За титлата "княз"

[Хана]

ПРИБАВКА ОТ САМИЯ ХРИСТОЛЮБИВ ЦАР СИМЕОН

Благоверният цар Симеон,
като изучи божественото писание,

Тази „Прибавка” е встъпление към пълната редакция на един от сборниците, преведени по указание на цар Симеон, т. нар. Златоструй. „Прибавката” (Прилог в оригинала) съдържа самоназванието на паметника и изяснява при какви обстоятелства е възникнал преводът. Във всички случаи „Прилогът” към Златоструя е възникнал до 927 г., т.е. до смъртта на владетеля.
Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина
Кл. Иванова, Св. Николова

ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН

Великы въ црьхъ Симеwнъ,
желаniемъ sѣло въжела...
держалiвый влдка wбавiти
съкровеnы разоумы въ глоубинѣ

Стихотворението е поместено в началото на Симеоновия (Светославов) сборник, запазен по препис от 1073 г. и др.

Ѥгда поставише Ѥпкопа Клiмеnта тьжде блговѣрniи црь Сiмеонъ, ...

Първо житие на Наум. Написано от Климентов и Наумов ученик през първата половина на Х век.

Н аште въпросншн въ коѤ врѣмѣ, то вѣдѦтъ и рекѪтъ, яко въ врѣмеna Михаила, цѣсаря грчьска, и Бориса, кънѦsа блъгарьска, и Растица, кънѦsа моравьска, и Коцеля, кънѦsа блатьньска.

О ПHCMENЬХЪ от Черноризец Храбър

Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръчка на нашия български княз на име Симеон на славянские език от гръцки епископ Константин...
В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Исус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил.

Приписка на Тудор Доксов

Идеята е да покажа, че в изворите на старобългарски Симеон е наричан и княз, и цар. Някой по-горе спомена, че в съвременни на Симеон извори на стбг той не е наричан "цар". Първо, съвременните на Симеон извори са твърде малко предвид краткото време на съществуване на азбуката, а в гръцки извори това "цар" няма как да проличи. Второ, дори и в малкото останали преписи от това време има няколко упоменавания на Симеон като "цар". Затова смятам, че тази борба на Симеон да получи титлата "василевс", така подробно отразена в гръцките извори, на родна почва също се е състояла и точно по времето на Симеон в стбг език титлата "княз" по отношение на българския владетел е започнала постепенно да се заменя с "цар".
И "цар", и "княз" са широко употребявани в стбг думи и не може да се каже, че чак след Петър "цар" започва да се употребява. В преводите гръцкото василевс се превежда като цар, името Царьградъ (и Цесарьградъ) се появява още в първите текстове на стбг, т.е. това название на града вероятно е имало вече разпространение в устната реч. Това по повод дали "цар" и "василевс" са едно и също понятие.
Думата "княз" няма ка да навлезе от руския, защото тя просто си е (пра)славянска и никой от никого не я е заемал. Че е дошла в праславянския от немския, това мисля е добре известно.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Ох, аз явно снощи съм пуснала мнение не в тази тема, в която е трябвало.

Казах му аз на Guy, че така е станало, ама той не ми повярва.

Идеята на линка, който дава Октавиан, е да покажа, че в изворите на старобългарски Симеон е наричан и княз, и цар.

Това е съвсем естествено предвид, че първоначално той трябва да се е титулувал "княз". Но по-късно се появяват неговите амбиции за нещо повече и от там - "цар", "василевс"...

[Коцето]

Именно Така че май отпада варианта да е славянски превод на "канас".

Ами в споменатото "Семейство" нещата са много добре уредени. Имаме само един василевс=император на ромейте. Останалите народи. приели християнството, получават по-ниски титулатури. За славяните-княз. Прецедентите- Карл наистина е признат за император, но на кой, на какво? Петър е цар (славянският еквивалент на император), но само на българите, докато Симеон е мечтаел под скиптъра си да включи и ромейте.

[владетелят на шумер]

Най-рания княз не е Ростислав.ето за Моймир и Прибина

http://bg.wikipedia.org/wiki/Моймир

http://bg.wikipedia.org/wiki/Прибина

Но има и по-ранни.Някой историци предполагат,че Само също се е титлувал княз.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

По времето на Моймир славяните все още не са имали писменост.
Иначе, в историографската литература се срещат и по-стари князе. Напр. княз Славун (ок. 767 г.), княз Даврентий (ок. 580 г.). Но те са ни известни от ромейски източници, където са наречени архонти.

[владетелят на шумер]

Значи най-вороятно е произхода на думата да е западнославянска.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не. Просто западните славяни (моравците) първи от всички славяни получават писменост. Това не значи, че заедно с писмеността от тях се е разпространила и титлата. Поляците, напр. ползват латиница, но те също имат титла "княз".
Виж, при румънците определено става дума за заемка от български език.

[Юлиан Август]

Титлата "княз" обаче постепенно девалвира- между другото, в Закона за съдене на людете споменатата фигура "княз" няма общо с владетелската такава. Княз/кнез е наричан кметът, старейшината на селото. Той има прерогативите на съдия, просто защото в малките населени места съдии не е имало. Тази фигура се оказва много устойчива- запазва се до Освобождението, като кнезът е имал много силен авторитет на местно ниво и е могъл да наказва дори и турци мохамедани, без съдействието на кадийския съд. Има изброени доста примери, в които самите турци не роптаят срещу това положение- да ги съди един неверник, рая.
Предполага се, че тази фигура е възникнала от славянските старейшини на местно ниво, като те получават по-високата титла "княз" за сметка на постепенното и принизяване в държавната йерархия, което пък е следствие от централизацията. Князът е типичен представите на местното самоуправление, избиран е от хората измежду личностите в селото им, които са имали най-голям авторитет.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Доста от римските титли също девалвират и на тяхно място се появяват нови.
Така напр. девалвира титлата "цезар" и тя е заменена от "август", по-късно "василевс". После "кесар" отново девалвира и се появява "севастократор", а след това "деспот". Самата титла "цар" девалвира когато руският Петър ² я заменя с модерното европейско "император" и т. н.
Но по-важното е, че думата "княз" си е съществувала при западните и южните славяни от стари времена, поради което не мога да приема, че тя е руска заемка. Имам сериозни съмнения и, че е германска заемка. По-склонен съм да приема, че думите "конунг" и "кънезъ" имат общ ие корен. За какво им е било на славяните да заимстват тази дума от немците. Те не са ли имали дума преди това, с която да назовават вождовете си?:sm186:

[Stormbringer]

Е, срещу фактите не може да се спори и след текстовете на Хана, трябва да призная, че наистина титлата "княз" е използвана в нашата литература за назоваване на български владетел. Но дали Борис е единственият ни княз? Ясно е, че по отношение на Симеон и на по-късните наши владетели вече се употребява титлата "цар". Нека обърна внимание и върху факта, че другият наш владетел на "българи и гърци" не използва никакви ромейски титли - василевс или нещо подобно. В Дубровнишката грамота ( има я като текст в темата за Еволюция на старобългарския език ) Иван Асен II ясно се е назовал "ЦАРЬ блъгарском и греческом"

А иначе за произхода на "княз", според мен има известно основание да се смята, че има връзка с "кьониг"/"кинг", особено ако е вярна тезата на I.C.A., че титлата е много стара. Предвид произхода на славяните, подобна връзка изобщо не ми се струва неуместна.

Колкото до "Кесар" и "Цясар", двете повсеместно се използват в старобългарските текстове и I.C.A. причината е точно тази, която ти посочих - трета палатализация се среща сравнително по-рядко от другите две и очевидно при нашия случай имаме две форми - една палатализирана и една - не.

И наистина I.C.A, тезата, че е руска заемка не издържа.
Което обаче не променя факта, че в ИНБХ, българските ханове и царе, може да са преведени като "князе" от руснаците, които в този период активно използват именно титлата "княз" за назоваване на своите владетели.

[mitaca]

Хмм. Предполагам, че няма да съм първия изказал еретичното мнение, че княз може да идва от канасубиги (нямам необходимите шрифтове затова ме извинете за вандалското изписване на титлата). Както знаем това е титлата с която се титлуват (пра)българските владетели от пред християнския период. Но никой не може да твърди (със сигурност) как се е изговаряла тази титла. Да разгледаме първата и част канас, знаем, че в гръцкия няма звук "Ъ", а и сега в българските табели и надписи тна латиница този звук се заменя с буквата А. А звук "Я" в гръцкия също няма, а сегашното изписване е YA или IA. Значи напълно вероятно е канас да се произнасяло кънас, или къняс и по нататък да е преминало в къняз и финалното княз. Официалния превод на канасу(ю)биги е от........ (много версии, бог, звезди и т.н.) владетел, като повечето историци са единодушни, че канас значи владетел. Т.е. къняз е изговор на записания с гръцки букви канас, но вече с кирилски букви (или на кирилица, без значение, кой е измислил, натаманил или нещо друго азбуката). По късно князе и князчета вече има много, че даже и до кмет, НО, Императора по-горе показа, как девалвират с течение на времето титлите, а според мен и тази не е направила изключение.
Интересно е да се види, кога за първи път се появяват в небългарски (като държава не като език - да не почне сега един спор) документи.
А по повод текста където се споменават княз Борис и славянските князе, просто превода е владетеля Борис, владетеля ....... и т.н.

[Stormbringer]

Митака, тази теза по-горе я споменахме с I.C.A, явно те е мързяло да четеш всичките постове
Веднага можеш да бъдеш контриран с въпроса: Ако това е така, защо тази титла се среща при ВСИЧКИ славяни, много от които изобщо не са и чували за прабългарите, пък камо ли за титлите им?

[mitaca]

Митака, тази теза по-горе я споменахме с I.C.A, явно те е мързяло да четеш всичките постове

Виж сега! Четох темата (тази, а не предишната), това е основно мое занимание - да чета . Случвало се е и да не чета (липса на време, вътрешни изблици от типа не можах да се сдържа ), но обикнивенно тогава го споменавам в поста си.

Веднага можеш да бъдеш контриран с въпроса: Ако това е така, защо тази титла се среща при ВСИЧКИ славяни, много от които изобщо не са и чували за прабългарите, пък камо ли за титлите им?

А кои са тез славяни, които не са чували за прабългарите? Щото, ако пишем за 300 г. след Борис е имало достатъчни време къняз да премине от Преслав до Прага и Краков. Като оставим това, че славяните по земите на днешна Полша, Чехия и Словакия са чували за (пра)българите още по времето на Борис. Но отговори ми де, кои са тези слявяни, които не са чували за българите (прабългари е доста по-късен термин)?

[Stormbringer]

Хм. Великоморавския княз Ростислав. Май даже говорим за преди Борис

Чували или не, няма никакво основание да взимат титлите на прабългарските ханове, при условие, че за разлика от българските славяни, техните руски, моравски и т.н. събратя, нямат никакво влияние от страна на прабългарите, че да приемат тяхните титли. Как така просто са си решили моравските славяни да наричат владетелите си с титли на някакво племе, през девет планини в десета?

[Юлиан Август]

"канасубиги" е използвана титла само от Омуртаг и Маламир. Да се говори за всички езически владетели е пресилено, най-малкото няма доказателства.