Thorn написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Езикът на прабългарите
Collapse
X
-
случайно прелитащ написа Виж мнениеА в http://www.protobulgarians.com има и други интересни статии като например тази за случаите с носов изговор на гласни, напълно чужд на тюрките - онгъл, мандра, Пресиан/Пресиам и др., нуждаещи се от обективен прочит.
2. Носовите гласни в славянския праезик произлизат от съчетания -om/-on , -em/-en пред съгласна.
3. Писаниците на www.protobulgarians.com/Chuvashi.htm и др. подобни нямам никакво желание да коментирам.
Comment
-
napoletano написа Виж мнениеНосовите гласни в славянския праезик произлизат от съчетания -om/-on , -em/-en пред съгласна.
А защо тук трябва да го извеждаме непременно от славяните, това пък аз няма да коментирам.
Comment
-
Хана написа Виж мнениеБи била по-пълна информацията, ако се даде коя дума от кой източник е, те и без това не са много, могат просто като цифри след думата да се посочат.
Най-хубавото в случая е, че са спестени всякакви предположения и изводи за произход, просто само данни, четенето на които би трябвало да е изчистено от всякакви емоционални пристрастия.
Колкото до етимологиите, действително такива не са посочени, но пък са дадени преводи, някои от които са напълно сигурни, а други са в една или друга степен спорни.
napoletano написа Виж мнениеsarak-ton (при Бешевлиев превод на лат.-гр. fissa-ton "вид военен лагер") = *чарак-тон ~ *jarak "цепнатина" = лат. fissa!
napoletano написа Виж мнениеВероятно зад този закон се крият още бълг. думи, напр. кърлеж, чието извеждане от славянски корен (ЕССЯ) ми изглежда като "голяма доза стъкмистика".
napoletano написа Виж мнениеНачалните гласни o-, u-, ö-, ü- биват заменени с va-/ve-/vi-/vo-, като при това е възможна промяна в огласовката (веч-ем < *üč-).
tonev написа Виж мнениеспециално
Прабългарските думи са достигнали до нас, изкривени през славянския или гръцкия език, а в някои случаи може би последователно през гръцки и славянски. Така напр. багатур>боготор, богатыр; ичиргу>чръгу и др. Гръцката азбука може би не съответства напълно на фонетичните особености на прабългарския език, поради което е възможно отделни думи да не са били съвсем точно записани. Както е казал Черноризец Храбър, “Но как може да се пише добре с гръцки букви „бог” или „живот” и пр.” Това нагледно се вижда и във въпросната дума естрогин, записана в един и същи надпис веднъж като εστρωγυν (estrogin), а малко по-долу като εστρυγην (estrygin). Дали второто записване не се доближава поне малко до представите на “учения” Иван Танев Иванов за вокалната хармония?
Освен това, преводът на думата естрюгин не е съвсем сигурен. Иван Венедиков свързва този термин с растението естаргон (Artemisia dracunculus), на което коренът прилича на змия и на което названието идва от гръцката дума дракон „змей”. Думата естаргон няма тюркски произход, но е широко-разпространена сред народи от различни езикови групи - романски, германски, арабски, тюркски, славянски, угрофински и други народи. Така напр. фр. estragon; англ. tarragon; нем. еstragon; шв. dragon; араб. aṭ-ṭarḫu^n; тур. tarhun; рус. эстрагон; унг. tárkony; Френският турколог Ж. Дени забелязва прилика между естрогин и Strigonium латинското название на унгарския град Esztergom и руското фамилно име Строгонов или Строганов, което има татарски произход. Между другото, вокалната хармония е характерна и за унгарския език, но както виждаме, и там това не е общовалидно правило.
В заключение, ако хипотезата за нетюркски произход на думата естрюгин е вярна, законите за вокална хармония в никакъв случай не важат при нея.
P. S. Накрая ще си позволя кратък коментар на статията от И. Т. Иванов, която май съм чел и по-рано:
Написаното в тази “статия” мисля, че преследва точно определена пропагандна цел. Тя е същата като целта на всичките псевдонаучни материали в www.protobulgarians.com, за което много показателен е следният цитат:
“една остаряла, натрапена от вън и вредна за българщината хипотеза, че древните прабългари били хуно-тюрки”
Не зная коя е най-полезната за българщината хипотеза, но знам, че Иван Танев Иванов, Петър Добрев и фондация “13 века България” са вредни за българската наука. Преди време бях предложил една англо-саксонска теория за произхода на прабългарите, но интересно, защо тя не намери достатъчно привърженици. Не ви ли харесва да сте англо-сакси повече, отколкото да сте бактри?
А расистки изцепки, като цитираните по-долу, отново демонстрират какви са подбудите на автора и демонстрират колко “научен” е неговият подход. Това е чиста проба избиване на расови комплекси както от БЮРМска, така и от негова страна:
“Следователно, ние можем да въздъхнем с облекчение – край вече на сърбо-македонисткото твърдение, подкрепено и от нашите тюркисти, че “вие, бугарите сте татаро-монголи”!”
“Радвайте се бугари, най-лошото в което сърбо-македонистите могат да ни обвиняват от сега нататък е, че сте само “чуваши”!”
“Обаче, ако се опитаме да преведем тези календарни термини с чувашки думи (най-"успешното" сравнение е "вечем" с "вич" - три) ще получим календар, бъкащ от исторически грешки.”
Това беше абсолютно некомпетентно изказване.
“Напротив, ако преведем тези термини с източно-ирански числителни редни (само те съдържат окончанията -ом, ем!!) ще получим календар без грешки и противоречия!”
А това пък беше два пъти по-некомпетентно и манипулативно изказване. Първо - защото такива окончания не се съдържат само в източно-иранските числителни, и второ – както и да превеждаме числителните в календара, няма отърване от противоречия и грешки.
“Освен това, историята и произхода на чувашите са относително добре известни и се знае, че между чувашите и древните българи няма етническо родство. Чувашите са потомци на племето САВИРИ (САБИРИ), които се появяват в Северна Берсилия малко след хуните (370 г.).”
Първо, произходът на чувашите не е чак толкова добре известен, макар и да се предполага с голяма доза вероятност те да са потомци на суварите, макар и да не ми е съвсем ясно по какъв точно закон "р" е станало "ш". Второ, според ал-Бируни: “die Bulgaren und Suwaren eine besondere Sprache spechen, die aus dem Turkischen und Chasarischen gemischt ist.”Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 27-09-2008, 17:50.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
еха... прабългарите викали на слона лъв... нищо че имаме град Слон, а лъвът е тотемно животно... обаче пак на арслан- остава аслан.... сега последно кое е вярното? и ако е вярно кога става?
//пп. да не се бъртка с "Хрониките на Нарния" който разбира се са древени прабългарски... /
ппп. естрагон... естроген... еструс... връзката нищо ли не ти говори.... просто се учудих от наглоста една толкова ясна дума да се обявява за тюркска... в тъпото растение има толкова фитоестрогени че може да предизвика лъжлив еструс или аборт... http://en.wikipedia.org/wiki/EstrusLast edited by tonev; 27-09-2008, 16:52.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Comment
-
tonev написа Виж мнениепросто се учудих от наглоста една толкова ясна дума да се обявява за тюркска
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнениеНе знам кой я е обявил за исконно тюркска дума. Това обаче не означава, че не е прабългарска, т. е. заемка в прабългарския език, където се предполага, че е придобила и друго значение - "люспест?". А при чуждиците вокалната хармония не важи.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Comment
-
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнениеИзползвам случая, за да повдигна въпроса за твърде спорния превод на думата “саракт”... Според Р. Рашев пък това е вероятно диалектно произношение на гръцкото харакс, което означава “землен вал”, който може да има и допълнителна дървена конструкция.
...Затруднявам се обаче да свържа по някакъв начин и думата *jarak "цепнатина" с Крумовия саракт. .”
А пък твоето затруднение е напълно разбираемо - невъзможното си е невъзможно.
Според него думата е гръцка и означава "фронт", "войска". Надписът е направен небрежно от грък на местно наречие, а прабългарски титли са изписани грешно.
Comment
-
napoletano написа Виж мнениеВ латвийски и литовски, че дори и във фински има доста славянски заемки (най-вече руски и полски).
книга: Формата küin е в староуйгурски (Древнетюркский словарь - там пише - произход: от китайски). Окончанието -ig може да е вторично, за да се означи "книга" (или "хартия" във волжкобългарския), а не "свитък". Впоследствие -g > -v (qolagur > kolovros) и така е заета в унгарски и мордовски. Т.е. фонетичните съображения отхвърлят армено-акадската хипотеза, която поддържа и Добрев (по принцип стари заемки от арменски в славянските езици няма.)Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Comment
-
tonev написа Виж мнениеслон също е много... висяща... няма време да видя как е по другите народи...
WORD: слон
GENERAL: род. п. -а́, укр. слонь (из польск.), др.-русск. слонъ (Афан. Ник., библия 1499 г.; см. Срезн. III, 422 и сл.), русск.-цслав. слонь (Златостр., Григ. Наз., Ио. Экзарх; там же), болг. слон, словен. slòn, род. п. slóna, чеш. slon, слвц. slon, польск. sɫoń, в.-луж. sɫóń, н.-луж. sɫon.
ORIGIN: Обычно рассматривается как искусственное образование от (pri)sloniti sę, причем ссылаются на указание "Физиолога" о том, что слон спит, прислонясь к дереву, ср. русск.-цслав.: егда хощетъ спати дубѣ ся въслонивъ спитъ, рукоп. Троице-Сергиевск. лавры No 729, л. 178 (ХV в.), по Карнееву (Физиол. 367), у Брандта (РФВ 24, 180 и сл.; 25, 232), так же Соболевский (РФВ 65, 415), Преобр. (II, 324), Младенов (591), Брюкнер (500). Связь *slonъ -- *sloniti sę носит скорее народно-этимологический характер, так как для наблюдений над образом жизни экзотического животного у славян было слишком мало возможностей. Неясно также отношение слав. *slonъ: лит. šlapis, šlajus "слон" (см. Соболевский, там же, 409 и сл.). Фонетически приемлемо предположение о заимствовании из тюрк., где наряду с тур., тат. arslan "лев" (см. Русла́н) имеется также тур., азерб., карач., балкар., крым.-тат. аslаn -- то же, кыпч. astlan (Радлов I, 546; KSz 10, 88; 15, 203); ср. Штрекель 58 и сл.; Фасмер, ЖСт. 17, 141 и сл.; Кречмер, Anz. Wien. Аkаd., 88, 1951, стр. 310 и сл.; 89, 1953, стр. 191 и сл.; Погодин, ИОРЯС 18, I, 29. Ср. дунайско-болг. ᾽Οσλάν(ν)ας ὁ βαγατούρ -- надпись на сиютлийской колонне (Archäol.-epigr. Мitt. аus Österreich 19, 238), по Бангу (WZKМ 13, 111 и сл.). Любопытно др.-польск. wsɫoń "слон" (Бельский, согласно Брюкнеру). Лит. слова, возм., вторично сближены с лит. šlãpias "мокрый" (ср. об этой группе слов Траутман, ВSW 306). Относительно отпадения начального гласного тюрк. слова ср. лачу́га, ло́шадь, лафа́. Совершенно иначе Оштир ("Slavia", 6, стр. I и сл.), который пытается сблизить это слово с егип., далее--Ильинский (ИОРЯС 23, 2, 196), который возводит *slonъ к *slорnь, привлекая др.-польск. sɫорiеń "ступенька, подножка", sl̃араć "топать" (ср. Брюкнер 500). О переходе знач., предполагаемого тюрк. этимологией, ср. выше, верблю́д.
TRUBACHEV: [Ср. еще Кипарский, ВЯ, 1956, No 5, стр. 137. Напротив, Якобсон (IJSLP, I/2, 1959, стр. 271) считает слав. слово загадочным и сближает его с тохар. kloŋ. -- Т.] (Vasmer's Etymological Dictionary)
случайно прелитащ написа Виж мнениеРашев заявява, че тюркският произход на "саракт" /jarak/ е незащитим, тъй като в древнотюркските домонголски езици такава дума не е регистрирана. Там държава е "ел", войска - "сю". Аз лично му вярвам, така че епитетите на И. Иванов изглежда имат своето основание.Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 27-09-2008, 17:35.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
случайно прелитащ написа Виж мнениеРашев заявява, че тюркският произход на "саракт" /jarak/ е незащитим, тъй като в древнотюркските домонголски езици такава дума не е регистрирана. Там държава е "ел", войска - "сю". Аз лично му вярвам, така че епитетите на И. Иванов изглежда имат своето основание.
А пък твоето затруднение е напълно разбираемо - невъзможното си е невъзможно.
Според него думата е гръцка и означава "фронт", "войска". Надписът е направен небрежно от грък на местно наречие, а прабългарски титли са изписани грешно.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Comment
-
tonev написа Виж мнениеоще стъкмистики да търсим ли?
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнениеСреща се само в славянските езици, а произходът на думата като резултат от наблюденията върху слонския начин на живот е твърде съмнителен. Нали не вярваш, че славяните са отглеждали слонове сред блатата в прародината си.
WORD: слон
GENERAL: род. п. -а́, укр. слонь (из польск.), др.-русск. слонъ (Афан. Ник., библия 1499 г.; см. Срезн. III, 422 и сл.), русск.-цслав. слонь (Златостр., Григ. Наз., Ио. Экзарх; там же), болг. слон, словен. slòn, род. п. slóna, чеш. slon, слвц. slon, польск. sɫoń, в.-луж. sɫóń, н.-луж. sɫon.
ORIGIN: Обычно рассматривается как искусственное образование от (pri)sloniti sę, причем ссылаются на указание "Физиолога" о том, что слон спит, прислонясь к дереву, ср. русск.-цслав.: егда хощетъ спати дубѣ ся въслонивъ спитъ, рукоп. Троице-Сергиевск. лавры No 729, л. 178 (ХV в.), по Карнееву (Физиол. 367), у Брандта (РФВ 24, 180 и сл.; 25, 232), так же Соболевский (РФВ 65, 415), Преобр. (II, 324), Младенов (591), Брюкнер (500). Связь *slonъ -- *sloniti sę носит скорее народно-этимологический характер, так как для наблюдений над образом жизни экзотического животного у славян было слишком мало возможностей. Неясно также отношение слав. *slonъ: лит. šlapis, šlajus "слон" (см. Соболевский, там же, 409 и сл.). Фонетически приемлемо предположение о заимствовании из тюрк., где наряду с тур., тат. arslan "лев" (см. Русла́н) имеется также тур., азерб., карач., балкар., крым.-тат. аslаn -- то же, кыпч. astlan (Радлов I, 546; KSz 10, 88; 15, 203); ср. Штрекель 58 и сл.; Фасмер, ЖСт. 17, 141 и сл.; Кречмер, Anz. Wien. Аkаd., 88, 1951, стр. 310 и сл.; 89, 1953, стр. 191 и сл.; Погодин, ИОРЯС 18, I, 29. Ср. дунайско-болг. ᾽Οσλάν(ν)ας ὁ βαγατούρ -- надпись на сиютлийской колонне (Archäol.-epigr. Мitt. аus Österreich 19, 238), по Бангу (WZKМ 13, 111 и сл.). Любопытно др.-польск. wsɫoń "слон" (Бельский, согласно Брюкнеру). Лит. слова, возм., вторично сближены с лит. šlãpias "мокрый" (ср. об этой группе слов Траутман, ВSW 306). Относительно отпадения начального гласного тюрк. слова ср. лачу́га, ло́шадь, лафа́. Совершенно иначе Оштир ("Slavia", 6, стр. I и сл.), который пытается сблизить это слово с егип., далее--Ильинский (ИОРЯС 23, 2, 196), который возводит *slonъ к *slорnь, привлекая др.-польск. sɫорiеń "ступенька, подножка", sl̃араć "топать" (ср. Брюкнер 500). О переходе знач., предполагаемого тюрк. этимологией, ср. выше, верблю́д.
TRUBACHEV: [Ср. еще Кипарский, ВЯ, 1956, No 5, стр. 137. Напротив, Якобсон (IJSLP, I/2, 1959, стр. 271) считает слав. слово загадочным и сближает его с тохар. kloŋ. -- Т.] (Vasmer's Etymological Dictionary)
Сигурно е незначителна подробност, но точно думата "саракт" липсва в списъка на И. Т. Иванов (http://www.protobulgarians.com/Chuvashi.htm)Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Comment
-
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнениеТърсете, нали затова пуснах (работна) β-версия на прабългарския речник, за да я коментирате.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Comment
-
tonev написа Виж мнениеаз се придържам към по - вероятния вариант от слоня - подслоня... от там град Слон - подлон, убежище... което косвено подкрепя тезата на Рашев...
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
Comment