Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Фантастични филми

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Ок, добре, да оставим "разликата", да видим основното. Защо отиваш да гледаш филм? За да погалиш технологичното си его и познанията си? Съмнявам се. Отиваш, за да се вживееш, да почувстваш нещо. Лошо е, когато не успяваш да "забравиш" вкъщи чувството си за реализъм и то ти пречи да се вживееш в каквато там фантастична "боза" гледаш, т.е. за теб лично нещата се пречупват. Но аз си мисля (без да говоря от името на "другите"), че повечето хора отиват за да почувстват определен "драматизъм", т.е. за да могат да усетят максимално нещата.
    А какво предлагаш ти за да задоволиш чувството си за реализъм?

    (1) Логично е, че въпросните гигантски хуманоидни роботи ще бъдат управлявани дистанционно, обаче къде е драматизма в това? Я си го представи - някакви огромни чудовища нападат така да се каже "лично", докато нашите герои си пият кафето пред монитора и цъкат с мишката. Липсва какъвто и да е драматизъм, да не говорим, че масовия зрител е почти сигурно запознат с емоциите от цъкането с мишката - трудно ще се вживее в съдбата на застрашеното човечество и рисковете на героите, които го спасяват.


    (2) След това - мините. Да, без съмнение ще е ефективно, но къде е героизма в това? Някакви типове минават, слагат мини - няма никаква опасност, никакви чудовища, никакъв дуел. Сменя се сцената, материализира се чудовище, мините се взривяват, то става на парчета. Кой ще ходи да се вълнува докато гледа такова нещо? А идва и следващия момент: ако е толкова лесно да защитиш човечеството от опасността, що за опасност е тя? Т.е. кого ще развълнува. Нали се сещаш, зрителят трябва да усеща максимално силно реалната опасност - както за обета (човечеството, цивилизацията), така и за героите, които ще го спасяват. Няма как това да се впише в атмосферата на спокойна щабна обстановка или оператори на въоръжение лениво моткащи се в рамките на дълга и скучна смяна... освен ако няма внезапен преход и изведнъж всичките скъпи и сигурни оръжия се окажат неефективни, а опасността внезапно нарасне до левиатанови размери.

    (3) Пак в същия "ключ" - къде е съспенса и опасността, къде е интереса в бомбардировача, който мята бомба от 8 км височина, откъде страшното чудовище е неразличима точка? Или пък сравни: сцената дава кадър с артилерия някъде си, която започва да стреля. След това трябва да сменят кадъра, за да видим настъпващото чудовище. И изведнъж от нищото започват да се сипят снаряди и го правят на кайма. Кой ще ходи да гледа това повече от веднъж? На кого ще му е интересно да го лицезрее повече от 5 секунди? Това е проблема със съвременните въоръжения - големи разстояния, електроника, някой в единия кай натиска копче, а на 200-300 км нещо прави "бум" и това е. Няма достатъчно драматизъм и напрежение, няма двубой, не могат ад се усетят нещата.
    Точно затова космическите битки се случват на разстояния 100-200 метра, пак на толкова са танковите сражения или артилерийските дуели и прочее. За да се получат нещата, драматизма диктува протагониста и антагониста да могат да се вместят в един и същи кадър и той по възможност да е близък. Точно затова и ръкопашен бой и ръкопашни "зрелищни" оръжия. Така нещата се усещат отблизо и лично и зрителя лесно може да забрави себе си и да се вживее в случващото се. Е, естествено, ако не му пречи чувството за реалност.
    Не казвам, че няма и хора, които ще се кефят именно на "реализма", но ми се струва, че са малцинство - иначе фирмите нямаше да са такива. А ми се струва, че и психологията ще ме подкрепи тук .

    И така можем да продължаваме, но ми се струва, че когато иде реч за реализъм или драматизъм и зрелищност, винаги се жертва първото услуга на второто. Все пак, филмите са зрелище, а "първия закон" за успешното зрелище е зрителя да забрави себе си и да се вживее в случващото се на екрана.
    А ние тук редовно си се захласваме по чувството си за реализъм и обсъждаме как онази гайки или това замахване не били реалистични или исторични .

    Кухулин, това е грубичко, не мислиш ли?

    Comment


      #47
      gollum написа Виж мнение
      Кухулин, това е грубичко, не мислиш ли?
      Ами не вярвам тук да сме се събрали бледи девици с нежна душевност, но знае ли човек Ако Гоги се чувства прекалено нагрубен, извинявам се.

      Но това не изменя въпроса по същество. Продуцентите и режисьора са натоварени с достатъчно сложни проблеми - да съвместят успешен художествен модел с успешен бизнесмодел - и вместо да пишем глупости за реализъм, по-добре да вникнем в тях.

      Comment


        #48
        Не, но си имаме правила.

        Продуцентите и режисьора са натоварени с достатъчно сложни проблеми - да съвместят успешен художествен модел с успешен бизнесмодел - и вместо да пишем глупости за реализъм, по-добре да вникнем в тях.
        За това съм съгласен, както се вижда от поста ми. Признавам, не знам дали точно този филм би сработил за мен, не знам дали ще пробвам дори. Но принципно съм съгласен - когато човек отива да гледа приказка или фантастичен екшън, стига ако е добре направен художествено, те. откъм драматизъм и вживяване. Реализъм едва ли е онова, което търсим, когато отиваме да гледаме такива филми.

        ПП От друга страна, за мен ще си призная, че ми се иска понякога да гледам и наистина НФ филм, а не екшън или хорър в такива дрешки. Ама всеки с проблемите си .

        Comment


          #49
          Съгласен съм с точките на Голъм с едно допълнение. Според мен е важно и къде се развива действието. Ако изградиш собствена вселена като в "Междузвездни Войни", "Аватар" или "Стар Трек" можеш да си позволиш всичко. Даже не мечове, ами ако искат антагониста и протагониста да се хапят ако така го чустват. Ако използваш за декор съвремието(или близкото бъдеще) е хубаво да се търси някакъв реализъм, поне на повърхността. Примерно в "Денят на независимостта" ако и да имаше абсурди, основният герой си беше добрият стар F-18 и имаше някакво уважение към законите на физиката. Подобни са нещата във всички части на "Терминатор", особено в последният с Крисчън Бейл.

          Аз както писах общо-взето харесах Пасифик Рим, защото отидох да гледам комикс а не научна фантастика. Обаче признавам че и аз като Гоги се поиздразних от неспирната поредица абсурди във филма. Просто той не попада в нито една от двете категории и залита между двете та накрая се чудиш какво точно си гледал. Убеден съм че така е било и с хора, които не са изкушени от техническата част и не са търсили реализъм.
          This is my signature. There are many like it but this one is mine.

          Comment


            #50
            gollum написа Виж мнение
            От друга страна, за мен ще си призная, че ми се иска понякога да гледам и наистина НФ филм, а не екшън или хорър в такива дрешки. Ама всеки с проблемите си .
            Всеки има някакви индивидуални предпочитания, но когато се стремим към обективност, не трябва да поставяме един жанр над друг. Тези "дрешки" са достатъчно значимо художествено достижение сами по себе си. А режисьорите от световна величина се стремят (освен да заработят кинти) да оттласнат границите в изкуството все по-далеч и по-далеч. Да го развиват. Затова на никой не му пука за сателитната връзка с йегерите или за Ф-15 с ГБУ-28, а гледат как се изгражда образ от желязо.

            Иначе за феновете на НФ (с която Пасифик Рим няма нищо общо) изглежда тези дни се появи нов обект на култ. Но ще видим, времето ще покаже...

            Comment


              #51
              Всеки има някакви индивидуални предпочитания, но когато се стремим към обективност, не трябва да поставяме един жанр над друг.
              Опитвам се да го правя . Просто от време на време (все по-рядко) попадам в клопката на някоя реклама . Иначе съм съгласен - всеки жанр си има совите закони, но това, което е добро, си е добро, т.е. качеството си е качество независимо от жанра (дори можем да кажем, че добре, талантливо направените филми са си такива без значение от "дрешките"). НО няма какво повече да пиша в тази тема, де.

              Иначе за феновете на НФ (с която Пасифик Рим няма нищо общо) изглежда тези дни се появи нов обект на култ. Но ще видим, времето ще покаже...
              Кое имаш предвид, че аз не следя много нещата и почти нищо не съм гледал напоследък? Предполагам, че нямаш предвид "Игрите на Ендър", щото те едва ли ще се получат баш в тази категория. Или за филма, за който спомена Амазон?

              Comment


                #52
                gollum написа Виж мнение
                Или за филма, за който спомена Амазон?
                Да, него имам предвид.

                Comment


                  #53
                  Добре звучи, определено. Нещо такова имам предвид, като казвам "НФ". Но да видим.

                  Амазоне, съгласен съм, но из ще уточня нещо - според мен, важно е друго - да има вътрешна непротиворечивост (особено в историята и мотивацията на героите). На мен тя много повече ми "бърка" във вживяването. Що се отнася до "Денят на независимостта" - няма да се съглася, там с е същата работа и към него могат да се отправят същите претенции. Ха, смешното там е, че пародията му е общо взето със същата вътрешна непротиворечивост като оригинала .

                  Comment


                    #54
                    Кухулин написа Виж мнение
                    Да бе, Гилермо дел Торо - цървул; Гаден Гоги - скрит филмов талант



                    Mоже да не съм филмов но съм талант и клиентите ми (от всеки обитаем континент) го признават гласувайки с кинти.

                    Comment


                      #55
                      Моите уважения. Дай Боже все по-активно да гласуват

                      Comment


                        #56
                        За точките изредени от Голум, във всичко си прав. Но аз мисля предложиж не по малко (а на моменти дори повече) зрелищен вариант, в който като ефекти и сцени ще има практически същите неща, пл'с драм аи саможертва, само дето няма да е толкова абсурден и с толкова явни простотии.
                        Като нещата които са просто за зрелищност не ги коментирам, като да каем кораба ползван за бухалка. тов а реалноста първо няма да може датак да се носи а просто ще се натроши, още при носенето. после кораб с такова отношение дължина ширина съвременен трудно ще се намери, елел пък граждански. ама д акажем така видял художника така нарисувал.
                        иначе айде мините ще ги махнем защото уж трудно ще с еминира марианската падина (не че е голям зор да се направят , ама айде)

                        Comment


                          #57
                          E az не съм депутат за да говоря от името на плиткоумният плебс, аз говоря от мое име. Отделно вариантът който описвам замества само първите 10 минути от филма,след него всичко си е по старому, и едва ли ще струва много повече.
                          Може би не е стигнал бюджетът, наистина. От друга страна, точно такава сцена имаше в последната "Годзила" (1997 г.) - довършиха я изтребители, докато се беше оплела във въжетата на бруклинския мост. Между другото, догодина излиза нова Годзила.

                          По темата за "Пасифик Рим" (не мога да произнеса дебилния български превод на заглавието) - специално за целта с предисторията, в нета беше пуснат комикс "PACIFIC RIM - TALES FROM YEAR ZERO", който разказва първите месеци от войната с Кайджу. Първият попилява Сан Франциско, армията и ВВС го обстрелват 4 дни и не успяват да го спрат. Доколкото си спомням, кожата била толкова дебела, че обикновенни снаряди не я пробиват (да не забравяме, че Кайджу все пак са извънземни, могат да им се припишат всякакви атрибути, от бронирана кожа до ускорена регенерация). Накрая го ликвидират с атомна бомба и така стигат до заключението, че трябва да създадат някакво оръжие, което да ги ликвидира без толкова поражения за околната среда (ако трябват ядрени удари за всеки Кайджу, ще се съсипе планетата). Така се стига до програмата "Йегер". Нали трябва да се обяснят йегерите по някакъв начин?

                          Комикса:
                          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                          "But I know none, and therefore am no beast."

                          (Richard III - William Shakespeare)

                          Comment


                            #58
                            Динайн написа
                            Нали трябва да се обяснят йегерите по някакъв начин?
                            Аз винаги съм си мислел, че има няколко неща във фантастичните филми, комикси и прочее, които не се нуждаят от обяснение (подобно на космическите изтребители или светлинните мечове). Едно от тях са гигантските хуманоидни бойни роботи. Щото като дойдат лошите неуязвими гигантски извънземни чудовища и славните, но крайно уязвими танкови части, артилерия и ВВС се провалят, ясно е до какво води това .

                            Гоги написа
                            иначе айде мините ще ги махнем защото уж трудно ще с еминира марианската падина (не че е голям зор да се направят , ама айде)
                            Те отпадат, щото не са готини и не е справедливо, нали се сещаш . Все едно да се появят лошите извънземни чудовища и да бъдат унищожени от някаква си ракета с атомна бойна глава. Представи си го как ще изглежда: бункер с множество екрани и изтупани типове в костюми и униформи с медали, някой натиска копчето, после в едър план - ракетата излита. После по-отдалеч извънземното чудовище и "бум" и гъба. Зрителят просто подсъзнателно очаква, че когато "атомната мъгла" се разсее, а екраните отново започнат да показват какво се случва (военни и цивилни на заден план в бункера се тупат по гърбовете весело и отварят бутилки с шампанско), след малко ще се види неуязвимия силует на чудовището да продължава напред. Не можеш да го разочароваш и да разрешиш проблема с някакъв простичък и незрелищен, направо обичаен трик от земния арсенал за крайни случаи. Баналност.
                            Зрителят ще окачва след това да види в крупен план физиономия на сержант (или друг садистичен подофицер), който командва редица от стрелци, танкове и ракетни установки (всички в един боен ред, над главите им ред щурмови вертолети и стелт-изтребители): всичко това, под командата на храбрия сержант пуца ожесточено в чудовището от 50-100 метра. То, очевидно не особено притеснено, си продължава напред. Някои от войниците се разбягват, но подофицерите твърдо гърмят докато бъдат стъпкани. И така - въпросът с ефективността на армейската бойна мощ е решен.
                            Това зрителят е просто програмиран да го види и си очаква гигантските хуманоидни бойни роботи, в краен случай - някой демобилизиран бивш командос (или нещо от сорта), който ще се справи с чудовището с помощта на пушка-помпа, войнишки нож, ролка скоч и самоделна бомба. Има си стандарти и очаквания: ракетите и ядрените бомби са се изтъркали и в този мизансцен някак им липсва драматизъм, а армията е твърде безлична, за да е в ролята на героя.

                            Comment


                              #59
                              Чудя се как никой досега не спомена 4000-тонното чудовище, което сграбчи в лапите си 2000-тонния робот, разпери крила и го отнесе в близкия космос! Струва ми се, че всеки уважаващ себе си любител на физиката е изживял в този момент тежък катарзис

                              Comment


                                #60
                                - AZ нали заради дебелата кожа писах бетонобойна бомба, тя пробива много...ама МНОГО
                                - геймърите седящи в бункера- точно затова написах че те ще управляват с неврона връзка, и ще са свързани с всички сензори на робота, гадинката като почне д а го мъчи, фиидбак към геймъра, на него му избиват чевиите, и се получва като във филма, ама по-реалистично.
                                - чудовището не беше 4000 тона защото му бяха резнали опашката, респективно беше олекнало, а робота ма антигравитатор затова 8 чинука го вдигат, и макар да тежи 1850 (не 2000) тона гадинката трябва да вдигне само около 80, което сигурно е помалко от масата на резнатат и опашка. Друг въпрос как дишаше в космоса. и как в почти вакуум създаваше подемна сила с крила...айде да не и бяха резнали задната чсст можеше през ануса да създава реактивна тяга.


                                Последната подобна дивотия беше онази с прото пришълеца, тя дори повече ме погнуси, затова вече внимателно избирам какво да ходя на да гледам на кино и какво може и в къщи.

                                изобщо твърде много от съвременните филми в жанра разчитат ана шарения без да се напъвта (или просто да не могат) да вложал поне малко логика. Което автомтично маха "научна" от жанра на филма и го превръща в техно фентъзи...само дето ако ще се гледа фентъзи Хобит е доста труден за догонване.

                                Comment

                                Working...
                                X