KIZIL DELI написа
Виж мнение
Още във времето когато Матанов беше доц. с това съм запомнил първата му лекция, на която съм бил. Още почнал не почнал изтърси лафа за "средновековната българска нация" и настана напрегната тишина. А той - "да, нация казах, какво се умълчахте. Омръзна ми да обяснявам на западни колеги каква е разликата между народност и нация. 
"
"Темата иначе е много интересна и според мен основният проблем за спора имало ли е или не демографски колапс през ХVв. е че не е ясно демографското състояние на българските земи през Х²²²-Х²Vв. По този въпрос няма цялостно изследване и априорно се приема, че през Х²²²-Х²Vв. българските земи били плътно населени, особено равнините. Да ама не. Последните години се напрупаха достатъчно археологически данни, които за съжаление все още тотално се пренебрегват от българските историци. По-горе се каза за вътрешността на Североизточна България че е била пуста още от края на Х-първата половина на Х²в. Първо от там са минали руснаците на Светослав, а след това и печенегите. Животът е оцелял само по крайбрежието на Дунав, Черно море и на долу по оста Русе-Шумен-Провадия-Варна. Опустошените в края на Х-първата половина на Х²в. огромни области в Добруджа и Лудогорието остават безлюдни през Х²²-Х²Vв. Подобна е картината в Тракия. Тези земи са изключително гъсто населени през Х²-Х²²в., в края на Х²²в. минават кръстоносците на Третият кръстоносен поход и унищожават всичко по пътя си. Каквото е оцеляло е довършено от Калоян. Вътрешността на Тракийската равнина след началото на Х²²²в. вече е представлявала истинска пустош, като население е оцеляло само в периферните райони разположени край планините. Така че преди да се говори за демографски колапс през ХVв. трябва да се състави достоверна картина за Х²Vв., т.е. преди да дойдат османците, но тази картина да конкретно за всеки район. Т.е. тряба да има достоверна база за сравнение е не голи предположения. Това че Видинско през Х²Vв. е било изключително гъсто населено, въобще не означава, че по това време и земите между Ямбол и Капитан Андреево са били толкова гъсто населени. Едниственият район за който има цялостно изследване на поселищната мрежа през средновековието и османския период е средното течение на Струма - между Кресна и Кулата и данните категорично показват, че селищната мрежа от предосманския период се е запазила и през ХV-ХV²в. А че османците са поизклали, че са поробили или потурчили известен брой българи - това спор няма. Въпросът обаче е колко и бройките посочени от Гандев, дори във второто коригирано издание са абсолютно нереални.
) и играе важна роля в консолидацията им преди възраждането на балканките национализми, това е принадлежността им към православната християнска култура. Това прави Владислав Граматик нито български, нито сръбски, нито македоснки 
книжовник, защото неговото дело е с еднакво важно значение за всички православни народи на Балканите. Рилският манастир е християнски културен център на Балканите, и пр.
Сега вече не ми се пише толкова. Само искам да отбележа, че гърците в Станимака и навсякъде из вътрешността на нашите земи, където са обградени с българи, проявяват проявяват учудваща устойчивост и аз лично не познавам случай на асимилиране на гърци от българи през средновековието - християнско и османско - и през Възраждането. Отелни примери, предполагам са се случвали, но установеното правило е точно в обратната посока - българи да са асимилирани. Всичко това говори за по-високо развито чувство на идентичност, култура и самочувствие и според мен не е продукт на Възраждането. През този епоха просто се стига до поляризация, защото тогава както гърци, така и българи навлизат на нов етап от народностното си развитие - модерната нация и, разбира се, гърците отново са по-напред, поради което и широко се шири т. нар гъркомания, което си е нашенски евфимизъм за съответния асимилационен процес. Спирам се на тази аргументация, защото от средновековието са запазени много източници, в които византийците се дължат неласкаво към българите и от които си личи, че ги смятат за по-долни от тях, но все пак те са продукт на интелектуалната традиция. Това, разбира се не значи, че българи и гърци през ХV-ХV²² са били отявлени врагове, ненавистните чувства между тези народности започват да намаляват още преди завоеванието, но очевидно старата традиция допринася те да бъдат ясно разграничими и помежду си, и за чужденците. Благодаря на Кухулин за статията от постинг 478. Много интересна, а и ми помогна да забравя яда си, че ми изчезна написаното. Ще бъде полезна на всички, к. се интересуват от темата и мисля, че отговаря на въпроса на Къзъл Дели за тези народности, които са нямали държава, но имат ясна идентичност. Изобщо този автор ми отвори очите. Сигурно ви се е случвало да гледате нещо, а да не го забелязвате, познанията да са ви в главата, а да не можете да ги избистрите и в един момент някаква такава работа да ги подреди. Отново се вижда, че най-добрият подход е "слизането" към разбиранията на хората от миналото и изоставянето на тези от съвременността. Ние забравихме родовият приззнак, който изтъква авторът за определящ фактор на средновековната народност/нация, а действително в житията на българските светци от средновековието там, където се упоменава народностната принадлежност, се казва "по род българин" или от "български род". Другите въпроси ги подминавам засега, защото бързам. Днес синът ми има рожден ден!
Имаше един сърбин, дето изкова мисълта, че това е факт със затихваща сила, валиден преди 700 години и то защото нямали (румънците) държавнически традиции като "бугарите и србите". Отвсякъде оборимо като историческа фактология, обаче е пример за приемане на другия до теб, заради някакви бая отдалечени реалности. Разправям го това, защото ми хрумна, че подобна мисловна схема сигурно е съществувала тогава, пък и сега я има (македонците).
Comment