1903 България обявява война на Османската империя

[DelaRea]

Дела Рея, защо като говориш за Сърбия и 1903 година, подминаваш майския преврат с всичките му последици?!

Не, не го подминавам изобщо майския преврат. Чудя се как можем ние да се възползваме от това... Търся някакъв конфликт, в който ние да вземем едната страна срещу другата. Примерно да придърпаме към себе си министър-председателя Никола Пашич, оказвайки му помощ срещу полковник Драгутин Димитриевич (Апис). Според мен между двамата има противостене и дебнене, кой е по-по-най в Сърбия. Ако трябва да избираме от двамата, определено Пашич е нашия човек, но кой знае, дали изобщо имаме печеливш ход там...
Виж какво пише за последиците от преврата:

"Превратът води до пълна и драматична промяна във външната политика на Сърбия:
- скъсване с външнополитическата обвързаност на кралството с Австро-Унгария;
- утвърждаването на династията Караджорджевичи, като единствено възможна за алтернатива за кралски държавен глава;
- утвърждаването на Никола Пашич като водещ сръбски политик;
- подобряване на отношенията с Русия и България, поради което се и стига до обявяване независимостта на България на 22 септември 1908 г.;
- сключване на Балкански съюз срещу Османската империя."

Общо взето, положително неща за нас.

[skorpion1980]

Ами няма как да търсим какъвто и да е съюз със Сърбия в този момент, защото първо тя не е в състояние на адекватна мобилизация и второ не може да получи дори едно погранично село от османците докато е във фактически прекъснати отношения с Великобритания. За мен е достатъчно, че в този момент сърбите не могат да предприемат нищо друго, освен безпомощно да гледат отстрани какво става. И дори бих казал, че именно тази им безпомощност е един от основните фактори, от който се възползваме, за да тръгнем изобщо на война в алтернативката. Не пропускай като мислиш за Гърция и международния финансов контрол, под който тя се намира в онзи момент.

[DelaRea]

Ами няма как да търсим какъвто и да е съюз със Сърбия в този момент, защото първо тя не е в състояние на адекватна мобилизация и второ не може да получи дори едно погранично село от османците докато е във фактически прекъснати отношения с Великобритания. За мен е достатъчно, че в този момент сърбите не могат да предприемат нищо друго, освен безпомощно да гледат отстрани какво става. И дори бих казал, че именно тази им безпомощност е един от основните фактори, от който се възползваме, за да тръгнем изобщо на война в алтернативката. Не пропускай като мислиш за Гърция и международния финансов контрол, под който тя се намира в онзи момент.

Добре, съгласен съм, изключваме Сърбия от заверата.

Кажи ми две неща - какво правим с Черна Гора и моля те, напиши каквото знаеш за този "международния финансов контрол" над Гърция. Аз искам да видя къде е хитрият критянин Венизелос в този момент и дали не можем да изврънкаме нещо от него.

П.П. А, намерих го веднага - организира бунт на острова през 1905-та - перфектно за нас :
През 1905 г. под ръководството на Е. Венизелос избухва въстанието в Терисо, което не е подкрепено от Гърция и Великите сили. Участва в политическия живот на Крит и води борба с привържениците на принц Георги.

[skorpion1980]

За международния финансов контрол знам, че е въведен най-вече за да не позволи на Гърция да тръгне на нова война, нали трябват пари за мобилизация и военно оборудване, финансовата страна на всяко действие на правителството е гледана под лупа и така дори във вътрешната политика някои решения на правителство и парламент не влизат в изпълнение, а такова за война е напълно изключено да се одобри от ангажираната в страната външна финансова комисия. Направо си им е посегнато на суверенитета. Венизелос си е депутат в Крит, чиито статут е автономен като на Източна Румелия, въстанието, за което говориш, е 2 години по-късно. Тогавашният гръцки политически елит предвид засилващото се влияние на ВМОРО е крайно българофобски настроен, така че с Гърция и дума не може да става за съюз. За Черна гора вече писах - и да искат ще се включат във войната само ако Австро-Унгария разреши, вероятно и Италия, чиито интереси към Албания не са тайна.

[DelaRea]

За международния финансов контрол знам, че е въведен най-вече за да не позволи на Гърция да тръгне на нова война, нали трябват пари за мобилизация и военно оборудване, финансовата страна на всяко действие на правителството е гледана под лупа и така дори във вътрешната политика някои решения на правителство и парламент не влизат в изпълнение, а такова за война е напълно изключено да се одобри от ангажираната в страната външна финансова комисия. Направо си им е посегнато на суверенитета. Венизелос си е депутат в Крит, чиито статут е автономен като на Източна Румелия, въстанието, за което говориш, е 2 години по-късно. Тогавашният гръцки политически елит предвид засилващото се влияние на ВМОРО е крайно българофобски настроен, така че с Гърция и дума не може да става за съюз. За Черна гора вече писах - и да искат ще се включат във войната само ако Австро-Унгария разреши, вероятно и Италия, чиито интереси към Албания не са тайна.

Аз се чудех с кого от двамата големи политици на тогавашна Гърция по-добре бихме се разбрали - с Делиянос или с Трикупис (клонях към първия), но май няма значение - по-добре да поддържаме връзка само с Венизелос, който да поддържа напрежението в Крит, а официална Атина да я оставим настрана - никакво вземе-даване с тях.

Явно отиваме към самостоятелна война с Османската империя.

[DelaRea]

4. Позицията на Великите сили. В началото са твърдо против всякакви изменения на Берлинския договор чрез война. Това е и позицията им по време на гръко-турската война, която Гърция започва един вид без да ги пита. В нашата алтернативка България прави същото, съответно освен на бойното поле, работи активно и на дипломатическата маса. Да не забравяме, че войната започва малко след своеволното обявяване на независимостта на България, документирано с ултиматум до Високата порта, че България повече няма да плати нито грош васален данък.

Искам да ти стисна ръката за този ценен пост (целия, не само копираното), който просто изчерпа темата, нямам какво повече да се добави! Поздравления, наистина!

Вчера бях достигнал до подобни изводи - че няма да можем да стигнем до Беломорието и че много вероятно ще се ограничим до Вардар на запад.

Важното обаче е друго - че можем да се разберем с всичките Велики сили, който да не попречат на нашата кауза. Русия не ни се бърка, Великобритания не ни пречи, Франция бихме могли да я убедим, Германия е съгласна, остава само да убедим Австро-Унгария. Мислиш ли че е добре тя да анексира Босна и Херцеговина на 23 септември 1903 - ден след като ние обявяваме Независимост и сме казали, че Берлинският договор вече не действа (понеже Османската империя го е нарушила, не правейки предписаните в него реформи в Македония)?
Щом като няма да вкарваме Сърбия във войната, значи оставяме Санджак под османска власт, което е добре за австрийците Ако обаче имаме държава Албания, това ще откъсне Нови Пазар от метрополията, къде остава все пак - османски, албански, сръбски или австрийски? Дали пък да не разменим Санджак за Крушево (австрийците вземат Санджак, а ние минаваме зад Вардар до Битоля)?

И последно - какво да правим с Италия, дали да не я предизвикаме да почне войната в Либия?

[skorpion1980]

Значи не е тайна, че италианските претенции за пай от османското наследство (все пак при всякакви български, аремнски, гръцки и прочие бунтове за Великите сили е ясно, че Берлинското статукво е въпрос на време да бъде драстично променено) са в три направления - Либия, Додеканезите и Албания. При войната от 1911-1912 година се насочват към първите две, но през 1903 ситуацията е доста по-различна, разклащането на Османската империя е балканско, (при арменско въстание и анадолско), така че политиците им биха си дали сметка, че най-благоприятно е да искат Албания с цел да се превърнат в адриатически хегемон. Така че ако Италия тръгне да се меси в конфликта ще си позволи скъпото военно удоволствие за десант при Дуръс и Вльора, но това би станало само ако се е договорила с тогавашните си съюзници Австро-Унгария и Германия, както и ако са напълно сигурни, че това не застрашава интересите на Великобритания и Франция. За албанска държава вече ти писах, че през 1903 е прекалено рано да се говори, защото още дори не е направена писмената езикова реформа с латиницата, а албанският елит по това време е получил образованието си в турски, гръцки, сръбски и български училища според това кой в какъв регион е израстнал. Да, без значение кой от тях е турски, кой гръцки, кой сръбски и кой български възпитаник, те търсят консолидация помежду си, но най-вече на просветно ниво все още лиспва албанската консолидация, особено след като турците 10ина години по-рано са прекратили съществуването на призренската лига (същата, която избягва разпарчатосването на земи, населени с албанци между България, Сърбия, Гръция и Черна гора по време на Берлинския конгрес). Така че единственият начин през 1903 Османската импрерия да загуби Албания е за сметка на Италия. За италианската кауза там работят най-вече мирдите (демек албанците-католици), но италианска инвазия там е допустима само ако освен Босна и Херцеговина се допусне и Австро-Унгарско разширение на Балканите в района на Новопазарския санджак и Косово. В случай, че то стане, е възможно австрийците да получат някакви административни права и в Западна Македония, а италианците в Албания, защото при успешна сухопътна интервенция на България последвалите жандармерийски интервенции на Великите сили без Германия биха били много по-тежки за османците, отколкото са се оказали в действителност. Каква е ТР след потушаването на ИПВ - мюрцщегската реформена прогрмама, включваща:
- реорганизация на полицията и жандармерията (включване на християни) с участието на чуждестранни офицери;
- финансови нововъведения в Солунския, Битолския и Косовския вилает (собствен бюджет на всеки от вилаетите, замяна на десятъка с нов поземлен данък, др.);
- съдебни реформи за подобряване на администрацията на трите вилаета (назначаване на съдии-християни).
За целта има жандармерия чрез поставяне на европейски офицери от страна на Австро-Унгария в Скопския санджак, Русия в Солунския, Италия в Битолския, Франция в Серския и Англия в Драмския. Но при предизвикана война и поне като за начало недобре развиваща се за османците, Абдул Хамид ще бъде третиран по-зле отколкото след гръко-труската война. Тогава той е победител, но освен гръцки репарации друго не вижда, наложени са му мерки за разширяване на автономията в Крит, а претенциите му към окупираната Тесалия и връщането й в османските граници не са удовлетворени и всичко това защото е отчетено, че вече не може адекватно да контролира територии с преобладаващо християнско население. Само си представи с какво око биха гледали на него великите сили ако в момента на първото примирие териториите на Серския Санджак, Странджа и земите от Скопския Санджак на изток от Вардар (демек районите на Струмица и Щип) плюс Кукуш, са под български контрол. Ами тогава мерките биха били в пъти по-драконовски, с преки ревизии на Берлинския договор, за да му стане ясно на султана, че не може вече да си управява както той намери за добре. Не е изключена някоя демонстрация на сила в Средиземно море, но така или иначе ще бъде в пъти по-компрометиран Абдул Хамид при българо-турска война през 1903, отколкото след гръко-турската през 1897.

[DelaRea]

В такъв случай, вариантът май е следния - територията на Тесалия, Епир, Албания, Косово и Санджак остават в османско владение.

Албания не става отделна държава, а получава широка вътрешна автономия в границите на Османската империя, (както са искали албанците през 1912 г. - т.нар списъка на Четиринадесет точки), свързани с албанския вилает, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
- автономна система за администриране и правосъдие на четири вилаета, населените с албанци (албанския вилает)
- албанци да изпълняват военна служба само на територията на четири вилаета населена с албанци, освен по време на война
- назначаване на държавни служители, които говорят на албански език, знаят местните обичаи, но не непременно албанци,
- създаване на нови училища
- реорганизация и модернизация на религиозните училища и използването на албанския език в светските училища
- свободата за установяване на частни училища и общества
- развитието на търговията, селското стопанство и благоустройство
- обща амнистия за всички албанци, които участват в бунта

Ето ги и четирите вилаета, за които претендират албанците: Косовски, Шкодренски, Битолски, Янински

На дясната илюстрация са границите на вилаетите и санджаците (по-тъмният е Скопски санджак от Косовския вилает)

[DelaRea]

Вилаети и санджаци

1. Косовски вилает

Косовският вилает (на османски турски: ولايت قوصوه), известен и като Скопски вилает, е вилает в Османската империя от 1877 до 1913 година с център град Скопие. Дели се на шест санджака: Скопски, Прищински, Сиенишки, Печки, Ташлидженски, Призренски.

Населението Има много оценки на състава на населението на вилаета, последната е публикувана на 21 декември 1912 година. Според тази публикация общото население на вилаета към 1912 година е около 827 100 жители, от които повечето са българи-християни и албанци-мюсюлмани (албанци-мюсюлмани - 418 000, българи-християни - 250 000, българи-мюсюлмани - 14 000, сърби - 113 000, турци-мюсюлмани - 9 000, власи - 900, гърци - 200, смесени - 22 000).

Валии на Косовския вилает по това време са:
1. Мехмед Решад бей (Mehmed Reşad Bey) - април 1900-януари 1903
От април 1900 до януари 1903 година е валия на Косовския вилает в Скопие. От февруари 1903 до юни 1906 г. е валия на Трабзон. От февруари до юли 1907 г. е валия на Одрин.
2. Хафъз Мехмед паша Ерзурумлу (Hafız Mehmed Paşa, Erzurumlu) - януари 1903-април 1903
От декември 1893 до април 1900 година е валия на Косовския вилает в Скопие. От юни 1900 г. до февруари 1903 г. е валия на Триполи. От януари до април 1903 г. отново е валия в Скопие. Умира през 1903 г. в Скопие от пневмония.
3. Шакир паша (Şakir Paşa) - април 1903-април 1905
От ноември 1901 до април 1903 година е валия на Шкодра.

За по-голямо улеснение можем да разгледаме Косовския виалет на две части Скопският санджак и северната част на вилаета, наричана просто Санджак - територията между Сърбия и Черна гора, която през 1878-1909 г. е окупирана от австро-унгарски войски.

[DelaRea]

Вилаети и санджаци

2. Битолския вилает

Битолският вилает ( ولايت مناست,) е създаден през 1874 г. с център град Битоля.

Битолския вилает се дели на три санджака: Битолски, Корчански и Серфидженски.

Населението Има много оценки на състава на населението на вилаета, последната е публикувана на 21 декември 1912 година. Според тази публикация общото население на вилаета към 1912 година е около 747 000 жители, от които повечето са българи-християни и албанци-мюсюлмани: (албанци-мюсюлмани - 219 000, българи-християни - 331 000, българи-мюсюлмани - 24 000, турци-мюсюлмани - 11 500, власи - 65 000, гърци - 62 000, смесени - 35 000).

Валии на Битолксия вилает по това време са:
1. Хасан Едип (Адиб) паша (Hasan Edip (Adib) Paşa) - декември 1901-февруари 1903
Роден през 1834 г. От юни 1896 до юли 1898 година е валия на Шкодра. От декември 1901 до януари 1903 г. е валия на Битолския вилает. Умира през 1904 година.
2. Али Ръза паша - февруари 1903 - август 1903
Роден е в Истанбул в 1860 година в семейството на майор. Завършва османско военно училище в 1886 година. От февруари до август 1903 година е битолски валия. След убийството на руския консул в Битоля Александър Ростковски, под руски натиск Ръза паша е заточен в Либия. В 1905 година е изпратен в Йемен, където потушава въстание. От октомври 1912 до май 1913 г. е командващ офицер на Западната турска армия по време на Балканската война. Неговите сили претърпяват огромни загуби от сръбската (Куманово, Прилеп, Битоля) и гръцката (Сарандапоро, Янина и Пенде Пигадиа) армии.
3. Ебубекир Хазъм бей Тепейран (Ebubekir Hazım Bey, Tepeyran) - август 1903 - декември 1906
Роден е в 1863 година. 1899-1901 е валия в Мосул. През август 1903 година в разгара на Илинденско-Преображенското въстание става валия в Битоля, като остава на поста до декември 1906 година.През 1906 - 1908 е валия в Багдад.

[skorpion1980]

Относно оценките на населението предвид силната българска позиция най-вероятните демографски данни, които ще се вземат под внимание, са тези на Васил Кънчов от 1900 година, който разглежда на практика само Скопския санджак с казите Скопска, Велешка, Тетовска, Кичевска, Реканска, Кумановска, Прешевска, Кочанска, Кратовска, Кривопанска, Щипска, Радовишка, Пехчевска. Освен това пак по негови данни и в Битолския вилает доминира българското население. А и пак казвам - към 1903 албанското националистическо движение е силно отслабнало и за албанска автономия можем да говорим само под италиански контрол и само в санджаците, където албанците са мнозинство. Реално преди Битолския конгрес от 1908, когато албанците решават да въведат латиницата, всякакви техни претенции за автономия са пресечени.

[DelaRea]

Вилаети и санджаци

Солунският вилает ( ولايت سلانيك,) е вилает в Османската империя от 1867 до 1913 г. с център град Солун.

Солунският вилает граничи на изток с Одринския вилает, на север и на североизток с Княжество България, на юг с Бяло море, на северозапад с Косовския вилает и на запад с Битолския вилает и след 1881 година – с независимия санджак Серфидже. Вилаетът има площ от 33 500 кв. километра и се дели на следните санджаци: Солунски, Серски и Драмски.

Населението на вилаета към 1911 година е 1 347 915.

Валии на вилаета по това време са били:
1. Мехмед Тефик бей Бирен (Mehmet Tevfik Bey Biren) - май 1901-май 1902
Роден е в 1867 година в Цариград в семейството на висш чиновник в министерството на образованието. Учи в Училището за държавна администрация (Mekteb-i Mülkiye), което завършва в 1885 г. Работи като управител (мюсесариф) на Йерусалим в периода между 1897-1901 г.
2. Хасан Фехми паша Батумлу (Hasan Fehmi Paşa Batumlu) - май 1902-септември 1904
Роден в грузинско семейство през 1836 г. в град Батуми, през 1858 г. пристига в Цариград, където получава високо образование и се занимава с журналистика. След приемането на Османската конституция Хасан Фехми паша е избран за депутат и председател на парламента на Османската империя през 1877-1878 г. От януари до юли 1879 г. е министър на хазната. От септември 1879 до април 1884 е министър на благоустройството. От април 1884 до септември 1885 г. е министър на правосъдието. През 1893 - 1895 година е валия на Айдънския вилает. През 1895 г. е валия на Солунския вилает. След 1895 година е валия на Алепския вилает. От май 1902 до септември 1904 г. е отново валия в Солун. По време на Солунските атентати през април 1903 година български анархисти планират да убият Хасан Фехми паша. Самият той обикаля града и успокоява гражданите му, като предотвратява изстъпленията над мирното християнско население
3. Мехмед Шериф Рауф паша (Mehmed Şerif Rauf Paşa) - септември 1904 - август 1908
Роден е през 1838 година в Цариград, син е на босненския валия Осман Шериф паша. След като учи в Париж, работи в преводаческата канцелария. Служи като валия в Бейрут, Битлис, Ерзурум, Солун.

[DelaRea]

Малко демографски данни с карти:


Имам затруднение с броя на населението по това време във вилаетите. Данни от 1911 г. показват повече население, отколкото през 1912. Например:
Битолски вилает: 1 069 789 (1911), 747 000 (1912)
Косовски вилает: 1 602 949 (1911), 827 100 (1912)
Солунски вилает: 1 347 915 (1911), 922 000 (1912)

[skorpion1980]

Това, че по данни за 1911 населението е повече, се дължи на многото бежански вълни в най-различни посоки вследствие на балканската война. Все пак данните от 1912 са главно на едно белгийско списание от декември, демек правещо проучванията си в разгара на войната. За нас най-важни са данните от статистиката на Кънчов, защото те са 1900 година, а до 1903 съществени промени не са настъпили.

[DelaRea]

Последна дипломация преди войната

Според мен картината се прояснява и имаме следното положение. Няма Балкански съюз, особено про-руски такъв (и по-скоро ще е про-австроунгарски в нашия случай) срещу Османската империя.

България воюва сама, или евентуално само с Черна Гора, под благосклонния неутралитет на Автро-Унгария и Германия, но и с негласното съгласие на останалите Велики сили. С Русия отношенията са като след Съединението (по-скоро хладни), с Великобритания - също (по-скоро се затоплят) Франция обаче е на наша страна. САЩ - също. Италия не я закачаме и не я включваме във войната.

Предпочитам да вкараме Черна Гора във войната, какво казваш? Ще ни струва 3 милиона златни лева (4 вноски по 750 хил. през месец), тя ще воюва с 40 000 човека и ще ангажира 100 хил османски аскер. Австро-Унгария няма против (коалицията е про-австрийска, все пак). Дай последно мнение за това?

Разчитаме на арменците, да се вдигнат, албанците засега не ги закачаме. Сърбия и Гърция са пасивни (в невъзможност да сторят нещо) Румъния е на наша страна (приятелски неутралитет).

Какво друго остана да уточним, преди войната да избухне?


П.П. И още едно уточнение - солунските атентати, особено взривът на френския кораб „Гвадалкивир“, как се отразяват на общественото мнение в Европа - няма ли опасност да отблъснат френската подкрепа за България?