ПРИБАВКА ОТ САМИЯ ХРИСТОЛЮБИВ ЦАР СИМЕОН
Тази „Прибавка” е встъпление към пълната редакция на един от сборниците, преведени по указание на цар Симеон, т. нар. Златоструй. „Прибавката” (Прилог в оригинала) съдържа самоназванието на паметника и изяснява при какви обстоятелства е възникнал преводът. Във всички случаи „Прилогът” към Златоструя е възникнал до 927 г., т.е. до смъртта на владетеля.
Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина
Кл. Иванова, Св. Николова
ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН
Стихотворението е поместено в началото на Симеоновия (Светославов) сборник, запазен по препис от 1073 г. и др.
Първо житие на Наум. Написано от Климентов и Наумов ученик през първата половина на Х век.
О ПHCMENЬХЪ от Черноризец Храбър
Приписка на Тудор Доксов
Идеята е да покажа, че в изворите на старобългарски Симеон е наричан и княз, и цар. Някой по-горе спомена, че в съвременни на Симеон извори на стбг той не е наричан "цар". Първо, съвременните на Симеон извори са твърде малко предвид краткото време на съществуване на азбуката, а в гръцки извори това "цар" няма как да проличи. Второ, дори и в малкото останали преписи от това време има няколко упоменавания на Симеон като "цар". Затова смятам, че тази борба на Симеон да получи титлата "василевс", така подробно отразена в гръцките извори, на родна почва също се е състояла и точно по времето на Симеон в стбг език титлата "княз" по отношение на българския владетел е започнала постепенно да се заменя с "цар".
И "цар", и "княз" са широко употребявани в стбг думи и не може да се каже, че чак след Петър "цар" започва да се употребява. В преводите гръцкото василевс се превежда като цар, името Царьградъ (и Цесарьградъ) се появява още в първите текстове на стбг, т.е. това название на града вероятно е имало вече разпространение в устната реч. Това по повод дали "цар" и "василевс" са едно и също понятие.
Думата "княз" няма ка да навлезе от руския, защото тя просто си е (пра)славянска и никой от никого не я е заемал. Че е дошла в праславянския от немския, това мисля е добре известно.
Благоверният цар Симеон,
като изучи божественото писание,
като изучи божественото писание,
Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина
Кл. Иванова, Св. Николова
ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН
Великы въ црьхъ Симеwнъ,
желаniемъ sѣло въжела...
держалiвый влдка wбавiти
съкровеnы разоумы въ глоубинѣ
желаniемъ sѣло въжела...
держалiвый влдка wбавiти
съкровеnы разоумы въ глоубинѣ
Ѥгда поставише Ѥпкопа Клiмеnта тьжде блговѣрniи црь Сiмеонъ, ...
Н аште въпросншн въ коѤ врѣмѣ, то вѣдѦтъ и рекѪтъ, яко въ врѣмеna Михаила, цѣсаря грчьска, и Бориса, кънѦsа блъгарьска, и Растица, кънѦsа моравьска, и Коцеля, кънѦsа блатьньска.
Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръчка на нашия български княз на име Симеон на славянские език от гръцки епископ Константин...
В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Исус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил.
В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Исус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил.
Идеята е да покажа, че в изворите на старобългарски Симеон е наричан и княз, и цар. Някой по-горе спомена, че в съвременни на Симеон извори на стбг той не е наричан "цар". Първо, съвременните на Симеон извори са твърде малко предвид краткото време на съществуване на азбуката, а в гръцки извори това "цар" няма как да проличи. Второ, дори и в малкото останали преписи от това време има няколко упоменавания на Симеон като "цар". Затова смятам, че тази борба на Симеон да получи титлата "василевс", така подробно отразена в гръцките извори, на родна почва също се е състояла и точно по времето на Симеон в стбг език титлата "княз" по отношение на българския владетел е започнала постепенно да се заменя с "цар".
И "цар", и "княз" са широко употребявани в стбг думи и не може да се каже, че чак след Петър "цар" започва да се употребява. В преводите гръцкото василевс се превежда като цар, името Царьградъ (и Цесарьградъ) се появява още в първите текстове на стбг, т.е. това название на града вероятно е имало вече разпространение в устната реч. Това по повод дали "цар" и "василевс" са едно и също понятие.
Думата "княз" няма ка да навлезе от руския, защото тя просто си е (пра)славянска и никой от никого не я е заемал. Че е дошла в праславянския от немския, това мисля е добре известно.
Comment