If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Преди време стана дума за името джамията в Асеновград/Станимака -ми ей сега я видях без да искам в един хуруфат регистър от 18 в. - Солак Мехмед Бей се викала и се намирала в махалата Джирехор демек казано по турски Ципрехор.
Ципрехор - едно звучно българско име Винаги съм си знаел, че не им е чист косъмът на станимаклии
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
ха-ха, някой да ми пише премия джигер-тава на Али паша чаршийка ... и за десертче - тавук гьоз или казан диби
повярвай ми тавук гьозю не искаш да ядеш, значи пилешко око, сигурно за тавук гьоюсю се бориш Инак нямаш грижи, знам едно място, където много хубаво ги правят, има няма на 40 мин. в югоизточна посока.
А снимките са много хубави и аз съм ги събрал едно време
Прегледах набързо цялата тема и с изключение на няколко реда в пост #393 няма нищо друго за Ески джамия в Стара Загора.
Аз докато се стегна и да напиша нещо за Хамза бей те хората го ремонтираха и откриха Пускам какво е написал Махиел Кийл по въпроса в сб. Хора и селища, то и без друго нямам много повече за казване
Veliko Tarnovo
Capital of the Second Bulgarian Empire
A fairytale with commieblocks...
[/CENTER]
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
Тази също от Велико търново дали няма шанс да е от 19век? не съм с едоближавал до нея, само от царевец съмя снимал
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
saladin, добре си дошъл Благодаря за снимките, много ценна придобивка за темата от изчезналата за жалост сграда от османския период. Да преди време я дъвкахме с поп Първан тази баня и злощастното решение на тогавашната управляваща върхушка за нейното разрушаване. Мисля, че ясно се вижда, защо се е казвала чифте баня
Взимам си бележка за каплъджата
А в разреза на Харбова друго нещо ме озадачи. Тя дава скатно покритие и върху купола на осмоъгълния басейн. Не, че е невъзможно де, ама ми е странно.
(с. 182) За втори път Дервиш баня в Кюстендил се разглежда в статия на В. Димитрова, посветена на османските паметници от XV и XVI век в Кюстендил1 (Димитрова 2005: 216-218).
В. Димитрова напомня, че старата част на банята е построена през 1566 г. Отбелязва се също, че банята е функционирала до края на XX век, след което е изоставена и подложена на разрушение (Димитрова 2005: 216-218). Деликатно е (с. 183) изтъкната и една грешка на X. Минети. Става дума за приложения от него план-разрез на банята, в който двете части са представени с двускатен покрив, какъвто старата част няма и не е имала (Димитрова 2005: 216-217). Същата грешка се среща и в план-разреза на тази баня, включен в текста на П. Кантарджиев за архитектурните паметници на османските турци по българските земи (Кратка история 1965: 178, фиг. 177). По-късно тази грешка се повтаря и от М. Харбова (Харбова 1991: 149).
1.Статията на В. Димитрова е съкратен вариант на нейната дипломна работа, написана под мое ръководство и защитена през 2005 г. в департамент История на културата при Нов български университет в София.
Ей как да не му стане весело на човек Много ясно, че ще препишат Минети къде ще се бъхтят да вървят чак до Кюстендил за едната баня
Comment