Цар Фердинанд Българский

[цар Фердинанд]

ЦАР ФЕРДИНАНД БЪЛГАРСКИЙ - ВТОРИЯТ ЗЛАТЕН ВЕК

Уважаеми съфорумци,

Известно ми е, че със следващите редове ще си навлека яда на едни, признателността на други и недоумението на трети, но като човек, интересуващ се от история, аз вярвам, че по-велика и нерушима стена от историческата истина няма. Това е моята първа тема, респективно първи коментар, който ме вкарва в дълбоките води на Третата българска държава. По убеждания съм националист, монархист и стамболовист. Тези три понятия са повече от съвместими. Каква е причината да почитам цар Фердинанд и най-великия ни държавник, Стефан Стамболов, едновременно е проблем, който ще изясня с времето, което се надявам да ми стигне. С тези кратки и донякъде съдържателни думи встъпвам в излагане на кратки биографични данни, които най-уважително използувам от българския раздел на Уикипедия, просто защото часът е късен, описването на нечия биография е дълъг и нелесен процес, а и искам да наблегна на полемиката, която ше предизвика темата без съмнение. След края на биографичните данни, аз ще оповестя личната ми позиция и плюсовете, както, разбира се, и недостатъците, които виждам в управлението на цар Фердинанд - 31 години от общо 67 години Трета българска държава. Благодаря за разбирането, аз съм човек, способен да приема чуждото мнение, без да се съгласява с него. Ще приема всякакви забележки към изложението ми, ако има такива, и ще отговарям на всякакви питания, свързани с темата.



ВЯРНОСТЪ И ПОСТОЯНСТВО - ЦАР ФЕРДИНАНД БЪЛГАРСКИЙ

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница 1 ноември 1886, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август през 1879 г. пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).


Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.

След провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ на 22 септември 1908 г. Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. През 1911-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява 2 национални катастрофи — след Междусъюзническата война 1913 г. и след Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

След като не е допуснат от австрийския император Карл ² да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), той се отправя към град Кобург, Германия, където живее до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научни пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай, както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология. Старият цар никога не е бил допуснат от сина да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски.


Цар Фердинанд ², 1928 г.През 30-40-те години на 20 век Фердинанд често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия - замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Напуска ги окончателно през есента на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си сина и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. П. Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, редом до майката и баща си.

ИЗВОР - УИКИПЕДИЯ.ОРГ - български портал

Лични размишления

Бидейки страничен наблюдател и оценител на Фердинандовата политика смея да заявя, че без неговата целеустременост и воля българската държава не би успяла да се установи като независима и способна да играе водеща роля в европейския политически живот.

Златният век на българската култура и книжнина е връхна точка в родната история, записана по времето на цар Симеон Велики. Този успех е повторен от цар Фердинанд. Разбира се, не може и да се допуска сравнение или поставяне на един и същ пиедестал ще кажете вие, но приликите са очевидни. Фердинанд, вторият български княз на Третата българска държава, е потомък на Сакскобургготския род и има родствени връзки с почти всички аристократични и кралски дворове в Европа. Роден във Виена, потомък на велика династия, Фердинанд знае и разбира нуждата от просветен и развит народ, защото само такъв би бил способен да понесе на могъщите си плещи бъдещето на България. Фердинанд носи операта със себе си, запален ботаник, орнитолог и филателист. Фердинанд издава първите директиви за опазване на редки видове растения и животни на територията на страната, което за времето си се е считало за доста напредничаво мислене. Фердинанд основава Първата зоологическа градина на Балканския полуостров. Откривател на нови видове растения по родните поля и гори и лично наименувани от него.Създава се задължителната 3-степенна образователна система /пъвоначално училище, прогимназия и гимназия/, а още през 1888г. е основан първия педагогически институт за подготовка на учители. През 1903г. този институт е превърнат в Университет с факултети по история, право,филология,физика и математика. Първото рисувално училище отваря вратите си през 1895г., и по-късно дава основата на Художествената Академия. През 1905г. са основани Музикалното училище и Училище за слепите, а през 1911г. Българското Книжовно дружество се обособява в Българска Академия на науките. Приложните изкуства, библиотеките, Народният театър и Опера, Археологическият и Етнографският музеи са под прекия надзор на Княза. С Техническия институт за подготовка на строители страната се обогатява с първите си стилни постройки, улично осветление, павирани улици, площади, паркове и спортни игрища. Постепенно телефонът, телеграфът и пощата проникват във все по-отдалечени краища на страната. Цар Фердинанд превръща София в един модерен град, който по нищо не е отстъпвал на която и да е западна столица, защото като потомък на Сакскобургготите Фердинанд има вкус и виждане в областта на красивото в архитектурата, изкуството и природата.
Развитието на индустрията и инфраструктурата се изявавя в построяването на стотици нови фабрики и на хиляди километра железопътна и шосейна линия. Пристанището в Бургас е построено по негово време.

Връх в живота на Третата българска държава е обявяването на Независимостта на 22.09.1908г. Изключителна смел ход на монарха, който възстановява старата българска културна и военна мощ и възвръща изконната титла - ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ. България е отново суверенна и независима е отново е фактор в буйния живот на Стария континент.

Като политик Фердинанд е колкото обичан и тачен, толкова и мразен и охулван. Не се обвързвам с мнението на престъпната комунитическа върхушка, която съсипа страната и нейното национално Обединение в 1941г. Като националист аз виждам и негативното, и положителното. Какво мога да кажа за политиката на Н.В. цар Фердинанд ?

Втора Балканска война

16.07.1913г. е черна дата в историята ни. Началото на пагубната за нас Междусъюзническа война със съюзниците-разбойници - Сърбия, Гърция, Румъния и посъвзелия се отколешен враг - Османската империя.

Виновен ли е Фердинанд за тази война ? Де факто аз бих казал следното - този конфликт е бил неизбежен. Сърби, гърци и румънци винаги са били злонамерени спрямо народа ни и винаги са искали да анексират територии, които имат като преобладаващ етнос - българско население. Следователно - тяхната тайна спогодба, този таен заговор рано или късно е щял да излезе наяве. Тук е важал принципът - ако ние не, те нас ще нападнат. Фердинанд за мен е бил в много деликатна ситуация, рано или късно да бъде предаден от довчерашните си съюзници. Решението да ги нападне е било колкото пагубно, толкова и разбираемо.

Необясним феномен е изключително непрофесионалната и неефективна дипломация на Стоян Данев и Иван Гешов, изявяващи се като премиери. Вяли договори с гърци и сърби, които не договарят нищо конкретно, които плашат съюзниците ни и ги подтикват към тайния им заговор срещу нас. Вина може да се търси у тези личности, но оценям и огромната грешка на цар Фердинанд да допусне това да се случи. В крайна сметка - станалото - станало. Белята е свършена. Като не става с дипломация, ще стане с война. Ужасяващо събитие е Втората Балканска война. Погром, вината за който носят най-вече българските представителства, начело със Стоян Данев и Иван Гешов. Фердинанд е нямал друг избор освен да направи трудния опит, да разтури тайната антибългарска коалиция и да възстанови хегемонията ни на Балканите. Неуспех, който 2 години по-късно ще се превърне в един от най-бляскавите моменти в родната история - участието на България в Първата световна война.

Първа световна война

Няма да обсъждам причини и поводи за войната, защото те са известни на всички, които пишат тук. Ще се спра на нашата решителна роля в този конфликт.

Идеята да запазим неутралитет е разбираема - изтощена, смазана и унизена България не се нуждае от нов погром, но чувството на дълг на Фердинанд не му позволява да се примири с неправдата от Втората балканска война и това го тласка към правилното за мен решение да застане редом с немци и австро-унгарци. Нека не забравяме, че сам Фердинанд е австриец, но не личното му отношение, а отколешната връзка и приятелство между българския и немския народ е причината да застанем рамо до рамо с най-близкия ни в исторически план народ. Не Русия, която се опита да ни пороби, а немците, в чийто генофонд значително част споделят и българите, са тези, с които имаме най-общо. Бисмарк не беше ли единственият, който защити българите на Берлинския конгрес ? Не беше ли той, който ни нарече ПРУСАЦИТЕ НА БАЛКАНИТЕ ?

Да не се откланям. Има теми за ПСВ, за това на конкретни битки няма да се спирам, макар че никога не е проблем да обсъдя някоя от тях, защото аз съм почитател на военната история и българското оръжие като средство за постигане на националния идеал. В рамките на 2-3 години българската армия вади от войната и погромявайки напълно Сърбия, Румъния, Гърция, англичани, французи и руснаци. За Дойранската епопея каквото и да се каже, ще е малко. За превземането на Букурещ и славните конни дивизии на генерал Иван Колев също. За Борис Дрангов, ген. Климент Бояджиев, ген. Г. Тодоров и ген. Владимир Вазов крие най-дълбока обич, поклон, уважение и признателност.

Но аз ще спра вниманието на тези две снимки -

След като кайзер Вилхелм поздравя нашите войници на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК с думите - ЗДРАВЕЙТЕ, ЮНАЦИ!!!! и получавайки отговор - УРААААА!!! се случва едно значимо за мен събитие - произвеждането на цар Фердинанд в чин маршал - първият в нашата история и едно невероятно признание и уважение от страна на немския кайзер, който се прекланя пред силата на българското оръжие и признава българския народ за братски и равен на немския. Да ,вълнувам се като пиша тези редове, защото ТАЗИ ИСТОРИЯ НЕ СЕ УЧИ В УЧИЛИЩАТА!!!!

Войната завършва, без да изгубим нито едно сражение, погромявайки всичко, което се изпречи на пътя ни. Но дали съжалявам? Разбира се. Дали Фердинанд е постъпил правилно, присъединявайки се към немците ? АБсолютно да. Когато България се включва, немците постигат сериозни контра-успехи срещу Антантата и те са единствените, които дават пълното признание и сигурност, че загубеното през Втората Балканска война ще бъде на 100процента възстановено при победа на Централните сили.

Тук може би не бихте се съгласили, но какво бихме направили ние на мястото на Монарха ? Битката за националното Обединение е път, който е осеян с безброй трудности, но в тези трудни моменти народът имаше своя смел и непоколебим водач, който защити националния интерес, независимо поражението във войните - ПСВ и ВБВ. Защо не е бил с Антантата ? Можеш ли да бъдеш приятел с тези, които са те мачкали и които никога не са помагали или подкрепяли народа ни в дните на тежки изпитания??

Много се изписа, но аз ще продържа да пиша, още много имам да споделя относно политиката на Фердинанд, в това число и дните му на изгнание, когато се запознава с Фюрера на Третия Райх, Адолф Хитлер, и лично му изтъквал неведнъж българския гений на народа ни. Случайност ли е, че през 1940г. Румъния отстъпва Южна Добруджа ? А случайност ли е, че Фердинанд е замесен и тук ? Не, разбира се, защото истинският монарх не изоставя народа си никога. Макар и роден в чужда държава, Фердинанд, от 1887г. до последния си дъх се самоопределя като българин и неговата нова и обична страна е само и единствено България. Така и не се изпълни последната му воля да бъде погребан у нас.

Вярностъ и постоянство.-личният му девиз. Дали го е изпълнил? Моят отговор е ДА.

Както казах - това е една малка част от славното управление на Монарха. Още интересни факти, тепърва предстоят.

[цар Фердинанд]

Разбирам, че по погрешка съм пуснал темата в грешния раздел, ако е възможно, ще може ли някой модератор да я премести в раздел Нова българска история. Ще съм много благодарен.

[1951]

Митове, митове и тук там някоя легенда

Войната завършва, без да изгубим нито едно сражение, погромявайки всичко, което се изпречи на пътя ни.

Дори само тоталният разгром при Добро поле е достатъчен, а митът, че "българската армия е непобедена" е толкова изтъркан, че не очаквах някой да го твърди с такъв апломб.

[цар Фердинанд]

Може и така да е. Но успехите над превъзхождащи ни армии превръщат подобни моменти в забрава, а а миналото ни в златно. Българската армия няма достоен противник през войната, успешните кампании срещу сърби, гърци и румънци го доказват, а бляскавата победа при Дойран е просто завършекът на една истиндска ЕПОПЕЯ.
Но нека не се спираме на отделни пасажи, а да дадем цялостна оценка за Фердинанд и неговото управление.

[ru55]

Победите да не би да ги е спечелил Фердинанд? По-правилно е да се каже: Въпреки Фердинанд, Българските генерали имаха блестящи победи!!

[Thorn]

Цялостна оценка - комарджия. Два пъти залага ва банк и два пъти губи. А от тази глупост дето българската армия нямала поражение, направо скърцам със зъби. Обидно е за нивото на бойна слава да пишеш тук подобни глупости.

Не мога да му поставя във вина влизането в ПСВ - то се и било неизбежно и то на германска страна. Но идиотщината му с Междусъюзническата е непростима.

[Moesia]

Хубаво е човек да се възхищава/уважава/ (. . . ) някой, но още по-хубаво е ако този някой не е тъй противен и не е навлякъл толкова беди на народа ни.
Лично аз съм раздвоен между отвращението към него и отвращението към наследниците му - през Борис та чак до нашия Цар Горянин. Последния още повече допълва картинката на погнуса след тоталното осиране което сътвори. Явно им е семейна черта.
Естествено мотива е личен - докато моите дядовци навярно са клечали в някой окоп, въпросния господин я се е снимал, я е кроял бомбастични планове да маршрува из Цариград (последното твърдения на съвременници).

Та като сме се разговорили гей ли е бил, не е ли бил гей. В спомените на Христофор Хесапчиев има няколко подмятания, че е имал влечения към офицери с хубави мустаци. Така и не разбрах естет ли е бил или на левия бряг.

Относно горното мнение подкрепям с две ръце. Хубаво е когато националната гордост има за основа реални факти, а не преувеличения, а понякога и чисти измислици.

[ivan_kunchev]

Вижте, рано или късно тази история ще се чете по-безпристрастно и може би тогава ще се отбелязват повече постиженията на даден владетел. Не разбирам как може да се уеднаквяват тримата царе - това е комунистическа реторика. Ние някога ще се отървем от въжделенията по непостигнатата обединена България, защото все си мисля, че постигнатото, а не непостигнатото би трябвало да е водещ ориентир в живота. Обаче да се поставя редом цар Борис ²²² до Фердинанд, извинете. Нищо, че му е баща. Цар Борис е несравнимо по-допринесъл най-малко заради миролюбивата си позиция по време на война и уменията да я отстоява. Симеон пък е съвсем друга тема. Последните му действия са в съвсем различна обстановка и за тях е необходимо отделно изследване.
А защо не започнахте с Александър Батемберг? Той е най-успешният владетел що се отнася до обединението на България. А и хронологически е първи владетел на България след 1878.

[messire Woland]

Мда, според мен също тримата са доста различни. Ако за Фердинанд спокойно може да се каже, че е преди всичко клоун, създал твърде неприятен образ на страната ни (дори и само изразът "облечен като българския цар" е достатъчен). Докато Борис, ако имаше повече късмет, можеше да остави страната ни далеч от неприятностите с политиката си.
За Симеон е още твърде рано да се говори, още, така да се каже, не е "преминал в историята"

[цар Фердинанд]

Прочетох няколко коментара, в които беше заявена позиция, без да бъде обоснована.
Някои от вас определят Фердинанд като клоун. В какво се изявява това? Че превръща България в модерна държава с висока култура, производство, инфраструктура, заетост на населението, развитие на всички стопански отрасли, обявяването на България за независима, за превръщането на редица градове в образец за стил, красота и напредничавост, го прави клоун, така ли ?
Относно бедите - за Втората балканска война заявих теза, която явно никой не се е съгласил поне да засегне в оценката си за цар Фердинанд, а именно тайната спогодба на гърци и сърби още по време на Първата балканска война за погром над България. В Първата световна война влизането на страната на Централните сили е още по-логично, вземайки се предвид, че единствени Германия и Австро-Унгария обещават всичко, загубено от нас през ВБВ, да ни се върне, нещо, което Антантата не прави.
Разбирам, че може и да не ви е любим владетеля, който възстановява царската титла, а с това и затвърждава българската държавност като независима и суверенна. Но поне споделете защо, а ако се заченат комунистическите тези за вината му за двете национални катастрофи, то поне ги аргументирайте.

Фердинанд превръща България в независима държава с висока култура, развити отрасли на стопанството, инфраструктура, обезпечена заетост на населението. Това го прави клоун, така ли?
За двете национални катастрофи споделих становището си, което вие не опровергавате, но това не ви пречи да наричате тази велика личност клоун и комарждия, така ли ?
Човекът, който възстановява царската титла и по този начин утвърждава българската държавност като независима, суверенна и конкурентна на всички останали европейски държави, е цар Фердинанд. Човекът, който превръща не само София, но и цяла България в образец за стил, красота и духовност, е Фердинанд. Човекът, обявил Независимостта и по този начин превърнал България от една развиваща се държава в абсолютен връх на националната воля за доказване и утвърждаване.
Лесно е да се каже, че е бил лош някой човек, но вие с нищо не аргументирате становището си, а това прави негативите към него НЕВАЛИДНИ.

http://www.vbox7.com/play:41c9186d
http://www.vbox7.com/play:e2eb7024&al=2&vid=1112169
http://www.vbox7.com/play:b7d81805
http://www.vbox7.com/play:52da0040
http://www.vbox7.com/play:d3f6ec07
http://www.vbox7.com/play:4ecc05dc
http://www.vbox7.com/play:733c3cef
http://www.vbox7.com/play:df50bc3c

[messire Woland]

Не си ли чувал за историята, откъде идва изразът "облечен като българският цар"? А аргументи бяха споменати, но вероятно просто не си запознат със съответната история и затова не ги знаеш. Може би, ако наистина ти е интересен въпросът, трябва да задълбаеш малко повече.
Накратко за израза: по време на погребението на английският крал Едуард VII в началото на ХХ век, нашият Фердинанд отива облечен в костюм на византийски император, което си е скандално и става нарицателно, поне за първата половина на века. Аз лично за първи път срещнах този израз в книгата "Златният телец" на Илф и Петров и чак оттам разбрах за него.
Грешките на Фердинанд по време на балканските войни са отделна тема.

[цар Фердинанд]

Мда, според мен също тримата са доста различни. Ако за Фердинанд спокойно може да се каже, че е преди всичко клоун, създал твърде неприятен образ на страната ни (дори и само изразът "облечен като българския цар" е достатъчен). Докато Борис, ако имаше повече късмет, можеше да остави страната ни далеч от неприятностите с политиката си.
За Симеон е още твърде рано да се говори, още, така да се каже, не е "преминал в историята

" - Липсва каквато и да е обосновка.

Никой не е написал ни една дума за делото на Фердинанд във вътрешнополитечески план, което говори за слабия интерес към родната история, което е жалко. Ако ще си правим нападки като последния коментар, който публикува, то не виждам смисъл изобщо да ти обръщам внимание. Казах, че съм толерантен към позиции, които са обосновани, а не някакви крайни констатации, които оставят слушателя в недоумение.
Комарджия, клоун - това са изключително несериозни и повърхностни определения, които не демонстрират боравене с историческата наука, а по-скоро пренебрежителното отношение към нея.

[ivan_kunchev]

Драги Фердинанд,
Пишете:

Лесно е да се каже, че е бил лош някой човек, но вие с нищо не аргументирате становището си, а това прави негативите към него НЕВАЛИДНИ.

Доколкото става дума за исторически форум, бих искал да ви уверя, че всеки, що годе сериозно занимаващ се с история би се въздържал да определя когото и да било за лош, защото както пише в тази http://http://electronic-library.org...ok%200006.html забележителна книга:

Проф. Тойнби описва нахлуването на Мусолини в Абисиния през 1935 г. като «преднамерен личен грях»(94), а сър Айзая Бърлин във вече цитираното есе изрично подчертава, че дълг на историка е «да осъди Шарлеман или Наполеон, или Чингис хан, или Хитлер, или Сталин за масовите кланета»(95). Това разбиране е достатъчно порицано от проф. Ноулс, който във встъпителната си лекция цитира изобличаването на Филип II от Мотли («ако има пороци..., които да не е притежавал, то е, защото не е дадено на човешката природа да постигне съвършенство дори в злото») и описанието на Стъбс за крал Джон («омърсен с всички престъпления, които могат да опозорят човек») като примери на морални присъди за индивидите, по чието произнасяне историкът не е компетентен: «Историкът не е съдия, още по-малко — жесток съдник.»(96) Но Кроче също има подходящ абзац по този въпрос, който бих искал да цитирам:

"Обвинението забравя голямата разлика, че нашите съдилища (независимо дали са юридически или морални) са наличните днес съдилища, създадени за живи, дейни и опасни хора, докато други хора вече са се изправяли пред съдилищата от техни дни и не могат да бъдат осъдени или помилвани повторно. Те не могат да бъдат държани отговорни пред какъвто и да е трибунал само защото са хора от миналото, които принадлежат на спокойствието на миналото и като такива могат да бъдат единствено теми на историята и не могат да изтърпяват присъда, различна от тази, която прониква и разбира духа на тяхното дело. Тези, които под предлог, че разказват история, се изживяват като съдии, осъждайки тук и оправдавайки там, защото мислят, че това е задължение на историята..., общо взето са считани за лишени от исторически усет".

И ако някой прави дребнави възражения срещу твърдението, че не е наша работа да произнасяме морална присъда над Хитлер или Сталин — или, ако щете, над сенатор Маккарти, — бихме възразили, че те са съвременници, на мнозина измежду ни, че стотици хиляди измежду тези, които са страдали пряко или непряко от действията им, са все още живи и тъкмо поради тези причини за нас е трудно да подходим към тях като историци и да се лишим от други правомощия, които могат да ни оправдаят в издаването на присъда над техните деяния: това е една от пречките — бих казал принципна пречка — пред съвременния историк. Но каква полза би имал днес човек от порицаването на греховете на Шарлеман или на Наполеон?

Но по същата логика, извинете, няма как да е сериозна историческа наука - нещо което споменавате в последния си пост - и пеенето на оди спрямо дадена историческа фигура. Особено когато става дума за владетел - едва ли има смисъл повторно да издигаме глас в подобна посока, след като - едва ли се съмнява някой - в свое време Фердинанд е получил достатъчно венцехваления.
Ако бихте искал да постигнете известен акцент върху някои от позитивните дела или качества на въпросната личност, които може би са били премълчавани при предишния режим - това донякъде звучи оправдано. Но да издигате тази фигура като едва ли не неразбраният досега причинител на възхода на България който и без него вероятно щеше да се случи - ако не и в по-голяма степен - звучи пресилено.

[цар Фердинанд]

Добре, очевидно никой не иска да изрази мнение. Щом е така отсега нататък ще пускам нови и нови събития от живота на Фердинанд, в това число- снимки, видеа и рецензии, без да се съобразявам с това, което се пише в темата. Имах желанието да обсъдя сериозно тази забележителна личност, но не срещам сътрузничество от другата страна.
Както и да е - не съм злопаметен. Считам, че темата ще бъде интересна и без да бъде обсъждана от останалите потребители. Надявам се поне да е образователна.
И още нещо - възходът на Третото българско царство би бил немислим без водачеството на Фердинанд.

[Moesia]

Давай смело. Колкото повече синтезиран и то интересен и рядко срещан материал, толкова по-добре за всеки, който прочете темата.

Вярно, грешно е да поставям и тримата под общ знаменател, но това да си против монархията не мисля, че е комунистическа реторика. За мен лично възстановяването на българската държава като царство не представлява никакъв интерес и ми е непривична особената ти тържественост във връзка с това. Ако приемам царското начало на държавата след Византийско, то няма как да го приема след Възраждането. В историята на българското освободително движение хора като този за мен са господин Никой. Да и той и Батенберг участват в изграждането на новата ни държава и обединението на българите. Далеч съм обаче от мисълта, че те са основния двигател на тези процеси и че натресени владетели могат истински да мислят и действат водени от националните идеи и идеали ( разбира се лично за мен при тях трябва да има доста граници, защото въобще не съм привърженик тези от рода на Велика България, Велика Сърбия и прочие велики неща). Имайки предвид великите ни личности от Възраждането смятам, че то народа ни е бил достатъчно дорасъл за да се самоуправлява. Не на последно място, не за монархия, а за република мечтаеше Той.

И понеже е някакси бойковистко да кажем "Фердинанд превръща България в независима държава с висока култура, развити отрасли на стопанството, инфраструктура, обезпечена заетост на населението", ще се съсредоточа конкретно върху неговата личност и дела.

Та първо - Фердинанд не преценява трезво ситуацията и подтикнат от личните си амбиции иска българската армия да овладее Цариград. Ти си.