Bsb, по повод на традициите и ценността им в нашия случай и мен ме обземат подобни мисли, но все пак с дължат на доста ограничен поглед върху нещата, възможно е да грешим. Така или иначе, работата е другаде, дори и да няма нищо ценно в тях, пак си остава основният проблем: ако започнеш от нулата ти трябват минимум 10-15 години (по-скоро поне 20, ако не е и 25) за да имаш качествени командири на високо ниво и щабни специалисти, както и всичко оттам надолу в приемливо количество. Поне така са стояли нещата преди половин век, но тъй-като проблемът не се свежда само до обучение и тренировка (тези два елемента подлежат на промяна в резултат на използване на нови технологии), но и до опит (а тук вече няма как да се "компресира"), да не говорим за естествения проблем с праговете при обучението (ако ги нямаш готови, първо трябва да обучиш добри специалисти, които на свой ред да обучават следващите в постепенно нарастващо количество, минаващо през поне няколко "прага") не е възможно кой знае какво ускорение или "внезапно" нарастване, дори и да разполагаш с финансовия и въобще материалния ресурс. Това е ограничението на човешкия фактор.
Мисля че с теб (а като гледам и с a_godumov; вероятно и с други от участниците в дискусията) имаме съгласие, че основната пречка е не толкова материална или финансова (това поне потенциално може да се преодолее), а, ъъъ, псиохологическо-социално-културна (какво чудовище се получи ). Т.е. ако обществото гледа положително към въоръжените си сили, ако да бъдеш военен е престижно и желано независимо от финансовата или битовата страна на нещата, то сравнително лесно ще може да се преодолее основният проблем (човешкият), а останалите могат да се разрешат по-лесно след това. Естествено, това е пряко свързано с преодоляването на споменатото от a_godumov (и в това съм съгласен) отношение към държавата (че и към обществото), защото двете са достатъчно пряко свързани. Въпросът е доколко това е осъществимо?
Големите надежди, вероятно си напълно прав в предположенията си и определено в близка перспектива няма опасност от подобен сценарий (а дали в далечна има кой може да каже). Идеята за него бе подхвърлена чисто хипотетично, по-скоро като своеобразен "пробен камък", а не като нещо възможно или дори що-годе вероятно. Между другото, тя дойде "естествено" от статията, от която тръгна всичко.
Между другото, за алтернативният хипотетичен военен сценарий на Амазон отворих самостоятелна тема (връзка), предлагам тук да си остане по-общото обсъждане.
Мисля че с теб (а като гледам и с a_godumov; вероятно и с други от участниците в дискусията) имаме съгласие, че основната пречка е не толкова материална или финансова (това поне потенциално може да се преодолее), а, ъъъ, псиохологическо-социално-културна (какво чудовище се получи ). Т.е. ако обществото гледа положително към въоръжените си сили, ако да бъдеш военен е престижно и желано независимо от финансовата или битовата страна на нещата, то сравнително лесно ще може да се преодолее основният проблем (човешкият), а останалите могат да се разрешат по-лесно след това. Естествено, това е пряко свързано с преодоляването на споменатото от a_godumov (и в това съм съгласен) отношение към държавата (че и към обществото), защото двете са достатъчно пряко свързани. Въпросът е доколко това е осъществимо?
Големите надежди, вероятно си напълно прав в предположенията си и определено в близка перспектива няма опасност от подобен сценарий (а дали в далечна има кой може да каже). Идеята за него бе подхвърлена чисто хипотетично, по-скоро като своеобразен "пробен камък", а не като нещо възможно или дори що-годе вероятно. Между другото, тя дойде "естествено" от статията, от която тръгна всичко.
Между другото, за алтернативният хипотетичен военен сценарий на Амазон отворих самостоятелна тема (връзка), предлагам тук да си остане по-общото обсъждане.
Comment