Езикът на прабългарите
Collapse
X
-
1. Думата "мандра" е гръцка (БЕР).А в http://www.protobulgarians.com има и други интересни статии като например тази за случаите с носов изговор на гласни, напълно чужд на тюрките - онгъл, мандра, Пресиан/Пресиам и др., нуждаещи се от обективен прочит.
2. Носовите гласни в славянския праезик произлизат от съчетания -om/-on , -em/-en пред съгласна.
3. Писаниците на www.protobulgarians.com/Chuvashi.htm и др. подобни нямам никакво желание да коментирам.Comment
-
Само в славянския?! Носовият изговор е /бил/ обичаен и за други ИЕ народи. Помисли си как говорят французите. Много носово, нали? Че и англичаните покрай тях говорят малко на носа си. Даже вероятно само за ИЕ народи е характерен този признак.
А защо тук трябва да го извеждаме непременно от славяните, това пък аз няма да коментирам.Comment
-
Не съм ги разделял по автори, за да не се създаде прекалена разпокъсаност. Дори се чудех дали да не направя обединена версия на думи от средновековни текстове и думи от съвременен български, като β-версия на нещо като прабългарски етимологичен речник. При първата група мисля че няма кой знае какви спорни моменти относно прабългарската им принадлежност. Повече разногласия има при думите в съвременния български език, които наистина могат да се разделят по автори, или поне спорните думи, тъй като прабългарският произход на една част от тях се приема почти единодушно. В списъка на думите от съвременен български съм спестил също така онези, срещащи се и в средновековни текстове, за да избегна повторенията и за да не се създаде погрешно впечатление относно обема на прабългарските остатъци.Би била по-пълна информацията, ако се даде коя дума от кой източник е, те и без това не са много, могат просто като цифри след думата да се посочат.
Най-хубавото в случая е, че са спестени всякакви предположения и изводи за произход, просто само данни, четенето на които би трябвало да е изчистено от всякакви емоционални пристрастия.
Колкото до етимологиите, действително такива не са посочени, но пък са дадени преводи, някои от които са напълно сигурни, а други са в една или друга степен спорни.
Използвам случая, за да повдигна въпроса за твърде спорния превод на думата “саракт”. Според Бешевлиев, sarak (σαρακ-τον=φωσα-τον) “войска на фронта или в бойна готовност”. (Бешевлиев 1981: 31). Според Р. Рашев пък това е вероятно диалектно произношение на гръцкото харакс, което означава “землен вал”, който може да има и допълнителна дървена конструкция. Оттам той свързва Хамбарлийския надпис с вала “Еркесията”, издигнат между Берое и Черно море вероятно през лятото на 812 г., преди превземането на Месемврия, която не се споменава в надписа. (Рашев 2007: 125; 2008: 17). Превежда се също и като “държава”, което според мен, логически никак не се връзва с текста от надписа: “От Бероя... Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боила Тук, а стратезите Вардан и Яни са му подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Девелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боилът кавхан, а Кордил и Григора немо подчинени стратези.” Затруднявам се обаче да свържа по някакъв начин и думата *jarak "цепнатина" с Крумовия саракт.
Това ме заинтригува. Можеш ли да дадеш повече подробности?
Преди време бях подхвърлил една хипотеза, според която Вунд, Вананд, вхндр и др. подобни, са форми на племенното название оногондури/уногондури, превеждано като “десет огури”, дължащи се именно на поставянето на v- пред начално o- в старотюрк. on (“десет”). Дали обаче това е достатъчно издържано, или е по-вероятно името да е предадено чрез някои особености на арменската фонетика, тъй като в други източници това име май не се среща в подобни форми?
Вокалната хармония не е 100% задължителна при всички думи и има доста изключения, като напр. чув. анне ("майка"), атте ("баща"). Освен това, вокалната хармония не важи за сложни думи и за заемки от чужди езици. На всичкото отгоре, в някои тюркски езици вокалната хармония напълно отсъства, като например, в узбекския.
Прабългарските думи са достигнали до нас, изкривени през славянския или гръцкия език, а в някои случаи може би последователно през гръцки и славянски. Така напр. багатур>боготор, богатыр; ичиргу>чръгу и др. Гръцката азбука може би не съответства напълно на фонетичните особености на прабългарския език, поради което е възможно отделни думи да не са били съвсем точно записани. Както е казал Черноризец Храбър, “Но как може да се пише добре с гръцки букви „бог” или „живот” и пр.” Това нагледно се вижда и във въпросната дума естрогин, записана в един и същи надпис веднъж като εστρωγυν (estrogin), а малко по-долу като εστρυγην (estrygin). Дали второто записване не се доближава поне малко до представите на “учения” Иван Танев Иванов за вокалната хармония?
Освен това, преводът на думата естрюгин не е съвсем сигурен. Иван Венедиков свързва този термин с растението естаргон (Artemisia dracunculus), на което коренът прилича на змия и на което названието идва от гръцката дума дракон „змей”. Думата естаргон няма тюркски произход, но е широко-разпространена сред народи от различни езикови групи - романски, германски, арабски, тюркски, славянски, угрофински и други народи. Така напр. фр. estragon; англ. tarragon; нем. еstragon; шв. dragon; араб. aṭ-ṭarḫu^n; тур. tarhun; рус. эстрагон; унг. tárkony; Френският турколог Ж. Дени забелязва прилика между естрогин и Strigonium латинското название на унгарския град Esztergom и руското фамилно име Строгонов или Строганов, което има татарски произход. Между другото, вокалната хармония е характерна и за унгарския език, но както виждаме, и там това не е общовалидно правило.
В заключение, ако хипотезата за нетюркски произход на думата естрюгин е вярна, законите за вокална хармония в никакъв случай не важат при нея.
P. S. Накрая ще си позволя кратък коментар на статията от И. Т. Иванов, която май съм чел и по-рано:
Написаното в тази “статия” мисля, че преследва точно определена пропагандна цел. Тя е същата като целта на всичките псевдонаучни материали в www.protobulgarians.com, за което много показателен е следният цитат:
“една остаряла, натрапена от вън и вредна за българщината хипотеза, че древните прабългари били хуно-тюрки”
Не зная коя е най-полезната за българщината хипотеза, но знам, че Иван Танев Иванов, Петър Добрев и фондация “13 века България” са вредни за българската наука. Преди време бях предложил една англо-саксонска теория за произхода на прабългарите, но интересно, защо тя не намери достатъчно привърженици. Не ви ли харесва да сте англо-сакси повече, отколкото да сте бактри?
А расистки изцепки, като цитираните по-долу, отново демонстрират какви са подбудите на автора и демонстрират колко “научен” е неговият подход. Това е чиста проба избиване на расови комплекси както от БЮРМска, така и от негова страна:
“Следователно, ние можем да въздъхнем с облекчение – край вече на сърбо-македонисткото твърдение, подкрепено и от нашите тюркисти, че “вие, бугарите сте татаро-монголи”!”
“Радвайте се бугари, най-лошото в което сърбо-македонистите могат да ни обвиняват от сега нататък е, че сте само “чуваши”!”
“Обаче, ако се опитаме да преведем тези календарни термини с чувашки думи (най-"успешното" сравнение е "вечем" с "вич" - три) ще получим календар, бъкащ от исторически грешки.”
Това беше абсолютно некомпетентно изказване.
“Напротив, ако преведем тези термини с източно-ирански числителни редни (само те съдържат окончанията -ом, ем!!) ще получим календар без грешки и противоречия!”
А това пък беше два пъти по-некомпетентно и манипулативно изказване. Първо - защото такива окончания не се съдържат само в източно-иранските числителни, и второ – както и да превеждаме числителните в календара, няма отърване от противоречия и грешки.
“Освен това, историята и произхода на чувашите са относително добре известни и се знае, че между чувашите и древните българи няма етническо родство. Чувашите са потомци на племето САВИРИ (САБИРИ), които се появяват в Северна Берсилия малко след хуните (370 г.).”
Първо, произходът на чувашите не е чак толкова добре известен, макар и да се предполага с голяма доза вероятност те да са потомци на суварите, макар и да не ми е съвсем ясно по какъв точно закон "р" е станало "ш". Второ, според ал-Бируни: “die Bulgaren und Suwaren eine besondere Sprache spechen, die aus dem Turkischen und Chasarischen gemischt ist.”Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 27-09-2008, 15:50.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.Comment
-
еха... прабългарите викали на слона лъв... нищо че имаме град Слон, а лъвът е тотемно животно... обаче пак на арслан- остава аслан.... сега последно кое е вярното? и ако е вярно кога става?
//пп. да не се бъртка с "Хрониките на Нарния" който разбира се са древени прабългарски... /
ппп. естрагон... естроген... еструс... връзката нищо ли не ти говори.... просто се учудих от наглоста една толкова ясна дума да се обявява за тюркска... в тъпото растение има толкова фитоестрогени че може да предизвика лъжлив еструс или аборт... http://en.wikipedia.org/wiki/EstrusLast edited by tonev; 27-09-2008, 14:52.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Не знам кой я е обявил за исконно тюркска дума. Това обаче не означава, че не е прабългарска, т. е. заемка в прабългарския език, където се предполага, че е придобила и друго значение - "люспест?". А при чуждиците вокалната хармония не важи.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.Comment
-
може да значи люспест само ако има такова изначално значение... още преди гръцкия... а та има и остров Тарос /исконната тюркска родина!!!/... ми не важи хармонията ма горе има и доста други стъкмистики... досега 2 от 2... ако имах малко повече знания... дали нямаше да заминат всичките.... слон също е много... висяща... няма време да видя как е по другите народи... но книга я отпишете...
а колкото доста от другите са китайски а не тюркски... и не ми ги слагаите да ми обяснявате каквото и да е с тях... не доказват нищо друго освен че китайската стена е пазила китайците от прабългарите....
Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Рашев заявява, че тюркският произход на "саракт" /jarak/ е незащитим, тъй като в древнотюркските домонголски езици такава дума не е регистрирана. Там държава е "ел", войска - "сю". Аз лично му вярвам, така че епитетите на И. Иванов изглежда имат своето основание.Използвам случая, за да повдигна въпроса за твърде спорния превод на думата “саракт”... Според Р. Рашев пък това е вероятно диалектно произношение на гръцкото харакс, което означава “землен вал”, който може да има и допълнителна дървена конструкция.
...Затруднявам се обаче да свържа по някакъв начин и думата *jarak "цепнатина" с Крумовия саракт. .”
А пък твоето затруднение е напълно разбираемо - невъзможното си е невъзможно.
Според него думата е гръцка и означава "фронт", "войска". Надписът е направен небрежно от грък на местно наречие, а прабългарски титли са изписани грешно.Comment
-
пич, какви славянски заемки като думата не е славянска? а немски заемки няма ли? или са още повече? по - произход - от китайски... кога е контактът - тюрки - китайци? а кога кой да е народ освен китайския вижда хартия? айде ясно - България съсед на Япония! http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%...82%D0%B8%D1%8F 2в - в Китай...В латвийски и литовски, че дори и във фински има доста славянски заемки (най-вече руски и полски).
книга: Формата küin е в староуйгурски (Древнетюркский словарь - там пише - произход: от китайски). Окончанието -ig може да е вторично, за да се означи "книга" (или "хартия" във волжкобългарския), а не "свитък". Впоследствие -g > -v (qolagur > kolovros) и така е заета в унгарски и мордовски. Т.е. фонетичните съображения отхвърлят армено-акадската хипотеза, която поддържа и Добрев (по принцип стари заемки от арменски в славянските езици няма.)Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Среща се само в славянските езици, а произходът на думата като резултат от наблюденията върху слонския начин на живот е твърде съмнителен. Нали не вярваш, че славяните са отглеждали слонове сред блатата в прародината си.
WORD: слон
GENERAL: род. п. -а́, укр. слонь (из польск.), др.-русск. слонъ (Афан. Ник., библия 1499 г.; см. Срезн. III, 422 и сл.), русск.-цслав. слонь (Златостр., Григ. Наз., Ио. Экзарх; там же), болг. слон, словен. slòn, род. п. slóna, чеш. slon, слвц. slon, польск. sɫoń, в.-луж. sɫóń, н.-луж. sɫon.
ORIGIN: Обычно рассматривается как искусственное образование от (pri)sloniti sę, причем ссылаются на указание "Физиолога" о том, что слон спит, прислонясь к дереву, ср. русск.-цслав.: егда хощетъ спати дубѣ ся въслонивъ спитъ, рукоп. Троице-Сергиевск. лавры No 729, л. 178 (ХV в.), по Карнееву (Физиол. 367), у Брандта (РФВ 24, 180 и сл.; 25, 232), так же Соболевский (РФВ 65, 415), Преобр. (II, 324), Младенов (591), Брюкнер (500). Связь *slonъ -- *sloniti sę носит скорее народно-этимологический характер, так как для наблюдений над образом жизни экзотического животного у славян было слишком мало возможностей. Неясно также отношение слав. *slonъ: лит. šlapis, šlajus "слон" (см. Соболевский, там же, 409 и сл.). Фонетически приемлемо предположение о заимствовании из тюрк., где наряду с тур., тат. arslan "лев" (см. Русла́н) имеется также тур., азерб., карач., балкар., крым.-тат. аslаn -- то же, кыпч. astlan (Радлов I, 546; KSz 10, 88; 15, 203); ср. Штрекель 58 и сл.; Фасмер, ЖСт. 17, 141 и сл.; Кречмер, Anz. Wien. Аkаd., 88, 1951, стр. 310 и сл.; 89, 1953, стр. 191 и сл.; Погодин, ИОРЯС 18, I, 29. Ср. дунайско-болг. ᾽Οσλάν(ν)ας ὁ βαγατούρ -- надпись на сиютлийской колонне (Archäol.-epigr. Мitt. аus Österreich 19, 238), по Бангу (WZKМ 13, 111 и сл.). Любопытно др.-польск. wsɫoń "слон" (Бельский, согласно Брюкнеру). Лит. слова, возм., вторично сближены с лит. šlãpias "мокрый" (ср. об этой группе слов Траутман, ВSW 306). Относительно отпадения начального гласного тюрк. слова ср. лачу́га, ло́шадь, лафа́. Совершенно иначе Оштир ("Slavia", 6, стр. I и сл.), который пытается сблизить это слово с егип., далее--Ильинский (ИОРЯС 23, 2, 196), который возводит *slonъ к *slорnь, привлекая др.-польск. sɫорiеń "ступенька, подножка", sl̃араć "топать" (ср. Брюкнер 500). О переходе знач., предполагаемого тюрк. этимологией, ср. выше, верблю́д.
TRUBACHEV: [Ср. еще Кипарский, ВЯ, 1956, No 5, стр. 137. Напротив, Якобсон (IJSLP, I/2, 1959, стр. 271) считает слав. слово загадочным и сближает его с тохар. kloŋ. -- Т.] (Vasmer's Etymological Dictionary)
Сигурно е незначителна подробност, но точно думата "саракт" липсва в списъка на И. Т. Иванов. (http://www.protobulgarians.com/Chuvashi.htm)Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 27-09-2008, 15:35.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.Comment
-
още стъкмистики да търсим ли? или ще доиде някой мод и ще забърше всичко?Рашев заявява, че тюркският произход на "саракт" /jarak/ е незащитим, тъй като в древнотюркските домонголски езици такава дума не е регистрирана. Там държава е "ел", войска - "сю". Аз лично му вярвам, така че епитетите на И. Иванов изглежда имат своето основание.
А пък твоето затруднение е напълно разбираемо - невъзможното си е невъзможно.
Според него думата е гръцка и означава "фронт", "войска". Надписът е направен небрежно от грък на местно наречие, а прабългарски титли са изписани грешно.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Comment
-
именно де... сега ако кажа че коя да е дума е общославянска заемка от българския - всички ще скокнат /и с право/ а ако кажа че е тюркска заемка минала през българския всички ръкопляскат... само че ако е общо славянска всички тези правила не важат! и трябва да изглежда по друг начин... така че... аз се придържам към по - вероятния вариант от слоня - подслоня... от там град Слон - подлон, убежище... което косвено подкрепя тезата на Рашев...Среща се само в славянските езици, а произходът на думата като резултат от наблюденията върху слонския начин на живот е твърде съмнителен. Нали не вярваш, че славяните са отглеждали слонове сред блатата в прародината си.
WORD: слон
GENERAL: род. п. -а́, укр. слонь (из польск.), др.-русск. слонъ (Афан. Ник., библия 1499 г.; см. Срезн. III, 422 и сл.), русск.-цслав. слонь (Златостр., Григ. Наз., Ио. Экзарх; там же), болг. слон, словен. slòn, род. п. slóna, чеш. slon, слвц. slon, польск. sɫoń, в.-луж. sɫóń, н.-луж. sɫon.
ORIGIN: Обычно рассматривается как искусственное образование от (pri)sloniti sę, причем ссылаются на указание "Физиолога" о том, что слон спит, прислонясь к дереву, ср. русск.-цслав.: егда хощетъ спати дубѣ ся въслонивъ спитъ, рукоп. Троице-Сергиевск. лавры No 729, л. 178 (ХV в.), по Карнееву (Физиол. 367), у Брандта (РФВ 24, 180 и сл.; 25, 232), так же Соболевский (РФВ 65, 415), Преобр. (II, 324), Младенов (591), Брюкнер (500). Связь *slonъ -- *sloniti sę носит скорее народно-этимологический характер, так как для наблюдений над образом жизни экзотического животного у славян было слишком мало возможностей. Неясно также отношение слав. *slonъ: лит. šlapis, šlajus "слон" (см. Соболевский, там же, 409 и сл.). Фонетически приемлемо предположение о заимствовании из тюрк., где наряду с тур., тат. arslan "лев" (см. Русла́н) имеется также тур., азерб., карач., балкар., крым.-тат. аslаn -- то же, кыпч. astlan (Радлов I, 546; KSz 10, 88; 15, 203); ср. Штрекель 58 и сл.; Фасмер, ЖСт. 17, 141 и сл.; Кречмер, Anz. Wien. Аkаd., 88, 1951, стр. 310 и сл.; 89, 1953, стр. 191 и сл.; Погодин, ИОРЯС 18, I, 29. Ср. дунайско-болг. ᾽Οσλάν(ν)ας ὁ βαγατούρ -- надпись на сиютлийской колонне (Archäol.-epigr. Мitt. аus Österreich 19, 238), по Бангу (WZKМ 13, 111 и сл.). Любопытно др.-польск. wsɫoń "слон" (Бельский, согласно Брюкнеру). Лит. слова, возм., вторично сближены с лит. šlãpias "мокрый" (ср. об этой группе слов Траутман, ВSW 306). Относительно отпадения начального гласного тюрк. слова ср. лачу́га, ло́шадь, лафа́. Совершенно иначе Оштир ("Slavia", 6, стр. I и сл.), который пытается сблизить это слово с егип., далее--Ильинский (ИОРЯС 23, 2, 196), который возводит *slonъ к *slорnь, привлекая др.-польск. sɫорiеń "ступенька, подножка", sl̃араć "топать" (ср. Брюкнер 500). О переходе знач., предполагаемого тюрк. этимологией, ср. выше, верблю́д.
TRUBACHEV: [Ср. еще Кипарский, ВЯ, 1956, No 5, стр. 137. Напротив, Якобсон (IJSLP, I/2, 1959, стр. 271) считает слав. слово загадочным и сближает его с тохар. kloŋ. -- Т.] (Vasmer's Etymological Dictionary)
Сигурно е незначителна подробност, но точно думата "саракт" липсва в списъка на И. Т. Иванов (http://www.protobulgarians.com/Chuvashi.htm)
Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Коя теза на Рашев подкрепя това, не разбрах? А името на крепостта Слон не е съвсем сигурно дали е славянско или прабългарско. Обърна ли внимание на това?: "Ср. дунайско-болг. ᾽Οσλάν(ν)ας ὁ βαγατούρ -- надпись на сиютлийской колонне (Archäol.-epigr. Мitt. аus Österreich 19, 238)". Не че е кой-знае какво доказателство, но все пак...
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.Comment
Comment