Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[DelaRea]

И аз имам един (поне засега) въпрос.
Кой точно командва 5-та армия след 11-ти май- 1944 г?
Досегашния командир ген. Бойдев напуска и е пенсиониран а новия - ген. Кочо Стоянов "отказва" да поеме командването. Въпросът ми е, дали е отказал да поеме командването през септември (преди да се самоубие) или още през май? И кой все пак командва армията в Македония през това време?

[dibo]

И аз имам един (поне засега) въпрос.
Кой точно командва 5-та армия след 11-ти май- 1944 г?
Досегашния командир ген. Бойдев напуска и е пенсиониран а новия - ген. Кочо Стоянов "отказва" да поеме командването. Въпросът ми е, дали е отказал да поеме командването през септември (преди да се самоубие) или още през май? И кой все пак командва армията в Македония през това време?

Генерал-майор Васил Бойдев 11 август 1941 – 11 май 1944
Генерал-майор Константин Стоянов 11 май 1944 – 6 септември 1944 (самоубива се)
Генерал-майор Александър Попдимитров 7 септември 1944 – 12 септември 1944
Генерал-майор Владимир Кецкаров 12 септември 1944 – 7 октомври 1944

Специално за отказа от командването на генерал Константин Стоянов - виж Дневникът на ген. Михов:

6 септември 1944 г. - сряда

Ген[ерал] Кочо Стоянов много изплашен. Не искал да отива в Македония да си поеме армията. Трифонов си подал оставката, понеже не може да работи с ген[ерал] Маринов, който само преди няколко дни се бе оплакал срещу грубото държане към него на ген[ерал] Трифонов. Няма какво - решихме с Княза да се приеме оставката на двамата. Янчулев - нов нач[алник] [на] щ[аба]. За Скопие да се прати, макар и временно, ген[ерал] Попдимитров, които сега е по-добре сьс здравето. Изглежда, че някаква муха има в главата на Стоянова (да не би да избяга в Германия?!)

[dibo]

Един въпрос - Има ли данни как е била посрещната българската армия, която месец след като се е изтеглила от териториите на Югославия навлиза отново там (конкретно ако може за македонската и сръбската част) ? Най-вече партизаните как са я посрещнали пък макар да сме влезли заедно със съюзническата на партизаните Съветска армия ?

Разно. Има снимки как местното население я посреща с цветя и митинги. Има и оплаквания от Тито до СССР, че българските войски са безчинствали в Ниш и околностите след превземането му. Взаимоотношенията между партизаните и българската войска по време на бойните действия са доста студени - сътрудничеството е формално и често и двете страни не спазват уговорките. Почти се разразява въоръжен конфликт например относно трофеите от разгромената тилова колона на 7-ма СС дивизия при Ниш и т.н.

[dibo]

Боевете при Кула - 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 280-285 със съкращения

На 9. IX. 1944 г. в граничния район северно от Стара планина се намираха следните наши сили:
— 4 подучастък от 33 граничен участък, с. Брегово, с пет гранични поста от устието на р. Тимок до с. Раяц;
— 1 граничен участък, Кула, с три гранични подучастъка и двадесет и седем гранични постове, разположени южно от с. Раяц до с. Стакевци. Граничните постове от устието на р. Тимок до района на Зайчар бяха изнесени западно от старата гранична линия и бяха разположени по източния бряг на р. Тимок. На юг от района на с. Големаново те следваха старата българо-югославска граница. Граничните поделения имаха незначителни сили, пръснати на големи разстояния. Граничният участък имаше състав на пехотна дружина;
— във Видин се намираше 3 допълваща дружина;
— в района на Белоградчик бе на позиция 9 бронеизтребителна дружина в състав от две роти (5-см и 7,5-см).
Бързо бяха формирани няколко отряда от доброволци, които подсилиха 4 граничен подучастък с около 30 души, заеха района на с. Рабиша с около 250 души и създадоха по-късно „Кулска освободителна бригада“ в състав от 182 души. Освен това в почти всяко село в Кулска околия бяха образувани отряди в състав от отделение до взвод. Доброволческите формирования бяха въоръжени от местните войскови поделения.
Освен тези сили около 9 септември в участъка северно от Стара планина преминаха границата оттеглящи се от Сърбия групи и поделения от състава на 1 окупационен корпус. В района на с. Брегово пристигнаха една дружина от 102 пех. полк и отделни групи от 69 и 70 пех. полк, които веднага се отправиха към мобилизационните си места. В района на Кула се оттегли 103 пех. полк в състав: щаб на полка, две пехотни роти от 3 дружина и един пех. взвод от 2 дружина. С полка се движеше и една лека п. в. батарея с 8 тежки картечници „Хочкис“.
В района Белоградчик, с. Чупрене, с. Орешец се оттеглиха остатъците от 24 и 25 пех. дивизия без всякаква бойна стойност и в голямата си част обезоръжени. Към 13. IX двете дивизии се отвозиха в мирновременните си гарнизони. Така от оттеглящите се части само в района на Кула остана 103 пех. полк, чийто състав се свеждаше до една непълна пехотна дружина. Освен това полкът бе с малка бойна стойност не само в резултат на оттеглянето, но и поради това, че не бе бойна, а охранителна част.
Противникът срещу нашата граница в участъка от линията Княжевац—Белоградчик до устието на р. Тимок до края на август 1944 г. имаше около 2500 души с 37 оръдия и достатъчно пехотно оръжие. Това бяха в повечето случаи охранителни поделения, но значителният брой ка хората показва, че в сравнение с другите окупирани райони на Сърбия и Македония този участък е оценяван от хитлеристкото командуване като важен. Когато в началото на септември 1944 г. настъплението на 3 Украински фронт ясно се очерта по долината на р. Дунав, немскофашисткото командуване на Югоизтока в Белград съсредоточи в района Княжевац, Зайчар, Неготин значителни военни сили. На същите бе поставена важната задача да заемат междината между южния фланг на хитлеристките войски северно от р. Дунав и северния фланг на войските от Македония и Албания и да не допуснат проникването на съветските войски към Белград.
Съсредоточаването на противника започна към 5. IX, когато в продължение само на едно денонощие по шосето Пирот—Зайчар бяха изнесени на север силни моторизирани колони с общ състав около 5—6 хиляди души, 30—40 танка и значително количество артилерия. На 9. IX хитлеристите продължаваха да струпват войски в района на Зайчар и северно. Те привлякоха тук и значителен брой дражевисти, които между другото бяха използувани в отделни нападения срещу нашата гранична охрана.
На 10 и 11. IX противникът започна действия за овладяване на граничното било и особено на достъпните посоки през него — прохода Връшка чука и Белоградчишкия проход. Той успя да отхвърли незначителните сили на 15 и 16 граничен пост и с около един батальон усилен с 10 танка, на 10. IХ овладя прохода Връшка чука. Същия ден и на 11. IX хитлеристите завзеха с около eднаусилена рота Белоградчишкия проход и настъпиха с един усилен батальон срещу 11 и 12 граничен пост североизточно от Зайчар.3 Най-застрашено се оказа направлението Връшка чука—Кула—Видин, по което се очертаваше подготовка за настъпление на противника на изток.
Началникът на 6 дивизионна област, в която попадаше граничният район северно от Стара планина, нареди направлението към Кула да се прегради от наличните сили на 103 пех. полк, усилен с 9 бронеизтребителна дружина от района на Белоградчик. На 10. IX усиленият 103 пех. полк се изнесе западно от Кула. Освен неговия малочислен състав южно от града се отбраняваше един милиционерски отряд, а северозападно — 1 граничен участък. Отбраната не бе организирана и подготвена в инженерно отношение. Липсваше централизирано ръководство на действията както в района на Кула, така и изобщо в целия участък северно от Стара планина. Между отделните поделения нямаше връзка и взаимодействие. Така на 12. IX, непосредствено преди боя за Кула, командирът на 9 бронеизтребителна дружина подполк. Вандов изтегли в Лом без каквато и да било причина едната батарея (7,5-см), която късно през нощта трябваше по спешност да бъде върната обратно.
На 11. IX следобед хитлеристите настъпиха от района на Връшка чука на 4—5 км по шосето за Кула. Завърза се краткотраен бой с изнесените напред поделения на кулската отбрана, в резултат на което настъплението бе спряно.
На 12. IX в 17.00 часа те атакуваха с превъзхождащи сили, отхвърлиха 103 пех. полк и до вечерта завзеха Кула. В този бой поделенията на 103 пех. полк бяха разстроени и отстъпиха в източна посока. По нареждане на началника на 6 дивизионна област те бяха оттеглени в района на с. Бойница. На 13. IX тук пристигнаха: от Видин —една пехотна рота, усилена с тежкокартечен взвод, от Враца—една 7,5-см возкма оръдейна батарея от 2 див. арт. полк и от Лом — неправилно изтеглената рота от 9 бронеизтребителна дружина. Освен това бе съсредоточен и един партизански отряд в състав от около 200 души.
След овладяването на Кула хитлеристите се организираха за отбрана, като изнесоха поделения източно от града и завзеха с отделни групи селата Пседерци Бойница и Раброво. На 13. IX сутринта те проведоха разузнаване в посока на Видин. Опитът им за придвижване по шосето за с. Бойница бе осуетен. Както в града, така и в околните села противникови групи извършиха редица грабежи на хранителни припаси и имущество и различни безчинства.
На 13. IX в района на с. Бойница бе извършена подготовка за настъпление.
Ка 14. IX сутринта усиленият 103 пех. полк настъпи по шосето за Кула. Едновременно с него вдясно от шосето настъпи партизанският отряд.
Към обед настъпващите поделения влязоха в досег с отбраната на противника източно от Кула и се развърнаха, като на десния фланг, северно от шосето, се развърна партизанският отряд, в центъра—усиленият 103 пех. полк, а южно от шосето — усилената рота от 3 допълваща дружина.
Атаката започна в 16.00 часа. Поради това, че отбраната на хитлеристите бе устроена най-здраво около шосето, първоначалният успех бе постигнат от фланговите поделения, които настъпиха стремително с цел да излязат в тила на хитлеристката отбрана. Въпреки ожесточената съпротива усилената рота от 3 допълваща дружина обхвана противниковия фланг южно от шосето и овладя височините южно от града. Застрашени от обхождане, хитлеристите започнаха да се оттеглят. Нашите поделения от двата фланга, а след тях и тия от центъра влязоха в града, посрещнати въодушевено от населението. Те занощуваха западно от Кула, а на 15. IX продължиха настъплението по шосето за Връшка чука и достигнаха граничното било, където противникът се бе организирал за отбрана. На следния ден поделенията атакуваха силите му в района на митницата и ги отхвърлиха на югославска територия. Вечерта хитлеристите контраатакуваха от Връшка чука и повторно овладяха граничното било. На 17. IX партизанско-доброволческият отряд й усилената рота от 3 доп. дружина проведоха стремителна атака и отново ги отхвърлиха на запад.
По такъв начин в разстояние на три дни Кула бе освободена и сигурността на границата бе възстановена. През следващите дни усиленият 103 пех. полк организира отбраната на граничната линия.
Междувременно хитлеристите продължаваха непрекъснато да подвеждат войски в района на Зайчар и Неготин. Към 18. IX те съсредоточиха в района Зайчар,с. Вратарница една пехотна дивизия с два пехотни и един артилерийски полк и в района Неготин, с. Мокреш около един усилен пехотен полк, голямо количество артилерия и танкове. Тези сили имаха задача да организират отбраната на Белград на далечните подстъпи в този участък.
През втората половина на септември противникът извърши с отделни групи редица нападения на граничните ростове - с разузнавателна цел и за снабдяване с хранителни припаси. Положението в граничния район северно от Стара планина обаче бе стабилизирано.
Съгласно със заповед ¹1/1 1322 от 23. IX на Главнокомандуващия БНА за подготовка на настъплението на БНА от поделенията и партизанските отряди, действуващи в района Белоградчик—Кула—Видин, се формира Видински отряд със задача да отбранява границата северно от линията Белоградчик—Княжевац. Видинският отряд групира наличните сили в три участъка—Бреговски, Кулски и Рабишки—със задача да не допуснат проникване на противника на изток по достъпните направления.
Към края на септември и първите дни на октомври Видинският отряд, съсредоточената в района на Белоградчик 4 гранична бригада и Моторизираният пехотен полк на Бронираната бригада, усилен с едно арт. отделение, получиха от Щаба на войската задачата да преградят посоките, които водят от долината на р. Тимок към Видинския край северно от линията Белоградчик—Княжевац. Тези сили трябваше да прикриват съсредоточаването на съветските войски, които подготвяха от района Видин, Кула настъплението си към Белград.
Във пръзка с бързия разгром на немскофашистките сили в района Зайчар, Неготин от войските на 3 Украински фронт и с оглед отдалечаването на бойния фронт далеч на запад Щабът на войската на 6. X. 1944 г. нареди Видинският отряд да се разформира, Моторизираният пех. полк на Бронираната бригада да се прибере при бригадата в Пирот, 103 пех. полк да се отвози в мобилизационното си място, а 4 гранична бригада да остане в заемания район.
С това действията по прикриването и отбраната на границата северно от Стара планина завършиха.

[dibo]

Боевете при Царево село 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 300-305 със съкращения

Съгласно с направените на 14. IX. 1944 г. от Щаба на войската промени в групировката на западната граница направленията Царево село— Горна Джумая (Благоевград), Царево село—Кюстендил и Берово—Пехчево—гара Пирин попаднаха в полосата с разграничителни линии: северна — Дупница (вкл.) — Кратово (изкл.) — и южна— Берово —гара Пирин (вкл.), заемана от 4 армия с командуващ ген.-майор Боян Урумов и пом.-командир Борис Копчев. Армията по това време имаше в състава си само 5 пех. дивизия, която се съсредоточи окончателно на 15. IX. Освен нея в състава на армията влизаха: едно сборно мот. АО от 4 арм. арт. полк, едно 10,5-см мот. оръд. АО от 3 арм. арт. полк, 4 арм. свърз. дружина и едно разузнавателно ято „Фазан“.
Още на 11. IX поради това, че щабът на дивизията не бе пристигнал, командуващият 4 армия нареди съсредоточените до това време две дружини от 18 пех. полк и 5 дивиз. тежкокартечна дружина да заемат веднага старата гранична линия в полосата, определена на дивизията, с цел да прикрият и осигурят съсредоточаването на останалите й части.
На дивизията бе заповядано да се съсредоточи в района с. Църпарица, с. Логодаш, вр. Кадийца, Г. Джумая и да заеме за отбрана полосата с разграничителни линии: северна — вр. Руен—Дупница (вс. изкл.) — и южна — Берово—с. Плоски (вс. вкл.) — със задача да прегради пътищата от долината на р. Брегалница към р. Струма, като обърна особено внимание на посоката Царево село—Дупница.
На 13. IX командирът на дивизията организира отбраната, като постави на частите следните задачи:
— усиленият 18 пех. полк да организира за отбрана участъка с. Раково, хреб. Черната скала, вр. Ямата, с. Църварица със задача „да не допусне проникване на противника в посоката Царево село—Кадин мост— Дупница“;
— усиленият 33 пех. полк да заеме за отбрана участъка вие. Дръндерица (к. 1139), вр. Кликач (к. 1383), с. Лешница, с. Логодаш със задача „да не допусне проникване на противника в посоката Царево село— Горна Джумая (Благоевград)“;
— усилената 2 дружина от 18 пех. полк да организира за отбрана района с. Сухострел, вр. Занога, вр. Кадийца със задача „да не допусне проникване на противника от Пехчево за с. Симитли“;
— усилената 5 див. тежкокартечна дружина да прегради направлението Пехчево—Кресненското дефиле в района на вр. Джамитепе
— 5 див. бронеизтребителна дружина трябваше да изгради противотанковата отбрана в участъка на 33 пех. полк, като подготви една батарея за изнасяне при нужда в участъка на 18 пех. полк.
При значително голямата полоса, дадена на дивизията, разполагаемите сили правилно бяха групирани за преграждане на достъпните направления. Бойният ред на дивизията бе построен в един ешелон, при което между отделните участъци нямаше връзка. Това значеше, че действията в тях ще се развиват напълно самостоятелно, толкова повече, че командирът на дивизията нямаше в свое разположение сили, с които при нужда да може да влияе на боя в един или друг участък.
В заповедта не бяха указани границите на участъците на полковете и самостоятелните дружини и отговорността за междините между отделните групи не бе възложена никому.
Артилерията само бе разпределена, без да й се поставят каквито и да било задачи. Не бе обърнато достатъчно внимание на укрепяването.
Съсредоточаването на частите на 5 пех. дивизия съвпадна с последния етап от оттеглянето на 17 пех. дивизия от Македония. Положението на прикриващите части бе сериозно влошено от това, че на 13. IX отбраняващите Царево село поделения от 17 пех. дивизия без бой изоставиха града и бяха оттеглени източно от граничната линия. Същия ден Царево село бе зает от хитлеристите, кобто стана известно на щаба на 5 пех. дивизия на 14. IX.
На 14. IX, при привършване на съсредоточаването на 5 пех. дивизия, положението й бе следното (схема 12):
— 18 пех. полк (1 и 3 пех. дружина) бе построил бойния си ред в два ешелона — с по една дружина в първи и втори ешелон. На полка бе даден участък с ширина около 3 км, обхващащ шосето Царево село—Църварица. Предният край на отбраната се очертаваше от граничната линия. До пристигането на придаденото арт. отделение от 1 див. арт. полк (15. IX) в участъка на полка действуваха две батареи от 17 див. арт. полк, които на 14.IX се бяха оттеглили от Царево село. Противотанковата отбрана бе изградена в дълбочина около шосето. В разположението на полка пристигнаха над 100 души партизани от Кюстендилския партизански отряд, които бяха включени в отбраната.
— 33 пех. полк се разположи с две дружини в първи ешелон (от двете страни на шосето Царево село—Благоевград) и една дружина във втори ешелон (южно от шосето). Предният край на отбраната бе изнесен на граничната линия. На 14. IX в отбраната бяха включени и две арт. отделения от 17 див. арт. полк, оттеглящи се от Македония. Същия ден и на 15. IX заеха позиция в района на с.Логодаш придадените две арт. отделения от 1 див. арт. полк. Двете бронеизтребителни роти бяха разположени в дълбочина около шосето.
— Втора дружина от 18 пех. полк, 4 товарно арт. отделение от 1 див. арт. полк и 5 див. тежкокартечна дружина се разположиха в района вр. Джамитепе, вр. Кадийца с преден край на отбраната на граничната линия. На 14. IX командуването на тия поделения бе обединено от командира на 4 товарно арт. отделение, който изтегли пехотната дружина на юг — в района на шосето Пехчево, гара Пирин. Тук тази група започна да се организира за отбрана.
Противникът зае района на Царево село след оттеглянето на 17 пех. дивизия (13. IX) с един батальон от 21 егерски полк на 11 полева дивизия на ВВС. Батальонът, усилен с една двуоръдейна 10,5-см батарея и 10—12 танка, завзе височините на 4—5 км западно от Царево село. На 17 срещу 18. IX той бе сменен от един усилен батальон от 22 полк от същата дивизия. В района на Кочани се намираха други поделения от 22 полк. Около шосето източно от с. Бигла заемаха позиция големокалибрени артилерийски поделения в неопределен състав. В района на Кочани под ръководството на специален щаб по инженерната подготовка 1000 души сапьори работеха на отбранителна позиция с фронт на изток. На нея по-късно се изнесе от района на Струмица 16 гренадирски полк.
В района на Пехчево хитлеристите разполагаха с около един усилен батальон от 16 полк на 22 гренадирска дивизия, който през втората половина на септември действуваше в района на Струмица. Батальонът заемаше вис. Буковик — 2 км западно от вр. Кадийца.
Противниковите поделения в районите Царево село, Кочани и Пехчево, Берово имаха задача да заемат достъпните направления от долината на р. Струма към долината на р. Вардар и да осигурят безпрепятствено оттегляне на немскофашистките сили от Гърция. Обаче тяхната позиция в района "на Царево село, разположена по височините на около 4 км западно от града, не осигуряваше надеждно задържане на този важен пътен възел, през който минаваха шосетата от Г. Джумая (Благоевград) към Кочани и от Струмица през Царево село за Кадин мост. Поради това в периода след 14. IX противникът се опита да овладее командуващите височини по границата и непосредствено западно от иея.
На 14. IX към обед противниковата артилерия от района на Царево село откри огън по разположението на 33 пех. полк. Към 17.00 хитлеристите настъпиха по шосето за Г. Джумая (Благоевград) с един батальон, усилен с 12 танка и две оръдия, и към 17.30 ч. успяха да овладеят позицията на бойното охранеиие на 33 пех. полк на рубежа Мали връх (к. 1136,8) — вис. 1183,7 — вис. 1187 (Калин камен). Техни поделения се изнесоха в с. Звегор и с. Габрово. През време на тези действия артилерията на 33 пех. полк нанесе чувствителни загуби на противника. Бяха разпръснати и унищожени неголеми колони от моторни коли в района па Царево село. С поделенията от бойното охранение взе участие в боя и един партизански отряд от Г. Джумая (Благоевград).
През нощта срещу 15. IX противниковите поделения се оттеглиха от позицията на бойното охранение към Царево село. Рано сутринта една доброволческа рота от 14 допълваща дружина и партизанският отряд проведоха разузнаване с бой в посока на с. Звегор. От 18 пех. полк също бяха изпратени разузнавателни патрули в посока на Царево село. В района на вр. Острец те се натъкнаха на противникови поделения, с които водиха престрелка. Нашата артилерия обстреля с добър резултат противникови съсредоточения в района на Царево село. Към 11.30 ч. наши бомбардировачи нападнаха противникова моторизирана колона западно от Царево село.
През следващите дни 18 и 33 пех. полк водиха усилена разузнавателна дейност. На 17. IX разузнавателни поделения от 33 пех. полк овладяха с. Звегор, като отхвърлиха противника към Царево село. По нареждане на командуващия 4 армия бойният ред на 18 пех. полк правилно бе изнесен напред, като предният край иа отбраната обхвана вр. Острец, който бе напуснат от хитлеристите. На 18. IX противникът оттегли поделенията си от Царево село, като ги групира на основната си позиция, височините на около 4 км западно от града, преграждащи шосето за Кочани. Оттук той държеше под артилерийскиобстрел Царево село, което на 19. IX бе завзето от една усилена рота от 33 пех. полк.
През следващите дни се води само патрулна и разузнавателна дейност. Вместо да изпрати нови сили за организиране на отбраната на Царево село, командирът на 33 пех. полк без какъвто и да било натиск от страна на противника изтегли и намиращата се там рота.
Във връзка с настъпилото затишие пред фронта на дивизията и с цел да се даде възможност на частите да се потегнат и подготвят за предстоящото настъпление командуващият 4 армия на 25. IX разпореди усилените 18 и 33 пех. полк да се снемат от позициите и да се оттеглят назад в близост на същите, където да се установят на лагер. На позициите бе оставена по една усилена дружина.
Южната група, отбраняваща се в района на вр. Джамитепе, от 14. IX до 25. IX не прояви никаква бойна дейност. Поделенията усъвършенствуваха укрепителните работи и провеждаха занятия. Противникът също не предприе настъпателни действия.
Едновременно с останалите части и на тази група бе разпоредено с цел да се подготви за предстоящото настъпление на 4 армия да се оттегли назад в близост до позицията, като остави на нея усилена рота.
При това положение дейността по прикриване на мобилизацията и съсредоточаването в участъка южно от вр. Руен приключи. Започна подготовката на Брегалнишко—Струмишката операция.
Както командуването на 4 армия, така и командирът и щабът на 5 пех. дивизия не ръководеха непосредствено действията, не правеха необходимите изводи от събраните сведения за противника и не използуваха благоприятните моменти от обстановката за подобряване положението на собствените войски и влошаване положението на противника.
Поделенията от 5 пех. дивизия, които на 18 и 19. IX завзеха с. Звегор, с. Габрово и Царево село, през следващите няколко дни неправилно ги изоставиха и се прибраха на граничната линия. Нямаше никакви пречки Царево село да се завземе с достатъчно сили и средства. Задържането на града до започването на Брегалнишко—Струмишката, операция на 4 армия щеше да спести воденето на боевете за него на 16 и 17 октомври и щеше да попречи на хитлеристите да привличат войски от района на Струмица през Царево село за Кочани. Недооценяването на значението на важния пункт Царево село е сериозна грешка на командуването на 4 армия. Армията разполагаше с достатъчно сили не само да задържи града още на 19. IX, но и със силите на 18 и 33 пех. полк да унищожи хитлеристите западно от него и да овладее командуващитс височини над шосето Царево село—Кочани.
Командирът и щабът на 5 пех. дивизия не организираха взаимодействието между 33 и 18 пех. полк. Действията на двата полка бяха напълно самостоятелни, макар че взаимното им разположение създаваше добри условия за взаимодействие както при воденето на отбраната, така и при действията за отхвърляне хитлеристите от района на Царево село.
Изобщо отбранителните действия в района на Царево село и Пехчево доведоха до резултатно попълнение на задачата, поставена на 5 пех. дивизия. Съсредоточаването на 4 армия и прегупирванията, извършени в участъка южно от вр. Руен, бяха осигурени срещу изненади от страна на противника.

[dibo]

Германски и български войски на Балканите в началото на 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 279-280 и 337, 381-383 със съкращения


Срещу нашата страна можеха да действуват немскофашистките сили, включени в общовойсковата група „Е", разположена в Гърция. Тази група имаше следния състав: (схема 6):
— командуване на групата — в Солун;
— 68 армейски корпус (щаб в Атина) с 41 крепостна дивизия, 117 егерска дивизия, 11 полева дивизия на ВВС и три самостоятелни батальона;
— 22 планински армейски корпус (щаб в Янина) със 107 егерска дивизия, две крепостни бригади и една полкова група,
— 91 армейски корпус с особено назначение (щаб в Солун) с 4 SS полицейска дивизия танкови гренадири, три крепостни бригади, един усилен с артилерия батальон;
— Корпусно командване "Крит" (седалище в Кания) с 22 гренадирска дивизия и 133 крепостна дивизия;
— корпусно командуване „Източна Егея“ (седалище остров Родос) с щурмова дивизия „Родос“, две крепостни бригади и два батальона с артилерия;
— около сто брегови батареи на сухопътните войски, свързочни и пионерни поделения и един десантен сапьорен батальон.
Общата численост на сухопътните войски възлизаше на около 300 000 души.
Освен това командуването на общовосковата група „Е“ разполагаше с военноморски сили в състав около 33 000 души и с военновъздушни — около 12 000 души.
В Гърция се намираха и поделения на гестапо и полицейски поделения с неизвестен състав;
Със започване на оттеглянето на общовойсковата група „Е“ бе подчинен и 21 планински армейски корпус в Албания със 181 и 297 пех. дивизия.
Разгромът на Южния стратегически фронт на немскофашистките войски в Яшко-Кишиневската операция и отпадането на Румъния от фашисткия блок през август 1944 г. принудиха хитлеристкото командуване да започне изтеглянето на общовойсковата група „Е“ от Гърция с цел да създаде отбранителен фронт на рубежа Северна Албания—Скопие—българо-югославската държавна граница от 1939 г. — Желязна врата на р. Дунав, като задържи в ръцете си голяма част от Балканския полуостров.
За осигуряване застрашения район на Белград до оттеглянето на групата хитлеристкото командуване формира „Армейска група Фелбер“ на която бе възложено да изгради отбранителна линия срещу настъпващите съветски войски, южният фланг на която да минава ло българо-югославската граница. Тук през първата половина на септември групата „Фелбер“ съсредоточи от наличните си сили 1 Планинска дивизия в района западно от Тимок близо до нашата граница и 7-ма SS планинска дивизия от 2 танкова армия — в района североизточно от Ниш (схема 7). Малко по-късно части от група „Е“ бяха изнесени срещу Девебаир, Царево село и Струмица. Отбранителният характер на общата задача на хитлеристките войски не изключваше макар и ограничени активни действия с разузнавателни и диверсионни цели.

Към 8 септември България разполагаше всичко с 21 пехотни дивизии, 2 пехотни гранични бригади, 1 конна дивизия, 2 конни бригади и 1 бронирана бригада. Като изключим армейските и общовойсковите части и поделения, 62% от съединенията бяха попълнени почти напълно, 26% от тях — около 50% и останалите бяха в мирновременен състав.
Непосредствено след 9. IX в резултат на нова частична мобилизация и на демобилизирането на окупационните войски в мобилизационното състояние на армията настъпиха известни промени.
Към 16. IX от 43 поделения, части и съединения в нашата армия 22 (51%) бяха мобилизирани 100%, 7 (16%) — 70% и 14 (33%) не бахя мобилизирани. От 22 поделения, части и съединения, които са били мобилизирани 100%, 11 (50%) бяха обезоръжени и разстроени от немскофашнстките войски в Македония и Сърбия при оттеглянето им, вследствие на което престанаха да бъдат бойна сила. Освен това една дивизия и две пехотни гранични бригади бяха обезоръжени в първите дни от частите на Съветската армия и към 16. IX наново се въоръжаваха и потягаха с върнатото им оръжие. Всичко това показва, че непосредствено след 9. IX. 1944 г. нашата армия имаше малко напълно мобилизирани дивизии, които можеха да започнат веднага настъпателни бойни действия срещу немскофашнстките войски.

Таблица за състоянието на БНА към 16.09.1944 (ВИА, ф. 2, оп. 1, д. 2, л. 152.):

1 пех. дивизия - 70% мобилизирана - В района на София.
2 пех. дивизия - 70% мобилизирана - Съсредоточава се към района на Кюстендил. След съсредоточаването на 9 пп превозването временно преустановено поради заетост на ж. п. транспорт от войските на 3 Украински фронт.
3 пех. дивизия - немобилизирана - Мирновременните й части се намират в района на Сливен.
4 пех. дивизия - 70% мобилизирана - В процес на потягане и подготовка за съсредоточаване
5 пех. дивизия - 70% мобилизирана - Съсредоточена в района на Г. Джумая
6 пех. дивизия - 70% мобилизирана - Съсредоточена в района на Пирот и южно.
7 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на Сер.
8 пех. дизизия - немобилизирана - Мирновременните й части се намират в района на Стара Загора.
9 пех. дизизия - 70% мобилизирана - Съсредоточена в района северно от Пирот.
10 пех. дивизия - немобилизирана - Мирновременните й части се намират в района на Кърджали.
11 пех. дивизия - немобилизирана
12 пех. дивизия - 70% мобилизирана - В района на Симеоновград (Марица) в готовност за съсредоточаване към Цариброд.
14 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на Кюстендил, обезоръжена и разстроена при оттеглянето от Македония.
17 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района Кочериново—Бобошево, разстроена.
29 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на Радомир, обезоръжена и разстроена при оттеглянето.
15 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Води бой с немскофашистките войски в района на Прилеп и Кавадарци.
16 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на Кавала.
22 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на мобилизационните си места, обезоръжена и разстроена при оттеглянето от Сърбия.
24 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на Белоградчик, частично обезоръжена и разстроена при оттеглянето на Сърбия.
27 пех. дивизия - 100% мобилизирана - В района на мобилизационните си места, обезоръжена и разстроена при оттеглянето от Сърбия.
25 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Обезоръжена и силно разстроена се оттегля за България.
28 пех. дивизия - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач.
2 конна дивизия - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района Ихтиман, Самоков.
Бронираната бригада - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на Пирот.
3 пех. гранична бригада - 100% мобилизирана - В охрана на Черноморския бряг.
4 пех. гранична бригада - 100% мобилизирана - Също. В подготовка за съсредоточаване в района ва Белоградчик.
Армейски части
1 арм. попълващ полк - немобилизиран - В мирновременния си гарнизон.
1 арм. арт. полк - немобилизиран - Съсредоточен — придаден към армията.
1 арм. бронеизтр. дружина - 100% мобилизирана - Съсредоточена — придадена към 1 корпус.
2 арм. попълващ полк - 100% мобилизиран - Силно разстроен се оттегля от Сърбия.
2 арм. арт. полк - немобилизиран - Две АО от него са придадени на 2 корпус.
2 арм. бронеизтр. дружина - немобилизирана
3 арм. попълващ полк - 100% мобилизиран - Силно разстроен се оттегля от Сърбия.
3 арм. арт. полк - немобилизиран - От него са формирани 4 батареи, придадени на армиите, съсредоточени на западната граница.
3 арм. бронеизтр. дружина - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на Самоков.
4 арм. попълващ полк - немобилизиран - Разположен в мирновременния си гарнизон.
4 арм. арт. полк - немобилизиран - От мирновременния му състав е формирано едно АО.
4 арм. бронеизтреб. дружина - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района на с. Гюешево.
1 конна бригада - 100% мобилизирана - В района на Кюстендил, обезоръжена и силно разстроена при оттеглянето от Македония.
2 конна бригада - 100% мобилизирана - Съсредоточена в района Струмица, Петрич.
Общовойскови части
Общовойскови арт. полк - немобилизиран -В мирновременния си гарнизон.
1 щурмово арт. отделение - немобилизирано - Съсредоточено в района на София.
2 щурмово арт. отделение - немобилизирано - В района на Хасково и се готви да се съсредоточи в района на София.
1 народоосвободителна въстаническа дивизия - Съсредоточена в района на Трън.

[DelaRea]

Имам пак едно питане по темата.
Има една гръцка територия, която е окупирана от Германия, но не знам кои части на Вермахта се намират там. Става дума за най-източната част на Беломорието и град Димотика, при сухопътната граница между Гърция и Турция, по река Марица, източно от българския Беломорски отряд (2-ри окупационен корпус).
Та, питам, някой знае ли кои германски части пазят тази гръцко-турската граница?

Също така, някой знае ли нещо повече за немския 91-ви армейски корпус "с особено назначение" на гарнизон в Солун?
Доколкото разбирам, през септември 44-та, той се състои само от една бригада - 968-а крепостна бригада - https://ru.wikipedia.org/wiki/91-%D0...5%D0%B9%D1%85)

[dibo]

За реалната организация на група армии Е - виж http://www.lexikon-der-wehrmacht.de/...sgruppeE-R.htm
Що се отнася до префектурата Еврос, която играе ролята на демилитаризирана буферна зона между българските окупационни войски в Западна Тракия и Турция - доколкото ми е известно там през период 1941-1944 има само незначителни полицейски части.

[dibo]

Мобилизацията 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 338-341 със съкращения

Правителството на ОФ реши да проведе пълна мобилизация на армията и я обяви на 19. IX. 1944 г.
Щабът на войската определи явяването на запасните да стане на 26. IX. 1944 г., като поделенията, частите и съединенията им ат готовност за съсредоточаване в 00.01 часа на 1. X. 1944 г. Щабовете на частите трябваше да бъдат мобилизирани 2—3 дни преди явяването на запасните, а щабовете на 1, 2 и 4 армия трябваше да привършат мобилизацията си до 25. IX.
На 20. IX Щабът на войската съкрати срока за явяването на запас-нитс от 26 на 24. IX.
Към 24. IX. 1944 г. основната част от хората, конете и превозните средства бяха мобилизирани (приложение 29). В навечерието на започването на настъплението на БНА — 8. X. 1944 г. — съединенията бяха мобилизирани почти стопроцентово.
В резултат на проведената мобилизация в БНА се вляха 446 056 души. Към 15. X. 1944 г. 286 940 души от тях се намираха на фронта и 159 116 — във вътрешността на страната.
Мирновременният щаб на войската беше попълнен по щатовете за военно време. Не бяха мобилизирани само органите, предвидени при заместник-началник щаба на войската, които трябваше да се занимават с въпросите по мирновременната подготовка на армията, след като мирновременният щаб стане орган на Главнокомандуващия действуващата армия. Това наложи след 9. IX щабът на Главното командуване да се занимава както с въпросите, свързани с непосредствената подготовка и воденето на войната, така и с въпросите, свързани с мирновременния живот на армията.
Непосредствено след 9. IX Главното командуване реши да групира наличните сили с оглед да се възпрепятствува евентуално настъпление на немскофашистките войски от Югославия към България. За тази цел те разпореди да се привлекат към западната граница 1 и 4 армия и постави на 2 корпус задача по отбраната на Западна Тракия.
Взетото решение и заповедите, отдадени въз основа на него на 9. IX за формиране на две армии и един корпус, които трябваше да отбраняват западната граница, не можаха да се осъществят. Развитието на обстановката налагаше да бъде взето друго решение. Новото решение и групировка се наложиха преди всичко в резултат на разстройването на 5 армия и 1 окупационен корпус, които отпаднаха от разчетите за отбраната на западната ни граница.
Като изхождаше от новосъздадената обстановка, Главното командуване на 14. IX. 1944 г. заповяда да бъде създадена нова групировка. В пея влизаха 1 и 4 армия и 1 корпус, които в периода до 23. IX прикриваха мобилизацията и съсредоточаването на БНА.
След 18. IX, когато БНА бе подчинена в оперативно отношение на 3 Украински фронт, отбранителният вариант на плана бе отхвърлен. Съгласно с решението на правителството на ОФ страната да вземе активно участие в разгрома на хитлеристка Германия Главното командуване разработи нов план — за водене на настъпателна война. За да създаде подходяща групировка за предстоящото настъпление на 19 и 20 септември, Главното командуване нареди:
На 23. IX 1 корпус да се разформира и да бъде формирана 2 армия, в която да влязат 4, 6, 9 и 12 пех. дивизия, 1 нзродоосвободителна въстаннчсска дивизия, 2 конна дивизия, 4 пехотна гранична бригада и Бронираната бригада. Освен тях в състава на армията да влязат и следните армейски части и поделения: 2 армейска свързочна дружина, 1 щурмово артилерийско отделение, 1 армейска бронеизтребителна дружина, една 15-см Д/14 моторна гаубична батарея, една 10,5-см Д/56 моторна оръдейна батарея и една 10,5-см Д/30 моторна гаубична батарея от 1 армейски артилерийски полк и армейско разузнавателно ято.
Армията трябваше да се съсредоточи в полосата, заемана от корпуса до неговото разформиране, със задача да се подготви за решително настъпление към Бела Паланка—Ниш.
1 армия оставаше с двете (1 и 2) пехотни дивизии. Малка промяна претърпяваше 1 пехотна дивизия, от състава на която излизаше 25 пехотен полк и тя оставаше с 1, 6 и 50 пехотен полк. В състава на армейските части влизаше 2 щурмово артилерийско отделение.
На север полосата на 1 армия граничеше с 2 армия, а на юг разграничителната линия минаваше по пунктовете Кадин мост — изключен— вр. Руен—Кратово—Скопие — включени.
На 1 армия се поставяше задача да се подготви за решително настъпление към Крива Паланка, Куманово, Скопие.
В състава на 4 армия се правеха също така малки промени. Главното командуване нареди I/III — 10,5-см моторно оръдейно АО да излезе от нейния състав, а включи в нея 3 армейска бронеизтребителна дружина. То нареди също така в 4 армия да бъде включеnа Македонската н.о. бригада „Г. Делчев“, кoято беше в период на формиране.
Полосата на 4 армия на север граничеше с 1 армия, а на юг разграничителната линия минаваше по пунктовете Берово — включен—Радoвиш — изключен—и Велес — включен.
На армията се поставяше задача да се подготви за решително настъпление в направление на Царево село—Щип — Велес.
На юг от 4 армия действуваше 2 корпус.
Северно от линията Белоградчик—Княжевац действуваше Видинският отряд с щаб във Видин.
Полосите на армиите, определени с разпореждания та от 19 и 20. IX, останаха почти непроменени до започване на настъплението на 8. X. 1944 г. До това време съставът на армиите претърпя много малки изменения. По-значителни промени бяха направени в хода на действията.

Таблица за мобилизационната готовност на БНА към 24 септември 1944 (ВИА, ф.2, оп. 1, д. 206, л. 24)

1-ва пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 85,3% към 24.09.
2-ра пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 92,5% към 24.09.
3-та пехотна дивизия 18 000 човека мирновременен състав, 80,0% към 24.09.
4-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, няма данни
12-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, няма данни
5-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 91,0% към 24.09.
6-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 90,0% към 24.09.
11-та пехотна дивизия 18 000 човека новосформираща се, 74% към 24.09.
8-ма пехотна дивизия 18 000 човека, мирновременен състав, 81% към 24.09.
9-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 97,0% към 24.09.
10-та пехотна дивизия 18 000 човека мирновременен състав, 73% към 24.09.

Таблица за мобилизационната готовност на БНА към 08 октомври 1944 (ВИА, ф.2, оп. 1, д. 206, л. 49)

1-ва пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 96,5% към 08.10.
2-ра пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 98% към 08.10.
3-та пехотна дивизия 18 000 човека мирновременен състав, 97% към 08.10.
4-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 98% към 08.10.
12-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 97% към 08.10.
5-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 98,5% към 08.10.
11-та пехотна дивизия 18 000 човека новосформираща се, 93% към 08.10.
8-ма пехотна дивизия 18 000 човека, мирновременен състав, 100% към 08.10.
9-та пехотна дивизия 18 000 човека 70% попълване преди мобилизацията, 99% към 08.10.
10-та пехотна дивизия 18 000 човека мирновременен състав, 100% към 08.10.

[Kramer]

Много добре върви темата. Би трябвало да следват боевете при Страцин.
36-ти пехотен Козлудуйски колко време е в състава на 2-ра дивизия?

[dibo]

Съсредоточаване и развръщане 09-10.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 342-346 със съкращения

Прегрупиране на някои части към западната граница бе извършено непосредствено около 9. IX. 1944 г. Разпореждания за съсредоточаването на части и съединения на запад бяха отдадени на 14. IX. Обаче основа за съсредоточаване на нашата армия за войната срещу фашистка Германия бяха разпорежданията, отдадени на 19 и 20. IX. 1944 г.
Разпорежданнята от 9 и 14. IX бяха предназначени да осигурят отбраната на границата срещу евентуално настъпление на немскофашистките войски. С тях по-голяма част от съединенията бяха насочени към районите си за съсредоточаване. Тези разпореждания обаче не задоволяваха изискванията за водене на настъпателна война и те скоро бяха изменени.
И у идеята за водене на решителна настъпателна война срещу фашистка Германия почиваха разпорежданията от 19 и 20. IX. Те бяха отдадени на основата на установено решение, което предвиждаше главният удар да минава по Софийско-Нишкото оперативно направление и да бъдат формирани три обединения — 1, 2 и 4 армия, като най-силното — 2 армия — действува на главното направление.
Съсредоточаването на съединенията и частите въпреки затрудненията поради недостиг на транспорт протече бързо и, общо взето, правилно. Макар че на няколко пъти се правиха значителни измествания на границите на армейските полоси, Главното командуване не допусна това да доведе до излишно разместване и прегрупиране на съединенията.
Движението, съсредоточаването и развръщането на съединенията на отделните армии след 9. IX. 1944 г. се извършиха по следния начин:
2 а р м и я. 4 пех. дивизия получи първоначално заповед да се съсредоточи в района с. Вакарел, с. Макоцево, където да влезе в подчинение на Щаба на войската. Тази заповед не бе изпълнена поради рязкото изменение на обстановката. На 20. IX. 1944 г. на дивизията беше заповядано да се съсредоточи в района с. Балта Бериловац, с. Шугрин, с. Рудине, като щабът, се разположи в с. Темско. С пристигането си дивизията влизаше в подчинение на командуващия 2 армия. Към края на септември дивизията с основните си части се беше съсредоточила в заповядания й район. В началото на октомври 4 пехотна дивизия беше прегрупирана в навечерието на настъплението (8. X. 1944 г.) тя зае изходен район с. Щрбовац, с. Завидинци, с. Бонинци, с. Модра стена.
6 пех. дивизия след оттеглянето си от Сърбия бе съсредоточена в района Пирот, с. Понор, Бабушница със задача по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА. Дивизионните поделения,които бяха в мирновременните гарнизони, трябваше да се изнесат в района за съсредоточаване, както следва:
— 6 дивизионна свързочна дружина и двата взвода от б дивнзионна п. в. батарея да се превозят по БДЖ от Оряхово и Враца;
— 6 дивизионна инженерна дружина да се изнесе пеш по шосето Михайловград—Берковица—Годеч—Цариброд—Пирот;
— 6 дивизионен военнополицейскн ескадрон да се изнесе пеш по шосето Враца—Годеч—Пирот.
Към 20. IX. 1944 г. дивизията беше съсредоточена 1 с изключение на придадените й две арт. отделения от 2 и 3 арм. арт. полк. Развърната в началото на широк фронт за настъпление, 6 пехотна дивизия зае изходен район с. Стрижевац, с. Ресник, с. Проваленик.
9 пехотна дивизия към 16. IX бе съсредоточена в района на Пирот със задача по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА. Съсредоточаването завърши окончателно към 25. IX. 1944 г. В навечерието на настъплението тя зае изходен район с. Иново, с. Осмаково, с. Темско.
12 пех. дивизия до 9. IX бе в състава на прикриващите югоизточната граница войски. На 9. IX Щабът на войската нареди дивизията да се превози по БДЖ и да се съсредоточи в района с. Смиловци, Цариброд, с. Бедолище, където да влезе в подчинение на командуващия 1 армия. Тази заповед не бе изпълнена поради промяна на решението на Главното командуване. От 15. IX дивизията влезе в подчинение на 1 корпус и започна извозването си по БДЖ към Пирот, което завърши на 28. IX. По заповед на командувансто на 2 армия тя бе съсредоточена § района на селата Долно Кърнино, Горно Кърнино, Мали Стрижевац, Проваленик и Извор. Към началото на настъплението 12 пех. дивизия зае изходен район с. В. Ломница, с. Сишава, с. Рамни дел, с. Крушовица, вр. Букова глава (отм. 830), с. Гюнетина.
2 конна дивизия по нареждане на Щяба на войската от 12. IX трябваше да се съсредоточи в района Самоков, Ихтиман. Изнасянето започна на 13. IX и когато към 18. IX дивизията беше почти съсредоточена, получи ново нареждане от Щаба на войската да се съсредоточи в района с. Суково, с. Одоровци, Цариброд. На 20. IX тя започна да се нанася към новия район и към 27 с. м. беше съсредоточена в него.
1 народоосвободителна въстаническа дивизия получи заповед до25. IX. 1944 г. да се съсредоточи с основните си сили в района на с. Сводже, с. Деян, а с част от силите в района с. Лопушна, Доброполска махала, като се подготви за настъплене към Власотинци.
4 пех. гранична бригада, която се намираше на източната граница в района на Варна, по нареждане на Щаба на войската от 9. IX трябваше да се съсредоточи в района Кула, Белоградчик. Това нареждане не бе изпълнено поради създадената непосредствено след 9. IX обстановка.
С допълнително нареждане от 21. IX бригадата бе насочена към района на селата Салаш, Крачемир и Стакевци, но по време на движението Щабът на войската нареди една усилена пехотна дружина да се съсредоточи в района на с. Стакевци, а останалият състав — в района на селата Търговище, Чупрене. Към края на месеца основната част от бригадата беше съсредоточена. В заетия район тя организира преграждането на посоките от долината на р. Тимок към Северозападна България, северно от линията Белоградчик—Княжевац, за осигуряване левия фланг на съветските войски, настъпващи от района Видин, Кула към Неготин, Зайчар. От 6. X бригадата бе включена в състава на 2 армия и прехвърлена в нейната полоса в района на с. Балта Бериловац.
Бронираната бригада на 9. IX. 1944 г. с бронирания си полк беше в София, а с останалите части — в района на Сливница и Божурище. Съгласно с плана за прикриване на мобилизацията и съсредоточаването на БНА бригадата на 16. IX се съсредоточи в района на Пирот и влезе в подчинение на 1 корпус. От 23. IX тя мина в състава на 2 армия.
Към края на септември 1944 г. основните сили на 2 армия бяха съсредоточени в заповядания район и готови да настъпят срещу противника. В началото на октомври пристигнаха отделни поделения от 4 пехотна гранична бригада, някои дивизионни н армейски артилерийски поделения и една част от тиловите поделения.
1 армия. 1 пех. дивизия участвуваше в прикриването на югоизточната граница. В навечерието на 9. IX тя получи заповед да се съсредоточи в района на София. На 19. IX Щабът на войската разпореди дивизията да се съсредоточи в района с. Горна Брестшща, с. Враца, (Мирово), с. Грамаждано, Кюстендил, с. Лозно, като щабът и се разположи в с. Враца (Мирово). Извозването започна на 20. IX и до 1. X съсредоточаването в заповядания район приключи.
2 пех. дивизия на 9. IX получи нареждане от Щаба на войската да се съсредоточи в района Кюстендил, с. Гюешево и да влезе в подчинение на командуващия 4 армия. От 14. IX. 1944 г. дивизията мина в подчинение на командуващия 1 армия, без да се смени районът й за съсредоточаване. Изнасянето започна към 20. IX и завърши до 28. IX.
11 пехотна дивизия до началото на настъплението не влизаше в състава на 1 армия. След мобилизирането й тя трябваше да се съсредоточи в района на София, където да остане в резерв на Главното командуване. От 17. X обаче дивизията влезе в подчинение на командуващия 1 армия* и започна да се съсредоточава към района на с. Гюешево.
До края на септември всички армейски части и поделения бяха съсредоточени и 1 армия беше готова да настъпи срещу противника в направлението Крива Паланка—Куманово.
4 а р м и я. 5 пех. дивизия в навечерието на 9. IX се намираше на югоизточната граница. Във връзка с коренното изменение на обстановката тя получи заповед да се съсредоточи в района Царево село, Пехчево със задача по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА. Основната част от дивизията беше превозена по БДЖ, а една малка част се съсредоточи пеш. Към 15. IX почти всички части, с изключение на Македонската н. о. бригада „Г. Делчев“, формирана, снабдена и въоръжена изцяло от нашето правителство, бяха съсредоточени в заповяданите им райони.
За действие в направлението Петрич—Струмица Щабът на войската съсредоточи в района на Петрич 2 конна бригада от 2 корпус, която взе участие в действията по преграждането на това направление.
Съсредоточената в района на Петрич 7 пех. дивизия на 21. X влезе в състава на 4 армия.
Военновъздушните войски с разпореждане на Щаба на войската от 16. IX бяха групирани, както следва:
— 333 ято (ФВ 189) — на летище Върба, Радомирско, за съдействие на 1 армия;
— 343 ято (ФВ 189) —на същото летище за съдействие на 4 армия;
— 453 ято („Врана“) и 463 („Фазан“) — на летище Петьрч формираха едно разузнавателно поделение за съдействие на 1 корпус (впоследствие — на 2 армия).
Тези разузнавателни ята в оперативно отношение бяха подчинени на съответните армии и корпуса.
Въздушната ескадра, която трябваше да съдействува на бойните действия на земните войски и беше подчинена на Главното командуване, се базираше на летищата Враждебна, Божурище и Масларе.
В края на септември основната част от нашата армия беше съсредоточена, някои от съединенията се бяха развърнали и заели изходните си райони, но поради пречките, създавани от югославското правителство, настъплението започна едва на 8. X. 1944 г.
Съсредоточаването на БНА беше съпроводено с големи трудности. Някои от дивизиите се намираха на югоизточната граница, а други на черноморското крайбрежие и в Североизточна България. Извозването им трябваше да стане по БДЖ, но превозната способност на железопътния ни транспорт беше недостатъчна. За оперативни превозни в най-добрия случай можеха да бъдат използувани 5—6 влака в денонощие, половината от които се ангажираха от 3 Украински фронт.

[dibo]

ИЗВЛЕЧЕНИЕ от разпорежданият на щаба на войската от 19. IX. 1944 г. във връзка с общата мобилизация (ВИА, ф. 2, оп. 1, д. 206, л. 4—8.)

I. Да се попълнят до 100% от военновременния си състав, като се мобилизират запасните и наемат средствата в следните части и съединения:
а) Всички поделения, които влизат в състава на 1 пех. дивизия без 41 цех. полк и 1 див. военнополеви съд.
б) Всички поделения, които влизат в състава на 2 пех. дивизия.
в) 3 дивизиоина бронеизтребителна дружина.
г) Всички поделения, които влизат в състава на 4 пех. дивизия, без 4 дивизиопен военнополеви съд и 4 дивизиоина т. к. дружина.
д) Всички поделения, които влизат в състава на 5 пех. дивизия, без 5 дивизиопен военнополеви съд и 5 дивизиоина инженерно-щурмова дружина.
е) Всички поделения, които влизат в състава на 6 пех. дивизия, без 6 дивизионен военнополеви съд.
ж) 8 дивизиоина бронеизтребителна дружина.
з) Всички поделения, които влизат в състава на 9 пех. дивизия, включително 36 пех. полк и 4/9 тов. АО, но без 9 дивизионен военнополеви съд.
и) 11 дивизиоина бронеизтребителна дружина.
к) Всички поделения, които влизат в състава на 12 пех. дивизия.
л) 1, 3 и 4 армейска бронеизтребителна дружина.
II. Да се попълнят до военновременния си състав, като се мобилизират хората и наемат средствата, които имат мобилизационни назначения в следните щабове, части, служби и учреждения:
а) Щабовете на 1, 2 и 4 армия с управленията към тях.
б) Всички поделения, които влизат в състава на 3 пех. дивизия, без повиканите вече 3 дивизиоина т. к. дружина и 3 дивиз. военнополеви съд.
в) Всички поделения, които влизат в състава на 8 пех. дивизия, без 8 дивизиоина т. к. дружина и 8 дивизионен военнополеви съд.
г) Всички поделения, които влизат в състава на 10 пех. дивизия, без 10 пех. полк, щабът на артилерийската група от 10 дивизионен артилерийски полк, 10 дивизиоина бронеизтребителна дружина, 10 дивизионец военнополеви съд и 10 конен дивизион.
д) Всички поделения, които влизат в състава на 11 пех. дивизия, без 22 пех. полк, като вместо него се мобилизира 13 пех. полк; без 25 пех. полк, като вместо него се мобилизира 1 арм. пех. попълващ полк; без 11 див. бронеизтребителна дружина, като вместо нея се мобилизира 7 дивиз. бронеизтребителна дружина; без 11 свързочна дружила и без 11 дивизионен военнополеви съд.
е) Щабовете на 2, 3, 4, 8, 9 и 10 дивизиоина област с управленията към тях.
ж) 2, 3, 6, 8, 9 и 10 дивизиоина областна интендантска дружина.
з) 1, 2д Зд 4д 5д 7д 8 и 12 конен дивизион.
При попълването на формированията с личен състав да не се включват школници и войници с македонски произход от набор 1922 н 1923 г. Същите, както и желаещите офицери от македонски произход, по отделно нареждане да бъдат изпратени в Македонската биригада, чнето формиране е предстоящо.
III. Да се попълнят до военновременния си състав, като се мобилизират хората и наемат средствата, които имат мобилизационни назначения в следните армейски и дивизионии части и служби:
— 4 армейски попълващ полк.
— 1 армейски арт. полк, включително и батареята от б тов. АО, извикана на военно обучение, и без двете батареи от същото АО, дадени за формиране на Народоосвободителната въстаническа дивизия.
— 2 армейски арт. полк без 5 и 6 АО, които вече са попълнени до 100% и дадени на разпореждане другаде.
— 3 армейски арт. полк, без 1 и 3 АО, които вече са попълнени 100% и дадени на разпореждане другаде.
— 4 армейски арт. полк, без б АО, което вече е попълнено 100% и дадено на разпореждане другаде.
— Щабът на 12 дивизионен артилерийски полк с домакинството, 2/12 и 3/12 АО, които да влязат в състава на 12 пехотна дивизия.
— 4/7 тов. АО, което да влезе в състава на 7 пехотна дивизия.
— Общовойсковия артилерийски полк.
— 1 щурмово артилерийско отделение.
— 2 щурмово артилерийско отделение.
— 2 армейска бронеизтребителна дружина.
— 1 армейски инженерен полк, без щаба на армейската инженерна дружина, една пионерно-щурмова и техническа рота, инженерния обоз (но с огнехвъргачния взвод) от същата дружина, които вече са попълнени и дадени на разпореждане другаде
— 2 армейски инженерен полк, без една пионерно-щурмова рота, която вече е попълнена и дадена на разпореждане другаде.
— 3 армейски инженерен полк.
— 4 армейски инженерен полк без щаба на армейската инженерно-щурмова дру-I жина, една инженерно-щурмова и техническа рота, инженерния обоз (но с огнсхвъргач-1 ния взвод) от същата дружина, които вече са попълнени и дадени на разпореждане другаде.
— 1, 2 и 4 армейски военнополицейски ескадрон.
— Общовойсковата моторна мостова дружина — мост „Б“.
— Общовойсковата инженерно-щурмова дружина.
— Съответните допълващи части във връзка с мобилизирането на горните войскови формирования.
— 4, 6, 7 и 8 главен хранителен склад.
— 1, 2, 3, 6, 9, 11, 15, 19, 22, 23 и 24 армейски хранителен склад.
— 2, 3, 5 и 7 армейска интендантска дружина.
— 1, 2, 3, 4, 5 и 9 главен склад за бойни припаси.
— 1, 2, 6, 7, 12, 18 и 19 армейски склад за бойни припаси.
— 1, 2 и 4 армейска оръжейна работилница.
— 1, 2 и 4 армейско отделение за оръжие и амуниции от складовете за оръжие 1 имущество.
— 1, 2 и 4 главен бензинов склад
— 1, 3, 6 и 9 армейски бензинов склад.
— 1, 2 и 4 армейски автомобилен склад.
— Всички дивизионии и армейски автомобилни работилници и общовойсковата моторна работилШЦа с изключехте на 2 и 4 армейска автомобилна работилница, които вече са попълнени до военновременния си състав.
— Всички армейски камионни роти включително повиканите вече 3, 5, 7 и | армейска камионна рота, които да се попълнят до 100°/0.
— Всички армейски санитарно-автомобилни роти.
— Резервен свързочен склад.
— Резервен инженерен склад.
— 1, 2 и 4 армейско инженерно отделение от складовете за оръжие и имущество.
— 1, 2 и 3 армейски санитарен склад.
— Леките армейски хирургически болници за 1,2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 пех. дивизия.
— 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 армейска хирургическа болница.
— 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 армейска обща болница.
— 3, 5, 7 и 8 армейска инфекциозна болница.
— 1/1, 2/4, 3/8 и 4/12 армейско челюстно-хирургическо отделение.
— 1, 2, 3 и 4 походно-бактериологическа лаборатория.
— Всички армейски санитарни и санитарно-превозни влакове.
— 1, 2, 3 и 4 дезинфекционна станция.
— 1, 2, 3, 10, 11, 13, 14, 19, 20, 22, 23, 24, 28, 7 и 8 армейска подкрепителна станция.
— 1, 4 и 5 армейски ветеринарен склад.
— 1, 2, 3 и 5 армейска ветеринарна лечебница.
— 1/2, 2/2 и 2/4 армейска работна дружина.
— 1, б и 7 етапен полк.

[dibo]

Загубени (изоставени, пленени) МПС по време на оттеглянето на 5-та армия и 1-ви корпус от Югославия през септември 1944
1 учебна кола
18 леки пътнически коли
21 двусони командни и разузнавателни коли
141 камиона
17 триосни коли
59 артилерийски влекача
8 линейки
1 мобилна работилница
117 мотоциклета без кош
55 мотоциклета с кош

Конфискувани безвъзвратно български превозни средства от 3-ти украински фронт, септември 1944
80 леки пътнически коли
27 учебни коли
1 двуосна разузнавателна кола
309 камиона
36 триосни коли
30 радиоколи
62 линейки
20 артилерийски влекача
5 мобилни работилници
5 цистерни за гориво
2 коли със специално предназначение
243 мотоциклета
17 цивилни леки коли
83 цивилни камиона
6 цивилни автобуса

От тях: 733 в 4-та дивизионна област (Шумен), 56 в 9-та дивизионна област (Плевен), 52 в 3-та дивизионна област (Бургас), 37 в 1-ва дивизионна област (София), 21 от българските ВВС, 14 от 8-ма дивизионна област (Стара Загора), 8 от Българския флот, 4 от 5-та дивизионна област (Русе), 2 от 2-ра дивизионна област (Пловдив). Всичко 927.

[dibo]

Участие на МПС през първия период на войната 09-12.1944
1041 леки и разузнавателни коли (1395 налични)
532 влекача (612 налични)
2061 камиона (2669 налични)
420 линейки (491 налични)
824 мобилизирани цивилни МПС

Участие на МПС във втората фаза (1-ва българска армия в 3-ти украински фронт):
481 мобилизирани цивилни МПС
439 леки и разузнавателни коли
272 влекача
1433 камиона
275 линейки
368 трофейни МПС придобити през периода

[dibo]

Загуби на МПС - 1-ви етап на войната (09.09-12.1944)
43 танка Т-IV
12 танка Шкода
6 танка Прага
6 щурмови оръдия
4 разузнавателни бойни коли
63 леки коли
64 двуосни командни и разузнавателни коли
395 камиона
23 триосни коли
78 влекача
52 линейки
1 автобус
23 автомобила със специално предназначение
292 мотоциклета

Загуби на МПС - II период на войната (т.е. 1-ва българска армия)
11 танка Т-IV
6 двуосни командни и разузнавателни коли
14 камиона
5 триосни коли
7 влекача
1 линейка
21 мотоциклета