Цар Фердинанд Българский

[Historiker]

Стефан Цанев също застъпва тезата , че царуването на Фердинанд е златен век , само че трети :

Третият1 (почти) Златен век

Сложих (почти) пред златен, за да омекотя удара на изненадата.

Въпреки тъй наречения личен режим на Фердинанд, въпреки че той сменял правителствата като носни кърпички и разгонвал Народните събрания, когато му се прище;

въпреки че успял да дресира българските политици чрез кокала на властта, въпреки че всадил корупция в държавния апарат, въпреки че интригантството му всяло политическа и нравствена поквара в обществото;

въпреки че смятал писателите за най-опасните граждани в царството и да съжалявал, че мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се избесят2;

въпреки че презирал българския народ, когото наричал долна раса, балкански потурановци и крава, която трябва да доиш до изтощаване, или добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бързо върви към целта, която ти си определил3;

въпреки че държал нишките на цензурата (но това не пречело на излизащите стотици вестници да го ругаят), въпреки че издействал Закона за защита на Особата (но вестниците не били спрени), въпреки че гонел студентите, които го освиркали, и уволнявал професорите, дори затворил за една година Университета4;

въпреки че за обида на Особата си предизвикал съдебни процеси срещу Стоян Михайловски, Антон Страшимиров и Найчо Цанов (и тримата обаче били оправдани) -

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО

току-що описаният 17-годишен период - от 1896 година, когато Фердинанд е признат от Великите сили, до края на 1912, когато започва войните - е единствен в новата ни история период, в който се съчетават бурен икономически растеж, демографски взрив, културен полет и, колкото и да е чудно - демокрация: за разлика от Батенберг, който си позволява да суспендира Конституцията за няколко години, за разлика и от Борис III, който многократно ще я променя, без да свика Великото народно събрание ни веднъж - Фердинанд, колкото и да своеволничи, върши всичко в рамките на Конституцията (променя само два от членовете й5, но с благословията на Великото народно събрание); през този период са извършени само две политически убийства - на Алеко Константинов и Димитър Петков (макар че Алеко бил убит по погрешка, а убиецът на Петков бил невменяем) и - о, чудо! - изпълнени били само три македонски екзекуции: на Даев, Сарафов и Гарванов; ако читателят ми знае или пък е подочувал какви кървави вакханалии ни чакат нататък - сигурно ще е твърде изненадан от това почти безкръвно идилично време (съвсем идилично щеше да бъде то, ако - като прокоба! - XX век още в началото си, навръх 1900 година, не бе опръскан с кръвта на изкланите 150 селяни край Дуранкулак) и сигурно читателят ми ще се запита недоверчиво, както след малко ще се запита и бай Добри Ганчев: „Фантазия ли е било, или сън?"

Не е било сън, но може би е било плод на фантазия. Защото бихме могли да кажем, читателю мой, че докато царят наш се забавлявал - Народното събрание приемало закони за насърчаване на местната промишленост, на селското стопанство и търговията, сключвали се заеми, привличали се чужди капитали, внедрявали се всички модерни европейски индустрии, откривали се стотици нови фабрики: хранителни, текстилни, циментови, керамични, тухларски, кожарски, машиностроителни, барутни и прочие; започнало модернизирането на селското стопанство, внасяли се земеделски машини, внасял се породист добитък от Европа, култивирани семена и разсади, изпращали се момчета да учат агрономство в чужбина, разширявало се бубарството, овощарството, лозарството, розовите насаждения, през 1905 година България е на първо място в Европа по производство на пшеница на глава от населението; строели се училища, банки, болници, обществени бани, шосета, железопътни линии, мостове, пристанища (в Бургас и Варна), благоустроявали се градовете и селата, София е сред първите столици в Европа, която посреща XX век с електрически фенери по улиците и със звъна на електрически трамваи; армията се въоръжавала, купували се скорострелни оръдия, модерни пушки и муниции от немската фирма „Круп", от френската „Шнайдер", от Австро-Унгария и Русия:

- Ако искаме да играем някаква роля, ако искаме да осъществим нашите национални аспирации и да ни зачитат, да се слуша нашият глас, ние трябва да имаме нашата войска всякога готова! - провикнал се в Народното събрание ДимитърПетков6...

...да, бихме могли да кажем, че всичко това е ставало покрай Фердинанд, въпреки Фердинанд, но няма да е вярно.

Щом определяме това време като личен режим на Фердинанд, справедливостта изисква да приемем, че той е виновен както за лошото, така и за хубавото, което се е случвало по време на неговото царуване.

Дали наистина е бил потомък на свети Людвик IX, на Краля Слънце Людовик XIV, на латинския император Пиер дьо Куртене и никакъв, разбира се, потомък на нашия Симеон Велики - това не е важно, важното е, че Фердинанд си вярвал, подражавал им, искал да изиграе същата роля в историята и като добър актьор - успявал: както Симеон пренесъл блясъка на Константинопол в Преслав, така и Фердинанд се опитал да пренесе блясъка на Версай и Тюйлери в бившия турски конак в София и в имението Врана; както времето на Симеон (от началото на 896 до края на 912 година) е ознаменувано с грандиозни строежи в столицата Преслав: Златната църква, Преславската обител, където се помещавала славянобългарската школа на Наум, работилниците за живопис, пещите за керамика, Голямата библиотека палат, в която били събрани всички божествени книги... - така и по времето на Фердинанд (от началото 1896 до края на 1912 година) в столицата София започнали също така грандиозни градежи: построени били храм-паметникът „Св. Александър Невски", паметникът на Царя Освободител, мавзолеят на Александър Батенберг, Духовната семинария, Синодалната палата, Синагогата, Военният клуб, Централните хали, Централната градска баня, Народният театър; открит е Държавният музей, Държавното рисувално училище, Обсерваторията, учредена е Държавната информационна агенция (по-късно наречена БТА), Висшето училище прераства в Университет с три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически; държавата стимулирала и субсидирала всеобщата и всестранна просвета на народа чрез училището, науката и литературата7...

И както по времето на Симеон - така и по времето на Фердинанд, в България настъпва - хайде да не кажем златен век (то и при Симеон векът траял 17 години) - настъпват 17 златни години за науката, литературата и изкуствата:

през този период излизат „Бай Ганьо" от Алеко Константинов и „Цариградски сонети" от Константин Величков;

„Нова земя", „Службогонци", „Иван Александър", „Светослав Тертер", „Борислав" от Иван Вазов;

„Епични песни", „Сън за щастие", „Острова на блаженните" и „Кървава песен" от Пенчо Славейков;

„Самодивска китка", „Химни на зората", „Трепети" от Кирил Христов;

„Книга за българския народ" от Стоян Михайловски, по негов текст Панайот Пипков написва химна „Върви, народе възродени";

„Калиопа", „Арменци", „Градушка", „Безсъници", „Подир сенките на облаците", „Хайдушки купнения", „В полите на Витоша", „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" от Пейо Яворов;

„Зидари", „Идилии" и „Драми" от П. Ю. Тодоров, „Разкази и повести" от Т. Г. Влайков, „Вампир" и „Свекърва" от Антон Страшимиров;

„Гераците" и разказите от Елин Пелин, „Химни и балади" от Теодор Траянов и „Богомилски легенди" от Николай Райнов;

„Строителите на съвременна България" от Симеон Радев;

на хоризонта изгряват Дора Габе, Йордан Йовков, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов;

в Университета преподават професорите Иван Шишманов, Стефан Младенов, Михаил Арнаудов, Димитър Михалчев;

художествената критика била издигната на непостижима и до днес висота от д-р Кръстев, Владимир Василев, Боян Пенев;

класически образци оставят художниците Мърквичка, Антон Митов, Никола Петров, Андрей Николов;

маестро Атанасов написва първата българска симфония,

а Емануил Николов - първата българска опера „Сиромахкиня";

върху сцената се подвизавали артистите Адриана Будевска, Иван Попов, Кръстю Сарафов, Златина Недева, Васил Кирков, Сава Огнянов...

След като бе извоювал сам Съединението, след като победи в Сръбската война, след като не коленичи пред могъщата Русия - българският народ бе на върха на своя оптимизъм, на своята жизнерадост и вяра в бъдещето, сигурен в своите собствени сили, единен и устремен към националния си идеал: обединението на всички българи в една държава; самочувствието на България расте, расте стремглаво и населението - през 1910 година сме с най-висока раждаемост в Европа: за 20 години населението на България от 3 150 000 нараства на 4 350 000 - увеличава се с 1 200 000 българчета (точно с толкова намаляхме през последните 20 години!).

В началото на XX век България е най-жизнената, най-вдъхновената, най-проспериращата, най-развитата икономически, най-мощно въоръжената, най-просветената и най-културната държава на Балканите - за пръв и, уви, за последен път.

Ако човек си пада малко мистик, може сериозно да се замисли - наблюдателният читател сигурно е забелязал, че всичко това се случва точно, ама съвсем точно след 1000 години:

Златният век на Симеон трае 17 години: от 896 година, когато сключва мирния договор с Византия - до края на 912, когато тръгва да завладява Цариград;

(почти) златният век на Фердинанд трае също 17 години и започва от 1896 година, когато е признат от Великите сили за законен владетел на България - до края на 1912, когато и той тръгва да завладява Цариград.

И резултатът, уви, ще бъде същият...

Случайно съвпадение ли е това - или Фердинанд наистина е подражавал фанатично на Симеон Велики?

------------------------------

http://ekipirane.com/books/historic%...riturka_8.html

[Sula]

Според мен е разумно да се прави разлика между "златен век" и "златен дъжд". При златните векове, ако въобще може да се приеме подобно определение, характерното е, че отварят нова страница в историята на определен народ, като го извеждат на качествено ново културно и политическо ниво за самия него, а и в очите на околния свят. При симеоновия век християнството пуска корени и укрепва, започва книжнината и образованието, престижът на страната на европейската политическа сцена се увеличава до степен, до която народът ни се радва на 40годишен мир при наследника му цар Петър.

При цар Иван Асен II картината е подобна, защото България решава доста от предизвикателствата пред нея.
Това, че Фердинад се радва и възползва от 17 години мир и относително благоденствие е по-скоро въпрос на късмет и стечение на обстоятелствата, отколкото негово постижение. Той се проваля с гръм и трясък в критичния момент, в който му се налага да се възползва от събраното през тези години на прогрес, като не постига националните цели и оставя страната бедна и разграбена във всяко едно отношение.

Отново повтарям виждането си, че според мен историческите личности трябва да се съдят по резултатите от дейността им, а не по намеренията или плановете им. За мен в това отношение оценката на Фердинанд е "среден 3".

[Mitko]

Сула, полковник Иван Попов посещава Фердинанд в 1941 и оставя описание на един безпомощен, стар и беден човек който живее с пенсията отпусната му от немското правителство. Според Попов прикъзките, че Фердинанд бил много богат са само мит. Реално, няма никакви реални доказателства, че Фердинанд е бил корумпиран и че е извозвал от България скъпоценности с вагони. Напротив, има доказателства, че живее и умира в бедност.
Колкото до политиците, които били слаби и оставили некадърния цар да краде и върши глупости, нека помислим малко. Българското общество изключително силно би се израдвало, като научи, че се включваме във войната на страната на Сърбия и не е отворена даже и дума за македония. Още по силно биха се израдвали българските войници, когато ги пратят в Сърбия да воюват с австрийците. Реално е нямало никакви мотиви, защо следва да подкрепим Франция, освен присаединяването на източна тракия, но тогава македония е голямата болка, не тракия. Единствения реален аргумент за присъединяване към антантата е русофилията. Ето, братушките освободители воюват, ние сме с тях. Само дето, този аргумент са поддържали само русофилите, а основната маса хора пита "А какво стана с Македония?".
...И тук се явява някакъв политик и заявява "Мислим да я харижем на сърбите, защото искаме да се присаединим към Русия". Нямало е как да стане.

[Sula]

Уважаеми Митко, очевидно четем различни източници, но Ви препоръчвам да не се осланяте само на един, пък бил той и полковник Иван Попов. През 20 и 30те години на ХХ век в немската преса има много интересни съобщения за орнитоложките експедиции на бившия български цар Фердинанд до Бразилия. Има го сниман и засмян на палубата на кораба, а редица съвременници са го посещавали във фамилния дворец в Чехия, ако се не лъжа, където е живеел доста охолно. Дали е свършил парите до 1941 г., или е разигравал един от любимите си театри, ми е трудно да преценя, но при повече време ще се поровя и ще Ви намеря изобилен материал по въпроса.

По въпроса за ролята на царя и за това колко му е позволило да се шири в правомощията си българското общество, ще е добре да ми кажете дали имате аргументи против мнението на акад. Георги Марков отразено в книгите му „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914–1916“, „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916–1919“ и „България в балканския съюз срещу Османската империя 1911 - 1913“.

Не съм в състояние да знам кои аргументи са "единствено реални" за присъединяване към Атантантата /това оставям на Вас/, но съм сигурен във факта, че България води преговори с Антантата до последния момент. Сигурен съм също и в това, че сред българите има не само русофили, но и франкофили и ще приведа примера за Деклозиеровата афера. Та има доста материал за размисъл и нещата не ми изглеждат толкова прости, колкото ги описвате.

[1951]

Има ясни индикации, че Фердинанд живее достатъчно прилично поне до края на 30-те.
За експедиция до Бразилия не съм чел, но 1930 - 1933 г. Фердинанд предприема три сериозни орнитоложки експедиции в Африка - Судан, Египет и Източна Африка. Това едва ли е било евтино за времето си.
Личният му замък е бил в Чехословакия и се е казвал Svätý Anton на словашки или Sankt Anton in der Au на немски. Доста сериозна къщичка, като Фердинанд е бил последният ѝ собственик, преди да я национализират.
Ето я "къщичката":



Има и сведения, че доста свободно е циркулирал между Кобург, Чехословакия и Виена. Така, че е крайно трудно да повярвам, че е бил оставен на една пенсия. Дори и това да е така, то е важи за последните години от живота му.

[Mitko]

България води с антантата до последно едни много трудни преговори, защото просто французите няма какво да ни предложат. Първоначално предлагат, веднага след началото да се окупира тракия до линията мидия енос. После обещават, че ще се застъпят пред гръцкото и евентуално румънското правителства за поправка на границите.
Накрая от немай къде предлагат фантастичния план френските войски в Солун да окупират македония и да я предадът на България. Безумието е било тотално.

[gustav]

Миналата година ходихме в Кобург за да представим сина си в един волейболен отбор. Разгледахме приодонаучния музей, който е създаден точно от тези сбирки на Фердинанд. Видяхме и катедралата, но криптата с ковчегът му се отваря само в определени дни. Той е искал да го погребат в България, но и до днес ковчегът му седи непогребан. Замъкът е доста разкошен, дори според немските стандарти. За разглеждане обаче бяхме закъснели. Това е мястото, където е умрял и уж последните му думи били, че искал да се върне в България. На 50км по-нататък е друго негово имение, останало в ГДР в Гота. Голяма резиденция с типично пруска архитектура. И двата двореца са останали непокътнати от бомбите. И двата са купени в последствие от Фердинанд, който не е бил наследник. А родната му резиденция е във Виена, може да се каже в центъра. Голяма е колкото двореца в София. Доколкото разбрах е купена и реставрирана от частно лице.

Бих качил снимки, ако има интерес, но не знам как.
Забравих да кажа, че имам още една книга, казваше се "История на БГ с някои неизвестни факти" или нещо такова. Там го защищават Фердинад и директно се казва, че Антантата не е имала какво да предложи на България и в момент на безпомощност предизвиква зърнената афера. Логиката е, че Сърбия и Румъния граничат с Австроунгария и затова са по-важни от България. Наистина ние сме можели този път да превземем Истанбул. Обаче той е бил обещан на братушките. А англичаните съжалявайки, че са им го обещали решават да си го вземат с Дарданелската операция. Смятайки, обаче че България е руски агент, съзнателно протакат преговорите, надявайки се докато се пазарим да ни поставят пред свършен факт. Но не се получава и генерал Сарай премества неуспялата дарданелска армия в Солун с идеята да помогне на Сърбия. Ако България е закъсняла с намесата си, дори с 1 месец, вече е щяла да бъде абсолютно ненужна на никого.

Междувременно ми донесоха книгата "Интимните причини за погромите на България" и почти съм я прочел. Но искам да ви кажа, че тук в Германия, да кажеш, че Фердинанд ни е бил цар е много силен коз.

[Sula]

Не съм привърженик на спекулативната история, а на фактите. Дискусии от рода "какво щяло да стане ако..." и оценки за "тотално безумие" когато става дума за политиката на Великите сили, които винаги знаят какво искат и как да го получат, ми се виждат несериозни. Поне в този раздел на сайта. Иначе благодаря на 1951 за фактите и фотографиите. Те придават субстанция на твърдението, че Фердинад не е мизерствал след като напуска България. Това разбира се не е доказателство, че е получил подкуп от германците, но все пак е стъпка в тази посока.

[1951]

А какви са реалните сведения за Радославов и неговия 11 годишен престой в изгнание? Какъв стандарт е поддържал, имоти имал ли е, какво е завещал на наследниците?

[gustav]

Е не, просто разказвам по памет какво пише в книгата. Тази не съм я взел тук и вече съм я позабравил. И така с „Интимните причини“ резултатът става 2:2. Истината уж е някъде по средата, обаче мненията са толкова поляризирани, че средата става трудна за намиране.
А инче знам, че си Антифердинанд. Преди да ходим до Кобург и Гота четох на един човечец темата тук. Беше нещо от сорта „Цар Фердинанд български“ и се скапах от смях. Обаче като видях немците как мило ми отговарят, когато разберат че идвам от страната, която той е прецакал, реших да си замълча.

[Sula]

И Хитлер има последователи и то не само в Германия, но това не го прави по-позитивна за историята фигура. Уважаваният от мен император на Етиопия Хайле Саласие беше казал:"Misguided people sometimes create misguided ideas.", или "Понякога объркани хора създават объркани идеи." Та с Фердинанд и почитанието към него е същото.

Всъщност разбираемо е уважението на немците към него. През Първата Световна той прави много повече за Германия, отколкото за България.

Иначе темата за д-р Радославов в емиграция, която предлага 1951, е много интересна, но за съжаление нямам време за задълбая. Някъде, в нечии спомени, бях чел, че са го посетили в Германия и въобще не бедствал.

[Печален странник]

Темата върви в интересна посока и затова искам да попитам средствата, с които е разполагал Фердинанд, съпоставими ли са с тези на австрийските, немски и руски артистократи? Има ли основание да допуснем, че може да е чувствал ли е той комплекс от тях и по-големите им финансови възможности? Доколко охолството и средствата му за лично ползване могат да се сравняват с тези на руския цар пирмерно?

И най-важното-европейската аристокрация приемала ли го е за "беден" в сравнение с тях и бил ли е уважаван? Приемането на титлата цар донесло ли му е допълнителен престиж и би ли могло да бъде мотивирано в някаква степен и от суета? Било ли е твърде претенциозно да се нарича по този начин и изглеждало ли е нелепо?


Направи ми впечатление и луксът на неговият влак от 1893, особено на фона на икономическото положение на България тогава. Такъв лукс приемлив ли е бил за това време или и тогава е бил голям? Бъркам ли в преценката си за разточителството в конкретния случай?

Ако някой има информация за цената на този вагон (приблизително) и за броя на произведените вагони от този тип и за кого са били предназначени (например нормално ли е било по-богатите аристократи да разполагат с такива) ще му бъда благодарен.

Отдолу съм сложил снимки от lostbulgaria на въпросния вагон-приемен салон.







ПС И последен въпрос-как се съгласува разпиесанието на другите влакове с личния влак на Фердинанд?

[skorpion1980]

Колкото и странно да звучи, Фердинанд има поне 50 % вина за влизането на България в соцблока! И веднага казвам защо. Ами защото с авантюрната си политика най-вече относно вкарването на България на страната на ЦС по време на ПСВ в момент, в който е ясно, че те не могат да формират около себе си една достатъчно силна коалиция за крайна победа във войната, той е главната причина да загубим излаза си на Бяло море, придобит след балканските войни. Дали с неутралитет до дупка, дали с по-неизгодното преминаване откъм следвоенни придобвки на страната на Антантата, но България при всички случаи и след ПСВ би имала излаз на Бяло море. Предвид сериозно променената ситуация в световната икономика между двете войни би било немислимо по икономически причини да ни лишават от въпросния излаз след ВСВ, а при такъв Чърчил никога, ама никога не би допуснал руски сателит с беломорски или фактически средиземноморски излаз. В най-лошия случай ако бяхме заварили ВСВ с беломорски излаз, усвояван повече от 25 години, дори да бяхме губещи по-скоро биха ни разделили на две отделни държави по германския и корейския модел, но в никакъв случай не би се допуснало една беломорска държава да бъде изцяло в съветската сфера на влияние. Фердинанд безспорно не е единственият виновник за това след ПСВ да нямаме този стратегически важен излаз, но по-виновен от него със сигурност няма.

[DelaRea]

Бившият цар Фердинанд на "Ден на германската култура" в Мюнхен през 1933 година.


На борда на кораба S.S. Esperio край Генуа, Италия, септември 1930 г. (или по време на посещение в Египет 1929~1930 г.?) Текстът на американската агенция казва така за снимката: "Every inch a King"!