Отбраната в съвремената война (тактика, заграждения и укрепления)

[gollum]

Исторически пример е Дойран за добре подготвена и използвана позиция.

Ъъъ, все пак примери от различен контекст не са много на място - през ПСВ съотношението нападение/отбрана е различно, имаме "неприятна" криза на офанзивните възможности, която трудно и не докрай се разрешава едва към края на войната (на тукашния фронт обаче не са използвани тези средства или поне аз не знам за това). По-скоро можеш да дадеш примери от ВСВ, когато вече съотношението е "балансирано": зимата на 1940 г. (Финландия и СССР), май-юни 1940 г. (Франция/Великобритания и Германия), 1941 г. (Гърция/Великобритания / Германия) и прочее. Обаче и тези примери ще са малко далеч, защото все пак високоточните оръжия променят допълнително ефективността на огневата мощ, т.е. дават повече възможности и в двете посоки на малките подразделения.
Грубо казано, огневите възможности на едно сравнимо подразделение (по численост) нараства многократно в рамките на ХХ век.
Съгласен сам по другата линия - електронните средства за разузнаване не могат да заменят "ботуша в калта" . Поне засега, а вероятно и въобще.

[Кухулин]

Един въпрос към Кухулин - на какъв танк си служил?

Т-72

електронните средства за разузнаване не могат да заменят "ботуша в калта"

Никой нищо не заменя, просто ботушите в калта стават един от сензорите в мрежата. Data fusion

[Хатори Ханзо]

Да обясня защо приведох Дойран като пример - превъзходство е на страната на нападащия и то многократно, използват се нови оръжия (за тогавашния момент - от наша страна тежки картечници, минохвъргачки и огнехвъргачки) комбинирани с добра тактическа мисъл. Относно Финландксата война - мда, тя е също отличен пример за малоброен защитник с дълговременни укрепления около който е съсредоточена финландската защита и трябва да се признае, че въпреки скромните си ресурси спрямо Червената армия се справят отлично. А и още едно - мобилноста в тежък терен е доста ключова за добрите финладнски успехи.
Кухулин знаеш ли колко е дебела бронята на Т72 и каква е точно над двигателя? Интересно ми е дали обикновен фугасен 120 мм (гаубичен) снаряд може да пробие бронята?

[Кухулин]

Кухулин знаеш ли колко е дебела бронята на Т72 и каква е точно над двигателя? Интересно ми е дали обикновен фугасен 120 мм (гаубичен) снаряд може да пробие бронята?

Забравил съм вече колко е точно, но не е дебела. Едно желязо около два-три пръста някъде. 120 мм ОФ снаряд (не мина) може и да я пробие при пряко попадение.

[кало]

Няма обикновени 120мм гаубични снаряди. Има 105, 122, 152, 155 и 203мм в наши дни. Гаубичен проектил много трудно ще попадне отгоре върху бронирания капак на двигателя (еквивалент от около 40 мм), а за по-малките калибри почти няма вероятност да го пробият. Все пак, динамичният удар може да повреди и спре работата на двигателя, евентуално. При големите - 152/155 ударът ще е бая силен, но пробиването никак не е сигурно, дори в най-отслабените части. Бордовете на моторно-трансмисионното отделение са дебелина 70мм, без екраните - няма как да бъдат пробити от осколки.
Разбира се - прякото попадение на ОФ гаубичен снаряд върху танк може да нанесе доста щети и дори да извади машината от строя напълно, особено 155/152мм. При попадение в предната му полусфера - челния броневи лист на корпуса, челото на купола - почти няма да има последствия.

[ivan]

А как стой въпросът с изваждане от строя на електрониката или евентуална детонация на боеприпасите в танка след пряко попадение на гаубичен снаряд?

[gollum]

Кухулин, прав си, то това е същината на новината в линка, публикуван от Хатори Ханзо .

Според мен, проблем ще е по-скоро улучването на танк с гаубица - затова и има системи с лазерно насочване (някои по-ефективни, други не толкова) и по-нови самоприцелващи се боеприпаси. Повечето (тъй като е ясно, че са за употреба срещу бронетехника) разчитат за поразяването или на ударно ядро (повечето самоприцелващи се) или на по-традиционен кумулативен заряд (обаче последното май е голяма рядкост при артилерията в наши дни). Ако гаубицата стреля с право мерене - иди дойди (но пък ситуациите, когато това е възможно са много малко и едва ли е добра идея да се започва артилерийски дуел с танк). Естествено, при артилерийски бараж има някакъв шанс за случайно попадение, но да се разчита на това...

А как стой въпросът с изваждане от строя на електрониката или евентуална детонация на боеприпасите в танка след пряко попадение на гаубичен снаряд?

На електрониката не виждам какво може да й стане (отдавна не е лампова ), детонация на боеприпасите без пробиване на бронята - също. Евентуално ще повреди нещо по сензорите отвън. Но дори и това да доведе до силно намалена бойна ефективност, ефектът ще е временен. Много по-добре е да се разчита на съвременни артилерийски противотанкови боеприпаси. В крайна сметка, вероятно ще излезе и по-евтино.

Хатори, за ПСВ (пък и по-късно) никой няма и да напада, ако няма много голямо превъзходство (за ПСВ - доста над три пъти, най-вече в артилерия). Не мисля, че което и да е от изброените оръжия е "новост" тогава, камо ли пък за съюзниците (виж, за нашите войски - може). Проблемът през ПСВ не е дори пробивът на укрепените позиции (това е постижимо - немците го правят чрез тактически похвати, а съюзниците чрез бронирана техника). Проблемът идва след това Известно изключение е източния фронт заради по-големите пространства, но не чак такова. Огневата мощ - артилерията - властва над бойните полета по онова време. Средствата за контрабатарейна борба и управление на огъня са сравнително примитивни и "бавни", което прави разправата с артилерията трудна задача. През ВСВ нещата вече са по-различни, а в наши дни - да не говорим. Ако тогава артилерията остава с дни на позициите си и изстрелва цели влакови композиции боеприпаси до пълно износване на цевите, то сега принципът е краткотраен залп и веднага смяна на позицията, за да се избегне ответния удар.
Точно затова е сложно да се разчита за поразяване на трудна цел с неуправляеми боеприпаси - трябва голям разход, т.е. продължителна стрелба, което изисква да се задействат едновременно много оръдия по една огнева задача, а това на свой ред създава проблеми заради това, че ще са недостъпни за известно време след това. Решението е очевидно - колкото се може по-нова система управляеми боеприпаси за артилерията (тези от първо поколение са приложими в малък брой ситуации).

[Хатори Ханзо]

От доста време темата зависна, лятото започва да привършва затова на полето на дискусийте да сядаме пак Сега докато препрочитах последния пост на Голум се запитах следното - "А ако вместо конвенционална артилерия използвам реактивна за контрабатерейна борба?" Предимствата са огромни според мен - бързина на заемана на позиция, бързо откриване на огън по целта, покриване на голяма площ за атака с приемлив шанс за услех, лесно изнасяне "яко дим" след залпа и скатавка някъде в близката горичка. А си мисля, че й цената на ракетните снаряди например за БМ-21 от който имаме ние е доста по малка от тези супер-нови-утра-модернистично-футуристични снаряди с цена едва ли не колкото нова Toyotа за всеки снаряд при същия според мен шанс за поразяване на врага. И нека дискусията продължи!

[gollum]

"А ако вместо конвенционална артилерия използвам реактивна за контрабатерейна борба?"

Хайде да ги видим тези предимства .

бързина на заемана на позиция

Това с пълна сила важи за всяка самоходна съвременна артилерийска установка, не е някакво изключително качество на РСЗО. Единствено буксирната артилерия "изостава" по този показател. Т.е. няма да имаш никакво особено предимство, ако използваш РСЗО вместо САУ.

бързо откриване на огън по целта

Абсолютно същата забележка като горната - при съвременната артилерия едва ли има разлика между САУ и РСЗО по този параметър. Т.е. пак няма да имаш предимство.

покриване на голяма площ за атака с приемлив шанс за услех

Да, тук съм съгласен - една установка РА покрива доста по-голяма площ от една САУ. Разбира се, тук вече трябва да се навлезе в детайли (конкретна РСЗо срещу конкретна САУ), но вероятно една РСЗО се равнява поне на 6 САУ по този параметър.
За "приемливият шанс за успех" не съм сигурен какво имаш предвид. Ако става въпрос за точност, то при използване на неуправляеми боеприпаси традиционната артилерия има по-висока точност. При управляемите едва ли има разлика, но не се сещам за РСЗО, която може да води огън по площ с управляеми, а и обсъждахме, че управляемите едва ли са приложими при контра-батарейна стрелба. Виж, самонасочващите се са друга история.
Въпросът е дали покритието на площ е това, което се търси. Вражеската артилерия ще е разсредоточена при всички случаи, т.е. едва ли ще имаш шанс да "покриеш" с един залп от една РСЗО повече от една вражеска артилерийска единица, и то ако имаш късмета да разполагаш с точни балистични данни и тя да не се изнесла от позицията си все още. естествено, поразяването на площ дава някакъв допълнителен шанс да я порази докато сменя позицията си, така че някакво предимство трябва да има.

лесно изнасяне "яко дим" след залпа и скатавка някъде в близката горичка

Това отново важи за всяка съвременна самоходна артилерийска система, т.е. не е изключително предимство на РСЗО. От друга страна, РСЗО се засича по-лесно, т.е. по-вероятно е да "получи" на свой ред вражески огън, обикновено е малко по-голяма като размери и рядко е добре защитена. Т.е. по-уязвима е от тежките бронирани САУ-та, а като проходимост (както собствена, така и заради габаритите) вероятно няма предимства пред колесните САУ и сигурно отстъпва на верижните (поне на част от тях). Разбира се, пак трябва да се говори конкретно де.

А си мисля, че й цената на ракетните снаряди например за БМ-21 от който имаме ние е доста по малка от тези супер-нови-утра-модернистично-футуристични снаряди с цена едва ли не колкото нова Toyotа за всеки снаряд при същия според мен шанс за поразяване на врага.

Ммм, не ми се вярва да има разлика в цената (съществена) между реактивен снаряд и стандартен гаубичен снаряд. Т.е. ако ще се смята за неуправляеми боеприпаси, следва да се гледа разхода на поразяване на една цел. Не мисля, че при този тип използване ще има предимство.
Ако гледаме управляеми боеприпаси, те като цяло са по-скъпи (но не задължително толкова по-скъпи - особено ако говорим само за управляеми), но водят до намаляване разхода на боеприпаси за поразяване на една цел, т.е. може да се окаже по-евтино. Но най-ефективни си остават самонасочващите се боеприпаси и може да се каже, че те изпълняват ролята на залп на РСЗО, но един боеприпас върши същата работа за тази цел като целия залп (може би дори по-добра). Разбира се, такива боеприпаси се ползват и за РСЗО.
Не знам, според мен, няма да има особено предимство. По-добре е да ги използваш за удари по пехота и бронетехника - особено където са съсредоточени. Това ти дава шанс повечето боеприпаси да улучат нещо, а не да се надяваш един от залпа да намери цел.

[Хатори Ханзо]

На теория Голум си прав, но практиката излиза май друго - пример е Хизбола и ракетните атаки в Израел. Защо не използват стандартни артилерийски установки ами Катюши и производните и, при това в полу-пустинен релеф дето е доста трудно за криене и маскировка, както и да се вземе в напредвид напреналата израелска армия която доколкото ми е известно е един от голямите прозиводители и разработчици на САУ да не им ефективно противостой с свойте подразделения? Ако беше толкова лесно нямаше да пускат сега в експлоатция протоворакетни щитове и т.н. Шанса за поразяване за мен не е само дадената установка, а и персонал, снабдяващи камиони и поддържащи екипи, ако щете и прикриващи ПВО и т.н. Стандартната установка покрива ограничен периметър, докато РЗА има реален шанс да нанесе повече поражения на най-разнообразни околни вражески единици, колкото и да са разсредоточени.
п.с. Извинявам се ако съм банален с примерите си от Израелската армия и военна история, но имам доста добри приятели който и в момента са там и оценките са главно тяхни, аз само ги изполвам без авторски право

[albireo]

Защо не използват стандартни артилерийски установки ами Катюши и производните и...

Защото не може да се снабди с тях, защото за оперирането със стандартни арт. установки се изисква по-обучен персонал и защото има лесен достъп до всякакви low-tech средства като "катюши и производните и".

Т.е. аргументът ти в случая е невалиден.

[gollum]

Е, аз не съм теоретик за щастие (още по-малко съм практик), така че всичко, което пиша са кабинетни разсъждения на любител. Това е обичайното въведение. Но примерът, който привеждаш, е неадекватен:

но практиката излиза май друго - пример е Хизбола и ракетните атаки в Израел. Защо не използват стандартни артилерийски установки ами Катюши и производните

Неадекватен е, защото:

1) "Хизбула" води по същество партизанска (дори терористична) военна кампания, която няма нищо общо с обсъждания в темата въпрос - сблъсък между две относително равностойни редовни военни сили. Т.е. поначало този пример излиза от рамките на темата.
Ако ще търсиш примери, следва да са от реални конфликти между редовни въоръжени сили.

2) За разлика от въоръжените сили на дадена голяма, богата и развита държава (това, което обсъждаме в темата), организация от този род няма свободата да избира от голям арсенал кое оръжие е най-подходящо за дадена цел. Съвременните САУ са изключително скъпи - средно 4-5 млн. $ (и нагоре) на парче и това е без поддръжката, боеприпасите, обучението и всичко останало. Естествено, че тази цена не е опция за терористична организация, да не говорим, че няма и нужда от подобна система, защото тя има смисъл единствено в системата на въоръжените сили, т.е. когато е част от цяло, което разполага с ОБТ, БМП и всичко останало и води конвенционални военни действия.
Да използваш подобна система (която няма как да снабдяваш и поддържаш ) за да тероризираш градове е напълно безсмислено и контрапродуктивно, т.е. тук нямаме ситуация, пир която е избрана една система вместо друга - тук се използва основната достъпна система (сигурно биха успели да си купят и уредят транспорта на няколко старички САУ, но ще е контрапродуктивно и ненужно).
Защо оръжие от тип реактивен снаряд е най-достъпно е отделен въпрос, излизащ изцяло извън темата, но накратко: цената - тръба или релса за направляване може да се направи във всеки гараж и не ти трябва кой знае колко качествен материал, да се завари или прикрепи по друг начин конструкцията за евтино превозно средство (пикап, камионетка или нещо от сорта) не изисква нищо повече от гараж и базови инструменти и умения. Самите реактивни снаряди са изключително прости като устройство, т.е. също са евтини и лесни за правене във всякакви условия.
След това, подобен обстрел не търси каквато и да е точност - достатъчно е ракетите да летят най-общо в правилната посока и да паднат "някъде там" - бонус е, ако улучат нещо.
Т.е. подобен метод въобще не върши работа в реален конфликт срещу въоръжени сили, а не срещу гражданско население. За контра-батарейна борба няма и да говоря, защото е очевидно, че това не е цел, която "Хизбула" си поставя с тези атаки.

Що се отнася до противодействието - основният проблем е, че отново не става дума за мащабна война, при която ще имаш разположени и активно действащи военни подразделения - скъпо начинание, но достъпно за малко време, а за постоянна кампания с ниска интензивност, като обстрелът се води от "гражданска" територия, достатъчно гъсто заселена и която не е "свободна за стрелба" зона. Т.е. отговорът няма как да е бърз и адекватен, какъвто би бил в реална пълномащабна война, в която засичането на позицията на артилерията е въпрос на секунди, също за толкова време ще бъде задействани и ангажираните в контра-батарейна борба подразделения.
Т.е. примерът не е адекватен, защото "Хизбула" и подобните им използват евтиното и достъпното, т.е. въобще не използват ефективните, скъпи и високотехнологични артилерийски системи, които се обсъждат в темата. А армиите използват такива "играчки", защото са ефективни, за разлика от въпросните импровизирани реактивни миномети.

израелска армия която доколкото ми е известно е един от голямите прозиводители и разработчици на САУ

На мен не ми е известно подобно нещо, особено пък с адрес "израелската армия" . Тя не е производител, а потребител / поръчител.

Ако беше толкова лесно нямаше да пускат сега в експлоатция протоворакетни щитове и т.н.

Целта на противоракетните щитове е съвсем друга и в голяма степен е политическа. Контра-батарейната борба работи на принципа - противникът стреля, засичаме позицията му и стреляме по него на свой ред. При военни действия това е нормално, защото на война се очаква да се понесат някакви загуби. В мирно време, когато целта на първия обстрел са граждански обекти, в демократична държава (където жителите влияят върху политиката) това е неприемливо, защото целта не е толкова да унищожиш стрелящите след като се изстреляли снарядите си ("Хизбула" не изглежда да има проблем да си набавя редови бойци, нито пък, както посочих, е сложно да се произведат самите системи за обстрел), а да направиш така, че снарядите да не достигнат целта си. Точно тази цел обслужват въпросните защитни системи. Т.е. акцентът тук не е върху контрабатарейната борба (която и без друго няма особен смисъл да се започва - поне военно, - заради единична установка - разходът на боеприпаси рядко ще оправдае ефекта, а сама по себе си единична артилерийска обстановка рядко представлява особена опасност), а върху предпазването на населението и създаването на някаква илюзия за сигурност (същото беше с "Пейтрит" и "Скъд" по време на Войната в залива).

Шанса за поразяване за мен не е само дадената установка, а и персонал, снабдяващи камиони и поддържащи екипи, ако щете и прикриващи ПВО и т.н.

Но знам как точно си представяш една позиция, да речем, на дивизион в реален конфликт, но е малко вероятно да имаш повече от 1-2 установки на 1 км2 (а може и да са по-разсредоточени - при днешните възможности на електорниката и комуникациите е напълно възможно дори без предварително създадена позиция) - т.е. ще ти трябват поне 2-3 РСЗО само за да имаш някакъв приличен шанс да улучиш една от тези установки. Поддържащите машини, естествено, няма да са на огневите позиции, може да са къде ли не. За ПВО-то няма и да говоря - в днешните условия то може да е на километри от огневата позиция на артилерията. Още повече, че когато говорим за САУ, най-вероятно ще се използват в режим "стрелба и движение", т.е. спират за 1-2 минути, изстрелват залп, след което продължават движението си към нова огнева позиция или пък в режим на смяна на предварително подготвени и укрепени позиции (в този случай само директно попадение ще ти върши работа).
Вторият проблем е, че РСЗО максимум разполагат в бойни условия с два залпа - един зареден в машината и втори в поддържащата машина (ако има такава и пътува заедно с огневата група, което е малко вероятно в бойна обстановка). Т.е. можеш да дадеш един контра-батарен залп, след което цялото ти подразделение е вън от играта минимум за 30-60 минути (докато отстъпят до запасната позиция, където ги чакат машините със запасния боекомплект докато го презаредят, докато отново излязат на огнева позиция), през това време трябва или да ангажираш друго РСЗО подразделение или оставаш "непокрит". Това лесно може да се използва от противник, който разполага с добро разузнаване.
Та мисълта ми е, че РСЗО едва ли е особено по-ефективно от САУ (те поне имат по-дълъг "огневи цикъл", т.е. повече време могат да са на разположение с текущия си боекомплект) в контра-батарейна роля, а същевременно има значително по-смислени приложения за залпов огън. Поначало този тип системи са ефективни срещу струпвания на противникови сили, а артилерията на огневи позиции не би трябвало да е "скупчена" (освен при много специфични условия или не особено предвидлив противник). Т.е. тук говорим за цена/ефективност, защото командирите винаги разполагат с ограничени средства за поддръжка. Това означава, че подразделение скъпо и уязвимо като РСЗО е по-смислено да се използва за друг тип цели.
От друга страна, вече обсъждахме, че от гледна точка на цена ефективност най-разумно е да се използват самонасочващи се боеприпаси срещу САУ или самоходни РСЗО или управляеми боеприпаси срещу буксирна артилерия независимо от типа й. Т.е. тук няма особено значение каква платформа ще ги изстрелва.
Ако говорим за противник, който използва буксирна артилерия, то най-вероятно тя ще е разположена на защитени закрити огневи позиции (доколкото местността позволява), а точно в такъв терен РСЗО губят от ефективността си.

Стандартната установка покрива ограничен периметър, докато РЗА има реален шанс да нанесе повече поражения на най-разнообразни околни вражески единици, колкото и да са разсредоточени.

Ммм, нещо не ми се струва, че представите ти са верни. Единственият плюс на реактивната артилерия е в това, че може да произведе залп, който на практика едновременно да покрие определена територия - т.е. няколко десетки снаряда, които са разпръснати върху тази територия и осигуряват висока вероятност за попадение по целите върху тази територия.
Понеже отвори дума за "Град" (БМ-21) ще използвам тази установка за пример. Една установка носи 40 х 122 мм снаряда. Според "Уики" тези 40 снаряда се разпределят на площ горе-долу 500 х 500 м (ако нещо не съм объркал, защото не съм много силен в изчисленията). Разсейването е много голямо (значително по-голямо от това при нарезната артилерия). Самите боеприпаси са фугасно-осколъчни (поне стандартните) и са ефективни срещу жива сила и лека техника.
Ако сравним със САУ, то едно съвременно ще носи сходен боекомплект - обикновено 40-50 снаряда (за 155 мм) и ще има възможност за залпов огън, т.е. изстрелване на 3-5 снаряда, които да стигнат едновременно. Т.е. за същия ефект (краткотраен залп) като една РСЗО ще са ти необходими поне 8-10 САУ с калибър 122 мм или поне 6 х 155 мм (155 мм снаряди са доста по-ефективни).
Въпросът е, че за контра-батарейна борба освен скорострелност е важно и да има огнева устойчивост, т.е. да може по-дълго време подразделението да остава ефективно (боеготово). В този случай 1 САУ разполага със същия боекомплект като 1 РСЗО, т.е. има много по-висока устойчивост, ако предположим, че се използва за краткотраен обстрел и преместване, т.е. 6-8 снаряда и смяна на позицията. Така една батарея от 6 машини ще може да "реагира" поне 5-6 пъти преди да изхаби боекомплекта си, изстрелвайки всеки път по 40 и няколко снаряда. Естествено, батареята РСЗО също може да се раздели на шест отделни машини, всяка от които да се задейства поетапно и производителността ще е сходна.

Сега, представи си, че имаш батарея от четири "Град" (само заради простотата на примера), т.е. можеш едновременно да покриеш всичко горе долу на 1 км2 със 160 снаряда.
Ако целта ти е артилерийска батарея на противника - да речем, САУ, - то от шестте машини в батареята е малко вероятно в дадения момент (ако са заели огнева позиция, а само това е случая, в който ще водиш контра-батарейна стрелба) да имаш повече от 2 от машините. Ако това са добре защитени САУ (да речем, като Pzh-2000 или пък южно-корейската К6) имаш някакъв шанс да повредиш някоя от тях само при директно попадение. Шансът за това е минимален, т.е. в най-добрия случай ще си изхабил 160 снаряда срещу евентуално 1 повредена САУ, като същевременно ще си издал позицията на своята батарея и вероятно ще си загубил поне 1 машина от ответния огън.
Малко вероятно е да има каквито и да е други машини в рамките на тази част от огневата позиция.
Ако противникът използва слабобронирани САУ, то тогава евентуално (при късмет) можеш да унищожиш и двете машини. Но едва ли нещо друго, защото както посочих е малко вероятно да има такова.
Нека зиползваш РСЗО срещу цели, за които те са предназначени, т.е. пехота, лека бронетехника, тилове или командни пунктове. Всяка от тези цели е разположена на определена площ и е "съставена" от много елементи. Това може да е пехотна рота (т.е. 100 - 150 души с поне 10-12 машини), снабдителна колона, склад и какво ли не. Но при всички случаи целите са разпръснати на някаква територия - обикновено няколко стотици м2.
В този случай РСЗО дава определено предимство, защото още в първия момент на огневото нападение се покрива цялата площ, т.е. има шанс да се поразят повечето цели, които се намират в нея. В този случай това са много повече цели и съответно ефективността ще е по-висока. Защото работата е там, че при огнево нападение ефективни са първите ефективни попадения, преди целите да са имали възможност да реагират и да се укрият (особено ако са на подготвена позиция). Това е и предимството на РСЗО при водене на индиректен огън - покрива голяма площ едновременно, като по този начин увеличава ефективността спрямо същото количество снаряди, изстреляни от традиционна нарезна артилерия (защото то ще е разпределено в по-дълъг период от време). Точно затова подходящите цели за РСЗо са други - не артилерия на огневи позиции, а по-скоро цели на марш или в периода на съсредоточаване преди атака, отбранителни съоръжения и прочее (което съвсем не изключва артилерийски дивизион на марш).

Но, да повторя още веднъж, представи си, че използваш самонасочващи се поразяващи елементи плюс управляем снаряд. В този случай всеки такъв снаряд обикновено може да покрие зона от поне 200 на 200 метра и с добра степен на вероятност да порази целта. В този случай за покриване на същата зона ще ти трябват само няколко снаряда, в сравнение със 160, защото съвременното артилерийско разузнаване може да ти даде много точни координати на огневата позиция на индивидуалната машина и ако разполагаш с високо-точно оръжие, можеш да изстреляш ограничено количество управляеми снаряди със самонасочващи се елементи (може дори само 1-2) и да разполагаш с добра вероятност да поразиш единичната цел, която те интересува. Като боеприпасите ти ще са ефективни и срещу добре защитени цели, т.е. тежки САУ и ОБТ.
Между другото, такъв тип ракети могат да се изстрелват и от РСЗО, но отново ще са по-ефективни срещу групи, а не срещу единични цели. Това е и основната причина да не смятам, че РСЗО е добро за контра-батарейна борба - неговата основна сила е когато се използва срещу струпвания на сили, а не срещу единични цели.

[Хатори Ханзо]

Така поднесени разсъжденията имат смисъл и трябва да призная, че не ги бях оценявал предимствата на нарезната артилерия - смятах я за празно влагане на средства и за ползване само срещу "муджехидини" с коне стил Рамбо 2. Моля за извинение за посредствените ми разсъждения, признавам че съм грешал като превъзнасях прекалено реактивната артилерия като панацея за всичко на бойното поле. Относно проторакетния щит имах предвид ракетен щит за ракети с много малък обсек - преди около 3-4 месеца един мой познат лично е надблюдавал как от близо 200 ракети от Катюша изстреляни срещу Ашкелон само 4-5 са пробили защита. На въпроса ми защо е останал на открито, той по типичен български маниер ми отговори - Ти да си виждал близо 200 ракети да летят над теб? Аз небях! Затова останах навън да гледам вместо да се скрия в бункера! Това като лирично отклонение

[Sailor_Malan]

доколкото ми е известно е един от голямите прозиводители и разработчици на САУ

Зле ти е известно. Напредналата израелска армия е сред най-големите потребители на М109А5 и на съответните машини за управление на огъня към нея.
РСЗО за контрабатарейна борба, донякъде бива. Обаче по никой начин не и БМ-21. Тежка РСЗО като Смерч с управляеми снаряди би свършила работа (много малко самоходки, единствено с ракетни снаряди могат някакси да се доближат до обсега от 70 километра на Смерча) ако някоя батарея има неблагоразумието да се обади в обсега на действие на съответния Отделен тежък реактивен полк и предния насочвач няма други ресурси които да привика за борба с артилерията на противника. Последното обаче е много малко вероятно предвид това, че Смерчовете вероятно ще са на подчинение поне на щаба на бригадата, съответно и ползването им ще изисква началника на артилерията на бригадата да каже да, а той надали ще го направи за някоя произволно обадила се батарея.
И пак имаш някакъв шанс за успех главно срещу буксируеми оръдия, а те в наши дни обикновено са доста по-мобилни от едновремешните (всъщност разни 105 и 155 мм. дивотии като М119А1 и М777, реално са не по-малко мобилни от САУ - стреляш, оръдието се събира за минути(М119А1 буквално с три простички операции от двама човека се привежда от бойно в походно положение, а ако сменяш позицията едната ще си я спестиш), връзва се за влекача и вече си отпрашил) в което време ще успееш да се вместиш за стрелба единствено ако ти помага някой Зоопарк(в който случай командния пункт на реактивната артилерия ще получи готови координати за стрелба за сравнително кратко време)

[Thorn]

Т.е. отговорът няма как да е бърз и адекватен, какъвто би бил в реална пълномащабна война, в която засичането на позицията на артилерията е въпрос на секунди, също за толкова време ще бъде задействани и ангажираните в контра-батарейна борба подразделения.

Голъм, и въпреки всичко израелците правят опити точно в този ключ. Ситемата Железен купол уж веднага засича ракетата, само, че не се занимава с контрабатарейна борба, а с изстрелване на 1000 до 2000 пъти по-скъпи противоракети.