Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[feersum]

С болгарами у нас была напряженка. Почему? Когда мы уже вошли в Болгарию, там с болгарской армией наши договорились, вроде бы мы их освободили, и они должны были с нашими войсками идти дальше наступать на немцев. Так они до границы дошли, своего полковника шлепнули, повернули обозы и поехали домой: «Чего нам дальше идти, мы свою родину освободили и все». Пока наши буквально не заставили их вернуться. Плохо болгары воевали – сидят на передовой, а если пошли немецкие танки, все бегут обратно.

Имало ли е такъв случай наистина или това е руски фронтови фолклор?

Прегледай тази тема:

Българската армия при Драва

На последната страница (последния пост, всъщност) има връзки към интересни документи по питането ти.

[coroviev]

Здравейте, дядо ми, поручик Иван х.Петров е бил адютант на началник щабът на окупационния корпус в Сърбия- полк. Стойков. През 50-те години е написал спомени с цел публикация, разбира се неуспешно. Запазена е черновата. Прикачам я и се извинявам, че не съм редактирал документа след обработката. Първите страници липсват ( кога и как са ги пленили) и разказът включва само военнопленническата одисея. Èâàí õ.Ïåòðîâ.doc

[dibo]

Един материал по разоръжаването на българските офицери на 09.09.1944

http://www.mediapool.bg/balgarskiyat-ofitser-ne-predava-orazhieto-si-news210951.html

[Napoleon]

Приятели, как мога да утвърдя в която во¼скова част /полк от българската армия е служил дядо ми, ако се знае само, че е служил в Скопие в периода 1941-1944 в пехота?
Родом е от Кратовско, и е роден 1920 година. Благодаря

[Kramer]

В Уикито гледам пише за Страцинско-Кумановската операция следното:

"Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпшателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.
Операцията се провежда с цел да се пресече пътят за отстъпление на група немски армии "Е" от Гърция към Централна Европа. Българските войски започват настъпление на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка. Последователно се водят боеве за хребета Стражин (18 октомври) и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври с парашутен десант. Сраженията продължават при река Пчиня и град Куманово (11 ноември), където частите на Вермахта наново са разбити."

Специално за Стражин знам, че парашутната дружина е дала най-големи жертви - 36 загинали - тук във форума е дадено:

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=4&cad=rja&uact=8&ved=0CDAQFjAD&url=http%3A%2F%2Fforum.boinaslava.net%2Farchive%2Findex.php%2Ft-5170.html%3Fs%3Df0a7004b1057dca2cde0fcb1fcc85fbf&ei=2sxDVOuEK7Hd7QaUg4HAAQ&usg=AFQjCNE1AB-qMFHrK9z1kIdydpLwWVzTYA&sig2=KkHzVoZjX6RgFIS4PXGUZA

Къде е парашутния десант на Страцин както е записано в Уикито (25 октомври)?

В боя за Страцинската позиция се е бил дядо ми, подофицер от 36-ти козлодуйски полк, тогава към 2-ра дивизия.

Някой може ли да разграничи боевете при Стражин и Страцин, нищо, че са в една операция?
Предварително благодаря.

[Walker]

http://www.edinzavet.wordpress.com/2011/05/11/ptomov/

Текста няма нужда от резюме, защото подробностите са важни.

И този текст трябва да се прочете изцяло. http://www.edinzavet.wordpress.com/2...11/nkostadino/

И по другите форуми има какво да се прочете. Вижте постове 16 и 17, а и не само тях от темата в другия форум, за който давам линк. http://www.traditsia.com/forum/showthread.php?t=5182

[dibo]

Минните заграждения и брегови батареи по Българското черноморско крайбрежие през ВСВ

През 1939г. в "Туфла Кула" са изградени 8 големи хранилища за морски мини и 2 малки за минни детонатори. До края на годината те са запълнени с 2000 мини - от постъпващите български Б-38 от завода "Арсенал" (10) в Казанлък и от съхраняваните преди това в хангара в района на база Варна (местност Карантината?). През март 1941г. от Германия са доставени 700 галваноударни мини Е-голяма ("ЕМА" - 150 кг взрив) и 150 галваноударни мини UMA (40 кг заряд). По време на войната 1941-1945 български мини Б-38 са съхранявани в района на "Росен скат", а немски мини Е-голяма в района на Аладъна и в Росен скат. Почти всички налични мини са поставени в морето по време на войната.
На 21.10.1940 е сключен договор с Германия за доставка на две брегови батареи, които през март 1941 пристигат във Варна - 1 двуоръдейна 240мм Д/40 батарея с далекобойност 26км за Бургаския залив (разполага се в Поморие) и 1 триоръдейна 170мм Д/40 батарея с далекобойност 23км за усилване на северния сектор на Варненския залив.
В началото на 1941г. Германия изпраща военноморски мисии в България и Румъния. Целта на мисията в България е да се подготви създаването на бази за германски кораби във Варна и Бургас, да се окаже помощ в организацията и изграждането на бреговата артилерия, минните заграждения и морската авиация.
Със заповед 11 от 24.02.1941 "Флот на Негово Величество" се преименува в "Морски на Н.В. войски".
05.03.1941г. - определени са следните прожекторни позиции - Варненски залив - една при поста "Св. Константин" и втора при н. Галата, до позицията на 10,5см Д/50 батарея; Бургаски залив - една в района на с. Равда и с. Чимос и друга в околностите на Созопол.
25.06.1941 - Началникът на Щаба на войската с Поверително писмо Но 1482 отдава заповед на капитан I ранг Асен Тошев, началник на Морските на Н.В. войски, флота да поеме охраната на териториалните води и да осуети всеки опит за противников десант и бомбардиране.
През лятото на 1941г. Румъния, България и Германия пристъпват към изграждането на т.нар. "Западен вал" - крайбрежни минни полета, създаващи защитени фарватери между брега и морето, в които да се движат германски, румънски и български кораби и конвои, транспортиращи манганова и хромова руда, нефт и др. до устието на Дунав и оттам по Дунав на запад.
За целта румънците разполагат с два минни заградителя ("Амирал Мургеску" и "Крал Реджере I") и два спомагателни крайцера ("Дачия" и "Романия"), германците с германски баржи тип MFP, българите с два минни заградителя ("Дунав" и "Свищов").
Румънците още от 15 до 19 юни 1941 поставят пред Констанца пет линии по 1000 котвени мини и общо 1863 противотрални мини.
Общо в "Западния вал" през 1941-1944 от Крим до Босфора са поставени около 20 000 мини и минни защитници (противотрални мини). На тях загиват 6 съветски подводници, както и няколко самоходни морски баржи, българския параход "Родина", 1 миночистач R34 и параходът "Шарлота".
На 11.09.1941г. началникът на Щаба на войската с Поверително писмо Но 1703 разпорежда на командира на Морските войски и на командирите на Варненската отбрана и на Бургаската отбрана да пристъпят към изграждането на минните заграждения.
Минното заграждение S-39 пред Бургаския залив се изгражда в периода 18-22.09.1941г., като са поставени на 18.09 две минни линии А и Б по 50 мини, на 20 септември - линията В от 50 мини, на 21 септември - Г и Д по 50 мини, на 22.09 - защитната минна линия E от 400 проотивотрални мини тип D. Така това заграждения включва 250 заградни мини Б-38 и 400 немски противотрални мини тип D. Прикрива се от далекобойните батареи Б2, Б3 и Б7 на Бургаското артилерийско отделние. На 19.09.1941г. поради навигационна грешка българският кораб "Родина" на път към Босфора взривява 2 мини Б-38 в минна линия А и потъва. Загиват 4 човека, останалите са спасени от конвоиращите миноносци "Смели" и "Строги".
Минното заграждение S-38 пред Варненския залив се изгражда в периода 24.09.1941-05.10.1941г. Първоначално на 24.09. е поставена минната линия И от 598 противотрални мини тип D и C. Поради лошо време и вълнения, чак на 02.10 са поставени първите две линии А от 25 немски мини UMA и Б от 25 мини Б-38, на 03.10 - В с 46 мини и Г с 48 мини, 4.10 - Д -50 мини и Е с 42 мини, 05.10 - Ж - 51 мини и З с 51 мини. Или общо 338 заградни и 598 противотрални мини, защитени от далекобойните В1 и В2 батареи на Варненското брегово артилерийско отделение.
Освен тези две основни заграждения са поставени и 6 минни линии срещу подводници с противоподводни мини тип UMA на 12 м дълбочина (Б-38 се полагат на 3 м, ЕМА на 3,5м) - S13 до S18:
S-15 - 07.10.1941 - 100 мини пред Шабла,
S-13 - 09.10.1941 - 146 мини пред Каварна
S-16 - 10.10.1941 - 150 мини пред н. Емине
S-17 - 11.10.1941 - 154 мини пред Маслен нос
S-14 - 16.10.1941 - 63 мини под. н. Калиакра
S-18 - 16.10.1941г.120 мини пред Черни нос
От 1941 до 1944г. пред българското черноморско крайбрежие са поставени отбранителни минни полета в 27 линии на площ от 510 квадратни морски мили. Основно се поставят от минните заградители "Дунав" и "Свищов" (по 60 мини Б-38), както и преоборудваните "България" и "Раковски". През есента на 1941г. те поставят общо 588 мини Б-38 и Е-голяма в две големи минни заграждения пред Варненския и Бургаския залив, а в 1944 още 350 мини. За защита на минните заграждения са поставени 998 противотрални немски мини тип D (800 грама заряд). Общо са поставени 2669 котвени мини, главно Б-38 (български галваноударни), също немски галваноударни топ Е-голяма и ЕМА, противоподводникови тип UMA, противотрални тип С и D.
Съветски минни заграждения:
07.09.1941 - подводният минен заградител Л-4 поставя във Варненския залив минна линия 1/65 с 20 мини тип ПЛТ с интервал 55м и дълбочина 2,4м. На 15.09.1941г. на това заграждения потъва българския кораб "Шипка", останалите 19 мини са унищожени от български миночистачни катери на 19,25 и 30.09.1941г.
13.09.1941 - подводния минен заградител Л-5 поставя във Варненския залив минна линия 3/65 от 20 мини тип ПЛТ с интервал 55м и дълбочина 2,4м. Това минно заграждение е открито през 10.1941г. от българските миночистачни катери и напълно унищожено.
18.09.1841 - подводния минен заградител Л-4 поставя във Варненския залив минна линия 2/65 от 4 линии по 5 мини през 5 кабелта, интервал 55м и дълбочина 2,4м. На 10.10.1941 на това заграждение потъва румънския минен заградител "Regele Karol I". Другите 19 мини са унищожени от българските миночистачи след това.
Така общо през периода 18.09.1941-09.09.1944 по българското черноморско крайбрежие са поставени 1671 български и немски заградни (350 от тях през пролетта на 1944 за допълване на съществуващите заграждения), 998 противотрални мини и 60 руски ударни котвени мини.

[Parabellum]

Много интересно!
Дибо, случайно да имаш чертеж или скица на българската мина Б-38?

[dibo]

БЪЛГАРИЯ И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939–1945 г.)

Сайт на ДА Архиви - документи, снимки, списъци на загиналите.

http://archives.bg/wars/ww2

[dibo]

Лично поверително сведение от Щаба на войската до Главния интендант с броя на хората и добитъка в земните, въздушните, морските и трудовите войски към 25 август 1944г.

Офицери - 9266
Мобилизирани офицери - 9408
Чиновници - 10 056 - от тях 1080 са ученици работници само на храна
Мобилизирани чиновници - 6312
Подофицери - 13 240
Мобилизирани подофицери - 16 185
Срочнослужещи подофицери - 4870
Школници набор 1922 - 4420
Школници за трудови офицери - 67
Юнкери до производството - 150
Юнкери за цяла година - 409
Юнкери от морското на негово величество училище - 300
кадети - 610
морски кадети - 300
Школници набор 1923 - 5988
срочнослужещи набор 1922 - 50 000
срочнослужещи набор 1923 - 58 000
срочнослужещи набор 1924 - 72 000
мобилизирани запасни войници - 359 880
ученици в ЖП училище - 1366
ученици възп. п. училище - 410
редовни трудови войски - 9854
мобилизирани запасни трудови войници - 51 000
трудови войници във войсковите части - 2000
войници, останали да дослужват набор 1921 - 3800
трудови войници в Географския институт - 604
музикантски ученици - 523

собствени офицерски коне - 391
ездитни коне - 5549
впрегатни коне и мулета - 8858
товарни коне и мулета - 2061
малки кончета и мулета - 1067
магарета - 394
волове - 524
кучета - 1724
гълъби - 854

[dibo]

Сведение за състоянието на самолетите в бойните въздушни части към 1 август 1944

Командване на въздушните войски

Куриерско ято със служба първа помощ - 1 Хайнкел 111, 1 Фоке Вулф 58, 4 Физелер Щорх, 2 Месершмит - 108 Лебед (1 е неизправен), 1 Физелер Щорх санитарен

Въздушна ескадра

Щаб с куриерско крило - 2 Физелер Щорх, 2 Месершмит - 108 Лебед (1 е неизправен)

2-ри Щурмови полк
Щаб на полка - 1 КБ-3 Чучулига III
1/2 Щука орляк - 50 Юнкерс-87 Щука (40 се полагат по щат, 13 са неизправни)
2/2/ Щурмов орляк - 19 Авиа Б-534 Доган (24 по щат, 9 са неизправни)

5-ти бомбардировъчен полк
Щаб на полка - 1 КБ-3 Чучулига III
1/5 бомбардировъчен орляк - 20 Дорниер-17 Ураган (15 по щат, 8 са неизправни), 20 Авиа Б-71 (12 по щат, 8 са неизправни)

6-ти изтребителен полк
Щаб на полка - 1 Бюкер Ластов, 4 Ме-109 Стрела
1/6 изтребителен орляк - 62 Девоатин-520 (40 по щат, 26 са неизправни)
2/6 изтребителен орляк - 54 Ме-109 Стрела (40 по щат, 35 са неизправни)
3/6 изтребителен орляк - 49 Ме-109 Стрела (40 по щат, 39 са неизправни)

Въздушен разузнавателен полк

Щаб на полка - 1 Физелер Щорх

1-ви разузнавателен орляк
Щаб на орляка - 1 Физелер Щорх
113 ято за близко разузнаване - 13 ПЗЛ-43 Чайка (9 по щат плюс 1 Физелер Щорх, 6 са неизправни)
123 ято за близко разузнаване - 11 ПЗЛ-43 Чайка (9 по щат плюс 1 Физелер Щорх, 5 са неизправни)

3-ти разузнавателен орляк
Щаб на орляка - 1 КБ-3 Чучулига III
333 ято за близко разузнаване - 9 Фоке Вулф - 189 ( 2 са неизправни) и 1 Физелер Щорх
343 ято за близко разузнаване - 9 Фоке Вулф - 189 ( 2 са неизправни) и 1 Физелер Щорх

4-ти разузнавателен орляк
Щаб на орляка - 1 КБ-3 Чучулига III
453 ято за близко разузнаване - 15 Шмолинг С-328 (9 по щат, 8 са неизправни) и 1 КБ-3 Чучулига III
463 ято за близко разузнаване - 14 КБ-11 (9 по щат, 8 са неизправни)
73 ято за далечно разузнаване - 5 До-17 Ураган (6 по щат плюс 1 Физелер Щорх)

Водосамолетно ято - 12 Арадо196 Акула (4 са неизправни)

Транспортно ято - 1 КБ-2 Чучулига (по щат трябва да има и 12 Юнкерс-52)

[dibo]

Българската армия 05.1943
Главно командване с щабна и военнополицейска дружина
5 армии, 1 корпус
17 пехотни дивизии, 1 конна дивизия, 2 гранични бригади, 1 бронирана бригада
4 конни бригади
36 пехотни полка, 4 гранични полка, 4 попълващи полка, 10 полка с номера 61-70, 8 етапни полка, 10 полка в новите земи, 1 моторизиран пехотен полк
8 конни полка, 1 облекчен полк
1 общовойскови моторизиран артилерийски полк, 4 армейски артилерийски полка, 13 дивизионни артилерийски полка, 3 дивизионни артилерийски полка в новите земи, 1 конноартилерийски полк
108 пехотни дружини, 32 пехотни дружини в полковете в новите земи, 12 пехотни дружини в граничните бригади, 12 пехотни дружини за попълващите полкове, 30 пехотни дружини в полковете с номера 61-70, 24 етапни пехотни дружини
36 конноразузнавателни взвода в пехотните полкове, 4 конноразузнавателни взвода за граничните полкове, 4 конноразузнавателни взвода за попълващите полкове, 10 конноразузнавателни взвода за полковете в новите земи
36 пионерно-химически взвода в пехотните полкове, 4 пионерно-химически взвода за граничните полкове, 4 пионерно-химически взвода за попълващите полкове, 10 пионерно-химически взвода за полковете в новите земи
12 дивизионни картечни дружини
4 армейски бронеизтребителни дружини, 15 дивизионни бронеизтребителни дружини
12 дивизионни инженерни дружини, 3 инженерно-свързочни дружини, 1 общовойскова инженерно-щурмова дружина
12 артилерийски групи в ДАП, 2 артилерийски групи в граничните бригади, 4 артилерийски групи в ААП, 1 артилерийска група в Бронираната бригада, 1 артилерийска група в Общовойсковия артилерийски полк
48 артилерийски отделения в ДАП, 4 артилерийски отделения в КАП, 4 артилерийски отделения в граничните бригади, 24 артилерийски отделения в ААП, 3 артилерийски отделения в Бронираната бригада, 12 артилерийски отделения в дивизиите в новите земи, 5 артилерийски отделения в Общовойсковия артилерийски полк
144 батареи в ДАП, 36 батареи в дивизиите в новите земи, 14 батареи в Общовойсковия артилерийски полк, 65 батареи в ААП, 12 батареи в граничните артилерийски отделения, 7 батареи към Бронираната бригада, 12 батареи за конно-артилерийския полк
972 ударни взвода в ПП, 324 тежкокартечни взвода в ПП, 288 ударни взвода в ПП в новите земи, 96 тежкокартечни взвода в новите земи, 108 ударни взвода в граничните полкове, 36 тежкокартечни взвода в граничните полкове, 108 ударни взвода в попълващите полкове, 36 тежкокартечни взвода в попълващите полкове, 72 тежкокартечни взвода в дивизионните картечни дружини, 36 ударни взвода в дивизионните картечни дружини, 270 ударни взвода за полковете с номера 61-70, 90 тежкокартечни взвода за полковете с номера 61-70, 216 ударни взвода за етапните пехотни полкове, 72 тежкокартечни взвода за етапните пехотни полкове
108 пионерни взвода за дивизионните инженерни дружини, 9 пионерни взвода за дивизиите в новите земи, 9 пионерни взвода в Общовойсковата инженерно-щурмова дружина
36 бронеизтребителни взвода в армейските бронеизтребителни дружини, 135 бронеизтребителни взвода в дивизионните бронеизтребителни дружини, 108 бронеизтребителни взвода в пехотните полкове, 12 бронеизтребителни взвода за граничните полкове, 12 бронеизтребителни взвода в попълващите пехотни полкове, 27 бронеизтребителни взвода за пехотните полкове от новите земи
96 конни взвода в конните полкове, 24 тежкокартечни взвода в конните полкове, 96 конни ударни и тежкокартечни взвода за пехотните дивизии, 8 бронеизтребителни взвода за конната дивизия, 12 бронеизтребителни взвода за дивизионната конница в пехотните дивизии
облекчен пехотен полк - 1 пионерно-химичен взвод, 3 пехотни дружини с 27 ударни и 9 тежкокартечни взвода, 3 бронеизтребителни и 1 разузнавателен взвод
тежкокартечна дружина на конната дивизия - 9 тежкокартечни и 3 ударни взвода
моторизиран инженерен ескадрон на конната дивизия - 3 конно-инженерни взвода
смесен бронеизтребителен дивизион на конната дивизия - 9 бронеизтребителни взвода
моторизирано-разузнавателна дружина на бронираната бригада - 1 мотоциклетен, 1 пионерен, 1 бронеизтребителен взвод, ....
моторизиран пехотен полк на бронираната бригада - 1 разузнавателен взвод, 2 пехотни дружини с 18 ударни и 4 тежкокартечни взвода
моторизирана бронеизтребителна дружина към бронираната бригада - 6 бронеизтребителни взвода
моторизирана пионерна-мостова рота - 2 пионерно-мостови взвода
24 свързочни роти в дивизионните свързочни дружини, 20 свързочни роти в армейските свързочни дружини, 2 свързочни роти за граничните бригади, 2 свързочни роти в общовойсковия резерв, 1 свързочна рота за Бронираната бригада, 3 свързочни роти за дивизиите в новите земи, 2 свързочни ескадрона за конната дивизия, 6 свързочни роти за свързочната дружина към Главното командване
45 интендантски роти към пехотните дивизии, 2 интендантски роти за граничните бригади, 1 интендантска рота за Бронираната бригада, 1 интендантска рота за конната дивизия, 12 интендантски роти за армейските интендантски дружини
36 пехотни оръдейни взвода за пехотните полкове, 9 пехотни оръдейни взвода за полковете в новите земи, 5 пехотни оръдейни взвода за попълващите пехотни полкове
? минохвъргачни части
? допълващи дружини
? охранителни дружини

ВВС
Командване ВВ -София
Шаб Въздушна ескадра - Пловдив
Шаб 5-ти бомбардировъчен полк - Пловдив
1/5 и 2/5 бомбардировъчни орляци - Пловдив
5 бомбардировъчни ята - Пловдив
Щаб 2-ри въздушен щурмови полк - Граф Игнатиево
1/2 и 2/2 щурмови орляци - Гр. Игнатиево
4 щурмови и 1 щука ято - Гр. Игнатиево
Щаб 6-ти изтребителен полк - Карлово
1/6, 2/6 и 3/6 изтребителни орляци - Карлово
9 изтребителни ята - Карлово
Парашутна дружина с щаб и 5 роти във Враждебна
Въздушен разузнавателен полк - Божурище
73-то ято за далечно разузнаване - Божурище
1 -ви разузнавателен орляк с 2 ята - Божурище
3-ти разузнавателен орляк с 2 ята - Ямбол
4-ти разузнавателен орляк с 2 ята - Горна Оряховица
Водосамолетно ято във Варна
Летища -1 степен - Божурище, Карлово, Пловдив, Ямбол, Горна Оряховица, Граф Игнатиево
Летища - 2 степен - Враждебна, Скопие, Казанлък, Стара Загора, Бургас, Кавала, Телиш, Балчик, Долна Митрополия
Водосамолетно летище - Варна

[SPARTANEC]

С какво са по-различни полковете в новите земи и тези с номера 61 - 70?

[fen]

Има ли онлайн списък с участниците във отечествената война на България? Дядо ми е участвал в Първа българска армия в заключителния етап, но никъде в къщи не мога да открия в коя част! Предварително благодаря ако някой може да помогне!

[dibo]

Германски войски в България Август 1944

Донесение 848/44/16.08.1944 на германския военен аташе в София и строго секретно писмо 595/44 от 20.08.1944 на Германската военна мисия в България

Общо 22 047 човека, включително 9599 СВ, 8245 ВВВ и 4203 ВМФ. 220 подразделения, 20 са бойни, останалите тилови, 70 са в София, 37 във Варна, 20 в Русе, 10 в Бургас, 9 в Горна Джумая, по 6 в Пловдив и Видин и 5 в Симитли. Още около 16 000 човека преминават впоследствие от Румъния през Българска територия в края на август - началото на септември 1944 (4976 са евакуирани от 30.08. до 05.09. от България в Ниш).

Разположението на тези войски и служби по гарнизони е както следва:
София: комендант на местния гарнизон на Вермахта; интендантство на Вермахта в България; патрулна служба на Вермахта в България; 8/521 ви щаб за свръзки на Вермахта; щаб по военноикономически въпроси на Вермахта; разширен лазарет на Вермахта; Германска военна мисия в България (774 човека с охранителните подразделения); военен аташе: интендант на групата армии „Е“; 560-а армейска воениопощенска станция; военен магазин с допълваща бензиностанция; Специален щаб София, транспортно-осигурителен полк Виена (кодово название на диверсионна организация на Вермахта); сеизмична и метеорологична станция; бюро за издаване па пропуски; армейски продоволствен склад; 2-ра рота на 386-и опълченски полк; поделение от тайната военнополева полиция; пункт за обслужване и продоволствие; 26-а телефонна и 644-а експлоатационна рота; 1/324-о железопътно комендантство; германски щаб за свръзка с бронираната бригада; 530-и армейски санитарен парк; 1-ви взвод от 522-ри сапьорен мостостроителен батальон; военна организация „България" (кодирано название на службата на Абвера в България, т. нар. Бюро д-р Делиус); служба за контрол на радиоразговорите; германски пълномощник по транспортните въпроси в България; 621-ва рота за оперативно (далечно) разузнаване със свързочни средства; външен армейски тилов пункт; 86-та железопътно-строителна рота; щаб на строителната организация „Тодт"; щаб на южната военноморска група; интендантство на ВМС; щабна рота на ВМС; 1-ва автомобилна рота на ВМС; военноморска свързочна служба; военноморска строителна служба София; щаб на Германската военновъздушна мисия в България с щабна рота; военновъздушен аташе; командир на Подразделение изтребителна авиация към Германската военновъздушна мисия в България; взвод за въздушно наблюдение и оповестяване (ВНОС) в София; учебен зенитен щаб в София към Германската военновъздушна мисия в България; работилница за специална зенитна материална част; щаб на 83-и отделен свързочен батальон на ВВС; щаб на батальон за въздушно наблюдение и оповестяване; свързочен взвод на Германската военновъздушна мисия в България; 9- а рота на 24-и моторизиран свързочен полк на ВВС; склад за свързочно имущество на ВВС в София; 2-ра свързочна рота на ВВС за радиотехническо разузнаване със специално предназначение; 9-а рота на ВВС за строителство на телефонни линии; свързочно рота на ВВС в България за оценка и обработване на данни от радиотехническото разузнаване; ескадрила за свръзка с командуването на ВМС в България; транспортен ешелон на ВВС; предупредителна служба на стационарната ПВО - София; 7-а рота на 24-и моторизиран телефонно-строителен полк на ВВС; 7-а свързочна експлоатационна рота на ВВС със специално предназначение; полева свързочна работилница на ВВС; команда за летищно обслужване; радиотехническа работилница; подразделение за евакуация иа самолети, претърпели авария; метеорологична консултативна станция на ВВС; главен пункт за управление иа полетите; 4-а рота на 24-и моторизиран свързочен полк на ВВС; 5 а телефонно-строителна рота на 24-и моторизиран свързочен полк.
Божурище: главен пункт за управление на полетите.
Враждебна: комендантство на авиационна база Е. 220/XVII; радиотехнически работилница, мегеорологичнa централа; команда за летищно обслужване; 5 а ескадрила на 301-ви изтребителен полк; ремонтна команда; подразделение за евакуация на самолети, претърпели авария.
Ябланица: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Сливница: патрулна служба на Вермахта.
Драгоман: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Берковица: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Фердинанд (дн. Монтана): част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Белоградчик: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Видин: 272-ри щаб със специално предназначение за материално техническо осигуряване на войските; 1 ва рота от 515 и автотранспортен полк; пристанищно и железопътно комендантство, 15 а рота от транспортно-осигурителния полк със специално предназначение Виена (провеждане на саботажи и диверсии); 1-ва санитарно-мостова рота от 522 ри мостостроителен батальон; част от 26 а телефонна рота и от 644 а експлоатационна рота на СВ
Никопол: прикриваща група за тежкото мотооризирано мостостроително подразделение С 23; прикриваща група за тежкото мотооризирано мостостроително подразделение С 24; 3-а рота на 522-ри сапьорен батальон; миннозаградителна команда
Плевен: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ, подразделение на 7 а рота на 24 и моторизиран телефонно строителен полк на ВВС; 6 а рота на 24 и моторизиран свързочен полк на ВВС
Пордим: 6-а измервателна команда на ВВС.
Телиш: 219 а команда за летищно обичаужиане; 2-ри авпополк нощни изтребителни (3 ескадрили)
Белене: подразделение на 6-та телефонно строителна рота на 24-ти свързочен полк на ВВС.
Русе: патрулна служба на Вермахта в България; комендант на местния гарнизон на Вермахта; железопътно комендантство; охранителна команда; 1-ви взвод от 514а автотранспортна рота; снабдителен склад; подразделение от 640-а тайна военнополева полиция, 2-ра сапьорна рота от 522 - ри отделен сапьорно-мостови батальон, служба за попълване на СВ с личен състав; строителен контрол на ВМС пункт за размагнетизиране на кораби; миннозаградителна група; 30-та конвойна (ескортна) флотилия, група "Б", специален щаб на инспекцията по разминиране на р. Дунав; кораб номер 314 за борба срещу подводни лодки; щаб на 118-ти зенитен дивизион; 1-ва батарея на смесения 118-и зенитен дивизион; 2 ра батарея на смесения 118 и зенитен дивизион, измервателна батарея на смесения 118 и зенитен дивизион; 8а и 9а рота на свързочния полк на ВВС "Източна Румъния", 6-а и 7-а рота на 24-и свързочне полк на ВВС, пост за въздушно наблюдение и оповестяване.
Разград: 20-а рота на 250-и свързочен полк на ВВС,
Горна Оряховица: 15-а рота на 4-и транспортно-осигурителен полк.
Търново: подразделение от 4-а рота на 24-и свързочен полк на ВВС.
Габрово: подразделение от 4-а рота на 24-и свързочен полк на ВВС
Сливен: команда за летищно обслужване.
Кардам: команда за осигуряване на транспорта.
Варна: патрулна служба на Вермахта в България; обменен пункт на Вермахта; подразделение на тайната военнополева полиция; железопътно комендантство; 560-а армейска военнопощенска станция; военноморско управление; специален военноморски щаб; комендант на местния гарнизон на Вермахта; строителна команда; метеорологична станция на ВМС; свързочна служба на ВМС; военноморска санитарна служба към щаба на командуващия Черноморския флот; бюро на военноморската комисия за техническите свързочни средства; миннозаградителна команда; служба за артилерийски морски оръжия; служба за военноморски транспорт; интендантство на ВМС; служба за контрол на военноморското строителство; група за отбрана на пристанище Варна; 31-ва конвойна (ескортна) флотилия; военноморска работилница за оборудване и ремонт на кораби; З-и дивизион на леката флотилия; медицинска служба на военноморския гарнизон: военноморска база за оборудване и въоръжение на кораби; автомобилен взвод на ВМС: група за размагнетизиране на кораби; охранителен взвод; свързочен взвод за въздушно наблюдение и оповестяване; строителна команда на ВВС; команда за летищно обслужване; комендантство на авиационната база; медицинска служба на ВВС Варна; ескадрила водосамолети за спасителна служба; ремонтна работилница на ВВС; 9-а телефонно-строителна рота на 24-и моторизиран свързочен полк на ВВС; пункт за радиотехническо разузнаване на ВВС „Барбароса“; ескадрила водосамолети.
Несебър: метеорологична станция па ВВС.
Каблешково: 6-а рота на 17 и полк за разузнаване с радиотехнически средства на ВВС.
Поморие: главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана).
Бургас:железопътно комендантство; пеленгаторна група: сборен пункт за болни и ранени; 623-а рота за оперативно (далечно) разузнаване с радиотехнически средства; служба за военноморски транспорт; военноморска свързочна станция; охранително подразделение на ВВС; спомагателна пелепгаторна станциянпа ВВС; строителна команда ВВС; команда за аеронавигация
Ямбол: команда за летищно обслужване; транспортна служба на ВВС.
Стара Загора: 1-ва рота от 14-и моторизиран експлоатационен батальон със специално предназначение на ВВС; 3-и батальон на полка за радиотехническо разузнаване „Югоизток“; щаб на летищния район България
Пловдив: патрулна служба на Вермахта в България, подразделение на тайната военнополева полиция, част от 26-а телефонна и от 644-а експлоатационна рота на СВ, железопътно комендантство, управление на строителната организация "Тодт", изпитателен пункт на ВВс.
Граф Игнатиево: комендантство за летищно обслужване, 4-а ескадрила нощни изтребители на 200-ия авиополк, 1-ви и 2-ри пост ВНОС
Крумово: свързочна група на ВВС, команда за елтищно обслужване, 6-а ескадрилна нощни изтребители на 100-ия авиполк
Смолян: част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Хасково: Управление на строителната организация "Тодт", експлоатационна рота на ВВС.
Харманли: Управление на строителната организация "Тодт"
Горно Паничерево (Ягода): Работилница за специална зенитна материална част
Свиленград: Железопътно комендантство, подразделение на тайната военнополева полиция
Иваново: Команда за летищно обслужване
Малево: Команда за летищно обслужване
Петрич: Подразделение за евакуация на болни и ранени на СВ, пункт за обработване на донесения на службата ВНОС
Свети Врач (Сандански): част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ.
Радомир:част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ, общовойскови картографски склад
Дупница: Военен лазарет на СВ, част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ, ръководна група на строителната организация "Тодт"
Рила: 86-а техническа рота на СВ
Златино: 2-ра рота на автомобилния батальон на ВМС
Горна Джумая (Благоевград): щаб на 601-ви автотранспортен батальон на СВ, 6-та рота от 601-ви автотранспортен батальон, 514-а снабдителна рота на СВ, 515-а снабдителна рота на СВ, 23-ти железопътен ешелон, 2-ри взвод на 605-а строителна рота, външно бюро на полевата жандармерия, радиоотделение, 2-ри автомобилен батальон на ВМС
Симитли: Обменен пункт на Вермахта, 2-ра рота на 201-ви автотранспортен батальон на СВ, 4-и автотранспортен ешелон на СВ, 582-ра авторемонтна рота на СВ, 2-ри взвод от 571-ви автотранспортен батальон
Костенец: Част от 26 а телефонна и от 644 а експлоатационна рота на СВ
Върба: 2-ра ескадрила от 51-ви авиационен изтребителен полк.