Както казах, твърдението, че култът към някой светец през 12 в. е бил един от основните в българските земи трябва да се потвърди с конкретни факти, а не с аналогии от съвременността и аргументи от типа “щото така казвам, а аз съм специалист по Романия”. Надявах се че поне опит ще направиш, щото нали си надеждата на родната византинистика. Даже ти показах какви аргументи трябва да дадеш, та да докажеш твърденията си. Когато обаче опря въпросът до конкретни факти, изведнъж изгуби войнствеността си. Какво стана със съсичането? С призиви от типа “Ех, Боже, Боже... защо допускаш профания и в научните среди?!?” и пляскането по челото? Изведнъж, иначе войнственият ти дух се изпари и почна да се оправдаваш с духовници, редактори на издаденото от тях житие и да ми говориш за хорицата през 12 в. Много слаба ракия се оказа, разочароваш ме.
А сега да видим какви са реалните данните за почитането на св. Димитър в българските земи през 12 в. Както казах, един от начините да се прецени до колко този култ е бил популярен и предпочитан от населението е като се направи една статистика на църквите посветени на него. Надявах се, като след като си специалист по Романия, както твърдиш, ти да свършиш тази работа, но уви.
И така какви данни за църквите имаме в българските земи през 12 в.? Първо а отбележа, че по ред причини, данните за земите на север от Стара планина са повече от оскъдни, но пък, сведенията от останалите области са достатъчно показателни. Част от църквите съществуват и до днес, други са известни само по писмени данни. Дадени са само църкви, които със сигурност са съществували през 12 в. Част от тях са по-стари, а други са изградени именно през 12 в.
Пловдив - в изворите от 12 в. се споменават две църкви - Св. Георги и Св. Богородица.
Мелник – Св. Никола
София – 4 църки. Св. София и Св. Георги и две които се споменават в извор от 12 в. и са изградени именно тогава - Св. Иван Рилски и Св. Лука, споменава се през 12 в.
Асеновград - Св. Богородица (в Асеновата крепост) и Св. Йоан
Банско (до Струмица) - Св. 40 мъченици
Белград - Св. Марина, споменава се в извор от 1096 г.
Бобошево - Св. Теодор – изградена през 12 в.
Бояна - Св. Никола и св. Пантайлемон, изградена 12 в.
Преслав - Кръглата църква – Св. Йоан, 10 в.
Видин - Св. Богорица, спомената като съществуваща в извор от 1203 г.
Водоча (до Струмица) - Св. Леонтий
Вранище (до Струга) - Св. Богородица, 10 - 11 в.
Герман (до Преспа) - Св. Герман, края на 10 в.
Горни Козяк (до Щип) - Св. Георги, 9 – 10 в.
Дупени (до Преспа) - Св. Архангели, 9 -10 в. и Св. Илия
Земенският манастир - св. Йоан Богослов
Избул (Шуменско) - Св. Власий, името е известно от открития ктиторски надпис от края на 9 – 10 в.
Кърджали - Св. Йоан Продром
Кюстендил - Св. Георги, кв. Колуша, изградена 12 в.
Манастир (Прилепско) - Св. Никола, ктирорски надпис от 1095 г.
Матейче (Кумановско) - Св. Богородица, 11 в.
Нерези - Св. Пантайлемон, 12 в.
Несебър - Св. София, Св. Стефан, Св. Йоан Кръстител, Св. Климент. Със сигурност са съществували през 12. В извор от 1366 г. се споменава Св. Димитър, като не може да се каже, дали е съществувала през 12 в.
Ниш - Св. Прокопий, споменава се в извор от 1078 г. и св. Пантайлемон, споменава се в извор от 12 в.
Охрид - Св. Пантайлемон и Св. София
Патленица (Пазарджишко) - Св. Димитър, 12 в. Обаче, това име е дадено през 1870 г. Старото, оригинално име не е известно. Предвид името на селото, може би се казвала Св. Пантайлемон.
Преспа - Св. Ахил
Прилеп - Св. Апостоли, 10 в., Св. Димитър, 12 в., Св. Никола, 12 в., Архангел Михаил, 10 в.
Растуша (Дебърско) - Св. Йоан Предтеча, 11 в.
Руен (Пловдив) - св. Богородица, 12 в.
Сапарева баня - Св. Никола 12 в.
Свечани (Велешко) - Св. Константин 9 – 10 в.
Свищов - Св. Димитър. Изграждането на църквата има спорна датировка 9 -10 или 13-14 в.
Скопие - Св. Богородица, споменава се през 1203 г. като вече съществуваща
Сливен - Св. Стефан, 11-12 в.
Струмица - Св. 15 тивериуполски мъченици
Стълп (Кичевско) - Св. Врач, споменава се през 12 в.
Велюса - Св. Богородица, 11 в.
Да и свързаните с Бачковския манастир църкви, параклиси и скитове, споменати в Типика на манастира от 1083 г.:
Св. Богородица – манастирската църква, Св. Троица, местност Св. Варвара (явно по име на параклис), скит Св. Никола, скит Св. Илия, скит Св. Георги, манастир св. Георги (друг манастир, в Беломорието). Да не забравим да споменем и изградения скоро след това параклис към манастираската църква - Св. Арх. Михаил (края на 11 в.).
А сега идва и най-интересната част. Нямаме данни църквите в Търново през 1185 г. на кои светци са били посветени. Знаем обаче, че Асен и Петър през 1185 г. построили църква посветена на кого? На св. Димитър Солунски. Пита се в задачата – от този факт не следва ли твърде логичният извод, че до този момент в Търново не е имало църква посветена на св. Димитър?
Това са фактите, изводите всеки сам може да си ги направи.
А сега да видим какви са реалните данните за почитането на св. Димитър в българските земи през 12 в. Както казах, един от начините да се прецени до колко този култ е бил популярен и предпочитан от населението е като се направи една статистика на църквите посветени на него. Надявах се, като след като си специалист по Романия, както твърдиш, ти да свършиш тази работа, но уви.
И така какви данни за църквите имаме в българските земи през 12 в.? Първо а отбележа, че по ред причини, данните за земите на север от Стара планина са повече от оскъдни, но пък, сведенията от останалите области са достатъчно показателни. Част от църквите съществуват и до днес, други са известни само по писмени данни. Дадени са само църкви, които със сигурност са съществували през 12 в. Част от тях са по-стари, а други са изградени именно през 12 в.
Пловдив - в изворите от 12 в. се споменават две църкви - Св. Георги и Св. Богородица.
Мелник – Св. Никола
София – 4 църки. Св. София и Св. Георги и две които се споменават в извор от 12 в. и са изградени именно тогава - Св. Иван Рилски и Св. Лука, споменава се през 12 в.
Асеновград - Св. Богородица (в Асеновата крепост) и Св. Йоан
Банско (до Струмица) - Св. 40 мъченици
Белград - Св. Марина, споменава се в извор от 1096 г.
Бобошево - Св. Теодор – изградена през 12 в.
Бояна - Св. Никола и св. Пантайлемон, изградена 12 в.
Преслав - Кръглата църква – Св. Йоан, 10 в.
Видин - Св. Богорица, спомената като съществуваща в извор от 1203 г.
Водоча (до Струмица) - Св. Леонтий
Вранище (до Струга) - Св. Богородица, 10 - 11 в.
Герман (до Преспа) - Св. Герман, края на 10 в.
Горни Козяк (до Щип) - Св. Георги, 9 – 10 в.
Дупени (до Преспа) - Св. Архангели, 9 -10 в. и Св. Илия
Земенският манастир - св. Йоан Богослов
Избул (Шуменско) - Св. Власий, името е известно от открития ктиторски надпис от края на 9 – 10 в.
Кърджали - Св. Йоан Продром
Кюстендил - Св. Георги, кв. Колуша, изградена 12 в.
Манастир (Прилепско) - Св. Никола, ктирорски надпис от 1095 г.
Матейче (Кумановско) - Св. Богородица, 11 в.
Нерези - Св. Пантайлемон, 12 в.
Несебър - Св. София, Св. Стефан, Св. Йоан Кръстител, Св. Климент. Със сигурност са съществували през 12. В извор от 1366 г. се споменава Св. Димитър, като не може да се каже, дали е съществувала през 12 в.
Ниш - Св. Прокопий, споменава се в извор от 1078 г. и св. Пантайлемон, споменава се в извор от 12 в.
Охрид - Св. Пантайлемон и Св. София
Патленица (Пазарджишко) - Св. Димитър, 12 в. Обаче, това име е дадено през 1870 г. Старото, оригинално име не е известно. Предвид името на селото, може би се казвала Св. Пантайлемон.
Преспа - Св. Ахил
Прилеп - Св. Апостоли, 10 в., Св. Димитър, 12 в., Св. Никола, 12 в., Архангел Михаил, 10 в.
Растуша (Дебърско) - Св. Йоан Предтеча, 11 в.
Руен (Пловдив) - св. Богородица, 12 в.
Сапарева баня - Св. Никола 12 в.
Свечани (Велешко) - Св. Константин 9 – 10 в.
Свищов - Св. Димитър. Изграждането на църквата има спорна датировка 9 -10 или 13-14 в.
Скопие - Св. Богородица, споменава се през 1203 г. като вече съществуваща
Сливен - Св. Стефан, 11-12 в.
Струмица - Св. 15 тивериуполски мъченици
Стълп (Кичевско) - Св. Врач, споменава се през 12 в.
Велюса - Св. Богородица, 11 в.
Да и свързаните с Бачковския манастир църкви, параклиси и скитове, споменати в Типика на манастира от 1083 г.:
Св. Богородица – манастирската църква, Св. Троица, местност Св. Варвара (явно по име на параклис), скит Св. Никола, скит Св. Илия, скит Св. Георги, манастир св. Георги (друг манастир, в Беломорието). Да не забравим да споменем и изградения скоро след това параклис към манастираската църква - Св. Арх. Михаил (края на 11 в.).
А сега идва и най-интересната част. Нямаме данни църквите в Търново през 1185 г. на кои светци са били посветени. Знаем обаче, че Асен и Петър през 1185 г. построили църква посветена на кого? На св. Димитър Солунски. Пита се в задачата – от този факт не следва ли твърде логичният извод, че до този момент в Търново не е имало църква посветена на св. Димитър?
Това са фактите, изводите всеки сам може да си ги направи.
Comment