Османски паметници на територията на България

[Stan]

Преди време стана дума за името джамията в Асеновград/Станимака -ми ей сега я видях без да искам в един хуруфат регистър от 18 в. - Солак Мехмед Бей се викала и се намирала в махалата Джирехор демек казано по турски Ципрехор.

Ципрехор - едно звучно българско име Винаги съм си знаел, че не им е чист косъмът на станимаклии

[KIZIL DELI]

Ципрехор - едно звучно българско име Винаги съм си знаел, че не им е чист косъмът на станимаклии

Станимака си е основно гърци през османския период и между другото много тънко мюсюлманско малцинство, но за това пък виж се уредило с джамия.

[terzi]

"старата джамия" шумен

http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=921398

[поп_Първан]

Хайде, малко и от мен - софийските джамии ...



Керемитли джами



Ел Хаджи байрям джами (Сунгурлар махалеси)



Квартала около Буюк джами



Самата Буюк джамия (сега Археологически музей)



Баня башъ през 1961 г.



Баня башъ през 1929 г.



Баня башъ през 1887 г.


ха-ха, някой да ми пише премия джигер-тава на Али паша чаршийка ... и за десертче - тавук гьоз или казан диби

[KIZIL DELI]

ха-ха, някой да ми пише премия джигер-тава на Али паша чаршийка ... и за десертче - тавук гьоз или казан диби

повярвай ми тавук гьозю не искаш да ядеш, значи пилешко око, сигурно за тавук гьоюсю се бориш Инак нямаш грижи, знам едно място, където много хубаво ги правят, има няма на 40 мин. в югоизточна посока.
А снимките са много хубави и аз съм ги събрал едно време

[KIZIL DELI]

Прегледах набързо цялата тема и с изключение на няколко реда в пост #393 няма нищо друго за Ески джамия в Стара Загора.

Аз докато се стегна и да напиша нещо за Хамза бей те хората го ремонтираха и откриха Пускам какво е написал Махиел Кийл по въпроса в сб. Хора и селища, то и без друго нямам много повече за казване

[KIZIL DELI]

Хайде и някоя снимка да сложим на старозагорската джамия. Картички дигитализирани от б-ка Захарий Княжевски.

[terzi]

Велико Търново

Куршумли джамия



Това на хълма сигурно е джамията Феруз(Файруз, май е по правилно?) бей?

http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?p=88960504#post88960504

[KIZIL DELI]

Велико Търново
Това на хълма сигурно е джамията Феруз(Файруз, май е по правилно?) бей?

А всъщност май единствено правилното е Фируз

[terzi]

Тази също от Велико търново дали няма шанс да е от 19век? не съм с едоближавал до нея, само от царевец съмя снимал

[saladin]

Здравеите,аз съм нов в саита.Някъде в темата четох че няма снимки на хасковската баня....

[KIZIL DELI]

saladin, добре си дошъл Благодаря за снимките, много ценна придобивка за темата от изчезналата за жалост сграда от османския период. Да преди време я дъвкахме с поп Първан тази баня и злощастното решение на тогавашната управляваща върхушка за нейното разрушаване. Мисля, че ясно се вижда, защо се е казвала чифте баня

[saladin]

А тази снимка е преди да се развали
А това е свиленградския хамам

[KIZIL DELI]

прекрасна снимка на свиленградската баня, случайно да знаеш дали я заля скорошното наводнение? Някакви данни за произхода на снимките?

[KIZIL DELI]

Взимам си бележка за каплъджата
А в разреза на Харбова друго нещо ме озадачи. Тя дава скатно покритие и върху купола на осмоъгълния басейн. Не, че е невъзможно де, ама ми е странно.

Ето и отговорът на загадката, от Л.Миков. Османски обществени сгради в българските земи ХV-Х²Х. (Изглежда на непубликувана разработка, която се появява на сайта на ИСАМ).
Да е жив и здрав cven, че ме светна за това интересно писание

(с. 182) За втори път Дервиш баня в Кюстендил се разглежда в статия на В. Димитрова, посветена на османските паметници от XV и XVI век в Кюстендил1 (Димитрова 2005: 216-218).
В. Димитрова напомня, че старата част на банята е построена през 1566 г. Отбелязва се също, че банята е функционирала до края на XX век, след което е изоставена и подложена на разрушение (Димитрова 2005: 216-218). Деликатно е (с. 183) изтъкната и една грешка на X. Минети. Става дума за приложения от него план-разрез на банята, в който двете части са представени с двускатен покрив, какъвто старата част няма и не е имала (Димитрова 2005: 216-217). Същата грешка се среща и в план-разреза на тази баня, включен в текста на П. Кантарджиев за архитектурните паметници на османските турци по българските земи (Кратка история 1965: 178, фиг. 177). По-късно тази грешка се повтаря и от М. Харбова (Харбова 1991: 149).

1.Статията на В. Димитрова е съкратен вариант на нейната дипломна работа, написана под мое ръководство и защитена през 2005 г. в департамент История на културата при Нов български университет в София.

Ей как да не му стане весело на човек Много ясно, че ще препишат Минети къде ще се бъхтят да вървят чак до Кюстендил за едната баня