Съобщение

Collapse
No announcement yet.

България и Византия в края на 10 и началото на 11 век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Има някои проблеми пред формулирането на българска средновековна нация. За разлика от други средновековни нации, при нас липсва стабилна национална митология и изобщо - проециране на националната идентификация в минало време. Възможно е проблема да е изворов, но по-вероятно не е.

    Comment


      #32
      Стан, според мен, всичко това се дължи на слабостта на подобни "големи" идентификатори ("българи", "славяни" (ако последния въобще го е имало на ниско ниво)) спрямо силата на много по-малките (тук под "малки" и "големи" разбирам мащаби на обединяването), т.е. родови и локални. Затова и много трудно става промяната, освен ако не е подсилена значително от някакъв мащабен процес (като християнизацията, да речем). Но и в този случай идентичностите не "изчезват", по-скоро се пренареждат и променят малко по-малко, много неща се сливат.
      Главната пречка за формирането на нация вероятно е колкото в липсата на елит, който да я формира (т.е. да се осъзнае точно по този начин и да започне да създава такава идентификация), толкова и в липсата на достатъчно мощни и унифициращи средства (часово образование, някакви достатъчно ефективни и масови информационни средства). Естествено, първото може и да е проблем на изворите (на други места се наблюдават "учени хора", които мислят в сходни категории, т.е. създават нещо, което достатъчно напомня на нация, така че може да се предположи, че и по тези земи се е случвало същото (главния проблем пред тези идентификации е техния ограничен обхват, както вече писах, т.е. яма ефективни средства за създателите им, чрез които да ги поддържат и разпространяват ефективно, затова и си остават за ограничена "консумация"), но второто си е обективна пречка. Съответно, каквато митология се е формирала, тя е била за употреба на други нива идентификатори (родова, местна и прочее).
      Държавата си поражда собствена идентификация (владетелят реално), но тя не е национална тогава. Обаче тези неща са обсъждани не на едно място.

      Comment


        #33
        Кухулин написа Виж мнение
        Има някои проблеми пред формулирането на българска средновековна нация. За разлика от други средновековни нации, при нас липсва стабилна национална митология и изобщо - проециране на националната идентификация в минало време. Възможно е проблема да е изворов, но по-вероятно не е.
        Защо "по-вероятно не е"? Ами писмото на цар Калоян, в което изброява предците си?
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #34
          Защо "по-вероятно не е"? Ами писмото на цар Калоян, в което изброява предците си?
          Аз виждам нещата така. Не случайно: "предците си" (т.е. митологията, която утвърждава претенциите ти да бъдеш владетел, насочена, разбира се, към родовото наследяване (което дава легитимност на тази претенция)), т.е. говорим за друг тип идентификация, затова и не става въпрос за "нация". За последното трябва да търсим разбиране на властта като изхождаща от част от общото и за общност, опираща се на някакъв обобщаващ признак (бил той език, обичаи, произход и прочее). Тук общността е базирана на вярност към династията, която олицетворява държавата. Затова и сравнително "лесно4 може да се смени без това да доведе до сериозна промяна в идентификацията (нещо, което се случва, когато промяната засяга същността на идентификацията, както и с християнизацията). Темата е обширна и въпроси много.
          Затова си мисля, че където все пак успяваме да намерим "средновековни нации", то те са малки (т.е. горе-долу съвпадат с локалното, може би очертават максималния "обсег" на тогавашните "информационни технологии" да поддържат на това ниво цялост) и с по-различна политическа структура. Да речем, търговски републики, базирани на един град или особено големи градове-столици (които започват да създават собствени локални "нации").

          Comment


            #35
            Може би въпросът с националното определяне в 11в. трябва да бъде потърсен в обхвата на бинарната опозиция свой- чужд, който е ясно определена в класическата старобългарска литература. В етнокултурната традиция имаме два полюса: свой - близък, познат, безопасен и чужд - непознат, опасен, натоварен отрицателно. Тази опозиция се осмисля на равнище на различните връзки между хора - семейни, родствени, етнически. На тази тема има колективен проект с ръководител доц. д-р М.Китанова. Мисля, че езикът, религията, физическият и културен облик често са били по-важни от моментната принадлежност към един или друг владетел. Друг е въпросът, че чужди могат да бъдат абсолютно еднаквите другоселци, с които се трепят за някоя тясна ивица земя.
            Last edited by pehotinec; 04-08-2013, 12:56.
            "Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"

            Comment


              #36
              Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
              Защо "по-вероятно не е"? Ами писмото на цар Калоян, в което изброява предците си?
              Идеята е да се открие проециране на въобразената идентичност (нацията) в миналото. Например, цар Калоян да определя славянските вождове от VIII в. като "българи".

              gollum написа Виж мнение
              Затова си мисля, че където все пак успяваме да намерим "средновековни нации", то те са малки (т.е. горе-долу съвпадат с локалното, може би очертават максималния "обсег" на тогавашните "информационни технологии" да поддържат на това ниво цялост) и с по-различна политическа структура. Да речем, търговски републики, базирани на един град или особено големи градове-столици (които започват да създават собствени локални "нации").
              Това е остаряло схващане. Обхвата на средновековната нация се открива например в записа за 900 г. от Англосаксонската хроника.

              Comment


                #37
                "Зиези, от когото са българите" не се брои, а? Обаче все ми се струва, че имаше нещо подобно ("проециране на въобразената идентичност (нацията) в миналото") в БГ-средновековието, но просто не мога да се сетя къде точно...
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  #38
                  Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                  "Зиези, от когото са българите" не се брои, а? Обаче все ми се струва, че имаше нещо подобно ("проециране на въобразената идентичност (нацията) в миналото") в БГ-средновековието, но просто не мога да се сетя къде точно...
                  Българския апокрифен летопис върши ли работа? Макар, че той се отнася по-скоро за второто царство и малко встрани от темата.
                  Liberte, egalite, fraternite
                  Viva la revolution
                  Zalmoxis написа
                  Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                  http://hristoen4ev.blogspot.com/
                  dibo написа
                  Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                  - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                  Comment


                    #39
                    Тук общността е базирана на вярност към династията, която олицетворява държавата. Затова и сравнително "лесно4 може да се смени без това да доведе до сериозна промяна в идентификацията (нещо, което се случва, когато промяната засяга същността на идентификацията, както и с християнизацията).
                    Това как се връзва с възстанието на Ивайло например? Защо българите следват някой който преследва техният интерес а не този на Цар Константин? Ивайло е дребен благородник и няма хранени хора, но събира значителни сили достатъчни да се противопоставят на татарите и Византия едновременно.

                    Затова си мисля, че където все пак успяваме да намерим "средновековни нации", то те са малки (т.е. горе-долу съвпадат с локалното, може би очертават максималния "обсег" на тогавашните "информационни технологии" да поддържат на това ниво цялост) и с по-различна политическа структура.
                    Явно "информационните технологии" са били на достатъчно ниво, за да съберат хора да се бият без селото им(родата, околията, града) да са пряко застрашени и без призив от суверена. Явно тези хора са били достатъчно информирани за да съзнават че тяхното бъдеще произтича от бъдещето на техният народ. Какъвто и термин да се е употребявал тогава за народ, примерно "наште хора".
                    Като в: "Наште хора на север от Балкана ги трепат некви грозни кривокраки Татари. Некъф пич по име Ивайло е събрал юнаци. Зимайте брадвите и мечовете и да одиме да се тепаме!"
                    През 17-18 век когато започва да се формира американската нация "информационните технологии" също не са на особено високо ниво. Масови вестници все още няма.

                    Вероятно културното преливане и идентичността са се пренасяли и чрез браковете. Точно за това са съборите. За да се ожени булката в друго село. Генетично разнообразие и така нататък. Като страничен ефект имаме и постепен пренос на информация и идеи. До степен че след някоко стотин години да се образува ядро на държавата (примерно на територията на съвременна България) което да последва Ивайло. Доброволно.
                    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                    Comment


                      #40
                      Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                      "Зиези, от когото са българите" не се брои, а?
                      За какво да се брои?

                      boilad написа Виж мнение
                      Българския апокрифен летопис върши ли работа? Макар, че той се отнася по-скоро за второто царство и малко встрани от темата.
                      Тълкува се в тая посока, но, хм, с доста натягане.

                      Comment


                        #41
                        Кухулин, "натягане" или не, има известни податки, които могат да се тълкуват така. За мен основният проблем е недостатъчната изворова база. А що се отнася до българското народностно самосъзнание, то него го е имало още към IX-X в., като то се появява, измествайки "славянското" или "(пра)българското". Ясно е и по чуждите извори и как те се отнасят към проблема.

                        "Зиези" се "брои" за "проециране на въобразената идентичност (нацията) в миналото", т.е. свързване на произхода на българите с библейското родословие и синовете на Сим. Това е най-старото, което ми е известно, от там нататък се почва с р. Волга, о. Скандза (Скандинавия) и тн., независимо дали в родни или чужди извори. За съжаление родните са малко и повечето са късни...Имаме запазени много повече религиозни текстове например.
                        A strong toun Rodez hit is,
                        The Castell is strong and fair I wis...


                        блог за средновековна балканска история

                        Comment


                          #42
                          Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                          Кухулин, "натягане" или не, има известни податки, които могат да се тълкуват така.
                          Е, това е въпрос, как да кажа, на импакт фактор. В някои издания подобно тълкуване може да се приеме за основателно, в други няма да вдъхне доверие.

                          Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                          А що се отнася до българското народностно самосъзнание, то него го е имало още към IX-X в., като то се появява, измествайки "славянското" или "(пра)българското".
                          По това едва ли може да има спор. Единственото, което липсва, е митология.

                          Comment


                            #43
                            Кухулин написа Виж мнение
                            По това едва ли може да има спор. Единственото, което липсва, е митология.
                            Е, хм, защо пък, аз не мога да се сетя за точен паралел и на запад, и на изток за чисто "национална" митология (спомням си напр. "най-скъпия казахстански филм", разказващ за казахския национален герой ъъкакбешетам, който в 18-ти век се бие с враговете джунгари - излезе някъде към 2007-8 г.). В някакъв аспект такава имаме и в повече - макар и създадена през Възраждането и до нач. на 20-ти век. През Средновековието нещо като статуята на Орландо (Роланд?) в Рагуза (Дубровник) не е отбелязано, но пък за колоната на хан Омуртаг се твърди, че нарочно била сложена в "Св. 40 мъченици" от Иван Асен Втори...Последният пък, заедно с баща си, е някакъв вид "митичен герой" за всички династии, управлявали ВБЦ.
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              #44
                              Мисля, че по-голяма част от старобългарските исторически съчинения са доста далеч от налагането на династичен мит, т. е. те изхождат от по-общи позиции, език, общо минало, религиозна принадлежност. В този смисъл дори да са преводни от гръцки те пак налагат различна от гръцката/ромейската идентичност най-малко на основата на различния език. Едва ли са случайни и добавките, поясняващи собствено българската история (историята на общността), а не на тая или оная династия. Дори ранните да са спорни, за Х²V в. може с голяма увереност да се твърди, че има наченки на изграждане на национална митология, макар все още да не е структурирана в цялостна концепция (имам предвид най-вече приписките към Манасиевата хроника).
                              Liberte, egalite, fraternite
                              Viva la revolution
                              Zalmoxis написа
                              Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                              http://hristoen4ev.blogspot.com/
                              dibo написа
                              Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                              - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                              Comment


                                #45
                                А поради какво се боим да не потърсим примери за патриотизъм в средновековна България ? В едно от допълненията в Бориловия синодик, става дума за събития по времето на Иван Асен ²² : "Великият и благочестивият цар Иван Асен, син на стария цар Асен, който като имаше голяма любов към бога, прослави и просвети българското царство повече от всички български царе....потърси с голямо желание да възобнови патриаршията на българското царство...". Друго място където личи патриотическо чувство е в летописния разказ за пренасяне мощите на св.Петка Епиватска :неизвестният съставител нарича Иван Асен "благоверен и благочестив цар",който владее" цялата българска земя" и дори се подчертава политическия му авторитет пред латинците - които много се бояха и се подчиняваха на словото, които излизаше от устата на цар Асен,тъйкато мисля че поради него те държаха властта", което е пък е парафраза на заключителната част на Търновския надпис. Народностното осъзнаване е свързано с подема на култа към светците, характерен за времето на Асеневци - в житията на Иван Рилски, на Гавраил Лесновски, на Прохор Пчински и Гавраил Лесновски - в техните жития и служби се набляга на народностната принадлежност на светеца. Прохор Пчински - "родом же болгарин", "българин родом" е и Иван Рилски. Продължава и започналата още през византийското владичество тенденция за българизация на образите и делото на Кирил и Методий - изпратени са от бога да учат народите на "книгами блъгарскыми". А ето какво пише Георги Акрополит по повод на избухналата в 1254 г. война: /Михаил Асен/ пожела отново да върне българската земя, която бе отнета от българите от император Йоан...Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоплеменните си" , който пишейки за заемането на градовете и селищата от Родопската област , които били обитавани от българи, наскоро подчинени от император Йоан " и те винаги таяха омраза срещу ромеите". В "Сказание за Сивила" - пророческа книга написана от неизвестен автор около средата на 13 в. се казва " род словяне, рекше блъгаре, добри, гостолюбивы и смиряни, истинни, беззлобливи, любящи чюждина и крстиниаство". За него има 12 православни народи-" първи са българите, после гърците... има три правоверни книги - гръцки, български и иверски и има три царства на земята - първото е гръцкото, после българското и после - аламанското. С гръцкото царство е богът отец, аламанското е синът, с българското царство е светият дух."....... Това са част от многото подобни примери от средновековната книжнина, които ни дава проф. Д. Ангелов в "Общество и обществена мисъл в средновековна България 9-14в." Освен всичко друго те ни навеждат на мисълта, че патриотизмът у българите, колкото и да е неприятно за някои, не се е появил от нейде отвън....
                                Last edited by pehotinec; 04-08-2013, 21:47.
                                "Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"

                                Comment

                                Working...
                                X