Фолк-история

[Кухулин]

Няма бе, човек. Само готи, хуни и гърци. Един фин да имаше барем за цвят, или балт някой...

По въпроса за антството на Усигард:

[Кухулин]

И по въпроса за готството му:

[boilad]

Благодаря за сторения труд и снесената наготово информация! Надявам се, не само на мен да си бил полезен.

[Кухулин]

Моля, пак заповядай. Тия работи правят лекуването на грипа малко по-приятно

[BGTRAK]

.

[boilad]

По повод годишнината от смъртта на Левски адвокатът Янко Гочев, презентиран като изследовател и историк, но по-популярен като пещерен антикомунист и русофоб, по професия адвокат, опирайки се на телеграма на граф Н. П. Игнатиев от 18 (30) януари 1873 г. издига тезата, че щастливият изход на Софийското преключение, споменат в телеграмата, е "смъртта на най-великия българин". Проблемът е, че в донесението на графа никъде не се споменава по какъвто и да е начин Левски, а се говори за цялостната руска политика по отношение на задържаните и направените разкрития, която в този момент налага тяхното омаловажаване. Консулските донесения са повече от ясни по този въпрос, например Монтлонг пише: "Пратеникът на руския генерален консул мисли, че неговият шеф вече не вярва на политически подбуди в тази работа, поради факта,че тази басня той е чул от устата на германския консул д-р Калиш, известен като съвсем ненадежден източник." или "... тукашната руска канцелария и руското посолство в Цариград, които търсят възможност да го разпространяват, а именно, че се отнася само до един обир, в който участвали едновременно турци и българи, но в никакъв случай за политическо деяние на българите.", Робърт Далиел също докладва: "От това което говорят комисарите, по-скоро изглежда, че Портата желае да потули работата, и аз подозирам, че руският генерален консул е много доволен от възможността за такъв изход." (http://kanchogeorgiev.blogspot.com/2012/06/pkpkopk.html). Самата телеграма на Игнатиев гласи: "Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото". (https://www.dw.com/bg/%D0%B2%D0%B0%D...%B2/a-52431247). Въобще никъде ни дума, че Левски не щял да стане руски шпионин и това е довело до смъртта му, никъди не дума, че точно смъртта му е "щастливия изход" за който се говори в телеграмата, никъде ни дума за това, че смъртта му е поставена, като условие в "нашите съвети", както твърди Гочев.

На 20 февруари 2016 г. в предаване на БНР Гочев заявява: "Аз преброявам цели 8 опита за спасяването на Васил Левски." (https://bnr.bg/post/100661010/a-goch...a-vasil-levski) и следва изброяването им. Аналогична информация е разпространена две години по-късно в този сайт: http://rns.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%...0%B5-8-%D0%BE/ Тази година "Трафикнюз" излиза със заглавие: "Има 8 опита за спасяването на Левски" (https://trafficnews.bg/urok-po-istor...levski-169648/), след ден "Фокус" цитира Георги Питов от Музеен комплекс – Банско "Пред учениците цитирах най-новите изследвания, според които са правени 8 опита Дякона да бъде спасен." (http://focus-news.net/news/2020/02/1...-besiloto.html) Тези най-нови изследвания, разбира се, са тиражираните твърдения на Гочев и в частност книгата му от 2016 г. "Убийството на Левски".

Ситуацията добива трагикомични измерения, тъй като първите 7 опита са публикувани от мен в един националистически форум на 02. 02. 2012 г. (https://www.forum.bg-nacionalisti.or...0641#msg180641), а пълният списък с добилите вече слава осем опита след повече от година на 07. 05. 2013 в БГНаука (https://www.forumnauka.bg/topic/1503...comment-267732). Така наречените "изследователи", съвсем естествено за копипейст творчеството, не поставят нищо от изнесената информация под съмнение, тъй като единственият източник на който съм се позовал са спомените на Христо Иванов - Големия, а те засягат опитите номерирани като 2 и 3, съответно са копирани и допуснатите волни и неволни грешки. Чест прави на Георги Савов, който в сайта "Васил Левски - документи, история и настояще" през 2015 г. публикува очерк със заглавие "Опити за освобождаване на Васил Левски" (https://www.vasil-levski.eu/%D0%BD%D...2%D1%81%D0%BA/), заявявайки: "Тук отварям скоба и вмъквам две непотвърдени информации, които все пак намерих.", но за жалост никъде не посочва от къде е намерил тези "непотвърдени информации". И макар, за разлика от Янко Гочев, да не ползва абсолютно същата номерация и подредба на опитите, не се е посвенил да копира цели изрази. Например:

По онова време два са основните пътя до имперската столица. Единият от София до Саранбей, после с железница до Одрин и накрая Цариград. Другият е от София до някое дунавско пристанище, после с параход до Русе, от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата. В София е изпратен Дончо Фесчията, за да събере информация кога и по кой път ще прекарат Левски. Към началото на февруари подготовката е завършена. Предвидено е три чети на три места да саботират линията Саранбей-Одрин и една чета линията Русе-Варна. Именно в този момент се получава печалната вест за обесването на Апостола.

и за сравнение моят текст:

По това време два са основните пътя до имперската столица. Единия от София до Саранбей, от там с железницата до Одрин и накрая Цариград. Дугия е от София към някое дунавско пристанище, от там с параход до Русе, от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата. В София е изпратен Дончо Фесчията, за да съобщи кога и по кой път ще прекарат Левски. Към началото на февруари подготовката е завършена. Предвижда се три чети на три места да съботират линията Саранбей-Одрин и една чета по линията Русе-Варна. Тогава получават печалното известие за обесването на Левски.

, или

Не липсват и дипломатически усилия. Пред Найден Геров, заемащ поста руски вицеконсул в Пловдив, д-р Рашко Петров настоява да се окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Васил Левски, но руският генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел. Тук трябва да се отбележи, че вече е имало подобен прецедент – задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик, е освободен.

и моят текст

Не липсва и дипломатически опит. Доктор Рашко Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски, но руския генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен.

Има и други директни копирания, но те бледнеят на фона на плагиатството на Янко Гочев, който не само копира цели изрази, но и митичните осем опита ги изброява в същата последователност. А най-фрапиращото е, че макар навсякъде да говори за осем опита Я. Г. така и не стига до осмия, изброявайки само седем.
Ще цитирам думите на Я. Г. пред БНР и "Трафикнюз", и пасажи от книгата му "Убийството на Левски" (в книгата авторът, или брои двата търновски опита като един, или не брои първия, макар да ги споменава всички) и за сравнение части от моя текст от 2012 г., като с болд ще отбележа съвпаденията с него, а последователността на опитите е абсолютно идентична:
².
Я. Г. БНР (тъй като текстовете на БНР и "Трафикнюз" са на практика идентични ще цитирам само по-ранния източник)

Първият е след откарването на заловения Левски в Ловеч – вечерта на 27 декември 1872 г.

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 357

След откарването на заловения Левски в Ловеч, вечерта на 27. 12. 1872 г. у Сиркови се събират поп Кръстьо и Димо Петров Драсов, който настоява да избавят Левски като нападнат конака. Поп Кръстьо го разубеждава, че властите не знаят кого са заловили и затова по-добре да не бързат, защото подобен опит би събудил подозрителността им. Този случай се приема като първи, макар и плах опит за освобождение.

(съвсем естествено тук авторът, който гордо е промотиран като историк и изследовател, не е посочил източник, също както и аз, макар такъв да има)
мой текст

1. След откарването на заловения в Ловеч, вечерта на 27.12.1872 г. у Сиркови се събират поп Кръстьо и Димо Петров Драсов. Последния настоява да избавят Левски. Поп Кръстьо отговаря, че властите не знаят кого са заловили и затова по-добре да не бързат, защото подобен опит би събудил подозрителността им.

²².
Я. Г. БНР

На 28 срещу 29 декември комитетските дейци в Търново се опитват да запалят конака, за да може в суматохата заловените българи да успеят да избягат.

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 358

Тогава е изработен планът за подпалването на конака в града, за да може в суматохата заловените българи, в това число Левски да успеят да избягат. През нощта на 28 срещу 29.12.1872 г. комитетските дейци хвърлят горящи парцали, напоени с газ и напразно очакват пожар и суматоха... Неуспехът на тази акция напълно потвърждава съображенията на поп Кръстьо, защото Левски е разкрит.

(кой знае защо сериозният историк и изследовател сочи като източник Захари Стоянов, когато основният източник, както на знаменития белетрист, така и на мен, е Христо Иванов - Големия, който е пряк участник в това събитие; другаде авторът цитира Големия, следователно би трябвало да познава оставеното от него наследство; изглежда, че използва бележките повече за авторитет и за да придаде наукообразност на копипейст творчеството, а и внимателният анализ показва, че този опит трябва да се датира на следващата вечер; както отбелязах копира се със все грешките, на места даже и правописните)
мой текст

2. През нощта на 28 срещу 29.12.1872 г. комитетските дейци в Търново опитват да запалят конака, та в суматохата заловените да успеят да избягат или да изгорят. Неуспехът на тази акция напълно потвърждава съображенията на поп Кръстьо. Левски е разкрит.

²²².
Я. Г. БНР

Третият е документиран в спомените на съратника на Левски Христо Иванов – Големия, където е отразено, че е правен опит за създаване на ударна бойна група от може би 20- тина търновски членове на комитета с идеята да нападнат конвоя, който съпровожда Левски. Оказало се, че на призивите на Големия се отзовали само трима от призваните.

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 359

От спомените на Хр. Иванов-Големия е видно, че е правен опит за създаване на ударна бойна група (чета) от двадесетина души... Комитетските дейци не успяват да съберат достатъчно хора.

(изразът "ударна бойна група" ме хвърли в смут)
мой текст

3. След първия провал търновци опитват да организират чета и да го освободят по пътя, но не успяват да съберат достатъчно хора.

²V.
Я. Г. БНР

Четвъртият опит е от 2 януари 1873 г – организирана чета заминава за Арабаконашкия проход, но стига там няколко часа след преминаването на конвоя.

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 362

Веднага щом на 2.01.1873г. Петър Арабаджията научава за задържането на Левски той организира малка чета с намерението да го освободи. Тя се отправя за Арабаконашкия проход, през който се очаква да мине конвоят с Левски на път за София, но закъснява само с няколко часа.

(авторът е посочил източник до който нямам достъп, но ми е интересно да видя дали в него се споменава за такава чета)
мой текст

4. Веднага щом на 2.1.1873г. брата на бай Иван Арабаджията от Каратопрак Петър научава за задържането на Левски организира чета, тоест успява там, където търновци се провалят, заминава за злополучния Арабаконашки проход и пристига там само няколко часа след минаването на конвоя с Левски през него на път за София. На практика той разсъждава най логично.

V.
Я. Г. БНР

Петият опит е четата, създадена по идея на Атанас Узунов - в София е изпратен човек, който да доложи по кой път ще бъде изпратен осъденият Левски в Цариград.

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 362 и 363

Те смятат, че Левски ще бъде заведен в Цариград... По това време два са основните пътя до столицата на империята. Единият е от София до гара Саранбей (дн. Септември), а от там с железницата до Одрин и Цариград. Другият път е от София към някое дунавско пристанище, а от там с параход до Русе. После до Варна с железница и от Варна през Черно море до Цариград.

(интересно е, че тук авторът се е постарал повече с изворовата база, но както отбелязах опитът на Узунов е сравнително добре известен и популярен, та едва ли е представлявало кой знае каква трудност намирането на извори)
мой текст

5. Най-грандиозен е замисъла на Атанас Узунов, но той се основава на грешното предположение, че Левски ще бъде съден в Цариград. По това време два са основните пътя до имперската столица. Единият от София до Саранбей, от там с железницата до Одрин и накрая Цариград. Дугият е от София към някое дунавско пристанище, от там с параход до Русе, от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата. В София е изпратен Дончо Фесчията, за да съобщи кога и по кой път ще прекарат Левски. Към началото на февруари подготовката е завършена. Предвижда се три чети на три места да съботират линията Саранбей-Одрин и една чета по линията Русе-Варна. Тогава получават печалното известие за обесването на Левски.

V².
Я. Г. БНР

Шестият е опит за подмяна на Левски с двойник в затворническата килия.

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 369

Най-фантастична е идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов, които искат да освободят Левски, като го подменят и на негово място оставят приличащ на него човек (двойник)

(авторът се позовава на биография на Сребрьо Стойновски издадена през 1994 г., ще бъде любопитно да видим дали в нея пише нещо за подобен опит за освобождаване на Левски)
мой текст

6. Най-фантасмагорична е идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов, които искат да освободят Левски, като на негово място оставят приличащ на него човек.

V²².
Я. Г. БНР

Седмият - дипломатически опит– Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски. Руският посланик в Цариград Граф Игнатиев категорично забранява това.

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 371

Д-р Р. Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров, който е и руски поданик да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски. Руският посланик в Цариград граф Николай Игнатиев категорично забранява на своя подчинен Н. Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен.

(симптоматично е, че авторът, както и аз, не се е позовал на никакъв източник)
мой текст

7. Не липсва и дипломатически опит. Доктор Рашко Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски, но руския генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен.

[von Danitz]

Мда, то и изобретателят на copy-paste-а почина, съвсем вече няма авторски права...https://www.standard.co.uk/news/worl...-a4366776.html

[Кухулин]

Виждат хората първокласен контент на свободен достъп - копират. Само можеш да се радваш на комплимента

[boilad]

Проблемът не е в самото копиране, а в това, че се копира на юнашко доверие. И както в копирания образец, няма коректно посочени извори или източници за част от твърденията, но това не пречи да ни се представят като историографско откровение (затова и поста е в тази тема).

[Кухулин]

Е, ако схващам правилно ситуацията, човека не е историк, тъй че може да пише каквото сметне за добре, без да излага на особен риск професионалния си авторитет.

[boilad]

Той вече се е изложил достатъчно
Масово го представят като историк и изследовател (уж бил завършил "История" във ВТУ, но се препитава като адвокат). А и авторитета му едва ли ще бъде накърнен след като авторитетни медии като БНР го цитират, а музейните работници обясняват на децата за "най-новите исторически изследвания", които доказвали, че имало осем опита за спасяването на Левски.

[1951]

Проблемът не е в самото копиране, а в това, че се копира на юнашко доверие. И както в копирания образец, няма коректо посочени извори или източници за част от твърденията, но това не пречи да ни се представят като историографско откровение (затова и поста е в тази тема).

Това си е чист "confirmation bias" - човек има определени силни виждания/вярвания и прегръща всяка информация, която ги подкрепя, без да проверява. И съм склонен да вярвам, че това важи и за въпросния адвокат - цъка си из нета, попада на нещо, което съвпада с неговия наратив и сме готови. Колкото до повечето медии и музейни работници, няма смисъл да коментираме.
Но това даже ми се вижда малък проблем. Да си спомним, че Плевнелиев преди няколко години от трибуната на Народното събрание цитира "онова" писмо на Дякона.

[поп_Първан]

А, то Янко Гочев не го слуша главата! За съчувствие е човека, ама ...

Поздравления за текста - по-често трябва да се удрят шамари на войнстващото невежество!

[boilad]

Поздравления за текста - по-често трябва да се удрят шамари на войнстващото невежество!

За жалост това е сизифовски труд.

[boilad]

http://medianews.bg/bg/a/pechat-na-tsar-boris-prvi-mozhe-da-preobrne-blgarskata-istoriya?fbclid=IwAR20y3zqdqxa9Jvln4KMJEB1g1gazgzW-QzpzRiuGwxtFsn4ZDMakDPbu_k

Не знам как съм го пропуснал (то е и невъзможно да се следят новостите на всички знайни и незнани труженици на полето на истЕрическата фантастика) тоя фейк от не толкова далечната 2018 г., но дори не може да мине и в графа "фолк". Човек не знае, да се смее ли, да плаче ли, или просто да отдаде дължимото на подобни творения като ги сподели, то, изглежда, това е очевидната цел на създаването му.