Аз също оценявам информацията, която дава Наполитано. Например това е страхотно: "В унгарския има и доста ирански заемки, които са обаче много повече от иранските заемки в праславянския."
Отговорът на въпроса "защо в унгарския иранските заемки са повече отколкото в праславянския" може би ще осветли ситуацията около прабългарския.
Не е възможно да е така, ако по пътя си на запад унгарците не са контактували с ираноезично население. Пътят им е Урал>Волга>Сев.Причерноморие>Дунав. Доста на север се падат от персийския юг около Кавказ, т.е пълна невъзможност за контакт с Персия или друг сигурен ираноезичен субект. От славяните не може да са заели нищо по пътя - контактите им са били инцидентни, пък и нали в славянския иранизмите са много по-малко? Това е парадокс и следователно праславяните нямат пръст в частичното "иранизиране" на унгарския. Но ако унгарците през 10-ти век и после контактуват със славяни, иранизирани в по-голяма степен, тогава към първия въпрос за иранските заемки в унгарския се прибавя и въпрос за иранските заемки в славянскя. Под чие влияние са те?
Отговорът и за двата случая е: влиянието е на късните сармати, живеещи в степите и лесостепите на север от Ч.море. А че сред тях са /или че те са/ прабългарите - това е констатация именно на новите и наистина обективни изследвания.
Така че първичния сармато-ирански произход на прабългарите не е под съмнение, тук спорът е дали и до каква степен те са тюркизирани езиково.
Според мен дотук в никаква степен не става ясна езиковата картина в Източна Европа от интерсуващия ни период - 7-ми век, когато нашите хора идват на Дунава, с оглед изясняването характера на техния език. Няма и как да стане. Тя е динамична, езиковата граница тюркски/ИЕ езици се мести на запад, като вероятно е размита на много места. Нямаме никакви разбираеми писмени паметници оттогава. Така че прибягването до сравнения със съвременни тюркски езици е анахронизъм - възможно е в много голяма степен тези езици да са обогатили речника си от други, които междувременно са изчезнали, като случая с прабългарския. Следователно може вторично тюркските думи да ни се представят точно обратно - като заемки от тюркския в други езици. По пътя си на запад пратюрките и тюрките са имали някоко хилядолетия в години и километри да заемат от какви ли не ИЕ езици - като се почне от тохарския през 2-ро хил. пр.н.е., та до ... ясно е докъде.
Ясно е, че е имало някаква тюркизация, но тя съвсем не е толкова голяма, колкото се опитват да ни я представят.
Календарът направо го махнете: според нашия сме си чисти римляни.
Отговорът на въпроса "защо в унгарския иранските заемки са повече отколкото в праславянския" може би ще осветли ситуацията около прабългарския.
Не е възможно да е така, ако по пътя си на запад унгарците не са контактували с ираноезично население. Пътят им е Урал>Волга>Сев.Причерноморие>Дунав. Доста на север се падат от персийския юг около Кавказ, т.е пълна невъзможност за контакт с Персия или друг сигурен ираноезичен субект. От славяните не може да са заели нищо по пътя - контактите им са били инцидентни, пък и нали в славянския иранизмите са много по-малко? Това е парадокс и следователно праславяните нямат пръст в частичното "иранизиране" на унгарския. Но ако унгарците през 10-ти век и после контактуват със славяни, иранизирани в по-голяма степен, тогава към първия въпрос за иранските заемки в унгарския се прибавя и въпрос за иранските заемки в славянскя. Под чие влияние са те?
Отговорът и за двата случая е: влиянието е на късните сармати, живеещи в степите и лесостепите на север от Ч.море. А че сред тях са /или че те са/ прабългарите - това е констатация именно на новите и наистина обективни изследвания.
Така че първичния сармато-ирански произход на прабългарите не е под съмнение, тук спорът е дали и до каква степен те са тюркизирани езиково.
Според мен дотук в никаква степен не става ясна езиковата картина в Източна Европа от интерсуващия ни период - 7-ми век, когато нашите хора идват на Дунава, с оглед изясняването характера на техния език. Няма и как да стане. Тя е динамична, езиковата граница тюркски/ИЕ езици се мести на запад, като вероятно е размита на много места. Нямаме никакви разбираеми писмени паметници оттогава. Така че прибягването до сравнения със съвременни тюркски езици е анахронизъм - възможно е в много голяма степен тези езици да са обогатили речника си от други, които междувременно са изчезнали, като случая с прабългарския. Следователно може вторично тюркските думи да ни се представят точно обратно - като заемки от тюркския в други езици. По пътя си на запад пратюрките и тюрките са имали някоко хилядолетия в години и километри да заемат от какви ли не ИЕ езици - като се почне от тохарския през 2-ро хил. пр.н.е., та до ... ясно е докъде.
Ясно е, че е имало някаква тюркизация, но тя съвсем не е толкова голяма, колкото се опитват да ни я представят.
Календарът направо го махнете: според нашия сме си чисти римляни.
Comment