Това, че са все индоевропейски народи, не означава, че всичките им владетелски титли трябва да имат общ корен. Пък и да са имали някога всички индоевропейци една обща титла (аз залагам на rex и нейните сродни), впоследствие в някои езици, поради една или друга причина тази титла е изоставена и е заменена с други титли. Така напр.:
1. Лат. rex от regis "крал", свързано с regere "водач, водя, власт, властвам, управление" от ие корен *reg- "управлявам, властвам, направлявам, водя" (срв. санскр. raj- "крал" староир. ri);
2. ирл. и шот. righ; староирл. ri, шот. righ "крал" гал. -rix "крал" в лични имена, напр. Vircingetorix; гот. reiks "лидер" староангл. rice "кралство," -ric "крал" rice "богат, могъщ," riht "правилен, коректен" гот. raihts, старовисоконем. recht, старошв. reht, старонорв. rettr "правилен, коректен";
3. Инд. rajah от санскр. rajan "крал" сродно с лат. rex, староирл. rig "крал" свързано с raj "кралство, царуване";
4. Предполага се, че същия ие корен има и арм. arqa; срв. гр. arxatos;
5. Перс. shah произхожда от староперс. xšayathiya "крал", сродно със санскр. xšatra "власт"; гр. krasthai "придобивам, вземам" kektesthai "притежавам";
6. Гр. βασιλεύς "крал" е с неизвестен произход; възможно е да идва от някой малоазийски език (срв. лид. battos "крал"); през Средните векове βασιλεύς се превръща в синоним на imperator;
7. Лид. battos n. i.
8. Англ. king; староангл. cyning, от протогерм. *kuninggaz (срвн. хол. koning, старовисоконем. kuning, старонорв. konungr, дат. konge, нем. könig). Възможна е връзка със староангл. cynn "род, раса" (вж. kin);
kin; староангл. cyn "род, раса" от протогерм. *kunjan (срвн. старонорв. kyn, старовисоконем. chunni, гот. kuni "род, раса," старонорв. kundr "син," герм. kind "дете"), от прото ие *gen- "създавам" (вж. genus);
genus; от лат. genus (gen. generis) "раса, произход, вид," родствено с гр. genos "раса, вид," и gonos "раждане, потомък, произход," от прото ие основа *gen-/*gon-/*gn- "създавам, раждам" (срвн. санскр. janati "създавам, раждам," janah "раса," jatah "роден;" Авест. zizanenti "раждат;" гр. gignesthai "ставам, случвам се;" лат. gignere "създавам," gnasci "да се роди,"... гот. kuni "раса;" старонем. cennan "създавам, пораждам;" старовисоконем. kind "дете;" староирл. ro-genar "роден съм;" уелс. geni "роден"...
9. Уелс. teyrn или brenin n. i.
10. Алб. mbret n. i.
11. Срб. жупан вероятно производно от жупа "окръг, комитат"; Според друга хипотеза, думата има тюрк. произход.
12. Появилата се през Средните векове титла крал (от антропонима Карл) се разпространява в редица страни, предимно славянски, в които измества по-старата титла княз.
13. Рум. воевода "пълководец" от старобълг. воин, войска и водя; Управител на адм. единица: воеводство "окръг, хора"; Във Второто българско царство титлата велик воевода е носена от командващият армията на царството (ром. протостратор);
Други ие титли с лат. произход:
14. Рим. imperator "повелител, император"; в по-старо време "почетна титла на висш военачалник"; от лат. imperium "върховна военна власт", по-късно "върховна власт", "върховно управление", "империя";
15. Рим. caesar от cognomen Caesar става неизменна част от имената на римските императори. През ромейската епоха гр. καίσαρ е титлата на втория по ранг в държавата след василевса.
16. Рим. augustus "достопочтен, многоуважаем" с предполагаемо първонач. значение "способност да започва всяко начинание с добри предзнаменования от страна на авгурите"; от лат. augur;
17. Нем. kaiser и слав. цясар (цар) от лат. Caesar, като синоними на лат. imperator, caesar и augustus, и на ром. βασιλεύς; през Х²Х век бълг. титла цар девалвира и придобива значение на крал;
18. Рум. domn и по-късното domnilor "господар" от лат. dominus "господар"; От 1881 г. румънският крал носи титлата regele;
1. Лат. rex от regis "крал", свързано с regere "водач, водя, власт, властвам, управление" от ие корен *reg- "управлявам, властвам, направлявам, водя" (срв. санскр. raj- "крал" староир. ri);
2. ирл. и шот. righ; староирл. ri, шот. righ "крал" гал. -rix "крал" в лични имена, напр. Vircingetorix; гот. reiks "лидер" староангл. rice "кралство," -ric "крал" rice "богат, могъщ," riht "правилен, коректен" гот. raihts, старовисоконем. recht, старошв. reht, старонорв. rettr "правилен, коректен";
3. Инд. rajah от санскр. rajan "крал" сродно с лат. rex, староирл. rig "крал" свързано с raj "кралство, царуване";
4. Предполага се, че същия ие корен има и арм. arqa; срв. гр. arxatos;
5. Перс. shah произхожда от староперс. xšayathiya "крал", сродно със санскр. xšatra "власт"; гр. krasthai "придобивам, вземам" kektesthai "притежавам";
6. Гр. βασιλεύς "крал" е с неизвестен произход; възможно е да идва от някой малоазийски език (срв. лид. battos "крал"); през Средните векове βασιλεύς се превръща в синоним на imperator;
7. Лид. battos n. i.
8. Англ. king; староангл. cyning, от протогерм. *kuninggaz (срвн. хол. koning, старовисоконем. kuning, старонорв. konungr, дат. konge, нем. könig). Възможна е връзка със староангл. cynn "род, раса" (вж. kin);
kin; староангл. cyn "род, раса" от протогерм. *kunjan (срвн. старонорв. kyn, старовисоконем. chunni, гот. kuni "род, раса," старонорв. kundr "син," герм. kind "дете"), от прото ие *gen- "създавам" (вж. genus);
genus; от лат. genus (gen. generis) "раса, произход, вид," родствено с гр. genos "раса, вид," и gonos "раждане, потомък, произход," от прото ие основа *gen-/*gon-/*gn- "създавам, раждам" (срвн. санскр. janati "създавам, раждам," janah "раса," jatah "роден;" Авест. zizanenti "раждат;" гр. gignesthai "ставам, случвам се;" лат. gignere "създавам," gnasci "да се роди,"... гот. kuni "раса;" старонем. cennan "създавам, пораждам;" старовисоконем. kind "дете;" староирл. ro-genar "роден съм;" уелс. geni "роден"...
9. Уелс. teyrn или brenin n. i.
10. Алб. mbret n. i.
11. Срб. жупан вероятно производно от жупа "окръг, комитат"; Според друга хипотеза, думата има тюрк. произход.
12. Появилата се през Средните векове титла крал (от антропонима Карл) се разпространява в редица страни, предимно славянски, в които измества по-старата титла княз.
13. Рум. воевода "пълководец" от старобълг. воин, войска и водя; Управител на адм. единица: воеводство "окръг, хора"; Във Второто българско царство титлата велик воевода е носена от командващият армията на царството (ром. протостратор);
Други ие титли с лат. произход:
14. Рим. imperator "повелител, император"; в по-старо време "почетна титла на висш военачалник"; от лат. imperium "върховна военна власт", по-късно "върховна власт", "върховно управление", "империя";
15. Рим. caesar от cognomen Caesar става неизменна част от имената на римските императори. През ромейската епоха гр. καίσαρ е титлата на втория по ранг в държавата след василевса.
16. Рим. augustus "достопочтен, многоуважаем" с предполагаемо първонач. значение "способност да започва всяко начинание с добри предзнаменования от страна на авгурите"; от лат. augur;
17. Нем. kaiser и слав. цясар (цар) от лат. Caesar, като синоними на лат. imperator, caesar и augustus, и на ром. βασιλεύς; през Х²Х век бълг. титла цар девалвира и придобива значение на крал;
18. Рум. domn и по-късното domnilor "господар" от лат. dominus "господар"; От 1881 г. румънският крал носи титлата regele;
Comment