1903 България обявява война на Османската империя

[chefo]

С една дума - изводът, който правя е, че при една успешна за нас война през 1903 г. България би могла да получи излаз на Бяло море, между Струма и Марица, или поне между Места и Марица.

Това може да се случи, без да се засегнат интересите на Австро-Унгария или Германия, а само тези на Франция. В този момент обаче, ние сме много близки приятели с французите и те много лесно биха се разбрала с нас, стига да им гарантираме приходите от железницата, както и нейното безпроблемно експлоатиране.
Както вече писах по-горе, австрийците смятат че Кавала е естествено българско пристанище и е нормално да остане в наши ръце, а ако е в гръцка власт, то това не би било добре за Виена.
Франция също няма нищо против български беломорие, но по-скоро подкрепя гърците за Кавала, и смята, че България трябва да има за своя "артерия" долината на река "Карасу" (османското име на Места).
Самите гърци нямат проблем с български излаз на Бяло море, стига да не е в Кавала, поради етнически съображения.

Което значи, че никой няма проблем, ако крайбрежието от Места до Марица е под наш контрол.

Т.е. можем да имаме пристанищата, ако не в Кавала (заради гърците) или в Дедеагач (евентуално, заради турците и близостта му до Галиполи и пролива на Дарданелите, както и ако не сме го завладяли по време на военните действия), то поне в Караагач (османското име на Порто Лагос).

Ето източните на оригиналните текстове, публикувани по-горе - http://www.entreprises-coloniales.fr...tantinople.pdf

Карта на Беломорието и железницата: [ATTACH=CONFIG]31721[/ATTACH]

Браво за темата!

Няколко коментара базирани на това което съм чел през годините:

1.) През есента на 1903 oсмански флот де факто няма. Хамидие и Меджидие все още се строят. Двата броненосеца тип Бранденбург са си немски. Месудие е на капиталов ремонт в Италия. Всичките модерни торпедни кораби са строени след 1904. През 1904-1906 османците правят ремонт на няколко 30-40 годишни кораба точно защото едва могат да вдигат пара. В общи линии, нито имат ресурси, нито потенциал за каквито и да било авантюри от морски тип като десанти. Парадоксално, но най-модерният кораб през Септември 1903 в двата флота е... Надежда.

2.) Турците, чак докато ги бием в Тракия през 1912, имат много пренебрежително отношение към военния потенциал на всичките малки Балкански държави. Лесната победа над гърците им дава доста погрешно чувство за превъзходство. При обявяване на война от България през 1903, османски корпуси най-вероятно са щели да настъпят и в Тракия и в Македония... което е добре за нас, защото една знакова победа в полево сражение е можела да доведе до пълен колапс на империята. Все пак говорим за периода преди германските реформи.

3.) Да се върна на флота за секунда. По някое време между 1902 и 1907, руският цар предлага да "продаде" на нищожна цена на България къде има старо желязо по пристанищата на империята--това включва "Поповки", канонерки и стари миноносци. Ние отказваме. Но, при тази алтернатива, на бързо можем да поискаме примерно две или три канонерки тип Кубанец--1330Т, две 203мм и едно 152мм, множество малки оръдия. Ако приемем че можем да намерим достатъчно въглища от някъде, нашият малък флот би си правил каквото си поиска в Черно Море.

4.) Османците, при все гръцките репарации, са в един постоянен фалит в началото на века и пари за водене на каквато и да е война нямат... особено на територията на империята. След три месеца колене и бесене, парите най-вероятно са били на свършване и преди нашата намеса. Те винаги намират заем от някого, но обикновено им трябва доста време. Ако конфликта се проточи, те рискуват финансов колапс така че те ще търсят бърза, кардинална победа.

5.) Не смятам че Фердинанд би могъл да спре едно успешно настъпление в Македония, дори и Австрийците да ни скръцнат със зъби. Доколкото си спомням, половината офицерски състав са били или македонци, или наследници на македонци. Между впрочем, България е почти колониален пазар за Австрийски индустриални стоки и капитали. При това положение (Русия ни пази гърба, много пари могат да бъдат загубени) Австрийците на война няма да тръгнат през 1903--концесии и гаранции ще искат и то много, но дотолкова.

6.) От историческа гледна точка, 1903 е оптимално за бой с османците. Нямат пари а и имаме моралното право. Нямат флот. Нямат съюзници. Вероятно можем да ги бием сами, или с малко помощ. Не сме агресори както през 1912. Това е бил най-изгодният момент за реализиране на Сан-Стефанска България преди ПСВ.

[DelaRea]

Тази алтернатива определено сега е по-актуална от всякога!

Има обаче и нещо съвсем ново по темата, което още не съм ви казал - написах книга по нея!

Текстът ѝ е напълно готов, в момента преговаряме с издателството. Така че, скоро очаквайте да я видим на книжния пазар. Ще сигнализирам за това, разбира се.
И пак се разбира - всеки от четящите тук, ще получи копие с автограф на по-ниска цена.
В следващия пост ще сложа съдържанието на книгата, за по-любопитните.

[DelaRea]

Алтернатива 1903

Съдържание: страница
Предговор – А какво ли би станало, ако... 1
Предисловие 6

Първа част Денят на Независимостта

1-ва глава – Цялото княжеско войнство 13
2-ра глава – Седемте плика 17
3-та глава - Денят преди 21
4-та глава – Плановете за мобилизация 23
5-та глава - Състоянието на войската 31
6-та глава - Петдесетница 38
7-ма глава - Хора, пътища, локомотиви 42
8-ма глава – Корабите на Негово Височество 46
9-та глава – Мисия в Лондон 55
10-та глава - Жан и Шарл 61
11-та глава - Фердинанд Лисицата 64
12-та глава - Договорът от замъка Плес 70
13-та глава – Доходното споразумение 77
14-та глава – Вардар 85
15-ма глава – Струма 93
16-та глава – Арда, Тунджа и Марица 103
17-та глава – Места 109
18-та глава – Шпионски игри 115
19-та глава – Тайната канцелария на Негово Височество 123
20-та глава - Последните дни на мира 130

Втора част Войната за Независимостта

21-ва глава – Първите дни на войната 3
22-ра глава – Денят 0 9
23-та глава – Тракия 13
24-та глава – Македония 18
25-та глава – Размислите на един паша 22
26-та глава – Формулата на войната 28
27-ма глава – Паяжината 35
28-ма глава – Вечерта на третия ден 41
29-та глава - Мехмед Явер паша 44
30-та глава - Шурата 48
31-ва глава - Четвъртият ден 54
32-ра глава – Султание 59
33-та глава – Вихрушката 65
34-та глава – Гара Бадама 71
35-та глава - Кулели Бургаз 77
36-та глава – Караагач 82
37-та глава – Боговете на войната 87
38-та глава – Великият Везир и неговите паши 97
39-та глава – Телеграфи и телеграми 102
40-та глава – Конницата на Фердинанд 108
41-ва глава - Седмият ден 113
42-ра глава – Планът на Назъм паша 121
43-та глава – Мисията на Хилми паша 127
44–та глава – Дъждът през октомври 135
45-та глава – Четиримата самотни конника 139
46-та глава - Буругьол 144
47-ма глава – Прощавай, Кукуше 152
48-ма глава – Ултиматумите 159
49-та глава – Примирието от Сяр 167
50-та глава – От здрач до зори 171
51-ва глава - Последната битка 176

Трета част - Мирът и след него

52-ма глава – Денят след войната 2
53-та глава – Триест 5
54-ма глава – Седмицата след 9
55-та глава - Делегациите и техните намерения 16
56-та глава – Замъкът Мирамарe 24
57-ма глава – Генерал Губернаторът 30
58-ма глава – Западна Румелия 39
59-та глава – Вкусът на победата 46
60-та глава - Виенският Хофбургтеатър 53

Епилог – Речта на Генадиев 59

[Thorn]

В П Е Ч А Т Л Е Н С Ъ М.

[Field_Marshal]

Поздравления, а в книгата значи печелим ли войната?

[1951]

DelaRea, поздравления. Надявам се да си попаднал на професионален редактор, коректор и дизайнер, защото това (май) е първата althist българска книга.
Дай знак, когато излезе от печат

[gollum]

Супер, браво, Dela Rea .

[Ащапор]

Желая да поръчам книгата. В момента съм.в болница с ковид, моля Ви запазете ми един брой.
Поздрави!

[DelaRea]

Благодаря!
Знаете, че пътят на един текст до това да се превърне в книга е дълъг и бавен. Нямам понятие кога ще завърши всичко, може да отнеме време. Но, както съм амбициран да напиша първата българска алтернативна история, така и съм твърдо решен да го направя по всички правила, без компримиси. Няма да прибягвам до "самиздат", нека всичко да стане на професионално ниво.
Обърнал съм се към най-добър редактор и най-добър илюстратор на книги в страната (и двете са жени). Пратих текста на най-доброто издателство в България (Жанет-45). сега чакам отговор. Като знам, че получават по 50 ръкописа на ден, съм се въоръжил с търпение, защото не съм им само аз на главата. Отделно, че могат да кажат "Не, благодаря, няма да го издадем", поради някакви си тяхни причини. Това си е тяхно право.
Ако ми откажат, тогава ще се обърна и към други издатели, надолу по веригата, докато все някой се съгласи, дано да е по-скоро. И така, това е към момента положението. Стоим и чакаме. Ако някои има идеи или предложения в тази посока, може да ги сподели. Това, което е сигурно, че все някога някой ще я издаде. И както съм обещал - книги с автограф ще има за всеки, който пожелае.
Дали побеждаваме във войната или не - ще спестя, за да е интересно на читателите.
Разбира се, всеки, който е чел тази тема до тук, знае за какво става дума, най-общ казано. Но във всеки случай, текстът на книгата, не е просто дословен препис на тази тема във форума - жанрът е друг, има доста разлики между двете.
И още веднъж, за най-любопитните, ще постна тук една произволно избрана глава от книгата - за да добиете някаква най-обща представа за нея, без да се разкриват твърде много подробности от сюжета. Надявам се да ви хареса.
Приятно четене!

[Thorn]

Оздравявай

[DelaRea]

Тридесет и пета глава
Кулели Бургас

През нощта на 26-ми срещу 27-ми, петък срещу събота, Чокенската чета на Кръстю Българията, общо към 40 човека нападнала турското село Хаджиталашман, което било само на двадесет километра от Одрин. В него се бил разположил един османска кавалерийска ескадрон от 150 конника, който обаче не могъл да им се противопостави с нищо особено. Четата нападнала от три страни селото и атакували с бомби пощата и казармата в него. В паниката си през нощта, голяма част от населението, стражарите и кавалеристите избягали в града на сигурно. Четниците пък избягали в неизвестна посока.

До сутринта посоката станала известна. Призори, към четира часа, войводата Михаил Герджиков със своите двадесет и пет човека нападнал гарата Кулели Бургаз, близо до Димотика. По-късно там се появили и Чоканската чета на Кръстю Българията, както и още една, на Таню Николов, която пък била дошла за акцията чак от Беломорието.

Гарата на Кулели Бургаз била интересен обект за подобно нападение само поради една проста причина. Точно тя била мястото, на което се съдинявали двете железници от Солун и от Одрин за Цариград. Ако се прекъснела железницата точно там, то се блокирала връзката на Цариград едновременно и с Одрин и със Солун. Затова и тя се сторила толкова ценна на харамиите, намерили я като идеално място за атентат.

За целта на акцията се били събрали цели три чети от трите посоки. Гарата била овладяна много лесно още от Герджиков призори. Веднага били прекъснати всякакви съобщителни връзки. Този път, за разлика от обикновено, четниците не прерязали веднага кабелите или взривели стълбовете – не бързали да го правят. Те направо завзели станцията и приемали всички телеграми, но и не изпращали нищо в отговор. Никой не знаел какво точно се случва, прекъсната ли е линията, или просто ответника не му отговаря. Същото сторили и с влаковете. Спирали всички, които идват, никой не можел да продължи нататък. Мислели да държат гарата, докато могат.

Във всеки случай, Геджиков стоял неотлъчно до телеграфа и следял целия поток. Сутрешният доклад на Абдулах паша от Одрин бил заминал вече за Солун към Едем паша, него Герджиков не го бил хванал. Поради безсънието на пашата, го бил изпратил половин час по-рано от обикновеното. Но след това на телеграфа на гара Кулели Бургас заприиждали още много такива телеграми. Военните били шифровани, цивилните – не. Герджиков се помъчил да разшифрова и разчете военните телеграми, но не успявал. Отделял ги настрана в една папка, която щял да отнесе със себе си после, като особенно ценна.

Изобщо, всичко това, което му се сторели съмнително или интересно, било отделяно настрани. Имало и множество разни други шифровани подобни съобщения, от Цариград до Одрин или Солун и обратно, спирал ги и си ги събирал в папката. Другите телеграми били нешифровани, той ги четял за информация, но също ги спирал. По едно време попаднал на нещо, което му се сторили интересно.

То било от Цариград до Одрин, но не било шифровано, вероятно защото не било пратено до Абдулах паша, а до валията. В нея се разбирало, че някакъв важен човек, щял да дойде още днес, по железницата от Цариград за Одрин, заедно с полка, да се посрещнел подобаващо и т.н.
От нея Герджиков разбрал, че някакъв полк щял да дойде днес с железницата от Цариград за Одрин – това вече била важна новина.

[DelaRea]

Войводата привикал в стаята войводите Таню Николов и Кръстю Българията да се посъветвал с тях – какво да се направело с този полк.

Кръстю Българията веднага предложил, че така и така били вече взели гарата, да стояли там, докато не ги изгонел някой по-силен враг. Така било и по плана, нямало нужда до го променят. Щели да останат и да изчакат полка да дойдел, пък тогава, каквото сабя покажело. Винаги можело да избягат, но по-добре да стоели, колкото се можело повече.

Таню Николов, който бил много наясно с движенията на всички влакове, защото точно за това отговарял във ВМРО, отворил разписанието и им показал кога можело да дойде този влак, освен ако не бил извънреден, разбира се. Но, той бил съгласен с Кръстю – нека да изненадали полка, пък да се видело. Можело да му минират релсите с динамит, например. Решението било взето лесно и с единодушие – оставали да чакат полка.

Герджиков излязъл и казал на четниците, че им предстояло сражение. Те започнали да се готвят за бой - същото, което си били правели и досега. Войводата пак си седнал на стола вътре в стаята и продължил да дебне на телеграфа за нещо интересно.

По едно време дошла пак някаква цивилна телеграма, този път от Цариград за Солун. От нея се разбирало, че Едем паша щял да пътува днес, сега пък от Солун за Цариград, да се пратело нещо важно по неговия адютант Ибрахим бей.

Тук Герджиков вече скочил от стола си и си хвърлил капата във въздуха! Ако успеели пък да пипнат и тази едра риба, най-голямата риба, щели направо да „избият рибата“!

Войводата пак извикал в стаята Таню Николов и Кръстю Българията, показал им депешата и ги попитал – какво да се направело, така че да успеели да пипнат и Едем паша, барабар с адютанта му?

Този път Кръстю Българията си замъчал и нищо не казал, само извадил камата от канията и с все сила я забил в масата, сред купчината депеши.

Таню Николов пак бръкнал и извадил разписанието на влаковете по железницата.
Той лесно направил сметката, че ако тази телеграма е получена сега, то значи Едем паша не бил поел още от Солун, нямало как да тръгне преди да е дошла телеграмата, иначе тя не би била и пратена сега в тази посока. Следователно, първите възможни влакове, с които Едем паша можел да тръгне за Цариград са този и този, които щели да бъдат на гара Кулели Бургас в толкова и толкова часа.
Обаче разстоянието от там било доста по-голямо. Колкото и рано да поемел Едем паша от Солун, той нямало как да пристигне до тук, преди оня ми ти полк от Цариград. Трябвало да се избира – или полкът или пашата, нямало как и двете риби да се хванели на въдицата.

[DelaRea]

Тримата войводи се умислили.

Кръстю се обадил пак:
- Ако няма как да са и двете, то, който дойде пръв, той ще е. Такъв му бил късмета. Това е! - и си прибрал камата обратно в канията.

Герджиков подхвърлил:
- Да се разделим на две, че да ги хванем някак си и двете риби? Другите само му вдигнали рамене.

- Няма как да стане, то тука ще да се вдигне голяма дандания, щом дойде полка - отговорил все пак чорлавият Таню Николов, замислил се нещо и после пак допълнил тайнствено:
- То, има един шанс, ама е малко... теоритичен.
- Какъв шанс? – позаинтересувал се все пак Герджиков.
- Шансът е, да не го чакаме ний на таз гара в Кулели Бургаз, а да го издебним по-рано, преди да се е вдигнала данданията туканка“.
- Къде по рано, например? – продължил да пита Герджиков.
- Ами например, в Дедеагач, например...
- Как можем да стигнем до там преди това? – пак Герджиков.
- Ами, как.. Можем бе, с влака...
Ето туканка го гледам пак туй разписание, значи, виж ся кво пише в него - след петнайсе минути има един товарен, дето минава от тука, иде от Одрин, отива за Гюмюрджина.
Тез влакове, от Одрин дето идат, те туканка не спират, на таз гара. Те нямат още зор ни за вода, ни за въглища, те сега са тръгнали, още си имат сичко. Тука само намаляват малко, помахват и отминават. Тоя няма да го спираме, само ще изметем малко перона и ще нагласим нещата, както си бяха преди, хич няма и да се усети, че е ставало нещо туканка. Ако кажеш, можем да му се метнем скришом на тоз влак, аз и още двама от моите юнаци, и да стигнем до Гюмюрджина, без никой да ни разбере.
Пък там, ний вечи си знаим работата. Пашата, знаиш, доволен ще остани, знаиш...

Герджиков веднага одобрил смелия план на Таню Николов. КръстюБългарията пък нямал нищо против и така тримата войводи се захванали за работа.

[DelaRea]

Геджиков и Кръстю Българията опразнили веднага перона на гарата, като заръчали на всички четници да се скрият. Дори сложили пак знамето с полумесеца, което го били смъкнали на сутринта. То се било малко поомачало, ама иначе нищо му нямало, щяло да свърши работа за половин час и така гарата придобила що-годе нормален вид.

Герджиков извикал Анастас Разбойников и му нахлупил фуражката на началник-гарата, че той щял да играе тази най-важна роля в пиеската.

Войводата Таню Николов пък си стягал багажа за път. Багажът му се състоял от много малко лични вещи и от няколко десетки килограма динамит. Избрал бил да вземе със себе си двама от хората си. Единият бил келявия Петко Янакиев от гюмюрджинското село Манастир, че той бил познавал добре района. Другият пък бил и Митрю Карабелята от Дервент – тоя пък бил ставал за всичко, хеле пък за такива работи.

След четвърт час, влакът от Одрин, наистина пристигнал – един локомотив и девет вагона. Влакът влязъл в гарата, надул свирката, да не станел някой сакатлък по релсите, понамалил малко, намалил още, съвсем намалил, и тъкмо онези тримата се канели да се метнат на последния му вагон, взел че направо спрял, току до перона, даже локомотива с малко бил подминал вече гарата.

Всички изтръпнали.
Четниците си придърпали пушките. Герджиков гледал през прозореца от стаята на началника на гарата, и внимавал с револвера в ръката. Анастас Разбойников, както си бил с униформата, която пък много му отивала, сякаш за него бил шита, закрачил важно по перона към влака, да видел, какво ставало там. Тогава от локомотива изскочил машиниста и се затичал към клозета на гарата.

Минало се малко време, през което Таню Николов, Петко келявия и Митрю Карабелята с все багажите им, се качили на последния, девети вагон и там се покрили. След малко машинистът излязал пак на бегом от клозета, само метнал отдалеч на Разбойников с ръка, качил си се на локомотива и си го подкарал бавно, бавно и тежко. После, без особена причина, пак надул с все сила свирката, и влакът си заминал по пътя.

Всички си отдъхнали, четниците наизлизали от скривалищата си. Геджиков и той от стаята си излязал на перона, още с револвера си в ръката. Изтрил си челото с ръкава на ризата, и заръчал на Анастас Разбойников, скоро да бил смъкнел долу знамето с полумесеца.

[Guy de Mont Ferrand]

Честно казано, при кофти-отношенията с Гърция, Румъния и...Сърбия, макар че там имат още да се влошават, не знам как и кой би оставил България сама да се справя с Отоманската империя през 1903 г. Все пак не е лошо да си помечтаем, поздравления за книгата, която, доколкото си спомням, излезе! :-)