Какви въоръжени сили са необходими на България в бъдещето?

[Bulgarion]

Добре,а защо конфликтът непременно ще е с Турция,и реално каква ще е целта му ? Защото според мен една окупация на България е напълно невъзможна,тогава какви са тези 24 или 48 часа,часовете след които ще капитулираме,добре и от там какво следва?Евентуално откъсване на даден регион,но няма ли този регион,назависимо анексиран или обособен в някакво държавно образувание ала Косово да се превърне в гнояща рана за региона.А и българите там ще сформират партизански групи примерно

А ако конфликтът е със Сърбия,да речем поради ескалиращо напрежение в Западните покрайнини,като примерно няма ясно изразен агресор а двете армии са горе долу равностойни или не...

Даже сега ми хрумна идея,не е ли най-добре да се разиграе даден сцинарий...примерно през 2070... да продължавам ли

[a_godumov]

Държава като България, според мен, може с разумно голяма увереност да гарантира националната си сигурност. Но, за да бъде това успешно не може да се действа само в една посока. Не може да разчиташ само на дипломацията и на съюзите, за да се спасиш. Нещо повече, участвайки във военни съюзи трябва не само да се възползваш, но и да допринасяш за колективната сигурност, за да имат стимул съюзниците ти да те пазят и да не искат да те загубят, когато стане напечено.

Според мен държава като България трябва както да се стреми да има силна армия, която да представлява сериозен възпиращ фактор, така и да разчита на дипломацията и на военните си съюзи с други държави. По втората точка мисля, че положението на България не е много зле. При положение, че сме част от НАТО възможността за война с Гърция, Румъния или Турция макар и не напълно елиминирана, наистина, е доста малка. От друга страна ако някой от другите ни съседи или трета сила прояви агресия се очаква съюзниците ни да ни помогнат. Друг е въпросът дали биха помогнали наистина на "съюзник", който им носи малко или никакви ползи или помощта би се изразявала в свикване на извънредни заседания на ООН, "предупреждения" и други общи приказки. Обаче по първото направление, за съжаление, сме доста изостанали.

gollum, до колкото разбрах, повдигна два основни въпроса - възможно ли е принципно България да изгради въоръжени сили, които да представлява възпиращ фактор спрямо съседите ни и, ако не то има ли смисъл въобще да поддържаме такива.

По първият въпрос, според мен принцип можем. Въпросът е, че първо държавата трябва да има поне сравнително силна икономика, за да може да си позволи това нещо. България даже утре да излезе от кризата, ще и трябва доста време, докато доближи развитите държави от Западна европа. Това според мен е доста важно, защото ако тръгнем по пътя на Северна Корея, където хората умират от глад, но имат едни от най-големите въоръжени сили (друг е въпросът с какво качество), по-добре някой да ни "освободи". От друга страна обществото трябва да е готово да понесе жертви в името на това, да има силни въоръжени сили - на въоръжените сили трябва да се гледа не просто като на нещо от миналото, което да подбужда националистическите ни чувства и гордост, но в реалния живот е до голяма степен забравено (както мисля е сега), а на нещо жизнено важно за съществуването на обществото, което ни е необходимо тук и сега.

По този въпрос според мен можем да вземем Израел - държава с по-малко от 8 милиона население, територия една пета от нашата, не съм сигурен дали имат някакви забележителни ресурси. На фона на това враговете им би трябвало да са ги смазали и въпреки това са оцелели няколко войни и според мен ще оцелеят и за в бъдеще. Военно в един конфликт с тях срещу арабите бих заложил винаги на тях. Ще кажете, че имат атомно оръжие, но не винаги са имали и пак са се оправяли, ще кажете, че в лицето на САЩ имат страшно силен съюзник, но първо арабите също са имали съюзници и второ арабите имат страшно много пари от петрола. Така че явно е възможно малка държава (по население колкото България, а по територия 5 пъти по-малка) да се противпостави на враждебните си съседи, които са обединени срещу нея, имат многократно по-голяма население, многократно по-голяма територия, огромни находища на ресурси, които им носят страшно много пари и подкрепата (макар и не в такава степен, в каквато САЩ подкрепя Израел) на мощни държави (СССР).

По втория въпрос според мен дори и сега да не можем да си позволим такива въоръжени сили, каквито биха били силен възпиращ фактор, то въоръжените сили все пак трябва да се запазят, за да се поддържат традициите до този ден, когато ще можем. Както е казал адмирал Кънингам - "Отнема 3 години да построиш кораб и 3 века да създадеш традиция".

Във всеки случай мнението ми е следното - всичко опира до ниво на развитие на обществото, до икономика и дипломация. Ако имаме общество, което да мисли не само за оцеляването и как да изтарикати малко, но и за по-абстрактни неща като държавата, законите реда и доброто на обществото като цяло, ако имаме икономика на поне средно ниво (което според мен е до голяма степен свързано с първото) и ако не правим особено големи глупости във външнополитически план бихме могли да бъдем най-малкото трудна за преглъщане хапка, която би задавила и доста по-големи от нас.

[fifth_root]

Коментарът ти цялостно е хубав, само тук не си обективен - Израел, без САЩ и репарациите от Германия - няма възможност за нищо. Първите едно, че също й дават пари, ами и военно са зад нея, така е и няма как да се пропусне. Арабите са имали съюзници, ама виж нивото на повечето арабски държави. Не е само до бройката и потенциала, а до качеството и дали този потенциал се използва рационално.

[beri_cd]

Българиец, американската военна помощ не е присъствала през и преди 1967, тогава основен военен "доставчик" за Израел е била Франция. Колкото до 1973 - в контекста на Студената война и САЩ, и СССР са блъскали съюзниците си с какво ли не (последните доста повече). Технологичното превъходство на израелската армия е сравнително ново.

Идеята е, че една малка армия може противодейства на една голяма, стига, както българиец каза, да се използва наличното рационално. В този ред на мисли не трябва да се обсъжда дали е добре или не БА да бъде увеличена на 1млн. души. Или да се говори за БА, която да има потенциала да анексира цяла Турция догодина. Но колкото и да е банално преди 30г. Б(Н)А е била реална пречка/потенциална заплаха за турската армия, докато днес гърци и турци поддържат и развиват въоръжените си сили, а ние ги разтурваме при първото намигване от Брюксел/Вашингтон, тоест някой да получи я "конграчулейшънс", я комисионна, я нещо друго.

В 21-ви века една от функциите на БА би трябвало да бъде да откаже евентуалния нападател, още преди да е гръмнала първата пушка. Отделно вече - бедствия, терористични нападения, напражение в граничните райони.

[Mirovk]

Истината е че, всичките ни съседи имат над 100 х-ни армии и си произвеждат почти всички видове въоръжение (къде в съвместно производство, къде сами), ако това беше ненужно защо го правят?
На този въпрос трябва да си отговорят всички провителства, които унищожиха отбранителният комплекс и БА от 1998г на сам (може да обсъдим "чудесата" които видя Сополански на военното изложение в Карлово, като Щурмовата карабина - "Бакалов"
, или разработката за противо хеликоптерна мина...).
Не може една страна с малочислена или без армия да се нарича "Суверенна", няма такъв вариянт и това е доста глупаво да не говорим пък стратегията в високотехнологичният 21в да подържаме само пехотни и механизирани бригади в числен състав до 25 000ч при положение че съседите имат в пъти повече. Другото което е ,щом имаме малка армия тогава трябва да има адекватно военно убочение на младежта и запасняците, иначе сме "бели мишки за късмет" при един евентуален конфлект сме точно за 24ч работа.....ще настане пълен хаос и дезорганизация освен в малочислените все още действащи гарнизони и бригади.

[beri_cd]

Mirovk, Румъния, Сърбия и Р. Македония имат под 100,000. Че някои даже много под.
Ако гледаш на глава от населението, то Гърция се нарежда на първите места. Със сърбите сме близки по този показател - числеността на въоръжените сили са сходни, населението - също, военни разходи като % от БВП. И техните въоръжени сили са "свити" (всеки да си избера дума - свити, разтурени, съсипани), но има да гоним сръбската военна индустрия.

По-скоро ако ще гледаме нагоре ще е към Гърция и Турция, кратко сравнение между наличната техника на сръбските, българските, турските и гръцките ВВС е достатъчно.

[Amazon]

Тъй като идеята за алтернативка беше моя, ще се опитам набързо да нахвърля как бих искал да се развие. Ако модераторите харесат зададените параметри и ограничения може да ги включат в началото на темата, ако пък не, приемете го просто като идея. Избирам за агресор Турция единствено и само защото има най силната и модерна армия от съседите ни и се абстрахирам от факта, че от втората балканска война до наши дни в много отношения тя е най-добрият ни съсед, само заради целите на алтернативката.
Тъй като правилото за алтернативките е да могат наистина да се случат, а не да са научна фантастика ще се опитам да поставя възможен сценарий.
0. Политическа ситуация и времеви рамки:
България: Някъде около 2020 година, България се е стабилизирала икономически и има стабилно и рационално правителство с приемливо нисък корупционен(лобистки) индекс – да не чувам хихикания от задният ред, това е алтернативка, БВП е около и над $20 000 на глава от населението (до известна степен заради излизането на сивата икономика на светло и краят на икономическата криза) което го прави с около $9000 по-малък от този на Израел ($29 000) . Номинално БВП на България ще е около $150 милиарда. Демогравското равитие е положително (или поне не е отрицателно). Население – номинално над 8 милиона, благодарение на повишена раждаемост заради положителната икономическа ситуация, както и технически прираст от имиграция от македония и обратна емиграция от завърнали се българи пребиваващи в чужбина. Реално около 6.5 милиона, които наистина се определят като българи, но останалите все пак са фактор за икономиката .

Международното положение (къде без него): ЕС е пред разпад заради противоречията Англия<->Франция + Германия. НАТО неотклонно следва пътят си на организация със затихващи функции.

Турция: Избрано е ислямистко правителство, със същата подкрепа от населението, като сегашното, но далеч по-радикално (това мисля е достатъчно). От тук може да започне алтернативката. Българското правителство решава, че има нужда от адекватна армия при наличието на изключително силен и нестабилен съсед, при който е вероятно ислямиското правителство до продължи мандата си след изтичането му с „военни средства“. Това дава време за развитието на българската армия не повече от 3-4 години.

Искрата: 2024 година, втора война в Македония между македонци и албанци, едните покровителствани от България а другите от Турция(факт). Преждевременна, недообмислена и непропорционална намеса на България този път не само с логистична помощ, но и с пряка военна намеса. Остра реакция на ДПС и особено на нейни радикални членове и отново пресилена реакция на българското правителство и общественно мнение довеждат до поставянето на партията извън закона (има и няколко убити при сблъсъци подобни на тези, които се случиха на скоро при джамията в София). Турското правителство декларира че единственият начин да защити правата на мюсюлманите в България и живота и правата на албанците в македония от войнстващият български шовинизъм е пряката военна намеса.

1. Цел на БА – защита на населението на страната, по възможност и на териториалната и цялост, както и задържането на агресора достатъчно дълго, за да даде възможност на потенциални съюзници да се намесят, и/или да направи цената на агресията прекалено висока за агресора.
2. Средства за постигането на целта – на мен лично ми се иска за това да е основата на алтернативката и да е подкрепена с цифри а не спожелателно мислиене. Обещавам да напиша моето мнение, но за сега ще се опитам да нахвърлям някой въпроси свързани които да са основата на темата (в случая е повече военна игра):
-Процент от БВП, който България може да отдели за отбрана при наличие на потенциална заплаха, без да се превърне в Северна Корея.
-Кой тип въоръжени сили трябва да се развиват и с какъв тип техника. Коя техника би могла да се произвежда в България по лиценз и коя ще е по-рационално да се купува директно.
-Съотношение на професионална към наборна армия и взаимодействието между двете структури.
-Нямаме шанс да създадем авиация и флот подобни на турските (по финансови причини), какви биха били мерките, за да тушираме този недостатък. ПВО комплекси? И без флот как ще караме хиляди сандъци с калашници, стрела, зенитни установки и друго остаряло въоръжение за кюрдските възстанници (всичките 50 – 100 от тях)
-Потенциални(но релни) съюзници, от такива действащи по „ленд-лиз“ до директна военна помощ.
-Примери за подражание: Израел, Финландия, сигурен съм, че от там могат да се вземат много решения наготово.
3 Точките са много и описването им е непосилно, поне за мен ще се опитам да ги допълня по-късно поне доколкото мога.

Имам молба към пишещите в тази тема: Както казах избрал съм Турция, като вероятен противник, заради силната и армия (не помня, но май беше 6-та по ранг в световен мащаб). Ако някой по някаква причина на не харесва турците, е по добре да разисква фобиите си в кръчмата а не в тази тема. Идеята е ако някой турски гражданин говорещ български език прочете темата тя да го заинтригува, а не да го отблъсне.
Идеята е да се разгледат възможностите за развитие на БА да защити страната, при конкретни параметри, ако е възможно да са подплатени с цифри. „България на три морета“ не е целта на тази тема, вярвам и на този форум. Вярвам, че подобна тема е обсъждана в по едно или друго време в генералният щаб на БА но вероятно материалите по нея са силно секретни. Това не пречи на нас да обсъдим подобна темата, и то на базата на известни данни.

[gollum]

Първо, ако някой смята, че темата не е интересна, то може просто да не я чете и да не пише в нея. Аз постъпвам така в повечето случаи.
Между другото, осъждането на Израел не е част от темата.

Второ, цялата тема, както се вижда, се роди в резултат на определена статия (виж първото мнение) и реакцията, която тя породи. Аз от своя страна си позволих известна провокация, целяща да се повдигнат важни въпроси като опозиция на емоционалната реакция. Радвам се, че се появиха нормални отговори и, особено, смислени постове като тези на a_godumov и bsb.
Предлагам сега да разделим дискусията на две части. Едната си остава досегашната в тази тема (за който има интерес), а втората ще бъде като допълнителна тема в този раздел под формата на текстова военна игра. Идеята за нея е на Амазон, така че му отстъпвам правото и отговорността на титуляр. Тя ще се занимава с неговия сценарий и първата работа (там) ще е да се обсъдят входните параметри на играта. Ще копирам там като отварящ постът на Амазон преди моя.

Собствено по темата и вече мое лично мнение.
Съгласен съм и подкрепям следните изходни точки към проблема (формулирам го така: какви въоръжени сили са необходими на държава като нашата и какви са възможни?):

1. Връзката държава => армия => суверенитет е валидна, т.е. въоръжените сили (контролираното насилие / правото да се налага насилие в рамките на територията във всеки един смисъл) е основна функция / черта определяща дадена територия с население като държава.

2. Най-важният елемент на едни въоръжени сили е традицията, т.е. предаването и съхраняването на определен кадрови потенциал. Всички останали технически и прочее елементи могат при нужда да се набавят за сравнително кратко време, но кадрите (особено необходимите за цяла армия, т.е. отдолу догоре по цялата структура) се изграждат за десетилетия (поне 2 за някаква ефективност).

3. Въоръжените сили съществуват най-вече в мирно време и се изграждат на базата на определена политическа доктрина (представа за това какви са нуждите и възможните проблеми).

4. Винаги съществува конфликт между нужда / визия за това какво е необходимо и реални възможности част от него да бъде осъществено на практика. Въоръжените сили са само една от частите / функциите на държавата.

5. Основен пункт, който определя как ще се изграждат въоръжените сили и с какъв потенциал ще разполагат е представата за тях, която господства в обществото (се продуцира и възпроизвежда от и чрез държавата).

С оглед на тези основни (според мен) позиции, въз основа на които трябва да се разгледа проблема е ясно следното:

а) въоръжените сили се изграждат на базата на определена доктрина. Тъй-като в момента единствената външна заплаха, която изглежда възможна е терористичната (а тя трудно може да се нарече проблем на въоръжените сили /армията), то основна за изграждането на въоръжените ни сили явно са нуждите от участия в мисии зад граница и с оглед на това се правят промени. Ясно е, че не може да се очаква от подобно гледище да се създадат въоръжени сили, които да могат да защитават територията от сериозна външна заплаха (сухопътна война със съседна държава), след като това дори не се разглежда като възможен сценарий (на политическо ниво). Впрочем, той така или иначе е малко вероятен в краткосрочен план.
Това определя съдбата на армията в близкото десетилетие / десетилетия без значение какви са останалите фактори.

б) обществото гледа на армията като цяло като на ненужна институция, в която работят не особено способни хора. Поне аз съм останал с такова впечатление, което може и да е донякъде погрешно, но е факт, че няма или не се наблюдава особено желание да се участва в тази институция от идеалистични подбуди или пък с друга освен финансова мотивация.
Т.е. независимо как стоят нещата по другите въпроси, това само по себе си е достатъчно за да нямаме "силни" въоръжени сили. Естествено, промяната в това отношение е до голяма степен въпрос на политическа воля, целенасочено изразходване на средства в посока създаване на престиж и на реално работеща институция и прочее.

в) независимо как се променят нещата в бъдеще ако изхождаме от сегашните демографски и икономически възможности и ресурси е очевидно, че няма как (пътят на КНДР е невъзможен за България (отделен въпрос колко е лош)) да се опонира самостоятелно на съседите ни с по-големи възможности. Т.е. както и да гледаме на нещата, населението ни намалява и застарява, икономическите ни възможности едва ли ще се повишат съществено.

[Sula]

Темата е интересна и съвсем не е нужно де се третира като алтернативна, а е по-скоро концептуална т.е. ако се изложат концепции може да се мисли по тях. А какво станало в Грузия или Израел и кой ще ни напада откъде и с какви сили са си теории на вероятностите.
За мен борещите концепции са две:
Първата е силна армия, която да е гарант за независимостта на страната във всеки един случай т.е. независимо кой ни напада и без значение дали сме съюзници с някого.
Втората е, да я наречем, армия на посредствено ниво с определени акценти в развитието на дадени родове войски, която да е оперативна само като част от някакъв съюз.
В първият вариант армията може да е професионална, но е желателно да има и наборен елемент. Във втория трябва да е чисто професионална.
Предимствата на първия вариант са самочувствието, което дава на политиците на страната да имат по-твърда политика в случай на спорни въпроси с други държави, както и уважението и страха на тези държави. Друг положителен момент е и самочувствието на хората по форумите, когато пишат за великата ни армия. Минусът обаче е финансовият ресурс, който държавата и респективно данъкоплатецът ни трябва да заделят редовно, за да поддържат такова едно бижу.
Вторият вариант е сегашния. При него само отделни родове войска или войскови части са на конкурентно ниво в международно отношение, армията е малка и целите са й да действа в определени направления в рамките на военен съюз, където някой друг изпълнява други функции. Предимствата са главно финансови- такава армия е относително лесна за поддръжка. Негативите са политически, защото неприятелски държави трябва да се замислят само върху проблемите, които ще възникнат ако те нападнат с твоите съюзници, но не и с теб, защото армията ти е неспособна да води самостоятелни действия.
Сега да погледнем малко върху географията на страната ни, която я нямаше в тия концепции. С две големи равнини като Дунавската и Тракийската, България няма особени шансове да защити по-голямата част от територията си при атака от страна на мощен и добре подготвен противник, ако има малка професионална армия. Шансовете не са големи и при наличието на армията от първия вариант. Така че въпросът за избор тук не дава предимство на нито една от концепциите.
Воденето на военни действия в останалите планини и градове е нещо, което отговаря повече на способностите на малка професионална армия, която да е тренирана в това отношение, отколкото на голяма наборна такава, където моралният удар от големите загуби ще е толкова голям, че сигурно докато се стигне до отбранителни линии в планините половината войници вече или ще са деморализирани или ще треперят от мисълта, че семействата им са останали в превзетите равнини региони. Така че тук каточели преимуществото е на страната на малката професионална армия.
А сега да погледнем и времета, в което живеем. Днес войните не са това, което бяха през първата част на миналия век. Едва ли ще намерите военен специалист, който ще ви каже, че когато армията ви превзема една страна, тя е ефективно унищожена. Напротив, всеки един от тях е наясно, че днес лесно се превземат държави, но истинската война започва след това. Няма армия в света, която да е обучена как да се справя с терористични атаки на местни народноосвободителни движения съставени от цивилни и паравоенни формирования. Още по-малко ще намерите армия, която да е обучена как да се бори с невъоръжен мирен масов протест на местното население.
Общественото мнение в повечето държави, които са с потенциала да са агресори има много ниска толерантност към новините за нейни военнослужещи, които са постоянни жертви на атентати, а комуникациите са на такова ниво, че данните за кървави репресии на мирно протестиращи граждани в превзета страна са в състояние да обезсмислят и дадът обратен знак на всяка лесно отвоювана победа в очите на населението на страната победител.
В този смисъл ползата за нас пак клони към малката професионална армия, която ако е изправена пред по-силен враг ще отстъпи бързо и без особени кръвопролития за населението, за да започне екшъна след като страната е превзета. А че такъв ще има не се съмнявам, защото българинът е вечно недоволен, а когато е мотивирано недоволен и има автомат в ръцете не му трябва НАТО да му казва какво да прави.
На тази шеговита нота завършвам този постинг, като се надявам, че давам малко по-различен ъгъл на дискусията, а именно нека се съобразяваме с три неща:
1. С какви финансови ресурси разполагаме;
2. Какво ни е географията;
3. В какви времена жвеем.

[pnp5q]

Докато темата не се е развихрила яко, ще си позволя една концептуална съчка в огъня: като имаме толкова бърз интернет на подзащитната територия, да развиваме безжично-управляеми "рояци" от безпилотни... неща. Печатните платки могат да се произвеждат евтино, има кой да проектира прототипи... Идеята ми е да не се готвим само "за миналата война".

[bsb]

Конкретните параметри, поставени от Amazon, са много интересни. Макар че не съм съгласен с времевата рамка, тя няма особено значение - и 30 години по-късно да е, технологично нещата няма да са се променили особено. Само политически.
Ще се опитам по-нататък да изложа няколко конкретни мисли за военната и политическата част, като си ги избистря

Междувременно използвам, за да отправя няколко реплики към Sula. Най-вече защото днес, преди да прочета това мнение, мислех точно за географските ни особености. Освен Турция, където е очевидно, малко по-широк фронт за действие има Сърбия. Близостта на София до границата я прави доста уязвима. И не само защото е седалище на управлението, а и защото е важен транспортен възел.
От друга страна, удар от Румъния е по-труден заради Дунав. Естествено, има немалка сухопътна граница, но тя е "далеч" (сигурно добруджанци не мислят така, но е факт).

да започне екшъна след като страната е превзета. А че такъв ще има не се съмнявам, защото българинът е вечно недоволен, а когато е мотивирано недоволен и има автомат в ръцете не му трябва НАТО да му казва какво да прави.
На тази шеговита нота завършвам този постинг, като се надявам, че давам малко по-различен ъгъл на дискусията, а именно нека се съобразяваме с три неща:
1. С какви финансови ресурси разполагаме;
2. Какво ни е географията;
3. В какви времена живеем.

С тези предвиждания никак не съм съгласен. Комуникациите не свалят правителства. Т.е. "в какви времена живеем" е невалидно. На примера с Либия мога да отвърна със Сирия, Бахрейн, Иран (преди две или три години), както и с разни съвсем незабелязвани конфликти (примерно в Узбекистан). А пък автомати в ръцете имаха и косовските албанци, и кюрдите, и чеченците, ако щеш.

И към gollum съвсем накратко.

2. Най-важният елемент на едни въоръжени сили е традицията, т.е. предаването и съхраняването на определен кадрови потенциал. ..... но кадрите (особено необходимите за цяла армия, т.е. отдолу догоре по цялата структура) се изграждат за десетилетия (поне 2 за някаква ефективност).

Принципно съм съгласен и даже съм го казвал и по-рано във форума по други поводи. Но днес осъзнах, че изхождаме от едно предположение, което не знаем доколко е оправдано. А именно, че през последните близо 50 мирни години военните ни са запазили чисто военната си компетентност. (50, въпреки че Втората световна война е завършила по-отдавна, заради смяната на поколенията.) Дали това е било възможно само с учения? И дори да допуснем, че е било възможно, дали тя е запазена междувременно, като имаме предвид скромните мащаби на ученията през последните години? Вече никак не съм сигурен. Макар че не се съмнявам в професионализма на отделните военни, не знам дали системата като цяло може да функционира. А ако не може, приемствеността, която споменаваме, е празно понятие.

Т.е. спокойно можем да говорим за изграждане от нулата.

б) обществото гледа на армията като цяло като на ненужна институция, в която работят не особено способни хора. Поне аз съм останал с такова впечатление, което може и да е донякъде погрешно, но е факт, че няма или не се наблюдава особено желание да се участва в тази институция от идеалистични подбуди или пък с друга освен финансова мотивация

И аз така мисля. Което е сериозният проблем. Всъщност нямам нищо против хората да ходят да служат за лична изгода, а не заради някакви отвлечени понятия. Проблемът е, че в днешно време дори и такава изгода няма. Примерно в САЩ заплатите на ниските чинове са доста скромни, но има други сериозни привилегии (примерно финансиране на висше образование), които правят службата по-привлекателна. След като работата ти не ти дава нито пари, нито удовлетворение, за какво да я вършиш - или съответно да я започваш?
По мое мнение това може да се поправи със сравнително малко средства, но ще трябва много време.

Не мога да се сдържа и ще повторя нещо, което преди години май съм споделял тук. Когато преди мнооого години се готвех за кандидатстудентски изпити, реших един сборник със задачи, давани на приемните изпити за висши учебни заведения у нас. Виждаше се как с течение на времето задачите за военните училища ставаха все по-лесни в сравнение с останалите, докато в началото бяха на едно ниво. Т.е. проблемът с престижа на военната професия не е от вчера. Една възможна причина прочетох преди време в тези спомени: http://www.ermolae.narod.ru/
По-точно в частта "Звездоград - часть II - Русско-казахская народная сказка".
Съвсем накратко и със сериозни изменения: докато първите ентусиасти се трепели да строят ракети и площадки, се оказало, че връстниците им си уредили живота, а за тях останали честта и достойнството.
Та никак не бих се учудил, ако и у нас са текли подобни процеси, макар и значително по-бавно.

[Kramer]

Следващата крачка след отричането на армията, /щото нали каквото и да става, все ще сме победени/ е умножаването по нула на държавността у нас, т.е. тази стъпка си следва естествено. Нещата неизменно вървят с бързи крачки нататък.
Да се разчита при сегашните условия на ЕС е нереално, единственият гарант до някъде е НАТО.
Нека не забравяме, че войната през последните 40 години между Турция и Гърция е предотвратена именно понеже и двете са в пакта, кой каквото и ще да разправя.

[a_godumov]

Amazon, поставяш много интересен сценарий и ще го следя с интерес. За сега имам няколко коментара:

Това дава време за развитието на българската армия не повече от 3-4 години.

Според мен това е много малък срок. За 3-4 години не се градят въоръжени сили. Според мен ако сега някой смята да нападне България дори да получим по някакъв начин предупреждение, 3-4 години по-рано е малко вероятно да успеем да се подготвим.

-Процент от БВП, който България може да отдели за отбрана при наличие на потенциална заплаха, без да се превърне в Северна Корея.
-Кой тип въоръжени сили трябва да се развиват и с какъв тип техника. Коя техника би могла да се произвежда в България по лиценз и коя ще е по-рационално да се купува директно.
-Съотношение на професионална към наборна армия и взаимодействието между двете структури.
-Нямаме шанс да създадем авиация и флот подобни на турските (по финансови причини), какви биха били мерките, за да тушираме този недостатък. ПВО комплекси? И без флот как ще караме хиляди сандъци с калашници, стрела, зенитни установки и друго остаряло въоръжение за кюрдските възстанници (всичките 50 – 100 от тях)

Според мен проблемът е по-скоро не как да се осигури финансовия ресурс за закупуването на всичкото това оръжие и техника, а какво да се прави с него. Изграждането на доктрина и обучаването на хората според мен е много по-дълъг и сложен процес. Иначе мисля, че големи финансови ресурси дори държава като България мжое да мобилизира за сравнително кратък срок и да започен да пазарува.

б) обществото гледа на армията като цяло като на ненужна институция, в която работят не особено способни хора. Поне аз съм останал с такова впечатление, което може и да е донякъде погрешно, но е факт, че няма или не се наблюдава особено желание да се участва в тази институция от идеалистични подбуди или пък с друга освен финансова мотивация.
Т.е. независимо как стоят нещата по другите въпроси, това само по себе си е достатъчно за да нямаме "силни" въоръжени сили. Естествено, промяната в това отношение е до голяма степен въпрос на политическа воля, целенасочено изразходване на средства в посока създаване на престиж и на реално работеща институция и прочее.

За съжаление смятам, че е така. Нещо повече - забелязъл съм, че много млади (а и не само) хора гледат негативно не само на въоръжените сили, но и на всякаква дейност (абстрактно погледнато в най-общ смисъл) която облагодетелства държавата и обществото. Може би не е точно свързано с горенаписаното (но все пак мисля, че е близко по дух), но мен лично ме дразни станалият популярен израз "Мразя държавата, обичам родината". За мен държавата е едно от най-големите богатства, които имаме и трябва да осъзнаваме, че го имаме, защото много народи по света нямат и се борят и страдат за да имат и ние също сме изстрадали. Левски и Ботев са имали родина, но са нямали своя държава и са се борели, за да можем ние българите да имаме своя държава.

Воденето на военни действия в останалите планини и градове е нещо, което отговаря повече на способностите на малка професионална армия, която да е тренирана в това отношение, отколкото на голяма наборна такава, където моралният удар от големите загуби ще е толкова голям, че сигурно докато се стигне до отбранителни линии в планините половината войници вече или ще са деморализирани или ще треперят от мисълта, че семействата им са останали в превзетите равнини региони. Така че тук каточели преимуществото е на страната на малката професионална армия.

Не мога да се съглася. Партизанската война се води не от въоръжените сили, а от паравоенни формирования. Един от основните принципи на повечето държави и в това число България е за върховенството на цивилната власт над въоръжените сили. С други при твоя сценарий, ако чужда армия окупира България правителството ще търси примирие - в зависимост от обстоятелствата ще има различни условия, но ако врагът вече е окупирал цяла България (а по-вероятно още преди да е успял напълно) ще може да наложи на правителството ни безусловна капитулация. А след като правителството подпише капитулацията въоръжените сили (каквото и да е останало от тях) ще трябва да се предадат, защото са подчинени на българското правителство, което се е предало. В такъв случай само паравоенни формирования биха могли да продължат съпротивата. Ако части от редовните въоръжени сили не се подчинят на заповедта за предаване, това ще е незаконно както според нашите закони, така и според военните споразумения, към които България се придържа и те няма да бъдат третирани като военни.

Допълнително не мисля, че чисто технически това е възможно. За съвременната война тилът е изключително важен. Както и да е въоръжена една военна групировка без логистичната поддръжка на тила не виждам как би издържала за дълго. Без припаси, муниции, ремонтна дейност, подкрепления, горива и т.н. просто не може да се води бой.

Едва ли ще намерите военен специалист, който ще ви каже, че когато армията ви превзема една страна, тя е ефективно унищожена. Напротив, всеки един от тях е наясно, че днес лесно се превземат държави, но истинската война започва след това. Няма армия в света, която да е обучена как да се справя с терористични атаки на местни народноосвободителни движения съставени от цивилни и паравоенни формирования. Още по-малко ще намерите армия, която да е обучена как да се бори с невъоръжен мирен масов протест на местното население.

И с това не мога да се съглася. Мисля, че както съветският, така и американският опит в Афганистан, както и американският опит в Ирак показаха, че една редовна армия може да се справи с партизанската дейност. Съветският съюз се изтегли от Афганистан, не защото военно беше принуден, а защото просто повече нямаше смисъл да остане. Ако обаче (в една алтернативна вселена) СССР още съществувае имаха политическата воля, спокойно можеха и до сега да са там. Същото важи и за САЩ с опита им в Ирак и Афганистан. Тук нещата вече не опират до военното дело, а до политиката и състоянието на обществото на атакуващата държава. Това може да варира и съвсем не можем да приеме, че обществото на агресора няма да е готово за продължителна окупация.

Нещо повече в сценарий като твоя, при който чрез успешни партизански действия агресорът е принуден да напусне, "победата" сама по себе си е отново загуба - това, което остава след като врагът напусне е една страна в руини с неясно бъдеще.

[kamos]

За да успеем да създадем една истинска армия мисля ,че трябва да има "не-марионетно" правителство,което трябва да бъде готово да защити България с каквото може.Защото не можеш да продаваш техника на възможно най-ниската цена на пазара.
Пък ако видим в какво положение е България за армия,която може да направи нещо не може да се мисли.Та ние нямаме никаква икономика.

Според мен също трябва да се повдигне въпроса какво ще стане ако се разпадне НАТО и ЕС???Аз мисля ,че ще настъпи хаос и тогава желанията за реванш на много държави ще се изпълнят.

ПП Сега ми хрумна нещо(кръга на шегата).Така,защо да не създадем една армия от цигани,защото и без това нищо не правят?Ще ги обучаваме,а и много добре знаем всички,че те едва ли ще почнат да се топят в брой на населението и така ще осигурим постоянен приток на мъже.Ще стане нещо като родово занимание и данъците на военните ще бъдат по-малки отколкото данъците на останалите хора.

[големите надежди]

Интересна дискусия сте си завързали тука.
Първо искам да поставя някои въпроси, които не видях да са поставени. Какво би подтикнало Турция, Сърбия, Румъния, Гърция или Повардарието да нападнат България? Защо разглеждате "врага" като безпроблемен, при условие, че всичките ни съседи са затънали до уши в проблеми. Как смятате, че ще реагират "Международните фактори" във Вашингтон и Москва, а скоро и Пекин на подобна агресия?
накратко проблемите във всяка една наша съседка:
Турците доста бързо застаряват, но пък имат сериозни проблеми със стремглаво увеличаващата се популация на кюрдите. Ирак след напускането на американските войски се очертава като приятел на Иран и Сирия, т.е. забит е шийтски клин сред сунитите. Въпреки, че през последните 5-6 години сирийците и иранците затоплиха временно отношенията си с турците "традиционно" са били врагове на последните преди по идеологически причини, а сега по религиозни.
Някои съфорумци посочват, че турската икономика е много по-силна от нашата и че турците имат по-силна военна индустрия. Това е така със сигурност, но забравяте, че силата на турската икономика е износа за ЕС, а там положението само ще се влошава. Друго любопитно за турската икономика е,че вноса надвишава с над 100 млрд. щ.д. износа, а бюджетния дефицит надхвърля 10% от БВП, т.е. Гърция в увеличен размер. Опитват се хората да компенсират спада на потребление в европейските страни като стимулират вътрешното търсене. Уви създават се само нови балони, които след време ще се спукат.
Сърбите са толкова цъфнали, че имат 5 оцелели самолета МиГ 29 (ако не ме лъжи паметта). Демографският колапс при брачата е по-сериозен от нашия, загубиха Косово преди десет години, имат големи малцинствени общности: унгарска, албанска (Прешево-Медведжа), мюсюлманска (Санджак), българска.
Румънците също са в демографски колапс и имат проблеми с унгарците, спорят с Украйна и Русия за контрол над Молдова и Приднестровието. Отделно не бива да се забравя, че единственото препятствие, което дели българската армия от Букурещ е Дунав.
За Гърция може много да се изпише, но накратко: - икономическия упадък тепърва предстои; демографската криза само ще се задълбочава; споровете с мюсюлманските съседи на гърците могат само да се изострят, в комбинация с албанско и славяноезично малцинство обхващащи Северна Гърция. Интересна новина от днес . Също така в неделя завършиха съвместните морски учения на турците и египтяните. Щом доскоро непримиримите врагове Турция и Египет провеждат съвместни учения, то положението след падането на Мубарак е коренно променено.
От по-сериозните извънрегионални играчи имаме добри отношения с Украйна, Германия, Израел и Италия, на които не би се понравило да бъдем нападнати по чисто геополитически причини.

Но погледнато от друга гледна точка една агресия срещу по-слаб съсед би могло да послужи за отвличане на вниманието на народонаселението от все по-големите чисто житейски проблеми, с които ще се изправят поради невъзможността повече да се поддържа сегашното ниво на икономическо развитие. Видяхме подобен сценарии с активното мероприятие на турската флотилия на свободата през 2010.

Следваща важна точка от международното положение е бързата динамика , с която се развиват събитията. САЩ обявиха, че намаляват присъствието си в Европа и се концентрират в Азия и казваме задружно сбогом на НАТО, ЕС/Еврозоната трудно ще оцелеят при сегашното разединение. Путин го очаква тежък трети мандат, когато ще трябва да прокара големи бюджетни съкращения, за да отклони вниманието на руснаците от вътрешните им проблеми беше лансирана идеята за Евразийския съюз.

П.П. Това е краят на част първа от моя пост. Времето напредна и възможността да напиша по-голяма глупост от горната е голяма и за това възнамерявам да продължа мислите си за това каква трябва да бъде БА в близкото бъдеще утре на свежа глава.