Хипотетивка- Германия+СССР срещу Великобритания+САЩ

[Sailor_Malan]

Относно симулация на тази тема

A не, не тази тема. По принцип имах предвид. Темата може да си я измислим все пак да има някакви допирни точки с реалността

[von Danitz]

Между другото този вариант далечно напомня Океания срещу Евразия от "1984". Там май Океания нанасяше накрая някакво решително поражение в ...Африка...с някаква скрита флота, при което взимаше ...1 млн. пленници?!. Самият Оруел не е много навътре с Order of Battle

[messire Woland]

Между другото този вариант далечно напомня Океания срещу Евразия от "1984". Там май Океания нанасяше накрая някакво решително поражение в ...Африка...с някаква скрита флота, при което взимаше ...1 млн. пленници?!. Самият Оруел не е много навътре с Order of Battle

Оказа се, че подръка имам вариант на произведението и ето го точния цитат (аз го бях забравил съвсем между другото): "Тръбният зов отприщи неимоверно силен шум. Развълнуван глас вече дърдореше по телекрана, но от самото начало беше почти заглушен от ликуващия рев отвън. Новината като стрела обиколи улиците. Все пак можа да чуе достатъчно от онова, което говореха от телекрана, за да разбере, че всичко беше станало точно така, както го бе предвидил: огромна, тайно събрана и пристигнала по море армада, внезапен удар в тила на врага, бялата стрела раздира опашката на черната. В олелията се долавяха откъслеци от тържествуващи фрази: „Невероятна стратегическа маневра — съвършена координация — пълен разгром — половин милион пленници — пълна деморализация — контрол над цяла Африка — доближаване на войната до обозримия й край — победа — най-голямата победа в човешката история — победа, победа, победа!“"
Но наистина има допирни точки, с тази разлика, че третата сила е малко вероятно да съществува

[gollum]

Голъме, по таз точка не съм убеден. Защо смяташ, че англо-американците няма да развият настъплението, горе-долу подобно по начина, по който го правят и в действителност.

Аз смятам не, че няма да ги развият (напълно възможно е и ЕАП да опита десант на британските острови), а че няма да имат успехът, който ги съпътства (заедно с късмет, впрочем) в ТР. Това мнение, защото става въпрос само за предположение, базирано върху много бегла обща скица от неточни изходни данни, се основава на две неща.
Първото е убеждението ми, че "стратегията на непреките действия" (така, както я формулира Лидъл-Харт) е глупава работа, която не дава реални резултати. Това е принципно възражение, т.е. не смятам, че с подобен метод можеш да постигнеш решителен резултат, следователно каквото и да се случи, това няма да промени съществено баланса на силите и очерталата се равностойност.
Второто е малко по-конкретно, доколкото конкретиката има място в дисуксията ни. Работата е там, че предвиждам към средата на 1942 г. Средиземно море да е напълно вътрешно за ЕАП - те ще контролират двете му входно-изходни точки и централната част (макар че първото е напълно достатъчно). АЛ няма да има никакви свои владения в Северна Африка или Близкия изток. Т.е. тази възможност за плацдарм за нападение в "мекия корем" на "крепостта Европа" ще отсъства (заедно с възможността за събиране на опит в такива "амфибийни" операции, осигурена от нея в ТР).
В тази ситуация остават четири възможности: директно нападение от британските острови някъде във Франция; директно нападение в Испания (някъде), пак от същата база; нападение в Западна/Северо-западна Африка с цел осигуряване на плацдарм и последващ удар през Средиземно море; действия по абсолютната периферия - в Азия, в други, далечни части на Африка, към Близкия изток през Индийския океан. Четвъртата възможност я отхвърлям първа - каквито и да е действя там ще имат от малко до никакво отражение върху събитията в Европа. Първата възможност я отхвърлям - както и да се сложат нещата, Канала и южната част на британските осторви ще бъдат във фокуса на вниманието и на двата съюза, там ще има огромна концентрация на сили и няма как с решителни действия да се постигне успех.
Остават другите две възможности, които трябва да се комбинират, защото каквото и да се постигне, първо трябва да се отвори Сердиземно море, а това може да стане с контрол на поне единия му вход - Гибралтар и въобще завладяване на териториите от двете му страни. Действия само в Испания са безперспективни и за двете страни по същата причина, по която и действията на Балканския или Апенинския полуостров (в ТР) се оказват безперспективни - няма стратегическа свобода, т.е. дори и съответната цел да бъде овладяна (което ми се вижда невъзможно в усолвията на задачата), това няма да осигури възможност за сухопътна победа. Разбира се, това дава плацдарм за въздушни атаки, но те сами по себе си не са достатъчни.
Проблемът е, че както в Испания, а още повече, в Африка, логистичните проблеми са много големи. Т.е. и двете страни ще са принудени да действат с малки (от стратегическа гледан точка) сили. Разбира се, страната, разполагаща с по-добър флот, може по-добре да снабдява силите си в крайбрежните райони, но тук трябва да се отчита и разстоянията, които трябва флотите да покриват за снабдяване, и вероятността подводната война да е много по-трудна, отколкото в ТР, защото много повече ресурси ще могат да бъдат отделени за нея (нещо повече, тя ще стане основна дейност за ЕАП за определен период от време).
Основният проблем, обаче, се свежда до това: в описаните условия ЕАП ще разполага с огромно превъзходство в сила на сушата в Европа. И най-вероятно в авиационно отношение ще имаме паритет, ако не и локално превъзходство (над Европа) на страната на ЕАП. Това означава, че нахлувания от типа на реализираните в ТР ще са многократно по-трудни - според мен, невъзможни за успешно приключване.
Та мисълта ми е, че дори и със САЩ зад себе си, АЛ няма превъзходството, с което разполагат Съюзниците в ТР - напротив, имаме сходен потенциал и възможности.
Що се отнася до хода на въздушната война - не смятам, че имаме основания да смятаме, че ще се развие като в ТР, т.е. в един момент АЛ ще разполага с грамадни възсдушни армади и первъзходство над ЕАП в Европа. Основнието за предположението ми е, че в тази ситуация много повече ресурси ще се отделят за авиация и най-вероятно и двете страни към 1943 г. ще са в състояние да разрушават в много голяма степен инфраструкутрата в предела на досегаемостта си. Разликата е, че на британските острови има по-малко площ и цели за поразяване, отколкото в цяла "Евразия" (т.е. Европа и промишлената зона на СССР).
Затова и смятам, че в крайна сметка британските осторви няма да бъдат завзети с десант, но ще бъдат напълно опустошени в хода на въздушната война, т.е. няма да представляват тази относително безопасна и непотояема база и самолетоносач, където да се струпат силите за нахлуване в Европа.
Ключът към тази ситуация, според мен, е в това, че никой от двамата портивници не е в състояние да разори и удуши другия чисто стратегически, чрез натиск, нито пък да реализира "решителна победа на бойното поле". В този случай всяка от стратегиите е безсилна: нито съкрушителната, нито задушаващата блокада, нито непреките действия, гарантират успех.

Въобще вместо да се замеряме с глупости айде пак да си спретнем една игра пък да видим кой кого и като как точно

Основното, което ме пиртеснява, се формулира просто: в такава игра всеки си мисли, че знае как да направи нещата по-добре. Аргумент, който дори и да присъства, когато се играе компютърна игра, е нереализуем.

Между другото, и на мен първата ми асоциация бе с геополитическата ситуация (ужасно слаба и измислена) от 1984 на Оруел.

[von Danitz]

Голъме, подценяваш сериозно американците като организационен капацитет, и британците като злите булдози на съюза. Никой няма да даде на Германия свободно да си развива въоръженията, ще я затрудняват на мах. Баку ще бъде ударен, както и Плоещ още в началото на конфликта. (За Баку британците са имали план, но Б17 щяха да направят нещата още по сериозни.) Десанти ще има непрекъснато (трудно ми е да посоча стратегическото решение, но посоката ще бъде насрещтна - от Иран и Индия на запад и от Азорите и Канарите на Изток.)

Голямата политика я зарязахме по дифо, но ще има сравнително малката, и важна стратегически политика на страни като Испания, Югославия, Турция, Швеция, че дори Швейцария. Не съм убеден, че големия руско-германски съюз урежда и Италия и Унгария. Ще има и бая преврати.

Американците ако нахлуват, ще нахлуват със смазващо превъзходство. Флотът на германо-руския съюз, доколкото го има първо ще бъде унищожен. Само подводниците им, и да задушат Англия, на западняците, тя е е необходима да бъде изхранвана и като база. Производството ще се съсредоточи между Големите езера и Скалистите планини. До две-три години американците ще имат необходимите им предпоставки за инвазия. Може да се парцелират. Американците в Северна Европа- аз бих пробвал първо Норвегия, но става и в устието на Рейн, близо е до Рур, а британците в Мурманск.

А, и нямам Пол Кенеди под ръка, но там производствено-идустриалнти капацитет на САЩ май беше нещо от порядъка на 35-40% преди войната, а британският 12%, докато германският беше 9%, а руският 5 или 6%. Трябва да се провери. Япония е около 4%

[DeepBlue]

Аз искам малко да отклоня посоката на мислите от фиксацията с Великобритания и Средизмено море.

Интересно ми е какво мислите, че ще се случи с тихооканската война междувременно, ако приемем че Япония навлиза по същия начин срещу САЩ. Дали отново ще бъдат смазани към 45-та или нещата ще се развият различно.

Освен това дали, ако нещата тръгнат към "приключване" на Япония, или дори без това, АЛ няма да опитат десант в изглеждащата безперспективна Камчатка през Аляска. Чисто логистично ми се вижда че ще е много по-лесно да снабдяват десант през тази област, отколкото през Атлантика, дори да е под носа на Япония. В същото време макар, че тази област на първо време не е фатална за ЕАП, ще наложи отклоняване на армия от Европа, ще даде възможност евентуално дейстивята да се насочат и към Китай, където да се изтласка япония и да я вкарат обратно на островите, постепенно да се насочат нещата към Сибир и евентуално към Средна Азия. Ако се отклонят достатъчно войски от Европа, за да се справят с тази инвазия, може вече да се опита и пренасянето на войната на Стария континент с втори десант. А и да не забравяме че колкото и големи да са човешките ресурси на СССР, тези на Китай и Индия едва ли му отстъпват.

Това за момента го казвам без сериозно обмисляне, просто ми хрумна че ще е много по-лесно да се реализира десант в тази област, която се предполага че ще е и много по-слабо защитена в сравнение с Европа.

[SRH]

Не винаги числата на икономическата мощ онагледяват военната сила и възможности. И точно Германия е пример за това. Към 1940 г. мислите ли, че Великобритания превъзхожда Германия като военна сила? При пълно съсредоточаване на фрицовете там, британците няма да издържат. Морски лъв не се случва по множество причини, между които и политически. Тия политически причини в тая хипотетика не се взимат предвид, а и не бива, тъй като теорията стои само от гледна точка на военно-икономическа мощ на ИАП и АЛ. За Морски лъв трябват също части, които са заети на изток. Според мен самостоятелния сблъсък Вбр.-Германия ще бъде в полза на германците.

Айде по другата ос - щатите или СССР имат по-голяма военна сила към 1940 г.? Предполага се, че американците ще подкрепят британците в една защитна война, която е обречена на континента. В тая война ще се разчита на флотата и авиацията. Това обаче значи блокиране на АЛ-силите и реално войната ще се води в далечния изток - между СССР/Япония и САЩ.

В преден пост описах защо мисля, че СССР ще вземе Иран, като това ще е плацдарм за Индия и защо Китай няма да издържи. Средиземно море също се очертава да бъде вътрешно за ЕАП. Тук въпроса е дали към 1941/2 г. американците ще имат достатъчно военна техника, за да бъдат нападателни. Тук, забележете, вече ще трябва толкова техника и боен състав, че да покрие два фронта. Точно затова мисля, че няма да издържат, като и по двата показателя отстъпват на ЕАП.

А за ролята на СССР във войната са показателни преговорите за привличането на руснаците (преди враждебния акт с пакта). Англичаните добре са знаели цената на руското сътрудничество и затова остават пасивни при действията в Полша.

[messire Woland]

За десанта в съветския Далечен Изток. Аз лично виждам две препятствия - липсата на достатъчно инфраструктура, ако десантът е далеч от населените места и наличието на многобройни съветски сили. За сравнение малко по-нататък ще дам списъка на дивизиите към 22.06.1941ва, като това, спрямо нашата Алтернатива ще е минимума - в една различна реалност там със сигурност ще има повече части. Малко по-нататък в дискусията ще дам списък.

[gollum]

А за ролята на СССР във войната са показателни преговорите за привличането на руснаците (преди враждебния акт с пакта). Англичаните добре са знаели цената на руското сътрудничество и затова остават пасивни при действията в Полша.

Всъщност тук грешиш, SRH. В хода на преговорите преди началото на войната, британските представители показват ясно, че за тях Полша е много по-важна от СССР. Т.е. гледната точка към мощта и възможностите на СССР, а поради това и към неговата ценност като партньор срещу Германия, е като към слаба и почти ненужна държава. Доколко това отношение е продукт на анти-съветизма, присъщ на английския министър-председател в този момент, е трудно да се каже, но е факт, че СССР не е разглеждан като сериозна военна сила. При това, няма как да се не забележи, че при друг подход към преговорите, Великобритания би съумяла да сключи договор със СССР (ако на това се придаваше реално значение), т.е. в такъв случай преговорите между Германия и СССР не биха довели до пакта за ненападение (и икономическа взаимопомощ).

Даниц, не е изключено и да ги подценявам, макар че не мисля, че съм склонен на това. Особено що се отнася до САЩ (британците може и да са "зли булдозери", но реалното им военно представяне - поне на сухопътната им армия, не впечатлява кажи-речи с нищо) съм далеч от мисълта да подценявам каквото и да било: икономически и индустриално, това е най-мощната държава, човешките й ресурси са огромни, а не е трудно да бъде поставена в ситуация в която може да понесе гигантски човешки жертви без да падне духом, дори напротив. Великобритания е много по-слабо звено в АЛ.
Но за да се реализира напълно мощта на САЩ е нужно време -особено по отношение на сухопътните въоръжения, където изоставането (особено количествено), е много голямо, а в много отношения те са дори по-зле от Германия - най-вече като обучени резерви. Значението на това е огромно, както показва войната. САЩ реално не го показват, защото и участието им в реалния сухопътен конфликт не е чак толкова голямо - далеч от натовараността на основните воюващи страни на континента (Германия и СССР) - не като количество хора, мобилизирани във въоръжените сили, а като такива водещи сражения, а и като загуби, та да може този фактор да си каже тежката дума. В разглежданият от нас сценарий, обаче нещата ще са различни и този фактор ще се отрази.
Така или иначе, ако изхождаме от ТР, няма как да очакваме в нашата алтернативка АЛ да се представи по-добре, а само по-зле (отсъствието на СССР и дори присъствието му в другия лагер). Оттам-насетне можем да отсъждаме кой събития, попадащи в началната година на точката на отклонение ще бъдат като в ТР, кой - по-зле за АЛ. Не виждам как непреките действия, включително и фантастичните (според мен) планове за бомбардировки в Баку и прочее действия срещу СССР, могат да променят сериозно нещата.

За политиката - зарязахме я, знаеш защо. Ако не я зарежем, целият разговор е безпредметен (той и инак е такъв, но ако забелязваш, сега взима леко отенък на една реална дискусия - за ролята на трите големи сили от едната страна в реалната ВСВ и по-специално, ония стар пропаганден спор "кой без кого може или не може"). Но си мисля, че при зададените условия Испания, Югославия и Турция бързо стават част от ЕАП - насилствено или не (в случая с Испания и Турция ще е доброволно). До началото на 1942 г. неутрални държави в Европа едва ли ще има, с изключение на Швейцария - тя е цялата ЕАП. Оттам и трудностите за АЛ да реализират успешно нападение - не виждам как това ще стане при непокътната сухопътна и въздушна сила на ЕАП, която при всички положения ще превъзхожда числено това, което АЛ може да стовари, а и използването на ЖП транспорт повече или по-малко безпрепятствено ще контрира в достатъчна степен свободата на морския транспорт за АЛ (също препятствана в някаква степен).

За икономиката и индустрията: трябва да се съберат данни, по възможност от повече източници. Но така или иначе, има известни неясноти, там където икономиката се мери изцяло според себестойност и цена - особено при оценката на потенциала на СССР (и въобще на държавите, в които икономическия и финансов модел е твърде различен). Вероятно най-добри показатели ще са тези за стоманолеярната, машиностроителната, добивната промишленост и селското-стопанство, където става въпрос не за обръщане в стойност, а за абсолютни количества.

Да обобщя по последния развой на мненията: всички сме съгласни, че по море АЛ ще е по-добре. Има разминаване на мненията по повод на въздушната война - аз съм в лагера на хората, които смятат, че ЕАП ще е в състояние да се защити и да неутрализира голяма част от британските острови (южната им зона) чрез въздушни атаки. Разбира се, място има и противоположното мнение, че въздушната война ще се развива като в ТР. Също така, повечето май смятаме, че АЛ не може да разчита на успех на големи десантни операции в Европа, както и че ЕАП няма да може да извърши успешен десант на британските острови.
В тази ситуация, както насочва и ДийпБлу, основният вектор, където е възможно да се достигне някакво решение, е Япония-САЩ. Ако войната може сериозно да се развива към някакъв по-решителен резултат, то това ще е тук. Във връзка с това, изникват два въпроса:

?) Дали победа на АЛ над Япония би оказала решаващо влияние върху баланса на силите.

?) Дали имаме основания да смятаме, че събитията могат да се развият в описваната ситуация по-добре за Япония.

ПП В Далечния Изток СССР дори и в ТР има към 40 дивизии (от които поне 10-12 - моторизирани). В нашата алтернативна реалност могат спокойно да надхвърлят 100 и повече.

[messire Woland]

И така, както бях обещал, ето списък на съветските армии и дивизии (пропускам корпусното ниво, ще ми съкрати малко писане). Като поемащ първия удар определено ще бъде Далеко-Източният фронт (ДВФ на руски). Като резерв ще бъде Отвъд-Байкалският военен окръг (ЗаБВО).

Първо ДВФ, който съдържа 4 армии (едната е по-скоро скелет) и голям брой отделни дивизии:

1ва Армия:
стрелкови дивизии (5): 21-я Пермская сд, 22-я Краснодарская сд, 26-я Златоустовская сд, 39-я сд, 59-я сд
мотострелкови дивизии (1): 239-я мд
танкови дивизии (2): 58-я тд, 60-я тд
кавалерийски дивизии (1): 8-я Дальневосточная кд
Авиация, 3 дивизии: 32-я сад, 34-я сад, 79-я иад ДД

2ра Армия:
стрелкови дивизии (2): 3-я Тихоокеанская сд, 12-я сд им. Сибревкома
мотострелкови дивизии (1): 69-я мд
танкови дивизии (1): 59-я тд
Авиация, 1 дивизия: 31-я сад

15та Армия:
стрелкови дивизии (1): 34-я Средневолжская сд
Авиация, 1 дивизия: 69-я сад

25та Армия
стрелкови дивизии (4): 32-я Саратовская сд, 40-я Богучарская сд им. С.Ордженикидзе, 92-я сд, 105-я сд
Авиация, 1 дивизия: 70-я сад

Отделни:
стрелкови дивизии (4): 35-я Сибирская сд, 66-я сд, 78-я сд, 79-я сд
планински стрелкови дивизии (1): 101-я гсд
Авиация, 3 дивизии: 29-я иад, 33-я бад ДД, 53-я бад ДД

Всичко в ДВФ:
стрелкови и планински дивизии: 17
кавалерийски дивизии: 1
мотострелкови дивизии: 2
танкови дивизии: 3
авиация: 9

Преминаваме към ЗаБВО. Там има една армия (17та) и отделни корпуси и дивизии както следва:
17та Армия:
мотострелкови дивизии (2): 36-я Забайкальская мсд, 57-я Уральская мсд
механизирани дивизии (1): 82-я мд
танкови дивизии(2): 57-я тд, 61-я тд

Отделни:
стрелкови дивизии (4): 65-я сд, 93-я Восточно-Сибирская сд, 94-я сд, 114-я сд
авиационни дивизии (4): 28-я сад, 30-я бад ДД, 37-я сад, 38-я иад

Всичко в ЗаБВО:
стрелкови и планински дивизии: 4
кавалерийски дивизии: -
мотострелкови и механизирани дивизии: 3
танкови дивизии: 2
авиация: 4

И едно бързо обощение: в Далечният изток, СССР разполага с войска от първия линия в състав:
(в скоби са дадени резервите от съседния военен окръг):
стрелкови, планински и кавалерийски дивизии: 18 (+4)
мотострелкови и механизирани дивизии: 2 (+3)
танкови дивизии: 3 (+2)
авиационни дивизии: 9 (+4)
Дори и не всички тези войски да са в пълна готовност, в разглежданата Алтернативна реалност те предполагам ще бъдат попълнени, а и реално те и така са предостатъчни за да откажат САЩ от опита за десант. Твърде много пехота и танкове, да не говорим за авиация.

[von Danitz]

В реалността, Америка обучава и вкарва в действие, при наличието на още значителни резерви, 100 дивизии, от които 20 Бронирани и 5 Въздушно-десантни, 1 планинска и 1 кавалерийска, вкарава около 20 хиляди самолета в строя, но има производство, надвишаващо тези цифри пет пъти, създава истинска армада от самолетоносачи, над сто и има проекти за още доста кораби, които капитулациите сварват и за това не са осъществени.

Великобритания подготвя около 40 дивизии заедно с доминионите и поне още 20 индийски. Авиацията и е също значителна, опитът и не е за пренебрегване. През ноември 1940 година, британците бомбардират Берлин и то сериозно. Флотът не е в блестящо състояние, но също е доста опитен.

Що се отнася сухопътно за британците, никой не ги е виждал как се бият на плажовете на Кент и бих добавил, и слава Богу!

Американците може и да нямат опит, но имат специална едногодишна програма по която обучават дивизиите си, и след този срок те са напълно оперативни. Силите закъсали при Кесарин през 43-та, не са минали тази програма, но после са преподготвени. Това са същата 2-ра бронирана дивизия и 1-а пехотна, които после стигат най-на изток в Германия. Маршал е наистина талантлив "военен мениджър", при нужда ще се организира и по-голямо усилие от американска страна.

А, Воланде, Петропавловск Камчатски е беззащитен и с него цяла Камчатка. Трябва японците да го пазят. Американците ако слезат с тежката си техника, за месец ще го направят на Рамщайн на квадрат.


Но кажете, кой почва войната?

[кало]

Аз, доколкото разбирам, става дума за хипотетичен сценарий, при който СССР, Германия и Япония образуват съюз (плюс сателитните им държави към 1940, да речем) и воюват със САЩ, Великобритания и техните колонии?

Първото, което би се случило, е пълен контрол върху Европа, Близкия Изток и Азия. това би станало за не повече от година. Евентуалната блокада по въздух и под вода срещу Британия, би позволила десант и превземане на острова за два-три месеца след този срок. Две-три години по-късно САЩ биха паднали при инвазия от поне три страни...
Ся, май вече подобни неща са писани, а и съответните фили и фоби ще се разпискат, но - вижте реалностите - Япония опердашва сичко до 1943 година, при това здраво, Германия - цяла Европа, СССР съумява да спре Германия. Мислите ли, че тези три сили, действащи заедно с целия потенциал няма да завладеят света за около 3-4 години? ИМХО - имат сериозни шансове за това.

[Sailor_Malan]

Според мен самостоятелния сблъсък Вбр.-Германия ще бъде в полза на германците.

Сега взехме да преизмисляме и реалната история ли? Доколкото помня сблъсъка се е състоял дважди. И особено превъзхождащата Германия излиза от него как да го кажа.....наритана и с подвита опашка и ръмжейки злобно нещо от сорта на "Сега ни съдрахте задника от бой, ама ще видите вие после". Същото това продължава да си го ръмжат до 1945 г. едни господа като райхсмаршал Майер("Ако съюзнически самолет прелети на Райха, можете да ме наричате Майер!").
При това първия път немските унтер ден линдени(или както там се казват долните гащи) са скъсани абсолютно без помощта на САЩ и американската промишленост и с едни много странни бомбардировъчни тактики по метода на пробите и грешките("За тая нощ целта е това, който както успее да се добере до там - да се добере, да пуска бомбите и да се прибира за наденичките с омлет в NAAFI").
Oт втория сблъсък Германия излиза с практически ликвидиран подводен флот и над 30000 жертви без обаче да успее да прекъсне снабдяването на Острова.

И продължаваме да забравяме, че Адолфчо иска лебенсраум - такъв на запад не се предлага.

Япония опердашва сичко до 1943 година

Айде още един препуши или изпуши

[gollum]

Те САЩ и повече дивизии могат да обучат и вкарат във войната, но е факт, че сраженията, в които участва сухопътната им армия са далеч от интензивността (най-вече като мащаби) и натоварването, с които се използват армиите на Германия и СССР. Т.е. ТР не ни дава добра представа как биха се справили САЩ в континентална война с подобна интензивност, натоварване и мащаби, особено ако заедно с това трябва да водят и морска война с натоварването от ТР. Както и да е, напълно приемаме числата за мощта им: общо АЛ разполагат със 160 дивизии. При нашата алтернативка спокойно биха могли да достигнат и 180, че дори и двеста - няма какво да се взираме толкова в тези неща (нека да са 200).
С какви сили разполага ЕАП? Аз ги изчислявам на поне 500 дивизии, а може би и 600. Вярно, като численост и въоръжение вероятно съотоншението е около 0,8-0,9 към 1 (ЕАП към АЛ), но съотношението на сухопътните сили пак не е в полза на АЛ по никакъв начин.
Във флота нещата са ясни, тук едва ли има смисъл да изчисляваме. Дори и да впрегнем голяма част от потенциала на ЕАП в тази посока, решителни изменения не могат да се очакват за по-малко от пет години. А и тогава качеството, а и количеството ще отстъпва.
Остава авиацията. АЛ има резерв от поне 30 000 самолета (а може би и повече). С какво разполага и може да разполага ЕАП срещу това? Тук вероятно АЛ ще има лек превес.
Това, разбира се, е съвсем грубо сравняване на налични сили и потенциали, но все пак някакво измерение дава.

що се отнася сухопътно за британците, никой не ги е виждал как се бият на плажовете на Кент и бих добавил, и слава Богу!

Така е, в дефанзивно отношение съмнение за тях нямам - такива качества показват в пълна сила в ТР. Но тук не обсъждаме защитата на британските острови - тях смятам, че ЕАП не може да превземе, а собствената офанзива на АЛ. Нещата в този случай са малко по-различни.

Американците може и да нямат опит, но имат специална едногодишна програма по която обучават дивизиите си, и след този срок те са напълно оперативни.

Нямах предвид толкова липсата на опит при сащианците - това не е проблем, както показва ТР - наваксва се за по-малко от година. По-голям проблем е недостигът на кадрови военни - подофицерски и офицерски състав, който е неизбежен като се има предвд размера на мирновременна кадрова армия. А за наваксване на това нещо е нужно повече време от едногодишна програма. В ТР от същия проблем страдат армиите на Германия и СССР - започва да се усеща веднага щом започват ускорено увеличаване на потенциала си (за мобилизацията да не говорим), но реалните измерения на проблема се забелязват, когато започват да понасят огромни загуби в сухопътните кампании. Нещо, до котео САЩ и Великобритания (за тяхна радост), не са стигали, но при сериозен опит да се оспори континенталното могъщество на ЕАП - трябва да стигнат.

Но кажете, кой почва войната?

Този въпрос е неизяснен напълно, след като отрязахме политическата съставляваща. Аз градя всичко на една проста основа: приемам, че имаме игрова дъска, с размерите и качествата на земното кълбо, която е разделена на провинции, всяка от които има определен човешки, индустриален и ресурсен потенциал, както и налични запаси от обучени хора и въоръжение. Допълнително - определени иновационни възможности. Територията на АЛ и ЕАП я разглеждам като еднородна само с поправка за качество - на войниците и на производството. Съответно прогнозите ми са на базата на тази чисто игровма ситуация, не на нещо реално, защото последното е напълно невъзможно - няма как да се стигне до такава ситуация.
Възможен е и друг подход: приемаме, че Хитлер вместо да нападне СССР прегръща братски Сталин и преговорите за сфери на влияние от 1940 г. са успешни - Оста се разширява за сметка на СССР, като постепенно и Япония се съгласява да се отмени антикоминтерновския пакт и СССР да бъде приятелчев (прочем, това ще има едно интересно следствие - най-вероятно до нападение на Япония над САЩ няма да се стигне, т.е. това ще е вариант без Тихоокеанска война).
Както и да е, в тази ситуация ЕАП ще е съвсем различно нещо, от това, което досега разглеждам. Недоверието между СССР и Германия ще е много голямо, кой знае какво сътрудничество извън икономическото и по отношение на някои технологии - няма да има. Тогава най-многото, на което ЕАП е способен, е да затвори Средиземно море.
В такава ситуация АЛ е в доста добро положение и наистина потенциалът им ще е по-голям. Пак остава въпросът дали са в състояние със своите 160 дивизии да се справят сами с Вермахта (пак горе-долу толкова съединения, плюс още 60-80 на съюзниците и неизяснен съветски експедиционен корпус) и да извоюват сухопътна победа? И какви жертви ще им струва това.

И продължаваме да забравяме, че Адолфчо иска лебенсраум - такъв на запад не се предлага.

Това никой не го "забравя" - то е изключено по условие.

Япония опердашва сичко до 1943 година

Всъщност това е вярно описание само за първите 6-8 месеца от участието на Япония във войната. После следва нещо като паритет за кратко време (месеци) и стремително западане на японските възможности. Към 1943 г. Япония вече е "сянка" на морската и въздушната си мощ. Т.е. опитът от ТР показва, че Япония срещу САЩ (Великобритания тук играе много малка роля) сама не може да се изправи и да спечели, а дори и в нашия случай няма как да я подкрепят. Вярно, че решителните сражения са спечелени с много късмет от сащианския флот, но дори и да бяха загубени, САЩ вкарват такива количества сила в строя, а и дотолкова превъзхождат японците по отношение на мобилизацията и организацията им, че нещата в Тихия океан са ясни - Япония пак ще загуби войната. Или във всеки случай, ще бъде сведена до основните си острови.

[DeepBlue]

След известно замисляне - може би в началото на войната има вероятност превъзходстовто на АЛ като флотски линейни сили няма да е чак толкова сериозно колкото изглежда на пръв поглед. Всичко ще зависи какво ще се случи на френски флот след падането на Франция. Като добавим и италианския флот, горе долу може да се постигне нещо като паритет с Англия по тази област. Разбира се в британското превъзходство откъм леки сили ще е огромно, като се добави и част флота на САЩ...

Ако пък френския флот избяга и се предаде на АЛ нещата са ясни.