Ген. Патън получава мечтаната си заповед да атакува Червената армия

[Imperial]

В предисловието задължително ще го спомена.
Става дума за роман, който до снощи беше на етап "замисъл".
Главните герои са четирима роднини по права линия. Първият е бивш войник от армията на Деникин, емигрирал в Париж, но семейството му останало в Русия. Синът му е в Червената армия и остава верен комунист до края на живота си. Неговият син обаче попада в плен и отива в РОА. А последният е син на власовеца, живее около 2020 г. и е професор, посветил се на изучаването на времето.
Този професор живее в Петербург и има приятел и колега от България. Редно е да отбележим, че отношенията между Русия и България са горе-долу като днешните между САЩ и Колумбия. В Русия е див капитализъм, почти цяла Европа тъне в мизерия, защото е била разорена от войната, но тъй като в САЩ е победила комунистическата революция - нямало е никакъв план Маршал. Де що има нещо да работи - то е основно с руски капитали. Изключение правят само Франция (еквивалент на днешна Бразилия) и Испания (на Чили).
САЩ са се развили като комунистическа държава и са се сринали като такава.
Латинска Америка след ВСВ е претърпяла бурен разцвет и е еквивалент на днешна Западна Европа.
Но събитията са едни и същи: има си войни в Корея и Виетнам (но там отиват руснаците), Афганистан (но там са първо американците, а после - обединени сили от Русия и Латинска Америка).
Същата нестабилност в света, същият финансов балон - но надуван от Русия.
Как се е стигнало до всичко това: западните съюзници са се обединили с Вермахта и са тръгнали да освобождават Европа от комунизма. Е, освободили са я. Което обръщане срещу съюзника обаче е преценено от армиите им и народите на страните им като предателство и съюзяване с "кръвопийци и людоеди". Отвъд океана избухват силни антивоенни движения, прераснали в комунистическа революция. В армиите - брожения и неподчинения, често преминаващи в бунтове.
По първоначалния сценарий Германия не предава на АК никой от варшавските военнопрестъпници. И Полша минава на страната на СССР. Това може да се промени и Полша да е плацдарм хем за първите сражения между запада и изтока, хем за полски междуособици.
Всичко това не би станало при едно мъдро командуване.
Но оня ден ми припомниха за Патън. Да - този е истински дивак и е подходящ за целта.

Така. Вече знаете за какво иде реч. Та как според вас би започнал настъплението Патън - именно Патън, не някой друг - срещу руснаците през септември 1944 г., като командуващ на западните съюзнически сили?
Имайте предвид, че книгата НЕ Е за войната. Войната би присъствала в нея за не повече от 20-30 страници.

Това не е алтернативна история. Това е абсолютна порнография. Имам тежка нужда от mind bleach в момента...

В предисловието задължително ще го спомена.

МНОГО сериозно те моля въобще да не асоциираш нашия форум с каквото и да е свое произведение. Съвсем съвсем съвсем сериозно.

[Джин геби]

Пишеш това и продължаваш да твърдиш, че не си русофил? Бих казал даже - извънредно краен русофил.

А, русофил съм! Бих казал даже - извънредно краен русофил.
В случая обаче това няма никакво значение - защото книгата, която снощи най-сетне седнах да пиша не е русофилска, а по-скоро антиамериканска. Използвайки името на Русия възнамерявам да си кажа всичко, което мисля за САЩ.
Спокойно - Варна няма да се казва Сталин. Русия е капиталистическа.

Това не е алтернативна история. Това е абсолютна порнография.

Сигурен съм в това!
Но съм сигурен и в друго - че ако седна да разкажа сюжет на която и да е моя творба - бая народ ще каже същото. В т. ч. - и аз самият.
А това даже не е и сюжет, а само фон.
Също така съм сигурен, че крайният резултат ще е качествен. И ти самият няма да го познаеш, ако ти попадне.

в дома на писателя

На "Крали Марко"? Че какво да правя там? Някога, когато бяха живи Димитриос Николаидис и Иван Манолов, там можеше да се чуе хубава поезия. А за да чета стихове на Станислав Пенев - не е нужно да се мъкна където и да е. Този човек е голям поет, да знаеш!
За последно стъпих там за представянето на "Последният еднорог" на Бийгъл през декември 2006-та.
В дома на писателя няма фантасти. А от едно кафе с Милан Асадуров има много повече полза отколкото всичките ми посещения там, взети заедно. Не, че не уважавам братята по перо - но нефантастите, с които мога да си кажа нещо, са единици.

[1951]

Няма ли някой да удари ключа на това безумие?!

[albireo]

Дотук с абстрахирането от съвременността, когато обсъждаме ВСВ пък и който е да е било исторически период, мдаа...

Това е все едно в клуб по шах да дойде някой и да каже: "Ама вижте аз играя шашки и то толкова добре играя шашки, че даже имам и награди. И замислил една такааава чудна партия шашки, че настоявам, да е изиграем тук в този шах клуб, нищо че е шах, то нали са близки, направо са едно и също...давайте да играем, продължаваме..."


А хората около него гледат зяпнали в недоумение, докато офицерите се валят по пода...

[albireo]

Сигурен съм в това!
Но съм сигурен и в друго - че ако седна да разкажа сюжет на която и да е моя творба - бая народ ще каже същото. В т. ч. - и аз самият.

Може би ако има нещо положително в цялата работа, то това е, че съзнаваш, че от историческа гледна точка творбите ти май са порнография...ако за Дюма историята е пирон, на който окача...и т.н. то съдейки по този сюжет май за теб може да се каже, че историята е порносписание, над което измастурбирваш творбите си.

[Джин геби]

Виж сега, 1951 - сигурен съм, че ситуацията ти изглежда безумна.
Само че как щеше да реагира всеки, ако през 80-те години - примерно към края на втория мандат на Рейгън, някой му беше изтърсил дословно, че "чернокож американски президент ще национализира "Genaral Motors"?
Понякога реалността е много по-фантастична даже от фантазията на фантастите.

albireo, именно затова темата не е в онази част на форума, която е за истинската история.

А Крамер ми даде добра идея за допълнително нажежаване на ситуацията в Полша, за което му благодаря.

БТВ: в този форум тук има една хубава идея за алтернативен фантастичен сценарий. В която побеждава социализмът - но никой не се е намръщил. А моето дори не и самият сценарий, а само фонът, на който се развиват някои събития. Нещо повече - тук комунизмът е размазан. И побеждава капитализмът. Но руският капитализъм.

[Imperial]

Всичко си има граници.

[gollum]

Позволявам си свободата да добавя едно пояснение (малко по-надълго съм разяснил своята позиция в един друг пост).
Джин Геби, няма никакъв проблем с това до какво точно води даден алтернативен исторически сценарий, т.е. кой печели, кой губи, по този параметър нямане никакво ограничение (ако някой може да създаде сценарий, при който лидер от тип Пол Пот завладява целия свят - ок, няма да възразя, макар че ще се учудя на интереса му (но ако е медицински може и да го разбера) или пък цялата земя става социалистическа и прочее). Въпросът не е към какво води алтернативния сценарий, а как е построен, т.е. дали е исторически или е пълна фантасмагория, която обаче претендира да е реална.
Въпросът не се свежда и до "фантастичността" на сценария (може и да се изненадаш, но реалната история е много по-фантастична от измислиците на повечето писатели). Но трябва да е историческо, т.е. са се съобразява с реалността. Това е условието. Впрочем, в поста си в темата за начинаещи съм се опитал да разясня за какво иде реч.

Да речем, твоя пример за чернокожият президент е напълно реалистичен и, между другото, през 80-те години повечето хора не биха възприели подобно нещо като "фантастично", а някои (предполагам, мнозинството) като нещо напълно възможно с оглед на тогавашните тенденции (макар и, вероятно, доста нежелателно в стил "мале, докъде ще я докараме с тези реформи"). естествено, една група (не малка) ще го приеме добре. Но едва ли някой би го преценил като "напълно невъзможно".
Виж, ако пренесеш своя пример не към 80-те години, а към 50-те, то тогава - да, много хора ще го преценят като фантастично. Но като се има предвид тогавашната атмосфера, ще го интерпретират почти сигурно като "комитата са победили и гледай докъде ще ни докарат - значи трябва да сме още по-твърди към тях".
Същественото обаче не е "как ще го преценят обикновените хора" (честно казано, не е важно), а как ще го преценят историците, .е. дали е реалистично и възможно като развитие с оглед на контекста и тенденциите. Това е което определя един сценарий в едната или другата категория. И с оглед на това, то чернокож президент на САЩ не е невъзможен (или жена президент) и дори може да се изведе от тенденциите в развитието им.

Да приключвам, че се разприказвах (което е лошо по принцип, а какво остава за заключена тема). Ако важно за книгата ти е Русия да е мощна капиталистическа държава, то аз мога да се сетя за множество различни алтернативни сценарии, които да са общо взето реалистични (е, поне възможни) и да водят до това. Но започват от по-рано, повечето поне.
Ако е съществено САЩ да са разбити и унизени, също е възможно, но с още по-ранна точка на отклонение (и не само една).
Та мисълта ми е, че може да се построи вариант, който е както трябва. Но не и от тази изходна предпоставка, трябва да се променя по-рано. Ако има интерес, мога да изложа различни подобни варианти (конспектирано, защото нямам много време сега, но от средата на август насетне мога и в разгърнат вид).

Темата не е заключена от Империал, защото в нея Русия се поставя като световен лидер, а защото начинът, по който това се прави е анти-историчен. Раздел фантасмагории е за други неща.