Мними ирански думи
Много благодаря, Императоре, за труда ти!
Коментар:
1. В български няма собствени думи, започващи с ф. В ранните заемки от чужди езици ф се заменя с п: Следователно думите с ф са късни заемки от гръцки/турски. Също така собствени думи с ф в средата на думата няма (освен ако не е по променения правопис и ф предава обеззвучено в, напр. цъфтя (от един корен с цвете, ръфам и пр.) - отпадат и те.
2. Отпадат и всички думи с дж - в старобългарски такъв звук не е имало (иначе щяха да му измислят буква в кирилицата).
3. Има много думи със славянски произход (почти всичко що е с жд, щ или при което в спрежението се появяват такива съчетания: вадя - изваждам): бавя, блян, брак, бъждам, бъбря/ бърборя, бърдо, бърна, вадя, вейки, витяз, вран, ву, вуйна, вуйчо, възнак, върша, вършея/ вършитба, върни, гащи, главя, главя се, гудя/ нагудя/ нагаждам/ угаждам, ...
4. Много, много турцизми. айвъл, гега, генгерлик, гердан, бастисвам, бай, бачкам, булка/ буля, демек, дънгалак, кепе/ кепенек/ кабаница, калпак, левент...
5. Много гърцизми. аргатин, ката/ ката ден, палав, фиданка...
6. Дори думи, заети от руски (!): гайка...
7. Тук-там ранни заемки от балкански латински: гуша (и производните й: гушещ се, сгушен), кратуна/ картуна, маса ...
Да обърна внимание на едно от най-потресаващите неща на сайта: http://protobulgarians.com/PODSTRANITSA NA DR ZHIVKO VOYNIKOV/PRALULG-DIAL-DUM-1.htm:
118. гъна – свивам, опаковам, завивам. Етимологичн ипаралели с осетински аgъud – свивам, загъвам, обвивка, опаковка, дреха, ægъnæg – копче, закопчалка. /ОРС/ В пущунски аghust – обличам се. /HP-PD/ Вл.Георгиев посочва единствен славянски паралел, в руското гнуть – свивам. /ВГ-ВБЕ стр.28/
Какво намираме при (Фасмер 1,422-423):
рус. гнуть, гну, укр. гнути, блр. гнуць, ст.-слав. гънѫти, др.-русск. гъноути, гъбноути, болг. гъна "складываю, свертываю", сербохорв. нагнути, нагнем "наклонить", словен. ganiti, ganem "двигаю, шевелю", чеш. hnouti, hnu, польск. gnę "гну", в.-луж. hnuć, н.-луж. gnuś. Сюда же др.-русск., ст.-слав. гъбежь "изгиб", гыбати, итер. "гнуть". Родственно лит. dvigubas, trigubas "двойной, тройной", guba "копна хлеба", sugaubti "собрать хлеб", лтш. gubstu, gubt "кривиться, гнуться", англос. geap "кривой", д.-в.-н. goufana "пригоршня"; см. Бернекер 1, 366 и сл.; Траутман, BSW 100; Apr. Sprd. 344, М. -- Э. 1, 674.
Какво намираме в осетинския интернет-речник (http://slovar.iriston.com/):
агъуд 1) чехол 2) футляр 3) панцирь 4) оболочка 5) скорлупа 6) кобура 7) обойма 8) кожух
æгънæг застежка, пуговица (из тесьмы).
Т.е. никъде не пише "свивам, загъвам" - което е явно във въображението на автора. Авторът допълнително е подведен в своето незнание, че в осетинския вариант на кирилицата (както и в другите кирилски азбуки на кавказките езици) съчетанието /гъ/ означава особен съгласен звук, а не два отделни звука както в български.
Подобни цветисти примери сигурно са в изобилие на този сайт.
Много благодаря, Императоре, за труда ти!
Коментар:
1. В български няма собствени думи, започващи с ф. В ранните заемки от чужди езици ф се заменя с п: Следователно думите с ф са късни заемки от гръцки/турски. Също така собствени думи с ф в средата на думата няма (освен ако не е по променения правопис и ф предава обеззвучено в, напр. цъфтя (от един корен с цвете, ръфам и пр.) - отпадат и те.
2. Отпадат и всички думи с дж - в старобългарски такъв звук не е имало (иначе щяха да му измислят буква в кирилицата).
3. Има много думи със славянски произход (почти всичко що е с жд, щ или при което в спрежението се появяват такива съчетания: вадя - изваждам): бавя, блян, брак, бъждам, бъбря/ бърборя, бърдо, бърна, вадя, вейки, витяз, вран, ву, вуйна, вуйчо, възнак, върша, вършея/ вършитба, върни, гащи, главя, главя се, гудя/ нагудя/ нагаждам/ угаждам, ...
4. Много, много турцизми. айвъл, гега, генгерлик, гердан, бастисвам, бай, бачкам, булка/ буля, демек, дънгалак, кепе/ кепенек/ кабаница, калпак, левент...
5. Много гърцизми. аргатин, ката/ ката ден, палав, фиданка...
6. Дори думи, заети от руски (!): гайка...
7. Тук-там ранни заемки от балкански латински: гуша (и производните й: гушещ се, сгушен), кратуна/ картуна, маса ...
Да обърна внимание на едно от най-потресаващите неща на сайта: http://protobulgarians.com/PODSTRANITSA NA DR ZHIVKO VOYNIKOV/PRALULG-DIAL-DUM-1.htm:
118. гъна – свивам, опаковам, завивам. Етимологичн ипаралели с осетински аgъud – свивам, загъвам, обвивка, опаковка, дреха, ægъnæg – копче, закопчалка. /ОРС/ В пущунски аghust – обличам се. /HP-PD/ Вл.Георгиев посочва единствен славянски паралел, в руското гнуть – свивам. /ВГ-ВБЕ стр.28/
Какво намираме при (Фасмер 1,422-423):
рус. гнуть, гну, укр. гнути, блр. гнуць, ст.-слав. гънѫти, др.-русск. гъноути, гъбноути, болг. гъна "складываю, свертываю", сербохорв. нагнути, нагнем "наклонить", словен. ganiti, ganem "двигаю, шевелю", чеш. hnouti, hnu, польск. gnę "гну", в.-луж. hnuć, н.-луж. gnuś. Сюда же др.-русск., ст.-слав. гъбежь "изгиб", гыбати, итер. "гнуть". Родственно лит. dvigubas, trigubas "двойной, тройной", guba "копна хлеба", sugaubti "собрать хлеб", лтш. gubstu, gubt "кривиться, гнуться", англос. geap "кривой", д.-в.-н. goufana "пригоршня"; см. Бернекер 1, 366 и сл.; Траутман, BSW 100; Apr. Sprd. 344, М. -- Э. 1, 674.
Какво намираме в осетинския интернет-речник (http://slovar.iriston.com/):
агъуд 1) чехол 2) футляр 3) панцирь 4) оболочка 5) скорлупа 6) кобура 7) обойма 8) кожух
æгънæг застежка, пуговица (из тесьмы).
Т.е. никъде не пише "свивам, загъвам" - което е явно във въображението на автора. Авторът допълнително е подведен в своето незнание, че в осетинския вариант на кирилицата (както и в другите кирилски азбуки на кавказките езици) съчетанието /гъ/ означава особен съгласен звук, а не два отделни звука както в български.
Подобни цветисти примери сигурно са в изобилие на този сайт.
Comment