Ок, добре, да оставим "разликата", да видим основното. Защо отиваш да гледаш филм? За да погалиш технологичното си его и познанията си? Съмнявам се. Отиваш, за да се вживееш, да почувстваш нещо. Лошо е, когато не успяваш да "забравиш" вкъщи чувството си за реализъм и то ти пречи да се вживееш в каквато там фантастична "боза" гледаш, т.е. за теб лично нещата се пречупват. Но аз си мисля (без да говоря от името на "другите"), че повечето хора отиват за да почувстват определен "драматизъм", т.е. за да могат да усетят максимално нещата.
А какво предлагаш ти за да задоволиш чувството си за реализъм?
(1) Логично е, че въпросните гигантски хуманоидни роботи ще бъдат управлявани дистанционно, обаче къде е драматизма в това? Я си го представи - някакви огромни чудовища нападат така да се каже "лично", докато нашите герои си пият кафето пред монитора и цъкат с мишката. Липсва какъвто и да е драматизъм, да не говорим, че масовия зрител е почти сигурно запознат с емоциите от цъкането с мишката - трудно ще се вживее в съдбата на застрашеното човечество и рисковете на героите, които го спасяват.
(2) След това - мините. Да, без съмнение ще е ефективно, но къде е героизма в това? Някакви типове минават, слагат мини - няма никаква опасност, никакви чудовища, никакъв дуел. Сменя се сцената, материализира се чудовище, мините се взривяват, то става на парчета. Кой ще ходи да се вълнува докато гледа такова нещо? А идва и следващия момент: ако е толкова лесно да защитиш човечеството от опасността, що за опасност е тя? Т.е. кого ще развълнува. Нали се сещаш, зрителят трябва да усеща максимално силно реалната опасност - както за обета (човечеството, цивилизацията), така и за героите, които ще го спасяват. Няма как това да се впише в атмосферата на спокойна щабна обстановка или оператори на въоръжение лениво моткащи се в рамките на дълга и скучна смяна... освен ако няма внезапен преход и изведнъж всичките скъпи и сигурни оръжия се окажат неефективни, а опасността внезапно нарасне до левиатанови размери.
(3) Пак в същия "ключ" - къде е съспенса и опасността, къде е интереса в бомбардировача, който мята бомба от 8 км височина, откъде страшното чудовище е неразличима точка? Или пък сравни: сцената дава кадър с артилерия някъде си, която започва да стреля. След това трябва да сменят кадъра, за да видим настъпващото чудовище. И изведнъж от нищото започват да се сипят снаряди и го правят на кайма. Кой ще ходи да гледа това повече от веднъж? На кого ще му е интересно да го лицезрее повече от 5 секунди? Това е проблема със съвременните въоръжения - големи разстояния, електроника, някой в единия кай натиска копче, а на 200-300 км нещо прави "бум" и това е. Няма достатъчно драматизъм и напрежение, няма двубой, не могат ад се усетят нещата.
Точно затова космическите битки се случват на разстояния 100-200 метра, пак на толкова са танковите сражения или артилерийските дуели и прочее. За да се получат нещата, драматизма диктува протагониста и антагониста да могат да се вместят в един и същи кадър и той по възможност да е близък. Точно затова и ръкопашен бой и ръкопашни "зрелищни" оръжия. Така нещата се усещат отблизо и лично и зрителя лесно може да забрави себе си и да се вживее в случващото се. Е, естествено, ако не му пречи чувството за реалност.
Не казвам, че няма и хора, които ще се кефят именно на "реализма", но ми се струва, че са малцинство - иначе фирмите нямаше да са такива. А ми се струва, че и психологията ще ме подкрепи тук .
И така можем да продължаваме, но ми се струва, че когато иде реч за реализъм или драматизъм и зрелищност, винаги се жертва първото услуга на второто. Все пак, филмите са зрелище, а "първия закон" за успешното зрелище е зрителя да забрави себе си и да се вживее в случващото се на екрана.
А ние тук редовно си се захласваме по чувството си за реализъм и обсъждаме как онази гайки или това замахване не били реалистични или исторични .
Кухулин, това е грубичко, не мислиш ли?
А какво предлагаш ти за да задоволиш чувството си за реализъм?
(1) Логично е, че въпросните гигантски хуманоидни роботи ще бъдат управлявани дистанционно, обаче къде е драматизма в това? Я си го представи - някакви огромни чудовища нападат така да се каже "лично", докато нашите герои си пият кафето пред монитора и цъкат с мишката. Липсва какъвто и да е драматизъм, да не говорим, че масовия зрител е почти сигурно запознат с емоциите от цъкането с мишката - трудно ще се вживее в съдбата на застрашеното човечество и рисковете на героите, които го спасяват.
(2) След това - мините. Да, без съмнение ще е ефективно, но къде е героизма в това? Някакви типове минават, слагат мини - няма никаква опасност, никакви чудовища, никакъв дуел. Сменя се сцената, материализира се чудовище, мините се взривяват, то става на парчета. Кой ще ходи да се вълнува докато гледа такова нещо? А идва и следващия момент: ако е толкова лесно да защитиш човечеството от опасността, що за опасност е тя? Т.е. кого ще развълнува. Нали се сещаш, зрителят трябва да усеща максимално силно реалната опасност - както за обета (човечеството, цивилизацията), така и за героите, които ще го спасяват. Няма как това да се впише в атмосферата на спокойна щабна обстановка или оператори на въоръжение лениво моткащи се в рамките на дълга и скучна смяна... освен ако няма внезапен преход и изведнъж всичките скъпи и сигурни оръжия се окажат неефективни, а опасността внезапно нарасне до левиатанови размери.
(3) Пак в същия "ключ" - къде е съспенса и опасността, къде е интереса в бомбардировача, който мята бомба от 8 км височина, откъде страшното чудовище е неразличима точка? Или пък сравни: сцената дава кадър с артилерия някъде си, която започва да стреля. След това трябва да сменят кадъра, за да видим настъпващото чудовище. И изведнъж от нищото започват да се сипят снаряди и го правят на кайма. Кой ще ходи да гледа това повече от веднъж? На кого ще му е интересно да го лицезрее повече от 5 секунди? Това е проблема със съвременните въоръжения - големи разстояния, електроника, някой в единия кай натиска копче, а на 200-300 км нещо прави "бум" и това е. Няма достатъчно драматизъм и напрежение, няма двубой, не могат ад се усетят нещата.
Точно затова космическите битки се случват на разстояния 100-200 метра, пак на толкова са танковите сражения или артилерийските дуели и прочее. За да се получат нещата, драматизма диктува протагониста и антагониста да могат да се вместят в един и същи кадър и той по възможност да е близък. Точно затова и ръкопашен бой и ръкопашни "зрелищни" оръжия. Така нещата се усещат отблизо и лично и зрителя лесно може да забрави себе си и да се вживее в случващото се. Е, естествено, ако не му пречи чувството за реалност.
Не казвам, че няма и хора, които ще се кефят именно на "реализма", но ми се струва, че са малцинство - иначе фирмите нямаше да са такива. А ми се струва, че и психологията ще ме подкрепи тук .
И така можем да продължаваме, но ми се струва, че когато иде реч за реализъм или драматизъм и зрелищност, винаги се жертва първото услуга на второто. Все пак, филмите са зрелище, а "първия закон" за успешното зрелище е зрителя да забрави себе си и да се вживее в случващото се на екрана.
А ние тук редовно си се захласваме по чувството си за реализъм и обсъждаме как онази гайки или това замахване не били реалистични или исторични .
Кухулин, това е грубичко, не мислиш ли?
Comment