Участието на България във Втората световна война 1941-1945

[Kramer]

Интересно, тая 26-та телефонна рота е отговаряла за половин България?

[dibo]

Интересно, тая 26-та телефонна рота е отговаряла за половин България?

Вероятно е имала по едно отделение да осигурява телефонните линии на Вермахта в съответните населени места.

[Parabellum]

Малко данни от ЦВА.
На 21.8.44 година започва изтеглянето на 1 Копус и 5-та Армия на Вермахта от България !
На 22.8.44 година е издадена заповед към българските подразделения в Царството да започнат да разъоръжават всеки немски войник у нас.
До 28.8.44 година разъоръжаваме над 7 000 войници от 3 и 4-та Армии идващи от Румъния у нас !
Конфискувани са 5027 бр. пушки, 234 картечници, 152 картечни пистолета и 158 полуавтоматични пистолета !

[pehotinec]

Известно е, че германците са влезли в България по договор подписан на 1 март 1941 год. в 12.00 ч. Немските войски били преминали Дунав в 11.00. Дали е вярно, че Богдан Филов е казал на представителите на германската делегация "Господа вие сте престояли на българска земя един час незаконно."? Далеч съм от мисълта да правя някакви сравнения с навлизането на Съв. Армия през 1944 г.

[Kramer]

То по-прилича на влизането на Ботевата чета, според една книга по социалистическо време - "Бюро Делиус". Та германците понеже били готови, ма нямало подпис, на корабите през Дунава докато пресичали реката, навличали български униформи

[pnp5q]

Първите опити за износ на българска минерална вода са по време на Студената война. Идеята е да снабдяваме Шести американски флот, но по идеологически причини сделката се проваля. Историята обаче ни връща още по-назад. През Втората световна война един от най-известните германски генерали - Ервин Ромел, пиел само горнобанска вода по време на операциите в Северна Африка.

Взето оттук - един колега се чудеше в обедната почивка дали изнасяме минерална вода... щот не е кат да нямаме.

[dibo]

Действията на 2-ра конна бригада при Струмица 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 305-313 - едно от най-пълните и доколкото е било възможно за времето най-правдивите издания за войната 1944-1945.

Отбраната на граничния район южно от полосата на 4 армия и отбраната на Западна Тракия на рубежа на р. Струма бе възложена на 2 корпус. На 9. IX. 1944 г. Главнокомандуващият БНА разпореди 2 конна бригада от състава на корпуса да се изнесе в района Петри, с. Марино поле в готовност за насочване по долината на р. Струма и р. Струмешница. Щабът на войската правилно прецени важността на Струмица за преграждане на направленията, водещи от неговия район на север към Царево село и на изток към Петрич и долината на р. Струма. С насочване на свои сили по тия направления противникът можеше, от една страна, да попречи на съсредоточаването на 4 армия и, от други, овладявайки Рупелското дефиле, да се яви в тил на 7 пех. дивизия източно от р. Струма. Такава реална опасност съществуваше поряди факта, че хитлеристите имаха силни заслони в района на Воландовр и гара Удово и след 10. IX започнаха действия срещу Струмица.
При това положение на 14. IX Щабът на войската нареди 2 конна бригада да се изнесе незабавно в района на Струмица, където в нейно подчинение да влязат 48 пех. полк, 15 и 16 гранична дружина и 17 охранителна дружина. На бригадата бе поставена задача да прегради направлението от Валандово през Струмица — за Берово или Петрич.
На 13. IX щабът на 2 конна бригада и 3 конен полк се съсредоточиха в района на Петрич, където предния ден вечерта бяха пристигнали и част от поделенията на 6 конен полк.* На 15. IX бригадата в този състав се изнесе по шосето за Струмица и до вечерта достига с. Дабиля—с. Босилово, където занощува.
На следния ден Щабът на войската разпореди бригадата да бъде усилена с едно артилерийско отделение и й постави задачата: „да задържи района на гр. Струмица, а при силен натиск да се оттегли най-много до с. Ново село за преграждане посоката към Петрич. Така поставената задача бе твърде обща, не бе категорична и даваше възможност на командира на бригадата сам да прави избор между упоритата отбрана на града и оттеглянето на рубежа на с. Ново село.
На 16. IX до обед командирът на бригадата полк. Делчо Стратиев организира отбраната в района на Струмица. Усиленият 48 пех. полк с командир полк. И. Сарафов прегради направленията от Валандово и Щип към Струмица с по една дружина, а останалите във втори ешелон сили се разположиха в Струмица с готовност да поддържат двете дружини. 3 конен полк с командир под полк. Й. Бонев и 6 конен полк с командир полк. Г. Грозданов бяха оставени във втори ешелон с готовност за изнасяне към Валандово и Щип. Те изпратиха разузнавателни разезди за установяване допир с противника. 3 конен полк насочи една група за разрушаване мостовете по шосето Валандово—Струмица. 16 гранична дружина започна подготовката на отбранителна позиция в района на с. Турново, а 17 охранителна дружина се разположи в района на с. Ново село със задача да охранява пътя за Петрич и направленията към билото на Беласица.
Противникът насочи към Струмица първоначално отделни поделения от района на Щип и Валандово. Когато нашите прикриващи части се изнесоха в района на Струмица и хитлеристкото командуване почувствува заплаха за десния си фланг от посока на Петрич, то привлече в този район един батальон от 16 полк от 23 гренадирска дивизия, а по-късно, слсд неуспешните действия за овладяване на Струмица — и целия полк. Към края на септември 16 полк бе сменен от 65 полк от същата хитлеристка дивизия. 22 гренадирска дивизия се оттегляше от о-в Крит и се оценяваше от противниковото командуване като елитна.
Освен тези сили, като владееше района западно от р. Струма и южно от Беласица и част от гребена на Беласица, противникът имаше възможност да прехвърля северно от планината отделни поделения, с които да действува в дълбокия тил на отбраната. Най-сетне той бе в особено благоприятно положение да усилва при нужда войските си в района на Струмица от близко разположените райони на Валандово, Удово и Щип, Радовиш.
Действията на противника за овладяване на Струмица започнаха на 16. IX. Към 14.30 ч. около едни усилен немскофашистки батальон настъпи по шосето от Радовиш, но при с. Злеово срещна твърдата съпротива на изнесената там дружина от 48 пех. полк и се оттегли.
Противникови поделения настъпиха и откъм Валандово. Отбраняващата това направление дружина от 48 пех. полк бе отхвърлена от превъзхождащите сили на хитлеристите. Те овладяха вр. Голаш, след което съсредоточиха в района вр. Голаш, с. Костурино около едни пехотен полк, усилен с моторизирани поделения и артилерия. Това показваше, че подготвят настъпление за овладяване на Струмица.
Под страха от така очертаващото се настъпление командирът на бригадата полк. Д. Стратнев реши да оттегли частите в района на с. Ново село. При това вместо да закрепи успеха, достигнат на 16. IX от 48 пех. полк, като намеси останалите сили, той безотговорно реши да изостави града. Вина за това безпричинно оттегляне има и командирът на 2 корпус ген. А. Сираков, който утвърди неправилното решение на командира на бригадата. Оттеглянето започна иа 16. IX следобед и до разсъмване на следния ден приключи.
На 17.IX частите организираха отбраната в полосата с. Ново село — с. Мокрийево —с. Смоларе —вис. Баба могила (к.273 6). В първи ешелон бяха назначени 48 пех. полк и 6 конен полк. 3 конен полк бе оставен във втори ешелон зад участъка на 48 пех. полк северно от шосето. 15 и 16 гран. дружина бяха оставени в резерв на бригадата. В разположението на бригадата пристигнаха и придадените й две арт. отделения.
Възползуван от оттеглянето на нашите части противникът сутринта на 17.IX навлезе в Струмица с около един усилен пех. полк. Негови пехотни и артилерийски поделения се изнесоха на изток — в района на с. Дабиля, с. Босилово и с. Секирник. От вр. Семер, през билото иа Беласица, към с. Смоларе се насочи един хитлеристки отряд в състав около 150 души, добре въоръжени. Командирът на бригадата възложи ликвидирането му на 3 конен полк. През нощта селото бе обкръжено от един ескадрон, който унищожи противниковата група. За осигуряване южния фланг на бригадата командирът на 2 корпус насочи към с. Смоларе една пех. дружина.
Получавайки сведения за прибързаното оттегляне, на 17. IX Щабът на войската нареди бригадата незабавно да настъпи и отново да завземе града. Командирът иа бригадата реши настъплението да започне в 6.00 ч. на 19. IX. Извършената на 18. IX подготовка за настъпление бе повърхностна и протече под знака на съмненията на командира на бригадата в успеха му. Тази колебливост даде своя отрицателен отпечатък върху състоянието на бригадата.
На 19. IX след резултатна артилерийска подготовка частите постъпиха, 48 пех. полк при съдействието на два ескадрона от 6 конен полк южно от шосето успя да отхвърли хитлеристите от с. Секирник и с. Турново и до вечерта да овладее левия бряг на р. Струмешница — източно от с. Василево и с. Дабиля. 6 конен полк занощува на рубежа с. Борийово — с. Моноспитово — с. Свидовица. Той не осъществи заповядания му дълбок обхват на южния фланг на хитлеристите, без командирът на бригадата да се намеси и да осигури изпълнението на заповедта си.
3 конен полк достигна района на Струмица с един ескадрон, който в спешей строй успя да проникне в града, но след ожесточен бой бе отхвърлен от превъзхождащите сили на противника. На следния ден атаката бе повторена съвместно с едно партизанско поделение. Въпреки смелите и упорити действия ескадронът не успя да се задържи в града.
Поради слабото ръководство на действията от командира на бригадата на 19. IX конните части неправилно изостанаха с основните си сили на 4—5 км зад 48 пех. полк.
Командирът на бригадата доби сведения, че противникът в Струмица разполага с около 2000 души и около 15 артилерийски и зенитни оръдия. Той реши на 20. IX бригадата да продължи настъплението с цел да унищожи противника в Струмица и да овладее града. Поради това, че не бе извършена почти никаква подготовка, действията на 20. IX протекоха мудно въпреки незначителния състав на противниковите поделейия на рубежа с. Василевс—с. Дабиля. Атаката се проведе само от 48 пех. полк, който завзе двете села и в техния район започна подготовката за овладяване на Струмица. Конните полкове на 20. IX се придвижиха напред, като 3 конен полк се изнесе в с. Иловица, а 6 конен полк — на рубежа с. Робово — с. Съчево — с. Куклиш в готовност за настъпление.
За атаката на Струмица командирът на бригадата правилно реши да насочи конните части в обхват на двата фланга на противника към с. Костурино и с. Попчево с цел да прекъсне пътя за оттегляне към Валандово, а с 48 пех. полк да атакува в направление на шосето с. Дабиля—Струмица.
На 21. IX 6 конен полк настъпи с един ескадрон в направление на с. Костурино, а един ескадрон от 3 к. полк и две стрелкови роти от 48 пех. полк се изнесоха западно от Струмица. В резултат на осъществения обхват и на решителните действия на 48 пех. полк по фронта към обед противникът бе отхвърлен от града. Хитлеристите се оттеглиха по височините южно и югозападно от Струмица. В боя за града те дадоха много убити и ранени. 48 пех. полк взе пленници, пет противникови оръдия и други военни материали. Значителни поражения на противника нанесе артилерийският огън на бригадата. Разрушени бяха две негови оръдия, много моторни коли и др.
При тази обстановка командирът на бригадата реши бригадата да продължи настъплението си в направление на Валандово, като се заслони от посока на Радовиш.
На 22. IX противникът бе заел за групова отбрана височините северно и североизточно от с. Попчево и източно от с. Раборци; вис. Летни връх (вис. 762) и нейните южни склонове; хреб. Сюлейманов рид и Василица и с. Костурино (схема 13). По този начин той преграждаше двойното шосе от Струмица за Костурино на две места: в района на с. Попчево, с. Раборци и в района на с. Костурино.
Частите на бригадата осъмнаха на заетите на 21. IX позиции (схема 13). Два ескадрона от 3 к. полк се намираха непосредствено северно от с. Попчево. 48 пех. полк с две дружини и с 15 и 16 гранична дружина заемаше участъка: вис. 531, Чам чифлик, вие. 600. 6 к. полк имаше един ескадрон източно от вис. 531, а останалите му поделения бяха разположени по височините южно от с. Три води и източно от вис. Летни връх. При това положение частите на бригадата отстояха на 300—400 м от предния край на противника.
Атаката на бригадата започна в 9.00 ч. Още в самото начало се прояви несъгласуваност в действията на отделните части. Командирът на бригадата, не разполагайки с достатъчно свързочни органи и средства, при широкия фронт на заетия участък не можеше своевременно да се осведомява за развитието на действията и да ги ръководи.
Въпреки упоритата атака, поддържана от двете арт. отделения, 48 пех. полк не можа да постигне успех. През време на атаката на полка обхождащите части проявиха бездействие. Едва към 13.00 ч. двата ескадрона от 3 к. полк атакуваха хитлеристите в района на вис. 719,8 и ги отхвърлиха в с. Попчево, без да могат да овладеят селото. През нощта противникът контраатакува и поради липса на взаимодействие между двата ескадрона успя да ги отхвърли на север към с. Водоча. 6 к. полк не само действуваше напълно изолирано от останалите части, но и ескадроните му бяха разпилени в несъгласувани действия срещу противника на вис. 531, вис. Летни връх и височината североизточно от с. Костурино, които не доведоха до никакъв успех.
През следващите дни, до 24. IX вкл., действията продължиха, но успех не бе постигнат. Артилерията на бригадата, особено моторизираното арт. отделение, действуваше добре и резултатно. В боя на 24. IX хитлеристите дадоха големи загуби от нащия артилерийски огън. Но ефектът от този огън не бе използуван от пехотните и конните поделения. В действията през тези дни част от офицерския състав, особено от конните части, проявяваше голяма неустойчивост и в редица случаи не изпълняваше заповедите на командира на бригадата. Планираният маньовър чрез удар по фронта с 48 пех. полк и обхват от двата фланга с 3 и 6 конен полк остана неосъществен не само поради липсата на взаимодействие, но и поради слабите действия на конните части.
Междувременно командирът на бригадата поиска крайно изтощеният 48 пех. полк да бъде сменен. Щабът на войската нареди да се изпрати за смяна 39 пех. полк от 7 пех. дивизия, който към 24. IX се намираше в района на Демир Хисар. При това бе разпоредено до извършване на смяната командирът на бригадата да използува двата пехотни полка за решителна атака с цел да завземе височините непосредствено северно и североизточно от Валандово.
На 25. IX обаче, преди да се проведат тези разпореждания, в положението настъпи сериозен обрат. Поради това, че непосредствената защита на района на Валандово не даваше сигурна гаранция на противника срещу изненади от направлението Петрич—Струмица, хитлеристкото командуване реши на всяка цена да изнесе отбраната си източно от Струмица. За целта то привлече от района на Солун 16 полк от 22 гренадирска дивизия.
Съвместно със заварените тук сборни поделения усиленият 16 противников полк на 25. IX след силна огнева подготовка започна атака по целия фронт. До вечерта той не можа да постигне успех в участъка на 48 пех. полк. Въпреки че полкът бе във влошено състояние от периода на оттеглянето от Македония, войнишкият му състав се биеше упорито и твърдо устояваше на атаките на хитлеристкия полк, неучаствувал до това време в действия. Неколкократно височините източно от с. Попчево преминаваха ту в негови, ту в наши ръце. Едва късно през нощта на хитлеристите се удаде да овладеят вр. Острец, вие. 719,8. Отхвърлените в боя два ескадрона от 3 конен полк се оттеглиха докато поделения от 48 пех. полк решително контраатакуваха още преди разсъмване и отново овладяха висотата. Поради лошата организация на боя от командира на действуващия вляво от 48 пех. полк 6 конен полк същият не можа да задържи позицията си и късно през нощта се оттегли в района на с. Куклиш.
На 26. IX хитлеристите продължиха натиска си на изток. Те атакуваха по части и отхвърлиха източно от Струмица 48 пех. полк и 6 конен полк, улеснени не само от увеличените си сили, но и от факта, че командирът на бригадата бе изпуснал напълно командуването на частите от ръцете си. Пристигналите на бойното поле последователно дружини от 39 пех. полк с командир подполк. Георги Чорбов, се поддадоха на общата неустойчивост и не можаха да закрепят положението. До вечерта противникът в Струмица. Частите на бригадата се оттеглиха на рубежа с. Робово — с. Турново — с. Моноспитово. Отделни поделения от 48 пех. полк имаше в района на с. Дабиля, а 3 конен полк бе в с. Секирник. На следния ден смененият 48 пех. полк се оттегли към с. Ново село—Петрич.
Командирът на бригадата реши на 27. IX да атакува хитлеристите в Струмица и отново да овладее града, но това решение бе взето, без да се разполага с точни данни за противника, тъй като командирът на бригадата не съумя да организира резултатно разузнаване.
В 6.00 ч. на 27. IX 39 пех. полк настъпи стремително и достигна с една дружина района на с. Баница — северозападно от Струмица. В упорит бой хитлеристите отхвърлиха дружината, след което целият полк се оттегли на рубежа на с. Дабиля.
Южно от шосето 6 конен полк не можа да напредне и след ожесточен бой през целия ден вечерта се оттегли по заповед на командира на бригадата към с. Ново село. 39 пех. полк също не устоя на атаката на подкрепения от 3 танка 16 хитлеристки полк и привечер бе оттеглен към с. Ново село.
На 28. IX сутринта бригадата бе на позиция на рубежа с. Сушица— с. Ново село—с. Мокрийево с 39 пех. полк и 6 конен полк в първи ешелон и с 3 конен полк във втори ешелон в участъка вие. 273,6— вис. 416 (Китка). Артилерийските отделения бяха разположени в района на Баба могила (вие. 273,6) и завоя на шосето югоизточно от с. Ново село. В района с. Смоларе, с. Дражево се намираше 17 охранителна дружина (схема 13). Бронеизтребителннте роти бяха ешелоннрани по шосето Струмица—с. Ново село на дълбочина около 2 км западно от с. Ново село. За охрана на десния фланг на бригадата бе изпратена в района на вис. 428,1 (Бандера) една рота от 39 пех. полк.
След овладяването на Струмица командуването на общовойсковата група „Е“ изтегли 16 полк през Пехчево в района на Царево село и Кочани, където усили своята отбрана. То насочи срещу 2 конна бригада 65 полк от 22 гренадирска дивизия.
На 28. IX в 7.30 ч. противникови поделения в състав един батальон, прехвърлени през Беласица, неочаквано откриха от района на с. Смоларе силен пушечен и минохвъргачен огън в тила на 6 конен полк и по позициите на артилерийските дивизиони. Оказа се, че отговорната за охраната на тази посока 17 охранителна дружина се е изтеглила без знанието на командира на бригадата към вътрешността на страната, с което е оголила фланга на бригадата от юг. Впоследствие се узна, че оттеглянето е станало по нареждане на командира на 48 пех. полк. Вина за оголването на фланга на бригадата носи и командирът на 17 охранителна дружина. Въпреки че неколкократно бе донесъл в щаба на бригадата за прехвърляне на противникови сили през Беласица в района на с. Смоларе, той оттегли дружината, без дори да уведоми за това командира на бригадата.
За възстановяване положението командирът на бригадата изпрати към с. Смоларе резерва на 6 конен полк и заповяда двете арт. отделения да съсредоточат огъня си по противника и да не позволят проникването му на север. Тези сили не успяха да се справят с настъплението на хитлеристите и затова командирът на бригадата насочи към с. Смоларе и второешелонния 3 конен полк. В 13.00 ч. 3 конен полк атакува, но атаката не доведе до решителен успех. Хитлеристите се оттеглиха в с. Смоларе, като продължиха да обсипват тила на бригадата с пушечен и минохвъргачен огън. Това създаде в частите и поделенията впечатление, че те обкръжават бригадата с неизвестни сили.
Към 15.00 ч. противникът настъпи и по фронта с 65 полк, поддържан от 3 танка. След едночасов бой поради възникналата уплаха от обкръжаване 39 пех. полк се оттегли в северна посока. Оголването на направлението по шосето за Петрич доведе до оттеглянето на двете арт. отделения, при което поради малодушие и слаба разпоредителност командирът на возимото отделение от 7 див. арт. полк кап. Димитър Тумпаров изостави материалната част на отделението. 6 конен полк води бой до мръкване, но командирът на полка не устоя на противниковия натиск и заповяда полкът да се оттегли. Докрай остана на позицията си при с. Мокрийево само 2 ескадрон от 6 конен гюлк, командуван от пор. Борис Стойчев. Ескадронът се сражаваше упорито и със себеотрицание, но в резултат на голямото си числено превъзходство противникът успя да го обкръжи. В неравния бой загинаха храбрият командир на ескадрона и голяма част от войниците.
Действията на усилената 2 конна бригада от 16 до 28 септември 1944 г. се развиха с много променливи резултати. Докато в периода до 25. IX бригадата постигна сериозни успехи, на 27 и 28. IX тя претърпя поражение. Анализът на фактите показва, че бригадата по своя състав, подготовка, въоръжение и по качествата, проявени от войниците й, имаше възможност да води успешни действия. Това добре пролича при атаката на Струмица на 21. IX, при действията на 48 пех. полк срещу хитлеристката отбрана западно от града на 22. IX, в дневния и нощния бой на 25/26. IX източно от Струмица, както и в самоотвержеността, която прояви личният състав на 2 ескадрон от 6 конен полк на 28. IX. Тези възможности на бригадата обаче не бяха правилно и умело използувани от нейното командуване. Преди всичко командирът на бригадата полк. Делчо Стратиев и командирите на полковете полк. Г. Грозданов и подполк. Й. Бонев не проявиха необходимата инициатива, разпоредителност и настойчивост при изпълнението на бойните задачи. Така, въпреки че щабът на бригадата бе в мирновременен състав и се състоеше само от един адютант, командирът на бригадата не използува възможността да го попълни с офицери от състава й. Макар че техническите свързочни средства бяха в крайно недостатъчно количество, командунането не използуваше достатъчно подвижните и сигналните средства за свръзка.
Командирът на бригадата и някои от командирите на частите не проявиха устойчивост и твърдост в боя. При по-силен натиск на противника, а в някои случаи и в резултат на нереална оценка на неговите сили те отстъпваха от заеманите позиции, с което поставяха в тежко положение съседите си.
Вследствие на слабата организация на разузнаването и взаимодействието усилената бригада не можа в повечето случаи да прояви пълната си ударна мощ. Действията протичаха разединено, несъгласувано и това даде възможност на противника на 27 и 28. IX да бие силите й по части.
Поради създадената обстановка на 29. IX Щабът на войската разпореди 7 пех. дивизия да прегради посоките от Валандово към Демнр Хисар и от Струмица към Петрич, като същевременно осигури билата на Беласица и Огражден планина.В изпълнение на това разпореждане на 30. IX дивизията се съсредоточи и пристъпи към организиране отбраната на заповяданите направления.
В периода до края на октомври се води разузнавателна дейност и от двете страни.

[von Danitz]

Ма то били страшни боеве, взимаме, предаваме, паники... Сега, 22 дивизия, не е каква да е дивизия, а тази която взима Кнос и Лерос през 43-а от британците, при злощастното за тях пльокване там. Дори 65 полк, мисля, е най-отличилия се при тези десанти. Командирът му подполковник фон Салдерн взима рицарски кръст. Но особено неловко ми стана от справката в уикито: Withdrawn to the mainland in autumn 1944, the 22. Infanterie-Division spent the rest of the war in anti-partisan operations in Macedonia, Serbia and Bosnia and Herzegovina in southeastern Europе...

Ама като се замисля, епиката край Струмица си е нещо такова, на общия фон. А може германците през цялото време да са си мислили, че се бият с партизани!?... Текстът от нашата история звучи като обвинителен акт за командира на конната ни бригада. Жалко! Не съм сигурен каква е стойността и достоверността на изложението. Жалко, иначе, няма от какво да се срамуват нашите...

[dibo]

Действията на 1-ви корпус по направлението Пирот - Ниш през септември 1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 285-291

На 9. IX. 1944 г. на направлението Ниш—Пирот—София се съсредоточиха част от оттеглящите се войски на 1 окупационен корпус. От тях в района на Пирот се формира 1 армейски корпус. В състава на корпуса влязоха 6 пех. дивизия и една Сборна дивизия, съставена от малочислени поделения на 22 и 27 пех. дивизия и 25 и 50 пех. полк. Към средата на септември Сборната дивизия бе отвозена към вътрешността на страната с изключение на 25 и 50 пех. полк.
Поради голямата важност на това направление Главното командуване включи в състава на корпуса и насочи към Пирот и 9 и 12 пех. дивизия. Девета пех. дивизия към 16. IX се съсредоточи напълно в района на с. Темско, където на 15. IX с 34 пех. полк смени 50 пех. полк, а 12 пех. дивизия се съсредоточи след разформирането на корпуса и не взе участие в прикриването.
В състава на корпуса бяха включени и 1 арм. бронеизтребителна дружина, една бронирана дружина и мостовата рота на Бронираната бригада, един отделен брониран взвод, една оръдейна и три гаубичнн батареи, 2 и 3 граничен участък и едно корпусно ято „Фазан“. На 12. IX в подчинение на корпуса влезе и изпратената в Пирот като етапно поделение 2 дружина от 1 пех. полк.
На корпусното командуване бе подчинена и Първа народоосвободителна дивизия с щаб в района на Трън.
Корпусът заемаше полоса с разграничителни линии: северна — Белоградчик— Княжевац (изкл.) и южна — София (изкл.) — Брезник и Сурдулица (вкл.).
На 14. IX Главното командуване постави на корпуса задачата „да задържи линията: с. Кална—с. Църноклище— Бабушница, като прегради най-важните посоки за противниково настъпление на изток и се подготви за настъпление към Бела Паланка—Ниш“.1 На 15. IX Щабът на войската подчини на командира на 1 корпус и Бронираната бригада, която на 16. IX се съсредоточи в района на Пирот.
До пълното съсредоточаване на корпуса 6 пех. дивизия и останалите от Сборната дивизия 25 и 50 пех. полк имаха задача да не допуснат проникване на хитлеристите на изток и да осигурят съсредоточаването на 9 пех. дивизия и Бронираната бригада. Същевременно в периода до 15. IX те проведоха действия за осигуряване десния фланг на корпуса и за разузнаване на противника.
На 13. IX командирът на Сборната дивизия нареди една усилена дружина от 25 пех. полк да се изнесе в района южно от с. Кална и на разсъмване на 14. IX да атакува хитлеристите и да овладее селото. Поради липса на разузнаване за противника дружината бе изненадана от хитлеристи, заемащи района на с. Кална, и бе принудена да се оттегли на линията на с. Станянци.4 На 14 и 15. IX 25 пех. полк води бой с противникови поделения, подкрепени от 15 танка, които настъпиха от с. Кална в пссока на с. Шугрин. На 15. IX те бяха принудени да се оттеглят на север.
В полосата на 6 пех. дивизия на 15. IX бе проведено разузнаване с бой с една усилена дружина от 35 пех. полк в посока на с. Понор— Бела Паланка и с една усилена дружина от 15 пех. полк в посока Ба-бушница—Бела Паланка. Дружините настъпиха и влязоха в допир с противника съответно в района на с. Тийеловац и с. Ресник, където се задържаха с бой.
Противникът (схема 9) зае района Ниш, Бела Паланка още през първите дни на септември. Поради слабото и зле организирано разузнаване едва след 15. IX на командуването на 1 армейски корпус и на Главното командуване стана известно, че в този район действува 1 планинска дивизия с командир ген. Щетнер.
Непосредствено след обезоръжаването на оттеглящите се части на окупационния корпус, между 9 и 11. IX, 1 планинска дивизия се изнесе — в района на Бела Паланка и зае с 99 егерски полк участъка с. Бежище, с. Клисура с. Дивляка; с 98 егерски полк (без един батальон) участъка северно от 99 полк до с. Кална; с един усилен с артилерия и танкове батальон от 98 егерски полк Княжевац и с усиления 54 моторизиран разузнавателен батальон района на с. Кална. В състава на дивизията влизаха и 78 арт. полк с четири арт. дивизиона, усилващи егерските части, и 44 противотанков батальон с противотанкови и салюходни оръдия. Командуването на дивизията и резерв с неопределен състав се намираха в Бела Паланка.
Освен тези сили противникът съсредоточи отделни усилени сборни батальони в района на с. Сводже, южно от 99 полк, и в района с. Кленье, с. Любатовица, с. Глама, северно от шосето Пирот—Бела Паланка. В полосата, заета от 1 планинска дивизия, хитлеристите бяха съсредоточили още на 9. IX и част от своите войски, които безпрепятствено се оттегляха от България. Отбраната бе организирана най-здраво източно от Бела Паланка около шосето за Пирот.
Хитлеристките части бяха наситени с достатъчно пехотно и особено тежко въоръжение.
Със завземане района на Бела Паланка противникът незабавно започна организирането му за отбрана. Около шосето и достъпните направления бяха изградени инженерни съоръжения главно от камък. Шзсето Бабушница—Бела Паланка бе разрушено и минирано на няколко места. В бойния ред на пехотните части на отделни места бяха вкопани танкове. Противниковата отбрана бе организирана с достатъчно средства. Разполагайки с време и възможности за избор, хитлеристите бяха завзели всички командуващи височини около шосето Пирот—Бела Паланка и бяха преградили здраво това направление.
Предлежащата местност в участъка на 1 корпус бе средно, а някъде и силно пресечена. Тя се прорязва от р. Нишава с удобна за настъпление долина, по която преминават шосето и ж. п. линия Пирот— Бела Паланка—Ниш.
Въпреки че благоприятствуваше на отбраната на противника, местността предлагаше добри условия и за настъпление на запад.
Преди още да завърши съсредоточаването на войските на западната граница, Главното командуване възприе предложението на командира на 1 корпус да се атакува и овладее Крива Паланка. За целта на командира на корпуса бяха дадени устни указания и корпусът бе усилен с Бронираната бригада.
Съсредоточаването на частите завърши на 16. IX (за 9 пех. дивизия и Бронираната бригада), когато бе отдадена и оперативната заповед на командира на корпуса за настъпление.
На корпуса бе поставена задача, унищожавайки противника в района на Бела Паланка и източно, да достигне рубежа с. Витановац—с. Въргу-динац —с. Равна Дубрава с готовност за настъпление на запад. Направление на главния удар по шосето Пирот—с. Понор—Бела Паланка.
На дивизиите и Бронираната бригада бяха поставени следните задачи:
— 9 пех. дивизия, „като се заслони откъм с. Кална“, да настъпи „северно от линията с. Велики Суходол—с. Тийеловац—с. Кременица—р.Нишава (всички включени) и да достигне линията с. Шугрин — с. Козя — с. Дражево;
— Бронираната бригада „да атакува южно от 9 пех. дивизия с южна граница вр. Чука (3 км западно от с. Блато)—вр. Равно будье—с. Мокра—с.Попов хан (всички включени) и да достигне района с. Дражево, с. Въргудинац, Бела Паланка“;
— 6 пех. дивизия, „като се заслони откъм Бабушница с изнесената усилена пех. дружина, подкрепена с артилерия, да продължи настъплението в посока на с. Долна Коритница и да достигне района с. Дивляна, с. Долна Коритница“.
В корпусен резерв бяха оставени 35 пех. полк (след задминаването му от Бронираната бригада), една бронирана дружина и две отделни пехотни дружини. На резерва бе поставена задача: 35 пех. полк „да действува в участъка на Бронираната бригада“; едната отделна пех. дружина „да действува в посока на Бела Паланка и Бабушница“; а другата — заедно с бронираната дружина — „да останат в Пирот с готовност за действие в участъците на 6 и 9 пех. дивизия и Бронираната бригада“.
На атаката на корпуса трябваше да съдействува и Въздушната ескадра.
Заповедта за настъпление на корпуса бе отдадена на 16. IX, а атаката трябваше да започне на 17. IX сутринта. Времето от един ден за провеждане на командирско разузнаване и за организиране на взаимодействието беше крайно недостатъчно, поради което тези дейности не бяха извършени.
Задачите на съединенията бяха поставени много общо и неопределено. В тях не се уточняваха противниковите съпротиви, които трябваше да се унищожат. На резерва бе поставена задача да действува в цялата полоса за настъпление на корпуса, без да се определят нито рубежът, от който ще бъде въведен, нито целта и направлението на въвеждането.
Освен това даването на самостоятелен участък на Бронираната бригада за пробив на подготвена отбрана, при това в силно пресечена местност, бе крайно нецелесъобразно.
Заповедта на командира на 1 корпус не държеше достатъчно сметка за противника. Общото съотношение на силите даваше съвсем малък превес на корпуса, което налагаше основните сили и средства да се съсредоточат на по-тесен фронт, за да се създаде необходимото превъзходство над противника. Вместо това командирът на корпуса разпредели разполагаемите сили почти равномерно по целия фронт на полосата за настъпление.
Първоначалната заповед на командира на корпуса за създаването на общовойскови резерв не бе изпълнена. Сам командирът на корпуса, изпълнявайки и длъжността командир на б пех. дивизия, със заповедта за настъпление на дивизията подчини 35 пех. полк на Бронираната бригада, без да се съобразява с това, че със заповедта му по корпуса този полк е оставен в корпусен резерв.
В заповедта за настъпление на корпуса не бяха уточнени задачите на артилерията. При определяне началото и продължителността на артилерийската подготовка командирът на корпуса не отчете, че предният край на изходното положение за настъпление бе отдалечен на около 2 км от предния край на противника. Артилерийската подготовка, която трая само 10 минути завърши в 8.00 ч., без противниковите съпротиви да бъдат подавени, а частите достигнаха на 700—800 м от предния край на хитлеристката отбрана едва към 10.00 часа. При това положение противникът имаше пълна възможност в продължение на два часа след артилерийската подготовка, необезпокояван от никого, да се подготви за посрещане на удара. Освен това атакуващите поделения не бяха разкрили предния край на хитлеристката отбрана и нямаха данни за нейната огнева система.
Затова, когато частите на корпуса към 10.00 ч. влезгаха в непосредствено съприкосновение с противника и бяха обстреляни със силен тежкокартечен и минохвъргачен огън, те бяха принудени да залегнат още преди да са достигнали рубежа за атака. Атаката на предния край на отбраната от 6 и 9 пех. дивизия не можа да се осъществи до вечерта на 17. IХ
Kомандирът на Моторизирания пех. полк на Бронираната бригада полк. Васил Мутафов към 10.00 ч. донесе в щаба на бригадата, че виs. Лукин камък, намираща се на предния край на противниковата отбрана, непосредствено до шосето за Бела Паланка, e „почти овладяна“, което не отговаряше на действителното положение. Въз основа на това донесение, без да се увери в неговата достоверност, командирът на бригадата заповяда Бронираният полк да бъде въведен за развиване успеха към Бела Паланка. В 10.15 ч. Бронираният полк настъпи по шосето в походна колона, следван от разузнавателния батальон на бригадата.
При положение, чe отбраната на противника не бе пробита, настъплението в походна колона по шосето, което не позволяваше развръщане на полка, бе крайно неправилно. То даваше възможност на противника, унищожавайки челните танкове, да задръсти шосето и да спре полка. Така и в действителност се получи. Противникът откри огън с противотанковите си оръдия и унищожи няколко танка, в резултат на което настъплението бе спряно. В полка се появиха признаци на паника. За въвеждане на ред в оттеглянето твърде много допринесе командирът на придаденото към полка артилерийско отделение, който бързо развърна батареите и откри огън по противника на вис. Лукин камък.
На 18. IX настъплението на корпуса продължи. 9 пех. дивизия атакува, унищожи противника в района с. Станянци, вр. Тумба, с. Осмаково и до вечерта овладя с 25 пех. полк рубежа с. Осмаково—с. Орля —вр. Тумба— с. Рудико.
Бронираната бригада продължи действията с Моторизирания пех. полк и 35 пех. полк. Моторизираният пех. полк атакува противника в района вр. Стопи връх, вр. Лукин камък, с. Клисура. През целия ден боят се води с променлив характер. Хитлеристите понесоха загуби. Стоин връх бе овладян, го поради силния противников огън и здраво изградената отбрана в района на шосето за Бела Паланка не можа да бъде задържан. 35 пех. полк този ден не прояви никаква активности остана на мястото си. Вечерта бригадата бе оттеглена на рубежа за атака.
6 пех. дивизия продължи настъплението с 15 пех. полк без особен успех.
При това положение на 18. IX вечерта командирът на корпуса заповяда корпусът да премине към отбрана. Бронираната бригада бе [изтеглена в района с. Понор, с. Блато, с. Велики Суходол, където остана в резерв на корпуса.8
През времето от 19 до 23. IX се води разузнавателна дейност. В полосата на 9 пех. дивизия на 21 септември 25 и 34 пех. полк проведоха атака за овладяване на вр. Тумба. Въпреки упоритото настъпление и резултатната артилерийска поддръжка частите не успяха да овладеят върха и се окопаха на достигнатия рубеж (схема 9).
Действията на 1 корпус по прикриване ла мобилизацията и съсредоточаването привършиха към 23.IX.1944 г., когато по нареждане на Щаба на войската корпусът бе разформиран и бе формирана 2 армия.
Поставената задача за овладяване на Бела Паланка не бе изпълнена. Въпреки че войниците проявиха настъпателен дух и упоритост в боя, корпусът претърпя неуспех. Това бе резултат на слабата организация на настъплението, на зле организираното разузнаване за противника и непознаване отбраната му и на слабото ръководство на действията от страна на командуването на корпуса. Командирът и щабът на корпуса не упражняваха никакво въздействие върху развитието на настъплението. Те се задоволяваха да регистрират незадоволителните резултати в края на деня. Щабът на корпуса след неуспешните действия на 17. IX не направи нищо за осигуряване успеха на настъплението на следния ден. Цялата му дейност в това отношение се игрази в разпореждането да се продължи атаката на 18. IX. Като робуваше на старите схващания за употреба на танковете в боя, командуването на корпуса неправилно използува Бронираната бригада за пробив на подготвена отбрана на противника в силно пресечена местност.
Щабът на корпуса не прояви контрол върху изпълнението на решението на командира на корпуса, в резултат на което не бе създаден общовойскови резерв. Не бе осъществено също така централизирано командуване на артилерията в корпуса. На артилерията не бяха поставени конкретни задачи. От своя страна командирите на артилерийските части и поделения поради неразкриване групировката и огневата система на противника и поради съществуващите слабости в подготовката на артилерията не планираха и не подготвиха правилно огневата дейност. Въпреки че в разузнавателните известия на щаба на корпуса се говореше за разкрити противотанкови оръдия и вкопани танкове, нито щабът на корпуса, нито подчинените щабове възложиха на артилерията да ги унищожи.
Командирът и началник щаба на Бронираната бригада се отнесоха повърхностно към подготовката и въвеждането на бригадата в боя. В резултат на неправилна оценка на противника те неоснователно смятаха, че след пробива на предния край Брониралият полк може да бъде въведен за допробиване на противниковата отбрана. При наличието на добре организирана отбрана и в планинска местност това бе крайно нецелесъобразно, още повече, че предният край не бе пробит. Вземането на такова неправилно решение бе резултат още и на неосведомеността на началник щаба на бригадата за обстановката и липсата на сигурна връзка с подчинените части. Тази слабост щабът на бригадата допусна и по-късно. Така, въпреки че към 11.00 часа настъплението на Бронирания полк бе спряно, началник щабът на бригадата полк. А. Сурдулов в 12.45 ч. нарежда „Бронираният полк да продължи смело проникването към заповядания район“.
Въпреки че настъплението на корпуса не успя, той осигури успешно отбраната на направлението Ниш—Пирот—София и с това изпълни, възложената му задача по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА на това направление.

[dibo]

Боевете при Девебаир и Босилеград - септември 1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 291-300

Поради това, че южният участък на западната ни граница беше в непосредствена близост до главния път за изтегляне на общовойсковата група „Е“ на север по долината на р. Вардар, той бе особено важен както за хитлеристкото, така и за българското комаидуване. Още от първите дни на септември 1944 г. противникът изпрати в посока на Девебаир и Царево село разузнавателни групи от съсредоточената към края на август в района Скопие, Велес моторизирана СС дивизия. Във връзка с това Щабът на войската в навечерието на 9. IX. 1944 г. нареди 9 пех. полк, усилен с едно арт. отделение от 3 дивиз. артил. полк и 4 боонеизтребителна дружина, да се изнесе в района на Кюстендил, където командирът на полка да поеме командуването на съсредоточените вече там поделения (една усилена дружина от 13 пех. полк в Кюстендил и гранични поделения). На така образувания отряд се постави задачата „да прегради посоката Крива Паланка—Кюстендил в участъка между местн. Бобешино и вр. Руен и не допусне проникване на германски части към Кюстендил“.
9 пех. полк с командир полк. Иван Бонев се съсредоточи в района Кюстендил, Гюешево на 9. IX. 1944 г. До това време противникът не прояви никаква дейност. Поради обявяване война на Германия Главното номандуване на БНА още същия ден разпореди да се съсредоточат на западната граница 1 и 4 армия, които да не допуснат нахлуване на германците на наша територия. На 9, IX. 1944 г. щабът на 4 армия пристигна в Дупница (Станке Димитров) и пое командуването на частите, прикриващи границата в полосата на армцята с разграничителни линии: северна — Димитрово—Божица— и южна — гара Пирин—Берово.
По това време на границата се намираха: в района на Босилеград — усиленият 36 пех. полк; в района с. Гюешево, Девебаир — усиленият 9 пех. полк.
На 10. IX командуващият 4 армия определи районите за съсредоточаване, състава и задачите на 29, 2 и 5 пех. дивизия и заповяда 36 пех. полк, 9 пех. полк и пристигналите две дружини от 33 пех. полк да изпълняват задачите, поставени на дивизиите до тяхното съсредоточаване.
36 пех. полк от 10 до 14. IX. 1944 г. организира за отбрана заповядания му участък с. Любата, с. Църнощица, с. Гложе, Босилеград, като прегради направлението от долината на р. Морава—с. Крива фея— с. Любата—Босилеград. До 14. IX противникът не предприе никакви действия в това направление.
Придържайки се буквално към получената от командуващия 4 армия задача да отбранява участъка с фронт от местн. Бобошино (к. 1295,1) до вр. Руен, командирът на 9 пех. полк разпредели трите дружини в първия ешелон, като остави във втори ешелон само усилващата дружина от 13 пех. полк. 1 дружина получи за отбрана район от двете страни на шосето с ширина 4 км. Фланговите дружини получиха двойно по-големи райони (от по около 9 км). По такъв начин полкът бе разпръснат в участък, широк 22 км. При създадената обстановка такова разпръскване на силите бе погрешно, тъй като местността не благоприятствувашс провеждането на действия извън района на шосето, а и хитлеристите нямаха сили за това. Командирът на полка разположи втория ешелон на хребета Скакавица, на 3 км зад първия. При това положение второешелонната дружина трябваше да се изкачва от долу на горе по стръмните хребети на Девебаир и в никакъв случай не можеше да бъде използувана своевременно в боя. Противотанковата отбрана бе изградена в района на шосето Крива Паланка, Гюешево.
В заповедта на командира на полка задачите на дружините бяха поставени много общо. Не бяха дадени никакви допълнителни разпореждания по разузнаването, макар че липсваха сведения за противника. Не бе обърнато сериозно внимание на укрепяването.
Артилерийският дивизион, усилващ 9 пех. полк, бе заел позиция на хребета Скакавица. 4 арм. бронеизтребнтелна дружина бе разположена в района Девебаир, вр. Китка, с. Гюешево, а полковата бронензтребителна рота — в района на втория ешелон.
През целия ден на 10. IX и през нощта срещу 11. IX полкът организира отбраната. Противникът на 10. IX не прояви никаква дейност. Изпратеното разузнаване не успя да събере данни за него.
На 11. IX рано сутринта в Крива Паланка пристигна идващата от Македония 3 българска народоосвободнтелиа бригада „Г. Димитров“. Когато поради предателство от страна на командира на оттеглящата се от Скопие 14 пех. дивизия хитлеристки поделения, насочени от Куманово, навлязоха в Крива Паланка, бригадата се развърна и в продължение на няколко часа води бой с тях. Този непредвиден за хитлеристите бой задържа движението на техните сили към Девебаир и те можаха да се явят пред позицията на 9 пех. полк едва към обяд.
За овладяване на Девебаир хитлеристкото командуваие бс насочило един пех. батальон, усилен с един арт. дивизион, една противотанкова батарея, един пионерно-щурмови взвод и 7 танка.
Към 14.00 ч. хитлеристите заеха изходно положение за настъпление. След едночасова артилерийска подготовка около 16.30 ч. те предприеха настъпление срещу 9 пех. полк и привечер достигнаха на отделни места на 50—100 м от предния край на отбраната. Със силен артилерийски, минохвъргачен и картечен огън, а някъде и с ръчни гранати противниковите групи бяха отхвърлени и през нощта се оттеглиха, като разрушиха мостовете на р. Крива. Към 19.00 часа наши самолети бомбардираха противниковите съсредоточения в района на дефилето при Димов хан и с. Жедилово. Бронсизтребителната артилерия на полка с резултатна нощна стрелба принуди противниковите танкове да се оттеглят и укрият в завоите на шосето за Крива Паланка.
През нощта на 11 срещу 12. IX командирът на 9 пех. полк прегрупира полка, като стесни участъка на отбраната на 6 км. Прегрупирането се извърши от полунощ до разсъмване. Полкът зае участъка отм. 292, Девебаир, вр. Бождарица, хреб. Скакавица.
На 13. IX хитлеристите подновиха опита си за овладяване на прохода. След като през целия ден водиха усилена артилерийска огнева дейност и съсредоточиха значителни сили, към 23.30 часа те се опитаха, като използуват тъмнината, да доближат позициите на полка и да ги атакуват. Спрени от силния огън на отбраната, към 24.00 часа поделенията на противника се оттеглиха със значителни загуби.
Пристигналата на 12. IX в гр. Кюстендил 3 българска народоосвободителиа бригада „Георги Димитров“ незабавно се включи в отбраната на Девебаир. Командуването на бригадата, съгласувано с командуването на 9 пех. полк, на 13. IX през нощта изпрати в тила на противника в района на Крива Паланка една група от 180 партизани под командуването на командира на бригадата пор. Ат. Русев. В продължение на пет дни — до 17. IX — партизаните денонощно разузнаваха за противника, като събраните сведения се изпращаха в щаба на 9 пех. полк. Освен това те извършваха всяка нощ нападения над отделни/обекти от хитлеристкия гарнизон и над укрепителни съоръжения от изградената източно от града отбранителна система.
На 14. IX в 3.00 ч. нощната атака на противника бе повторена с главни усилия северно от шосето. Макар че успяха да достигнат с отделни групи непосредствено до предния край, хитлеристите бяха принудени да се оттеглят под дъжд от ръчни гранати и пред твърдата съпротива на храбрите бойци от 9 пех. полк.
След силна и продължителна артилерийска подготовка в 8.00 часа противникът отново настъпи. Той премина в атака под прикритието на силен артилерийски и минохвъргачен огън (схема 10).
Артилерията на 9 лех. полк откри мощен преграден опън. Въпреки това противникът успя да проникне в междината между 1 и 2 дружина южно от шосето и започна настъпление на север към прохода, като едновременно с това насочи около една рота срещу позициите на полка северно от шосето. Отбраната бе сериозно застрашена.
Оценявайки правилно тежкото положение в района на шосето, командирът на 4 рота от 2 дружина поручик Н. Гечков прояви ценна инициатива. Въпреки че ротата имаше район за отбрана на около 1,5 км южно от мястото на пробива, той я вдигна в стремителна контраатака, подкрепена с флангов огън от 2 дружина. Изненадата и растящата заплаха за тила на вклинилите се в разположението на полка хитлеристи ги принуди да спрат настъплението си и да започнат бързо да се оттеглят. Целостта на отбраната бе възстановена. Противникът не направи повече опит да настъпи. През целия ден неговата артилерия източно от Крива Паланка засипваше позициите на 9 пех. полк с огън.
Населението на Кюстендил следеше с напрежение героичната отбрана на Девебаир и прояви готовност да й съдействува. Когат. в района на града пристигна изпратената от 36 пех. полк — Босилеград — 3 див. тежкокартечна дружина, то веднага организира превозването й на Девебаир с камиони, леки коли и др. превозни средства.
На 14. IX. 44 г. съобразно с изменената обстановка Щабът на войската направи известни промени в разположението на войските на западната ни граница. Полосата с разграничителни линии: северна— София (вкл.)—Брезник и Сурдулица (изкл.)—и южна — Дупница ) (изкл.)—Кратово (вкл.) трябваше да се заеме от 1 армия с командуващ ген. Вл. Стойчев и пом.-командир Щерю Атанасов. По такъв начин частите, действуващи в районите на Босилеград и Девебаир, попадащи в тази полоса, бяха подчинени на командуването на 1 армия.
В състава на армията трябваше да влязат 1 и 2 пех. дивизия, 4 армейска бронеизтребнтелна дружина, 1 арм. свързочна дружина, едно 15-см гауб. АО от 3 арм. арт. полк, една 15-см гауб. батарея от 1 арм. арт. полк и едно разузнавателно ято „Врана“.
На армията бе поставена задачата „да задържи старата гранична линия, като прегради най-важните посоки за противниково настъпление към старите предели на страната. Същата да се подготви за настъпление към Куманово“.
От състава на армията бяха съсредоточени само усиленият 9 пех. полк и 36 пех. полк. Първа пех. дивизия и останалата част от 2 пех. дивизия още не бяха съсредоточени. Поради това действията па прикриващите части се планираха и ръководеха направо от щаба на армията. Въпреки че фронтът на армейската полоса бе около 80 км, наличните сили при съществуващата обстановка и при положение, че противникът можеше да настъпи само по двете заети за отбрана направления (Крива Паланка—Кюстендил и Босилеград—Кюстендил), бяха в състояние да изпълнят поставената на армията задача до пълното й съсредоточаване.
На първо време поради създаденото в района на Девебаир положение командуването на 1 армия запази заварената групировка. Разпоредено бе само 36 пех. полк да има готовност по допълнителна заповед да изнесе с моторни превозни средства една дружина в района с. Гюешево, Девебаир в подкрепа на 9 пех. полк.
В периода от 15 до 17. IX 9 и 36 пех. полк продължиха да усъвършенствуват отбраната и да водят разузнаване за противника. Разузнаването на 9 пех. полк не можа да разкрие организацията на противниковата отбрана на хребетите Киселица и Варовище, намиращи се на 4—5 км източно и североизточно от Крива Паланка. Това се отрази неблагоприятно върху действията за овладяване на Крива Паланка.
С оглед да се подобрят условията за съсредоточаване на армията и за настъпление към Куманово на 17. IX командуващият 1 армия заповяда усиленият 9 пех. полк „да настъпи на 18. IX в 9.00 часа от Девебаир към Крива Паланка и до вечерта да овладее същия град“. На 36 пех. полк (без една дружина) бе наредено „да се изнесе в района на Девебаир в готовност за подкрепа на 9 пех. полк“, като тръгне в 7.00 часа на 18. IX от Босилеград. Усилената сборна дружина от 13 пех. полк на Девебаир и усилената дружина от 36 пех. полк в Босилеград трябваше да продължат отбраната в заеманите райони.
На 18. IX 36 пех. полк настъпи по шосето Босилеград—Кюстендил и до 20.00 часа същия ден се изнесе в западната окрайнина на Кюстендил, където занощува.
Същия ден 9 пех. полк настъпи в походна колона по шосето за Крива Паланка, без да разполага със сведения за противника.
Към 10.00 часа авангардът достигна до разрушените мостове северно от с. Кркля, където шосето бе минирано. Противникът от вр. Чука и гребените Киселица и Варовище откри артилерийски и минохвъргачен огън по колоната му. Поради това командирът на полка развърна авангарда в боен ред и му постави задача да овладее рубежа Варовище—Киселица. Бойният ред на дружината бе построен в един ешелон. Към обед авангардът атакува, но без успех. Към 14.00 ч. командирът на полка развърна от двете страни на шосето и 3 тежкокартечна дружина, която съвместно с авангарда поднови атаката. До вечерта не бе отбелязан успех. Главните сили достигнаха Димов хан, където бяха обстреляни с артилерийски огън и принудени да се прикрият встрани от шосето. В това положение полкът занощува.
Неизпълнението на задачата да се овладее Крива Паланка до вечерта на 18. IX се дължи на лошата организация на настъплението, резултат на слабо разузнаване и неправилна оценка на обстановката. Поради липса на данни за противника полкът беше изненадан от неговите поделения на хребетите Киселица и Варовище. От друга страна, вместо да развърне полка п да атакува противника с всичките си сили, командирът на полка проведе две последователни атаки с недостатъчни сили, без подготовка и с неорганизирана и слаба огнева поддръжка.
От тия действия щабът на армията доби достоверни данни за противника. Стана ясно, че той не се е оттеглил в Крива Паланка, а подкрепен с нови части, се е организирал за отбрана на предварително подготвена позиция, на която е използувал строени отпреди войната дълговременни огневи точки.
При тази обстановка командуващият армията реши действията на прикриващите части за овладяване на Крива Паланка да продължат на 20. IX, като за целта бъде привлечен от Кюстендил и 36 пех полк (без една дружина), усилен с едно товарно арт. отделение.
На 18. IX вечерта командуващият армията постави на частите следните задачи (схема 11):
— „9 пех. полк на 19. IX да отбранява достигнатия район, като вземе подходящо изходно положение за обхващане на противниковите съпротиви при продължаване атаката на 20 т. м. . . .“
— „36 пех. полк. . . на 19. IX на разсъмване да продължи настъплението си в посока на с. Гюешево — с. Калин камен и да се изнесе в района на Костаднннца (к. 1645) в готовност, обхождайки южния фланг на противника, да му нанесе удар във фланг и тил на 20 т. м. съвместно с действуващия по фронта 9 пех. полк.“
Задачата на 36 пех. полк бе нереална, тъй като полкът трябваше да се движи по планински пътища, а често и без пътища и не бе в състояние за един ден да достигне заповядания район. Освен това полкът загуби ценно време за преустройване на коларския обоз в товарен,понеже конните коли не можеха да се движат в планински условия.
Тъй като на 18. IX командуващият и щабът на армията се намираха все още в с. Банкя и нямаха никакъв свой орган в района на действията на прикриващите части, те не бяха добре осведомени за положението и състоянието на противника. Това добре личи и от горната заповед, в която за противника се казва че „се отбранява западно от Крива Паланка“, макар че действията на 18. IX разкриха отбраната му на 4—5 км източно от града — по хреб. Варовище и Киселица.
Все поради своята отдалеченост и непознаване добре на обстановката командуващият армията постави много общо задачите на 9 и 36 пех. полк за 20. IX. Въпреки че предстоеше да се извърши един сложен маньовър, заповедта не съдържа никакви указания за организиране на взаимодействието, което при липсата на централизирано ръководство на действията бе крайно наложително. Освен това в нея не са указани изходното положение за настъпление на 9 пех.полк и направлението по което трябваше да се нанесе ударът на 36 пех. полк.
Най-сетне заповедта на командуващия армията не изразява ясно замисъла за действията на 20. IX. Тя документира непознаването и недооценяването на обстановката в района на Крива Паланка, което до голяма степен предопредели неуспеха на настъплението на 9 и 36 пех,. полк.
На 19. IX поради неразпоредителност от страна на командира на полка 9 пех. полк не изпълни заповедта на командуващия армията да заеме изходно положение за настъпление, а 36 пех. полк не успя да се изнесе в района на Костадиница. Тъй като полковете не можаха да заемат изходно положение, атаката бе отложена до втора заповед. Такава заповед последва още на 20. IX късно следобед. С нея атаката бе насрочена за следния ден. На полковете бяха поставени следните задачи :
— 9 пех. полк да атакува на 21. IX в 7.00 часа като след първоначалния удар по Киселица и Осогово проникне бързо към Крива Паланка и до вечерта достигне рубежа к. 638 —с. Гиновци, в готовност за действие на следния ден към Страцин;
— 36 пех. полк от района на вр. Костадиница да атакува в 7.00 ч. на 21. IX южния фланг на противника със стремеж да отреже оттеглянето му по шосето за Страцин и да съдействуйа за унищожаването му в района на Крива Паланка, като се придържа с основните си сили по билото южно от шосето. До вечерта да се изнесе в района вр. Меча глава, мах. Мишинци, вис. Върбица, к.1238, с оглед да прекъсне връзката между Кратово и Страцин. Въпреки незадоволителното развитие на действията от 18 до 20. IX командуването на армията не осигури достатъчно време за подготовка на настъплението, поради което такава почти не бе извършена.
Командуващият армията не разполагаше с никакви по-конкретни и достоверни сведения за противника и не взе мерки за неговото разкриване, поради което в заповедта си той не даде данни за отбраната му. Все
поради същата причина в задачите на полковете той не оказа какъв противник, къде и по какъв начин трябва да бъде унищожен.
В заповедта, не бяха поставени конкретни задачи на артилерията както за подготовката, така и за поддържането на атаката. Не бе организирано нито с отдадената заповед, нито впоследствие взаимодействието между пехотата и артилерията. Продължителността на артилерийската подготовка не държеше, сметка за времето, необходимо на пехотата да,се изнесе от отдалечената на около 3 км от предния край на противника „изходна линия за атака“. Пехотата не би могла да премине това разстояние за 20 минути, кодкото бе планирано да трае артилерийската подготовка.
Командуващият армията заповяда двата полка да настъпят в едчн и същи час, макар че 9 пех. полк се намираше на около 3 км от предния край на противниковата отбрана, а 36 пех. полк — на около 6 км, като при това трябваше в настъплението си да преодолява няколко планински гребена с големи превишения. Не бе уредено конкретно взаимодействието на 9 и 36 пех. полк.
Противникът, който отбраняваше Крива Паланка, около 20. IX бе засилен с няколко танка, с пехота, подвозена с камиони от Куманово, и с возима артилерия. При това положение пред фронта на 9 пех. полк се отбраняваше общо около един усилен пехотен батальон с три стрелкови и една тежкокартечна рота, който заемаше с по една рота височините около града и гребените Киселица и Варовище.
Хитлеристите продължаваха да се укрепяват. Наред с възстановените стари сръбски укрепителни постройки те изработиха нови картечни и други гнезда. Кори укрепителни постройки бяха изработени и по височините окодо самия град. На гребена Попова нива, на гребена с мах. Пушкарска и отм. 602 и на рис. Кория имаше изработени опорни пунктове по за около един батальон.
На около 10 км западно от Крива Паланка от двете стрши на шосето, по височините Дубочица и Мождивняк, имаше също новоизработени опорни пунктове по за около един батальон.
На 20/21. IX през нощта 9 пех. полк зае изходно положение. Командирът на полка бе решил трите дружини да атакуват града от изток и юг — южно от шосето с. Гюешево—Крива Паланка, 3 див. тежкокартечна дружина да атакува вис. Киселица северно от шосето, като достигне западната окрайнина на Крива Паланка, където да съдействува на атаката на 1 дружина от 9 пех. полк и 36 пех. полк. Тази групировка не съответствуваше на решението и идеята на командуването на армията за обхватни действия с 9 пех. полк предимно северно от шосето и града. Вместо да насочи усилията на десния фланг, командирът на полка групира основната част от силите южно от шосето.
На 20. IX до 19.00 ч., преодолявайки стръмния и каменист път, 36 пех. полк достигна гребена Костадиница, където получи заповедта на командуващия армията за действията на следния ден. Краткрто време до мръкване бе използувано за разузнаване. Полкът занощува в готовност при пълни мерки за охрана и отбрана.
На 21. IX от 7.05 до 7.10 часа бе извършена авиационна подготовка на атаката от 14 самолета. От 7.10 до.7.45 часа се проведе артилерийско подготовка. Поради недобрата организация на боя от командуващия армията и неговия щаб до завършване на артилерийската подготовка частите не успяха да заемат изходното положение за настъпление. Поради това и поради слабата подготовка на атаката от страна на командира на 9 пех. полк полкът не можа да атакува.
36 пех. полк настъпи в 5.00 ч. в посока на шосето Крива Паланка— Куманово и на разсъмване се изнесе по височините югозападно от Крива Паланка, без да влезе в допир с противника, за когото нямаше никакви сведения. Поради липса на съобразителност у командира на полка и на организация на взаимодействието с 9 пех. полк 36 пех. полк през целия предобед на 21. IX остана безучастен зрител на неуспешните действия на 9 пех. полк. Като не схващаше, че по-бързата намеса на 36. пех. полк най-малко ще облекчи положението на 9 пех. полк, командирът на полка прояви пълно бездействие. Вместо незабавно да атакува, той самоволно реши да отложи атаката за 14.00 ч., като се надяваше, че до това време 9 пех. полк ще успее да овладее рубежа Киселица—Варовшце. След половинчасова артилерийска подготовка от придадения му дивизион в 14.30 часа 36 пех. полк настъпи в два ешелона на север. На около 800 м от шосето Крива Паланка—Куманово настъплението му бе открито и полкът бе обстрелян със силен артилерийски огън. Дружините спряха придвижването и се окопаха на около 600 м южно от шосето, но през нощта неправилно бяха оттеглени на вр. Костадиница и гребена непосредствено северно от него (схема 11).
Така независимо, от това, че войниците проявиха устойчивост в боя, атаката на 21. IX не успя. Основната причина за този неуспех е слабата подготовка на атаката както от страна на командуващия армията и неговия щаб, така и от страна на командирите на полковете. Част от офицерския състав до голяма степен показа неподготвеност, а в редица случаи и негодност да води успешно войниците в боя. Част от командирите не проявиха достатъчно твърдост за преодоляване трудностите в хода на действията. В мнозина офицери липсваше чувство на отговорност за изпълнение на поставените бойни задачи.
Въпреки слабите резултати от атаката на 21. IX командуващият армията и неговият щаб и командирите на полковете не взеха никакви мерки за осигуряване успеха на следния ден. Вместо най-щателна организация на атаката и вкарване в боя основните сили с цел да бъде унищожен противникът, командирът на 9 пех. полк взе съвършено неправилното и с нищо неоправдано решение да атакува само с една дружина. Щабът на армията се отнесе безучастно към подготовката на тази атака, която предварително бе обречена на провал и можеше да доведе само до разколебаване на хората и загубване вярата в собствените сили.
Атаката се проведе само с деснофланговата дружина срещу противника на гребена Варовшце. Въпреки че имаше на разположение целия 3 див. артилерийски полк, командирът на 9 пех. полк възложи подготовката на атаката само на минохвъргачните поделения на полка. Това бе неоправдано подценяване на противника и на важността на задачата. Поради слабата подготовка и организация на атаката тя не успя. Вместо да нареди дружината да се окопае и задържи на достигнатия рубеж, командирът на полка я оттегли на около 3 км източно от Варовище.
36 пех. полк този ден бе атакуван от около една противникова рота. Атаката бе отбита и хитлеристите се оттеглиха към вис. Конопница. Поради това, че командирът на полка постоянно проявяваше неоправдан страх от някаква заплаха за фланговете и тила на полка, той поиска и получи от командуващия армията разрешение да прегрупира полка, при което го отдалечи на 6—7 км южно от Крива Паланка.
От 23 до 25. IX полковете останаха на заетите позиции. Проведе се ограничена и без особени резултати разузнавателна дейност. Противникът също не прояви дейност.
При това положение командуващият армията реши частите да преминат към отбрана в достигнатите райони до съсредоточаването на 2 пех. дивизия, с която да продължи действията за овладяване на Крива Паланка.
Докато отбранителните действия на Девебаир се проведоха със значително добри резултати, настъпателните действия на прикриващите части срещу хитлеристите в района на Крива Паланка бяха неуспешни поради изтъкнатите вече причини.
Независимо от неуспеха на настъплението изнасянето на прикриващите части на линията на Крива Паланка и ограничаването на възможностите на противника за действие в източна посока увеличи дълбочината на района за съсредоточаване на 1 армия, създаде по-голяма надеждност на отбраната му и осигури на армията по-изгодни условия за предстоящото настъпление в посока на Куманово.С това прикриващите части изпълниха напълно резултатно поставената им задача по прикриване на мобилизацията и съсредоточаването в района Кюстендил, с. Гюешево.

[DelaRea]

Известно е, че германците са влезли в България по договор подписан на 1 март 1941 год. в 12.00 ч. Немските войски били преминали Дунав в 11.00. Дали е вярно, че Богдан Филов е казал на представителите на германската делегация "Господа вие сте престояли на българска земя един час незаконно."? Далеч съм от мисълта да правя някакви сравнения с навлизането на Съв. Армия през 1944 г.

Не, става дума за следното - часовата разлика между източноевропейското време (в България) и централноевропейското (във Виена).
Германските части са преминали Дунав в 12 ч. по обяд българско време, а тогава във Виена е било още 11 ч. (поради разликата от един час между двете "времена")
Иначе - и Филов подписва в 12 ч, но в България вече е било 13 часа на 1-ви март 1941 г.

[dibo]

Оттеглянето на 1-ви корпус от Югославия 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 241-252 със съкращения

След разгрома на Югославия през 1941 г. на царската армия бе възложено да окупира част от Сърбия.
На 30 декември 1941 г. Щабът на войската нареди 1 окупационен корпус в състав три пехотни дивизии (6, 17 и 21) до 15. I. 1942 год. да окупира района Зайчар, Крагуевац, Прищина, Бела Паланка. В оперативно отношение корпусът бе подчинен на хитлеристкия командуващ в Сърбия. Цялата административна власт, надзорът върху сръбското управление, включително полицията и железниците, остана както преди в германски ръце.
Хитлеристите обаче считаха, че българската армия не е напълно надеждна за осъществяване на техните цели, поради което се отнасяха с известно недоверие към нея и си запазиха правото на пълен контрол върху действията на корпуса.Те забраниха на поделенията от дружина нагоре да предприемат каквито и да било действия без разрешението на хитлеристкия командуващ в Сърбия.
В началото на окупацията от командира на 1 окупационен корпус в доклад до Щаба на войската от март 1942 г. се оплаква от наличието на умора и „липса на ентусиазъм“ в офицерите.
За това състояние на окупационните войски особено ярко говори отказът да се изпълни заповедта на германското командуване в Сърбия за разстрела на 1084 сръбски заложници в Ниш и Крагуевац като възмездие срещу убити германски войници. Командуването на корпуса не поради други причини, а защотосе страхуваше от последиците на едно такова действие, не посмя да изпълни заповедта и в своя отговор до германското командуване заяви, че разстрелите биха се отразили „гибелно върху духа на частите от корпуса“
Междувременно през 1943 г. окупационното пространство на корпуса бе разширено западно от р. Дрина, на север до река Дунав — от устието на р. Тимок до Белград (изкл.) — и на запад до р. Колубара.Съставът на корпуса се увеличи с новосформираната 25 пех. дивизия.Нуждата от повече войски застави Щаба на войската да увеличи сроковете на военното обучение за запасните чинове, като последните се мобилизират на няколко пъти с прекъсване. Това засили трудностите на мобилизацията и предизвика недоволство всред мобилизираните.
Бягствата на войници от частите при партизаните зачестиха, засили се изпращането на анонимни протестни писма до различни командни инстанции, зачести неизпълнението на бойни задачи и други разпореждания и заповеди. Към средата на 1944 г. недоволството сред войнишкия състав взе широки размери. Тези прояви ставаха все по-масови и организирани и сериозно обезпокоиха Щаба на войската. Той бе принуден да подменя състава на някои части с новомобилизирани, за да не се позволи пълното разложение на корпуса.
Хитлеристкото командуване в Сърбия също бе силно обезпокоено от това положение в корпуса. По негова преценка подчинението на корпуса в оперативно отношение не бе достатъчно и не отговаряше на нуждите на момента. Ето защо към средата на май то поиска от Щаба на войската и получи неговото съгласие корпусът да се подчини на германското командуване във всяко отношение. Според сключеното споразумение командуващият хитлеристките войски в Сърбия доби право „да проверява изпълнението на възложените от него задачи и в краен случай сам да действува и да издава постановления за заякчаване на дисциплината“. За тази цел германското командуване уреди апарат от свои „команди за свръзка“ при щаба на корпуса и щабовете на дивизиите.
Развитието на международната обстановка през лятото на 1944 г. ясно потвърди неминуемата гибел на хитлеристка Германия. Монархо-фашисткото правителство на България съзнаваше това. На 25 юли 1944 г. правителството на Багрянов в първото постановление на Министерския съвет реши да се изтеглят във вътрешността на страната всички" български окупационни войски от териториите, върху които България не претендира.
На 17 август 1944 г. Багрянов оповести от трибуната на Народното събрание решението за оттеглянето на окупациоините войски.
На 25 август Багряновото правителство оповести, че България ще се държи спрямо воюващите групировки като неутрална страна и ще разоръжава навлизащите на нейна територия германски части. И действително на 26 август Щабът на войската нареди германците, които идват от Румъния, да се разоръжават. Това обаче бяха разпореждания само на книга. На по-голямата част от идващите от Румъния германски войски бе дадена възможност да се изтеглят на запад заедно с оръжието си. Разпорежданията по обезоръжаването не бяха приложени и към намиращите се от по-рано на територията на страната хитлеристки щабове и части. Вместо да ги обезоръжи на 26 август Щабът на войската уреди с германския командуващ в Югоизтока подробностите по тяхното оттегляне.
По същия начин бе иостъпено и с германските войски, намиращи се на териториите на Македония и Западна Тракия. Правителството на Багрянов не само не мислеше за тяхното обезоръжавано, но то предостави на хитлеристкото командуване целия ж. п. парк и всички шосета за изтегляне на неговите войски от Гърция. В резултат на това хитлеристите получиха възможност да прегрупират силите си и да заемат изгодно положение за действия срещу намиращите се в Македония и Сърбия български войски.
На 28 август 1944 г. Хитлер заяви в писмо до регентите, че щом България е решила да обяви неутралитет, германските действия от този момент ще се обуславят от военните изисквания. А на 29 август по нареждане на германската главна квартира представителят й при българското главно командуване генерал Шнекенбургер се явява в Щаба на войската и заявява, че германското командуване ще позволи да се извърши само фиктивно, но не й истинско обезоръжаване на идващите от Румъния германци.
Муравиевият кабинет на 5. IX. 1944 г. разпореди войските да вземат „мерки за готовност за обезоръжаване на всички германски части при втора заповед или при тяхно предизвикателство“.
Тази заповед беше отстъпление от обявения от Багряновото правителство, макар и фиктивен неутралитет и от цитираното вече разпореждане на Щаба на войската от 26 август, в което липсваха каквито и да било уговорки за някакви условия във връзка с обезоръжаване то на хитлеристките войски на наша територия. При това, когато е подписвана заповедта ка Муравиевото правителство са били известни много предизвикателства, включително и нападението на немските войски иа 4. IX срещу 1 окупационен корпус в Нишка баня.
В навечерието на оттеглянето корпусът имаше следния организационен състав: щаб на корпуса, пет пехотни дивизии (22, 24, 25, 27 и 6), един корпусен артилерийски полк, корпусни и дивизионни поделения, управления и служби. Корпусните части бяха стъкмени и попълнени по специални съкратени щатове, в които на дивизиите не се предвиждгха противотанкови и противовъздушни средства, артилерия и др.
Поради продължителния престой в Сърбия и разложителната работа на партията 24 пех. дивизия, макар и да разполагаше с повече сили, бе със слаба боеспособност, а 27 пех. дивизия към края на август бе станала небоеспособна.
Пристигналата за смяна на 27 пех. дивизия 6 пех. дивизия имаше само два пехотни полка и бе мобилизирана без артилерия, свръзки и служби. С такива тя трябваше да се попълни от 27 пех. дивизия след нейното оттегляне.
В Сърбия партизанското движение се разрасна особено силно в онези райони, които попадаха в участъците на 27 пех. дивизия (Лесковац, Прокупле, Куршумлия, Александровац), 25 пех. дивизия (с. Лазаревац, Пожаревац) и 24 пех. дивизия (Ужице, Байна баща, Вишеград).
Тъй като Сърбия бе окупирана от хитлеристка Германия и се смяташе за част от територията на Райха, германците и след изтеглянето на своите войски от района, окупиран от 1 корпус, запазиха в него частите и органите на една силно разклонена военноиолицейска и административно-стопанска мрежа.
Тук се намираха освен това и редица свързочни, инженерни и противовъздушни поделения и едно бойно училище в Ниш.
Въпреки голямата раздробеност на тези поделения, които по организационен състав не надминаваха дружина, германците разполагаха в най-важните пунктове и по главните направления с не малки сили, чиято обща численост беше около 15 000 души (В района на Ниш хитлеристите имаха около 2000 души с 10—12 бойни коли, 3 щурмови оръдия и достатъчно пехотно оръжие; в района Ниш, Лесковац, Куршумлия — около 2000 души; в района Ниш, Зайчар, Неготин — около 2500 души; в района Кралево, Ужице — 3200 души и в района Крагуевац, Пожаревац, Младеновац — около 3600 души). Все пак към края на август, когато оттеглянето на корпуса бе започнало, хитлеристкото командуване се е страхувало, че неговите войски мсже да бъдат обезоръжени от корпусните части. С оглед да избегне това положение и за да попречи на оттеглянето и да обезоръжи корпусните части към края на август и началото на септември то привлече в района на Ниш своята 1 планинска дивизия.
В доклад до Министерството на войната за положението в корпуса към 31 август 1944 г. командирът на корпуса, като преценява засилването на германците, пише: „Въобще отношенията с германците се нормализираха, но не се знае дали след засилването им не ще последва някоя враждебна акция от тяхна страна. Ако се съди по поверителните нареждания, които сега имат, такава изненада не е вероятна.“ На доклада за засилване на германците в района на Ниш не обърна никакво внимание и не реагира и Щабът на войската.
От общата оценка на силите в окупационното пространство се вижда,| че към края на август 1944 г., когато оттеглянето бе в ход, корпусът можеше да обезоръжи германските войски в Сърбия и съвместно с 5 армия от Македония и 2 корпус от Западна Тракия да прегради пътя за оттегляне на тези от Гърция. Че тази възможност е била напълно реална, това е било схващано и от хитлеристкото командуване в Гърция, което е изпитвало особен страх от наличието на крупни български войскови единици на главното направление за оттегляне на север: и на десния фланг — в Западна Тракия.
Въпреки декларацията на Багрянов от 17 август за оттегляне на окупационните войски от териториите, върху които България не претендира, Щабът на войската не взе никакви мерки за организиране на оттеглянето. Направената от Багрянов декларация изигра по-скоро роля на предупреждение за хитлеристите и им даде възможност своевременно да започнат подготовка за действие срещу корпуса. И действително, след нейното оповестяване те затрудниха до крайна степен ж. п. транспорт в Сърбия, като отказваха да отпускат исканите вагони и локомотиви за извозване на имуществото и създаваха всевъзможни пречки. Освен това те започнаха да прегрупират своите сили за действия срещу корпуса.
Едва между 20 и 25 август представител на Щаба на войската разработва съвместно с корпусното командуване „проектоплан за изтегляне на 1 корпус от корпусното пространство“. Този проектоплан фактически представлява съображения за евентуално оттегляне. В него се предвижда оттеглянето да се извърши на два етапа: първи — със средоточаване в района на Ниш, и втори — прехвърляне източно от разграничителната линия със Сърбия.
От хода на оттеглянето и дейността на Щаба на войската става ясно, че този проектоплан до известна степен е бил ръководство за действие в началото на оттеглянето. Както планът, така и разпорежданията по оттеглянето говорят преди всичко за голямата обърканост на монархо-фашисткото командуване по това време. Прави впечатление, че дори в края на август Щабът па войската не е наясно „дали корпусът ще се изтегли, или не, изцяло източно от сегашната разграничителна линия".
В проектоплана липсват каквито и да било съображения за извозването на излишните бойни и хранителни припаси и на струпаното в корпусния район разнообразно и в големи количества имущество. По-специално по този въпрос не е казано нищо в случай на оттегляне пеш. Това престъпно бездействие на Щаба на войската и на командуването на корпуса нанесе на българското стопанство и войска щети за милиарди левове и в същото време съзнателно предаде в ръцете на хитлеристите ценни материали, боеприпаси и въоръжение.
В раздела „осигуряване", макар че се има пред вид „оттегляне при несъгласие на германците“, проектопланът не казва нито дума за осигуряване по отношение евентуални враждебни германски действия срещу корпуса.
Оттеглянето на корпуса (схема I) започна със събирането и съсредоточаването на наи-отдалечените 24 и 25 пехотна дивизия към района Парачин, Сталач, Крушевац.
За целта на 26 август 1944 г. Щабът на войската нареди 24 пех дивизия да започне веднага оттеглянето си, а другите дивизии да останат по местата си, като „осигуряват съобщенията между Белград, Ниш, София“
Командуването на корпуса нареди дивизията да изостави имуществото, което не може да вдигне, като предаде на сръбското население излишните хранителни припаси. Едновременно с това командирът на корпуса нареди 25 пех. дивизия да се събере в района на Чуприя. 24 пех. дивизия започна оттеглянето на 27 август и на 2. IX зае района Сталач, с. Кичевац, Парачин.
25 пех. дивизия също извърши подготовка за оттеглянето, което започна едва на 28. VIII. Поделенията на дивизията бяха пръснати на малки групи в твърде голям район, в който дражевистите имаха силни отряди. При това положение отдалечените гарнизони на дивизията, след като изоставиха голяма част от имуществото си, успяха да се съсредоточат на 31 август в района на Лапово. Оттук дивизията се насочи в югоизточна посока и на 2/3 септември достигна района с. Кичевац, Сталач, Парачин.
С това приключи първият етап от оттеглянето на корпуса. За изпълнение на втория етап Щабът ка войската на 29 август 1944 г. разпореди дивизиите да започнат оттегляне, както следва:
— 24 пех. дивизия —по пътя Сталач—Соко баня—Княжевац—към района Пирот, с. Темско;
— 25 пех. дивизия— по пътя Свилайнац—с. Кичевац—Соко баня Княжевац—Св. Николска пл. — към района на с. Чупрене, Белоградчишко.
По отношение на останалите три дивизии и самостоятелните части Щабът на войската се отклони от проектоплана, като вместо да прехвърли и тях източно от разграничителната линия, разпореди останалите части от корпуса да се съсредоточат към района Ниш, Лесковац, Бела Паланка и да изпълняват досегашната си задача“. Това отклонение от първоначалния план, резултат на пълната обърканост в Щаба на войската нанесе още по-голяма неорганизираност в оттеглянето.
Въз основа на разпореждането на Щаба на войскатa щабът на корпуса планира оттеглянето през втория етап със заповед Но I-833/02/09/1944. То трябваше да започне на 3. IX. 1944 .
На дивизиите бяха поставени следните задачи:
— 24 пех. дивизия да се изнесе по пътя с. Кичевац - с. Неричев хан - Соко баня—Княжевац—с. Кална към ргйона с. Темско, с. Сопот
— 25 пех. дивизия да следва маршрута на 24 пех. дивизия, като командувалето им се обедини от командира на последната;
— 27 пех. дивизия да се изнесе по шосето с. Нишка баня—Бела Паланка—Пирот в района на с. Сливница;
— 6 пех. дивизия да се оттегли в района с. Клисура, с. Брестовац, с. Ясенац, в който да се организира за отбрана и да прегради до 6. IX посоката с. Долевац, Ниш, след това да се изнесе в района на Ниш и до 8. IX. 1944 г. да прегради посоката Ниш—Пирот с цел да осигури изтеглянето на имуществото на корпуса, а до 10. IX да се съсредоточи в района с. Суходол, с. Блато, с. Костур;
— 22 пех. дивизия да се изнесе по пътя Ниш—Пирот в района на Пирот.
По неизвестни съображения командуването на корпуса насочи 25 пех. дивизия към района на Пирот (вместо към района на Белоградчик съгласно с разпореждането на Щаба на войската от 29. VIII. 1944 г.).
По отношение отвозването на имуществото командуването на корпуса даде съвсем общи разпореждания под знака на убеждението, че „значителна част от припасите ще бъдат изоставени“. Наредено бе „тези от припасите, които не ще може да бъдат отвозени, да се предадат срещу опис и протоколи на съответните германски власти, а ако последните откажат да ги получат, същите да се изоставят. . ,“
Само престъпно може да се нарече нареждането да се предава имуществото на германците, тъй като по време на отвозването му хитлеро-фашистите бяха показали вече много признаци на засилващата се враждебност, бяха направили редица опити да отнемат превозни средства от корпусни поделения и направиха невъзможно използуването на ж. п. транспорт от страна на корпуса.
Загубил окончателно ръководството на развиващите се събития, Щабът на войската ги изостави да се развиват на самотек. Единствено с това може да се обясни фактът, че на 26 август, когато бе отдадено разпореждането за започване на оттеглянето, снабдителните органи, вместо да се загрижат за извозването на имуществото на корпуса изпращат в Ниш между другото и 9000 кг гьон.
Началото на втория етап на оттеглянето съвпадна с правителствената промяна, в резултат на която на власт дойде правителството на Муравиев, и с промени във командуването.
На 3 Септември 1944 г. командирът на корпуса генерал-лейтенант А. Николов след съвещание с командира на 1 планинска дивизия генерал фон Щетнер дава съгласието си външната охрана на с. Нишка баня да се поеме от германски войски. По този начин щабът на корпуса бе предаден на германците, които на 4. IX рано сутринта го плениха и започнаха акцията по обезо-ръжаването и разстройването на корпуса.
На 4 и 5. IX те привлякоха в с. Нишка баня и задържаха и командирите на 6, 22 и 24 пех. дивизия. От този момент оттеглянето загуби всякакво ръководство и се подчини на най-различни случайности. Така 24 и 25 пех. дивизия вместо по пътя Соко баня—Княжевац, както бе предвидено в плана, се отклониха на юг към Ниш, понеже получили сведения, че районът на Соко баня бил зает от партизани. Под натиска на германците, които на 5 септември спряха колоните на двете дивизии и се помъчиха да ги обезоръжат чрез измама, дивизиите промениха и този маршрут.
24 п е х. дивизия, след като изостави цялото си складово имущество и припаси, но в пълен състав и със запазено оръжие и конски състав пое без път в обща източна посока през Свърлиг—пл. Треси баба— Св. Киколската планина за Белоградчик и на 8. IX сутринта достигна границата при граничния пост Писана бука. След навлизане в наша територия дивизията бе насочена към района Белоградчик, с. Орешац. Две дружини от 103 пех. полк достигнаха района на Кула.
25 п е х. дивизия изостави по нареждане на изпадналия в паника командир на дивизията полк. Валявичарски цялото си имущество, обози и артилерия и в търсене на най-безопасен път се насочи в направление с. Топоница—Свърлиг—с. Кална—Пирот.
На 5 септември вечерта сръбски партизани успяха да привлекат дивизията към района на Соко баня гпод предлог, че Свърлиг се държи от германски части с бойни коли. На следния ден дивизията, изгубила всякаква връзка с 24 пех. дивизия, достигна района на Соко баня. Тук вместо обещаното съдействие от страна на сръбските партизани за превеждането й в България, тя бе задържана и до към 17 септември обезоръжена, а личният състав — съблечен и ограбен. Това се удаде на партизаните не само поради паническото състояние на командуването, но преди всичко поради това, че войниците считаха сръбските партизани за свои братя и в никакъв случай не желаеха да се бият срещу тях. По такъв начин частите и поделенията на 25 пех. дивизия, лутайки се в безпътица, гладни, голи и боси, преминаха българската граница едва на 28 септември на отделни групички и на различни места и се групираха в района с. Салаш, Белоградчик.
27 п е х. дивизия при смяната й от 6 пех. дивизия предаде на последната всички свои складове, половината от артилерията и част от дивизионните поделения. Дивизията започна да се изтегля към 29 август и на 7 септември се разположи в района с. Бериловци, с. Градище, с. Суково.
С достигане на българска територия частите се отправиха към мобилизационните си места.
22 пех. дивизия се оттегли на 3. IX и на 5 септември достигна района на Пирот, откъдето на 9. IX двата й полка се отправиха към вътрешността на страната за демобилизиране.
6 п е х. дивизия започна да се оттегля на 2. IX. 1944 г. в посока на Ниш. На 4. IX, след пленяваче щаба на корпуса, тя промени маршрута и се оттегли по шосето с. Чечина—с. Долни Барабеш—с. Гаджин хан в района на последното село, откъдето започна да следва колоната на 27 пех. дивизия. На 7 септември дивизията достигна района на Бабушница.
На 9 септември 6 пех. дивизия зае за отбрана срещу германското настъпление на изток района Бабушница, с. Рашница, гребена на Белава пл., а от 10 септември влезе в състава на новосформирания 1 армейски корпус и взе участие в действията по прикриване на мобилизацията и съсредоточаването на БНА.
Изобщо корпусът към края на оттеглянето си бе напълно разгромен и от петте му дивизии само 6 пех. дивизия запази до известна степен своята боеспособност.
На 20. IX. 1944 г. Щабът на войската разпореди мобилизационните формирования на 1 корпус да се разформират.

[dibo]

Оттеглянето на 5-та армия от Македония, 09.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 253-267 със съкращения

В хода на Втората световна война през 1941 г. монархофашисткото правителство в България сключи договор с хитлеристка Германия, според който на България сс предоставяше да поеме до края на войната цялата администрация на Македония, Поморавско и Западна Тракия, като установи свои постоянни мирновременни гарнизони. Тези територии имаха обща площ 39 239 кв. км с население 1 858 538 души. Според сключените между българското и германското правителство договори и спогодби окончателната подялба на Македония, която засягаше и фашистка Италия, трябваше да се извърши след приключването на войната.
Заемането на Македония и Поморавско се извърши от 5 армия в периода от 19 април до 28 май 1941 г.
Разграничителната линия с Албания и Сърбия бе прокарана съгласно с Виенската сюгодба „Клодиус" (схема 2).
През юли с. г. Щабът на войската нареди да се формира мирновременен състав на 5 армия от две дивизии — 14 с щаб в Скопие и 15 с щаб в Битоля. В състава на армията остана и 1 конна бригада с щаб в Скопие.
С оглед засилването на борбата срещу партизанското движение през есента на 1943 г. в състава иа армията бе включена 17 пех. дивизия с щаб в Щип, а през пролетта на 1944 г. и 29 пех. дивизия с щаб във Враня.
Положението в 5 армия, която водеше борбата срещу Македонската народоосвободителна войска, бе особено, тъй като 40—60% от нейния състав се набираше от населението в Македония. Голяма част от тези войници имаха свои близки, които участвуваха в партизанското движение, и това оказваше значително влияние върху тях, като засилваше отрицателното им отношение към монархофашистката войска.
Още през 1941 г., след като в Македония бяха установени мирновременни гарнизони на българската армия, германците изтеглиха своите бойни сили. Те оставиха главно военнополицейски и различни обслужващи поделения. Имаше незначителни бойни единици от противовъздушната отбрана, подслушвателни станции и около два пехотни батальона. Всички тези сили бяха пръснати главно за охрана на съобщителните линии и отделни важни обекти или за обслужване на войските в Гърция. Освен това имаше и органи за експлоатиране на мините в Македония. Общата численост на хитлеристките обслужващи и бойни поделения към края на август 1944 г. възлизаше на около 6000 души.
При това положение германците не бяха в състояние да предприемат никакви действия срещу 5 армия. И затова, когато командуването на немскофашистката общовойскова група „Е“ в Гърция преценява възможностите за обрат в политиката на България спрямо Германия, то смята, че 5 армия може да създаде големи трудности за оттеглянето на войските му на север. За осигуряване оттеглянето през Македония в случай, че в политиката на България настъпи обрат, командуването на общовойсковата група „Е“ бе разработило план за действие срещу 5 армия, който предвиждаше привличане в нейния район на бойни поделения от Гърция и Албания.
Възползувайки се от бездействието на армията, хитлеристкото командуване към края на август започна да съсредоточава в Македония бойни части. В първите няколко дни на септември те достигнаха една плътна моторизирана СС дивизия с два танкови полка — единия в Скопие и другия във Велес — и една танкова СС рота в Куманово. В същото време в Битоля бяха съсредоточени три пехотни дружини. Освен това по долината на р. Вардар бе започнало движението на оттеглящите се на север германски войски от Гърция.
Решението на правителството на Багрянов за изтегляне на българските войски от окупираните територии се отнасяше само за онези територии, за които България не претендираше. Тъй като Македония се считаше за част от територията на България, това решение не се отнасяше за 5 армия.
Политиката на изчакване по отношение на 5 армия доведе до това, че когато обстановката наложи оттеглянето да се започне, то не бе планирано и подготвено. Цялата дейност на Щаба на войската по отношение планирането и ръководството на оттеглянето се изрази в няколко шифрограми и писма, някои от които не достигнаха до назначението си.
На 4 септември 1944 г. министърът на войната дава устни указания за прегрупиране лично на командуващия армията, генерал Кочо Стоянов. Последният обаче не се завръща в Скопие.
При това положение армията не получи дадените разпореждания, с което и без друго краткото време за подготовка на оттеглянето се съкрати още повече. Едва на 6 септември Муравиевото правителство нареди „дивизиите от 5 армия да се подготвят за оттегляне към старите предели на страната по допълнителна заповед“. Същия ден последва разпореждане от Щаба на войската до щаба на армията и до командира на 15 пех. дивизия за прегрупиране на армията по височините източно от р. Вардар и р. Пчиня. Като начало на това прегрупиране се нареди 15 пех. дивизия с усилени преходи да се събере в Прилеп, откъдето да продължи движението си към долината на р. Вардар и се изнесе в района на Щип, с. Джумали, с. Хаджи Реджепли. С допълнително разпореждане бе уточнена групировката, която 5 армия трябва да има след изнасянето си източно от р. Вардар и р. Пчиня. Разпореждането пристигна в армията на 7. IX, донесено от новоназначения й командир ген. Ал. Попдимитров.
В така създадената обстановка вместо да осигури прегрупирането на армията, ген. Попдимитров още същия ден започна преговори с германското командуване в Скопие за оттегляне на армията и късно през нощта постигна следното споразумение:
„Частите от 5 армия да се изтеглят от Македония безпрепятствено до старите предели. В случай че през време на оттеглянето им се обяви война между България и Германия — тя ще бъде символична.“ Това бе съобщено на частите, като тръгването бе отложено за 8.00 часа на 8. IX. Постигнатото споразумение противоречеше на разпорежданията за прегрупиране на армията, отдадени както на 7, така и на 8. IX. Споразумението бе постигнато в момент, когато немскофашисткото командуване бе извършило подготовката за удар срещу армията и войските му бяха проявили вече известни враждебни действия срещу нея и когато Муравиевото правителство се подготвяше за символична война с Германия. То помогна на хитлеристите да маскират по-нататъшните си вражде бни действия, а от друга страна, притъпи вниманието на частите на 5 армия и намали тяхната боеготовност.
Въпреки че командуването на армията фактически провали разпорежданията за прегрупирането, на 8. IX в 21.00 часа то отдаде оперативна заповед, с която постави задачите на дивизиите след изнасянето им източно от р. Вардар и р. Пчиня. Тези задачи предвиждаха заемането на височините източно от р. Пчиня и р. Вардар с цел да не се допусне проникване на германците в посоката Куманово—Страцин и към Овче поле.
Едва на 10. IX при коренно променена обстановка Главното командуване на БНА нареди армията да се оттегли към граничната линия.
15 п е х. дивизия непосредствено преди получаване на разпореждането за групиране в Прилеп бе пръсната по дружинно в Прилеп, Битоля, Охрид и Ресен. На 7 септември поделенията от Охрид се оттеглиха и до вечерта на 8. IX пристигнаха в района на Битоля. Същия ден дивизионните тилови поделения и пионерно-щурмовата рота се оттеглиха от Битоля в Прилеп.
На 09. IX сутринта частите в района на Битоля, неправилно занощували без мерки за охрана, бяха обкръжени от около един усилен хитлеристки полк. Генерал Гулман, изпратен от хитлеристкото командуване в Гърция за разчистване тила на общовойсковата група „Е“, направи предложение за предаване на оръжието. На това предложение част от поделенията на гарнизона заедно с щаба на дивизията отговориха с огън. Но боят не продължи дълго поради предателството на хитлеристкия агент подполковник Дончо Герганов, който измами съпротивляващите се части, че с германците е постигнато споразумение за безпрепятствено оттегляне на поделенията от дивизията. След прекратяване на огъня хитлеристите обезоръжиха по вероломен начин по-голямата част от групираните в Битоля части, а личния им състав взеха в плен. Само около 2300 души начело с командира на 54 пех. полк успяха да се оттеглят с бой в посока на с. Бистрица и на 15. IX да достигнат Кавадарци. Тук от 16 до 18. IX те водиха бой с хитлеристите, настъпващи откъм Неготин. В тези действия взе участие и 9 бригада от 41 дивизия на МНОВ, която макар и малочислена, прояви желание за сътрудничество с българската войска. На 18. IX хитлеристите настъпиха срещу Кавадарци с превъзхождащи сили, в резултат на което партизанската бригада се оттегли от града, а сборната група от 15 пех. дивизия продължи с бой движението си на изток и на части премина р. Вардар. Оттук, преодолявайки много трудности, групата на 23. IX пристигна в Горна Джумая (Благоевград).
След обезоръжаването на Битолския гарнизон групата на генерал Гулман свърна към Прилеп, където планът му за измама на гарнизона не се осъществи. Командуването на дивизията тук прояви по-голяма бдителност и осигури необходимата бойна готовност. Поради липса на връзка с Битоля и на сведения за положението там командирът на дивизията в изпълнение на поставената му на 6. IX задача реши да води отбрана до пристигане на частите от Битоля. На 9. IX в 6:00 часа 15 пех. дивизия започна бой за очистване на Прилеп от хитлеристите намиращи се на гарнизон в него. До вечерта положението в града бе овладяно. Протиникът даде 300 души пленници. Взети бяха всичките му складове и 60 моторни коли. На 10. IX остатъците от хитлеристите се оттеглиха в посока на Битоля, преследвани от поделенията на Прилепения гарнизон и обстрелвани с артилерийски огън. Боят продължи до 13. IX, когато германците бяха отхвърлени западно от р. Черна, а дивизионната пионерно-щурмова рота и две партизански бригади от МНОВ, коцто се намесиха в действията на 13. IX, заеха линията с. Тополчани — с. Алинци — височините северно от с. Канатларци, където до 15. IX организираха отбраната. Главните сили на дивизията заеха позиция по височините на около 3 км южно от града. С прикриващи поделения бяха преградени посоките Градско—Плетвар—Прилеп и Велес—Прилеп.
Междувременно командуването на общовойсковата група „Е" подсили групата на генерал Гулман с още три усилени дружини и едно артилерийско отделение. При това положение срещу двете дружини, дивизионната пионерно-щурмова рота и артилерийския полк, които 15 пех. дивизия имаше в Прилеп, и двете малочислени и слабо въоръжени партизански бригади хитлеристите противопоставиха пет усилени пехотни батальона. Освен това по същото време 104 хитлеристка дивизия от Гърция достигна с предните си поделения Битоля.
На 16. IX хитлеристкото командуване възобнови действията си срещу Прилеп. Дквизионната пионерно-щурмова рота и двете партизански бригади в продължение на два дни водиха ожесточени боеве с превъзхождащия ги числено противник.
Въпреки упоритата съпротива и смелите контраатаки пионерно-щурмовата рота и партизаните на 17. IX бяха принудени да се оттеглят на позицията на главните сили южно от града.
На следния ден противникът настъпи срещу малочислените защитници на Прилеп с около два полка, усилени с артилерия. На 19 и 20. IX той проведе редица упорити атаки, които срещаха твърдата съпротива на нашите бойци и партизаните.
На 20. IX следобед гарнизонът бе принуден да напусне Прилеп. По разпореждане на Главнокомандуващия БНА поделенията заеха за отбрана рубежа с. Мукоса— с. Ореховац—прохода Плетвар, като същевременно усилиха мерките за прикриване на посоките от Градско и Велес, по които вече се насочваха противникови сили от Велес и от района Градско, Неготин.
Левият участък на тази позиция бе поверен на командира на 2 дружина от 54 пех. полк, който не изпълни заповедта на командира на дивизията да задържи позицията и само при силен натиск на противника да се оттегли с бой за печелене на време към с. Мукоса. Той оттегли своеволно поделенията от този участък без бой към с. Беловодица, с което Плетварският проход бе предаден на хитлеристите. Това оказа неблагоприятно влияние върху духа на останалите поделения от дивизията и влоши тяхното положение.
На 21. IX хитлеристите съсредоточиха силите си в направление на с. Мукоса. Атаката започна в 6.00 часа. Тъй като противникът въвеждаше в боя непрекъснато нови поделения, включително и една танкова рота, отбраната на 15 пех. дивизия, опряна изключително на огъня на 15 див. арт. полк, не можа да издържи натиска на неговите превъзхождащи сили. Към 16.00 ч. бе изстрелян и последният снаряд на артилерията и поделенията започнаха оттегляне. Поради невъзможност да се оттеглят оръдията по-голямата част от тях бяха направени негодни и изоставени. Оттеглянето се прикриваше от 10 граничен участък. Доблестните пионери на поручик Никола Данчев въпреки силния артилерийски и минохвъргачен обстрел на противника изпълниха поставената им задача, като разрушиха всички мостове и пътни съоръжения по шосето Прилеп— Велес. С това те забавиха настъплението на хитлеристите и осигуриха време за изтегляне на останалите поделения ка дивизията.
В условията на силно утежнената обстановка, когато дивизията бе загубила всичките си складове и тежко пехотно въоръжение и партизаните се бяха оттеглили в планинския район западно от шосето Прилеп—Велес, не оставаше нищо друго, освен да се пробие хитлеристкото обкръжение и дивизията да си осигури път за оттегляне на изток към старите предели на страната.
Тъй като противникът държеше шосетата и другите достъпни пътища, дивизията трябваше да се движи по трудно достъпни планински пътеки. Поради това и в резултат на желанието на дйвязйонното командуване да подпомогне партизаните, то им предаде останалите оръдия, моторни коли, обози, тежки картечници, минохвъргачки, коне и друго имущество. Поделенията взеха само това, което може да се носи на ръка. След като остави болните, рачените и голяма част от администрацията под покровителството на МНОВ, Дивизията с около 3200 души, въоръжени с пушки, карабини, картечни пистолети и неголямо количество леки картечници, на 22. IX започна да си пробива път на изток.
След десетдневен, пълен с усилия и изпитания поход, дивизията успешно премина р. Вардар при Велес и Градско, пресече шосетата Щип — Криволак и Щип—Радовиш, прехвърли Плачковица и Влахина планина и на 30. IX се съсредоточи в района на гара Симитли.
В резултат на действията от 9 до 30. IX. 1944 г. дивизията в продължение на около две седмици не позволи на хитлеристкото командуване да използува за оттеглянето си на север важните за него шосетаа Битоля—Прилеп—Велес и Битоля—Прилеп—Кичево.
В тези действия дивизията загуби 70 души убити и 180 души ранени воници, подоф нцери и оф щер и срещу около 300 души убити и около 1000 души ранени на противника.
14 пех. дивизия към 7. IX, непосредствено преди отгеглянето си, бе разположена в района Скопие, Куманово, Крива Паланка.
С получаване на заповедта на командира на армията за оттеглянето (7. IX) щабът на дивизията организира оттеглянето, като формира една обща колона, в която бяха включени и всички армейски поделения и тилови служби и учреждения от Скопския гарнизон. Цялата подготовка протече под знака на дълбока увереност от страна на командуването на дивизията, че хитлеристите няма да пречат на оттеглянето. По тази причина както щабът на дивизията, така и щабовете на частите проявиха пълно безгрижие към състоянието и укрепването на бойната готовност на частите. Това личи от факта, че артилерийският полк и бронеизтребителните дружини на дивизията и на армията тръгват, без да са попълнени с боеприпаси, макар че такива имаше в изобилие в предадения на хитлеристите армейски огнестрелен склад на гара Жостово.
При това положение на 8 септември в 8.00 ч. общата колона на Скопския гарнизон настъпи по пътя за Куманово и към 21.00 ч. достигна западно от града. Тук тя бе посрещната от германски офицери, конто отправеха ултиматум за сдаване на оръжието. Полк. Стефан Недев, бивш началник на разузнавателния отдел в царската армия, нареди дивизията да сложи оръжие.
След получаване уверение от страна на МНОВ, че партизаните няма да правят спънки на движението на частите, обезоръжената скопска колона на 11. IX продължи оттеглянето си към Страцин. С цел да се избегне досегът с хитлеристите маршрутът бе променен. Колоната тръгна по пътя от Куманово за Св. Никола — по долината на р. Пчиня—р.Крива—Кратово—вр. Руен—Кюстендил. Частите пристигнаха в Кюстендил на 14 септември.
Докато скопската колона се изнасяше по указания маршрут, онези части, които при нейното тръгване от Куманово на юг бяха вече изнесени на изток по шосето за Страцин—Крива Паланка, продължиха движението си по него. В колоната влизаха щабът на дивизията, 53 пех. полк и 5 етапен полк. На 10. IX тази група занощува в Крива Паланка без каквито и да било мерки за бойна готовност. В резултат на това намиращата се в града хитлеристка рота рано сутринта на 11. IX успя да извърши диверсия и да предизвика паника в поделенията, които започнаха неорганизирано оттегляне към Девебаир. На 13. IX 53 пех. полк и 5 етапен полк пристигнаха в Кюстендил в пълен безпорядък.
Така 14 пех. дивизия престана да съществува като боеспособно съединение.
29 пех. дивизия, усилена с 1 самостоятелна конна бригада, непосредствено преди оттеглянето бе групирана в района Враня, Босилеград, Прешево.
На 8. IX дивизията без усиления 36 пех. полк се оттегли по шосето за Куманово и без да преминава през града, късно вечерта зае районас. Никуляне, с. Пиль^нци, вр. Поповац, където занощува. На 9. IX сутринта командирът на дивизията полковник Попов получи сведения за обезоръжаването на 14 пех. дивизия и реши да атакува противника в района Куманово, с. Младо Нагоричано, р. Пчиня с цел да пробие път на изток.
Атаката започна в 9.00 ч. Боят продължи до 17.00 ч., когато с намесата на 24 бойни коли хитлеристите успяха да отблъснат първоешелонните полкове. Частите проявиха слаба устойчивост, оттеглянето ставаше неорганизирано и безредно. На 13. IX поделенията пристигнаха в Радомир.
Усиленият 36 пех. полк безпрепятствено се оттегли от района на с. Крива фея в района на Босилеград, където се организира за отбрана. Полкът получи задача по отбраната на границата.
През време на оттеглянето си дивизията даде 300 души убити и ранени и изостави или предаде на партизаните от МНОВ почти цялото си имущество и въоръжение.
Въпреки че решението да се атакува противникът и с решителни действия да се очисти пътят за Крива Паланка бе правилно, командуването на дивизията не успя да го доведе до край. При първата срещната трудност в боя частите се деморализираха и разпаднаха.
Първа самостоятелна конна бригада, оттегляйки се в състава на 29 пех. дивизия, на 8..IX занощува в долината на р. Пчиня в близост до шосето Куманово—Гюешево. През нощта хитлеристите обезоръжиха 1 конен полк, личният състав на който се отправи за България.
На 9. IX по разпореждане на щаба на 5 армия бригадата излезе от подчинение на 29 пех. дивизия и получи задача да се изнесе в района с. Сопот, Св. Никола, където да прегради посоките от долините на р. Вардар и р. Пчиня към Св. Никола и Овче поле.
В изпълнение на тази заповед бригадата се прехвърли южно от шосето Куманово—Гюешево и към 18.00 ч. достигна и зае заповядания район. През нощта хитлеристите направиха опит да обезоръжат личния състав. Поради проявено малодушие командирът на бригадата полк. Хайверов нареди хората да се пръснат, като назначи сборно място северната окрайнина на Щип. Това разпореждане доведе до разлагане на бригадата. По-голямата част от личния състав самоволно се отправи по шосето Кочани—Царево село и на 12. IX пристигна в Кюстендил. Останалата група от два ескадрона занощува край Щип. През нощта тя получи от щаба на 17 пех. дивизия задача да се изнесе на линията с.Върсаково—с. Криви дол с цел да прикрива оттеглянето на частите от дивизията, намиращи се в района на Щип.
17 пех. дивизия в навечерието на оттеглянето бе разположена в района Велес, Царево село, Струмица с щаб в Щчп. На 7. IX хитлеристите отправиха към 56 пех. полк във Велес искане да се сдаде оръжието, което временният командир кап. Алексиев отхвърли. Проявявайки обаче неоправдана нерешителност, вместо да вземе решителни мерки срещу натиска на германците, той разпореди поделенията от полка да се пръснат по групи и скрито да се оттеглят от града, след което да образуват колона към Щип. Това по същество улесни хитлеристите, които с малко сили на 8. IX разпръснаха отделните групи, като обезоръжиха и плениха една част от тях. Останалите безредно се оттеглиха и бяха спрени в района на с. Кадрифаково, където се организираха за отбрана.
На 10. IX по заповед на Главното командуванс6 командуващият армията нареди 17 пех. дивизия да се оттегли със северната си група (от района на Щип) в района на Царево село, където да се организира за отбрана. Южната група (в района на Струмица) остана с дотогавашната си задача. Същия ден по решение на Главния щаб на НОВА от 8 септември в щаба на армията в Щип пристигна К. Драмалиев със задача да се спечели 5 армия за Отечествения фронт и да се уреди единодействие с МНОВ в борбата срещу хитлеристите.
Оттеглянето започна на 11 септември. В Кочани щабът на 4 бригада от МНОВ отправи искане за обезоръжаване иа дивизията, което бе оттеглено, след като представителят на ОФ К. Драмалиев разясни характера на революционните промени, станали в България.
През време на оттеглянето на 11 и 12. IX 17 пех. дивизия води ариергардни боеве с незначителни поделения на противника. На 13. IX тя достигна района на Царево село и се организира за отбрана. Хитлеристите направиха опит да проникнат в Царево село по шосето от Кочани и по долината на р. Брегалница, но бяха спрени от силния артилерийски огън на отбраната. Въпреки това и в пълно противоречие с обстановката по границата в този участък командуващият армията разпореди северната група на дивизията от района на Царево село да се оттегли източно от границата. Оттеглянето стана още през нощта на 13. IX. На 14. IX частите се разположиха в района с. Бобошево, с. Кочериново, с. Мурсалево, с. Слатина. Същия ден хитлеристите заеха опразненото Царево село. Безпричинното оттегляне на 17 пех. дивизия сериозно утежни задачата на прикриващите части в този район.
Южната бойна група (48 пех. полк, 15 и 16 граничен участък) остана в Струмица и на 14. IX бе подчинена на командира на 2 конна бригада. 48 пех. полк от 16. IX до края на септември взе участие в действията по прикриването на мобилизацията и съсредоточаването на БНА в района Петрич, Струмица.
В резултат на известна предвидливост от страна на командуването на 17 дивизия значителна част от нейното имущество бе извозена още преди оттеглянето й. Оттеглянето се извърши сравнително организирано и това позволи да се запази въоръжението на по-голямата част от поделенията.
След оттеглянето 5 армия се съсредоточи в района Кюстендил, Дупница, Брезник. За узаконяване на фактическото положение Щабът на войската разпореди войниците да бъдат пуснати в едномесечен отпуск — до 15. X. 1944 г. — с изключение на тези от 48 пех. полк и две роти от 5 бронекзтребителна дружина. Щабът на войската проектираше през времето на отпуска да реорганизира и попълни армията, която бе преименувана в 6 армия. Обаче в началото на октомври бе наредено армията да се разформира. По-голямата част от частите и щабовете бяха разформирани, като личният състав получи нови мобилизационни назначения. Не бяха разформирани: 1 самостоятелна конна бригада, 3, 45 и 51 пех. полк, 4 етапен полк и някои от дивизионните поделения.
До 1. I. 1945 г. 5 армия бе заличена от състава на БНА.
В продължение на по-малко от една седмица 5 армия претърпя пълен разгром. До последния момент на своята дейност командуването на 5 армия в лицето на ген. Попдимитров имаше доброжелателно отношение към германофашистките войски. След 12. IX, когато командуването на армията се пое от генерал Владимир Кецкаров, бяха положени усилия тя да се изведе от тежкото положение, в което бе тикната, но тези мерки се оказаха много закъснели.


Допълнителни данни от други източници:
С Декларация на правителството от 25 юли 1944, декларация на министър-председателя от 17 август и на министъра на външните работи от 26 август пред Народното събрание българското правителство декларира изтегляне на българските войски от окупираните територии, но не и от Македония, която то счита за българска територия.
Края на август 1944 - представители на партизаните търсят контакти с българските войски за съвместни действия. Това е отнесено до Щаба на войската, откъдето отговарят частите да се въздържат да влизат в контакт с партизаните, като такъв могат да осъществяват само по-големите началници.
Началото на септември 1944 - около половината от войниците в 5-та армия са запасни от старите предели (10% са бивши трудоваци или неслужили), другите са два набора от Македония. Със заповед на Щаба на войската в началото на септември е дадена възможност да се демобилизират и освободят от служба войниците от македонски произход, като оръжието им се прибере.
2 септември 1944 - ново правителство. Новият Министър на войната Иван Маринов (дотогава командир на 15-та пехотна дивизия) издава заповед за организиране на оттеглянето на 5-та армия. Заповедта на 4-ти септември е отказана от намиращия се в София командир на 5-та армия генерал Кочо Стоянов, който отказва да замине за Скопие.
6 септември 1944 - получени от Щаба на войската указания по подготовка на изтеглянето
7 септември 1944 - новият командващ 5-та армия генерал Попдимитров пристига в Скопие и се среща с германски представители. Постигнато е споразумение 5-та армия да се изтегли и ако по време на изтеглянето се обяви война между България и Германия тя да се счита за символична. Късно вечерта е изготвена оперативна заповед на командващия армията, обявена на 8 септември, като през нощта на 7 срещу 8 септември щабът на армията се премества от Скопие в Щип.
ЖП мрежа - българските части се използват за охрана на ЖП линиите в Македония, но на практика под техен контрол е само ЖП линията Битоля-Прилеп.
14 дивизия - щаб в Скопие, гарнизони - Скопие, Куманово, Страцин и Крива Паланка. Германски войски в района - танков полк в района на Скопие, танков полк в района на Велес, танкова рота в Куманово. Съгласно заповедта на армията дивизията трябва да се изтегли по маршрута Скопие-Куманово-Страцин и да заеме района на село Младо Нагоричане-река Пчиня. След като 15-та пехотна дивизия достигне района западно от р. Вардар, дивизията трябва да се изтегли още в района на Страцин-Кратово-Конопница. Началник-щаба на дивизията подполковник Борис Дечев предлага оттеглянето да стане по два маршрута поради опасността от нападения от германците и партизаните. Командирът на дивизията полковник Стефан Недев взема решение оттеглянето да стане в една колона с предна охрана, главни сили и задна охрана. Не са попълнени боезапасите и наличните полеви оръдия имат само по 30 снаряда (6 бронебойни). На 8 септември следобяд колоната пристига в Мало Нагоричани и заема за отбрана околните височини. В Куманово имуществото на дивизията в обоза е пленено от германците, заедно с придружаващите го войници и офицери. Щабът на дивизията научава за съдбата на гарнизона във Велес - пленен и обезоръжен от германците и впоследствие разпръснат от партизаните извън града. Вечерта на 8 септември 51-ви пехотен полк е разоръжен от германците в района на Куманово след неуспешен опит на българската артилерия да попречи. Командирът на 53-ти пехотен полк по собствена инициатива оставя позициите в района на село Мало Нагоричане и се оттегля към Страцин, германците разоръжават придаденото му артилерийско отделение. Командирът на дивизията се предава на германците. Постигнато е споразумение да се запази личното оръжие на офицерите, на 5 войника по 1 карабина и на всяка рота по 1 една лека картечница. Командирът на дивизията и щабът на дивизията се придвижват до района на 53-ти пехотен полк, а за началник на колоната е оставен началник-щаба на дивизията. Между 9 и 11 септември колоната е пленена от германците и е предложено да се присъедини към германците. Българите отказват, освободени са и се изтеглят към Кратово, като по пътя са отново обезоръжени и от малкото оставено им оръжие, този път от партизаните. На 12.09 по обяд колоната достига Кратово, на 13.09. преминава Осоговска планина и на 14.09. вечерта достига Кюстендил, където войниците са пуснати в домашен отпуск. 53-ти пехотен полк на 10.09. достига и пренощува в Крива Паланка. Германска част пристига рано сутринта, пленява командирът на дивизията, началника на опертивната секция при щаба, командирът на 5-ти етапен полк и други офицери и са отведени в Скопие, но впоследствие избягват. Щабът на дивизията и 53-ти пехотен полк пристигат в Кюстендил на 13.09. и войниците са пуснати в домашен отпуск. Краен резултат - дивизията е обезоръжена и на практика престава да съществува, а германски части достигат Крива Паланка още на 11.09.
15-та пехотна дивизия - към 6 септември гарнизони в Охрид, Ресен, Битоля, Прилеп, Враня, Прилеп, както и малки части охраняват границата с Албания. Командир на дивизията - дотогавашния командир на дивизионният артилерийски полк - полк. Димитър Младенов (ген. Маринов, командващ дивизията до началото на септември е Военен министър). 6 септември - получено разпореждане от Щаба на войската дивизията да се съсредоточи в Прилеп, оттам да се придвижи към река Вардар и да заеме района на Щип, Джумалис, Хаджи Реджепли. Германски сили в Битоля - един моторизиран полк, рота танкове, рота самоходни оръдия, автомобилен батальон. Командирът на дивизията решава оттеглянето да стане на два етапа - до съсредоточаването в Прилеп и след това до прегрупирането в Щип. Взети са някакви мерки за изнасяне на имуществото от складовете в Прилеп и Битоля. 7 септември - гарнизонът в Ресен води бой с 7-ма партизанска бригада, но със съдействието на 55-ти пехотен полк, който се изтегля от Охрид ги отбива. На 08.09. обозът на 55-ти пехотен полк е обезоръжен при Битоля, обезоръжено е и противовъздушното отделение на гара Битоля. На 09.09. сутринта една от дружините на 55-ти пехотен полк е атакуванa в западните покрайнини на Битоля. Дружината оказва съпротива, три пъти контраатакува, но понася загуби и се изтегля южно от града. Полкът е обкръжен южно от града, командирът му полковник Дренски влиза в преговори с германците и е постигнато споразумение полкът да се обезоръжи, но да се освободи да се изтегли към България. Споразумението не е спазено и полкът е пленен, Дренски се самоубива и полкът е отведен в пленнически лагер край Солун, където остават до 20 ноември 1944. На 26 ноември 1944 след овладяването на Солун от англичаните, българите са освободени и се връщат в България. Българският гарнизон в Битоля на 09.09 е обстрелван с артилерия, поискано е от щабът на дивизията да се предаде оръжието, началник-щаба отказва и започват улични боеве. В крайна сметка обаче след преговори над 5 хиляди от дивизията са пленени, а около 1200 души под командването на командира на 54-ти пехотен полк полковник Александър Цанев се оттеглят с бой към с. Бистрица - Суходол - Мрежино и на 15 септември 1944 достигат Кавадарци, където се съединяват с македонските партизани. Следват тридневни боеве и оттегляне към Демир Капия и Неготино и обезоръжаване от македонските партизани, преминаване на българската граница при Крупник и Симитли и на 23 септември достигане на Горна Джумая. Прилепският гарнизон включва две дружини от 46 и 55 пехотни полкове, както и 15 дивизионен артилерийски полк с 10 батареи. До 8 септември в Прилеп се оттеглят и някои тилови подразделения на 15 пехотна дивизия. Германският гарнизон включва пехотен батальон, артилерийска батарея, ПВО батарея и взвод самоходни оръдия. Съгласно заповедта на дивизията гарнизонът следва да се оттегли след като към него се присъединят Охридския и Битолския гарнизони, които се очакват на 9 септември. Съответно към прохода Плетвар са изпратени прикриващи части. На 7 септември германците обезоръжават българските полицаи в Прилеп, а на 8 септември и артилерийскоото отделение изпратено в прохода Плетвар. Командирът на 15 дивизия полковник Младенов, който е в Прилеп, решава да се отбранява. Установен е контакт с партизаните и е решено в 6:00 часа на 9 септември да се нападнат германците в Прилеп. На 9 септември сутринта българската артилерия открива огън и пехотна дружина от 45-ти пехотен полк овладява гара Прилеп (командирът на дружината е убит). Германската артилерия на свой ред обстрелва гарата и запалва вагоните, в които е документацията и интендантското имущество на дивизията. Германците са отхвърлени и се изтеглят на 15 километра южно от града. На 12 и 13 септември те отново са отхвърлени западно от река Черна. Българските войски и партизаните достигат до линията Тополчани - Алинци - Канатларци и се организират за отбрана по направленията Битоля - Прилеп, Градско - Плетвар - Прилеп и Велес-Прилеп. Съдействие оказва и българската авиация. На 16 септември германците допълнително привличат три батальона и два артилерийски дивизиона и след два дни боеве българските части се оттеглят към главната си позиция на 3 километра южно от Прилеп. На 18 септември два немски полка превземат Прилеп и българските части се изтеглят на линията връх Мукос - проход Плетвар. На 21 септември германците превземат и върха и прохода, българските части се изтеглят към Извор. Въпреки постигнатото споразумение между командването на дивизията и македонските партизани, има многократни случаи на разоръжаване и ограбване на българските части. В крайна сметка командването взема решение личният състав само с оставащото ръчно оръжие и известен брой коне да се изтегли към България. Оставащата артилерия, автомобили, обози и други са предадени на партизаните. След 9 дневен преход по планински пътеки прилепският гарнизон достига българската граница, Общ резултат - дивизията след боеве е разоръжена и частично пленена. Прилепският гарнизон губи в бой 70 убити и 138 ранени, а като цяло дивизията 138 убити и 250 ранени.
17-та пехотна дивизия - до 6 септември частите на дивизията са дислоцирани в Щип, Царево село, Кочане, Кратово, Велес, Струмица. В разпореждането на Щаба на 5-та армия (получено от София в Щаба на дивизията) по оттеглянето е предвидено дивизията да се съсредоточи в района на Кочане-Струмица-Ново село-Доброшинци, за да прегради направленията от долината на река Вардар към Щип и от Гевгели към Струмица. Заповедта заварва дивизията в двойнствено положение - от една страна официално тя оперира срещу партизаните, от друга е в безуспешни преговори с тях. По сведения на дивизията във Велес има около 500 човека от немски части, увеличаващи се с оттеглящи се от Гърция части. Дивизията, поради прекъсване на свръзките с Щaба на армията в Скопие, разработва сама план за оттеглянето по два маршрута - Щип - Кочане - Царево село - Горна Джумая и Струмица - Петрич. ОТ друга страна от нейните действия зависи и оттеглянето на другите дивизии на армията (14 и 15). На 7 септември германците задържат на гарата във Велес български влак, заемата околните височини с танкове и артилерия и заповядват на българския гарнизон - 56ти пехотен полк да се разоръжи. Изпратеният български офицер за преговори е изгонен, а придружаващия го подофицер арестуван. Командирът на полка решава полка на малки групи да се опита да пробие обсадата. Към полка има и обоз от 60 коли с укрито оръжие и 180 млн. лева на БНБ. Германците откриват огън по оттеглящите се групи, като част от тях са обградени и обезоръжени. Другите групи успяват да се изтеглят към с. Джумали и по заповед на командира на дивизията се разполагат в района на с. Кадрафково, преграждайки направлението за Щип.

[dibo]

Действията на 7-ма армия (2-ри корпус) в Западна Тракия - 09-10.1944

Извадка от Отечествената война на България, т.1, С. 1961, с. 267-278 със съкращения

Съгласно със сключените през 1941 г. договор и спогодби между хитлеристкото и българското монархофашистко правителство на България б'е предоставено наред с Македония и Поморавско да поеме цялата администрация и в Западна Тракия.
Заемането на 3ападна Тракия, възложено на 2 армия, се извърши след приключване на военните действия в тази област. То започна след 20 април 1941 г., като се проведе на няколко етапа и завърши на 9 май 1941 г. Завзета бе територията с граници: от запад — р. Струма—от юг — Беломорският бряг, включително островите Тасос и Самотраки, и от изток —т. н. „Неутрална зона“. Създадена по същото време, Неутралната зона обхващаше Димотишкия район западно от р. Марица. Хитлеристкото правителство я бе задържало в ръцете си с цел да я използува като разменна монета за привличане на Турция в Тристранния пакт.
Към средата на 1941 г. войските на 2 армия бяха сменени от специално формирания Беломорски отряд, в състав от два полка: Кавалски и Гюмюрджински.
През 1943 г. събитията на Източния фронт и в района на Средиземно море наложиха на немскофашисткото командуване в Гърция да прегрупира силите си. То изтегли своите части от Халкидическия п-ов и поиска за подмяната им една българска пехотна дивизия. На 5 юли с. г. Щабът на войската изпрати 7 пех. дивизия, която като самостоятелна единица, подчинена в оперативно отношение на германското командуване, окупира Халкидика и тази част от гръцката територия, която се намира между р. Струма и р. Вардар, но без Солун.
След капитулацията на Италия през есента на 1943 г. и увеличаване на опасността от десант на Беломорското крайбрежие монархофашисткото командуване увеличи войските в Западна Тракия и развърна част от тях по военновременни щатове. При това положение с цел да създаде единно командуване през ноември 1943 г. то формира 2 корпус,на който бе възложена задачата да отбранява Беломорския бряг ог Дедеагач до нос Епаноми. В състава на корпуса освен 16 и 28 пех. дивизия влезе и 7 пех. дивизия. На командуването на корпуса бяха подчинени и Беломорският флот, Кавалският и Дедеагачкият брегови арт. полк и всички гранични и етапни части и поделения. В оперативно отношение корпусът бе подчинен на командуването на хитлеристката общовойскова армейска група „Е“ (Егея) в Солун.
Към началото на август 1944 г. 2 корпус имаше следната групировка: 7 пех. дивизия бе разположена на Халкидическия п-ов между р. Вардар и р. Струма с щаб в Лагадина; 16 пех. дивизия бе групирана между р. Струма и р. Места с щаб в Драма, а 28 пех. дивизия —източно от р. Места — до Неутралната зона с щаб в Гюмюрджина. Поделенията на Кавалския брегови арт. полк бяха разположени по бреговата ивица от устието на р. Струма до устието на р. Места, а тия на Дедеагачкия брегови арт. полк — от Портолаго до Дедеагач. Втора самостоятелна конна бригада бе разположена с по един конен полк в Драма и Гюмюрджина, а Беломорският флот — в Кавала и с част от поделенията си — в Дедеагач и другите пристанища.
Партизанското движение в Западна Тракия бе развито най-силно в западната и в източната й част. В Неутралната зона ЕЛАС разполагаше със значителни сили. Части на ЕЛАС действуваха в района на Халкидическия п-ов, Сер, Драма и Круша планина.
Хитлеристкото командуване в Гърция разполагаше в Западна Тракия с незначителни сили. Освен 6 брегови батареи то държеше тук отделни поделения и групи с малък състав за носене на въздушно-предупредителната, административно-полицейската и изземвателната служба с обща численост около 2000 души. Тези поделения, бяха групирани в по-големите селища. В Неутралната зона също се намираха поделения с неизвестен състав.
Съотношението на силите показва, че когато в началото на септември 1944 г. в отношенията между България и Германия настъпиха промени, командуването на корпуса бе в състояние без особени усилия да обезоръжи и плени хитлеристките сили. Това обаче не стана.
На основание оповестеното на 17. VIII. 1944 г. решение на Багряновото правителство войските от Западна Тракия, както и тези от Македония, не бяха оттеглени. Оттеглена бе само 7 пех. дивизия от Халкидкческия п-ов, считан за окупирана територия. На 29 август 1944г Щабът на войската нареди дивизията да започне да се оттегля източно от р. Струма.
Въз основа на получените от командуването на корпуса разпореждания оттеглянето бе планирано и подготвено и започна на 30. VIII в 8.00 ч.4 (схема 3). Дивизията се оттегли в три колони, две от които бяха формирани с оглед да могат да водят самостоятелни бойни действия, а третата бе съставена от етапни поделения. Едната колона — 39 пех. голк с 2/7 Див. арт. полк и 7 див. т. карт. дружина — се оттегли по пътя Леригово—Рендина—Аспровалта—Порна; втората колона, в състава на която влязоха всички останали части, служби и щабът на дивизията, бе насочена по пътя Решетник—Загливер—Лайна—Иеговак—Ерникьой—Сер; в третата колона бяха включени 2/2 и 3/4 етапен полк, които се оттеглиха по ж. п. линия Солун—Порой—Ветрен. На 7. IX всички части и служби на дивизията бяха прехвърлени на левия бряг на р. Струма.
ЕАМ в Гърция. След няколко дни то беше обезсилено от укрепващата революционна власт в корпуса.
При такава обстановка на 9. IX. 1944 г. Главното командуване на БНА внесе изменения в положението и дотогавашната отбранителна задача на корпуса.
Корпусът бе прегрупиран и в състава му бе включена и оттеглящата се от Македония 17 пех. дивизия. На дивизиите бяха поставени следните задачи:
— 17 пех. дивизия да прегради първоначално шосето Валандово— Струмица, а след това достъпните посоки по долината на р. Струмешница;
— 7 пех. дивизия да прегради главно шосето по долината на р. Струма и шосето Сер—Зърнево;
— 16 пех. дивизия да прегради пътищата от Солун към Сер, Драма и Кавала;
— 28 пех. дивизия да остане в досегашната си групировка, главно за осигуряване на реда в областта;
— 2 конна бригада да се групира в района Петрич, с. Марино поле в готовност за насочване по долините на р. Струма и р. Струмешница.
При получаване на това разпореждане щабът на корпуса не разполагаше с пълни сведения за състоянието, положението и намеренията на противника западно от р. Струма. Имаше данни за групиране на хитлеристки поделения в района югозападно от Струмица и за наличието на около една рота в района западно от баража на р. Струма при с. Каяли. Не бе известна обстановката в Македония.
Ка 11. IX командирът на корпуса отдаде заповед за прегрупирането, с която постави на дивизиите горните задачи. Сериозен пропуск в тази заповед бе липсата на указания за времето, в което трябваше да се изпълнят поставените задачи. Освен това, въпреки че Главното командуване обърна внимание в своето разпореждане на изграждането на противотанковата отбрана, командирът на корпуса не нареди нищо за прегрупиране на противотанковите средства с оглед да се осигурят достатъчно такива в западния участък на корпусната полоса.
На 12 и 13. IX дивизиите извършиха заповяданото прегрупиране и започнаха подготовка на отбраната, която в основни линии завърши съм 15. IX.
Като най-важна изпъкваше полосата на 7 пех. дивизия с разграничителни линии: дясна —вр.Тумба—гара Порой и лява— с. Клепушна — к. 126 —с. Вернар, с широчина около 70 км (схема 4). Основните сили на дивизията (14, 39 и 68 пех. полк) бяха разположени на източния бряг на р. Струма на фронт около 35 км в южната половина на нейната полоса, а в останалата половина, с фронт на юг, по ж. п. линия гара Порой—с. Ветрен, бяха разположени 2/2 ет. еполк и 17 гран. участък. Като се има пред вид, че най-опасен с оглед на започналото съсредоточаване на войските към западната граница би бил един флангов ударна север през Рупелското дефиле, създадената групировка на 7 пех. дивизия не осигуряваше надеждна отбрана на това направление.
В периода от 15 до 19 септември хитлеристки поделения съвместно с гръцки националистически групи предприеха няколко ограничени нападения срещу отбраната на 7 пех. дивизия.
На 15. IX около 100 души хитлеристи и андарти преминаха с изненада баража на р. Струма при с. Каяли, отхвърлиха граничните постове и заеха позиция на около 1 км източно от реката. За ликвидиране на предмостието командирът на дивизията насочи усиления 1/18 гран. участък. На 16. IX след кратък бой противникът бе разбит и отхвърлен западно от реката.
На 17. IX хитлеристите извършиха няколко нападения срещу, граничните постове северозападно от Бутковското езеро и овладяха граничен пост ¹ 3 западно от вр. Тумба (схема 4).
Тези действия наред с оттеглянето на 2 конна бригада на 18. IX от Струмица в района на с. Ново село създадоха заплаха за десния фланг на 7 пех. дивизия. За усилване отбраната на фронта вр. Тумба—Бутковското езеро и за осигуряване отбраната на Рупелското дефиле командирът на дивизията прехвърли в района на гара Порой една дружина от 14 пех. полк, усилена с една батарея, и нареди 7 див. инж. щурмова дружина да организира дружинен отбранителен район в района на Рупел. Хитлеристите откриха разместването на нашите поделения южно от Беласица планина и за да им попречат, на 19. IX към 10.00 ч. направиха опит да овладеят гара Порой с около 200 души германци и андарти, усилени с противотанкови оръдия. Нападението бе отбито със загуби за противника.
В полосите на 16 и 28 пех. дивизия през този период не се водиха бойни действия. На 16 и 17. IX части от 16 пех. дивизия съвместно с партизани и доброволци от района на Драма, Неврокоп и Разлог прочистиха района Драма, гара Бук, с. Зиляхово от появилите се значителни националистически групи, които подготвяха нападение срещу частите на дивизията.
Неуспешните дейсувия на 2 конна бригада в долината на р. Струмешница между 20.1Х и 1.Х предизвикаха съществени промени в състоянието на отбраната — преди всичко в полосата на 7 пех. дивизия. По нареждане на Главното командуване на 24. IX 39 пех. полк бе изтеглен от състава на дивизията и изпратен да смени 48 пех. полк в района на Струмица. А на 29. IX, когато оттеглянето на разстроената 2 конна бригада източно от граничната линия оголи направлението към Петрич, по нареждане на Главното командуване започна бързо прегрупиране на 7 пех. дивизия. По-голямата част от силите й (39 пех. полк с две дружини, 14 пех. полк с две дружини, 7 див. арт. полк с три арт. отделения, 7 див. инж. щурмова дружина с две роти и 1 див. бронеизтребителна дружина с две роти) бяха прехвърлени в района на Петрич, където преградиха направлението Струмица—с. Ново село—Петрич, а останалите сили (по една дружина от 14 и 39 пех. полк, 6/11 товарно арт. отделение, 7 див. т. карт. дружина и 11 конен дивизион), усилени с 22 пех. полк от 16 пех. дивизия, останаха в района Сер, Демир Хисар, гара Порой, където продължиха изпълнението на отбранителната си задача.
Поради прегрупирането на 7 пех. дивизия командирът на корпуса включи участъка на 68 пех. полк в полосата на 16 пех. дивизия и подчини полка на командуването на същата дивизия. С това полосата на 16 пех. дивизия се разшири на север до линията Елешница—Савяк.
При това положение в началото на октомври 1944 г. дейността на 2 корпус по отбраната на Западна Тракия приключи. Отбранителната задача бе изпълнена успешно, въпреки че на по-голямата част от фронта на отбраната бойни действия не се водиха. Парирани бяха опитите на хитлеристите да се задържат източно от р. Струма и бяха осуетени намеренията на гръцките националистически банди да овладеят някои населени места и да нанесат удари върху наши части. Неблагополучно се развиха обаче действията на 2 конна бригада от състава на корпуса в района Струмица, с. Ново село. Командуването на корпуса носи вина в това отношение, тъй като не осигури постоянно и здраво ръководство на този най-важен боен участък. То не взе почти никакви мерки за осигуряване достъпното било на Беласица планина, с което позволи на хитлеристите на 28. IX да прехвърлят през него свои поделения и да разстроят бригадата.
Подготовката на оттеглянето и на евакуацията на Западна Тракия независимо от неопределения срок, за който нашите войски оставаха на територията й, започна почти непосредствено след 9. IX. 1944 г. На 16. IX бе наредено от министъра на войната да се представи план за оттеглянето и да започне отвозването на излишните тежести. Същевременно Щабът на войската усили корпуса с 5 арм. камионна рота — Драма — за ускоряване извозването на някои ценни материали на държавните учреждения (на БНБ и БЗК банка, на Министерството на земеделиетои др.)
Още на 17. IX, преди да бъде изработен общият план за оттеглянето и евакуацията, командирът на корпуса нареди 7, 16 и 28 пех. дивизия, 22 пех. полк, Кавалският и Дедеагачкият брегови арт. полк и Беломорският флот да започнат отвозването на излишното имущество със собствените превозни средства до най-близките населени места северно от граничната линия, като им бяха определени следните маршрути:
— за 28 пех. дивизия и Дедеагачкня брегови арт. полк — Гюмюрджина—Маказа и Ксанти—Рудозем;
— за 16 пех. дивизия. Кавалския брегови арт. полк, Беломорския флот (личният състав и сухоземното имущество и съоръжения) и 22 пех. полк — Драма—Неврокоп;
— за 7 пех. дивизия — Сер—Демир Хисар—Св. Врач (Сандански).
Това своевременно започване на извозването на тежестите се отрази много благоприятно на по-нататъшния ход на оттеглянето. То осигуряваше от изненади оттеглянето, крайният срок за провеждането на което не бе определен.
До 20. IX командуването на корпуса разработи подробен, конкретен и добре разчетен „план за евакуиране на Беломорска Тракия”. Планът предвиждаше евакуацията да се извърши от щабовете на 7, 16 и 28 пех, дивизия под общото ръководство на щаба на корпуса.
Щабът на 28 пех. дивизия трябваше да евакуира областта източно от р. Места — до демаркационната линия. Щабът на 16 пех. дивизия — областта западно от р. Места до условната линия, изкл. Нигрита, изкл. Сер — вкл. Неврокоп. а щабът на 7 пех. дивизия — областта западно от тази линия до р. Струма.
Дивизиите трябваше да проведат евакуирането в три ешелона: първи — за транспортиране на държавните финансови и стокови ценности, местното население и корпусното имущество; втори — за изнасяне пограничните части на старата гранична линия; трети, включващ частите и поделенията, бреговите арт. полкове, Беломорския флот и ж. п. персонал.
Наред с плана корпусното командуване разработи подробни таблици за евакуацията на армейските складове, за интендантското снабдяване през време на евакуацията, за охраната и регулирането на движението, както и подробни сведения за подлежащото на евакуиране имущество — военно, държавно, гражданско и частно. Уточнени бяха видът и количеството на имуществото, което не би могло да се евакуира.
Изобщо евакуацията бе планирана своевременно и пълно. На 20. IX планът бе представен за утвърждаване от министъра на войната и изпратен на подчинените щабове.
За осигуряване противовъздушната отбрана на важните ж. п. пунктове Демир Хисар и Кулата командирът на корпуса на 23. IX нареди да се изнесат в районите им по една 8,8-см противовъздушна батарея и по един 20-мм противовъздушен взвод.
Между това до започването на общото оттегляне в корпуса станаха някои организационни промени. В края на септември корпусът бе преименуван в 7 армия. От състава му излезе 17 пех. дивизия, а на 3. X в него бе включена новомобилизираната 10 пех. дивизия. Тъй като 10 пех. дивизия взе организационните си поделения, придадени до това време на 28-пех. дивизия, последната на 7. X бе разформирана.
Забранено бе да се изнасят вьв вътрешността на страната храни, произведени в Западна Тракия, и стоки и материали, сварени там от българската армия през 1941 г. Взети бяха мерки да се подпомогне местното население в прибирането на новата реколта памук, в овършаването на житото, както и в снабдяването със стоки.
Въпросът за престоя на 7 армия в Западна Тракия бе окончателно разрешен на 11. X. 1944 г., когато правителствата на съюзените държави уведомиха българското правителство, че като предпоставка за водене на преговорите за примирие те поставят условието в 15-дневен срок да бъдат изтеглени от гръцка и югославска територия всички български войски и граждански органи. Правителството на Отечествения фронт прие това условие. Още същия ден Главнокомандуващият БНА нареди оттеглянсто да започне незабавно и да завърши на 25. X, като граничните части заемат бившата българо-гръцка граница до 20. X.
Командуването на армията организира оттеглянето с оперативна заповед ¹ 80/959 от 12. X. 1944 г. На 14. X с отделна заповед бяха определени и началото и последователността на оттеглянето за съединенията и частите, както следва:
— от линията на морския бряг оттеглянето да. започне на 21. X в 12.00 ч. и да завърши на 23. X вкл. на рубежа Порой—Сер—Драма— Ксанти—Гюмюрджина;
— от този рубсж оттеглянето да започне в 1.00 ч. на 24. X.
При това положение оттеглянето започна на 21. X (схема 5).
16 пех. дивизия се оттегли с основните си сили по шосето Драма—с. Зърнево—Неврокоп и на 25. X се разположи в района Неврокоп, с. Жостово, с. Либяхово. Тук се оттеглиха и поделенията от Беломорския флот (личният състав) и Кавалския брегови артилерийски полк. 68 пех. полк от 16 дивизия се оттегли през Рупелското дефиле и се групира в района с. Кулата, с. Дрангово.
10 пех. дивизия, Дедеагачкият брегови арт. полк и личният състав на поделенията от Беломорския флот от Дедеагач се оттеглиха по шосето Дедеагач—Гюмюрджина—Момчилград. На 25. X те се установиха северно от границата.
22 пех. полк, 6/II тов. арт. отделение и 11 конен дивизион от 7 пех. дивизия от района Дсмир Хисар, с. Ветрен, с. Порой на 24. X се изнесоха в района на дивизията северно от Беласица планина. Същия ден 7 пех. дивизия излезе от състава на 7 армия и бе подчинена на командуващия 4 армия.
58 п е х. полк от разформираната 28 пех. дивизия се оттегли по шосето Портолагос—Ксанти—Смолян и на 25. X се групира в района на последния град.
Оттеглянето на армията се извърши организирано, в добър ред и безпрепятствено. До 19.00 ч. на 25. X то, както и евакуацията на Западна Тракия, приключи напълно. 7 армия в състав 10 и 16 пех. дивизия от 25. X до средата на декември 1944 г. организира и осигури охраната и прикриването на южната граница в полосата с граници: от запад р. Струма— Петрич и от изток с. Силен—с. Малки Воден.
В резултат на извършената подготовка в периода от 17. IX до 9. X. 1944 г. съединенията и частите на корпуса едновременно с воденето на отбраната изнесоха до най-близките населени места в старите предели на страната излишното си имущество и извършиха необходимата предварителна работа за обезпечаване на предстоящото оттегляне. За осигуряване на движението срещу евентуални действия на гръцки националистически групи по важните участъци на пътищата бяха устроени етапни пунктове.
Въпреки че оттеглянето на 7 армия съвпадна с първия период на Отечествената война, Главното командуване на БНА, поучено от оттеглянето от Македония, взе необходимите мерки за всестранното му осигуряване.
В резултат на добре организираното и проведено оттегляне съединенията и частите от състава на 7 армия се завърнаха в страната с цялото си въоръжение, имущество и с напълно запазена боеспособност. Това позволи непосредствено след оттеглянето част от тях да вземат участие в първия период на Отечествената война, а други — във втория период. Наред с това евакуацията на Западна Тракия, която също се ръководеше от командуването на 7 армия, завърши успешно. Отвозена бе в страната голяма част от ценното народно имущество и средства, които монархофашистката буржоазия бе инвестирала в тази област за осигуряване на собствените си печалби. Извън редица стопански, транспортни и други строежи, обзавеждане, съобщителни линии и други на територията на Западна Тракия остана и цялата стопанска продукция на областта за 1944 г., както и голямо количество стоки, докарани от вътрешността на страната.

[General Lukov]

Един въпрос - Има ли данни как е била посрещната българската армия, която месец след като се е изтеглила от териториите на Югославия навлиза отново там (конкретно ако може за македонската и сръбската част) ? Най-вече партизаните как са я посрещнали пък макар да сме влезли заедно със съюзническата на партизаните Съветска армия ?