Фантастиката на Федор Бондарчук, наречена "Сталинград"

[1951]

Позициите на немците са в сградите от другата страна на площада. Когато снайперистът замерва разстоянието до едно фонтанче, което дори се пада някъде по средата на "ничията земя", казва че е на 300 м. А когато командирът пита коригировчика, не може ли да насочи артилерията от другата страна на Волга да обстреля немските позиции, онзи му отговаря, че са прекалено близко и ще отнесе и тях(!). Така се обяснява нуждата от ръкопашни хватки, разбира се. Накрая, разбира се, се стига до код "счупена стрела" и в крайна сметка е дадена командата да се обстрелят собствените позиции, за да се поразят и преливащите врази. Това имах предвид, "огненият валяк" беше само илюстрация, че може да се насочи артилерия и на 50 м от собствените позиции.

По днешните стандарти, които ползват американците, а и НАТО като цяло стрелба с артилерия на под 600 метра от приятелските позиции се брои за "danger close" и приятелските сили следват да се окопаят преди такъв удар, тъй като не се знае кое къде. А както се ебаваха едни Морски пехотинци в книга за втората война в Залива, 200 метра са си направо отгорени...

А филмът го гледах до около 20-тата минута, спрях го там и май няма да го пипна повече.

[gollum]

А филмът го гледах до около 20-тата минута, спрях го там и май няма да го пипна повече.

И при мен така се случи вчера. Пробвах, честно, но... явно няма филм на Бондарчук-син (баща му е съвсем друга работа), който да ми хареса, не, какво говоря, който да е гледаем за мен. И проблемът не е в някакви "военни нелепици" (не мисля, че са в повече, отколкото е масовия стандарт, т.е. "масовия стандарт" си е ужасен, така е, но се търпи; филмите-изключения от него в положителна посока са изключително редки птици и е приятно, но не е задължително, за да стане хубав филм), нито пък "героизма" - той може би не е достатъчен дори или не е такъв, какъвто би бил подходящ (това по-скоро), да не говорим, че не надхвърля (отново) нормалното (пак този ужасен среден стандарт), дребните исторически неточности (не точно този танк, да речем, или неподходяща униформа) не мисля, че за мен имат каквото и да е значение. Дори историческата достоверност е нещо сравнително маловажно в този жанр (за съжаление, но си е така, поне в масовия случай). Проблемът си е в режисурата и играта, в художествената част, така да се каже. Главните проблеми, пред които останалото дори където е важно, бледнее.

По днешните стандарти, които ползват американците, а и НАТО като цяло стрелба с артилерия на под 600 метра от приятелските позиции се брои за "danger close" и приятелските сили следват да се окопаят преди такъв удар, тъй като не се знае кое къде. А както се ебаваха едни Морски пехотинци в книга за втората война в Залива, 200 метра са си направо отгорени...

И аз това се опитвах да обясня малко по-рано в темата - дори при сегашните (значително по-добри възможности) подобно нещо се практикува рядко и се води "опасно". За тогава - да не говорим. Разбира се, друга работа е при прострелян терен и батареи, които отдавна са си на позициите, но пак - точността не е такава, че това да не е опасно. Но пак си е опасно, защото още първия изстрел (за пристрелване) може да ги накрие и да няма възможност за корекции. То и при "огневия валяк" разстоянието между артилерийския бараж и настъпващата пехота е значително (а в началото поне в общия случай тя си е в окопите, което намалява опасността).

ПП Амазоне, така е, но все пак сам си го е снимал (за "Девета рота"). Но се забелязва определена последователност в "стила" му - разчита на супа от цитати (направени ужасно) и от оригиналната история не остава нищо (и в случая с реалната битка в "Девета рота" всичко беше измислено и разминаващо се с нея).

[zmaj]

Прекалено строго съдите този филм. Той е преди всичко художествен, а в художествената литература /и в киното/ литературните/кино образи може да са, както отражения на реални герои и събития, така и опити за метафори, мито-поетични обобщения и интуиции. Не е задължително филм със заглавието "Сталинград" да е точна документална възстановка на историческите събития. Та, такива филми има вече много, особено по тази тема. Според мен Бондарчук въобще не се е напрягал в тази посока. По-скоро е разказал някаква своя история, своя субективна гледна точка за "руската душа" и събитията от есента на 42-ра. По същия нелеп начин изглеждат и филмите на Михалков, ако ги оценява като достоверност. Но това не пречи "Сибирският бръснар" да е култов филм.
Според мен Бондарчук си е постигнал целта: пълни киносалони, тийновете започват да гледат на втръсналите истории от войната по нов начин, надъхване на руския съвременен патриотизъм, пускане на някоя друга компютърна игра по темата и така..
Иначе, филмът не е нищо особено.

[boyankolev]

Благодаря на Голъм за инфото за фугасите и горящите войници.

[obo.babatogo]

Прекалено строго съдите този филм. Той е преди всичко художествен, а в художествената литература /и в киното/ литературните/кино образи може да са, както отражения на реални герои и събития, така и опити за метафори, мито-поетични обобщения и интуиции. Не е задължително филм със заглавието "Сталинград" да е точна документална възстановка на историческите събития. Та, такива филми има вече много, особено по тази тема. Според мен Бондарчук въобще не се е напрягал в тази посока. По-скоро е разказал някаква своя история, своя субективна гледна точка за "руската душа" и събитията от есента на 42-ра. По същия нелеп начин изглеждат и филмите на Михалков, ако ги оценява като достоверност. Но това не пречи "Сибирският бръснар" да е култов филм.
Според мен Бондарчук си е постигнал целта: пълни киносалони, тийновете започват да гледат на втръсналите истории от войната по нов начин, надъхване на руския съвременен патриотизъм, пускане на някоя друга компютърна игра по темата и така..
Иначе, филмът не е нищо особено.

Прав си, ама от друга страна да хвърлиш 30 милиона за "..спасяването на Катя.." е малко смешно За филм с такава грандиозна реклама, при това използващ музика на игра, и бъдещ филм на тема война трябваше да е малко по-батален. И по-точен...А този "друг" филм дано режисьор да не му е Бондарчук Ако някой не се сеща кой е...ще напиша, но за сега не искам да наводнявам дискусията...

[gollum]

Насилих се вчера и го догледах по диагонала (та може и да съм изпуснал нещо), та да допълня мнението си за филма от предишния пост. Но първо - да, Картаген, съгласен съм по принцип с теб: на първо място (и за мен) е, така да се каже, "художествената страна", т.е. историята и персонажите, а съвсем не достоверност, историческа правдивост, "казва ли истината", има ли пропаганда и прочее второстепенни (особено пък за игрален филм) въпроси. И точно тази страна поне за мен не се получи: историята не ми бе интересна (т.е. през филма не ме преведе интереса на "какво ще се случи там"), нито пък героите й, т.е. персонажите: едноизмерни, скучни, фалшиви - така ги усетих. Вината за това я възлагам изцяло върху режисьора и сценариста/тите.
Просто за да дам пример: преди известно време коментирахме на форума един руски филм за войната с Грузия (сега ми се губи името му) - там всичко бе направено много точно и на място - имам предвид не достоверността или военното съответствие (нямат чак такова значение), а точно художествената част. А за сравнение с немския "Сталинград" (по-новия - онзи от петдесетте не съм го гледал) или "Враг пред портата", няма какво да говорим.
Сега, за останалото, което основно се коментира тук.

"Атаката на горящите зомбита" не ми се видя проблематична (между другото, не разбирам от тези неща достатъчно, та е възможно и да греша, но ми се струва, че повечето от огъня беше cgi, а не реално каскадьорство) от гледна точка на самите горящи солдати (ако се опитваш да си представиш взетата от спомените сцена, може и нещо такова да се получи), а на обстоятелствата:
Първо, складовете с гориво избухнаха (за тях, след малко), като запалиха част от хората от предната вълна, които тъкмо се изкачваха от брега. Ясно се видя, че тези хора избягаха с писъци обратно към водата. Тогава кои бяха "горящите атакуващи солдати"? Логичният отговор е (предвид обстоятелствата - терена и позицията на немците) - следващите ги войници, които не са били запалени при експлозията, а са продължили атаката, като първо са минали през областта на горящите цистерни (която можеше да се опише само като "огнен ад"), където са се запалили и след това са атакували, вече пламтящи.
Проблемът ми с тази сцена е, че ако описаното в спомените мога да си го представя и звучи реалистично, то това не мога да го възприема: никой с всичкия си няма да мине през пламъците доброволно, а ще изчака те да угаснат. Още повече, че нищо не ги принуждава да го сторят: никой не ги обстрелва, няма нищо спешно (цистерните вече са взривени) - защо да го правят? Няма вражеска артилерия, няма опасност от вражеска контраатака.
Вторият момент, който значително ме напрегна - и него го срещам в почти всеки военен филм (особено по-новите), това бе самата атака: за тези, които не са гледали филма, сцената е следната: имаме някакво съоръжение, от което излизат пламтящите войници, като фронтът на атаката им едва ли надхвърля десетина метра. Те излизат "отдолу" (не запомних дали заради склона или съоръжението и не е важно), като атакуват позиция, която е примерно на не повече от двадесетина метра от "отвора", от който излизат атакуващите. Срещу тях има позиция от струпани отломки, чували пясък и прочее, заета от две-три отделения немци и една позиция със станочна MG-42, която е фронтално. Сега, пита се в задачата, ако атакуващите тичат с всичка сила в прав ръст (те го правят) срещу тази картечница, какво ще се случи в реалността? Нямат никакъв шанс. Да не говорим, че горящи или не - щом картечницата се "обади", първите ще паднат, останалите ще залегнат или ще спрат атаката. Идиотска работа, но режисьорите на подобни филми така си представят атаките: т едната страна защитена позиция и хора с автоматично оръжие, които са атакувани от сравнително малка дистанция (рядко повече от 50-60 метра, предполагам, поради естетични съображения) от тичащи хора в цял ръст. Първите стрелят, атакуващите не се опитват да се крият, ами търчат напред като изоглавени. Не че такава ситуация е невъзможна сама по себе си (в закрит терен при минимални дистанции си е реална тактика), но в тези ситуации - не. Човек се чуди - защо са си правили труда тактиците да измислят неща като огън и маневриране, какво ги притеснява толкова в картечниците, защо, аджеба френската тактика за атака от началния период на ПСВ се оказва ялова, та се налага да се мисли нещо друго.

Идиотщината в цялата тази сцена идва директно от сценаристите, които кой знае защо "интерпретират" изходния текст (очевидно е, че в основата на цялата сцена "лежи" същата сцена от спомените на Зайцев). Как протичат при него нещата? Те са цяла дивизия, наскоро съставена, от моряци, превърнати в пехотинци. Предстои им да пресекат реката, като (да напомня) другия бряг все още е в съветски ръце. След това - да атакуват немските позиции и да заемат своя позиция сред развалините.
Те се прехвърлят през нощта (с баржи), като Зайцев се изненадва, че немците така и не ги атакуват (с артилерия и авиация). Предполага, че може би е така, защото не са ги забелязали, т.е. маскировката им е била добра. Явно сценариста на "Сталинград" е решил да бъде креативен и да "измисли" причина да не бъдат атакувани (видите ли, целия сектор (а може би и целия град, кой знае?) е под контрола на един немски капитан (?!?), който няма кабелна връзка с артилерийските си и въздушни наблюдатели, та няма кой да извика този огън (щото иначе той лично стърчи на покрива на разрушена сграда (диша чист въздух човекът) и случайно оглеждайки пейзажа с театралния си бинокъл (за момент се зачудих какво точно е търсил да зърне - някой осветен прозорец с рускиня?) забелязва форсиращите реката руснаци. Обаче има гениално средство срещу руснаците. Какво е то? Не, това не са позиции, мини, миномети, картечници огнемети, в крайна сметка (все неща, които дори той, с ротата или батальона си, има на разположение). Не, това са три цистерни, които "съдържат цялото гориво на армията" (какво?!? на коя "армия"? На цялата немска армия под Сталинград ли? Защо горивните й запаси са разположени тук? Как са ги пренесли? Как, по дяволите, запасите на цялата армия се побират в три цистерни (вярно, големшки, но някой може би не се е замислял колко точно ползва цяла 6-та армия)). И, кой знае защо, той ги взривява не когато съветската атака е започнала, а преди това.
Идиотщина от край до край. Проблемът ми с това е, че колкото и да се опитвам да спирам недоверието си, то е по-силно. И няма и как да не е.

След това, самият "екшън": ужасен е. Ако трябва да го сравня с нещо, то чисто визуално и естетически режисирането и заснемането на сцените най-много напомня на компютърна игра - 3Д шутър. Всичко е изключително театрално и изкуствено. Дори и ръчните гранати, които кой знае защо избухват по поръчка, а не след като им изгори забавящия заряд. Не знам, екшънът е много зле, изглежда че всяка бойна сцена във филма е мислена от хора, които вместо да четат спомени, да гледат архивни кадри и снимки, са се обърнали към опита си от компютърни игри за ВСВ.
Тук не става въпрос за някакви технически несъответствия, а за цялостната стилистика и хореография (ако ми позволите този израз).

След това са и нещата, за които споменава и Гоблин в своето ревю, та няма да ги повтарям.

На мен ми изглежда сякаш наистина Фьодор Бондарчук като е снимал филма е мислил преди всичко за "Оскар", а не за самия филм. Сякаш е имал списък с отметки какво трябва да сложи в него, нищо, че няма никаква връзка с останалото. За художествената част няма и да споменавам - много е зле. Това, заради което си струва да жертваш достоверността е зле, не си е струвало. Дори и погледнат само като драма, филмът е набор от клишета и цитати.
Между другото, като странична вметка, може би би могло да се получи нещо ако бе пробвал да направи постмодернистичен филм в стил Пелевин, т.е. - и без друго разказът се води от човек, който не е участвал в събитията (т.е. поначало имаме потенциал за мит), ако беше направил огледална ситуацията (затрупаната немкиня, която слушайки измислените спомени на руснака-спасител (вярно, за целта би трябвало да го "разположи" в по-достоверния възрастов диапазон 25-35 години) за случка от сталинградската битка да му отговори със също толкова митични и преинтерпретирани спомени на, да речем, свой дядо, уж (или наистина - няма значение) бил се в нея). И тогава ще имаме среща на две различни представи, базирани на съвременната масова култура (холивудски филми, 3Д шутъри, "хистори ченъл" и "дискавъри") и всичко щеше да си дойде на мястото, дори клишираните картонени герои и любовта на Фьодор Бондарчук към необявените цитати. Естествено, щеше да събуди много по-силна реакция, но поне аз бих намерил някакво достойнство в подобен подход.
Разбира се, най-добре щеше да е да остави собствените си амбиции на заден план и да се опита честно да заснеме филм за Сталинградското сражение. Истории от които да избере - хиляди. Обаче без претенции и алчен поглед за награди.
Ясно ми е защо много руснаци ще го харесат - все пак, има героизъм, зрелищно е. Определено чувстват нужда от нова вълна патриотични филми за ВСВ. Но можеше много по-добре.

ПП Между другото, по повод на стрелбата с рикошет - никой не е мислил за подобна употреба, така че това общо взето излиза от обясеннието ми в темата. Проблемите, които виждам са два: твърде малката дистанция, т.е. просто не виждам как може да се предвиди този рикошет и дали въобще снаряда ще сработи след това (твърде широк ъгъл на попадение, много висока скорост на снаряда, удар в твърда повърхност (стоманена броня). Но по-съществения проблем е в много малката мощност на ОФ-снаряд на 45-вката. Така или иначе, като отскочи няма да пробие стена след това, а какъв е шансът да улучи прозорец, а дори и да го стори, да има достатъчна сила, за да взриви боеприпасите? Идиотска работа отвсякъде (не на последно място - какво прави там този склад за боеприпаси?!).

[obo.babatogo]

Голъме, достатъчно добре си го обяснил и няма да пускам цитат от теб, но ти ми напомни едно нещо за моряците - защо аджеба моряците се сражават доста успешно като обикновена сухоземна пехота. Поне според мен е така, защото в морето място да се скриеш и отстъпиш няма Тва мисля, че дори го има в "Сталинград" от 1988/9 година с Пауърс Буут в ролята на Чуйков. Вярно че е филмов похват, ама си е истина: "...сначало потихонку...потом с полундра.." Нека някой морски колега от форума да каже. За мен винаги морските са били малко "по" от сухоземните, по елитни...

[gollum]

Не знам, не съм убеден, че може да се "изведе" подобно правило. Може би в конкретния случай е свързано с мотивацията (като цяло, става въпрос предимно за доброволци, т.е. хора, които като Зайцев са искали да попаднат на фронта. Но като подготовка обикновено нещата не са така (то се вижда и в този случай), макар че не знам доколко това има значение в конкретния пример (но веднага се сещам за полевите дивизии на Луфтвафе, където това е в сила, т.е. липсата на стандартната пехотна подготовка (на всяко ниво) се отразява пагубно върху ефективността).

[zmaj]

Какво са 30 млн за страна като Русия, бе, хора. Някой от вас, ако е бил наскоро в Москва, ще разбере какво имам предвид - там мащабите са други, паричните потоци са други, целите са други. 30 млн са като 30 хиляди за нас. Пак казвам: филмът не е нищо особено, става за едно гледане, нищо повече. И далеч по-големи боклуци за повече пари съм виждал.
Между другото "Блокадата на Ленинград" /2009/ е изплълнен в подобен снимачен ракурс, но е далеч по-добър.

[кало]

ОТ - Нищо култово не виждам нито в антихудожествените цапаници на Фьодор, нито във всичко опропастено от Михалков от куцащия в хиляди отношения "Сибирски бръснар" насам. Виж, до него Михалков имаше добри неща. Разбира се, ако оставим настрани липсата на историческа и логическа достоверност, не това е главното - както посочи Голъм - липсата на онова, което всеки за себе си разбира под наличие на художествени достойнства, е дразнещото в обсъждания пореден плод на Бондарчуковото бездарие. Пак ще повторя - за разлика от наистина талантливите неща на баща му.

По дразнеща глупост във всяко едно отношение този "Сталинград" дори се доближава до "Враг пред портата", което си е рекорд.

[zmaj]

Сферата на художественото творчество е субективна материя. На теб нещо не ти харесва и не те разчувства, но пък на друг точно това му харесва и му влияе емоционално. Естетика се нарича това нещо и не е като възстановка на историческите събития или пък изреждане на сухи факти.
А що се отнася до нелепостите - че доста нелепи сцени от гледна точка на историческата достоверност има и в "съветски батални шедьоври", в които са впрегнати като статисти цели дивизии на действащата Червена армия. Такъв нелеп филм е "Битката за Москва", който като го гледах в пети клас ми изглеждаше като ненадминат военен епос, а сега просто не мога да се стърпя да не се разсмея на тъпотиите на режисьор-постановчиците. Пример, форсаж на Днепър, сниман от самолет, само, че се виждда, че понтоните не са построени върху река, а върху кръгъл гьол с размерите на футболно игрище; да не говорим за нелепото и театрално мушкане и падане на застреляни червеноармейци и прочие тъпотии. А тази баталия е струвала десетки милиони рубли по съветско време. Много малка част от "военните" филми са наистина шедьоври, запазили въздействието си отвъд времената, в които са правени. В повечето случаи такива филми са били забранявани или недооценени от съвременниците. На който му се чете истинска, правдива проза за Сталинград, да намери една 800 страници тухла, издадена наскоро от "жанет 45" - съветски писател от еврейски произход, офицер от съветската армия, чиято книга е завършена още през 1963 година, писана е цели 17 години, но не вижда бял свят до началото на 80-те. По нея е сниман и филм, с продължителност 6 часа. Даже насксоро го бях мяркал в торентите. Но не е преведен.

[gollum]

Няма смисъл да спорите, ясно е, че опрем ли до естетиката, нещата са субективни. Затова и всеки си пише своето мнение - аз специално гледам да подчертавам това. Ето, да речем - кало хич не е харесал (художествено) "Враг пред портата", аз го гледах едва на скоро и ми хареса.
Няма особен смисъл да обсъждаме историческата достоверност (филма е игрален и не претендира да е документален), нито пък (особено) военната сама по себе си (нелепици или странности могат да се намерят в почти всеки военен филм), макар че не пречи да се посочи това или онова (все пак, част от филма си е). Но поне при мен то рядко е определящо. Основното е дали се получава нещо цялостно, дали вълнува и поражда интерес и вчувстване.

А за "старите съветски филми" - последните десетина години прегледах (т.е. гледах отново) доста от тях и имах възможност да ги сравня с някогашните си детски впечатления. Да, някъде нелепостите (както вече писах) по отношение на "точния модел техника или униформа" са големи, но пък повечето си ми харесаха отново чисто художествено (да речем, преди няколко седмици гледах отново "Проверка по пътищата", в рамките на годината - "В бой идут одни старики" (някакъв дигитално оцветен вариант) и "Батальоните искат огън" - ами добри са). Но това е друга тема и за всеки от тях си струва да се отвори самостоятелна тема (щом има такава за този "Сталинград").

[Amazon]

Враг пред Портата, ако отрежем първите 10-тина минути, според мен е един от най-добрите филми на военна тематика правени някога.
А за това което пише Голъм за абсурдните "атаки" от военните филми се сещам за две много приятни изключения от правилото: "Тънка Червена Линия" и "Windtalkers". Там атаките изглеждат доста реални (поне по моите си представи де).

[Dinain]

И на мен ми харесва "Враг пред портата", въпреки че можеше и да е по-добре. Най-вече бюджетът им е бил тъничък.

Обаче това фонтанче е станало легендарно, битките за Сталинград винаги се водят около него:

[messire Woland]

И аз така - за "Враг пред портата" - като филм е много добър.
А колкото до останалото и темата - главното е дали филмът е добър, дали е качествен като кинопродукция. Ако не е такъв, е все тая дали в него има правилния или неправилния вид техника. Тъй като съм се опитвал да гледам разни неща на Бондарчук-младши, имам силни предубеждения и даже не бих и опитал да гледам филм като този, именно защото се съмнявам в него от гледна точка на качеството. А дали вътре ще има точно тоя или оня вид Т-34ка, Панцер 4 или 5 ... не е чак толкова важно. За тия неща има документално кино в края на краищата. Това бяха и моите 3 стотинки в темата