В тази битка бяхме в режим атака. За да имаме някакъв напредък, рискувах да ми надупчат тенекията, но да мина в гръб на двама и да направя чист път на моите. Още на 4-ят ми скалп се видя, че шансовете ни за победа рязко спадат. Другият фронт поддаде и започнаха да ни минават в гръб. Работата се стигна до криене зад скала и наливане на щета колкото е възможно. В крайна сметка ме спипаха докато презареждам след осмото убийство. Взех цялото здраве на Т-34-85, поразявайки в гръб боекомплекта му. Кой знае как се е почувствал! Е, щеше ми се всяка загуба да е такава! Поне успях да си завърша и четвъртото умение и сега танкът ми е машина за секс/убиване на врагове
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Хвалби
Collapse
X
-
alfbandi написа Виж мнениеТоку що си взех Фафлата 9 ниво, напълно стоков и с екипаж 75%.
[ATTACH=CONFIG]23465[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]23466[/ATTACH]
Това нещо голям побойник.
Comment
-
vvasman написа Виж мнениеНапоследък ме кефи да играя с леки танкове, получавам организъм от дребния побойник
[ATTACH=CONFIG]23467[/ATTACH] [ATTACH=CONFIG]23468[/ATTACH]
голям кеф е да надупчиш 2 нива по-големите
Comment
-
Голямо гърмене,голямо чудо.Два броя KV-1 в отбора и двамата в базата!На подобни победи им викам,късметлийскитеСамо на 4 танка от вражеския отбор не съм нанесъл демидж.То не може да се покажат всичките на скрийншота.Абе битката беше отекла.Добре,че Т-49 беше в час.Wespe не можа да издържи двамата кемпери с KВ-тата и той тръгна в атака...
Comment
-
Ето една изпълнена със силни емоции битка с КВ-1С в градски условия в режим на атака, лице в лице с врага. Най-добрата, която съм правил изобщо, а и адреналинът беше на максимум. Буквално изстрелите с прицелване за части от секундата решиха крайният резултат. Почти сам убих Тигър I (взех му 1328 здраве, убих му командира и му повредих боекомплекта), почти напълно сам убих и КВ-3 (взех му 1056 здраве), надстрелвахме се, показвайки се зад ъгъла. Бях на изстрел живот, но съотборниците ми около мен, ако не да помогнат с ликвидацията му, понесоха негови снаряди (през това време аз презареждах и имах възможност да се покажа зад ъгъла преди той отново да се появи презаредил) и така умряха... като герои . Та при него всяка част от секундата с прицелване и изстрел бе решаваща. На финала се борихме с другия оцелял от отбора срещу АТ7, който бе на 100 %. Добре, че съотборникът ми се оказа съобразителен и с жертвоготовност подлъга планината стомана към себе си, докато аз на около 300 и малко здраве се скрих зад ъгъл. Видях, че АТ7 се обръща към съотборника ми и тръгва след него. Нанесох му първо попадение отзад - непробило. Втори опит - успешен! Онзи обаче се извъртя зад ъгъла до базата и ми се откри. Вкарах му още един, този път в купола, но получих щета и поражение във веригата. Стреля втори път по мен, но получи рикошет. Оказа се хитрец и реши да ме тарани. Не знам какво чудо се случи тогава, но през цялото време откакто се появи зад ъгъла и ми уцели веригата, не можех да помръдна, та той ... не ме уцели с танка си! А иначе се бях отписал! Пиян ли е бил, дебил ли е бил... но не се удари в мен! Ето, че Господ е българин! Само ме лизна (леко ме поотмести и ми е взе съвсем малко здраве) и отиде зад мен. Завъртях оръдието, което бе почти презаредило и успях да го довърша с изстрел отстрани преди да поправи грешката си и да се обърне фронтално към мен. Идиотското бе, че в тази случка като не успя да ме пробие с изстрел, бях на 80 точки здраве и се засили към мен, някой тотален кретен от отбора ми написа на съотборника ми да започне да завладява тепърва базата. Ако бях умрял, никакъв шанс за завладяване и убийство на АТ7 освен, ако съотборникът ми добре знае какво прави и не се паникьоса. Съотборникът ми бе на 23 % живот - само един изстрел и вече го няма. Ето с такива кретени играя цяла вечер (като този с великата идея, без грам абстрактно мислене) и победите ми от 53 % сега са 52,7 %, като отново съм почти винаги в топ 3 и награда Голям калибър. Много се ядосвам на идиотчетата... Ето и доказателството от битката, за да не съм голословен:
" Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие." Оскар Уайлд.
Колкото повече научавам, много повече откривам, че не знам.
Много лесно е да искаш, по-важно е да можеш, а най-добре е да го направиш.
Comment
Comment