Отбраната в съвремената война (тактика, заграждения и укрепления)

[Кухулин]

Хм, относно разминирането, на теория трябва да стане така:

After the hose lands on the ground it detonates and destroys over 90% of mines along its entire length. The 10% that are not destroyed are simply pushed aside to safety. It can be used in tandem to defeat double impulse mines or mines of greater depth.

На практика е ставало така:

Marine combat engineers found that when dealing with blast-resistant mines, a MiCLiC explosion would often leave as many as 25 percent of the mines in its path intact.

Реално, при напечена ситуация ще се действа така:
плътна димна завеса > един шнур > втори шнур > сапьорния танк начело > win.

[Хатори Ханзо]

Един въпрос сега ме развълнува - втурва се сапьорния танк напред и почти е сигурно, че врага открива огън с всичко налично нали? Ако този сапьорен танк бъде нацелен от тежки миномети (самоходни минохвъргачки например) дали ще го стопират? Една такава мина може ли да го спре, и ако го спре то какво следва- изтегляне на танка и нов го заменя + атака или нов проход и ново юрване по переправата по предния начин?

[Кухулин]

Изтегля се и друг тръгва напред. Междувременно съпротивлението се подавя. Като се вземе предвид вероятността да унищожиш сапьорния танк по време на пробива и вероятността да се подави съпротивлението след това, операцията едва ли би се повторила. Допускам, че при добро планиране и прикритие има шанс да се унищожи първия танк.

[Пилот]

По принцип в реалния свят много рядко се случва всичко да е перфектно по план - в смисъл да започваш конфликт в точния за теб момент, да имаш 10-20 дни само да ловиш вражески ЗРК (това пък дава време на противника да се мобилизира и окопае), чак след това пращаш армията, всеки район който ще разминираш имаш време да унищожиш всичко тежко вражеско преди да се наложи да махаш мините и т.н. Обикновено има някакви политически ограничения и се налага всичко да се върши едновременно и да се бърза (пример е Русия и Грузия 2008, руснаците си пратиха Су-25 в района преди да са изчистили вражеското ПВО). Още повече, че SEAD не можеш да го проведеш срещу мълчащи ЗРК, трябва да ги принудиш някак да се включат в боя. Ако те нямат причина да стрелят по теб (например не си поддържаш активно твоите наземни части или не атакуваш достатъчно успешно противниковите подразделения - при достатъчно макети и камуфлаж второто може да се подсигури) ще си стоят в партизански режим и ще са ниско уязвими. Пример за такова държане е Югославия и войната в Косово - там за 2 месеца и нещо така и не успяха да разчистят сръбското ПВО, а ефективността на ударите по сръбската армия също не беше на високо ниво. Всичко това въпреки огромно техническо и числено превъзходство (войната се спечели заради ред други причини като политически аспекти, атака по инфраструктура, търпимост на населението към войната и т.н., не заради пълно подавяне на сръбската военна машина).
За минирани и укрепени позиции се сещам поне аз от близкото минало за войната 2006 в Ливан, където Хизбула сравнително успешно си отстоява своето срещу поне по мое мнение една от най-добрите армии в света. Още повече, че тогава действията се развиваха при практически нулево противодействие от земята срещу израелската авиация. Въпреки всичката модерна техника, безпилотници и самолети, артилерия - ракетите до последния ден си падаха в Израел (тоест контрабатарейната борба не е чак толкова проста), евреите не успяха да почистят всички бункери и укрепени позиции в зоната която си бяха поставили като задача. При това става дума за сравнително малък по площ терен на фона на една война в Странджа (и също така беше на една идея по-открит терен). В Афганистан е подобно - виж последните им операции срещу талибаните в по-голям мащаб, една малка провинция им отне месец и нещо да я разчистят в много ограничени размери и не навсякъде (става дума за Хелмад). При все че имаш превъзходство от около 50 години във всички технически аспекти, повече войници, масово присъствие на авиацията и подобни. В общи линии в никой век не е било добре да си сапьор, независимо от бойното поле

[gollum]

За съжаление, днес нещо нямам време (понякога трябва и да се работи, ъъъ, работа, а не по форума ), та затова нямам време за всичко, което ми се пише, затова само кратки насоки на дискусията.

Съгласен съм с Кухулин, че темата тръгна някак наедро, а трябва да е конкретна. Към това ще допълня, че не искам да я обсъждаме в контекста на играта Турция/България, а в по-общ и неопределен политически и стратегически контекст.
Затова и бързам да поставя рамки и конкретни ситуации (първо ситуация, после трябва да се развият към множественото число). Идеята е да обсъдим и да проверим на практика (чрез някакъв вид разиграване) как "стоят" в днешния контекст (е, доколкото можем да си го представим - повечето сме любители) идеите за организирана относително статична отбрана с всичките присъщи трикове и тънкости: инженерни заграждения, минни полета, полеви и трайни отбранителни съоръжения...
Косвено (може би донякъде също за отделна тема, но може вкратце и тук) говоренето по темата засяга въпроса за това в каква степен съвременните военни технологии променят сухопътната война спрямо 50-те 70-те години на миналия век (както се вижда от първите реплики между мен и Кухулин). Дали наистина високоточните оръжия и новите наблюдателни и разузнавателни технологии са толкова ефективни, че драматично съкращават трайността на военните операции и продължителността на преките тактически сблъсъци или нещата не са чак толкова далеч от начина, по който са се случвали преди половин век.

Та, рамката:

Да си представим, че от двете страни имаме равностойни в технологично отношение противници, без да определяме какъвто и да е политически и стратегически контекст. Имаме някаква територия (за удобство най-добре да бъде сравнително малка - примерно 50 на 50 км), в хода на дискусията можем да обсъждаме в каква степен местността влияе върху събитията. Представяме си, че някъде в тази територия се намира важен пункт, който едната страна иска да овладее, а другата трябва да защити.
Това предполага определен сценарий - едната страна настъпва, другата се защитава. Т.е. едната страна ще е малко по-силна от другата. Ще използваме донякъде абстрактни "единици" техника, за да няма нито едната страна превъзходство в това отношение (и да няма спорове в стил "ама системата Х е МНОГО ПО ДОБРА").
Общата стратегическа ситуация я обрисуваме дотолкова, че да е ясно, че това е само един от активните сегменти на фронта и най-най-оръжията отиват къде ли не, далеч не само тук. На други места защитаващата се тук страна на свой ред настъпва.
Идеята на първоначалния разговор е как ще организира защитаващата се страна отбраната си, ако приемем, че разполага с известно време за това и може да е свършила това-онова предварително.
За начало можем да допуснем, че настъпващата страна разполага, да речем, с 1 ТБр и 2 МхПБр, плюс един лекопехотен полк, един отделен артилерийски полк и 1 отделен зенитен дивизион. Въздушна подкрепа - 1 изтребителна и 1 ударна ескадрила, плюс един вертолетен полк.Отбраняващата се страна разполага в района само с 1 МхПБр, плюс 1 лекопехотен батальон, 1 отделен сапьорен батальон и 2 отделни артилерийски батальона и 1 отделен зенитен дивизион. Въздушни сили: 1 смесена вертолетна ескадрила и 1 изтребителна ескадрила.
Въздушните сили са базирани извън обсъждания район и са достъпни с определени ограничения, т.е. използват се и на други места.

Като намеря време ще пусна и малко материали по темата.

[Хатори Ханзо]

2 неща аз бих отбележил към мнението на gollum - липсата на сапьори на страната на нападащия, както и бих добавил малко реактивна артилерия. Поне първото е наложително след като е ясно, че ще се преминава минно заграждение, така че трябва да има сапьори и на страната на атакуващия. Реакривната артилерия според мен лесно би поразчистила с напалмец полето от мини ако фронта на атака ще е по-широк. Тесни проход се прави по-лесно, но и се защитава лесно и лесно се и блокира от унищожена машина и тогава си гризем ноктите. Аз бих постъпил така:
1. Атаката започва около 9:30 или 11:30 т.е. малко пред смяна на часовите с едновременна атака на 2 места, целта е защитника да се чуди кое място да защити по-добре. Ако и приемем, че имам реативна батарея нейния огън постопенно ще го пренасоча от лъжливия участък на атака към позицийте на защитника.
2. На истинското място за атака леката пехота се изнася на позиция да защитава доколкото може челния оттряд от сапьори и техника отговорна за траленето.
3. Димна завеса се спуска и артилерията мести огъня от полето към подавяне на защитата - взвод от леки минохвъргачки на пехотата е идиален за цепене на надблюдателните пунктове на врага и няколко снайперисти на ключови места по фланга на прохода.
4. На лъжливия проход все пак държа 2 взвода леки машини+1,5 рота кашици, в случай на неуспех на място 1.
5. Юрвам по възможност 2 челни танка Т90 (БМР-3) напред следвани от 5-6 други машини + 2 роти кашици в случай на пробов да се окопаят при контраатаката на защитниците. Докато трае атаката викам отряд ударни хиликоптери и изнасям напред част от зенитките (не сме уточнили каква е зенитната отбрана - дали е стволна или ракетна и ако е ракетна то с каква далекобойност?) за да прикрия свойте птички.
6. При евентуален пробив или неусех на първо място с газ до ламарината тръгват от второто място леките машини и пехотата - целта е докато защитника не се окопитил да се изненада и да се създаде още едно предмостие за атака.

Все пак много е относително какво ще стане - все пак как ще реагира защитника е трудно да се каже, дали ще се хване на въдицата с 2-рото място, дали равномерно ще е разслана защита, колко плътно е минното поле и от какъв тип... Много променливи който няма как да отчетем.

[gollum]

липсата на сапьори на страната на нападащия

Сапьорна рота влиза в организацията на всяка бригада, т.е. нападателите в този сценарий разполагат поне с три сапьорни роти. Отделният инженерно-сапьорен батальон на страната на отбраняващите се е по-скоро средство за поставяне на мини и заграждения и принципно може да бъде "изведен" и извън рамката на ситуацията (свършил си е работата предварително).

бих добавил малко реактивна артилерия.

Не сме уточнявали нищо конкретно за артилерийският дивизион, който влиза в състава на всяка бригада, нито за отделния артилерийски полк. Във всеки от тях може да има реактивна артилерия (обикновено се прилага дивизион). Въпросът е, че реактивната артилерия е добро средство за равнинен терен - с увеличаването на насечеността/затвореността на местността ефективността й намалява в сравнение с гаубичната артилерия (особено при използване на специализирани боеприпаси). Затова не съм уточнявал нищо конкретно за състава на артилерията.

Може би сгреших, задавайки толкова рано в дискусията конкретни параметри, без при това да съм докрай конкретен (трябва и карта, за да може да се говори по същество). Няма смисъл от подобни описания, защото те могат да се реализират и проверят само в игрова ситуация, при която има частична информация и "отговор", т.е. опонент. Подобно чисто тактическо и ограничено разиграване е напълно по силите на един водещ за кратко време, могат да се ползват наработките по турско-българската игра (с известна корекция към "тактичност").

А аз засега се връщам към дискусията ни с Кухулин относно ефективността и бързината на съвременните методи за война. Ще пусна отдолу едно описание на реално сащианско учение (съвременно) с подобна ситуация:

The Brigade Combat Team (BCT) was ordered to attack through a security zone placed in a narrow valley, blocking our access to their main defense to the west. Everyone agreed that the main defense wasn’t the problem—the security zone was the problem. The enemy put a Motorized Company (MRC) (-) consisting of 8 BMP’s and 3 T64 tanks inside a narrow valley over-watching an extremely dense obstacle network.

This particular valley had earned a fierce reputation, earning the nickname; Thermopylae Pass, the chokepoint where Leonidas’ Spartans held off the Persian hordes in order to save Greece. This was that kind of pass where very few could hold off very many. It is roughly five kilometers long and about a kilometer wide at the entry and exit points. For the majority of its length, it is only wide enough to accommodate two vehicles abreast…about 150 to 200 meters wide. Most tankers would call the pass a bowling alley. A tank trail snakes its way down the center, choking down to 80 meters at the narrowest point. It is this chokepoint where the defenders laid their mines, fronted by a small AT minefield and a couple of triple strand wire obstacles. Rocket- Propelled Grenades (RPG) toting infantry squads were dug in high up on the walls with battle positions nearby and tanks covering from the far side of the pass. Small wire and mine obstacles blocked navigable draws up the valley walls and observation posts had a clear and unobstructed view of the entry point.

The BCT was formidable in comparison to the meager MRC (-) security zone defenders. It consisted of a Mechanized Battalion Task Force (Bradley) and an Armored Battalion Task Force (Abrams) with a self-propelled artillery battalion in support and a mechanized engineer company providing mobile breaching ability. In spite of the apparent overwhelming advantage held by the BCT, the mission would be extremely difficult.

The Division Commander decided to augment the Heavy BCT with a light infantry battalion; thus creating a Heavy-Light Task Force.

The Brigade Commander met with his three battalion commanders: a mechanized infantry commander, an armor commander, and a light infantry commander. He assigned the missions as follows:

1) The light infantry commander would initiate the attack by infiltrating his forces into the pass in order to clear the obstacle network and mark lanes for the mounted forces.

2) The mech infantry commander would closely monitor the light force’s progress and would be prepared to continue the attack through the lanes established by the light infantry with the mission to destroy the MRC(-) forces.

3) The armor commander would follow the mech force and assume the main effort to seize and retain the exit side of the pass. They would suppress enemy units in the main belt and allow the follow on BCT to conduct a forward passage of lines to continue the attack into the enemy main belt defenses.

The light battalion began its final preparations around 2200 and began its maneuver at midnight. They infiltrated in platoon units through the mountainous terrain to a series of preplanned rally points. At the rally points, the platoons consolidated back into company sized units.

The scouts, mortars and Anti- Tank (AT) squads established over-watch positions looking down into the pass from the valley walls. They would provide constant surveillance on the enemy vehicles and dismounted squads in order to provide early warning.

The three rifle companies moved into assault positions near their objectives. Two companies would attack the units over-watching the obstacles while a third would make its way down to the obstacles to breach them and mark lanes. Mortars, AT fires and illumination would focus on the defenders, distracting attention away from the breaching effort. H-Hour was designated to occur at 0300 and the arrival of the mounted guys was planned to occur around 0530 to 0600, upon coordination between the light commander and the mech commander.

All the light forces managed to get into position. There were periodic, small compromises here and there through the night, but none was large enough to trigger an artillery strike or a shift in enemy disposition.

Action was initiated by a casualty producing action; the assaulting companies opened fire on the defenders below them and began to creep forward. The AT systems along the wall fired at vehicles that drove up from their holes onto their firing platforms and the mortars fired illumination to the rear of the enemy defense to cause confusion there and to white out their night vision devices.

As the battle along the valley walls raged, the third company breach team quietly approached the obstacles using their night vision capabilities. They breached the obstacles, wire and mine, and filled in the tank ditch by pushing the spoil back into the ditch. They marked the lanes with infrared strobe lights for night and pickets with placards for daylight. Once they were done, the notified their battalion commander and withdrew to an over-watch/hide position.

The light commander told the mech commander that they were ready for him to begin his assault. Once the mech commander reported passing a pre-determined checkpoint, the light fighters withdrew to defiladed hide positions to avoid being accidently engaged by friendly forces. When the mech battalion entered the pass, the light fighters marked their positions with green smoke—the signal that meant ‘no fire zone’ to the mounted forces.

The mech battalion barreled through and was easily able to pick off the remaining defenders in the valley since their locations had been pinpointed and reported by the light infantry. The lanes through the obstacles allowed for a rapid advance through the pass which triggered the immediate withdrawal of the surviving elements of the enemy security zone.

The light attack took five hours from the beginning of movement until the arrival of the lead mounted forces. The mounted attack took less than an hour and the pass was secured. The combination of heavy and light forces was ideal for clearing the narrow chokepoint and exploiting the opening.

* * *

The vignette is a real-world example of a heavy-light coordinated attack executed at the National Training Center in California (the time was several moons ago! (т.е. 2011)). Had the pass been attacked by a purly mounted force, it would have taken much longer and would have generated many more casualties. A mounted force could not have approached the pass without being detected and would have had to breach under fire. If the mission had been purely a light mission, then the forces would not have been able to exploit the gap they created. The enemy could easily re-plug the hole by sending a tank, a few infantry fighting vehicles and an engineer squad with wire and mines to push the infantry away and re-block the pass.

Т.е. преодоляването на защитата и около 5 км реален терен в този случай (упражнение) е отнело около 6 часа.
(извинявам се, че е на английски, както е в оригинал - мога да го резюмирам, ако има нужда).

[Хатори Ханзо]

Сапьорния батальон ако си е свършил работа, лесно може да бъде предаден за усилване на пехотните отделения, макар и на нетолкова ключови места.

[Кухулин]

Още повече, че SEAD не можеш да го проведеш срещу мълчащи ЗРК, трябва да ги принудиш някак да се включат в боя.

Всъщност първата буква на SEAD означава точно това - suppression. Ако принудиш ЗРК да мълчат, значи си постигнал желаната цел. В Сърбия например се случва точно това. Унищожаването на ПВО е малко по-друга история - DEAD. Там нещата са хем близки, хем не са.

Т.е. преодоляването на защитата и около 5 км реален терен в този случай (упражнение) е отнело около 6 часа.

Без да ползват балистични удари с ATACMS, без да ползват ударна авиация, без да ползват тежка артилерия. Ако бяха се отпуснали да погърмят като хората, цялото шоу щеше в конкретния случай да продължи около час. Ама пък щеше да е бая качествено

При горното съотношение на силите (което си дал като рамка), грубо виждам:

танкове 4:1
друго 2:1

Струва ми се малко за атака на укрепен район, но може да стане, ако се действа малко по-бавно. Всъщност, карта в случая не е необходима, а просто трябва да измислим количеството и качеството на укрепленията. Съответно да сметнем нужното количество и качество на джепането, също и цената. При съответните ефективности, разбира се.

ПП Важно е да уточним и цената на кубик бетон по бункера. Грубо 300 долара викам да я вземем. Един як бункер с два метра покрив и 500 квадрата площ = 3 000 000 долара. Една GBU-10 < 100 000 долара

[nik]

Всъщност първата буква на SEAD означава точно това - suppression. Ако принудиш ЗРК да мълчат, значи си постигнал желаната цел. В Сърбия например се случва точно това. Унищожаването на ПВО е малко по-друга история - DEAD. Там нещата са хем близки, хем не са.


Без да ползват балистични удари с ATACMS, без да ползват ударна авиация, без да ползват тежка артилерия. Ако бяха се отпуснали да погърмят като хората, цялото шоу щеше в конкретния случай да продължи около час. Ама пък щеше да е бая качествено

При горното съотношение на силите (което си дал като рамка), грубо виждам:

танкове 4:1
друго 2:1

Струва ми се малко за атака на укрепен район, но може да стане, ако се действа малко по-бавно. Всъщност, карта в случая не е необходима, а просто трябва да измислим количеството и качеството на укрепленията. Съответно да сметнем нужното количество и качество на джепането, също и цената. При съответните ефективности, разбира се.

ПП Важно е да уточним и цената на кубик бетон по бункера. Грубо 300 долара викам да я вземем. Един як бункер с два метра покрив и 500 квадрата площ = 3 000 000 долара. Една GBU-10 < 100 000 долара

500 квадрата площ X 2 метра дебелина на плочата = 1000 кубика

1000 кубика x 300 долара/кубик = 300 000 долара

[gollum]

Без да ползват балистични удари с ATACMS, без да ползват ударна авиация, без да ползват тежка артилерия. Ако бяха се отпуснали да погърмят като хората, цялото шоу щеше в конкретния случай да продължи около час.

Там е проблемът, че на ниво бригада не разполагаш с подобни възможности. С тях се разпорежда висшето командване и ги отпуска според преценката си за нужди, възможности и бъдеща употреба. Те никога не са достатъчно, така че "да има за всички". Т.е. можеш да разполагаш с тях, можеш и да не разполагаш - зависи от твърде много неща.
Ако за момент се върнем към примера с играта, то си представи че си планиращ офицер от ГЩ, че имаш 20 бригади, които участват във войната, планираш, че конфликтът ще продължи минимум 20 денонощия, същевременно разполагаш с, да речем, 100 балистични ракети, 200 тактически крилати ракети, 100 000 управляеми тежки артилерийски боеприпаси и 8 000 единични въздушни мисии. Разделени по бригадо-дни се падат: 0,25 балистични ракети, 0,5 крилати ракети, 250 управляеми снаряда, 20 единични въздушни нападения.
Очевидно е, че както и да ги разпределиш, няма как да "огреят" навсякъде. А задачи като описаната горе са тривиални, т.е. всяка от задействаните ти бригади ще попада в такива ситуации. Какво ще правят щом изчерпят лимита си за деня? Ще трябва да се оправят сами. Това ни отвежда до описаната ситуация (т.е. до множество варианти, разбира се).
Отделен въпрос е, че в такава ситуация ти може и да хвърлиш, да речем, 20 тона управляеми и 200 тона неуправляеми боеприпаси. Въпросите са два: струва ли си една механизирана рота подобен разход (който може и да не я унищожи изцяло) и колко след това ще се забавиш, докато чакаш инженерното ти подразделение (ако си се сетил да го включиш в бойния план и е на линия в нужния момент) да разчисти разрушенията, да запълни кратерите и да оправи пътя? Дали наистина ще спестиш толкова време? Дали няма да загубиш някои самолет в мисията (опонентът, разбира се, има собствена авиация и зенитни средства)?

Всъщност, карта в случая не е необходима, а просто трябва да измислим количеството и качеството на укрепленията. Съответно да сметнем нужното количество и качество на джепането, също и цената. При съответните ефективности, разбира се.

Много математически подхождаш към проблема. Не че това е лошо, но ми се струва, че не отчиташ ключови фактори в реална ситуация. Не всичко се свежда до количество бетон спрямо тонове експлозив . Ако искаме нещо да проверим без реални решения и достъпният ни реален терен (карта), не виждам какво може да се получи. При общо говорене (дори и да е под формата на уравнение), всеки може да хвърли едно или друго контра-решение (количество експлозив и стомана), но те нямат никаква реална стойност ако не се случват в ограничена по време, ресурс и място ситуация. Грубо казано, не са важни количествата експлозив (грубата огнева мощ) сами по себе си, а това как ще бъдат умножени или разделени от използването на поддържащите елементи и реалните решения. Ракетите и снарядите могат да улучат човек или машини, могат да попаднат в макет, могат и да се използват изцяло неадекватно. Огневата мощ не е фактор сама по себе си.
Що се отнася до съотношението на силите, класически се смята че тройното превъзходство в сили и средства е достатъчно за да има нападащия преимущество. Това автоматично предполага, че позицията на отбраняващ се (тук се включват укрепления, заграждения и прочее тънкости) дават поне двоен мултипликатор.
Що се отнася до инженерните препятствия и съоръжения, грубо казано (и математически погледнато), те имат една сравнителна проста функция, която реализират, ако са приложени добре: укрепленията повишават устойчивостта на бойните сили (т.е. увеличават количеството огнева мощ или експлозиви и стомана, които са нужни за да ги неутрализират или унищожат), докато загражденията забавят и/или канализират движението на настъпващите сили, така че да ги направят по-уязвими за огневата мощ на отбраняващите се (намаляват устойчивостта им, те.. количеството стомана и експлозиви, необходими за да ги неутрализират и унищожат).
Разбира се, можем да избегнем картата и игра и да приемем, че отбраняващия се винаги прилага качествено и ефективно инженерите и сапьорите си, а решенията и ръководството са добри и да сведем нещата само до ефекта на огневата мощ и защитата. Не че ми е ясно откъде ще вземем точни стойности за мултипликаторите (няма откъде), но тогава всичко може да се изчисли изцяло математически. Но ценността на подобно изчисление е съмнителна.

ПП Тоя бункер много сериозен - 500 м2 . Тук не говорим за "Мажино" .

[Кухулин]

500 квадрата площ X 2 метра дебелина на плочата = 1000 кубика

1000 кубика x 300 долара/кубик = 300 000 долара

Мерси, аз доста често бъркам по една-две нули. По-рано пак изпуснах една нула при точността, ама както и да е

Разбира се, можем да избегнем картата и игра и да приемем, че отбраняващия се винаги прилага качествено и ефективно инженерите и сапьорите си, а решенията и ръководството са добри и да сведем нещата само до ефекта на огневата мощ и защитата.

Идеята е следната. Може да има различни командири, различни бригади, различни случайни явления. Следователно, при всяко разиграване резултатът ще бъде различен и в дадена степен случаен. Следователно, едно такова разиграване не носи никаква информация за нищо, камо ли пък за реалното положение на нещата.

От друга страна, всяко разиграване се състои от определен брой стъпки. Резултатът от всяка стъпка е функция на определен брой коефициенти. Идеята на математическата симулация е да установи при каква комбинация от коефициенти функцията има максимум. Това е нещо, което не може да се разбере по аналитичен път (с някакво уравнение) или по-точно е твърде сложно да се разбере така. Затова ситуацията трябва да се проиграе много пъти.

Когато се установи оптималната комбинация от коефициенти (тоест заповеди, боеприпаси и т.н.), остава въпроса със случайността, който обаче е извън нашия контрол. Или иначе казано - прави каквото трябва, пък да става каквото ще

Както и да е, това са някакви общи приказки, дето не са особено интересни На мен ми е по-интересно следното:

- ако приемем, че с нашата артилерия тушираме противниковата, с нашите танкове тушираме противниковите, с нашите РСЗО тушираме противниковите и т.н, и при положение, че имаме 2+ превъзходство, би следвало да имаме абсолютен успех в това начинание;

- остава ни една ударна ескадрила, която противникът няма;

- това са примерно 30 ударни полета на ден.

Приемам, че бомбопускането се извършва от ниска височина с маневра по възходяща балистична крива (забравих как се наричаше тази техника), което дава около 10 км далекобойност. Приемам, че целеуказването се извършва от земята. При това положение самолетите са практически неуязвими за противниковата ПВО, а нашата ПВО държи противниковата авиация на дистанция.


При това положение въпросът е - какво могат да свършат 30 ударни полета на фронт с дължина 50 км, когато става дума за силно укрепен район. Тоест, с каква скорост ще напредват останалите части.

ПП Тоя бункер много сериозен - 500 м2 . Тук не говорим за "Мажино" .

Еми с 2 метра бетон отгоре колко да е голям бункера? Иначе нормалните албански бункери май бяха към 20 квадрата, ама под половин метър бетон. Там и боеприпасите са други.

[Kont]

Аз пък си мисля че прекалено много се задълбаваме в укрепления и минни полета. Да те са предназначени да спрат за известно време , да забавят атакуващият противник. Но също така вързват определено количество войници и техника на едно място и ги правят уязвими и лесни за унищожаване. Укрепените райони са капан за създателите си. Мисля си че те са изживели времето си.

При така зададената рамка си мисля, че е и правилно артилерията и авиацията на атакуващите да обстрелват и унищожават укрепеният противник а вертолетният полк да пренесе лека пехота ,която да нанесе удар в тила на отбраняващите се съчетан във времето с създаването проходи и преминаване на минните полета.

[ivan]

Това не е ли опасно да се пренасят пехотинци с въртолети в тила без да е пробит фронта? Ами ако врагът има скитащи подвижни ЗРК да не стане Могадишо кръстосано с Маркет гарден

[Sailor_Malan]

Без да си подавил зенитната ракетно артилерийска батарея придадена на механизирания батальон(между 5 9К35 или 9К33 и 5 ЗСУ-23-4 или 5 ЗУ-23-2 и 10 Игли примерно, може да са 7-8 Тунгуски или Панцира), по добре не се шматкай никъде с вертолетите, ако нямаш готовност съотношението ударни - транспортни вертолети да е примерно 1.5 към 1. Пък и избирай си внимателно участъците за десант особено ако са малко, че ако противника ти си е написал домашното, да не се окаже, че са ти оставили точно три подходящи за стоварване места(останалите са натъпкани с противодесантни препятствия и мини и защитавани от малокалибрена зенитна артилерия), а там дето си се стоварил е кошер ако ме разбираш, че лека пехота попаднала на два механизирани батальона и самоходна минометна батарея, на широка отворена(добре простреляна, че даже разполагаща и с някои ориентири за коректировка на минометния огън) площадка нищо добро не го чака а 120 мм. мина взривила се точно в момента на стоварването (първите пехотинци са в полукръг около вертолета, за да го пазят докато колегите им слизат или го доразтоварват), реално може да ликвидира не само пехотата.
Всеки случай пробиването на добре построена и съобразена с терена укрепена линия е скъпичко и времеотнемащо занимание и изисква много добре да си напишеш домашното преди да започнеш с тоя пробив и като минимум да имаш поне локално въздушно превъзходство(а на малък театър по-скоро пълно), идеално да познаваш терена(някъде може да има мегдан за обход) и да имаш сериозна огнева мощ. Примерно отделен тежък реактивен артилерийски полк разполагащ със Смерч/Ураган/MRLS и за последната да имаш някакъв запас от АТАКМС, както и добре проработени процедури за взаимодействие с ударната авиация, която да работи "на повикване"(демек oпитен преден насочвач във всяка рота).