_magotin_ написа
Виж мнение
Курт:Напълно се солидаризирам с Маготин, за историческата проза, наречана още "фолк-хистори" или чалга-история, по нашенски.
Но когато се пише за прабългарите и прабългарския език, в това число и за Съкровището, поради повече от очевидно-безспорните дълбинно-емоционални и подсъзнателни връзки и вътрешни корелации на проблема с националната ни народопсихология, не става въпрос единствено и само да се добият или извлекат някакви конкретни научни резултати, които ще станат достояние на много тесен кръг специалисти, а трябва и дори е повече от задължително в подходяща форма и начин тези резултати да се направят достояние и да се доведат и до по-широк кръг читатели.
Моят леко опоетизиран и въпреки това очевидно-безспорно също научен стил на изразяване е силно продуктивен и ефективен и в тази насока, видно не само и толкова от радушния прием сред най-широк кръг читатели, който получи монографията ми още при излизането си, но и от неимоверното и донякъде смущаващото ме понастоящем в Интернет разпространение, интерпретации, реинтерпретации и други, както на тази ми книга, така и на други мои студии върху прабългарите и прабългарския език, която не толкова ласкаеща или радваща ме, колкото безмерно задължаваща ме ситуация може да се наблюдава и в този форум, като се проследи най-малкото по броячите на панела на темите.
ПРОИЗХОД И ПРИНАДЛЕЖНОСТ
НА ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ “НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ”
Така предложеният, обоснован и доказан като прабългарски, прочит и превод на Надпис ¹ 21 от Златното съкровище “Надь Сент-Милош” обаче, наред с всичко това, се нуждае още и от съответната етнолингвистична идентификация и атрибуция, която по съдържание и в действителност не е нищо повече от обосновка и доказване на българския произход и принадлежност на Съкровището и достигането до която идентификация и атрибуция задължително преминава през набелязването и формулирането на някои по-общи, теоретико-методологически положения или принципи, а така също и през критичния и обобщително-заключителния анализ и оценка на по-главните и основни измежду общо взето немалкото горепредставени тези и хипотези за произхода и принадлежността на Съкровището, така че техният набор и състав да се сведе до априори предполагаемия и допустим брой, равен на единица.
Именно по този начин в крайна сметка и в края на краищата може да се обоснове и изгради и необходимата и търсена в случая най-обща, завършено-пълната, вътрешно последователната и непротиворечива теория за Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”, която по един съвсем прост и ясен, но и категорично-недвусмислен начин да разкрие, посочи и обясни от една страна всички негови основно-съществени черти и особености и от друга страна, да сложи най-после край на множеството предположения и хипотези, но по-точно на множеството манипулативни спекулации и фалшификации относно състава, произхода и принадлежността както на Съкровището като цяло, така също и на всеки един негов компонент, дори и най-дребен детайл поотделно или пък в неговата взаимовръзка и цялост с еднородната му група от детайли.
Принципи на разкриването и посочването
произхода и принадлежността на Съкровището
При така направения и предложен до тук прочит и превод на Надпис ¹ 21 от Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” и преди да формулираме в явен вид произтичащото от него заключително обобщение относно неговия произход и принадлежност, изключително важно, полезно-целесъобразно и направо задължително е в един по-общ, метатеоретичен план да се поставят и обсъдят някои, пределно общи и абстрактни въпроси и проблеми по принцип, просто така, като методология, без ограничително-направляващата рамка на която, в повечето случаи само имплицитно-скрита, не минава никое изследване, колкото и неговите автори да си мислят, че са вън или освободени от нея, и която методология, както е много добре известно от гносеологията, теорията на познанието си има своя обективно-съдържателен от една страна и субективно-процесуален аспект или план от друга.
Крайната цел на едно такова поставяне и обсъждане е да се изведат и формулират необходимите тук и достатъчни на брой интегративно-обобщаващи и прескриптивно-насочващи основни положения или казано по-накратко, принципи, в светлината и с помощта на които от изключително голямото, изложено и специално анализирано и преценено досега множество от историко-културологически, палеографски, лингвистически и др. сведения, факти и данни за Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”, които по същество до тук и до този момент са все още сурово-неорганизираното конкретно-емпирично знание за него, да се привлекат, пресеят, систематизират, обединят, анализират и преценят на едно пределно високо, но и достатъчно абстрактно ниво на анализ и обобщение само субстанциално-същностно релевантните и значими от тях, така че на изхода вече да сме постигнали и стигнали до единствено възможното и меродавно заключение относно етнолингвистичния произход и принадлежност на Съкровището.
Това заключение, разбира се, може да се формулира и съответно да съществува единствено и само под формата на поредица от съждения и умозаключения или казано по-общо само констатации, визиращи един или друг по-частен аспект или страна на проблема и органичното цяло и форма на съществуване на които констатации, които по вид и характер са вече абстрактно-рационалното знание за обекта на изследване, е пак най-общата теория на Съкровището, току-що аргументирана и представена в аспекта на нейния генезис или възникване и образуване и гносеологическа функция, съществено-главното при което е това, че тя се изгражда и създава на основата на не много на брой доминантно-водещи и субстанциално-съществени факти и събития от една страна и от друга страна тази теория генерира и проектира под формата на закономерно и по необходимост произтичащи от нея следствия изводи и заключения достатъчно голям, но все пак чувствително по-ограничен брой нови факти и събития, които вече разкриват и дообясняват по един напълно категорично-задоволителен начин коя да е страна или особеност на Съкровището, останала изобщо неразкрита или задоволително необяснена досега.
Първата и много сигурна констатация в обективно-съдържателния теоретико-методологически план, до която се достига, в процеса на по-внимателното и отблизо запознаване и анализ на множеството най-разнообразни тези и хипотези за произхода и принадлежността на Съкровището, е че техните автори, в това число и езиковед тюрколог “на световно ниво” като унгарския проф. Д. Немет, нямат достатъчно ясна представа за генеалогията, набора и състава и вътрешноструктурните взаимоотношения по хоризонтала и вертикала на европейските тюрки изобщо и на българските племена и народи в частност през Късната Античност и Ранното Средновековие и особено за хронологията на тяхното преминаване границата между Азия и Европа и за тяхното разпределение и установяване заселване по отделните области и региони на Източна, Югоизточна и Средна Европа, където средоточие главни центрове на това основно разпределение и установяване заселване последователно са Поволжието, Кавказ, степите на Южна Русия, Балканите, Карпатският басейн и Унгарската равнина.
Цитат:
Една Жена написа:
Новопрочитник, признавам че съм пълен лаик и едва ли мога да допринеса с нещо за темата, но се интересувам докъде назад в историята може да се идентифицира една народност и по какви белези? Т.е. какво право имаме да твърдим, че ние сме наследниците на някакви прапра...
Една Жена написа:
Новопрочитник, признавам че съм пълен лаик и едва ли мога да допринеса с нещо за темата, но се интересувам докъде назад в историята може да се идентифицира една народност и по какви белези? Т.е. какво право имаме да твърдим, че ние сме наследниците на някакви прапра...
Според мене етническата атрибуция на дадена общност или както вие се изразявате – нейната идентификация като народност, се прави на основата и с помощта на вътрешно свързан и единен комплекс от неимоверно голям брой признаци, съдържанието на които отразява съществените черти и белези на нейния произход, прародина, разпространение, антропология, език, социално-политическа организация, материална и духовна култура.
===============================================
ПОЯСНИТЕЛНО ДОПИСВАНЕ (4.06.07): От вътрешно-научна гледна точка и вън или независимо от функцията им на идентификационни, въпросните признаци не са нищо повече от научни факти, в съдържателната страна на които са синтезирани и закрепени, прекараните многократно през горещата реторта на научния анализ-синтез на прабългаристичното научно познание всички без изключение достъпно-налични исторически, лингвистически, епиграфически, палеографически, археологически, антропологически, етнографически, етногеографски и други сведения и данни.
===============================================
Науката е единствената форма на натрупване, съществуване и функциониране на този комплекс и понеже вие очевидно ме питате за прабългарите, трябва съвсем отговорно да заявя, че у нас Науката Прабългаристика е вече достатъчно развита, нейният комплекс включва и съдържа, ако не неимоверно голям, то поне достатъчен брой от признаци, за да се осъществи тяхната етническа атрибуция, което всъщност е и направено много отдавна.
===============================================
ГАТАНКА ГОЛЯМА ЗАГАДКА САМО ЗА УМНИ ДРЕВНОБЪЛГАРИСТИ (13.06.07): Етно-лингвистическата принадлежност и произход на прабългарите се характеризира с различни диагностико-оперативни стойности за отделните дялове или научни дисциплини на Прабългаристиката - по-големи примерно за лингвистиката и по-малки, да кажем, за етнографията, като за всяка една от дисциплините тези стойности се повишават с приближаването към изходната точка на етно-глотогенезата и обратното.
===============================================
Голям шанс за нашата прабългаристика е това, че тя има немалък брой сестри по Света - японска, китайска, руска, чувашка - най-голямата и най-мъдрата сестра, защото чувашите са единствените живи наследници на прабългарите - австрийска, канадска и др., които като цяло образуват великото семейство на Световната Прабългаристика.
А не по-малък шанс за Световната Прабългаристика пък е това, че тя с определена своя част и под определен ъгъл лежи и се разполага вътре и си взаимодейства двустранно и много интензивно-успешно с огромната научна област Световна Тюркология.
Пчеличките в огромния кошер на Световната Прабългаристика в никакъв случай не работят съгласно добре известния у нас принцип “Всеки работи това, което не му е работата.”, който принцип е добре да онагледим чрез следния достатъчно ясен и много близък до душата на всеки четящ българин, пример: През последните 2-3 десетилетия прабългарите са предмет просто на патологично нездрав и брутално-агресивен интерес натиск от страна на един от друг по-тъмни балкански субекти, като се започне от ст.н.с. д-р Г.З., който е счетоводител по образование и е на постоянен щат в Икономическия институт на БАН, но въпреки това е с много сериозни и напълно основателни, не само според мене, претенции за бащинство върху особено модната и силно нашумяла напоследък по всички краища на Света псевдонаука за прабългарите, наречена древнобългаристика, два от трите основни дяла на която са филолого-лингвистически – епиграфика и етимология; откровеният епигоно-адепт на Г.З. - ст.н.с.-доц. д-р А.Б. е специалист по минералогия, но издаде книга, в която докато ни разказва за камъните и минералите по Памир, съвсем леко и непринудено, просто като един древнобългарски гений, така между другото реши и извечния проблем за произхода на тяхното народностно название; чудовищно-уродливо мутиралия пак на същия епигоно-адепт ветеринар д-р Кучкарски, който с безкрайно-жестоко садо-мазохистично настървение, страст и наслаждение и до края на Света ще продължи да изражда прабългарите от повече от мижавите тохари и така юристи, журналисти, действащи и недействащи вече офицери от всички видове и родове войски, инженери и техници, архитекти, учители, хуманни и ветеринарни лекари, астрономи, агрономи, екстрасенси, художници, културолози, литературоведи, поети и писатели, кой както може и с каквото може, ректори и заместник-ректори, директори на научни институти и музеи, депутати, министри, всякакви съветници, чиновници и експерти, асистенти, доценти и професори по философия и още по какво ли не, младши, старши и всякакви научни сътрудници, историци, археолози и езиковеди, последните от които по принцип винаги са работили в много отдалечени от прабългаристиката области, но независимо от това винаги и навсякъде настояват именно тяхното мнение да се счита за най-меродавно,...
===============================================
ДОПЪЛВАЩО ДОПИСВАНЕ (7.06.07): ...много странни сценични таланти, преподаватели от Театралната Академия, режисьори, постановчици направо върху заледените склонове на Еверест, пътешественици из хиндустанската джунгла и звероукротители, медиуми, врачки по топоними, кметски наместници на 500 населени места в Индия, езиковеди индо-иранисти от най-висока класа, просто мъже на 50 с по-ярко изявено отношение към трепетно пърхащи край тях госпожици на попреминала възраст.... - вж. нашия коментар от Юни 05, 2007 11:33 am, стр. http://www.mediapool.bg/phorum/viewt...r=asc&start=15
===============================================
- всички тези в един глас утвърждават и разпространяват откритата, обоснованата и доказана от Бащата и Учителя едновременно, Единствената и Велика Истина, че древните българи и техният език са с ирански произход и принадлежност.
===============================================
НАЙ-ЧИСТОСЪРДЕЧНО И БЕЗКОРИСТНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ (11.06.07): Изкористяването на всеки висок идеал го убива този идеал и ползва единствено и само неговите убийци.
===============================================
Лично на мене най-много ми харесва формулировката на проф. Ив. Добрев, че прабългарите са частично иранизирани тюрки, ако вече не сте чели книгата му или пък ако не можете да си я намерите, разширеното й резюме е на адрес http://bolgnames.com/text/Treasure.html - ще имате възможността да разгледате и най-богатата колекция от фотоси от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош.
Но вие същевременно ме питате и за нашето право… - ако в най-добрия случай, може да се докаже, че прабългарите и славяните в навечерието на тяхното сливане и преливане в българска народност са били числено приблизително равни, то тогава безспорно ние имаме пълното и законно право да твърдим, че сме техни наследници, но само и единствено на 50%, като този процент може да се окаже и по-голям, но и по-малък - Науката Прабългаристика засега не е дала своя категорично-окончателен отговор на този въпрос, защото според мене тя все още събира материал и гради именно този сектор от своя комплекс от съответните признаци.
Позволете ми да не се съглася с евентуалното ви възражение, че народите не са колби с течност и тяхното смесване не може да се измерва в проценти, но задавайки ми и тази гатанка, бих ви помолил да ми съобщите поне задоволително работещата мерна единица, с която да измерим още по-вярно и по-точно онзи вече толкова далечен и сложен етногенетичен процес, известен в нашата медиевистика предимно като славянизация на прабългарите, откъдето всички ние много добре разбираме, че при точно така поставен въпрос, неговият отговор във всички случаи ще е несъмнено предпоставен за сметка на единия и в полза на другия от моите два възможни отговора.
===============================================
ДООБЯСНИТЕЛНО-МНОГОЗНАЧИТЕЛНО ДОПИСВАНЕ (2.06.07): Особено когато славянизацията на прабългарите никога не се е състояла напълно и докрай (проф. Стр. Димитров).
===============================================
И все пак моето съгласие с вашето възражение се мотивира и задава от задължителното за мене слизане под повърхността на нещата, където трябва много ясно и точно да се види, оцени и измери с мерната единица на всяка една от отделните науки, прабългарското наследство в антропологията, езика, социално-политическата организация, материалната и духовната култура на съвременните българи – по мои впечатления единствено в лингвистичната област можем да говорим за някакви що-годе сносни резултати, но и там има да се прави още много.
Ето така изглеждат нещата в количествен аспект, но те може да се прецизират и от гледна точка на качеството резултат от славянизацията, в аспекта на което отговорът на вашия въпрос се очертава по следния начин:
С масовото покръстване на прабългарите и славяните през 866 г. се засилва и отива към своя край започналата много преди това славянизация на по-голямата част от прабългарите под формата на взаимна етнолингвистическа интеграция, сливане, смесване и кръстосване или метисизация на числено близките местни прабългарски и славянски племена до смесено-кръстосаната, метисизираната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност, вътре в която прабългарите се преливат, запазват и продължават да съществуват във и посредством славянобългарите или още по-точно само в българите, но не като нещо собствено-наследено, изолирано-самостоятелно и единно цяло, а под формата на външно привнесени, сравнително различно-чужди, отделно-разпръснати или дисперсни, по-дребни или по-едри частици съставки, пък даже и на цели комплекси или агрегати от елементи на техните език, материална култура – облекло, храни и хранене, стопанство и поминък; духовна култура – приложно изкуство, народни песни, приказки и сказания, обичаи и обреди, вътре в които солидно-осезаемо място и роля заемат и играят например наследените от прабългарите шамански ритуални действия и песни; но особено и най-вече на тяхната антропология, какъвто е случаят например с тураноидния расово-антропологичен тип, който под формата главно на своя изконно-първичен, автентичен и най-чист вид, а така също и под формата на неговите по-късни и вторично-производни разновидности безспорно е основният и най-широко разпространеният расово-антропологичен тип сред съвременните българи.
И именно поради сегашното наличие, проява или функциониране и развитие в по-късните и съвременни българи на всички тези прабългарски съставки или елементи, а макар и по-рядко, но и на цели комплекси или агрегати от такива съставки, ние българите сме първите след чувашите и единствените в Света, напълно легитимните и преки наследници и продължители на прабългарите, а те пък самите се явяват наши най-скъпи и съкровени велики предци.
На етапа и в процеса на обсъждането и анализа на всеки научен проблем обаче, не всичко важно и съществено е достатъчно ясно и отчетливо, затова е много добре накрая да има изводи:
1. Прабългаристиката е единственото място и среда, в рамките на която може и трябва да се осъществява етническата атрибуция на прабългарите и техния език.
2. Прабългарите са частично иранизирани тюрки, а техният език е тюркски език.
3. Съвременните българи са в най-добрия случай наполовина, но въпреки това напълно легитимните, единствените и преки наследници и продължители на прабългарите.
Най-сърдечно Ви благодаря, Уважаема Госпожо, за този наистина много хубав въпрос.
/. 
Comment