Darkas написа
Виж мнение
чарк, тур. çark < нперс. čarx "колело".
чекрък, тур. çıkrık, вероятно < срперс. čxr "колело" + окончание -k.
Т.е. имаме работа със заемки от различни епохи. Ако думата е новоперсийска, то със сигурност е навлязла през турски. Ако беше староперсийска, евентуално може да има предосманско заемане. Единствената 100% сигурна дума за мен е шатър, старобълг. шатьръ (през унг. sátor < тюрк., заради ш вместо ч) < перс. čаtr "заслон, палатка", староинд. chattram "заслон".
Тъй като определено има силен интерес към ирански думи в слав. езици, бих предложил да се обособи отделна тема. Тези думи са заети в праслав. език на много ранен етап и макар да носят фонетичните характеристики на иран. езици, подлежат на слав. фонетични и морфолог. закони и са "славянизирани" по своему. Много съветски слависти ги определят като "експресивни преобразувания", (но в ИЕ езици "експресивните преобразувания" са общо взето рядкост). Според мен за сигурни ирански заемки могат да се определят:
*xvorъ "болест" и оттам *xyreti "боледувам" (< иран. език, авест. хvаrа- "рана", старонем. sweran "боледувам" < ИЕ *suer-, в иран. езици ИЕ *su- > *xv-, доакто в балто-слав. ИЕ *su- > *sv-);
*xvejati "люлея се, колебая се" (дори при отсъствие на запазена иран. форма е ясно, че това е иранска заемка, предвид лит. svajoti "блуждая, мечтая" < ИЕ *suei-);
*xvatati, *xoteti, *xytiti "искам, хващам" - без ИЕ етимология. (Според Абаев много стара заемка от осет. хæцын „хващам“, стинд. svajate „прегръща“ < ИЕ. *sweg-, и то от времето преди да е започнала слав. палатализация!);
*Stribogъ, Стрибог "слав. бог на вятъра" < иран. *Srībaɣa- "всевишен бог", ефталит. Śribaɣa- с чисто слав. развитие sr > str;
*xromъ "хром" - при вида на староинд. srāmas "хромой", явно заемка от иран. език, където има закономерно начално *хr-,
и много други (бог, рай, сто).
Но това няма нищо общо с прабългарите, тъй като говорим за езикови контакти от 4-3 век пр. н.е.
Освен това няма смисъл да разискваме топонимията в България - тя е почти изцяло османотурска, въпреки че през 1934 г. се заменят много имена на села с български (обикновено буквален превод на турските). Но да не се отклоняваме много от темата.
Comment