Османски паметници на територията на България

[Simeon efremov]

Когато Лала влиза в Плождив е намерил арменЯертъуиопп




Когато Лала жлиза в Пловдив намира арменци.Едно от описанията на замираштите храмове е на австриец.За водопррожода не снам,но зная колко е била голяма банята Тахта кале бая дебит е имала.

[KIZIL DELI]

Когато Лала влиза в Плождив е намерил арменЯертъуиопп

Когато Лала жлиза в Пловдив намира арменци.Едно от описанията на замираштите храмове е на австриец.За водопррожода не снам,но зная колко е била голяма банята Тахта кале бая дебит е имала.

Може ли освен малко по-грамотно и малко по-смислено! Това прилича на абзац на второкласник!

[KIZIL DELI]

джамията в гр. Хисаря

Понеже наскоро се заговорих с приятел за тази джамия, ето я и нея. Не знам името й, нито кой и кога точно е построил сградата в близост до Западната порта. Човекът писал в Уикипедия твърди, че е от 1464 г., въпреки че не става ясно от къде идва информацията. Оригиналната сграда на джамията е разрушена (вероятно във войната 1877-78 г.), но минарето е запазено. По вида и строителната техника на минарето би могло да се датира в ХV в. Изглежда, че още на раннен етап минарето е падало и е било построено наново. Хисаря попада във вакъфа на Шихабеддин паша (за издръжката на комплекса му в Пловдив), та може и да се поспекулира, че човек свързан с вакъфа е изградил джамията? Ако някой има повече информация за тази сграда и историята й моля да я пусне .


2006 г.


1930-те г.

[Simeon efremov]

Сажаляжам приятели с право тарпя критика са пражописа ми,истината е имам тварде оскадно срение.преди да го сагубя,не успях да овладея кирилските букви.а не винаги синами иска да ми помага,надяжам се да подходите с разбиране

[Stan]

E Хисаря не е ли нововъзникнало село - XVIII в.? Що ще дири таз джамия там? Пък и не е ли малко чок гьозел за селска джамия?

[KIZIL DELI]

E Хисаря не е ли нововъзникнало село - XVIII в.? Що ще дири таз джамия там? Пък и не е ли малко чок гьозел за селска джамия?

Ми ха де, бая гюзел си е за селска джамия (ако съдим по минарето, бих предположил масивна сграда с купол)! Къзъл Хисар го има по регистрите още през 16 в., та за никакво възникване през 18 в. (на изоставеното място) не може и става дума. Лошото е, че са описани само едни пергиши юруци и тва е, много много не се разбира. От друга страна през 17 в. вакъфът си е имал емин в Къзъл Хисар, който да се грижи за приходите (тва от счетоводните регистри на вакъфа), но наистина нищо конкретно не намирам. Ти от къде го вадиш тоя 18 век? А и ми е чудно как са лепнали тая дата на джамията? Датата все от нещо трябва да идва, а и пасва. За зла участ, когато бях там беше затворена и така и нямам представа дали има или няма строителен надпис (китабе). Някаква местна история на Хисаря няма ли? А някой от археолозите не се ли е изпуснал на нещо в калабалъка, Джамбов или друг?

[Stan]

Ми ха де, бая гюзел си е за селска джамия (ако съдим по минарето, бих предположил масивна сграда с купол)! Къзъл Хисар го има по регистрите още през 16 в., та за никакво възникване през 18 в. (на изоставеното място) не може и става дума. Лошото е, че са описани само едни пергиши юруци и тва е, много много не се разбира. От друга страна през 17 в. вакъфът си е имал емин в Къзъл Хисар, който да се грижи за приходите (тва от счетоводните регистри на вакъфа), но наистина нищо конкретно не намирам. Ти от къде го вадиш тоя 18 век? А и ми е чудно как са лепнали тая дата на джамията? Датата все от нещо трябва да идва, а и пасва. За зла участ, когато бях там беше затворена и така и нямам представа дали има или няма строителен надпис (китабе). Някаква местна история на Хисаря няма ли? А някой от археолозите не се ли е изпуснал на нещо в калабалъка, Джамбов или друг?

За селото, това ако не се лъжа, съм го чел или у Иричек - Пътеване из княжество България или у П. Мутафчиев - Стари селища и друмища по течението на Тополница или нещо такова. Та ми е останало в главата, че през крепостта е била изоставена и обрасла с гора и някакъв селянин от околните села си изгубил биволите и тръгнал да ги търси и навлязал в гората и ги намерил да се плицуркат в някакъв гьол, който се оказал минерален извор и така покрай извора се заселоло днешното село/град. Ако не ме лъже паметта, това уж станало през XVII-XVIIIв. Но това е народно предание, а при тях времето е относително нещо. Пък не изключено, дядото който го разказал да казал примерно "много отдавна, още преди дядо ми да се е родил" и записвачът по собствено осмотрение да е записал "XVIII в."
Не знам да има някакво археологическо проучване по въпроса за османския Хисар.

[KIZIL DELI]

Че е имало някакво селище в османско време имало е, но какво и как не ми е много ясно. Ако се изнамери някакъв документ или друго, което да датира джамията категорично, то няма да има мърдане. Информацията от регистрите е мъглява, поне за мен . Все пак това минаре си струва .

П.П. Дали пък каменният строителен надпис не търка рафтовете на депото на местния музей?

[KIZIL DELI]

Ето, че имало надпис, но съвременен:

извор
Остава да гадаем къде е оригиналният надпис и дали написаното е според него или е фантасмагория. През 1997 г. някакъв сакатлък се е случил:

През 1997 г. – група граждани хвърлят самоделна ръчна бомба в джамията в гр. Хисар и нанасят множество щети

извор

[KIZIL DELI]

Има, седи си ...
Ето и нещо за преустройството, първото, от 1906г.
Узунджово: Как джамията стана църква
http://www.region.bg/cgi-bin/e-cms/v...058&n=86481&g=
Писано е от Недялко Димов, уредник от 30 години на "Възраждане и националноосвобидителни борби" в местния РИМ

Недялко Димов наскоро написал и книга за узунджовската джамия/църква. Ако имам добър късмет утре може и да се сподобия с нея

[KIZIL DELI]

джамия в с. Буката, Смолянско

Мда книгата на Н. Димов за Узунджово си струва, макар и да е адресирана към по-широка аудитория. Може да се намери единствено в хасковския музей

Зад конака в с. Буката, за който писах в темата за конаците, има много симпатична селска джамия, която дава вид да е от Х²Х в. Не видях надпис или каквото и да е друго позволяващо по-прецизна датировка. Спокойно може и да е ранен ХХ в. например, трудно е да се каже. Има типичното за Родопите селско минаре, които се срещат вече много рядко. Повечето селски джамии май след ремонт в съвремието се сподобиха с по една метална тръба, завършваща с конус за минаре.

[Hayy Ibn Yakzan]

Верно, много интересна. Дали не може да е строена заедно с Конака, като общ ансамбъл, но на дали, след като е зад него. Обаче изглежда е на доста видно място в селото. Пряват впечтление двете ниши на фасадата островърхи и изглежда някакви арабески са имитирали по сводовете

[KIZIL DELI]

Джанъм, нишите са михраби в преддверието (дет се вика по турски son cema'at yeri), а иначе да тва е местна интерпретация на тема мукарна Много възможно да са строени заедно с конака, идея си нямам.

[Hayy Ibn Yakzan]

Да де, михраб и мукарна Тия михраби са отвънка, може би заради богомолците, за който няма да има място вътре? А да те питам Къзъл Дели, ти ходил ли си в Тъмръш? Там вероятно само тук там някой зид е останал, и може би някой друг гроб, но все пак? То верно Ангел Вълчев е писал една книга... ,но може би тогава, средата на 20ти век, е имало повече и по-запазени останки за снимане...

[KIZIL DELI]

За ходенето ходил съм, няма нищо останало от сградите. Има обаче перфектно гробище в гората, най-ранният камък, който видях без да ровя беше от 18 век. Ей такива камъни валяло там, ако се направят свестни разкопки ще излезе цялото гробище без проблеми.





На стари снимки, от 30-те примерно, все още се виждат останките от сградите на селото. Сега няма нищо останало или поне аз не видях. Ей го къде е било селото, продължавало е в гората насреща.