1903 България обявява война на Османската империя

[Nero M.D.]

Даме Груев пак ли е убит при горе - долу същите обстоятелства?

А защо не го оставим жив? Имам предвид ако ти се занимава, защото ти я пишеш теази алтернативка, ама да има малко повече интрига.

[DelaRea]

Атентатът срещу Фердинанд

Изпълнението на смъртната присъда над българския цар се възлага на Тодор Паница.

Определена е група от 12 човека, който трябва да извършат покушението над българския цар – един командир на групата – Паница, двама помагачи, които да подпомогнат акцията и три „тройки” който да извършат атентата.

За да не привличат вниманието на охраната на царя, се приема, че е най-добре ако извършителят на убийството бъде жена. За тази цел в трите "тройки" се привлечени по една жена, която не би се колебала да застреля царя в името на идеите на ВМРО.

След оформянето на „групата на атентаторите”, те са въоръжени и изпратени по дирите на цар Фердинанд. Тодор Паница, с паспорта под името Мюлер, успява да организира нещата и да се установи маршута на българския цар по време на престоя му в столицата на Австро-Унгария. Атентаторите успяват да "настигат" българския цар във Виена, и му устроват атака по време на едно театрално представление.

След като узнава че българския владетел ще посети спектакъла „Пер Гинт" от Ибсен в Бургтеатър, Паница прави дързък план за убийството му. Според него трите "тройки" се насочват в театъра, като целта на първата е да убие царя при влизането му в театъра, на втората - при неуспех на първата, по време на представлението, а на третата - при неуспех и на двете, при излизането му от театъра. "Постановката" винаги е една и съща - една жена от България иска да каже нещо на царя лично. Ако бъде допусната да стигне до достатъчна близост с него, трябва да го застреля с рвволвера си.

Първата тройка, не успява да се справи, защото царят закъснява за представлението и бърза да влезе в тетъра, а охраната не допуска никой да се приближи до него. Атентаторката Сребра Апостолова, се опитва да достигне до царя защото "има да му каже нещо важно", но той отоваря през рамо: "Не сега, закъснявам" и така всичко сякаш е на път да се провали.

Идва ред на "втората тройка". По време не четвърто действие на представлението тя е задействана и "една жена от България" е допусната в ложата да каже лично нещо важно на царя. Царят смята, че това е същата жена от улицата и е склонен да я приема за минута-две, след което да бъде отпратена. Жената обаче е друга, казва се Донка Ушпинова.

Тя прошепва на царя в ухото "Имам да ти кажа нещо важно. За Македония..." и го прострелва в гърдите с револвер. След първите изстрели, той успява да и хване ръката, а охраната се нахвърля върху младата жена. В суматохата тя успява да се отскубне от охраната (с помощта на двамата свои) и да излезе от театъра. Гърмежите в ложата се сливат с тези на сцената. Никой от публиката не разбира за убийството. Едва на улицата полицаите успяват да заловят атентаторката, която и се предава. Когато в ареста я питат защо е застреляла Фердинанд, тя отговаря: „За Македония!"
Датата е 27 януари 1907 година, а царят умира две дена по късно, през нощта срещу 30 януари, в болницата във Виена без да дойде в съзнание.

[Nero M.D.]

Атентатът

При положение че четите на ВМРО са интегрирани в християнските милиции ми е чудно как точно ще стане борбата между левите и десните след като левите премахнаха Царя.Десните са тези които ще работят за българските интереси в региона. Колко ли голяма ще е подкрепата, която ще получат, особено след този акт?

А пак да те питам за Груев - как точно умира? В тази алтернативка четите са част от милициите и просто няма начин как османски войски да му направят засада.

[DelaRea]

Нека чуем и Скорпиона по темата, дотогава ще замълча.

[DelaRea]

Самода добавя че, след покушението над цар Фердинанд, на 31 януари 1907 г. бил назначен регентски съвет в състав - най-висшия духовен глава, най-висшия военен и най-стария политик - екзарх Йосиф, ген. Данаил Николаев, Иван Гешов.

[skorpion1980]

Атентат вместо преврат (макар двете отчасти да се припокриват) също е добра идея при едно такова алтернативно развитие. Още повече генералитетът ни се е показал като доста слабохарактерен, след като дълго време не го е разкарал, докато хората от ВМОРО далеч не винаги са му били лоялни. От друга страна по-скоро този път Сарафов и сие ще издадат смъртни присъди за Сандански, Чернопеев и другите около тях, защото именно десните се чувстват по-предадени за земите отвъд Вардар, отколкото обратното. Да добавим също и Димитър Петков и дали ще бъде убит. Логиката е след като падне от власт натресеният от царя Радославов именно НЛП отново да доминира в политическия живот на страната дори да е в коалиця с ДП да речем. За регентския съвет съм напълно съгласен.

[DelaRea]

XIV-то Обикновено Народно Събрание избира на 31 януари 1907 г. трима Регенти, който да управляват царството до навършване на пълнолетие на престолонаследника Борис III (30 януари 1912 г.). След това Народното Събрание се разпуска, защото по закон му свършва редовната сесия.

Регентите свикват отново НС на извънредна сесия - 16 февруари до 14 март 1907 г. По време на нея се взема решение да се свика Велико Народно Събрание (защото само то може да узакони Регентите според Конституцията), да се прозведат избори за VI-то ВНС на 25-ти май, което да одобри избора на Регентите, както и да насрочи избори за XV-то Обикновено Народно Събрание през септмври 1907 г.

Взема се решение за намаляване на избирателните райони от 219 на 203. Така депутатите във ВНС трябвало да бъдат 406, а в ОНС - 203.

На 10 март 1907 година правителството на Васил Радославов е уволнено, а на негово място е назначено на 11 март "временно правителство на националната отговорност" - коалиционно по своята същност, между представители на Демократическата партия, Народно Либералната партия и Прогресивно Либералната партия, като включвали много "независими" министри. Начело на него застанал независимият партийно дипломат, дотогавашен посланик в Петербург, Димитър Станчов - целта била, да се успокои вътрешното и външното напрежение и да се стоплят отношенията с Русия в навечерието на 30 години от Руско-Турската освободителна война 1877 г.

[DelaRea]

Въпроси

При така стеклите се обстоятелства, възникват следните въпроси:
1. Какво правим с Димитър Петков - убиват ли го или не?
2. Какво правим с Даме Груев - убиват ли го или не?
3. Какво се случва с ВМРО - отношенията левица-десница вътре в Организацията, но и отношенията между ВМРО и Царството (най-вероятно се влошават)
4. Дали Стоян Данев не би искал да стане регент вместо Гешов (или избира да остане председател на парламента и евентуално премиер)?

[skorpion1980]

При така стеклите се обстоятелства, възникват следните въпроси:
1. Какво правим с Димитър Петков - убиват ли го или не?
2. Какво правим с Даме Груев - убиват ли го или не?
3. Какво се случва с ВМРО - отношенията левица-десница вътре в Организацията, но и отношенията между ВМРО и Царството (най-вероятно се влошават)
4. Дали Стоян Данев не би искал да стане регент вместо Гешов (или избира да остане председател на парламента и евентуално премиер)?

1. По-скоро не, все пак смъртта му бих казал е причинена от факта, че в началото на 20 век той е единственият ни премиер, който не се е държал като царски послушко, а ако Фердинанд бъде убит в такава алтернатива, то едва ли скърбящите за него ще тръгнат на политическа чистка, поне не веднага.
2. Не и при тези обстоятелства, при които това се е случва в ТР, може Сандански и сие да му издадат смъртна присъда, но честно казано се съмнявам без турска помощ да я осъществят, а и Груев нищо чудно да заема някой ръководен пост в Битолския санджак съобразно клаузите от Триест.
3. Отношенията левица-десница се влошават при всички случаи, трудно е да се каже до каква степен, тези на ВМОРО с държавата се влошават в посока Фердинанд, но поне за начало биха си сътрудничили с новия регентски съвет и неговото идване би ги подобрило.
4. Не, а и най-малкото не биха го избрали, защото все още ще му тежи петното от допускането на сръбски митрополит в Скопие 5 години по-рано. Най-богатият човек в страната, най-старшият офицер и най-висшето духовно лице представляват най-логичната и реална регентска тройка в онзи момент.

[skorpion1980]

При положение че четите на ВМРО са интегрирани в християнските милиции ми е чудно как точно ще стане борбата между левите и десните след като левите премахнаха Царя.Десните са тези които ще работят за българските интереси в региона. Колко ли голяма ще е подкрепата, която ще получат, особено след този акт?

А пак да те питам за Груев - как точно умира? В тази алтернативка четите са част от милициите и просто няма начин как османски войски да му направят засада.

Напълно съм съгласен за Груев. Но противоречие между леви и десни няма как да няма, все пак Сандански е прекалено алчен за власт, не го устройва само да е силният човек в Серско. Но той както е известно би се съгласил на присъединяване на Македония към България само ако царят го няма, иначе е за автономия, по възможност и за отделна македонска държава с доминиращ български елемент. С присъединяването на част от областта обаче (вкл. част от любимия му серски санджак), Сандански и изобщо левицата в организацията са наясно, че е въпрос на още една война присъединяването на останалата част към България стига да бъде парирана тройната опасност, идваща от гърци, сърби и австрийци. Точно това може и да тушира до известна степен напрежението между леви и десни, но доминацията на десните в Западна Македония по отношение на административното участие в управлението на съответните санджаци за сметка на доминацията на левите на юг ето това ще бъде борбата - да се харесат и едните и другите на османските власти, от които все пак зависи кои точно ще бъдат лицата, запълващи българските административни квоти.

[DelaRea]

Добре приемаме, че няма атентат срещу Димитър Петков и че той остава жив, Това променя доста нещата, но ще го помисля. Аз ще поема вътрешната политика в България и ще напиша за състава на правителството и на парламента, ти поеми Македония. Даме Груев е околийски в Битолско, а Яне Сандански - в Серско.

[DelaRea]

Речта на Генадиев

По време на зимната сесия на XIV Обикновено Народно Събрание (от 229 депутатски мандата) разпределнието между многото партии, както и независими депутати, било следното:

Либерална партия (ЛП) - 54
Прогресивно Либерална Партия (ПЛП) – 52
Народна Партия (НП) - 28
Народно Либерална Партия (НЛП) - 20
Демократическа Партия (ДП) - 17
Младо Либерална Партия (МЛП) - 10
БЗНС - 12
БРСДП - 7
Радикално Демократическата партия (РДП) - 4
Консервативна Партия (КП) - 2
Други Партии - 8
Независими - 15 - 15

До този моменнт правителството на Радославов се крепяло на гласовете на явната коалиция между ЛП и МЛП (54+10=64), както и на негласната подкрепа на ПЛП и НЛП и на тази на малките парти и на независимите депутати (52+20+15+8=95) и така можело да разчита на общо 159 от общо 229 депутата. След внезапната смърт на Фердинанд обаче ситуацията рязко се променила. Ясно било че Радославов губи основния си крепитал, че властта под краката му се изплъзва и движението се превръща в центробежно. В опита да спаси положението самият минстър-прдседател се появил в парламента и и знесъл прочуствена реч, как след смъртта на Царя-Отец "величието на България е погинало и как имаме нужда всички да сме единни при връхлетялото ни нещастие". В отговор на премиерското слово, опозиционнитя депуатат Никола Генадиев от НЛП изнесъл речта, която, по думите на свидетели на събитието "изправила на крака цялото Народно Събрание". Поради историческата и значимост, поместваме тук речта на Генадиев от парламентарната трибуна изцяло и без съкращения:

"Искам да взема повод от думите на преждеговорившия господин Радославов, който говореше за величието на България, без да разбира за що иде реч, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му.

Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледите си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята. Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.

Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. Това е величието на България!

Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. Това е величието на България.

Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазара в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк, и който краси нашето отечество. Това е величието на България!

Преди 30 години българинът обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес свободен, забогатял, българинът завладява земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. Това е величието на България.

Преди 30 години българският земледелец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвишаваше на нуждите си. Днес земледелието е в пълния си разцвет, деятелността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшва със съоръжения и с хубавите си плодове. Това е величието на България.

Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. Това е величието на България!

Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Хаджи Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. Това е величието на България!

Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове. Това е величието на България!"

[DelaRea]

Речта на Генадиев

Ако до преди това Радослалвов си е правел тънките сметки да си запази властта като премиер, или дори да се кандидатита за регент, то след тази реч сякаш всичко се преобразило. Явно било, че в народното Събрание настроенията са се променили и че дотогавашното управление губело подкрепа. В парламентарните кулоари се създало ново мнозинство - от една страна в него били влиятелните Демократическата партия (със 17 депутата) и Народно Либералната партия (с 20), но към тях се присъединили и многочиеслената парламентарна група на Прогресивно Либералната партия (52 депутата), както и Народната Партия (28), също и на по-малките Радикал Демократи (4) и Консервативна партия (2), и на независимите депутати (15+8).

Така в края на мандата на това Народно Събрание, управляващата коалиция останала с подкрепата на само 64 депутата, се оформило много голямо "плаващо мнозинство, което искало промяна в управлението" (на практика всички останали). Това позволило да се изберат предложените от Демократите и от НЛП кандидати за Регенти - генерал Данаил Николаев, екзарх Йосиф и Иван Евстратиев Гешов.

Самият Стоян Данев се замислил, дали пък да не се кандидатира за регент (понеже като председател на Парламента би имал някакво предимство, а и разчитал на подкрепата на своята голяма парламентрана група), но разбрал, че ще загуби тази битка, и затова решил не рискува, а да играе с "новите силни на деня", ако те му гарантират оставането на поста.

По-късно, тази негласна коалиция променила изборния закон и намалила броя на изборните райони (завишени прекомерно от "радославистите"). Това донякъде предопределила и изборните разултати, който били катастрофални за доскоро управляващите.

Преди изборите обаче, този "национално-отговорен сговор" свалил и самото правителство. Веднага щом се назначили изборите за Велико народно Събрание (за 25 май) и на 14 март щяло да се разпусе сегашното Обикновено Народно Събрание, регентите уволнили правителство на Радославов и на 11 март назначили ново, на "националната отговорност". То било "временно" с цел да проведе изборите за ВНС през пролетта и за ОНС прес есента и да сдаде властта през октомври на следващото редовно правителство. Големите партии се сговорили да го поддържат и да излъчат министри, но никой от лидерите да не влиза сам в него. Така се договорили, то да бъде ръководено от политик от "втората редица" - дотогавашният посланик в Русия Димитър Станчов.

[DelaRea]

29-то Правителство на Димитър Станчов - 1907 г.

Министър-председател - Димитър Станчов (независим)
Министерство на вътрешните работи - генерал Стефан Паприков ДП
Министерство на Външните работи и вероизповеданията - Димитър Станчов (независим - целта е да се стоплят отношенията с Русия в навечерието на 30 години от Руско-турската освободителна война 1977-78 г.)
Военно министерство - генерал Михаил Савов (безпартиен, военен, оставен единствен от предишното управление защото "армията няма нужда от резки промени, а от стабилност и приемственост")
Министерство на финансите - Христо Бончев (независим)
Министерство на Правосъдието - Петър Данчов (безпартиен - дотогавашният председател на Върховния касационен съд, назначението му иска да каже - справедливост за всички по равно)
Министерство на Просветата - Иван Вазов НП
Министерство на Търговия, промишлеността и труда - Димитър Христов ПЛП
Министерсто на земеделието и държавните имоти - Иван Халачев НЛП
Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство - Димитър Станчов (независим)
Министерство на железниците, пощите и телелеграфите - Антон Франгя ПЛП

Както ясно се вижда от състава му, правителството било съставено от твърде разнолик състав. Много били независимите - самият премиер, който освен това държал и още два министерски портфейла, както и военният министър, който запазил поста си. Другите независими министри били финансовият и правосъдният. Така от 11 министерски поста, повечето (шест) били непартийни кадри (така било уговорено между партиите - повече независими от колкото партийци във "временното" правителство).
Що се отнася до "партийната" квота, то тя по предварителното споразумение между партиите била разделена почти по равно между четирите партии. Трите партии - ДП, НП и НЛП получили по един пост, а само ПЛП (с най-многобройната парламентарна група в XIV ОНС), по изрично настояване на Стоян Данев взели два министерски портфейла. Другите партии, честно казно, нямали нищо против, по простата причина, че искали да си запазят кадрите за предстоящите избори (а "временните" министри нямали право да се явяват на изборите).

[DelaRea]

Изборно законодателство

В последните си решения XIV Обикновено Събрание променило изборното законодателство. освен че по принцип намалили изборните райони, намаляйки ги от 229 на 203, то направило и още две много важно промени, който влезли в сила веднага.

Първото касаело електората - кой можел да гласува изобщо. Според промените, право на глас имали само български поданици, който са били придобили такива права или по рождение или по придобиване, но пет години след това придобиване. Това целяло, разбира се, българските поданици от "новите територии" - по този закон те имали право да гласуват най-рано пет години след като са станали "по придобиване" български поданици. Като се има предвид, че тези територии са присъединение през есента на 1903-та година, и са признати за поданици веднага след това, то е ясно, че няма как да гласуват по рано от есента на 1908 г. По този начин им се отнели избирателните права поне за двата парламентарни избора - през пролетта на 1907-ма за ВНС, и през есента на същата година - за Обикновено народно събрание. Целта била ясна - да се остранят глсовете за досегашните управляващи от "радославистаката" партия. Как се знае, на предните избори те взели огромно количество от мандатите в новите територии.

Втората промяна била дори още по-радикална. Вместо мажоритарен, изборът вече ставал на пропорционален примцип, като всяка апртия получавала толкова мандати, пропорционално на това, колко гласа е получила на изборите.
При тези нови изборни закони се провели и изборите за VII-мо Велико народно Събрание през май 1907 г и за XV-то Обикновено Народно Събрание през септември 1907 г. Разбира се, резултатите на досега управлявалите "радослависти" и "младолиберали" била катастрофални. най-добре се представили народнолибералите (НПЛ на Димитър Петков) и демократите (ДП начело с Малинов), следвани от прогресивнолибералите (ПЛП на Стоян Данев) и народняците (НП на регента Гешов). Според тези изборни резултати, следващото редовно правителство били съставено през есента на 1907-ма година, от нова управляваща коалиция между народнолиберали и демократи.