Теофановият разказ за похода през 811 г.

[Добри]

Защо пък българската армия да не е 12 000 + 50 000?
Това са доста често срещани бройки по отношение на нашите сили.
705 - Тервел е с 15 000 армия пред Константинопол.
774 - Телериг изпраща 12 000 срещу Берзития.
811 - Срещу Никофор се изправят 12 000 отбрани + 50 000 други
917 - При Ахелой Симеон извежда 60 000 армия.

Може пък това да ни е бил реалния военен потенциал: 15 000 - 20 000 "първа класа" аскер + около 50 000 опълчение.
Логично е Никифор да е тръгнал на поход с поне равностойна (дори по-голяма) армия. 60 000 ромеи си е напълно логично при цел възтановяване на дунавския лимес.

[Thorn]

917 - При Ахелой Симеон извежда 60 000 армия.

Къде го пише?

[Добри]

Ал-Масуди.
Поне него дават като извор.

[gollum]

Ок, тогава, Стан, ще се съгласиш (надявам се и Графа да не е далеч от компромис по този въпрос), че след като не разполагаме дори в изворите с някакви конкретни сведения, то всякаква категоричност на позицията по този въпрос изглежда, хъм, съмнителна, т.е. като реторичен похват, за да не се изразя по-силно. И ако това е така, то и двамата (както и останалите) ще приемем, че въпросът е открит, а това означава, че засега всеки от нас може да изказва само предположения, не повече, а следователно няма и за какво да се карате. Така ли е?

Да добавя тогава и аз своите съображения (много съм далеч от когото и да е от вас по "познание" на конкретния въпрос - четох нещо навремето около една от "врътките" на дискусията (по-надолу в темата може да се види, че съм написал това-онова). Ще ги номерирам, за да е по-ясно и лесно обсъждането (добавям "g" като индикация, че аз съм ги направил, от "gollum", в случай че друг започне да маркира с цифри предположенията си).

(g.1) Какво би могло да означава сведението, че е "повел всички налични отряди"?
Имаме някакво сведение, че е "повел всички налични отряди". Ако не ме лъже паметта, никъде не се уточнява за каква "наличност" става въпрос, т.е. дали са събирани свободните отряди от цялата империя или само от европейската част или дори от "околността". Т.е. не бива автоматично да предполагаме, че това сведение предполага използването на цялата налична полева армия (т.е. всички въоръжени мъже без гарнизоните).
Като са добави, че събирането на армия изисква определено време - значително, ако ще е от цялата територия.
Аргументи: трябва да се изпратят съответните писма до всички области, да се изчака за сбор и подготовка на снабдяването по всеки от пътищата, по които ще се движат отрядите към мястото за сбор (Маркели, предполагам?), неизбежно ще е едни отряди да дойдат по-бързо, за други да трябва да се чака повече, т.е. поне още една "врътка" на комуникация с някакви срокове. Всичко това трябва да се координира от някого, по-скоро от неколцина души-чиновници. Говорим за много дни - определено повече от 1-2 седмици, вероятно поне един месец.
Колкото по-голям е сборът, толкова повече време е нужно за подготовка, т.е. всичко това при военна необходимост се измерва спрямо спешността на задачата, предполагаемия ресурс, който ще е необходим и възможностите за разходи по поддръжката.
Това веднага извиква следните под-въпроси:

(g.1.1?) Доколко импровизиран, или пък напротив, внимателно подготвен е походът? Имаме ли някакви положителни сведения по въпроса?

(g.1.2?) С каква информация за силите на разположение на Крум би могъл да разполага Никифор към момента, когато е взел решение да подготви похода?

(g.1.3?) Имаме ли някаква идея за "цената" на организираната част от армията (нещо съвсем приблизително), за да можем да преценим какви са били възможностите на Никифор.

(g.1.4?) С какъв финансов ресурс може да е разполагал Никифор?

Като първите два въпроса са съществени, вторите два са по-скоро"желателни" и най-вероятно от тях няма да има голям смисъл (няма да може да се отговори задоволително на тях).

(g.2) Какво би изглеждало на Никифор като "недостатъчна" и, съответно, "прекомерна" сила за похода му срещу Крум?
Според мен, за да хвърлим каквато и да е преценка (40 000 е малко, 100 000 е твърде много), то първо трябва да имаме някаква конкретна идея за:

- общите му намерения;
- конкретни военни цели на похода;
- налична информация за количеството сили, с които Крум може да разполага (реагира);
- как Никифор и съветниците му са оценявали боеспособността / качеството на тези сили.

Без да отговорим на тези въпроси няма смисъл да предполагаме каквото и да е.

(g.3) Ролята на численото преимущество през Средновековието?
Аз имам определени съмнения към тази теза. От една страна, изглежда че да "имаш повече войници" е винаги по-добре, поне на пръв поглед (това е един вид "военна мъдрост", лежаща на повърхността). Но хайде умозрително да слезем малко по-надолу в този проблем. Може да изглежда смешно въобще да се задава този въпрос, но ми се струва, че подобно мнение е погрешно.
Хайде да разгледаме положителните и отрицателните страни на "повече войници" по време на сражение (тактически) и в кампания (оперативно и стратегически).

По време на кампания

(кампания +1) По-голям резерв за попълване на загубите. Т.е. при едно и също ниво на загуби страната, която има повече войници ще може да издържи на по-дълго военно усилие.

(кампания +2) Възможност да състави повече отделни отряди, т.е. да работи едновременно по повече цели.

(кампания +3) (алтернатива на горното) способност да съсредоточи повече войници на бойното поле.

(кампания -1) повече време за подготовка за кампания (марш и съсредоточаване преди началото на кампанията).

(кампания -2) по-голяма цена за издръжката на войниците.

(кампания -3) по-бавен ход на армията ако са събрани в едно или необходимост от повече "вектори на движение" към целта, ако се придвижват като отделни сили.

(кампания -4) повече проблеми с изхранването им по време на кампанията, т.е. по-сериозни ограничения във времето или по-голямо натоварване върху логистиката (и двете реално).

Първият плюс има значение единствено при продължителна кампания или ако се предполага повече от едно полево сражение (голяма рядкост, но все пак възможно). Вторият плюс има значение ако си поставяме повече от една съществена цел. Третият плюс има значение само ако можем да движим армията си като едно цяло или ако имаме перфектна координация между отделните отряди (това изисква както много добре организирана съобщителна служба, така и също толкова добре организирано разузнаване и прикритие), така че да сме сигурни, че ще успеем да ги обединим преди полевото сражение (инициативата за него трябва да е наша, иначе е много малко вероятно).
Първият минус има основно значение само ако бързаме (трябва да реагираме с похода на някакво политическо събитие, притиска ни времето (съществен момент през Средновековието, а и по-късно заради селскостопанските работи, да не говорим за сезоните), но заедно с това има значение по принцип (трябва да храним хората си през цялото време, колкото по-дълго се събират, толкова повече пари ще дадем преди още да сме започнали кампанията; щом веднъж се съберат трябва да действаме - нямаме шанс да продължим да чакаме нещо в обстановката да се промени).
Вторият минус има значение през цялото време - колкото е по-дълга кампанията, толкова по-голямо значение има.
Третият минус има голямо значение за "инициативата" - по-бавната армия ще реагира по-бавно и е по-малко вероятно да изненада противника си, да не говорим, че е по-вероятно той да успее да реагира пръв.
Четвъртия минус е доста близък до втория и действа по същия начин.
Грубо казано, когато организираме поход е най-добре да имаме добър баланс между плюсовете и минусите, а не да максимизираме числеността (т.е. да действаме само по този фактор). Ако по-голямата численост ни трябва за резерв, то по-добре е да разчитаме на отряди, които ще тръгнат след основните сили (може дни или седмици след това), т.е. на части. Кампанийната армия трябва да е оптимизирана с оглед на конкретната цел, т.е. "достатъчно" сили, но не и излишък или "колкото повече, толкова по-добре". Излишната численост определено ще "тежи" във всяко едно отношение, вероятно без да добавя никаква допълнителна ефективност, освен ако не действаме по няколко цели едновременно и нямаме съответните възможности да поддържаме логистично няколкото отряда.

По време на сражение

Изглежда, че ако по време на кампанията и да има проблеми ако силите са ни "повечко", то в сражение е добре да имаме "колкото се може повече". Но дали наистина е така? Би било ако можем да разчитаме да вкараме всичките ефективно в сражение, т.е. да ги използваме тактически. Всякакви сили, които не можем да използваме непосредствено, в най-добрия случай могат да бъдат само резерв, а докато се наложи дза ги ползваме по този начин те само ще сковават подвижността и възможностите не реално използваните сили.
В други теми вече обсъждахме ("Човешките загуби в битките през Средновековието" и "Работен модел на Средновековно сражение", да речем) как би могло / би трябвало да е изглеждало средновековното сражение (бойно поле). Съществено е да се отбележи, че е важно не просто колко хора можеш да изкараш на бойното поле, а колко от тях реално можеш да управляваш, т.е. да използваш ефективно в сражението. Останалите в най-добрия случай ще са статисти.
Няма да се опитвам да правя засега някакво конкретно предположение, но ще посоча само, че сражението основно ще се реши от активно действащите елитни отряди и, в по-малка степен, от по-пасивните "защитни" отряди. И в двата случая значение биха имали само тези от тях, които реално могат да бъдат контролирани и управлявани, докато запазват достатъчна цялост и организираност (т.е. дисциплина - подофицери и управление - офицери и сигналисти или куриери). останалата част от "числеността" може и да вдига вряма и да извършва някакви неорганизирани движения по и около бойното поле, но без те да имат положително значение за тяхната страна (виж, отрицателно могат да имат голямо).
Съмнявам се, че активните офанзивни отряди могат да бъдат повече от няколко (4-5 до 10-12), а числеността на всеки от тях - по-голяма от 500 - 1 000 души (по-скоро в първата, отколкото във втората половина).
Що се отнася до отбранителните, там има малко повече възможности, защото реално те ще се използват в по-големи съставни формации (в които управляемостта на отделните подразделения има значение само в началния етап (и огромно ако не говорим за подредено полево сражение, а за някаква форма на изненадваща битка), т.е. говорим за 2-3 до 4-6 формации, всяка от тях между 1 000 - 3 000 души.
Т.е. ефективно управляемата част от армията в рамките на едно полево сражение ще се колебае между 10 000 - 12 000 и 25 000 - 30 000 души. Всичко над това е или излишен пълнеж (ако е на бойното поле) или полезен резерв (ако е добре организирано и управляемо и извън бойното поле).
Аз лично се съмнявам Византия в този момент (още по-малко пък България) да е разполага с възможност да събира такова количество (20 000 - 30 000) елитни (т.е. организирани, дисциплинирани, добре подготвени и мотивирани (за екипировката се подразбира)) сили, те.. по-скоро бих търсил ефективната сила" по отношение на числеността някъде в пределите 15 - 20 000. Естествено, свръх това количество са нужни някакви сили за охрана на обоза и лагера, за охрана на комуникациите и някакво количество обслужващ (небоен по идея) персонал (не малко, между другото - при поход нищо чудно да достига до 25-30% от броя въоръжени мъже).
Така че армия от 40 000 - 50 000 души е вероятно излишно голяма. От друга страна, за да се разбие армия от 15 000 души вероятно е необходимо известно числено превъзходство. За да се разбие армия от 50 000 - не, ще стане и с по-малко (да речем, 30 - 40 000 е горе-долу горния праг).
Та това, което искам да подчертая е, че е необосновано (според мен) да се смята, че числеността на дадена разбита армия автоматично предполага победителят да е разполагал с по-голяма численост. Напротив, в определени случаи може да се допусне, че ще да е била по-малка - не и над управляемостта. Числеността не значи автоматично предимство, дори напротив, може да означава много и различни недостатъци. Особено ако идва за сметка на неорганизирани нередовни сили.

(g.4) Какъв е възможният максимум (за тогавашните условия) за едновременно движеща се армия на чужда територия?
Имам известни съмнения за това какво е било практично възможното число за армия в поход, която се движи по един маршрут на чужда (слабо позната; на която не може да се разчита на собствени снабдителни складове) територия. Бих предположил, че между 30 000 и 40 000 е максимума, докато оптимума ще да е около 10 - 15 000.

Поне това е моето мнение по тези въпроси, ще ми е интересно да чуя вашето. Ако Торн прецени, че е извън темата, то може да се създаде отделна дискусия по тези въпроси (или пък да изтрие поста, нямам възражения към такова решение).

[Stan]

Ал-Масуди.
Поне него дават като извор.

Това Божилов и Хр. Димитров ли са? То в цялата тази интерпретация на извора има нещо много съмнително.

[Stan]

Голъме, в похода със сигурост са участвали и отрядите от малоазиатските теми. Това изрично го пише в изворите.

[Гост]

Защо пък българската армия да не е 12 000 + 50 000?
Това са доста често срещани бройки по отношение на нашите сили.
705 - Тервел е с 15 000 армия пред Константинопол.
774 - Телериг изпраща 12 000 срещу Берзития.
811 - Срещу Никофор се изправят 12 000 отбрани + 50 000 други
917 - При Ахелой Симеон извежда 60 000 армия.

Може пък това да ни е бил реалния военен потенциал: 15 000 - 20 000 "първа класа" аскер + около 50 000 опълчение.
Логично е Никифор да е тръгнал на поход с поне равностойна (дори по-голяма) армия. 60 000 ромеи си е напълно логично при цел възтановяване на дунавския лимес.

Забравяш и въоръжаването на жените, плюс платени аварски и славянски дружини. Иначе съм съгласен с Голъм,че не числеността е решаваща -като най-фрапиращи се сещам римските походи в Мала Азия където 20-30 000 души спокойно си разсипват 100 хилядни местни сбирщини.

[Gaden Gogi]

защо пък дане може да се семтне с хвърляне на боб...в котела. Визирам изхранването. Темата и епохата не а "мои" но все пак е интересн атема. И поне на мен ми е интересно покакъв точно начин се е предвижвал обоза по онова време, в смисъл какъв тип превозн средства. също така какви запаси обикновенно са се носели със самата войска и до колко тя е зависила от допълнително снабдяване и с каква честота.

П.С. я колко неща са изписани аз докато набирах.

[Гост]

Стига с тия баки и котелки -как са изхранвали 600 000 българска армия, как Октавиан е изхранвал 72 легиона.. Става дума за 15-20 дневна кампания - квото не е достигнало от грабеж предполагам са си носили некви походни запаси...Аз не си го представям тоя поход като пикник с хилядни стада овце и волове след войската и сека вечер чевермета...Плюс това се забравя,че е имало много повече дивеч и риба от сега..Ми то монголските походи тогава трее са мисията невъзможна предвид дължината им...

[Gaden Gogi]

60K мамуни от лов и риболов за да ги изхраиш значи 20% от тях с това да се занимават, което освен това значи че ще с епридвижват и по-бавно. Отделно то грабежа е хубаво, но също отнема времем, освен това трябва д аима от къде да се ограби.... колкото до "стига", то го е казал човекът "раната прай борбата"...отделнов един от източниците се псоменава че са гладували. Не е ли възможно сле дпреминаването на балкана Бг-тата избягали по планините да са атакували логистиката на Никифор?

[monte christo]

Неуважителния тон е гаранция за несигурност в собствените думи.И дай най-после някакви цифри понеже се мяташ от 15-20 хиляди до към 40 000.А някои много по-добри от тебе в материята (признавам си ,че и аз не съм впечатлен от твоите знания) казват,че Византия е разполагала с от 120 до 200 хилядна армия като цяло, която естествено не е могла да бъде впрегната цялата на едно място и в една кампания предвид територията и постоянните външни заплахи. И как живееш с това вътрешно противоречие,че императора имал пари ама не можел да събере армия? Че тва не са доброволци или рекрути,а наемници -малко ли войнишки бунтове има заради неизплатени навреме заплати и направо отказ от битка? Икак ги натъкмяваш нещата е просто изумително -по какво се различаваш ти от Б.Д. аз не виждам -просто сте в различните отклонения на махалото от истината:-)

Тупане, прощавай за леко пренебрежителния тон. Уважителен тон имам само към хора, които са на ти с материята. Защо? Защото спокойно могат да помислят какво да пишат в темата (т.е. нещо съдържателно), която не искам да бъде на ниво осми клас, при това пропита с евтин патриотизъм, подплатен от прогимназиалните учебници.

Не държа никой да се впечатлява от знанията ми. Какво имам предвид? Невежеството не може да бъде причина за приобщаване и осмисляне на това що е то средновековна римска държава, политика, култура и прочее.

Къде съм се бил метнал на 15-20 000? Кога и къде? Посочи. Със сигурност има някои много по-добри от мен в материята, но повечето от тях не са българи. Звучи странно, нали? Аз отдавна съм преценил кой за какво става и съм анализирал каквото трябва. Повярвай ми, към днешна дата нивото на българската историография на тема ромейска армия все още може да се окачестви само с две думи - въпиющо невежество. Ромейската държава в един момент дори е разполагала и с 250 000 армия. Но тя, разбира се, не е била полева. И не по времето на Геник. Опитай се да направиш разлика от военен потенциал и полева армия. Нашите учени не са я направили досега! Цели 30 години седят мисловно на едно място. Инфантилност, какво друго да е ...

Тупане, някъде да съм твърдял, че императорът има пари, но не може да събере армия? Къде? И най-важното: говориш, че армията не била съставена от доброволци и рекрути, а от наемници. В голяма грешка си, приятелю! Армията, т.е. thesis (temata) е съставена изцяло от доброволци, на които им плащат "от време на време". Ама как така? Оставям те сам да разбереш какво имам предвид. Заради това се чумеря, когато казвам, че отиваме към ниво осми клас. В предишния пост споменах една думичка. Убеден съм, че ще я намериш. Ако гуглата не ти помогне много, графчето ще ти предостави негови "мат'риали". Друго - защо смяташ, че 40 000 души не са голяма армия? Та тя е много голяма за средновековните мащаби. Изключително голяма и страховита сила! Ти въобще знаеш ли арабите с какви по размер армии са завладели Сасанидски Иран и Северна Африка?
За натъкмистиката съм обвиняван вече от кого ли не. Знам си аз, че за нищо друго не ставам, освен за другар по чашка на Божо

[Thorn]

Имали са торби. В торбите за няколко дни. Имало е обоз. Товарни животни и коли.

[gollum]

Хане Тупане, не са толкова прости нещата, според мен и във въпросите за логистика/изхранване има много смисъл. Но по тях е писано в съответната тема за която споменах малко по-рано.Общо взето, има два варианта (основни и множество различни реализации):

1. изхранване на своя (съюзна) територия.

1.1 организирано, т.е. да има предварително създадена мрежа от пътища и военни складове, като допълнително има варианти местната администрация да осигурява при поискване определени количества провизии на предварително уговорени места покрай пътя или това да става по "военна линия" (мисля че най-често при Византия се практикува първия метод).

2.1 неорганизирано, като в този случай преминаващите войски опустошават територията.

Мисля че предимствата на предварителната организация са очевидни: спестяват се щети, но по-важното - ускорява се темпа на движение (ако войските ще се снабдяват сами, то това изисква време за изпращане на грабителски отряди и връщането им).

2. изхранване на чужда територия
Вариантите са общо взето четири:

2.1 обоз - т.е. армията (всеки отделен отряд или пък в отделни отряди) има обоз/и, които се придвижват по суша, най-често зад армията или пък успоредно с нея. Естествено, че единственото смислено средство са впряговете с двуколки или четириколки (каруци), най-често с някакви селскостопански животни (за "бавни" обози, т.е. за подсигуряване на пехотата) или коне (за кавалерията).
При екстрени обстоятелства са използвани и колони от животни без каруци - по-бързо, но се носи много по-малко (животните могат да носят много по-малък товар на гърба си, отколкото да дърпат).

(+) армията е независима от външни източници на снабдяване и сама си носи всичко необходимо;

(-) обозът е бавен (забавя движението на армията) и уязвим (трябва да се охранява);

(-) има ограничение в това за колко време може армията да се осигурява по такъв начин (можем да го изчислим, но едва ли повече от 20-30 дни), т.е. има нужда от редовни кервани със снабдяване или комбинация с морски транспорт или друга близка снабдителна база;

(-) така или иначе водата трябва да се осигурява отвън, т.е. трябва да се намерят достатъчно водоеми поне за животните.

2.2 по море - т.е. пренасяне на припаси по море до определен собствен снабдителен пункт (град с пристанище или укрепена база) или до предварително условено място, където ще се срещнат с наземните сили.

(+) по-висока скорост на движение от сухопътните кервани;

(+) по-голям обем товари;

(-) има нужда от пристанище за разтоварване. Или поне подходящ залив;

(-) има ограничение на далечината ако става въпрос за галери - по-малко при ветрилни съдове (които могат да носят повече освен това).

2.3 Без обоз - само каквото могат да носят войниците. В този случай обсегът е силно ограничен - войниците трудно могат да носят със себе си запаси за повече от 3-5 денонощия (т.е. 2 денонощия в едната посока, ако няма предвидена среща с обоз или посещение на снабдителен склад).

(+) нищо не забавя марша на войската, няма никакви допълнителни обекти за пазене;

(-) малък обсег, т.е. независимост;

2.4 Снабдяване от територията. Т.е. сами да търсят какво могат да намерят на чужда земя. Вариантите са да се изхранват от чужди запаси, те.. когато завладеят населено място да "опразнят" хамбарите и другите складове, да обират ниви и прочее, да се занимават с лов и риболов. Естествено, в релаността ще е комбинация от всичките методи.

(+) няма нужда от обоз;

(+/-) самият процес унищожава възможностите на противника за снабдяване, но и намалява полезността на самата земя ако целта е да бъде завладяна;

(-) значително се забавя темпа на движение на армията, защото определена (не малка) част от времето си тя трябва да прекара в осигуряване или търсене на храна;

(-) висока уязвимост, защото трябва да се разпръснат силите на отделни фуражирни отряди. Докато силите са разпръснати, армията е уязвима за нападение;

(-) сериозно ограничение върху размера на армията, която може да се придвижва едновременно. Т.е. налага се армията да се раздели на отделни отряди, които да се движат по отделни маршрути, т.е. да се разпредели наличната територия.

(-) Уязвим е за унищожаване на запасите от противника (т.е. той може сам да опустоши или скрие запасите, оставяйки настъпващата армия без възможност да се снабдява.

(-) ограничен "потенциал" на всяка територия, който лесно може да се изчерпи, т.е. при връщането си армията да не може да се снабдява, ако маршрутът й минава през същите земи.

Методът е подходящ за някакъв тип "разквартируване" на сили на чужда територия, при което се изхранват всяка от поверената й територия.

Реално са се ползвали всичките методи в някаква комбинация, в зависимост от обстоятелствата и ситуацията. Но да се смята, че снабдяването и логистиката са несъществени въпроси ще е неправилно, според мен. Погледнато от обратната страна, обаче, малки отряди са способни дълго време да преживяват в големи лишения и въпреки всичко да се придвижват. Проблемите обикновено идват с големите армии.
От друга страна, не бива да се пренебрегва и санитарната страна на нещата. Основният "бич" за армиите почти до ХХ век (общо взето, до въвеждането на консервите) е в уязвимостта им за болести. Колкото по.-големи са отрядите, толкова по-голяма е и заплахата. Толкова по-големи санитарни загуби ще търпят.

ПП Гоги, някакви конкретни сметки сме правили в посочените теми.

[monte christo]

Стига с тия баки и котелки -как са изхранвали 600 000 българска армия, как Октавиан е изхранвал 72 легиона.. Става дума за 15-20 дневна кампания - квото не е достигнало от грабеж предполагам са си носили некви походни запаси...Аз не си го представям тоя поход като пикник с хилядни стада овце и волове след войската и сека вечер чевермета...Плюс това се забравя,че е имало много повече дивеч и риба от сега..Ми то монголските походи тогава трее са мисията невъзможна предвид дължината им...

Преди да се заема да поучавам Stan (може би чак надвечер), да ти обърна още малко внимание

Изхранването на големите армии по тях времена е било нещо от изключителна важност. Въобще логистиката не е шега работа и не я подценявай. Походите определено са приличали (поне в началото) на пикник с хилядни стада овце и кози след войската, хиляди волове и мулета, олелия и прахоляк .. Ще започнеш да влизаш в час, споко )))

p.s. еее, Голъме, изпревари ме и ти ... не трябваше да ти чета онзи пост, а веднага да отразя Тупановския подход към тематиката

Модератори такива, вземете най-накрая да я обособите тази тема, както предложих одеве. Определено няма да се пише само за 811 г.

[monte christo]

Темата и епохата не а "мои" но все пак е интересн атема.

Въобще не се притеснявай. Важното е, че морските народи ни навестиха )) По цял ден с Одзавата, де Ройтер и сие мерите ... оръдията на Ямато, Бисмарк, Айова и Ришельо. Що торпедоносци свалихте със зенитките, що отсеци изпомпахте ...
Спрете се малко с тази WW2 и дайте малко сведения за скърцащите корита на ромейската флота. По какъв начин са ставали да речем десантите - повечко инфо за дромони и хеландии, при големи морски операции какъв тонаж е реквизиран от търговският флот и т.нат.

При всички случаи можете да бъдете много ценни, понеже ромеите осъществяват и морски походи срещу българите.