Фантастиката на Федор Бондарчук, наречена "Сталинград"

[Dinain]

Ще се абстрахирам от филмовите качества на лентата (които липсват), и ще задълбая малко във военния аспект. Не мога да разбера, с какъв акъл се правят такива неща, очеизвадно нелепи.

1. Пламтящите щурмоваци - това просто не знам как да го коментирам, зомби апокалипсис? Няма как да се вземе на сериозно такава сцена - подпалени войници продължават устремно щурма си и побеждават(!).
2. Танковете - добре, ясно е, че Тигри в Сталинград не е имало. Обаче и Pz IV Ausf. H (каквито бяха изобразени), е нямало как да има, понеже производството им започва през юни 1943 г.
3. Артилерията - доколкото съм запознат, още през ПСВ се е практикувал "огненият валяк" - артилерията стреля по площи на 50 м пред настъпващата пехота. Тоест още тогава е била достатъчно точна, а във филма се показва, че през ВСВ съветската артилерия не може да нацели вражеските позиции, без да помете и своите, въпреки че са отдалечени на поне 300 метра (това беше ясно казано от снайпериста в една от предните сцени - измери 300 метра от къщата до фонтана и си го записа в тефтерчето)...?

[gollum]

Още не съм гледал филма и да си призная, не очаквам нищо хубаво. Досега само кофти неща съм гледал от Феодор Бондарчук (за разлика от баща му).

Но:

1. Пламтящите щурмоваци - това просто не знам как да го коментирам, зомби апокалипсис? Няма как да се вземе на сериозно такава сцена - подпалени войници продължават устремно щурма си и побеждават(!)

Не знам точно как е заснето във филма, но основата е от спомените на Зайцев, ето този пасаж:

Лежим один к одному. Прошел час, второй. Ночь на исходе. Моряки хорошо ориентируются по небесным светилам, но небо задымлено, и трудно определить, близко ли рассвет.

Заметно волнуются офицеры, а мы по-прежнему лежим абсолютно без действия и сами волнуемся все больше.

Ясно: скоро мы должны вступить в бой. Но где противник, где его передний край? Никто тогда не догадался проявить инициативу — разведать. Не додумался до этого и наш комбат Василий Котов. Он лежал на животе рядом со мной. По другую сторону сидел старший лейтенант Василий Большешапов.

Раннее утро. Яснее стали вырисовываться дальние предметы. Слева от нас хорошо видны бензобаки. Что за ними, кто там? Выше баков — железнодорожное полотно, стоят пустые вагоны. Кто за ними притаился?

Наконец наблюдатели немецких минометных батарей засекли нас. На берег Волги, в самое наше скопление, полетели мины. В воздухе показались самолеты противника, стали бросать осколочные бомбы. [18]

Матросы заметались по берегу, не зная, что делать.

Лейтенант Николай Логвиненко, командир батальона Василий Котов и я успели прыгнуть в глубокую воронку от бомбы.

Прижались к земле, лежим. А фашистская авиация молотит, только камни летят. Справа и слева послышались стоны раненых.

Через несколько минут донеслось:

— Убит заместитель командира дивизии.

Нет, дальше так оставаться нельзя. И тут из-за Волги ударила «катюша». Молодцы артиллеристы, в самый раз!

С разрывом последнего снаряда старший лейтенант Большешапов выскочил на пригорок, крикнул:

— За Родину!

Вскинув над головой пистолет, он бросился к бензобакам, где засели фашистские автоматчики. Словно пружина подбросила меня на ноги, не помню, как оказался рядом с Большешаповым.

Вслед за нами справа и слева поднялись матросы. Страх и нерешительность как рукой сняло: дружная атака и робкого делает отважным.

Слева застрочил фашистский пулемет, укрывшийся где-то в развалинах возле оврага Долгого. Цепи моряков прижались к земле. Атака захлебнулась.

Большешапов приказал мне пробраться к развалинам и забросать пулеметное гнездо гранатами.

Когда фашистский пулемет замолчал, моряки, наступавшие на левом фланге, снова поднялись в атаку.

Заметив скопление нашей пехоты у бензобазы, фашисты открыли массированный минометно-артиллерийский огонь. Потом полетели бомбы с пикировщиков. Над базой взметнулось пламя, начали рваться бензобаки, загорелась земля. Над цепями атакующих моряков с оглушительным ревом метались гигантские языки пламени. Все охвачено огнем. Еще минута — и мы превратимся в угли, в головешки...

— Вперед! Вперед!

Охваченные огнем солдаты и матросы на ходу срывали с себя горящую одежду, но не бросали оружия. Атака голых горящих людей... Что подумали о нас в этот момент фашисты — не знаю. Быть может, они приняли нас за чертей или за святых, коих и огонь не берет, и потому бежали без оглядки. Мы вышибли их из поселка, прилегающего к бензобазе, и остановились на крайней западной улице, залегли среди маленьких индивидуальных домиков, из которых состояла эта улица. Здесь кто-то подкинул мне плащ-палатку, и я кое-как прикрылся.

Тотчас же командир полка майор Метелев направил основной удар своих батальонов по оврагу Долгому на метизный завод, в район льдохранилища и на высоту 102 — Мамаев курган. В овраге Долгом наша рота установила локтевую связь с пулеметной ротой 13-й гвардейской дивизии, которая вела жестокие бои за центр города.

В воздухе по-прежнему кружили фашистские самолеты. Шел воздушный бой. Фашистские пикировщики штурмовали завод «Красный Октябрь» и северные скаты Мамаева кургана. Там тоже горела земля.

От раскаленного воздуха у солдат потрескались губы, пересохло во рту, слиплись опаленные волосы — зубья расчески гнулись.

Но командир батальона капитан Котов радовался: приказ выполнен! Бензобаки отбили, овладели недостроенным красным зданием, захватили контору метизного завода, бои идут в цехах и проломах асфальтового и метизного заводов!

Наступила часовая передышка. Принесли обмундирование. Нашлась зарытая в песке чуть обгоревшая моя тельняшка.

(източник)
Така че тук Бондарчук не си е измислял сам. Може да го е заснел идиотски (не знам, трябва да видя), но в основата са спомените на участник в събитията и като ги чета, звучи като това, което описвате. Т.е. чисто военно не виждам нелепости по този пункт.

2. Танковете - добре, ясно е, че Тигри в Сталинград не е имало. Обаче и Pz IV Ausf. H (каквито бяха изобразени), е нямало как да има, понеже производството им започва през юни 1943 г.

Както вече беше отбелязано, използвали са каквото е имало (разбира се, тук може би има и какво да се обсъди по въпроса за това как е изхарчен бюджета, но едва ли можем ние да го направим тук), т.е. два реални танка (Т-44), "облечени" така че да мязат горе-долу, на някакви четворки. Естествено, самите танкове са по-големи от реалните Pz-IV и оттам се получават тези странности. Може би би било по-добре да се ползва изцяло компютърно генерирано изображение, не знам. Но не мисля, че точно това е голям проблем.
Просто за да дам пример, "В бой идут одни старики" (добър военен филм, според мен) за немски "Месершмити" ползват самолети, които нямат нищо общо нито с Ме-109, нито дори с витлови изтребители и нищо, това не оказва кой знае какво влияние (навремето дори не съм го забелязвал, сега го забелязвам, но не е проблем). Или в "Битката за Англия" пак в ролята на Ме-109 използват самолети (мисля че от онази чешка версия), които приличат, но не много (двигателя е различен и поради това носа изглежда доста по-различно). Но не мисля, че чак толкова влияе. Въобще, използването на не особено автентична техника се среща често, особено в по-старите филми. Но е подробност (особено на фона на другите недостатъци), макар и съм съгласен, че по този пункт има какво да се критикува.

3. Артилерията - доколкото съм запознат, още през ПСВ се е практикувал "огненият валяк" - артилерията стреля по площи на 50 м пред настъпващата пехота. Тоест още тогава е била достатъчно точна, а във филма се показва, че през ВСВ съветската артилерия не може да нацели вражеските позиции, без да помете и своите, въпреки че са отдалечени на поне 300 метра (това беше ясно казано от снайпериста в една от предните сцени - измери 300 метра от къщата до фонтана и си го записа в тефтерчето)...?

Тук нещата са по-сложни - зависи какво точно е показано. Първо, "огненият валяк" наистина е достатъчно древно "изобретение", но той изисква определени условия - добре познат терен, точен график за движението и ясно обозначени зони на преход, ясни сигнали за преход от фаза във фаза (т.е. много добре организирано наблюдение и връзка между пехотните командири и батареите), точно позиционирани батареи. Т.е. организирано настъпление. Не съм сигурен, но ми се струва, че във филма не е описано това, а и в условията на сталинградската битка - особено в града - съмнявам се, че реално са използвали подобен тип задачи. По-вероятно е да водят коригируем огън (когато искат да поразят конкретен обект) с отделно оръдие (максимум - батарея) или ако става въпрос за по-голяма атака (като описваната по-горе в спомените на Зайцев), то ще има определена артилерийска подготовка, но тя се провежда по различна схема - артилерийски налет с определена продължителност по предварително набелязани цели и без какъвто и да е пренос на огъня, камо ли координиран с движенията на собствената пехота.
Това обаче ("огневия валяк") е само един от възможните методи за работа на артилерията в настъпление и изисква висока степен на подготовка и взаимодействие - нещо, което е било много голяма рядкост през първите 2-3 години от войната. Стандартният метод за работа на съветската артилерия в такава обстановка е артилерийската подготовка и тя, както неведнъж е ставало въпрос, рядко е особено ефективна, т.е. основният ефект е че за времето на подготовката й противникът се е укрил по блиндажите.
Що се отнася до артилерийски (или въздушни) удари по своите - те съвсем не са рядкост в тази война за която и да е страна (и особено на източния фронт), т.е. примери има много и не бих оценил подобно нещо като "нереалистично". Особено пък при степента на подготовка, връзка и координация на силите, участвали в този етап на битката. Да не говорим, че подобни примери могат да се намерят и от по-скорошни конфликти (т.е. с водени с доста по-модерни средства).
Така че и по този пункт не виждам смисъл да се критикува поне според написаното (ще трябва да погледна във филма): случва се на тогавашната съветска артилерия в ония условия да пропуска целта и понякога да удря и по своите. Не само за съветската, де, на немската също й се случва.

Мен лично сцената със стрелбата с рикошет с единствения фугасен снаряд ме втрещи най-много...

Какъв е бил проблема с тази сцена? Стрелбата на рикошет с фугасни или фугасно-осколъчни гранати и за двете страни е стандартен тип стрелба по онова време.

Съвсем не защитавам филма (още не съм го гледал) и подозирам, че основните ми забележки ще са по художествената част. Но спрямо реалиите на ВСВ мога да коментирам според това как си представям нещата. Засега не прочетох нещо фрапиращо нереалистично (впрочем, в видео-рецензията на Гоблин се споменават някои подобни неща, но аз на неговите рецензии не вярвам особено, защото са твърде полемични и рядко имат за цел да се обсъди самия филм).

[feersum]

Стрелбата на рикошет с фугасни или фугасно-осколъчни гранати и за двете страни е основен тип стрелба по онова време?

О.о

Ще може ли малко повече информация по въпроса?
Всъщност за снаряди или гранати говорим?

[gollum]

Ще може ли малко повече информация по въпроса?
Всъщност за снаряди или гранати говорим?

За снаряди, разбира се, т.е. гаубични гранати, ако предпочиташ (разликата фугасни, фугасно-осколочни или осколочни е въпрос на нагласяне на взривателя, самите снаряди са едни и същи). Т.е.- това, с което стреля тежката полева артилерия и всички гаубици / корпусни оръдия (при стрелба при малък ъгъл на възвишение (не повече от 20-30)), така че този метод се използва често за полевите оръдия и за дивизионните гаубици (и много по-рядко за по-тежката артилерия). Работата е проста, когато искаш да поразиш жива сила в полево укритие, а не да разрушават укрепления, най-добра поражаема площ се получава, когато снарядът експлодира над земята, а не след като се зарови в нея. Тогава това не е било много лесно за постигане, освен ако не се използва шрапнел (но той не върши почти никаква работа срещу войници в окопи). Вариантът е или да се ползва взривател с определено закъснение, което да се изчисли така, че да да се задейства малко над земята (не повече от 3-4 метра) или да се стреля с рикошет (което е стандартна артилерийска практика тогава - за директната стрелба). Закъснителния взривател е сложна работа и не съм чувал да се е ползвало (камо ли пък в съветската артилерия по онова време) - нещата после се променят с появата на радио-взриватели, но това е после. Но другия момент си е съвсем стандартен, взривателя сработва със закъснение след удара в земята, като номера е да се стреля така, че самия снаряд да не се зарови, а да отскочи. Разбира се, попадението трябва да е под малък ъгъл, затова и стрелбата трябва да се води при малък ъгъл на възвишение (за да се получи относително "плоска" траектория).
Да речем, тук е обяснено кратко и добре (на руски език е). Така че ако това са показвали във филма, съвсем реално си е.

Пак да повторя - не защитавам творението на Бондарчук (не мога да правя такова нещо след помията, която той засне по "Обитаемия остров"), а само определени реалии от ВСВ.

[De Ruyeter]

По смешен и нелеп филм не бях гледал скоро! То не бяха зомбита обгърнати в пламъци, не беше фугасен снаряд, който уцелва купола на Т-34 и взривява муниционен склад /при условие че фугасният се взривява при удар Героичните съветски солдати спират настъплението на половината немска амримя - нещо по подобие на 300 в руски вариант.Обаче пък най-коравите войници остават накрая - 7 /Великолепната седморка/. Абе направо да не се гледа или да се гледа след погълнато солидно количество алкохол така че да ти е все едно какво гледаш

[gollum]

не беше фугасен снаряд, който уцелва купола на Т-34 и взривява муниционен склад /при условие че фугасният се взривява при удар

Само да те коригирам леко, ако искаш фугасно действие, взривателят не трябва да е установен на мигновенно действие при удар, защото тогава получаваш осколъчно действие. За фугасно се поставя на десйтвие с определено закъснение (по същия начин се използва и при стрелба с рикошет, макар че там се цели осколъчното действие), защото целта е разрушение, т.е. трябва да се позволи на снаряда да се зарови в земята, преди да се взриви (за да разруши или повреди укреплението).
А там идеята е била, че стрелят на рикошет от танкова броня ли?! Доста идиотска идея, сигурно може да стане и по случайност, но... бая случайност.

Героичните съветски солдати спират настъплението на половината немска амримя

То общо взето това се случва и в действителност при Сталинград.

Както го описвате, не си и струва да си губя времето да го гледам.

[De Ruyeter]

Да, снаряд удари купола на Т-34 и екссплодира в съседна сграда Поне от морскитие фугасни снаряди знам, че целта има е да разрушат небронираните части на кораба - нос, кърма, да изрешетят надстройки, постове за управление на огъня и т.н. но да ударят броня и да не се взриви...хммм. А за съветските солдати може да са удържали немската армия, но съотношението в никакъв случай не е било 10:1 в полза на германците.Да не говорим, че въпросните съветски войници, нямаха почти боеприпаси. Въпреки това при ръкопашен бой на 30 германеца срещу 7 руснака нито един от германците не се спаси.......То чудо, то героизъм, ма това надхвърля и най-смелите пропаганди филми от времето на соца.......Да не говорим че атакуваха фронтално окопите на по-многобройни немски части и ги принудиха да се оттеглят в една сграда. Как загинаха само 2-ма от тях също е загадка.При условие, че германците не спираха да стрелят.....Т-72 и Т-54 бяха доста нескопосано представени като немски танкове, но измежду заварените вертикални листа си личеше съветския им корен

[Dinain]

Няма да е зле Голъм да гледа филма, за да можем да коментираме по-лесно и да не се налага да илюстрирам с картинки.

Така че тук Бондарчук не си е измислял сам. Може да го е заснел идиотски (не знам, трябва да видя), но в основата са спомените на участник в събитията и като ги чета, звучи като това, което описвате. Т.е. чисто военно не виждам нелепости по този пункт.

Ами във филма не си хвърляха дрехите. Това е разликата.

Както вече беше отбелязано, използвали са каквото е имало (разбира се, тук може би има и какво да се обсъди по въпроса за това как е изхарчен бюджета, но едва ли можем ние да го направим тук), т.е. два реални танка (Т-44), "облечени" така че да мязат горе-долу, на някакви четворки. Естествено, самите танкове са по-големи от реалните Pz-IV и оттам се получават тези странности.

Ъъъ, значи танковете бяха поне 4. Т.е. или са използвали комп. анимация, или са били повече реалните машини. Така или иначе, това няма значение, защото ако беше гледал филма, нямаше да пишеш за "някакви четворки" - постарали са се да им направят страничните брони, именно така ги идентифицирах като H.

това е от филма

Това е от войната

3. Артилерията
Тук нещата са по-сложни - зависи какво точно е показано.

Да го обясня по-просто. Във филма съветите форсират Волга, провеждат споменатата зомби атака и в хаоса 5-има се оказват в една къща, където откриват Катя. После получават заповед да отбраняват въпросната къща до смърт, защото тя е стратегически важна и т.н. С времето се присъединяват още неколцина оцелели и така гарнизонът става десетина съветски войници. Имат един снайпер, една картечница и едно ПТ оръдие, мисля 45мм. М1937, с един снаряд. С него правят и изстрела с рикушет в кулата на един изоставен танк. Та тази дузина спират половината Вермахт, както отбеляза Де Ройтер. Подозирам, че това е безсрамен рип-оф на "къщата на Павлов", между другото.

Позициите на немците са в сградите от другата страна на площада. Когато снайперистът замерва разстоянието до едно фонтанче, което дори се пада някъде по средата на "ничията земя", казва че е на 300 м. А когато командирът пита коригировчика, не може ли да насочи артилерията от другата страна на Волга да обстреля немските позиции, онзи му отговаря, че са прекалено близко и ще отнесе и тях(!). Така се обяснява нуждата от ръкопашни хватки, разбира се. Накрая, разбира се, се стига до код "счупена стрела" и в крайна сметка е дадена командата да се обстрелят собствените позиции, за да се поразят и преливащите врази. Това имах предвид, "огненият валяк" беше само илюстрация, че може да се насочи артилерия и на 50 м от собствените позиции.

Другото ми негодувание е за мелодрамата. В разгара на битката за Сталинград, гарнизоните от двете страни на барикадата прекараха трите дни в обяснения в любов, ходене по к*рви, крадене на храна, разказване на лични драми, гледане на звездите, гонене на евреи и какво ли не, само не и воюване. Явно това им беше последната грижа.

[gollum]

Поне от морскитие фугасни снаряди знам, че целта има е да разрушат небронираните части на кораба - нос, кърма, да изрешетят надстройки, постове за управление на огъня и т.н. но да ударят броня и да не се взриви...хммм.

В сухопътната артилерия това е, когато искаш осколъчно действие, т.е. да поразяваш жива сила. Тогава ти трябва снаряда да се взриви щом удари нещо - веднага, преди да се е "заровил" в препятствието, за да даде повече шрапнели. Освен ако не стреляш "на рикошет" (което е по-ефективно, но иска повече опит и специфични условия (сравнително ниска или "плоска" траектория, т.е. стрелба при сравнително малък ъгъл на възвишение (едва ли повече от 20 и нещо градуса - за да може да се получи рикошет), тогава се наглася със закъснение, така че взривателя да гръмне снаряда малко след като удари препятствието (и се задейства), така че да стане малко над земята - ако са успели да постигнат рикошет. Тогава повече шрапнели от снаряда вършат "полезна" работа (така да се каже).
Когато искаш фугасно действие, т.е. целта ти е да преровиш или разрушиш полеви укрепления или да разрушиш някаква постройка, тогава ти трябва снарядът да се взриви чак след като се "зарови" в земята (или пробие поне отчасти препятствието): така енергията на взрива отива не за шрапнели, а изцяло за разширение. Затова и би трябвало да го настроят за забавено действие (там има и варианти с допълнителен взривател на дъното на снаряда - както са бронебойните снаряди (мисля че и при морските е така), така че взривяването да стане зад бронята).
Обаче не знам дали няма снаряда да се деформира твърде много, ако се удари в броня - идеята е да рикошира от земята (и ставало само при подходящи почви, т.е. не твърде меки). Може би теоретично може и да стане, обаче ще е някаква шантава случайност. Но ако е настроен на фугасно действие (или за стрелба на рикошет) не би трябвало да се взриви при удара, а след това.

А за съветските солдати може да са удържали немската армия, но съотношението в никакъв случай не е било 10:1 в полза на германците.

общото - в никакъв случай. Локално обаче се е случвало всякак, включително и значително немско превъзходство. Особено пък при градски бой (още повече пък там). А доколкото разбирам, те са показвали някакви съвсем локални събития (съдейки по бройката участници) - Исаев пишеше нещо за компресиране на няколко забележителни места от Сталинград в рамките на един площад (една снимачна площадка).

За героизма е ясно - то в такива филми рядко може да се очаква нещо друго. Пък и реален героизъм там е имало. Както и ръкопашни схватки. Макар че си представям какво е сътворил Бондарчук-син с тях (като се сещам за "Обитаемия остров").

Т-72 и Т-54 бяха доста нескопосано представени като немски танкове, но измежду заварените вертикални листа си личеше съветския им корен

Из блоговете твърдят, че става въпрос за два преправени Т-44, ще прикача снимките. Били се мяркали и в други кино-продукции, та сигурно затова са ги и взели (по-евтино).
Това са въпросните Т-44, "облечени" а ла немски танкове (четворки):



Това е пак същия танк, но в предишния филм "Сталинград"


А това е от филма на Бондарчук:

[gollum]

Динаин, прав си, че не е зле да го гледам, ама нещо не мога да намеря мотивация за това. особено след като няма какво да се надявам и на художествената страна (не че с предишната история на Бондарчук бих могъл). Ама току-виж съм успял да се прежаля. Както и да е, посочих, че в основата на сцената с "огнените зомбита" стоят реални спомени (нещо, което поне част от пишещите явно не знаеха, може би и ти си бил в това число, така че някаква полза е имало ). Разбира се, там събитията се случват сутринта, но има атака на обхванати от огън войници (по-точно, хора с горящи дрехи, които си ги събличат и захвърлят), които помитат противника (който се разбягва при гледката). Явно режисьорът "така е видял нещата" (мисля че това оправдание се използва често) и за да ги направи по-впечатляващи е преместил събитията през нощта (щото пламъците да се виждат по-добре, предполагам, за "ефект" дето се вика) и сигурно пак по същите причини е запалил самите войници като факли, а не само дрехите. Явно пресилване и сигурно не стои добре на екрана. Мога само да отбележа - съсипана е добрата реална сцена, ама какво да се прави, с такъв режисьор... (той и в "Девета рота" значително бе съсипал една иначе потенциално доста интересна история).

Ъъъ, значи танковете бяха поне 4. Т.е. или са използвали комп. анимация, или са били повече реалните машини. Така или иначе, това няма значение, защото ако беше гледал филма, нямаше да пишеш за "някакви четворки" - постарали са се да им направят страничните брони, именно така ги идентифицирах като H.

Това че са модификация от "Н" насетне е ясно, но за мен не е кой знае колко важно, затова и приведох пример с други филми, където нещата са по-трагични и нищо - това не влияе особено. Но ако няма какво друго да се види (ще проверя, обещавам ), то тогава вече е нещо, но не чак такова (колко зрители реално могат да познаят какъв е един танк, камо ли пък модификацията?). Виж, ако нарочно са ги направили такива за филма, това ще е тъпо. Може би вече са били направени така за друг филм, не знам. Но нищо чудно и да са за този, де, щото "художникът така е видял нещата", не бих се изненадал. При всички случаи имаме реален прогрес в сравнение с розовия танк от "Обитаемия остров" (на който люка му се крепеше на пантичка като за врата на тоалетна).

За останалата част от разказа - благодаря. Идиотски звучи, но сигурно се основава на нещо (мемоари за Сталинградската битка колкото искаш, не съм чел всичко). Може би има някаква реална история в основата си, но не звучи много добре, съгласен съм.

Накрая, разбира се, се стига до код "счупена стрела" и в крайна сметка е дадена командата да се обстрелят собствените позиции, за да се поразят и преливащите врази.

Това ми звучи като взето от собствената му "Девета рота", и там имаше подобен момент. Самоцитира се един вид, сигурно за да си мисли, че вече е станал класик. Героизъм, един вид. Впрочем, има и такива реални случки.

Това имах предвид, "огненият валяк" беше само илюстрация, че може да се насочи артилерия и на 50 м от собствените позиции.

Бе като се има предвид подготовката на артилеристите тогава - рисковано е, особено пък на 50-100 м - още първия може да ги "закове" и няма и какво толкова да коригират . Мисля че дори и сега подобни мисии - във всеки случай, за гаубичната артилерия, се смятат за "опасно близки". Още повече пък ако сред тях няма насочвач (то как въобще ще се свържат с артилерията си - едва ли са прекарали кабел за полеви телефон?), което е малко вероятно за пехотно отделение (съдейки по бройката). Така че - на теория - може, в тогавашните реалности, особено при сталинградския хаос - малко вероятно. Евентуално с директно насочване ще свърши работа при такова разстояние.
Аз по-скоро бих насочил към друг момент - доколкото разбрах от прочетеното досега, хората си седят в общо взето цели (?) сгради, а не из мазета и канализация (както е било в действителност)? Това някак не се връзва с представите ни за сражението из разрушения град.

А останалото с драмите, за съжаление, ми звучи твърде познато от "Девета рота", явно си му е стил (или на сценаристите, които ползва). Кофти работа.

ПП Ще го гледам и ще пиша.

[Dinain]

Седят си в сградите, дажи на втория етаж и на покривите (оттам влюбените гледат звездите нощем), разнасят саксии, бършат прах, въобще идилия. Нито немците, нито съветите съумяха да насочат артилерия по вражеските позиции през тези 3 дни.

[bsb]

.....
Ами във филма не си хвърляха дрехите. Това е разликата.
....

Технологично не може да си съблекат горящите дрехи. Сигурно си виждал предавания как се правят каскадите с горящи хора. Събличането на горящите дрехи, особено пък пламтящи по начина, показан в снимката, неминуемо ще доведе до изгаряния на хората. А и биха се видели защитните слоеве отдолу.

P.S. Между другото, човекът се казва "Фьодор".

[Amazon]

общото - в никакъв случай. Локално обаче се е случвало всякак, включително и значително немско превъзходство. Особено пък при градски бой (още повече пък там). А доколкото разбирам, те са показвали някакви съвсем локални събития (съдейки по бройката участници) - Исаев пишеше нещо за компресиране на няколко забележителни места от Сталинград в рамките на един площад (една снимачна площадка).

Един от случаите за които се сещам и приличат много на описаното във филма е точно при Сталинград. Източника е надежден - писма на немски офицер, командир на рота до семейството му. Цял батальон атакува оцеляла бетонна сграда в продължение на седмица. В краят на седмицата батальона се е свил до по-малко от рота. Никой не отстъпва от сградата и когато накрая оцелелите немци избиват защитниците и я превземат, намират вътре само 16 трупа/тежко ранени. Немският офицер звучеше шокиран от факта че толкова малко хора не са отсъпили(това по негови думи от последното писмо).

Гледал съм предаване и за такива случаи от страна на немците. Няколко немски картечари държат сграда докато не ги избият въпреки че имат възможност да се предадат. Просто при Сталинград от един момент нататък никой не се е предавал. Абсолютно никой.

собствената му "Девета рота",

И двамата знаем колко му е "собствена". Некадърен римейк на "Full Metal Jacket" от който научаваш че прицелна стрелба с автомат се води от нивото на гърдите, с протегнати напред ръце и затворени очи. Човека както се спомена е епично некадърен. Девета рота поне го спасяват приличните актьори, които правят филма доста гледаем. Не знам дали "Сталинград" има такъв късмет.

[obo.babatogo]

За "тигрите" аз нададох вой, но не държа да съм точен, защото просто на мен ми заприличаха на такива - такива едни ръбати

[заря91]

Страшен сай-фай е сътворил батюшка Бондарчук. Само ми стана жал за Томас Кречман дето в немския ''Сталинград"(милион пъти по добия филм) от 93г. го играеше наперения лейтенант, а тука след 20 години се е изкачил само до хауптман Кан, не става за кадрови офицер значи