите отиват в армията (където тренират с дървени пушки) или в "Чистота". (Описанието на лятната сбирка на висшия мениджмънт - със спортни състезания и поучителна пиеска - е потресаващо, ИМХО.)
Главният герой - д-р Протей - изпитва угризения поради дехуманизацията и постъпва в революционната организация "Призрачните ризи" (алюзия с т.нар."Призрачен танц" - форма на мирен протест на местното индианско население срещу колонизацията на Америка).

[pnp5q]

10 исторически урока, които авторите на дистопии пренебрегват напразно (англ.)
10. Врагът на твоя враг не е твой приятел.
9. Главния бос не винаги е главния проблем.
8. Отстъпките могат да доведат до въстание.
7. Бойците и от двете страни са нищите /а не примерно - романтични горяни срещу елитна имперска пехота/.
6. Не подценявайте битовите въпроси! /щот `литературните` бунтове са все за права и свободи/.
5. Новите режими идат с шантава идеология /или елементи в нея/.
4. Не забравяйте, че революциите и в отделно взета страна се случват в някакъв по-голям свят.
3. Жестоките вътрешни конфликти между революционни фракции продължават да тлеят и след победата.
2. Страхът сам по себе си може да ускори `взривяването`.
1. Впоследствие ще има някаква митологизация на загубилата страна.

[Guy de Mont Ferrand]

По темата (извинявам се за неуместното закъснение, но без друго има"ъп", а и това ми е любим жанр): твърде много антиутопии са ми минали пред очите, за да определя лесно най-добрата. "Ние" на Замятин определено може да се бори за първото място по мрачност на перспективата, "щастлив край", изобщо....

Впрочем, повечето религии съдържат "антиутопия" в някакъв вид; обикновено нещата свършват зле: Апокалипсис, Рагнарьок, Потоп, Смъртта на боговете и прочие, да не говорим за дуалистите от богомилски тип.

"Повелителят на мухите" (едно от имената на "месир Воланд") оправдано е спомената като принадлежаща към жанра.

Цитираните в последния пост "пренебрегвани исторически уроци" съвсем не са общовалидни или поне не и в онези антиутопии, които аз съм чел и окачествил като "добри". Или поне от "реалистична" гледна точка. Така напр. "Междузвездни войни" е добра приключенска история, но, съжалявам, нищо повече.

[Guy de Mont Ferrand]

Главният герой - д-р Протей - изпитва угризения поради дехуманизацията и постъпва в революционната организация "Призрачните ризи" (алюзия с т.нар."Призрачен танц" - форма на мирен протест на местното индианско население срещу колонизацията на Америка).

"Танцът на духовете" ми се струва по-добър превод

ПП: Що за ужас представляват преводите на български от ок. 2000 г. насам?!? Дали това не е ултимативното доказателство за "nation in decline"

[Guy de Mont Ferrand]

Между другото някой да е чел "Последният от Атлантида" на Беляев? Наистина действието не е в бъдещето, но...

[Victor_Nevsky]

Хм, някой в началото на темата бе споменал японска анимация и се подсетих за ''Психопаспорт'' /Psychopass/. Анимацията рисува свят много подобен на този при Хъксли /Нов Свят/ докато главните антагонисти го възприемат като 84-та (Главният злодей дори от време на време цитира книжката). Препоръчвам го като най-добрата /за мен/ екранизирана антиутопия.

[SPARTANEC]

Аз съм я чел и като цяло ми допада, нещото което ме дразни е идеологическия уклон - борбата на добрите роби(пролетарии) срещу гнета на лошите жреци и аристократи (империалисти/капиталисти)

[Guy de Mont Ferrand]

Аз съм я чел и като цяло ми допада, нещото което ме дразни е идеологическия уклон - борбата на добрите роби(пролетарии) срещу гнета на лошите жреци и аристократи (империалисти/капиталисти)

Мдам, но и той (идеологическият уклон) е типичен за епохата. Въпреки това си е яка книжка

[SPARTANEC]

Безспорно

[Spellbreaker]

Интересно, че май никой не спомена "Repent, Harlequin!" Said the Ticktockman! Вярно, че не е преведна на български (а на доста други езици), но е образец за добре написан съвременен разказ. Описва антиутопия на реда, подпечатан с до секундно разпределение на времето на всеки жител, и борбата срещу Системата.
След като не успяха да купят правата за филмова версия, направиха едно бледо подобие: In time (Дилъри на време бе преведено).

[pnp5q]

Много добро обобщение в днешния баш:
"В основата на жанра утопия лежи осъзнаването на факта, че човека има спрямо държавата задължения. А в основата на антиутопията - че има още и права."