Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Антиутопията

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Олдъс Хъксли.

    Comment


      #32
      А някой да е гледал японския анимационен 'Метрополис'? Имам предвид особено последната сцена
      Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

      Злобата крепи човека, а мързела го грози!
      (собствен патент)

      Comment


        #33
        Не, не ми е попадал, даже не съм чувал за него. Какво представлява - вариация на оригиналния филм или нещо по-различно?

        Comment


          #34
          Не особено. Просто носи същото име като онзи на Фриц Ланг. Всъщност има малко сходни теми, да кажем построяването на идеалния град, но оттам тръгват проблемите и като цяло става въпрос за нещо съвсем друго.
          Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

          Злобата крепи човека, а мързела го грози!
          (собствен патент)

          Comment


            #35
            Batko Charly написа
            А някой да е гледал японския анимационен 'Метрополис'? Имам предвид особено последната сцена
            За тоталното апокалиптично разрушение на града ли говориш?
            "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
            Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

            Comment


              #36
              Мдааам
              Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

              Злобата крепи човека, а мързела го грози!
              (собствен патент)

              Comment


                #37
                Ето причината да трьгна на лов за онези тайни , скрити в света ( забележете , света , не световете , тьй като всички дискурси се свеждат до един архи-текст ) на Оруел :

                gollum написа :

                " ( '1984' -б.м.)описва една сьвсем реално сьществуващ в главата на Оруел политически режим и реалност"

                Всьщност , всичко казано до сега относно самият текст , има за ос това изказване . Оставям настрана дебата за жанровата характеристика , кьдето " класическа дистопия " ( mellisa ) се поставя срещу " класическа антиутопия " ( Хана ) ; преминем през " антиутопията на фермата ( ' Фермата на животните ' -б.м. ) " едно разширяване на интерпретативното поле с още една частица от архе-текста (mellisa ) , та стигнем до идеята , че определянето на един текст не е разбиране (gollum ) . Приемаме последната постановката , сьгласявайки се , че вместването в дадено жанрово определение само би стеснило интерпретативните подходи . Това , което ще се опитаме да докажем е, че текста не е отговор на една политическа реалност , породен от досега на автора с нея , нито образите са алюзии на исторически личности . При това не отричаме социалността на дискурса , но изразяваме несьгласие , с определянето му единствено като социален , своего рода вид нео-реализьм .

                Всичко в текста отразява психиката на автора. Тя , твьрди се , реагира на колапса на света , тоталните войни , абсолютните диктатури , и продуцира образи-архетипи . Чувствеността на Балзак е чувствеността на Х²Х -тото столетие . Кошмарите на Оруел са кошмари на невротичния ХХ век , прозрял кризата на собствените си ценности , но и на своите идеали . Всичко в биографията на автора говори за това - Оруел , като полицейски офицер в Бирма - цивилизатор , отвратил се от своята цивилизация ; като запленен комунист ; сетне пророк , виждащ рухването на ком.-утопия в лицето на военния социализьм на Сталин ; писател , работещ в BBC по време , когато Luftwaffe громи Лондон ; сетне отшелник , депресивно чакащ края . Критиката драговолно подхваща тези факти от живота му , педантично тьрсейки в света на текста податки за едно или друго действително сьбитие , а когато не ги открива подхваща тезата за пророка , неразбран от времето си . Има нещо дьлбоко симптоматично в този подход , толкова историчен по сьщността си - той не желае да приеме , че Оруел е социален , защото говори за един универсален свят , за кризите на миналото , настоящето и бьдещето ; така подхода отрича себе си . ХХ век дори не може да погледне назад , да подходи синхронично , питайки кое обединява отделните структури на дискурса , полагайки в центьра едно общо и темпорално абсолютно сьзнание . То ( общото неосьзнато на психиката) , а не личните преживявания движат и пораждат архетипната символика на текста . Това , що е в сьзнанието ( " главата " по терминологията на gollum ) е всичко друго , освен реалност . Както бе казал един виден сьветски критик " 'Евгений Онегин ' щеше да бьде написан и без Пушкин " .

                PS Вярвам , ще усетите закачливото сьдьржание на текста . Решихме , че като сьвестен потребител на "БС" обстойно ще аргументираме теорията си , която инак може да се предаде в едно изречение ( освен това не сме бил Enter на всяко изречения ) Нека завьршим както почнахме :

                " ...да се занимаваме с приложно литературознание без да пишем нищо по сьщество "
                gollum

                Само да припомним , че разликата между литературознание и литературна теория е като тази между етнография и етнология : едното описва , другото мисли

                PSPS Благодарим на Бялата фея от Чешир , че бе наше вдъхновение
                Last edited by Kaiser; 22-10-2005, 16:15. Причина: един приказен финал

                Comment


                  #38
                  Всичко написано до тук е много интересно. Не е възможно някой да е прав, а друг да не е – става въпрос за интерпретация, за възприемане и там понятия като правилно и неправилно не играят роля. Обаче ме човърка отвътре: защо за тези книги, някои от които са без съмнение едни от великите книги на 20 век, се говори така, сякаш това е някаква мъртва материя, не предизвикваща никакви чувства, не събуждаща никакви мисли, дори и несъгласие или неприемане, все едно се прави дисекция на някакво чуждо и неинтересно насекомо.

                  Литературно-интерпретативни десублимации на алиенирания от дискурса реципиент мога да прочета във всяка литуратурна енциклопедия или статия, бъкащи от чуждици и систематизации, измишльотини и позьорства. Нивото на някои от тях са наистина съпоставими с разработка на есе за матура от някоя не особено умна зубрачка с очилца, която даже не е чела книгата, за която пише. Четенето на книга е за мен удоволствие, наслада и усещането на тази наслада е почти физическо и ако това удоволствие наистина е голямо, то със сигурност може да се изрази с човешки език. Както и отвращението или неприемането на книга също може да се изрази в прав текст.

                  Кайзер, това не се отнася към теб или към някой друг от изказалите се, а просто породени от темата асоциации.
                  Last edited by Хана; 04-10-2005, 10:36.

                  Comment


                    #39
                    Какво ще кажете за "ФАТЕРЛАНД"на Робърт Харис ?
                    SEMPER AGRESSUS

                    Comment


                      #40
                      Хана , винаги съм издигал в култ онази прекрасна реплика на Еко : " всички велики са писали разбираемо " (структурата на поста ми е преднамерено утежнена ) Ей Богу , повечето наистина са го правили и правятСега чета "Опити" на Бейкън , та въпреки името и заглавието не срещам проблеми.Дали критиката трови текста с някакви измишлъотини и нелепости - зависи от критиката , а и от личните пристрастия на четеца , пристъпващ към нея , за да обогати познанията си . Лично аз съм склонен да гледам с добро око на митологичния и психологичен подход , но не забравям , че те са само два от многото . В това , виждам всички сме единни . Привсе , да се плашим от думи като " дискурс " и " архетип " , ами не схващам смисъла

                      PS Освен това за мен книгата също е наслада , съчетана със стремеж към притежание , то затова всички тук сме библиофили , предвид темата на разговора .

                      Comment


                        #41
                        HELLCAT написа
                        Какво ще кажете за "ФАТЕРЛАНД"на Робърт Харис ?
                        Не мисля, че той попада в категорията "антиутопии". По-скоро е в раздела "алтернативна история".
                        Чел съм го доста отдавна, но не помня да ми направи кой знае какво впечатление. Доста е наивен за някои неща, за други горе-долу става.
                        Ако те интересува темата можеш да погледнеш "Човекът във високия замък" на Филип Дик. Също не е нещо кой знае какво, но не е лоша все пак
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #42
                          Kaiser написа
                          Освен това за мен книгата също е наслада , съчетана със стремеж към притежание , то затова всички тук сме библиофили , предвид темата на разговора .
                          Ами не, аз не страдам от такъм стремеж към притежаване на книги. Обладаването е в акта на прочитане, собствеността е бюргерство. А пък малко са книгите, които заслужават повече от one-night-stand. Малко са тези, с които искаш да повториш и да потретиш или даже да останеш за цял живот. Минаваш, опознаваш, изоставяш и вървиш към следващата. Затова на книгите трябва да се гледа хедонистично, като на наслада.

                          Comment


                            #43
                            Що се отнася до спора. Относно географията у топия идва от гръцки и съвсем паравилно Мелиса посочи топос - "място", "у" то отпред е за не, тоест комбинацията дава дума която можем да преведем грубо като "никъде". Което показва едно географско нищо. Анти-утопия от друга страна е противоположното на утопия, тоест не е "никъде", а е някъде и в този смисъл подлежи на географско издирване което би дало резултати в случая с Оруел: 0 градуса дължина и 51 градуса северна ширина.
                            Що се отнася до това дали книгата(1984) е антиутопия или дистопия лично аз смятам Мелиса за напълно права. Корена на това мое убеждение се крие в разбирането ми за дистопия и антиутопия като синоними.
                            Що се отнася до бюргерството то аз като отявлен привърженик на оловния въздух свързан с обитанието на града и страдащт от слаба памет човек се придържам към него(помага на хора със слаба памет но не повече от бележките, за които никога не остава време или желание по-точно).
                            С Кайзер съм напълно съгласен, каквото и да каже - нали е шефа...за сега.
                            Що се отнася до модела изграден в 1984 аз лично намирам смущаващи подробности директно показващи кого описва автора. Нека се сетим за физическото описание на два важни героя(макар и виртуални) - Big Brother 2(не може да не гледаш - да, да) и Имануил Голдщайн. Ако първият е горд носител на гъсти мустаци(по известни сред запознатите като "връбче") то вторият се характеризира с издаиническа "козя" брада. Ако някой има съмнение по отношение на мустаците, то по отношение на брадата не може да има съмнение, само си представете колко добре се връзва с пикел.
                            За "Ние" почти нямам спомен макар да я четох само преди 3-4 години, това което ми е останало е по-скоро отрицателно отношение. Не казвам че книгата е лоша, просто на мен не ми хареса.
                            Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                            Comment


                              #44
                              Първо, да изразя радостта си, че ти, Кайзер, се включваш в дискусията (кат един конник в бляскав онтологичний доспех, спасяващ от съдба по лоша совето ефирно вдъхновение ). И след това хайде по теста, който май уж градим с общи усилия .

                              При това не отричаме социалността на дискурса , но изразяваме несьгласие , с определянето му единствено като социален , своего рода вид нео-реализьм .
                              Не знам кои сте “вие” (не, не се оплаквам, вниманието на тези "ние" ме ласкае почти, да не говорим, че от това местоимение разбирам, че рицарят е спасил своята девойка от чудовището, сполучил е в своето начинание сиреч ), но съм съвсем убеден, че поне аз не се опитвам да натикам въпросният текст (пък и който и да е друг) в блатото на социалните реалии, та крилете му да се просмукат с тиня и да не мож веч да лети. Както отбелязах, възможни са много подходи – нещо повече, веднъж излязъл изпод перото на автора си, текста живее собствен живот и то дори не един живот, а множество отделни – всеки прочит е способен да образува нова текстова реалност .
                              Единственото, което отбелязвах в предходният си отговор е, че определеномога даа намеря (пък и всеки би могъл, ако си направи труда) много допирни точки между този текст и съвсем конкретни исторически реалии, поради което заключих, че можем да го възприемаме и като критика към тях.

                              Това , що е в сьзнанието ( " главата " по терминологията на gollum ) е всичко друго , освен реалност .
                              Хъм, подобно твърдение, разбира се, може да се постави (както и всяко друго). Но със същата сила бихме могли да кажем, че обективната реалност, това “общо и темпорално абсолютно сьзнание” също толкова не съществува, а същестува едниствено мрежата от отделни личностни реалностни коридори (или снопове, което би било по-точно като метафора), които си взаимодействат повече или по-малко помежду си и пораждат определени “общи места” в процеса на информационната си дейност. Но тези последните не са абсолютни, нито могат да бъдат регистрирани като такива.
                              Както бе казал един виден сьветски критик " 'Евгений Онегин ' щеше да бьде написан и без Пушкин " .
                              С това, а ввероятно и с целият абзац, желаеш да покажеш, че всъщност авторът е единствено проводник на виденията на “духа на времето” (същото онова трансцедентално съзнание, упоменато от теб ), че внимателният анализ остранява индивидуалните и несъществени характеристики, възприема творбата като “пъзел наобратно”, - т.е., не парченца, от които сглобяваме картинка, но странното е, че парченцата променят изображенията си и всяко индивидуално текстово преживяване може да доведе до значителни разлики в сглобената крайна картинка. В подобен случай имаме готова картинка, която трябвада разрушим за да “разкрием” това, което тя скрива (“общото място” ) и да го познаем. Аз не бих бил толкова категоричен, защото ако не друго, то заниманията на литературните критици показват едно – анализът никога не може да бъде извършен математически чистои коректно, така че последващия синтез да възстанови творбата . Дейността на последните прилича повече на дисекция/вивисекция и в резултат вместо функциониращото, живо тяло имаме куп кървави останки.
                              Несъмнено, ако анализираме досаттъчно последователно търсейки общото, накрая ще стигнем (отстранявайки “ненужните подробности”) до състоянието, при коетоот всеки текст остават едни и същи следи на “общото и темпорално абсолютон съзнание”. Но самите ткестове и това, което ги оживява ще е изгубено в този процес.
                              Та като приемам твоята идея (несъмнено и тя, като всяка д,уга интерпретация има своето съществуване) бих посочил, че определено без Пушкин не би имало този “Евгений Онегин”. Творецът и неговата личност са много повече от прост проводник или ако щеш – вместилище на ония упоменат от теб почти скарален дух .
                              Не времето или неговите тенденции раждат текстовете – създават ги индивидуални и конкретни човешки съзнания, които се намират под влияние на пространството, котео обитават – историческо, социално, идейно, психическо, духовно и какво ли не още.
                              Да, тези хора са част от цялото и проявяват някои типични негови черти. Но това, което превръща писането им в текст, който придобива собствен живот не са точно тези общи черти . Поне според мен, разбира се – в тази облас тличното мнение е мерилото .



                              Критиката драговолно подхваща тези факти от живота му , педантично тьрсейки в света на текста податки за едно или друго действително сьбитие , а когато не ги открива подхваща тезата за пророка , неразбран от времето си .
                              Да, тук определено си регистрирал един от основните проблеми на “критиката” . Текстът се ражда в съзнанието на автора си, а именно до там критиката няма достъп. Затова тя се опитва да “регистрира” духовните му преживявания в тази сфера, до която има достъп – биографията му, - поредицата от житейски регистрирани събития. А, разбира се, точно там няма как да ги открие, поне не повече отколкото можем да видим откъде е прелетяла птица по следите, оставени от крилата й във въздуха . От друга страна, оставените текстове са единствените веществени страни за духовния живот на совя автор, които са ни достъпни. Желателно е оттам да се почва и там да се остава. Поне така се опитвам да постъпвам аз, когато чета нещо.



                              Само да припомним , че разликата между литературознание и литературна теория е като тази между етнография и етнология : едното описва , другото мисли
                              Или едното събира и систематизира факти, а другото се опитва да ги анализира и евентуално да синтезира. Добра забележка, приемам я – аз нямах предвид научното разделение, но нищо . Бих добавил, че основният проблем е че тази, която следва да мисли често забравя да го върши и навлиза в територията на събирачите.


                              структурата на поста ми е преднамерено утежнена
                              Жалко, каква ли щеше да бъде ако преднамерено я бе облекчил .

                              Comment


                                #45
                                Някой иска ли да ми обясни разликата между антиутопия и дистопия?
                                Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                                Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                                (собствен патент)

                                Comment

                                Working...
                                X