1903 България обявява война на Османската империя

[DelaRea]

След като народнолибералите и демократите спечелили мнозинство в новото Народно Събрание (общо двете партии имали малко под сто депутата от нужните им 102 за пълно мнозинство) започнали преговорите за ново правителство.
Вариантите били два - или "двойна коалиция" от НЛП и ДП или "тройна" с още някой, например с третата по големина партия в парламента - Прогресивнолибералите на Данев (ПЛП). Основният въпрос бил кой ще е министър-председател, като за този пост претендирали и тримата партийни шефове. Освен това, вторият проблем бил, ако се приемело, че военния министър е безпартиен, то как се делят останалите десет министерства между партиите?
Данев предложил да се даде един портфейл на независим и останалите 9 да се разделят по три на всяка една от партиите. Той бил склонен да се откаже от премиерското място, ако му се дадяло отново председателството на Народното Събрание.
Не можейки да достигнат до общо съгласие, НЛП и ДП се разбрали да решат въпроса по друг начин - да махнат от военното министерство независимия Савов и да сложат партиен кадър там, като за целта имали предвид досегашния вътрешен министър Стефан Паприков от демократите. Така останалите десет щели да бъдат разделени по-равно между двете партии - по пет за всяка.
Димитър Петков не се съгласил (защото така щял да получи 5 от 11 а има най-много депутати) и предпочел да включат един представител и на народняците (с което да получи подкрепата на регента Гешов, както и на парламенатарната група на НП).
Накрая, регентът Гешов назначил Димитър Петков за нов министър-председател с мандат да състави правителство. Поставени пред свършен факт, демократите приели условието и влезли с петима свой представители в новото управление, а "прогресивните" останали в опозиция.

За капак на всичко, новата коалиция наложила за Председател на новото XV-то ОНС народнолиберала Петър Гудев и съвсем отстранили Стоян Данев от постове и влияние.

Ето какъв бил съставът на правителството:

30-то Правителство на Димитър Петков - 1907 г.

Министър-председател - Димитър Петков НЛП
Министерство на вътрешните работи - Михаил Такев ДП
Министерство на Външните работи и вероизповеданията - Александър Малинов ДП
Военно министерство - генерал Стефан Паприков ДП
Министерство на финансите - Лазар Паяков НЛП
Министерство на Правосъдието - Константин Панайодов НЛП
Министерство на Просветата - Иван Вазов НП
Министерство на Търговия, промишлеността и труда - Андрей Ляпчев ДП
Министерсто на земеделието и държавните имоти - Никола Генадиев НЛП
Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство - Иван Халачев НЛП
Министерство на железниците, пощите и телелеграфите - Никола Мушанов ДП

[DelaRea]

Виждам, че замълчахме по темата (а и ми се натрупа доста работа тези дни, покрай "Джим" Кери).

Явно, че цялата 1907 година минава в подобряване на българо-руските отношения, посещения на делегации, чествания, откриване на паметници и т.н.
Възможно ли е Димитър Петков да бъде убит в началото на 1908 г.?
Как се развиват нещата покрай Младотурската революция в Османската империя?

[Sa4mo]

Изключително интересно развита тема.Поздравления за авторите!Бих се радвал ако се продължи с последващите събития

[skorpion1980]

Изключително интересно развита тема.Поздравления за авторите!Бих се радвал ако се продължи с последващите събития

Благодаря. Но сега, малко повече от година след като я пуснах, трябва да призная, че може би нямаше да й дадем тази насока, ако тогава бях прочел освен всичко друго и спомените на Григор Начович. Според него да влезем във война по това време е изключително опасно. Едната причина е, че Карол 1 е заявил ясно и недвусмислено, че ако България нападне Турция, Румъния реагира на момента с атака срещу България, въпреки че в Илинденско-Преображенското въстание освен македонските българи участват и македонските власи, вземайки българската страна (Питу Гули, Митре Влаха и т.н.т.), освен ако това не е блъф от румънска страна, демек Начович е категоричен, че от самото начало ще воюваме на три фронта, да ги наречем македонски, тракийски и дунавски.
Относно Русия и Австро-Унгария те несъмнено си следват целите за балканска експанзия и според Начович една такава война би била удобен повод да постигнат разбирателство по въпроса. Както е известно когато една империя си постави определена цел, има два начина да спре да я преследва - да я постигне или да се разпадне без значение под каква точно форма. Както е известно целта на Русия са проливите, а на Австро-Унгария Солун. Рачо Петров дори е заявил на турския посланик, че ако България го закъса, ще предостави веднага Бургас и Варна на руснаците за десант (пак според спомените на Начович). Но основният момент на руско-австрийското разбирателство според Начович е следният - Австро-Унгария получава добър повод да нахлуе с войските си в Македония (според него част от лидерите на революционното движение в Македония са готови по това време да смеят османското господство с австрийско), а Русия за компенсация и предвид включването си с цел да изпълни договора с България от 1902 срещу румънско нападение, напада Румъния и получава България плюс Северна Добруджа. Сега цяла България едва ли биха допуснали да бъде получена, но според Начович Великобритания не би реагирала с военна намеса, Франция още по-малко. А Австро-Унгария за да не защити Румъния би изтъкнала факта, че договорът й с нея е отбранителен, а в тази война румънците са били агресор и са се намесили в конфликт, който не ги касае. При всички случаи в тази ситуация с руска и австрийска намеса е ясно, че войната не би била дълга, турците бързо биха капитулирали и дори България да получи независимост, руско-австрийската договорка би била Австро-Унгария да си стигне до Солун, а Русия да вземе цялото ни черноморско крайбрежие освен да накаже другата губеща Румъния с отнемане на Северна Добруджа. Естествено както през 1878 компенсират Румъния за Южна Бесарабия със Северна Добруджа, така биха компенсирали нас със сериозен беломорски излаз и Източна Македония, защото западните велики сили още в хода на войната ще побързат да ни признаят за напълно суверенна и независима държава именно за да няма повод Русия да ни анексира, все пак по това време една държава не може да анексира друга, една държава не може да изчезне от картата на света както през Средновековието та чак до края на 18 век, просто оттогава нататък могат да се появяват нови, могат да се прекрояват граници (до ВСВ както показват събитията след това), но цяла държава да изчезне от картата, анексирана от друга, няма как.
А евентуалният мотив главно на Великобритания и Германия, както и на Австро-Унгария по това време да допуснат Русия да има отново европейска сухопътна граница с Турция, правейки една Задунайска губерния, включваща цяла Добруджа и стигаща на Запад да речем до Янтра и Тунджа съответна на север и на юг от Стара планина, би бил да се появят много силни антируски настроения у нас.

[DelaRea]

Добре, Триест. Хем австрийски по това време, хем на някак доста удобно място за всички страни. Но където и да е, да видим сега какво ще се случи там.

В началото на XX век Триест е оживено пристанище и космополитен град, считан за "анклав на Mitteleuropa" на Средиземноморието. Дори Папата е възнамерявал да премести там седалището си, поради антиклерикалните настроения в Рим, но австрийският император е отклонил подобни помисли на понтифекса.
Така или иначе в този международен град, а по точно в замъка "Мирамаре" - императорската резиденция на Хабсбургите, е подписан Триесткия мир, обявил Независимостта на България през 1903 г.

- Триест през 1885 г.
- Дворецът "Мирамаре" през 1880 г.
- Императрицата пристига в "Мирамаре"
- Дворецът "Мирамаре" сега
- Залата за преговорите на Триестката мирна конференция 1903 г.

[Sa4mo]

Прочетох отново с голям интерес алтернативката.Пак ми хареса,а и повдигна у мен два въпроса.Първият е логичен-дали ще има продължение на събитията до след ПСВ,да кажем-щото тогава завършва един цикъл от БГ историята,свързан с обединението на всичките БГ земи.Вторият-страничен,но все пак се надявам на отговор и информация.Значи от прочетеното до тук в темата,пък и не само в тази тема установявам една позиция на Румъния,която я има и в текущата реалност-винаги Румъния да е по-голяма от България.Кои са причините това да е така.Ясно е,че и румънците са националисти бълнуващи за ,,Румъния Маре",но по-интересно ми е,защо Великите сили застъпват тази теза?Кое кара Франция,Русия,Австро-Унгария,Великобритания и Германия да гледат на Сърбия и Румъния като на любимци,а ние винаги да сме на заден план-в смисъл-да нямаме тази тежест значение за тях?

[DelaRea]

Благодаря. Но сега, малко повече от година след като я пуснах, трябва да призная, че може би нямаше да й дадем тази насока, ако тогава бях прочел освен всичко друго и спомените на Григор Начович. Според него да влезем във война по това време е изключително опасно. Едната причина е, че Карол 1 е заявил ясно и недвусмислено, че ако България нападне Турция, Румъния реагира на момента с атака срещу България, въпреки че в Илинденско-Преображенското въстание освен македонските българи участват и македонските власи, вземайки българската страна (Питу Гули, Митре Влаха и т.н.т.), освен ако това не е блъф от румънска страна, демек Начович е категоричен, че от самото начало ще воюваме на три фронта, да ги наречем македонски, тракийски и дунавски.
Относно Русия и Австро-Унгария те несъмнено си следват целите за балканска експанзия и според Начович една такава война би била удобен повод да постигнат разбирателство по въпроса. Както е известно когато една империя си постави определена цел, има два начина да спре да я преследва - да я постигне или да се разпадне без значение под каква точно форма. Както е известно целта на Русия са проливите, а на Австро-Унгария Солун. Рачо Петров дори е заявил на турския посланик, че ако България го закъса, ще предостави веднага Бургас и Варна на руснаците за десант (пак според спомените на Начович). Но основният момент на руско-австрийското разбирателство според Начович е следният - Австро-Унгария получава добър повод да нахлуе с войските си в Македония (според него част от лидерите на революционното движение в Македония са готови по това време да смеят османското господство с австрийско), а Русия за компенсация и предвид включването си с цел да изпълни договора с България от 1902 срещу румънско нападение, напада Румъния и получава България плюс Северна Добруджа. Сега цяла България едва ли биха допуснали да бъде получена, но според Начович Великобритания не би реагирала с военна намеса, Франция още по-малко. А Австро-Унгария за да не защити Румъния би изтъкнала факта, че договорът й с нея е отбранителен, а в тази война румънците са били агресор и са се намесили в конфликт, който не ги касае. При всички случаи в тази ситуация с руска и австрийска намеса е ясно, че войната не би била дълга, турците бързо биха капитулирали и дори България да получи независимост, руско-австрийската договорка би била Австро-Унгария да си стигне до Солун, а Русия да вземе цялото ни черноморско крайбрежие освен да накаже другата губеща Румъния с отнемане на Северна Добруджа. Естествено както през 1878 компенсират Румъния за Южна Бесарабия със Северна Добруджа, така биха компенсирали нас със сериозен беломорски излаз и Източна Македония, защото западните велики сили още в хода на войната ще побързат да ни признаят за напълно суверенна и независима държава именно за да няма повод Русия да ни анексира, все пак по това време една държава не може да анексира друга, една държава не може да изчезне от картата на света както през Средновековието та чак до края на 18 век, просто оттогава нататък могат да се появяват нови, могат да се прекрояват граници (до ВСВ както показват събитията след това), но цяла държава да изчезне от картата, анексирана от друга, няма как.
А евентуалният мотив главно на Великобритания и Германия, както и на Австро-Унгария по това време да допуснат Русия да има отново европейска сухопътна граница с Турция, правейки една Задунайска губерния, включваща цяла Добруджа и стигаща на Запад да речем до Янтра и Тунджа съответна на север и на юг от Стара планина, би бил да се появят много силни антируски настроения у нас.

Дълго мислих върху този пост (даже твърде дълго - над цели две години ), и ето какво измислих.
Първо, приемаме думите на Начович за чиста монета.
Второ, приемаме и думите на Карол за верни. Но според мен това е по-скоро блъф, който да възпре България от самостоятелни действия. В известен смисъл - това е апел за предварителна договорка между България и Румъния, с цел последната да получи също облаги от евентуална война с Османската империя.
Прави впечатление че и в ТР Румъния не пречи на България да воюва през 1912 г, тя се намесва едва през 1913 , когато идва моментът за делене на "османското наследство", не по-рано. Едва ли и в алтернативата би станало по друг начин.
Румъния не би могла да ни нападне през 1903-та, защото ще предизвика срещу себе си едновременно и Австро-Унгария и Русия. Както ти сам пишеш, австрийците ще и откажат помощ (защото румънците се явяват агресори), а Русия директно ще я заплаши с война. Това е червената линия, която Букурещ не може да си позволи да преминe и няма да го направи по-никакъв начин. Единствения начин да се възползват от ситуацията е да се възпротивят на едностранни български действия срещу османците, да блъфират и да искат от нас компенсации. Това се и получава, но нашите не успяват да разберат дали думите на Карол са били блъф или реална заплаха.

Леко отклонение - приемаме и следното развитие - през 1903 г. България напада Османската империя сама, Румъния се намесва и атакува в гръб България, Русия обявява на свой ред война на Румъния и вкарва свои войски в Добруджа, а австрийците са неутрални. На този етап Румъния не може да победи Русия и губи войната, съответно - и цяла северна Добруджа, която или става само руска ("както сме ви я дала през 1878 г, така сега си я вземем обратно" - би казал руския дипломат) или евентуално се разделя с българите (и така Русия вече ще има обща граница с България, който Петербург иска, а София - не). И понеже в Букурещ знаят за подобно евентуално развитие на нещата, се въздържат от реални действия, а остават само на приказки. Така става в реалността, така би станало и в алтернативата.

Трето, относно думите на Рачо Петров, "че ако България го закъса, ще предостави веднага Бургас и Варна на руснаците за десант (пак според спомените на Начович)" - приемам и тях за стопроцентова истина.
Те обаче са казани на турския посланик, и са в друг контекст, с друг смисъл. Смисълът, за мен е следния - български генерал заявява на османски дипломат, че България няма как да загуби една война с турците, и че дори и да го закъса, ще поиска помощ от руснаците, като ще им даде пристанищата Варна и Бургас за десант.
Този десант не би бил враждебно настроен спрямо българите, а би възпрял една османска агресия, той не е заплаха за нас, а за тях. В този смисъл и Рачо блъфира, но донякъде. Важното е да се каже на турците, че нямат шанс за какъвто и да е успех срещу нас - може да не спечелим срещу турците, но нищо няма и да загубим. Прав е бил.

Във всеки случай - ако Русия се намеси във войната, тя няма да го направи едновременно и срещу България и срещу Румъния - няма как иначе, последните две държави са в конфликт, руснаците биха взели страната на едните срещу другите, няма да воюват срещу двете. В случая - биха взели страната на България срещу Румъния. Т.е., подобно нещо би свършило с териториални загуби за румънците, но не и за българите. Във всеки случай, за мен е изключено Русия да воюва срещу България при една българо-османска война през 1903 г.

И разбира се, подобно развитие, колкото и да е възможно, е по-скоро нежелано от всички. И затова едва ли би се стигнало до подобен конфликт на Дунава. По-скоро - някакво мирно разрешаване на проблема, компромис от всички страни, защото "и най-лошия мир е по-добър от най-добрата война".

Фактът, който приемам за безспорен е следния - България не би могла да се сражава, камо ли да победи сама османската империя, ако не си е подсигурила тила на север.
Тази алтернатива е възможна само ако предварително между България и Румъния е постигната предварителна честна и почтена договорка за условията на войната и мира след нея. Разбира се, България е трябвало и е щяла да направи компромис, даже не един, въпросът какви, колко и къде. Според мен, София е била готова да даде на Букурещ всичко (пари, икономически условия, граждански права, дори привилегии на власите в България) буквално почти всичко, който биха поискали, освен едно - територия.
Накрая двете страни неизбежно биха стигнали до разбирателство, дори и да не са напълно удовлетворени исканията на румънците, в известен смисъл, никой не получава всичко, но това е въпрос на възможности, а не само на желание. Виж какво получава Румъния след Балканската война - град Силистра, който по-думите на един техен депутат е "по-малък (като територия) от колкото неговия чифлик". Много вероятно и в алтернативата така да стане. Но Силистра е максимум, който може да отстъпи България.

[DelaRea]

Значи от прочетеното до тук в темата,пък и не само в тази тема установявам една позиция на Румъния,която я има и в текущата реалност-винаги Румъния да е по-голяма от България.Кои са причините това да е така.Ясно е,че и румънците са националисти бълнуващи за ,,Румъния Маре",но по-интересно ми е,защо Великите сили застъпват тази теза?Кое кара Франция,Русия,Австро-Унгария,Великобритания и Германия да гледат на Сърбия и Румъния като на любимци,а ние винаги да сме на заден план-в смисъл-да нямаме тази тежест значение за тях?

Трябва да се погледне как се развиват нещата в движение, кога и как се появяват балканските държави, как се развиват през времето.
Специално за Румъния - те се създава през 20-те години на XIX в., като един полузависим, полуруски, полупротекторат. Това обаче е по-времето на руската доминация в Европа, след наполеоновите войни и Виенския конгрес. Времето на Николай Първи и руското превъзходство над половин Европа през първата половина на века. Руската империя е "жандарма на Европа", благодарение на нея е спасена Австрийската империя през 1848 г.
В средата на века обаче нещата се променят - Франция си възвръща силата и положението на континентален доминант. По време на Кримската война Русия и изпада в немилост и изолация от останалите европейски Сили. За да излезе от тази ситуация, Русия се присъединява към Съюза на тримата императори, за времето си изгоден и за трите монархии. Но междувременно, Румъния е излязла от руската орбита (както би станало и с България, ако беше "освободена" от русите през 1829 г.) и е станала франкофонска. Букурещ е наричан (и досега) "малкия Париж", в страната се приема латинската азбука, румънците, в търсене на своите корени се приемат за романизирани даки, забравя се средновековните български войводи, владеели земите до преди османското владичество и така се формира новата нация, без която новата държава не би могла да съществува. (Подобен случай се наблюдава в края на 20 век и при Македония - отрича се връзката с българската средновековна държава и се осланят на древността, за да формират своя самостоятелна нация).
Самите европейски Велики Сили, стигат до правилния извод, че за да се възпре руското настъпление на юг е нужно не само да се "вестернизира" и модернизира Османската империя, ами и да се създаде един пояс от малки балкански държави, които да са буфер между двете империи. Когато тези държавици си стъпят на краката и оформят своите нации със своите интереси, то те биха били препятствие срещу руско напредване към Проливите. Така се и получава, само че по това време България е все още само страна, не и държава, тя просто не влиза в ничии сметки. Така или иначе Франция подкрепя и подпомага Румъния (и чувствата им са били взаимни), за Великобритания Гърция е била по-важна, а що се отнася до Сърбия, тя сякаш си мени покровителите измежду австрийци и руснаци, възползвайки се от противопоставянето им и според собствената си изгода.
Самата Румъния, създадена цял половин век пред България сякаш гледа на българите и на България от високо и с насмешка (както ни е гледаме на македонци и албанците), те се имат за по-стара, по-голяма държава и това обуславя политиката им спрямо нас. За тях май е немислимо, ние да се им равни или нещо повече от тях.

[DelaRea]

Прочетох отново с голям интерес алтернативката.Пак ми хареса,а и повдигна у мен два въпроса.Първият е логичен-дали ще има продължение на събитията до след ПСВ,да кажем-щото тогава завършва един цикъл от БГ историята,свързан с обединението на всичките БГ земи.

Да, мисля да довърша темата до естествения и край през 1918 г. Надявам се и "скорпионът" да се включи (или всеки друг заинтересован).

Единственото, което е сигурно, че нищо не е сигурно - няма как да знаем отсега как биха са развили нещата през 1918 г., защото всичко случило се е силно зависимо от предходното. Така че, не ни остава нищо друго, освен да караме стъпка по стъпка и да видим до къде ще стигнем.

[DelaRea]

За железницата по Беломорието

Когато пишехме тази тема, смятах погрешно, че всички железопътно линии на територията на Османската империя са построени и стопанисвани от "Източни железници" (ОС) от вездесъщата компания на барон Хирш. По инерция смятах, че жп линията Солун-Одрин-Истанбул е също собственик на Хирш, с всичките последствия за това - и че поради това Австро-Унгария не би се съгласила да прекъснем тази линия, поради причините, поради които не би била съгласна да пресечем и река Вардар и жп линията Солун-Скопие-Белград. Установих, че съм сбъркал.
Железницата Солун-Дедеагач е построена през 1896 г., но не от австрийците, а от французи. Линията е построена и стопанисвана от френската фирма Jonction Salonique-Constantinople (JSC).
Това променя нещата, защото австрийците нямат никакъв пръст в това (железниците по Беломорието) и поради тази причина Австро-Унгария не би имала нещо против евентуален излаз на България на Бяло море, понеже не прекъсваме никакви техни комуникации. От друга страна, Франция има свои интереси там, но те биха били еднакво защитени, ако линиите са на българска или османска територия, а от икономическа гледна точка - дори биха били по-важни, ако са в България, защото освен трафка "изток-запад" (Константинопол-Тесалоники) би поел и "север-юг" (Кавала-Драма- София-Видин, Караагач-Комотини-Подкова-Русе или Дедеагач-Одрин-Пловдив-Русе).

Впрочем, ето оригинални текстове, цитати от документите от онова време (оригинал на френски и фриволен превод на български на подбрани пасажи):

------------------
"Société anonyme, 8 octobre 1892. (Le Journal des mines, 12 janvier 1893)
Nous lisons dans le Levant-Herald :
M. René Baudouy arrivé samedi dernier, de Paris, confirme la nouvelle de la constitution définitive du syndicat pour l'exécution de la concession du chemin de fer de Dédéagalch à Salonique. La Banque impériale ottomane est naturellement l'élément principal de ce syndicat et, partant, M. La Fuente et M. Baudouy,. accompagnés de Pangiri bey, se sont rendus, samedi dans l'après-midi, au Palais pour annoncer la conclusion des arrangements au sultan. Sa Majesté Impériale a, par l'intermédiaire de S.E. Hadji Ali bey, premier chambellan, daigné exprimer sa haute satisfaction et transmettre, en même temps, à MM. La Fuente et Baudouy ses remerciements pour l'agréable nouvelle qu'ils avaient apportée.

Limited Company, 8 октомври 1892 г. (The Journal of Mines, 12 януари 1893 г.)
Ние четем в Levant-Herald:
Г-н Рене Бауду пристигна миналата събота, от Париж, потвърди новината за окончателната конституция на съюза за изпълнението на концесията на железопътната линия Dédéagalch в Солун. Отоманската имперски банка естествено е основният елемент на този съюз и следователно М. Ла Фуенте и М. Бодуй. придружаван от Пангири Бей, се предаде в събота следобед в двореца, за да обяви сключването на споразумението на султана. Негово императорско величество, чрез посредничеството на Х. Хаджи Али Бей, се постара да изрази голямото си удовлетворение и същевременно да предаде на господата. Ла Фуенте и Баудуй му благодариха за приятната новина, която бяха донесли."
--------------------------
"Jonction Salonique-Constantinople (Le Temps, 25 mars 1893)
Hier a eu lieu, à la Banque impériale ottomane, l'assemblée générale constitutive de la Compagnie du chemin de fer jonction Salonique-Constantinople, société anonyme au capital de 15 millions de francs. Le conseil d'administration est composé des personnes suivantes:
A Constantinople: Président, le commandant Léon Berger, président du conseil de la Dette publique ottomane membres M. Vincent Caillard et S. E. Hamdi-Bey, membres de ce même conseil, M. Rambert, M. le comte d'Arnoux et M. René Baudouy, banquier.
A Paris: M. le baron Hugo de Bethmann (de la maison Kinen et Cie), M. Franck Auboyneau (directeur de la Banque ottomane), M. Choppin de Janvry (censeur de la
Banque de Paris et des Pays-Bas [BPPB]), M. [Achille] Monchicourt et M. le baron Albert de Dietrich, ingénieur.

Солунско-Константинополски преход ( Le Temps, 25 март 1893 г.)
Вчера, в Империал Османската банка, учредителното общо събрание на железопътната компания "Салонике-Константинопол", акционерно дружество с капитал от 15 милиона франка. Съветът на директорите се състои от следните лица:
В Константинопол: Президент, майор Леон Бергер, председател на Съвета за публичен дълг
Османските членове г-н Винсънт Кайлард и г-н Е. Хадди-Бей, членове на същия съвет, М. Рамбер, граф д'Арнукс и М. Рене Баудуй, банкер.
В Париж: г-н Барон Хуго от Бетман (от Кинън и Ко), г-н Франк Auboyneau (директор на Османската банка), г - н Choppin de Janvry (цензур на Bank of Paris и Холандия [BPPB]), M. Achille Monchicourt и барон Алберт дьо Дитрих, инженер.
---------------------------------------

Renseignements et avis financiers Jonction Salonique-Constantinople
(Le Journal des débats, 25 mars 1893)
La Banque impériale ottomane a procédé, avant-hier, à la constitution de la Compagnie du chemin de fer ottoman, jonction Salonique-Constantinople.
La Société a été fondée au capital de 15 millions de francs et compte parmi ses plus forts actionnaires la Banque ottomane, la Banque de Paris et des Pays-Bas, la Régie générale pour la construction de chemins de fer, enfin plusieurs maisons de la haute banque.
La compagnie a pour objet de mettre en œuvre la concession qui a été accordée au mois d'octobre dernier par le gouvernement ottoman à M. René Baudouy, banquier de l'ambassade de France à Constantinople, pour la construction et l'exploitation, pendant quatre-vingt-dix-neuf ans, d'un chemin de fer destiné a relier la capitale de l'empire au grand port de Salonique. Cette ligne mesure 486 kilomètres environ.
Le chemin de fer de Salonique ConstantinopIe jouit d'une garantie de l'empire ottoman. Le gouvernement lui assure, en effet, une recette brute annuelle de 15.500 fr. par kilomètre a prélever sur les dîmes des provinces traversées par le chemin de fer.
La gestion et l'encaissement de ces dîmes sont confiés au conseil de la Dette publique ottomane qui en verse directement le montant à la Compagnie.
Le conseil d'administration de la nouvelle compagnie se compose des personnes suivantes :
A Constantinople : Président - Le commandant Léon Berger, président du conseil de la Dette.
Membres MM. Vincent Gaillard et Hamdi Bey, membres du conseil de la Dette ; Louis Rambert, directeur de la Régie générale de construction [RGCF (Vitali)] ; René Baudouy, concessionnaire ; Comte d'Arnoux.
A Paris - MM. le baron Hugo de Bethmann, de la maison de banque veuve Kinen et Cie ; Frank Auboyneau, directeur de la Banque impériale ottomane ; Choppin de Janvry, censeur de la Banque de Paris et des Pays-Bas [BPPB] ; Monchicourt ; Baron de Dietrich, ingénieur.

Финансова информация и съвети Junction Солун-Константинопол
(The Journal des Débats, 25 март 1893 г.)
The Imperial отоманска банка, проведено преди вчера, конституцията на Дружеството на Османската жп възел Солун-Константинопол.
Дружеството е основано с капитал от 15 милиона франка и е сред най-силните си акционери Османската банка, Парижката банка и Холандия, Генералният съвет за изграждане на железопътни линии и накрая няколко къщи от високата банка.
Целта на дружеството е да приложи концесията, предоставена през октомври миналата година от Османската правителството на Рене Baudouy, банкер на Посолството на Франция в Константинопол за изграждане и експлоатация по време на деветдесет и девет години, релсов път за свързване на столицата на империята с пристанището на Солун. Тази линия е с дължина около 486 километра. Железопътната линия от Солун ConstantinopIe се радва на сигурността на Османската империя. Правителството го увери, всъщност, е годишен брутен доход от 15 500 франка. на километър, които ще бъдат взети от десятъците на провинциите, прекосявани от железопътната линия.
Управлението и събирането на тези десятъци е поверено на Османския съвет за публичен дълг, който изплаща сумата директно на Дружеството.
Съветът на директорите на новото дружество се състои от следните лица:
В Константинопол:
президент - Командир Леон Бергер, председател на Дълговия съвет.
членове - Господата. Винсент Гайлър и Хамди Бей, членове на Управителния съвет на дълга; Луиз Рамберт, директор на Главния строителен орган [RGCF (Vitali)]; René Baudouy, дилър; Брой на Арнукс.
В Париж - Господата Барон Уго де Бетман от банка Kinen et Cie; Франк Абуюнеу, директор на Османската имперски банка; Choppin de Janvry, цензур на Парижката банка и Нидерландия [BPPB]; Monchicourt; Барон дьо Дитрих, инженер.

[DelaRea]

Самата фирма през 1903 година има своите опасения за сигурността на линията, за гаранциите за изплащането и,както и за падане цената на акциите поради влошеното състояние на територията (бунтове и война):

-------------------------------------------
"Chemins de fer ottomans (Paris-Capital, 16 septembre 1903)
Des lors, les deux questions qui se posent, sont celles-ci :
1° Les dîmes sont-elles suffisantes pour assurer le paiement de la garantie ;
2° les recettes vont-elles en progressant et réduisent-elles sensiblement, chaque année, le recours à la garantie.
A la première question, la réponse peut être catégorique et satisfaisante, en temps normal. Alors que la garantie représente 7.915.000 francs, nombre rond, le montant
des dîmes atteint plus de 9 1/2 millions. Mais il va de soi que cette marge est susceptible de décroître si les temps sont troublés, si les récoltes sont détruites, si l'insurrection désorganise les relations commerciales et la vie agricole. Aussi est-il d'une grande importance que les recettes propres de la ligne soient telles que le recours à la garantie soit le moins étendu possible.

Assurément, en temps de guerre ou d'insurrection, les recettes de l'exploitation subiront, elles aussi, des diminutions plus ou moins fortes, mais encore est-il préférable que les recettes constituent une première couverture qui couvre en quelque sorte la couverture de la garantie.
A ce point de vue, la ligne de Salonique à Constantinople n'est pas des plus favorisées.
Les recettes de l'exploitation se sont élevées, en 1902, à 1.856.011 fr. et les dépenses à 1.921.100 fr. Il y a donc eu un déficit d'exploitation de 64.972 fr.
Heureusement, la garantie a permis de couvrir le déficit ci-dessus et de faire face au service des obligations, soit 4.960.250 fr., aux frais généraux et de commission, soit
492.394 fr. et même de laisser un excédent de 538.657 fr. sur lequel un dividende de 10 fr. a été payé aux actions. Il n'en est pas moins vrai que le service des obligations
repose tout entier sur le paiement de la garantie."

Следователно, възникват два въпроса:
1 ° Десятъците са достатъчни, за да се гарантира изплащането на гаранцията;
(2) се касае ли приходите и значително намаление на използването на гаранцията всяка година?
При първия въпрос отговорът може да бъде категоричен и задоволителен в нормални времена. Докато гаранцията представлява 7,915,000 франка, кръг номер, сумата на десятъците достигат над 9 1/2 милиона. Но няма нужда да казвам, че този марж е вероятно да намалее, ако времена са неспокоени, а посевите са унищожени, ако бунтовниците нарушава търговията и селското стопанство живот. Ето защо е от голямо значение собствените приходи на линията да са такива, че използването на гаранцията да е възможно най-малко.
Разбира се, във време на война или въстание, приходите от експлоатацията също ще претърпят намаления, които са повече или по-малко силни, но е за предпочитане рецептите да представляват първо покритие, покриващо по някакъв начин покритието на гаранцията.
От тази гледна точка линията от Солун до Константинопол не е много облагодетелствана.
Постъпленията от фермата възлизат, през 1902 г., на 1 856 011 франка. и разходи до 1,921,100 fr. Поради това имаше оперативен дефицит от 64,972 франка.
За щастие гаранцията е помогнала за покриването на горния дефицит и за справянето с него
- облигационни услуги, т.е. 4 960 250 CHF, за общи и комисионни разходи, или - 492.394 fr. и дори да се остави излишък от 538,657 fr. на която е отпуснат дивидент от 10 fr. е платено на акциите. Вярно е обаче, че отделът за задълженията се отнася изцяло до изплащането на гаранцията."

---------------------------------

CHEMIN DE FER OTTOMAN JONCTION SALONIQUE-CONSTANTINOPLE (Le Journal des finances, 23 juillet 1904)
L'assemblée ordinaire a eu lieu le 24 mai. Voici les principaux résultats obtenus pendant l'exercice 1903 :
I. — Les recettes brutes d'exploitation se sont élevées à 2.116.316 fr. 91 contre; 1.856.010 fr. 65 en 1902, soit une plus-value de 260.306 fr. 26 Cette augmentation a été obtenue malgré une interruption partielle du service, par suite de troubles dans le vilayet de Salonique.
II. — Les recettes garanties par la Turquie sont de 7.914.131 fr. 05. Le gouvernement ottoman a donc versé à la Compagnie, pour parfaire cette somme 7.914.131 05, moins les recettes effectives de 2.116.316 91 soit 5.797.814 14
III. — Les dépenses s'étant élevées à 1.954.499 fr. 22 ; les bénéfices bruts sont ressortis à 5.959.631 fr. 83.
IV. — Les produits bruts ont reçu l'emploi suivant :
Bonification au gouvernement ottoman par suite d'accords antérieurs 1.846 00
Services des obligations 4.950.125 00
Dépenses diverses à amortir 467.972 25
Il est resté un bénéfice, net de 539.688 fr. 59 qui a permis la distribution d'un dividende de 2 % ou 10 fr. aux actions, comme pour 1902.

"Отоманска Железница Салоника-Константинополис (The Journal of Finance, 23 юли 1904 г.)
Редовното събрание се проведе на 24 май. Ето основните резултати, получени през 1903 година:
I. - Брутният оперативен доход възлиза на 2,166,316 франка. 91 срещу; 1.856.010 fr. 65 през 1902 г., увеличение от 260 306 fr. 26
Това увеличение е постигнато въпреки частичното прекъсване на услугата в резултат на смущения във вилаетата на Солун.
II. - Гарантираните от Турция приходи възлизат на 7,914,131 fr. 05. По този начин османското правителство плати на Дружеството, за да подобри тази сума 7,914,131 05, действителните постъпления от 2,116,316. това е 5 797 814 14
III. - Разходи, възлизащи на 1 954 499 fr. 22; брутните печалби са възлиза на 5,959,631 fr. 83.
IV. - Суровините получиха следната работа:
Бонус към османското правителство в резултат на предишни споразумения 1.846
Услуги по задължения 4.950.125 00
Различни разходи за амортизация 467,972 25
Остана печалба, нетно от 539,688 fr. 59, което позволи разпространението на дивидент от 2% или 10 fr. към действията, както за 1902 г."
--------------------------------------------

[DelaRea]

Реалната война през 1912-13 година

А ето какво пише по време на действителната Балканска война през 1912 г.:
"Quelques causes de la défaite turque par R. de Thomasson (Le Journal des débats, 7 novembre 1912)
La force des Bulgares, leur esprit offensif, et leur intention évidente d'arriver dans le minimum de temps à Constantinople, faisaient de la Thrace le théâtre principal d'opérations. Il semble donc que le 5e corps (de Salonique) aurait dû y être envoyé et ne laisser dans les défilés du Rhodope que de faibles détachements de surveillance. La voie ferrée Salonique-Constantinople était une ligne de transport tout indiquée. Cette mesure de précaution s'imposait d'autant plus que l'armée de Thrace, réduite aux 4 premiers corps, n'avait pas la supériorité numérique sur l'adversaire, et que, d'autre part, sa mobilisation et sa concentration étaient forcément plus lentes que celles des Bulgares."

"Някои причини за турското поражение от Р. де Томасън (The Journal des Débats, 7 ноември 1912 г.)
Силата на българите, техният обиден дух и очевидното им намерение да пристигнат най-бързо в Константинопол, превърнаха Тракия в основен театър на операциите. Следователно изглежда, че на 5-ия корпус (Солун) е трябвало да бъдат изпратени там и че в родопските проходи трябва да останат само малки отряди. Железопътната линия Солун-Константинопол е много удобна транспортна линия. Тази предпазна мярка беше още по-необходима, тъй като тракийската армия, сведена до първите четири корпуса, нямаше числено превъзходство над врага, а от друга страна, нейната мобилизация и концентрация непременно по-бавни от тези на българите."
-----------------------------------------------------------

Obligations Salonique-Constantinople (Le Capitaliste, 14 novembre 1912)
Les obligations Salonique-Constantinople se traitent à 318. Le trafic commercial de cette Société doit se ressentir de l'accaparement du réseau pour les opérations de guerre.
D'après les prospectus d'émission publiés en avril 1895 par la Banque impériale ottomane et la Banque de Paris et des Pays-Bas qui ont émis ces titres,
«le gouvernement impérial ottoman a garanti pendant toute la durée de la concession (99 ans), une recette brute annuelle de 15.500 francs par kilomètre sur la totalité de la ligne du Chemin de fer Jonction Salonique-Constantinople, soit 500 kilomètres environ.»
Le gouvernement a affecté spécialement au paiement de cette garantie les dîmes des sandjaks (arrondissements) de Gumuldjina, Dédéagatch, Serrès et Drama, et l'excédent des dîmes des sandjaks de Salonique et de Monastir, sur le montant affecté à la garantie du Chemin de fer de Salonique à Monastir.»
Le conseil d'administration de la Dette publique ottomane a accepté la charge de percevoir ces dîmes et d'en appliquer, jusqu'à due concurrence, le produit à la garantie du Chemin de fer Jonction Salonique-Constantinople, en versant les sommes ainsi affectées au paiement de cette garantie à la Banque impériale ottomane qui les tiendra à la disposition de la Compagnie.»

Задължения Солун-Константинопол (Капиталист, 14 ноември 1912 г.)
Задълженията на Солун и Константинопол се разглеждат на 318. Търговският трафик на това общество трябва да бъде засегнат от изземването на мрежата за военни операции.
Съгласно издадените през април 1895 г. брошури от Имперската османска банка и Парижката банка и Холандия, които са издали тези ценни книжа,
"Гарантирано от Османската имперска правителство за срока на концесията (99 години), годишен брутен доход от 15,500 франка на километър по цялата линия на железопътен възел Солун-Константинопол, на около 500 километра."
Правителството специално предназначена за плащане на тази гаранция десятък от sanjaks (области) на Gumuldjina, Дедеагач, Серес и Драма, а превишението на десятък sanjaks Солун и Монастир, сумата, предназначена за гаранцията на пътя желязо от Солун до Монастир. "
Съветът на директорите на Османския държавен дълг прие таксата, събира десятък и да се прилагат в еднаква степен, гаранцията на продукта железопътен възел Солун-Константинопол, като плащат сумите, отпуснати за плащането на гаранцията на императорския отоманска банка, който е длъжен да съхранява разпореждане на Дружеството. "
-------------------------

"Correspondance Chemins de fer de Salonique-Constantinople (Le Journal des finances, 1er mars 1913)
Les obligations de 500 fr. de la compagnie du Chemin de fer Ottoman de jonction Salonique-Constantinople ont été émises de 1893 à 1894 et sont garanties par le
gouvernement ottoman. Ces titres sont remboursables au pair avant 1991 par tirages au sort annuels ayant lieu le 15 septembre, et sont productifs d'un intérêt de 15 fr. par an, payable par coupons semestriels les 15 avril et 15 octobre. Étant donnés les événements qui se déroulent actuellement en Orient, nous ne croyons pas que la mise en portefeuille de ces titres constitue une opération des plus judicieuses. "

Кореспонденция Железопътни линии на Солун - Константинопол (вестникът на финансите, 1 март 1913 г.)
Връзките от 500 fr. на Османската железопътна компания "Солунско-константинополски преход" са издадени от 1893 до 1894 г. и са гарантирани от Османското правителство. Тези ценни книжа могат да се купуват на равни начала преди 1991 г. с годишни тегления на 15 септември и са обект на лихва от 15 франка. годишно, платими с полугодишни талони на 15 април и 15 октомври. Предвид събитията, които понастоящем се развиват на Изток, не вярваме, че включването на тези ценни книжа е мъдро движение."

[DelaRea]

Това е относно войната и бойните действия, а ето и относно мира и преговорите за територии:

PARTAGE DE LA LIGNE ENTRE LA GRÈCE ET LA BULGARIE - Les négociations balkaniques (Le Journal des débats, 5 août 1913)
La diplomatie austro-hongroise soutient que le port de Cavalla est le débouché naturel de la Macédoine bulgare et que sa possession par Ia Grèce porterait atteinte aux intérêts de la monarchie dualiste dans les Balkans. Cette dernière objection est curieuse. Elle révèle surtout les ambitions incoercibles de certains Austro-Hongrois.
En réalité, Cavalla est le port naturel de la région qui va être annexée par la Grèce, entre le lac de Tachyno et la vallée du Karasou.
L'artère de la Macédoine bulgare sera le Karasou dont le cours tout entier appartiendra à la Bulgarie.
Or, la vallée de ce fleuve est séparée de l'arrière-pays de Cavalla par une longue et haute chaîne de montagnes. De plus, nous l'avons déjà fait remarquer, la Bulgarie possédera la partie de la ligne Jonction Salonique-Constantinople à laquelle son réseau actuel pourra le plus facilement être relié. Elle jouira donc de toutes les facilités commerciales désirables.

СПОДЕЛЯНЕ НА ЛИНИЯТА МЕЖДУ ГЪРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ - Балканските преговори (Le Journal des Débats, 5 август 1913 г.)
..........................................
Австро-унгарската дипломация твърди, че пристанището на Кавала е изхода на българската Македония и че нейното притежание от Гърция би подкопало интересите на двойната монархия на Балканите.
Това последно възражение е любопитно. Той разкрива преди всичко неконтролируемите амбиции на някои австро-унгарци. Всъщност, Кавала е природното пристанище на региона, което ще бъде приложено от Гърция, между езерото Тахино и долината Карасу.
Артерията на българската Македония ще бъде Карасу, чийто курс ще принадлежи на България. Долината на тази река обаче е отделена от вътрешността на Кавала от дълга и висока планинска верига. В допълнение, вече бе отбелязано, България притежава част от линията кръстовище Солун-Цариград, която най-лесно може да се свърже със съществуващата си мрежа. Следователно тя ще се радва на всички желани търговски съоръжения."
-------------------------------------

Déclarations du ministre de Grèce à Vienne (Le Temps, 5 août 1913)
Notre correspondant de Vienne télégraphie: Le ministre de Grèce à Vienne m'a fait les déclarations suivantes :
« Les prétentions grecques sur Cavalla sont fondées sur un principe ethnique. Cavalla est complètement grecque de population et de civilisation. Il n'y a pas de Bulgares à Cavalla et son hinterland est moitié grec et moitié turc, mais non bulgare. Le sandjak de Drama, dont elle fait partie, n'a pas 2.000 Bulgares sur 150.000 habitants. D'autre part Cavalla, comme notre gouvernement l’a fait remarquer, est éloignée de toute ligne de chemins de fer et ne vit comme port que de l'exportation du tabac cultivé dans la région environnante.
Au contraire, Dédéagatch, que nous concédons à la Bulgarie, est un port déjà outillé où se croisent au surplus les trois lignes de Salonique, Constantinople et Andrinople. La Grèce ne songe nullement à exclure les Bulgares de la mer Égée, au contraire. Mais elle ne veut pas leur accorder des territoires de population exclusivement grecque. »

Изявления на гръцкия министър във Виена (Le Temps, 5 август 1913 г.)
Нашият кореспондент от Виена телеграф: Гръцкият министър във Виена направи следните декларации:
"Гръцките претенции към Кавала се основават на етнически принцип. Кавала е изцяло гръцка с население и цивилизация. В Кавала няма българи, чийто хинтерланд е наполовина гръцки и половин турски, но не български. Санджакът на Драма, от който е част, няма 2 000 българи от 150 000 жители. От друга страна, както посочи нашето правителство, Кавала е далеч от всяка железопътна линия и живее само като пристанище за износ на тютюн, отглеждан в околността.
Напротив, Дедеагач, който предоставяме на България, вече е оборудван порт където се срещат трите линии на Солун, Константинопол и Одрин. Гърция няма намерение да изключва българите от Егейско море, напротив. Но тя не иска да им даде територии на изключително гръцко население."

Т.е. - австрийците смятат че Кавала е естествено българско пристанище и е нормално да остане в наши ръце, а ако е в гръцка власт, то това не би било добре за Виена. От друга страна и гърците пък нямат проблем с българско беломорие, стига да не е Кавала или Драма, а Дедеагач! Франция също няма нищо против това, но по-скоро подкрепя гърците за Кавала.

---------------------------------------
Compagnie du Chemin de fer ottoman JONCTION SALONIQUE-CONSTANTINOPLE Avis aux obligataires (Le Temps, 6 octobre 1913)
A la suite des modifications territoriales survenues en Orient et du retard qu'a subi le règlement des questions financières résultant de ces modifications,
la Compagnie du Chemin de fer ottoman, jonction Salonique-Constantinople, désireuse d'éviter toute interruption dans le service de l'Emprunt de 320.000 obligations 3 % de 500 francs, s'est adressée à un groupe financier en le priant de se porter acquéreur des coupons échéant le 15 octobre prochain et des obligations à amortir à la même date.
En conséquence, messieurs les porteurs des obligations de l'emprunt ci-dessus mentionné sont informés que les coupons échéant le 15 octobre 1913 et les obligations remboursables à la même date seront achetés au pair, sous déduction des impôts, jusqu'au 31 mars 1914 inclus, par le groupe financier ci-dessus indiqué, lequel sera, en conséquence, propriétaire des coupons et des obligations remboursables avec les droits attachés à la propriété de cas coupons et obligations.
Lesdits coupons et obligations devront être présentés partir du 15 octobre 1913 et jusqu'au 31 mars 1914 au plus tard:
A Paris: aux guichets de la Banque impériale ottomane, de la Société générale pour
favoriser le commerce et l'industrie, et de la Banque de Paris et des Pays-Bas
A Constantinople : aux guichets de la Banque impériale ottomane et de la Banque de Salonique*
A Bruxelles, Amsterdam et Genève : aux guichets de la Banque de Paris et des PaysBas
A Francfort-sur-Mein: aux guichets de MM. Bethmann frères.
Et dans les autres places indiquées sur le titre, aux guichets des établissements chargés en temps ordinaire du service de l'emprunt.
Il n'est rien modifié aux conditions de payement des coupons et obligations remboursables des échéances antérieures.

Отоманска железопътна компания СЪСТОЯНИЕ НА СЪСТОЯНИЕТО Известие до облигационерите (Времето, 6 октомври 1913 г.)
В резултат на териториалните промени в Изтока и забавянето при уреждането на финансовите проблеми в резултат на тези промени, Компания Железопътна Османската, свързваща Солун-Константинопол, нетърпеливи да се избегне прекъсване в обслужването на кредита от 320,000 облигации 3% от 500 франка, насочено към дадена финансова група с искането за придобиване на купоните, дължими на 15 октомври, а акциите да бъдат амортизирани на същата дата.
Затова, господа притежателите на облигации на заема споменато по-горе, са информирани, че купоните дължат 15 Октомври 1913 и бележките, договорени за ползване на същата дата ще бъдат закупени по номинал по-малко данъци, докато 31 март, 1914 включително от гореспоменатата финансова група, която съответно ще бъде собственик на купони и облигации, обменяеми с правата, свързани с притежаването на купони и облигации.
Споменатите купони и облигации трябва да бъдат представени от 15 октомври 1913 г. и най-късно до 31 март 1914 г .:
В Париж: в щандовете на Османската имперски банка, Société Générale за насърчават търговията и промишлеността, както и Парижката банка и Нидерландия
В Константинопол: в щандовете на Османската имперски банка и в банката на Солун *
В Брюксел, Амстердам и Женева: в гишетата на Парижката банка и Нидерландия
Във Франкфурт на Майн: на гишетата на ММ. Братя Бетман.
И на другите места, посочени в заглавието, на щандовете на институциите, натоварени с редовното обслужване на заема.
Нищо не се променя на условията за плащане на купони и облигации, които могат да бъдат възстановени от предишни падежи."
---------------------------------

Ключовата дума тук е "нищо не се променя"! Всичко си остава същото макар територията да е прекроена.

[DelaRea]

И може би последно

INFORMATION FINANCIÈRE (Le Temps, 28 février 1914)
A la suite des guerres balkaniques, la ligne de chemin de fer jonction SaloniqueConstantinople, précédemment située en territoire ottoman se trouve comprise dans les territoires cédés a la Bulgarie et à la Grèce.
Aux termes des traités de Londres et d'Athènes, le gouvernement hellénique a été substitué aux droits et obligations du gouvernement impérial ottoman pour la partie de la ligne située dans la Nouvelle-Grèce. Une solution identique sera sans doute imposée par la commission financière internationale au gouvernement bulgare.
D'autre part, le régime des dîmes sur lequel est gagée la garantie kilométrique n'existant dans aucun des deux royaumes de Grèce et de Bulgarie, des sûretés équivalentes devront être données à la compagnie.
L'Office national est informé que des négociations sont ou vont être engagées avec la Grèce et la Bulgarie en vue de régler la situation. Les porteurs d'obligations Salonique-Constantinople ont intérêt à les suivre de près afin que la solution à intervenir tienne compte de leurs droits et leur fournisse des garanties équivalentes à celles dont ils ont joui jusqu'à présent.
L'Office national des valeurs mobilières se met en mesure d'organiser une représentation des obligataires pouvant intervenir en leur nom, dans les négociations qui vont suivre, et défendre, leurs intérêt. Les porteurs doivent à cet effet faire connaître leurs noms et adresses à l'Office national afin de recevoir une formule d'adhésion au groupement à constituer. "

ФИНАНСОВА ИНФОРМАЦИЯ (Le Temps, 28 февруари 1914 г.)
След балканските войни железопътната линия, присъединяваща се към Солунска константинопол, разположена по-рано на османска територия, е включена в териториите, предоставени на България и Гърция.
Съгласно договорите от Лондон и Атина гръцкото правителство е замени правата и задълженията на османското имперско правителство за частта от линията, разположена в Нова Гърция. Несъмнено ще бъде наложено идентично решение от Международната финансова комисия за българското правителство.
От друга страна, режимът на десятък, на който е гарантирана километричната гаранция, не съществуват в нито едно от двете царства на Гърция и България, на дружеството се предоставя еквивалентна гаранция.
Националната служба е информирана, че преговорите са или ще бъдат Гърция и България да решат ситуацията. облигационерите интерес Солун-Цариград през тях след внимателно, така че разтворът да се намеси предвид техните права и да предоставят гаранции, еквивалентни на тези, които са се ползвали до сега.
Националната служба за ценни книжа може да организира представителство на облигационерите, които могат да се намесят от тяхно име при преговорите, които ще следват и защитават техните интереси. За тази цел притежателите трябва да направят имената и адресите си известни на Националната служба, за да получат форма на присъединяване към консорциума, който ще бъде създаден.

----------------------------------------------------

INFORMATION FINANCIÈRE (Le Temps, 18 décembre 1914)
La Compagnie des chemins de fer de jonction Salonique-Constantinople a informé l'Office national des valeurs mobilières que le gouvernement hellénique venait de lui
verser une somme de 1.900.000 francs en conformité de l'arrangement provisoire conclu en mars 1914.
Grâce à ce versement et à ses autres disponibilités, la compagnie se déclare en mesure de payer le coupon de ses obligations, échu en octobre dernier, mais non d'effectuer le remboursement des titres sortis au tirage de septembre.
Le service régulier des coupons et de l'amortissement ne pourra être assuré qu'après conclusion d'un arrangement définitif avec les gouvernements hellénique et bulgare, ce qui évidemment ne saurait être réalisé qu'après la guerre.
Néanmoins, le comité de défense des obligataires a considéré comme la compagnie qu'il convenait de mettre à jour le service des intérêts puisque cela est actuellement possible.
En conséquence, le coupon d'octobre (soit 7 fr. 20 net), sera mis en payement aux caisses de la Banque impériale ottomane et à la Banque de Paris et des Pays-Bas à partir du 28 décembre courant.

ФИНАНСОВА ИНФОРМАЦИЯ (Le Temps, 18 декември 1914 г.)
Железопътната компания в Солун-Константинопол Junction информира Националната служба за ценни книжа, че гръцкото правителство е дошло от него да плати 1,900,000 франка в съответствие с временната договореност сключен през март 1914 г.
Благодарение на това плащане и на останалите си наличности компанията обяви, че е в състояние да плати купона от своите облигации, изтече миналия октомври, но не и да върне възстановяването на титлите, останали в тегленето на септември.
Редовното обслужване на талоните и амортизацията може да бъде осигурено само след приключване на окончателно споразумение с гръцкото и българското правителство, което разбира се не може да се осъществи едва след края на войната.
Независимо от това, дружеството за облигации разгледа компанията, че е необходимо да се актуализира услугата по интереси, тъй като това е възможно понастоящем.
В резултат на това октомврийският купон (т.е. 7 франка 20 нето) ще бъде платен на османската имперски банка и на Парижката банка и на Нидерландия от 28 декември.
----------------------------------------

[DelaRea]

С една дума - изводът, който правя е, че при една успешна за нас война през 1903 г. България би могла да получи излаз на Бяло море, между Струма и Марица, или поне между Места и Марица.

Това може да се случи, без да се засегнат интересите на Австро-Унгария или Германия, а само тези на Франция. В този момент обаче, ние сме много близки приятели с французите и те много лесно биха се разбрала с нас, стига да им гарантираме приходите от железницата, както и нейното безпроблемно експлоатиране.
Както вече писах по-горе, австрийците смятат че Кавала е естествено българско пристанище и е нормално да остане в наши ръце, а ако е в гръцка власт, то това не би било добре за Виена.
Франция също няма нищо против български беломорие, но по-скоро подкрепя гърците за Кавала, и смята, че България трябва да има за своя "артерия" долината на река "Карасу" (османското име на Места).
Самите гърци нямат проблем с български излаз на Бяло море, стига да не е в Кавала, поради етнически съображения.

Което значи, че никой няма проблем, ако крайбрежието от Места до Марица е под наш контрол.

Т.е. можем да имаме пристанищата, ако не в Кавала (заради гърците) или в Дедеагач (евентуално, заради турците и близостта му до Галиполи и пролива на Дарданелите, както и ако не сме го завладяли по време на военните действия), то поне в Караагач (османското име на Порто Лагос).

Ето източните на оригиналните текстове, публикувани по-горе - http://www.entreprises-coloniales.fr...tantinople.pdf

Карта на Беломорието и железницата: