Езикът на прабългарите

[napoletano]

Как би обяснил промяната в чекрък и същевременно липсата на такава в чарк? какво е обяснението за масово заемане на битови думи от ниско цивилизован народ, каквито са в ранните етапи турците от страна на един цивилизован земеделски народ (смесица от източна и византийска цивилизация) каквито сме ние, българите?

Това вече го коментирахме в темата - огромна част от думи от бита и ежедневието в балканските езици са от турски. Турските думи в румънски (обикновено) са заети през български. В гръцки, сръбски и албански влизат директно от турски - това обяснява защо в сръбски и албански има турски думи, които отсъстват от български. В турски също влизат български думи, но много по-малко на брой.

чарк, тур. çark < нперс. čarx "колело".
чекрък, тур. çıkrık, вероятно < срперс. čxr "колело" + окончание -k.

Т.е. имаме работа със заемки от различни епохи. Ако думата е новоперсийска, то със сигурност е навлязла през турски. Ако беше староперсийска, евентуално може да има предосманско заемане. Единствената 100% сигурна дума за мен е шатър, старобълг. шатьръ (през унг. sátor < тюрк., заради ш вместо ч) < перс. čаtr "заслон, палатка", староинд. chattram "заслон".

Тъй като определено има силен интерес към ирански думи в слав. езици, бих предложил да се обособи отделна тема. Тези думи са заети в праслав. език на много ранен етап и макар да носят фонетичните характеристики на иран. езици, подлежат на слав. фонетични и морфолог. закони и са "славянизирани" по своему. Много съветски слависти ги определят като "експресивни преобразувания", (но в ИЕ езици "експресивните преобразувания" са общо взето рядкост). Според мен за сигурни ирански заемки могат да се определят:
*xvorъ "болест" и оттам *xyreti "боледувам" (< иран. език, авест. хvаrа- "рана", старонем. sweran "боледувам" < ИЕ *suer-, в иран. езици ИЕ *su- > *xv-, доакто в балто-слав. ИЕ *su- > *sv-);
*xvejati "люлея се, колебая се" (дори при отсъствие на запазена иран. форма е ясно, че това е иранска заемка, предвид лит. svajoti "блуждая, мечтая" < ИЕ *suei-);
*xvatati, *xoteti, *xytiti "искам, хващам" - без ИЕ етимология. (Според Абаев много стара заемка от осет. хæцын „хващам“, стинд. svajate „прегръща“ < ИЕ. *sweg-, и то от времето преди да е започнала слав. палатализация!);
*Stribogъ, Стрибог "слав. бог на вятъра" < иран. *Srībaɣa- "всевишен бог", ефталит. Śribaɣa- с чисто слав. развитие sr > str;
*xromъ "хром" - при вида на староинд. srāmas "хромой", явно заемка от иран. език, където има закономерно начално *хr-,
и много други (бог, рай, сто).
Но това няма нищо общо с прабългарите, тъй като говорим за езикови контакти от 4-3 век пр. н.е.

Освен това няма смисъл да разискваме топонимията в България - тя е почти изцяло османотурска, въпреки че през 1934 г. се заменят много имена на села с български (обикновено буквален превод на турските). Но да не се отклоняваме много от темата.

[Гост]

Освен това няма смисъл да разискваме топонимията в България - тя е почти изцяло османотурска, въпреки че през 1934 г. се заменят много имена на села с български (обикновено буквален превод на турските). Но да не се отклоняваме много от темата.

Възможни са, макар и редки изключения от това, напр. набързо се сещам за с.Кортен. Но етимологията на топонимията е сред най-трудно установимите, така че едва ли може да се стигне до относително безспорен извод.

[случайно прелитащ]

Тъй като определено има силен интерес към ирански думи в слав. езици, бих предложил да се обособи отделна тема...

Интересът е само доколкото търсим възможни прабългарски думи, на които не съответстват иранизми в другите славянски езици .
Но за целта на занятието - а то е да установим истината за прабългарския език - не е добре постоянно да се търсят усукани славянски етимологии.
Мисля, че дотук имахме известен успех с някои думи.

Няколко безспорно прабългарски, даже вероятно в непроменен вид: кана, боила, зера, може би към тях и баща. /в слав. навсякъде отец/.

Имена от надписи и др.: Корсис, Негавонаис, Шун, Турдачис, Чепа, Звинич /сина на Омуртаг/. Интересното е, че -ич тук изглежда е прабългарски суфикс, подобно на Сигрич, пълководец на цар Симеон, Есхач, велможа на Борис, аварското Ермич, хазарското Балгич, куманското Кич /В. Бешевлиев, "Прабългарски епиграфски паметници"/. Но произхода на суфикса ще трябва да се съпостави с произхода на основата. Това, че в слав. има същото, според мен говори в полза на ИЕ произход.

По-горе в отговор на мой въпрос каза, че старите иранизми в чувашкия били десетина, докато новите персийски заемки в чувашкия и татарския били много. Итересно е откъде са се взели в чувашкия, с оглед на това, че уж от 9-ти век той си е на 1500 км. от Персия. Татарският е отговора, няма откъде другаде, но как става това като татарите идват късно, еднакви ли са персийските заемки в двата езика и няма ли други промени в чувашкия при контакта м/у двата езика.

Благодаря предварително.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

НЯКОИ СПОРНИ ЕТИМОЛОГИИ

Би ми било интересно да видя коментари за някои спорни етимологии на думи, споменати от Стефан Йорданов, според когото, редица лексеми с ирански произход (вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог) са попаднали в праславянския, откъдето са навлезли в старобългарския език. Доста думи обаче, които според Йорданов имат ирански произход, следва да са остатъци от езика на прабългарите. Някои от тях, като корда, мъст, темник, чертог [срв. приетата чрез османотурско посредничество лексема чардак], булван, крагуй са засвидетелствани още в старобългарски писмени паметници. Според мен обаче, иранският произход на доста от тези думи е твърде спорен, а за останалите е твърде несигурна посредническата роля на прабългарите при заемането им в старобългарския език. Така например:

ко́рда е разпространена в редица славянски езици - др.-рус. кордъ (Срезн.), сърбохърв. ко̑рда "сабя, меч", чеш., слвш., полск. kord, укр. корд. Заимств. чрез тюрк. (зап.-слав. форми, възм., чрез унг. kard) от ср.-перс., нов.-перс. kārd от авест. karǝta- "нож", др.-инд. kartarī ж. "ловен нож"; (Vasmer's Etymological Dictionary); Мисля че всичко това прави доста неясен начина на попадане на тази дума в българския език, както и на думи като крагуй и темник (вж. по-долу). Произходът на крагуй пък не е съвсем сигурен, но по-вероятно е той да е тюркски, отколкото ирански или славянски.

крагуй цслав., рус.-цслав., срб.-цслав. крагуи, ст.-слав. крагоуилъ (Жит. Конст.; вж. Вайан, RЕS 23, 115), бълг. крагу́й (Младенов 254), сърбохърв. кра̀гу̑j, диал. кра̀гуš, словен. krágulj, чеш. krahujec, krahulec, полс. krogulec, г.-луж. kraholc, škraholc (съдейки по -rа-, заимств. от чеш.), укр. крогулець, крогуй (заимств. от полс. предвид -rо-); Произхожда от тюрк.: срв. караим. kуrɣуi "ястреб", тат. kуrɣуj "кобчик", казах., тел. kуrɣуj "ястреб", чагат. kуrɣу, тур. kyrkav, монг. kirgui, калм. kirɣu, kirɣǖ (Радлов 2, 750; Рамстедт, KWb. 232; Ле Кок, Baessler-Archiv 6, 114); вж. Вайан, RЕS 23, 155 и сл. По-малко убедително е предположението за ир. произход (срв. авест. kahrkāsa- "коршун", нов.-перс. kerges -- също, първонач. "куроед"), или исконно слав. характер и родство с лит. krõkti, krokiù "хрипеть, хрюкать, бурчать"; (Vasmer's Etymological Dictionary); Стара заемка от тюркски, срв. тюрк. от Х² в. qyrγuj, qyrkuj "сокол; ястреб" (SDD 2, 914), чагат. kyrγy "птица, малък ястреб" и т. н. (вж. Фасмер по-горе). Е. Боев, Балк. езикозн. 8, 1964. 85, ИИБез 16, 1969, 182, обяснява бълг. крагуй като къпчашка заемка. Според Matzenauer, 1870, 49, думата е изконно славянска и сравнява с лит. krokiu, krogiu, гр. κραζω и т. н. Brückner, SEJP 268, обяснява също като славянско звукоподражателно. Rozwadowski, RO 1, 107, неоснователно допуща ирански произход, като сравнява с нперс. kargas "орел-лешояд", авест. kahrkasa също. (БЕР)

тьма "бесчислено множество, десет хиляди", укр. тьма, блр. цьма, др.-рус., ст.-слав. тьма μυριάς (Рs. Sin., Еuсh. Sin., Клоц., Супр., Остром.; вж. Дильс, Aksl. Gr. 218), словен. tǝmà "множество", др.-полс. ćmа "десет хиляди". Счита се за калка на тюрк. tuman "десет хиляди, мъгла", което се обяснява частично с авест. dunman- "туман" (Шёльд, Lw. St. 37 и сл.; Гуйер, LF 52, 310), частично -- с тохар. tumane, tumāṃ "десет хиляди" (Vasmer's Etymological Dictionary)

мъст по всяка вероятност е заемка от балкански латински (mustum "шира, гроздов сок"). Среща се и в други балкански езици. (ЛБР, БЕР);

балван (XIII в.) „изваяние“. Сродни думи: сттюрк. balbal (Орхон.) „a stone pillar erected on a grave“, монг. баримал „статуя“. Прабългарска дума. (wiktionary)

От изброените от Йорданов думи може би само чертог е доста вероятна пряка перс. заемка в прабългарския:
чертог "вътрешна част на сграда" (заимств. от цслав.), рус. чертог, ст.-слав. чрътогъ θάλαμος др.-срб. чртог, чртаг -- също. Вероятно, чрез пръбълг. посредничество заимств. от перс. čārtāk (čār "четири" + tāk "висока, издигната част на жилището, портик, балкон"); (Vasmer's Etymological Dictionary)

Иранският произход на думи като сабя, кумир и др., които Ст. Йорданов споменава като заемки от Северночерноморските степи, са с още по-несигурен произход.

сабя рус. сабля, укр., блр. ша́бля, др.-рус. сабл (Пов. врем. лет, СПИ), сърбохорв. са̏бšа, словен. sȃblja, чеш. šаvlе, слвш. šаbl᾽а, полс. szabla. Счита се че тази дума има изт. произход. За източник се приема унг. szablya "сабля" от szabni "режа". От изток произхожда и нем. säbel "сабля" (Клюге-Гётце 493; Мi. ЕW 287; Корш у Преобр. II, 243; Сб. Анучину 527; Младенов 566). Стои също въпросът за тюрк. произход (Маценауэр, LF 21, 241; Поляк, LF 70, 29; Голуб--Копечный 367). (Vasmer's Etymological Dictionary); [Вж. също Коэн, BSL, 31, 1931, стр. 40 и сл.; Венедиков, Изв. Инст. бълг. ез., 3, 1954, стр. 289 и сл.; последният възразява срещу унг. етимология и произвежда от прабълг. Против обяснението от унг. szablya, което би могло да е заимств. от сърбохърв., вж. Дикенман, RS, 21, 1960, стр. 137 и сл. -- Т.] (TRUBACHEV);

кумир пък се предполага, че може да има семитски произход. "идол, божество", рус.-цслав. кумиръ, ст.-слав. коумирь εἴδωλον, ἄγαλμα (Супр., Еuсh. Sin.). В руски е дошло от цслав.; източникът е трудно установим. Младенов (262; Сб. Шишманов 87 и сл.; RЕS 1, 49) го търси в семит. *kumrā, сир. kumrā "жрец", откъдето, по негово мнение, арм. kΏurm, род. мн. kΏrmас, а също ст.-слав. дума. (Vasmer's Etymological Dictionary)

Други думи, които според Йорданов имат ирански произход, са тагчи и хубав. Характерно за тагчи е, че въпреки иранския си произход, върху нея е приложен типичен тюркски словообразувателен модел с използването на суфикса -чи, докато при думата хубав (индоир. *hsu-: авест. hu- „добър“, согд. xwp, средноперс., новоперс. xub (< *hu-apah- „добродетелен“) е приложен славянски словообразователен модел. Същевременно, словообразувателни модели с ирански произход в българския език засега не са известни.
Въпреки всичко, въпросите, свързани с тюркската принадлежност на прабългарския език не намаляват. Има още доста тюркски заемки в праславянския език, поради което ми се струва, че е доста трудно да се определи кои от тях са влезли в старобългарския език директно от прабълг., кои от праслав., кои едновременно от праслав. и прабълг. и кои от други езици. Такава дума е например обсъжданата по-назад в темата книга, която чрез тюркски попада в праслав. Аргументът, че думата кънигъчии е образувана с добавяне на прабълг. суфикс -чии, поради което най-вероятно и кънига идва директно от прабългарския (Фасмер, БЕР), а не от праслав., според мен, не е достатъчно убедителен, тъй като този словообразувателен модел явно е навлязъл в старобългарския език и е бил прилаган както за думи с тюркски, така и за думи със слав. и друг нетюрк. корен.
Също така, любопитен факт е, че в унгарския език май има повече тюркски заемки отколкото са прабългарските остатъци (заемки?) с тюркски произход в новобългарския, ако не броим навлезлите в последните няколко века турцизми. Все пак, според Ст. Йорданов, въпреки че иранският пласт в новобългарския език е значителен, тюркският е преобладаващ, а обликът на прабългарските остатъци определено е тюрко-алтайски, а лексемите с друга лингвистична принадлежност показват битуване в тюрко-алтайска езикова среда и споделят типичните за прабългарския и за севернотюркските езици фонетични промени.

Звинич /сина на Омуртаг/. Интересното е, че -ич тук изглежда е прабългарски суфикс, подобно на Сигрич, ..., Есхач, ..., аварското Ермич, хазарското Балгич, куманското Кич...

Мостич?

[случайно прелитащ]

Мостич?

Това уж е славянска, макар че не е сигурно. Но нека питаме и за него, ОК - "мост" какво ли е?

Моят коментар е, че във въпроса са и отговорите. Ко́рда, крагуй, тьма, мъст, балван, сабя са общославянски, някои - заемки. Значи не са прабългарски иранизми, а и не помня дотук някой да е твърдял това.

Чертог - "чрез пръбълг. посредничество заимств. от перс. čārtāk"!?
Ъъъ, как става това - хубавата, по тюркски хармонична čārtāk /а-а/, чрез посредничеството на уж тюркския прабългарски да се превърне в дисхармоничната чертог /е-о/?! А в османски турски е точно "чардак".

Въпреки всичко, въпросите, свързани с тюркската принадлежност на прабългарския език не намаляват.

Даже се увеличават, макар че и на сегашните въпроси трудно отговаря.
Впрочем какво ви е мнението част от тюркските думи да са дошли с узи, кумани, печенеги?

в унгарския език май има повече тюркски заемки отколкото са прабългарските остатъци (заемки?) с тюркски произход в новобългарския

Май май! А пък чувашкият е пълен с тюркизми.

ПП Да добавя и балтия - брадва.

[Юлиан Август]

в унгарския език май има повече тюркски заемки отколкото са прабългарските остатъци (заемки?) с тюркски произход в новобългарския

Ами нормално, унгарците не възприемат славянския език като официален. Съответно ще са запазили и повече от първончалните си заемки. В старобългарския ще се открият повече тюркски, ирански и пр. заемки чрез славянския, а не прабългарския. Още повече, че в по-късно време е имало и чистки като тази на Евтимий, които кой знае колко и какво са унищожили. Славянския има предимството на това да бъде носител и стожер на християнската религия, което е давало право на духовенството да следи за неговата чистота.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Чертог - "чрез пръбълг. посредничество заимств. от перс. čārtāk"!?
Ъъъ, как става това - хубавата, по тюркски хармонична čārtāk /а-а/, чрез посредничеството на уж тюркския прабългарски да се превърне в дисхармоничната чертог /е-о/?!

И аз това се питам - как ираноезичните прабългари са изопачили до неузнаваемост тази дума, заета от единоезичните или твърде близките им перси. Пропусна да отбележиш и струпването на гласни в началото на думата чритог, както и това звучно -г в края, въпреки че и тази дума завършва всъщност с гласна (чритогъ). Впрочем, мисля че тези въпроси вече ги обсъждахме. Освен, че правилото за вокалната хармония не важи при заемането на чужди думи, в действителност ние не знаем как точно е звучала тази дума в прабългарския език, защото е достигнала до нас чрез старобългарско (славянско) посредничество: перс. čārtāk > прабълг. *čirtāk (*čurtāk) (чисто мои предположения) > старобълг. чритогъ > новобълг. чертог.
Съществува и алтернативна етимология, според която думата се сближава с чуваш. çурт „здание“, старотюрк. jurt „дом“, тур. yurt, татар. йорт, узб. yurt, уйгур. йурт „родина“, хакас. чуртағ „жилище“, якут. сурт „жилище“, казахски җурт от тюрк. *jūrt. (wiktionary). Във всеки случай, при тези юрти, чурти, шатри и чертози е голяма каша, поради наличието на доста фонетично сходни думи, имащи на всичкото отгоре близки значения.

Впрочем какво ви е мнението част от тюркските думи да са дошли с узи, кумани, печенеги?

Това никак не е изключено и именно то създава допълнителни трудности при разграничаването на думи с прабългарски, къпчашки и турски произход. Е. Боев (вж. предния ми пост) например предлага за такава заемка думата крагуй, което обаче ми се вижда съмнително предвид нейното широкото разпространение сред славянските езици. За думите с ротацизъм и ламбдаизъм обаче можем да бъдем сигурни, че не са дошли от къпчашки или османо-турски.

А пък чувашкият е пълен с тюркизми.

Ха ха!

ПП Да добавя и балтия - брадва.

За балтия не съм сигурен откъде идва, но на турски е balda.

в по-късно време е имало и чистки като тази на Евтимий, които кой знае колко и какво са унищожили.

"Първа детурцизация". Дали обаче Евтимий е можел да излезе извън рамките на книжовния език? По-голямата част от населението е било неграмотно, поради което едва ли реформите сериозно са се отразили върху разговорния език. Пък и се съмнявам дали самият Евтимий е имал много ясна представа кои думи са със славянски, кои с гръцки, тюркски, ирански, китайски или друг произход? Впрочем, за гърцизмите може и да е бил наясно.

[Юлиан Август]

[FONT=Times New Roman][SIZE=3]
"Първа детурцизация". Дали обаче Евтимий е можел да излезе извън рамките на книжовния език? По-голямата част от населението е било неграмотно, поради което едва ли реформите сериозно са се отразили върху разговорния език. Пък и се съмнявам дали самият Евтимий е имал много ясна представа кои думи са със славянски, кои с гръцки, тюркски, ирански, китайски или друг произход? Впрочем, за гърцизмите може и да е бил наясно.

Не просто е бил наясно, а е превеждал книгите от гръцки на български, защото...

Но било защото първите преводачи не са вникнали докрай в езика и учеността на елините, било пък защото те са си послужили с грубия свой език, издадените от тях книги са се оказали прости по реч и несвързани по смисъл с гръцките писания, грубо съчинени и нестройни в потока на речта
(Цамблак)


Интересно защо точно първите преводачи са поставени под коректура ? Може би те все още не са владеели славянската реч толкова добре, че да създават точни и недвусмислени преводи от гръцки ? Това си е мое предположение, де...

[Коцето]

Интересно защо точно първите преводачи са поставени под коректура ? Може би те все още не са владеели славянската реч толкова добре, че да създават точни и недвусмислени преводи от гръцки ? Това си е мое предположение, де...

За делото на Евтимий - " Правописната реформа на Евтимий и отражението й в произведенията на неговите следовници и българските дамаскинари " - Васил П. Василев.

[Дидо]

Любопитна тема ! В книгата на Стефан Цанев "Българските хроники" 2-ри том, четох една негова хипотеза за езика на прабългарите!
С нея той предполага, че самата постройка на съвременния български език е останала от тях! Ясно е, че той е по скоро публицист и не е историк(особено не ми хареса първата част филмирана и като "документален" филм по БНТ, поради доста спорните тези в нея), но ми се струва интересна тази теза!

[napoletano]

Би ми било интересно да видя коментари за някои спорни етимологии на думи, споменати от Стефан Йорданов, според когото, редица лексеми с ирански произход (вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог) са попаднали в праславянския, откъдето са навлезли в старобългарския език. Доста думи обаче, които според Йорданов имат ирански произход, следва да са остатъци от езика на прабългарите. Някои от тях, като корда, мъст, темник, чертог [срв. приетата чрез османотурско посредничество лексема чардак], булван, крагуй са засвидетелствани още в старобългарски писмени паметници. Според мен обаче, иранският произход на доста от тези думи е твърде спорен, а за останалите е твърде несигурна посредническата роля на прабългарите при заемането им в старобългарския език. Така например:

КОРДЪ (Фасмер, т.2, стр.234): рус. ко́рда "короткий меч", др.-русск. кордъ (Срезн.), цслав. коръда, сербохорв. ко̑рда "сабля, меч", чеш., слвц., польск. kord, укр. корд." Като гледам слав. форми, със сигурност не са преки заемки от ирански и не са форми, заети в слав. праезик (липса на ликвидна метатеза). Най-вероятно слав. форми са заемки от унг. kard "меч, сабя", което пък е от скито-сарматския език (иран. лексема има широко разпространение в угро-финските езици - удм. корт, коми кӧрт "желязо", унг. kard "меч, сабя", мар. керде "сабя"). В чувашки тази иранска лексема отсъства.

ОГАР (Фасмер, т.3, стр. 117) "рус. огар "вид корабля", только др.-русск. огаръ (Иос. Флав. 225, 233; см. Истрин). Темное слово. Возм., связано -- ввиду быстроходности -- с сербохорв.-цслав. огаръ "гончая собака", сербохорв. о̀гар, наряду с за̀гар, словен. оgаr, -rja, чеш. оhаř -- то же, польск. оgаr, н.-луж. hogoŕ. Ср. знач. греч. δρόμων "быстроходный парусник". Корш (Сб. Анучину 525) пытается объяснить слав. слова из черк. hаgеr "гончая собака" и оттуда же -- ср.-греч. ζαγάριον -- то же, которое якобы содержит черк. zу "один". Однако другие случаи черк. влияния в слав. и ср.-греч. до сих пор не известны."
Коментар: Пълна каша. южнослав. и западнослав. огар < унг. agár "хрътка", което е заемка от прабълг. (чув. акар "хрътка") < тюрк. *eker. Оттам произлиза и черкезката форма (прабългарите при Кавказ).

КРАГУЙ (Фасмер, т.2, стр. 363) "Произходит из тюрк." - без повече обяснение.
При наличието на правилни форми на ликвидна метатеза в чешки (kra-), полски (kro-), южнослав. (kra-), думата е навлязла в слав. праезик като *korgujъ (съпоставка с *korva - юслав. крава, чеш. krava, пол. krowa, рус., укр. корова). Т.е. не може да говорим за къпчашка заемка (най-рано 10-11 век). В руски логично е навлязла от старобългарски (като страна, глава, среда, время). Иранските думи са със съвсем различна фонетика. Думата си е изконно тюркска (Старостин, ЕСТЯ). Лит. форми не са свързани (на лит. krokiu би съответствало слав. *krak-, което противоречи на пол. форма.) В чувашки хĕрхи "кобчик, небольшой сокол".

ТЬМА, ТЕМНИК
Фасмер свързва "темник "предводитель большого войска", отсюда фам. Те́мников" с тьма. Тюркската лексема има паралел в старокорейски čɨ́mɨ́n "1 000" (Старостин), т.е. алтайски произход. Тохар. и нперс. форма са тюркски заемки < уйг. tümen "10 000" (Орх. надписи). От нперс. език е вторично заета в азербайдж. и някои други съседни езици.

МЪСТ
В български има още много думи от балкански латински (гуша, кошуля, босилек, черга, маса,...). Никаква иранска връзка.

БАЛВАН
Общоалтайско понятие, макар да го има само в старите тюркски езици (balbal "надгробен камък" - Орх. надписи) (Старостин). Има я и в унгарски bálvány "каменен идол". Няма редукция а > о в юслав., зап-слав. и не е подложена на ликв. метатеза; т.е. това е сравнително късна тюркска заемка (след 9 век). Не изключвам и унг. посредничество за укр., чеш., пол., словен. форма. Перс. произход се изключва заради разликата в значението.

ЧРЪТОГЪ
Според мен напълно подвеждаща етимология под влиянието на турцизма чардак. Персийският произход се изключва, тъй като чрътогъ означава "вътрешна част на сграда; стая", а не "балкон". Освен това как дългите а-та в čārtāk (едното от което би трябвало да е под ударение на всичкото отгоре!) се редуцират до ъ, съотв. в о в старобълг. чрътогъ? Напротив, в старобълг. и като цяло в слав. езици -ъ- произлиза само и единствено от -u- (БЕР), дори и в заемки (кънѧsь < *kuning-). Тюркската етимология предвид чуваш. çурт „здание“ и най-вече идентичното по строеж хакас. чуртағ „жилище“: още старотюрк. jurt „дом“, якут. сурт „жилище“, каз. җурт - според мен е фонетически и семантически издържана. Начално тюркско *j- дава ч- в прабълг. (оттам меко ç в чувашки) и сибирските езици, в казах. и кирг. ж, в якут. с-, а в огузките езици, узбекски и уйгурски се запазва. Естествено под влияние на ликв. метатеза чъртогъ > чрътогъ.

САБЯ
Думата е с монголски произход (монг. сэлэм сабя"), преминала с тюркско посредничество (предвид чисто тюркската замяна на -m- с -b-, видима и от кирг. селебе "сабя" < монг.) до унгарския (Stachowski). Студията му се намира на http://turkoloji.cu.edu.tr/CAGDAS%20...rk_leh_ana.php. Лично аз мисля, че е преминала от прабълг. език първо в славянските езици и оттам в унгарския, защото в прабълг. език има известен брой монголски думи, напр. белчуг, талига. Освен това в чувашки интервокалното -l- "се изяжда" в някои думи (староуйг. qulun, чув. хăм "зародиш у лошади", староуйг. kelin, чув. кин "невеста"), т.е. бихме имали развитие *selem > *seleb > *se:b > *sab, тъй като дългото -е- винаги преминава в -а-. За съжаление няма запазена чувашка форма.

КУМИР
Семитска дума. Логично е да отсъства от тюркските езици.

ХУБАВ
трудно определим произход. едва ли е монголска (ако се има предвид монг. го¸ "хубав", старо guwa).
1. вариант: късна къпчашка заемка (11-12 век), защото в нперс. имаме xub "добър", докато в староперс. формата е uv.
2. вариант: заемка от някой източноирански език в прабълг. език - ако изобщо има засвидетелствани форми.
В чувашки такава лексема не се открива.

Бих добавил още:
ХМЕЛ
Коментар от Altaic etymology. "The Turkic word is frequently regarded as a borrowing, either from a Germanic source (EDT 628), or from an Iranian (Ossetic) source (Аб., ЭСТЯ). The Iranian derivation of Osset. xumälläg 'hop', however, raises some phonetic and morphological problems; on the other hand, there are no doubts that the Turkic (Bulgarian) word was borrowed into Mari umla, Hung. komló and Slav. xъmelь (see Егоров 192, ЭСТЯ ibid.). The ultimate Turkic source of other late European names of 'hop' is therefore also not excluded." (Старостин-Altaic etymology: тюрк. *qumlaq, чуваш. хăмла, хакас. хумнах, ойрот. qumdaq, qumanaq "хмел"). Не е изключено според мен слав. *xъmelъ да е вторично заета от старонем. Hummel, което пък да е директно заета от тюрк. език (хуни, авари).

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

БАЛВАН... не е подложена на ликв. метатеза; т.е. това е сравнително късна тюркска заемка (след 9 век).

Всъщност, думата трябва да я има в старобълг. като блъванъ.

ЧРЪТОГЪ... Напротив, в старобълг. и като цяло в слав. езици -ъ- произлиза само и единствено от -u- (БЕР), дори и в заемки (кънѧsь < *kuning-).

Действително, имаме също др.-тюрк. *küinig > праслав. *kъniga; булгар > блъгаромъ и др.; В такъв случай обаче, следва ли, че двусъставните титли ичиргу багаин, ичиргу боил, ичиргу колобър следва да се тълкуват като неправилно записани и да се възстановят съотв. като ичургу багаин, ичургу буил, ичургу кулобър, предвид ичиргу > чръгоу, боил > былиа и колобър > кълоубръ?
Във връзка с горното се сещам за Иван Добрев и самоназванието на прабългарите, което според него е болгар, а не булгар:
"Така изведеният и не само пряко, но и косвено обоснован и доказан облик на Етнонима от староарменските извори във вида на квболг. *bolgar, продължава и се повтаря и в езика на волжските българи от края на V²² докъм края на Х²²² в., където общтюркският зв. о все още е широка закръглена задна гласна с тенденция да се развие и премине в полуширока, а след това и да се превърне в тясната закръглена задна гл. u..."
"Ето защо и волгоболгарската форма на Етнонима следва да се възстанови единствено и само във вида *bolγar, като при това в никакъв случай не се забравя, че именно по този начин са произнасяли собственото си народностно название най-напред и преди всичко волжските българи, а след тях и заедно с тях и околните народи, по-близки или по-далечни, преки или косвени съседи, които обаче са го и видоизменяли в една или друга степен и насока според националноезиково специфичната си фонетична структура и особените звукови закони на собствения си език." (http://www.balkan-bolgnames.hit.bg/)

[napoletano]

При Фасмер са дадени рус. болван, др.-русск. бълванъ, укр. бовван "массивная глыба неопределенных очертаний, идол, болван", блр. балван "деревянный столб в углу печи, столб, свая", ср.-болг. балванъ (XIII в.) "изваяние" (Mi. LP. 11), сербохорв. балван "идол, брус", словен. balvan "идол, бревно, глыба", bolvan "идол, глыба", чеш. balvan "ком, глыба", польск. baɫwan "большой камень, обломок скалы, глыба".
Тук очевидно няма ликв. метатеза *balvanъ (с редукция а > о) - *bolvanъ (ликв. метатеза) > *blavanъ (юслав. + чеш.), *bolovanъ (изтслав.), *blovanъ (пол.).
При изходно *bulvanъ > *bъlvanъ ще има старобълг. блъвaнъ, което противоречи на останалите слав. форми (при очаквано чеш. blvan, сръб. буван). Това е и причината за цялата неяснота при реконструкцията на първоначалната форма.
Аз не изключвам и унгарско посредничество за зап-слав. форми или сравнително късно заемане (след 9 век).

Възстановените титли са въз основа на гръцките надписи.
боила го има в Орхонските надписи като bojla. В сложни форми bojlar > boljar (метатеза jl > lj се наблюдава и в чувашки: вăйă "игра" > vъjъ-lа > vylja: выля "играя").

ичиргу е предадено като гр. ητζιργoύ βoυλά, [ηζ]oυρoύ βoυλήα, лат. zerco boilas, старобълг. чрьгобыля. Ъъъ, тая титла лично на мен ми се вижда силно изкривена - в светлината на опитите да се свърже със старотюрк. ičreki, ičrek, ičregi "придворен, обслужващ двора" (ДТС). Слав. форма (идваща от *čьrgо) се връзва с гръцката, но не и със старотюркската (заради ликв. метатеза) - изкривяване на произношението? На български по-правилно би било чергубиля, защото ь > е - за разлика от чрътогъ, където правилно би било чъртог (чертог е заета от руската поезия - Пушкин и др.)
колобър я има само в гръцка транскрипция. Един господ знае как е произнасяна (колубър?, калубър?, кулубър?, коловър?, кулувър?).

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Възстановените титли са въз основа на гръцките надписи.

Да, взел съм предвид само думи от домашни текстове на гръцки и прабългарски език, тъй като се предполага, че те трябва да са били по-близки до оригиналните прабългарски форми, в сравнение с тези, от ромейски, латински и славянски текстове, въпреки че и в някои домашни надписи на гръцки език като че ли се долавя известно славянско влияние. Така например, титлата таркан се среща като ταρκανος (в ζερα ταρκανος и в ζουπαν ταρκανος) и с метатеза като τρακανος (в ολγου τρακανος от надпис на Симеон ²), а в старобългарски като тороканъ (в кълоутороканъ); багатур се среща като βαγατουρ и като βογοτορ (в βογοτορ βοηλα κουλουβρος) с преход на чуждо а > o в старобългарски; боила фигурира като βοιλας и βοηλα (в βοηλα καυχανος и в βογοτορ βοηλα κουλουβρος), но и като βωυλε (в ζητκω ητζηργωυ βωυλε) и βουληα, а в старобългарски е засвидетелствана като бъiлiа (в чрьгоубъiлiа и сърсоубъiла); ичиргу се среща като ητζηργωυ тъкмо в домашен надпис на прабългарски език (ζητκω ητζηργωυ βωυλε), освен това, и като ητζηργου (в ητζηργου βαγαηνος), а също и като ητζιργου (в ητζιργου βοιλας), но пък се среща и като ηζουργου (в ηζουργου βουληα, вероятно под славянско влияние и в ηζουργου κολοβρος); В старобългарски - чрьгоу (в чрьгоубъiлiа); Бешевлиев свързва със старобългарско влияние формата ιζουργου вм. ητζιργου, както и формата на титлата колобър - κουλουβρος вм. κολοβρος, преминала в старобългарския като кълоубръ. (Бешевлиев 2008: 243-247);
Във всеки случай, има доста колебания в изписването на една и съща дума в различните надписи, а понякога и в един и същи надпис. Умишлено не съм се спирал на титли, предадени чрез ромейски и латински текстове, тъй като там понякога отклоненията са още по-големи. Смятам обаче, че изписването на ичиргу, боила, колоброс именно по този начин в голяма част от домашните надписи едва ли е случайно и едва ли се дължи на някакви грешки, поради което, по мое мнение, за да е валидно правилото ъ < -u- във всички възможни случаи, може би трябва да предположим преходи в прабългарски под чуждо влияние o > u и i > u, засвидетелствани в думите ичиргу, боила, колоброс, евентуално в *болгар, откъдето в старобългарски u > ъ или с ликвидна метатеза?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Добавям като допълнение към т. ². (http://forum.boinaslava.net/showpost...3&postcount=83):

². 1. СВЕДЕНИЯ ЗА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИ И СУВАРИ ОТ МАХМУД АЛ-КАШГАРИ (Х² ВЕК)
“Что касается наречия Булгар, Сувар, Бажанак и далее, до предместий Рума, - это тюркский с усеченными окончаниями, одного вида.”
“Все Йагма, Тухси, Кифжак, Йабаку, Татар, Кай, Жумул и Огузы заменяют з на й. Они не произносят з. Например, все, кроме этой группы, называют березу казин, а они - кайни. [Остальные] называют родню по женской линии казин, а они кайин.
Подобно этому, з, присущий речи Жикил и других тюрок, заменяется на з у некоторых среди Кифжак, Йамак, Сувар, Булгар и далее до Рус и Рум. Тюрки называют ногу ﺍазак, а они – ﺍазак. Тюрки-Жикил говорят: карин тузти “желудок насытился”, а они говорят тузди, с з. Остальные имена и глаголы ты можешь представить себе сам, следуя этому образцу.”
“2105 канак – “сливки”, в наречиях ﺍАргу и Булгар, с заменой й на н [ср. с кайак].”
“Имена, обозначающие время, место или инструмент, образуются путем присоединения к основе г и у в словах с к или ﺍишба или же к вместо г в словах с к, ﺍимала или рикка, это происходит в наречиях Жикил, Йагма, Тухси, ﺍАргу, ﺍУйгур, до Верхнего Син. В наречиях Огузов, Кипчаков, Бажанак и Булгар для образования таких имен к форме повелительного наклонения присоединяют /с. 303/ в [/ув/, предедающее у] и й [/ий/, передающее й].”
“[куклаш-] – [“сцепляться, смыкаться”; совместный от “затягивать (ремни)”; “заключать договор о родстве”]. ﺍул ﺍаник бирла куклашди “он сцепился, сомкнулся с ним”. Другой вариант – кукташди. ﺍул ﺍанар ﺍазар куклашди “он [помог ему] затянуть седельные ремни”. ﺍул ﺍаник бирла куклашди“он заключил с ним договор о родстве”. [Форма настояще-будещего времени и отглагольное имя:]куклашур, куклашмак.
[Последнее] из булгарского наречия.” (Махмуд ал-Кашгари 2005: 70, 71, 363, 523, 635; благодарности на Astyanax, от когото преписах горните данни)

I. 2. КОСВЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЕЗИКА НА ХАЗАРИТЕ
Данните не са много, но ако трябва да изведем някаква хипотеза за езиковата принадлежност на хазарите, въз основа на наличната информация можем да предполагаме, че най-вероятно те са r-езични тюрки. (вж. също данните от горния линк към т. ²)
Ибн-Фадлан: “А що се отнася до царя на хазарите, който носи титлата хакан, и истината е такава, той се появява на всеки четири месеца веднъж, и то за да се разходи и за да поразвлече, излизайки от двореца, изоставяйки делата си, тъй като е бил отдалечен както от водата, така и от пасищата. Наричат го големият хакан, а заместника му именуват - хакан-бег (за прабълг. титла канасубиги вж. по-долу - бел. Caesar).
Той е този, който предвожда войските и ги управлява, ръководи държавните дела, грижи се за държавата, явява се пред народа, извършва походи, покоряват му се и царете, намиращи се близо до него. Той влиза смирено при царя всеки ден, при най-големия хакан, при което проявява унижение и спокойствие. При него влиза, но само бос, държейки в ръка дърва, при което, когато го приветсвува, запалва тези дървета. Когато завърши с топливото, сяда заедно с царя до трона, от дясната му страна. Замества го мъж, носещ титлата кундур-хакан, а негов заместник е така нареченият джаушигар. Обичаят на най-големият цар е такъв - той не дава аудиенция на хората и не разговаря с тях и при него не влиза никой освен тези, за които споменахме. Пълномощията, връзките и развръзките се въртят от другиго. Управлението на държавата лежи върху плещите на хакан-бег" (http://groznijat.tripod.com/fadlan/fadl_24.html)
В арабо-персийски извори се съобщава, че “на езика на хазарите, царят се наричал б.к., бак.” (http://gumilevica.kulichki.net/Rest/rest0105a.htm). Срв. прабълг. кана сю биги, което Менгес и Прицак независимо един от друг тълкуват като “господар или началник на войската”, sü beg-i “lord of the army, comander (in chief)” (Менгес, 1958: 442). Както sü “войска”, така и bäg “господар, княз” се срещат в старотюркските Орхонски надписи (Gabain, с. 335 s. v., 302 s. v.; Айдаров, 91, 94, 357, 363). Изразът sü beg-i е образуван по аналогичен начин с почти равнозначното sü baš-i от Орхонските надписи, което се среща и при огузите. Титлата бег под гръцката транскрипция πεχ е позната и у хазарите. Същата титла bäki или bägi се среща и у монголите. Смяната на ä (e) с i e добре засвидетелствана в старотюркски, а завършекът -i е характерен за тюркските езици при думи, окончаващи на съгласна. (Gabain, 45, 16, 49, 20-21; Менгес, с. 158; Айдаров, с. 271; Бешевлиев 2008: 277);

Остатъците от езика на хазарите са много малко в сравнение с известния ни прабългарски лексикален фонд, но пък са запазени доста сведения за тяхната религия и за названието на тихния бог. В пространното житие на Св. Кирил Философ се казва, че хазарските пратеници се молели на Тенгри, обърнати на изток. (Климент Охридски);
Б. Н. ЗАХОДЕР обобщава сведенията на арабските географи: “119. Царят на хазарите и неговите приближени, наброяващи 4000 мъже – юдеи, останалите хазари изповядват ислям, християнство, юдаизъм, или са идолопоклонници. 120. Каганът и велможите на хазарите изповядват юдаизъм, а останалият народ – вяра, подобна на вярата на другите тюрки.” (http://gumilevica.kulichki.net/Rest/rest0101a.htm)
Арабските географи съобщават за различия в наименованието на хазарите в различните езици. Така например, според Мас’уди, “Хазарите се наричат на тюркски сабир, на персийски хазаран, а на арабски ал-хазар.”
И отново във връзка с вярата, Ибн Руста съобщава: “Всички останали хазари изповядват вяра, сходна с вярата на тюрките.” (http://kulichki.com/~gumilev/Rest/rest0103.htm). Същото сведение се повтаря и от позоваващия се на по-стари източници Гардизи (Х² век), който обаче допълва, че вярата на останалите хазари прилича на вярата на тюрките-гузи: “Владенията на хазарите се отличават с обширност... Те имат цар, който носи титлата ишад; освен това, има главен цар, когото назовават хазар-хакан. Хазар-хаканът притежава само титлата; цялото управление се намира в ръцете на ишада; никой не стои над ишада. Техният главен началник и ишад се придържат към еврейската религия, както и всички техни приближени, началници и велможи; останалите се придържат към вяра, подобна на вярата на тюрките-гузи. Те имат два големи града, Саргыш (?) и Хылыг (?); в тези два града те живеят през зимата. Когато настъпи пролетта, те излизат в степта и не се завръщат в градовете до настъпване на зимата.” (http://lib.ru/INPROZ/KESTLER/hazary.txt); Димашки също потвърждава, че по-рано вярата на хазарите била същата като на тюрките. Според Ибн Руста, Гардизи и Бакри, сходни с вярата на гузите била и вярата на буртасите. (http://kulichki.com/~gumilev/Rest/rest0103.htm)
Унгарците също имали система на двувластие като тази, на хазарите, за което свидетелства Гардизи: "Техният вожд тръгва на поход с двайсет хиляди конници; този вожд наричат кенде. Кенде е титлата на техния главен цар; титлата на вожда, който ръководи нещата е джила, мадярите правят това, което заповяда джила." (http://lib.ru/INPROZ/KESTLER/hazary.txt); Според Константин Багренородни, този вожд бил избиран чрез церемония, която "напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите". След гражданска война през ²Х век, предизвикана от религиозни причини, кабарите, които са част от хазарите, се преселили заедно с мадярите в Панония.
Колкото до името Саркел - Ш.р.кил - "Белой Вежи" в руските летописи, названието Сарг.ш от арабските текстове съвпада напълно с названието Саркел, ако вземем предвид, че чув. л съответства на ш (l > š) в другите тюркски езици. В такъв случай думата Сарг.ш, както и Саркел, може да се разкодира като “Белая Вежа” (срв. чув. шура “бял” и кил “дом”).(http://gumilevica.kulichki.net/Rest/rest0105a.htm)
Възможно е в южните райони на Хазарския хаганат да е проникнал зороастризмът, за което съдим по едно сведение на Бакри, според когото преди да приеме юдаизма, хазарският хаган бил маг. (http://gumilevica.kulichki.net/Rest/rest0104.htm)


I. 3. КОСВЕНИ И ЛЕГЕНДАРНИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЛИЗОСТ МЕЖДУ БЪЛГАРИ, АВАРИ, ХАЗАРИ, ТУРКИ И КУМАНИ.
В едно объркано и анахронистично място от хрониката на Михаил Сирийски (†1199), според превода на Фр. Алтхайм – Р. Стил, се съдържа едно легендарно сведение за преселването на прабългарите на Балканите: “В това време [бяха дошли] трима братя от Вътрешна Скития, като водеха със себе си 30 000 скити, и те бяха дошли в един преход от 65 дни от проходите на планината Имеон. Те дойдоха обаче в зимно време, поради наличието на вода и стигнаха до Танаис, река, която изтича от езерото Меотис и се влива в Понтийското море. Когато стигнаха границата на ромеите, едни от тях, чието име беше Булгарий, взе 10 000 души, отдели се от братята си и премина Танаис в посока на Дунав, река, която също се влива в Понтийско море. Той изпрати при Маврикий [хора с молба] да им даде земя, за да живеят там, а той щял да образува помощен отряд за ромеите. И той [императорът] му даде Горна и Долна Мизия, а също и Дакия, укрепени области, които народът на аварите бяха опустошили от дните на Анастасий. Те живееха, значи, там и образуваха защита за ромеите. Онези прочее, които стояха на страната на ромеите, бяха наречени българи. Обаче [останалите] скити, [т. е.] двамата други братя, дошли в страната на аланите, която се нарича Берзилия, на която градовете бяха построени от ромеите... Прочее [живеещите в Мизия и Дакия] българи и пугурайе, които образуват жителите [на градовете на Берзилия], станаха овреме християни. Когато чуждият народ завладял онази земя [Берзилия], нарекоха се хазари по името на по-стария брат, който се наричаше Казариг. Този народ стана силен и се разшири.” (Бешевлиев 2008: 88-89)
Йосиф Генезий, писал между 944 и 959, също споменава легендарния Булгар:
"А предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името си от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправял към ромеите враждебни думи..." (ГИБИ ²V: 217)
Булгар е споменат още от Лъв Дякон и от Бархебреус (1226-1286). Последният всъщност повтаря разказа на Михаил Сирийски.
Легендата за общия библейски произход на българи и хазари се споменава и в едно писмо на хазарския хаган Йосиф. В средата на Х век евреинът Хасдай Ибн-Шафрут, придворен на кордовския халиф Абдарахман ²²², дочул за съществуването на юдейска държава в далечните източни степи. Хасдай изпратил до хазарския хаган Йосиф писмо от “ал-Андалус” (Вандалузия – бел. Caesar). В отговора си хаганът започнал с етническото определение на народа си, обяснявайки произхода му от рода на Тогарма, син на Яфет (в древноеврейската литература Тогарма наричали всички тюркски народи). Тогарма, съгласно сведението на Йосиф, имал 10 сина: Агийор (Авийор, или Уюр), Тир-с (Турис), Авар (Аваз), Угин (Угуз), Биз-л, Т-р-на, Хазар, Знур (Янур), Б-л-г-д (Б-л-г-р), Савир. Йосиф гордо наричал себе си в първата част на писмото “Цар Тогармски”, подчертавайки с това могъществото на своята власт, простираща се не само над хазарите, но и над всички останали тюркски народи. (Плетньова, Хазары, 1976: гл. 1)
В писмо до Симеон ² Николай Мистик пише:
"Но и преди тях аварските племена, от които, нека думите ми никак да не те обиждат, сте издънка и бяхте техни роби и бежанци, извършваха нападения до стените на този велик град, защищаван от владичицата и господарка на всички; но те погинаха и не съществуват даже и следи от тяхното племе..." (ГИБИ ²V: 334)
В Българския апокрифен летопис от Х² в. произходът на прабългарите се свързва с куманите, които са съвременни на автора: "... отдели третата част от куманите, наречени българи, и ги насели в Карвунската земя, която римляните и елините бяха напуснали... И след погубването на българския цар Испор нарекоха куманите българи" (Бешевлиев 2008: 221-222)

I. 4. ИСТОРИОГРАФСКИ СТАНОВИЩА ЗА ЕЗИЦИТЕ НА ХУНИ, ПРАБЪЛГАРИ И ХАЗАРИ
Л. ГУМИЛЬОВ приема, че хуните са били тюркоезични. Според него те са предшественици на чувашите и донякъде на хазарите, но аргументи в подкрепа на тези твърдения не са изтъкнати:
“Хазарите, които са потомци на хунски завоеватели и сарматски жени, живеят в страната Барсилия в съседство с прабългарското племе на барсилите, което по-късно се слива в един народ с хазарите. Барсилия е разположена в степите между Терек и Волга. Естествено е тези три племена, които се различават едно от друго по език, религия, нрави и може би, антропологичен тип, да имат сходен бит и следователно еднакви съдове. Поради това е невъзможно да бъдат различени по естеството на керамиката.” (Гумильов 2008: 46);
“Хуните се опитват да се закрепят по онези места, но около 463 г. там пристигат от изток угърските племена на сарагурите, урогите и оногурите* изтласкани от Западен Сибир от сабирите. Те покоряват акацирите и изтласкват хуните, като ги принуждават да се придвижат отново на запад. През 469 г. хуните навлизат в Тракия, но са разбити и отблъснати от византийците. Оттогава хуните изчезват като народ, макар че името им се употребява като нарицателно за обозначаването на множество номадски племена. Останалите хуни, изтласкани от прабългарите на север, се превръщат в предци на чувашите.” (Гумильов 2008: 147-148);
* Артамонов също смята тези племена за угро-фински, или по-точно, за тюркизирани угорски племена. Според Б. Симеонов обаче, тези етноними са тюркски. (бел. Caesar)
Данните за езика на хуните не са много повече, отколкото тези, за езика на хазарите, но според достигналите до нас сведения, техният език най-вероятно е спадал към тюркските езици. По този въпрос Гумильов пише: “Сиратори доказва, че известните ни хунски думи са тюркски и единственият хунски израз, дошъл до наши дни, е тюркският. Изследванията на финландските учени поставят въпроса за хунския език в малко по-друга плоскост – Карстрен и Рамстед изказват мнение, че хунският език е общ за предците на тюрките и монголите. Пельо отбелязва, че езикът включва в себе си елементи на още по-древен слой. Лигети оставя въпроса за хунския език открит, базирайки се на това, че хунската дума, означаваща “ботуши”, известна ни с китайската си транскрипция, звучи като “сагдак” и няма аналогия нито в тюркските, нито в монголския език. Предложеното от него сравнение с келтската дума “сегди” не удовлетворява и самия автор.
Обаче тази дума има пряко отношение към староруската дума “сагайдак”, т. е. колчан със стрели и лък. Тя е от тюрко-монголски произход и е употребявана през 16-17 век. Връзката ѝ с хунската дума “сагдак” е съвсем очевидна, тъй като хуну са затъквали зад кончовите си стрелите, които не са се събирали в колчана, като впоследствие руснаците затъкват там ножовете си. И така, възможно е думата “сагдак” да произлиза от тюрко-монголската езикова стихия, която през ² хилядолетие пр. Хр. е очевидно още, слабо диференцирана, но е възможно също така общността на известните ни хунски и монголски думи да се обясни и с културния обмен между народи, тясно свързани от историческите си съдби. Въпреки изброените съображения, може да се смята, че съмнението в тюркоезичността на хуну е несъстоятелно, защото има преки доказателства от източници за близостта на хунския и телеския, т. е. угурския език, а за принадлежността на последния не може да има две мнения. Самият Лигети сочи, че съмнението в тюркоезичието на хуну се основава на анализа на специални “културни думи”, които много често се оказват заемки, в което няма нищо чудно, тъй като общуването на хуну със съседите им е продължително и интензивно.” (Гумильов 2007, “Хуните”: 47-48);
Б. Симеонов свързва хунската титла еммедзур “управител на конюшня” с прабългарската титла имник “главен коняр”, известна от ромейски текст и като миник, от имен “кон”, която дума няма аналог в алтайските или иранските езици, но има паралел в някои угрофински езици. Срв. унг. мен “жребец” и мар. имен “кон”.

М. И. АРТАМОНОВ: “Появата на хазарите, по напълно достоверни сведения, заедно с турките, под властта на тюркския каган и даже под името източни тюрки, без съмнение, може да служи като основание да ги считаме за едно от тюркските племена, проникнало сравнително късно на запад от Каспийско море..."
И нещо, свързано с прословутите афганистански хазарейци:
"Наименованието хазари се свързва с афганистанските хазарейци, в състава на които е имало монголи и тюрки. Но хазарейци не е собствено племенно име, а персийско название на военно-административно подразделение - "хиляда"* и без съмнение, няма никакво отношение към прикаспийските хазари, ако не считаме, че названието на последните може да е възникнало по съвършено същия начин. Z.Gombocz, след Вамбери, извежда названието на хазарите от тюркското kaz-errer - "номад", т.е. тълкува го в качеството му на нарицателно обозначение на известна част от населението, която би могла да се състои от различни племенни групи. Със същия корен kaz, по неговите думи, е свързана близката по значение дума "казак". Въпреки това, същият автор причислява хазарите към тюрките и ги смята за особен народ - със свой език или, по-точно - диалект**.”
* Самойлович А. Турецкие и монгольские элементы в населении Афганистана // Афганистанский сборник. М., 1924. С. 105. (бел. а.)
** Gотbосг. Z. Die bulgarisch-tlirkischen LehnwOrter in der Ungarischen Sprache // Mem. de la Soc. Finno-Ougrienne. XXX. Helsinki, 1912. С. 198 cл. (бел. а.) (http://gumilevica.kulichki.net/Rest/rest0202.htm)

А. П. НОВОСЕЛЦЕВ: “В чуждестранното хазароведение от 40-50-те години можем да отделим два основни момента. На първо място, задълбоченият интерес към хазарския проблем на лингвистите, които са изследвали остатъците от хазарския език и са стигнали до извода, че той се отнася към тюркската група*.”
*ZajaczkowskiA. Ze studiow nad zagadnieniem chazarskim. Krakow, 1947. (http://gumilevica.kulichki.net/Rest/rest0301.htm#rest03note43);