Цар Фердинанд Българский

[Sula]

Още по темата за инригантството:

"Още от Балканската война познавах Тодор Александров, който в Кукуш със своите четници услужи твърде много на моя полк по прехраната и по разузнаването. Негово Величество знаеше за това и на няколко пъти секретно водих Александров при царя. Един ден царят ми каза, че е решил да награди Тодор Александров с офицерския орден за храброст, III степен, и ми даде кутията с ордена да му го занеса, като ми каза: „Ще кажете на Александров да убие д-р Генадиев, тоя мръсен предател.” Тодор Александров остана учуден от тая голяма награда, но аз му обясних, че му се дава за големите заслуги в Балканската война. При това положение неловко ми беше да му съобщя желанието на царя да убие Генадиев, още повече че аз добре познавах Александров и знаех как той ще реагира, за което предварително говорих на царя. На другия ден заговорих на Александров между другото и за желанието на царя Генадиев да бъде убит, без да му кажа, че царят натоварва него с тая мисия. Тодор Александров веднага ми каза: „Да не мисли царят, че аз ще изпълнявам неговите прищявки. Затова ли ми дава ордени”, като доста остро се изрази по негов адрес. След тая случка царят още няколко пъти ми загатна за необходимостта Генадиев да бъде убит.
В началото на Европейската война д-р Генадиев беше на мнение, че ние на всяка цена трябва да вървим заедно с Германия и Австрия, против Русия и Франция, и той беше един от министрите, които царят най-много приемаше. След завръщането му, обаче, от странство и след като си промени мнението и настояваше с един доклад да вървим с Англия, Франция и Русия, стана предател и трябваше да бъде убит."

[Sula]

А ето и Фердинанд като политик на европейската сцена. Комично и жалко.

"Точно в 5 часа подир обяд бяхме в двореца „Шонбрюн”. Императорът посрещна царя на двора, а императрицата - при входа на салона, гдето царят ме представи, като й припомни, че съм я познавал още от детинството й.
Връщайки се, царят беше много добре разположен и ми каза: „Видите ли, тоя млад човек е всецяло под мое влияние, той ме слуша във всичко, аз ще управлявам Австрия, аз ще бъда императорът!” По тоя повод казах, че ще бъде много добре за България и че може да имаме по-големи придобивки от войната.
Няколко време след завръщането ми от отпуск бях назначен за временно командващ III армия в Добруджа, вместо генерал Нерезов, който боледуваше. Тук имах твърде големи разправии с германците, поради храните и за малтретирането на българите по селата от германски домакински части.
По повод на тия разправии бях преместен за началник на новосформираната IV армия в Ксанти в началото на декември 1917 г."

Сапунката с австрийския император продължава:

"В уречения час се представих на царя, който ми каза, че ме аташира към австрийската императорска двойка и на другия ден да отида в Костинброд да ги посрещна и да предупредя императора, че по причина на болест царят не ще може да го посрещне на гарата, като добави: „Ще го науча да знае кой съм аз!”. Останах изненадан от тази заповед и исках да му кажа мнението си за лошите последствия, но царят ми каза сърдито: „Така ще бъде”, и промени разговора.
В уреченото време бях на гара Костинброд. Тук императорският влак се бави един час, съгласно разписанието, за да има време да се подготвят и облекат парадно.
Императорът ме прие в своя салон, гдето беше и императрицата. След един разговор от 2-3 минути някак си свенливо казах на императора за болестта на царя. Той промени настроението си и излезе от вагона, а аз останах при императрицата и от прозореца забелязах как императорът сърдито говореше със своя генерал-адютант и с маршала на двора.
След няколко минути императрицата се оттегли в своя апартамент, да се облича. На перона на гарата наблюдавах как императорът се разхожда умислено и сърдито и не отива да се облича, също и офицерите от свитата му. Изглежда, че се двоумеше да отиде ли в София, или да направи голям скандал и да се върне, в който случай аз щях да бъда „козел отпущения”.
Най-после, 10 минути преди тръгването на влака, всички се прибраха във вагоните.
Царя го нямаше на Софийската гара. Също не беше и при входа на двореца, а чакаше на стълбата на първия етаж, подпиран от двама служители. Тук той се извини, че е болен, и покани императорската двойка в малкия червен салон, дето бяха апартаментите им и тук стана представянето на свитите на двамата монарси. Царят се поддържаше от двама служащи, после от един и накрая ходеше съвсем свободно без ничия помощ.
Настроението на австрийския император през всичкото време на визитата беше извънредно лошо. По-после научих от адютантите на царя, че той се е разсърдил на императора още през есента на 1917 г., когато придружен от него е посетил австрийския фронт, дето вероятно императорът му е дал да разбере, че Австрия ще се управлява от него, а не от царя, както той си въобразяваше, и сега намери случай да излее яда си върху него в присъствието на императрицата.
Негово Величество имаше обичая да си играе с огъня. Това, което направи с германския император в Плес при посещението на Германската главна квартира, което направи с австрийския император в София, беше го направил и на стария австрийски император Франц Йосиф на една официална вечеря във Виена през време на войната, дадена от Франц Йосиф, като застави стария и едва държащ се на краката си император да го чака цели 20 минути. Царят много добре знаеше, че императорът вечеря и ляга в определен час, което изискваше неговата старост, но все пак поиска да си играе и с него, както по-късно с германския император и с младия австрийски император. Най-после царят с тая игра с огъня изгори ръцете си, но каква беше вината на българския народ, за да проиграе и неговата съдба?"

[Sula]

Подобна сценка се разиграва и с кайзера Вилхем. Съвсем не е чудно защо немските дивизии липсват на Южния фронт, когато са ни нужни.

"Към края на януари 1916 г. беше уредено да се върне визитата на германския император в Общата германска главна квартира в Плес. Царят тръгна с голяма свита. На гарата в Плес беше посрещнат лично от императора и се разцелуваха. Имаше почетна дружина.
Царят и всички придружаващи бяха настанени в двореца на княза в Плес, едно грамадно здание с обширен парк от няколко километра. Там бяха и апартаментите на кайзера и Главната квартира. В Плес царят остана три дни. Имаше гала вечеря. А обикновено обядвахме и вечеряхме на обща трапеза с всички офицери от свитата на кайзера и от щаба, така че се събираха всичко 40-50 души на трапезата. В определен час се събирахме всички офицери в един голям салон, след който следваше столовата. Царят и императорът излизаха почти едновременно от своите апартаменти, минаваха по средата на салона между присъстващите, които образуваха един вид шпалир, и всички следваха августейшите особи и се настаняваха в столовата.
Мисля, че беше на третия ден. За обяда императорът излезе пръв от своя апартамент, размени по няколко думи с някои от нас - българите, пооглеждаше се назад, за да дочака царя, но той не излизаше. Минаха се около 5 минути, търпението на императора се изчерпи и той повика своя маршал и му направи някои забележки. Маршалът, опечален, дойде при мен и ме помоли да уведомя царя, че императорът чака повече от 5 минути. В това време царят се разправяше със своите любими шофьори Пауле и Аурбах. Казах му за чакането на императора и за сцената с маршала, на което той ми отговори: „Да чака, нека знае кой съм аз!”. Казах на маршала, че царят дешифрира една телеграма и че веднага ще излезе, но него още го нямаше. Изминаха се нови 5 минути и повече, всички вече забелязаха нервността на императора. Най-после той наново изсипа гнева си върху своя маршал, говорейки му с висок глас и разни жестове. Маршалът, развълнуван, пак се отправи към мене, но аз не го дочаках, а отидох при царя да му докладвам за всичко. Твърде доволен, че е унизил императора, царят ми повтори: „да чака”, но след малко тръгна и щом влезе в залата, се отправи стремително към императора, преструвайки се, че е виновен, и му каза развълнувано и отчаяно на френски: „Извинете ме, любезни приятелю, аз бях толкова много зает.” И двамата тръгнаха между шпалира от присъстващите. На края на шпалира на страната към царя беше един портопей юнкер, някой си графски син, чието семейство царят познава. Царят се спря и почна да говори с него, обръщайки гърба си към императора. Разговорът продължи доста и императорът позеленя от яд, но нямаше какво да прави.
Мислех си навремето, колко ли скъпо ще заплати българският народ тия прищевки на царя след свършване на войната!"

За сравнение прилагам и бележката за поведението на Енвер паша в подобна ситуация:

"В първите дни на август 1916 г. в София пристигна Енвер паша, идващ от запад.
Царят го прие на доста дълга аудиенция и на излизане го изпроводи до дежурната стая, дето чаках и аз. След заминаването му царят ми каза, че той се е държал пред него - монарха - като истински войник, по-добре от всички български генерали, и предложил в негово разположение цялата турска армия.
Как няма Енвер паша да се кланя до десет пъти и да се чупи като дюлгерско нумеже пред царя, който спаси и извади от тинята давещата се Турция и който стана причина тя да запази европейските си владения и Проливите."

Енвер е жалък аферист, авантюрист и не по-малък рушветчия от нашия цар, но поне знае как да се държи.

[Sula]

И на края още една пикантерия от живота на Негово Величество. Толкова е пошло и срамно, че ще се въздържа от коментар и го оставям на четящите тази хроника.

"Една сутрин рано ме повикаха в двореца. Това беше в периода на съсредоточаването на нашите войски към сръбската граница. Негово Величество твърде загрижено ми подаде една телеграма от Германия и ми каза: „Вижте, майката на Аурбах.” Аурбах беше един от неговите любимци шофьори, който германците охотно освободиха от тяхната мобилизация, за да услужат на царя. Казах на царя, че ще бъде добре да му дадем отпуск, за да отиде да види майка си. „Затова Ви повиках - ми каза царят. - Кажете на гарата да приготвят една машина и един от царските вагони, за да отиде Аурбах до Видин и през Румъния за Германия.” Малко зачудено отговорих: „Специален влак във време на съсредоточението на армията, това значи закъснение на съсредоточаването, а при това 5 сръбски дивизии чакат на границата да ни нападнат.” „Какъв специален влак, един вагон и една машина”, отговори царят. „Ваше Величество, една машина, един вагон и едно разписание за тоя влак.” Тоя разговор се водеше в червения салон. Без повече да ми отговори, царят сърдито влезе в кабинета си и с голяма сила и трясък затвори вратата.
Нещо около един час след тая сцена наново бях повикан в червения салон, където царят извънредно сърдито ми каза: „Как е възможно полковник Коста Николов (тогава завеждащ движението) да не изпълни моите заповеди. Аз - монарх, самодържец, главнокомандващ, заповядвам полковник Николов за неизпълнение моите заповеди във военно време да бъде застрелян.” Опитах се да отговоря, но царят не ми позволи, като ми каза: „Предайте тази заповед на генерал Жеков и още днес да бъде изпълнена”, след което влезна в кабинета си.
В партера на двореца, в моя кабинет заварих полковник Николов, който беше дошъл да се оплаква, за да се тури край на специалните дворцови влакове, които разбърквали движението на военните влакове и забавяли съсредоточаването на войските, и ми съобщи за случката на гарата. Казах му заповедта за разстрелването му и го помолих по-скоро да напусне кабинета ми, за да не би царят да го завари, ако влезне при Добрович, чийто кабинет беше съседен с моя. Царят често идваше там и първата му работа беше да погледне в моя кабинет и да затвори вратата между двата кабинета.
Трябва да обясня, че при мобилизацията военните влакове (други влакове няма) се движат по строго определено разписание, с най-голяма точност и на определени станции има приготвени храна, вода и пр. за войниците. Всяко закъснение на един влак разбърква движението на цялата мрежа и забавя съсредоточението понякога с 2-3 дни, а камо ли един специален влак, който ще се движи с желанието по-рано да стигне на определено място и така ще разбърка цялото движение и ще спре всички военни влакове. Всичко това обясних на царя, но не помогна.
Сега за заповедта за разстрелването на полковник Николов. След първата сцена с мен в червения салон за специалния влак царят изпроводил на гарата управителя на двореца Вайх със заповед до инженер Коста Стоянов, приближен човек на царя, да формира специален влак и да го пусне в движение. Тогава инж. Стоянов беше началник на работилницата, винаги придружаваше царските влакове и беше любимец на царя.
Когато специалният влак и разписанието за него били готови, комендантът на гарата отказал да го пусне в движение и поискал разрешение от полковник Николов, който заповядва да разтурят влака и да арестуват инж. Стоянов, загдето е формирал влак без негово разрешение. Това твърде много разсърди царя и поради това именно той заповядва разстрелването на полковник Николов. Говорих за случката с генерал Жеков, като му обясних цялата история, от друга страна, полковник Николов се оплакал в Щаба на армията. Ген. Жостов по телефона ми каза, че в щаба одобряват постъпката на полковник Николов. Инцидентът се приключи по следния оригинален начин: Негово Величество, види се, съзна своята грешка и на другия ден наново ме повика в червения салон. Подаде ми една телеграма и някак си подигравателно ми каза: „Успокойте се, генерале, майката на Аурбах е много добре и няма нужда от Вашия специален влак и Вашите военни влакове може свободно да се движат.” Уверен съм, че втората телеграма е фабрикувана в дворцовата телеграфна станция, а заповедта за разстрелването на полковник Николов като че ли не е била дадена."

[Lulchev]

Ето една статия по темата на някой си доц.Величков, поне за мен неизвестен. Написал е книга “Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски” и я представя в материала. Основната му теза : "Действията и налудничавите идеи на Фердинанд са в пълно противоречие с националните ни интереси. Ние искаме спасяване на българите в Македония, той хвърля цялата армия на тракийския фронт, защото иска да влезе в Цариград, да възстанови Византийската империя и да се провъзгласи за император."

http://www.struma.com/otblizo/zaradi-nekadurnite-upravlyavashti-za-100-godini-bulgarite-se-stopihme-na_25807/

[Sula]

Има нещо разлагащо се в нашия форум! След като съвсем преднамерено, но аргументирано очерних цар Фердинанд, очаквах поне някакви коментари или контрапункти, ако не от някой друг, то от кръщелникът му тик нън форума, който има същия аватар, само че от седмици - нищо!

Нима никой няма какво да напише за човек като цар Фердинанд?!

[messire Woland]

Не бих казал. По-скоро това е нормалният път на всяка дискусия - всяка страна излага аргументите си. И ако е както в случая - за спорна историческа личност, то няма защо да очакваш темата да завърши с единодушие или консенсус. Е, консесус извън мнението, че е спорна личност.

[Kramer]

Това, че е искал да измести австрийския император е наистина ново за мен.

[Sula]

По-скоро да го води за носа.

[dibo]

Нима никой няма какво да напише за човек като цар Фердинанд?!

Има много за писане, но темата според мен е в грешен форум.

[Sula]

Уважаеми Дибо, Вие сте администратор, инициативата за промени е ваша.

[dibo]

Уважаеми Дибо, Вие сте администратор, инициативата за промени е ваша.

Тц. Аз съм модератор, инициативата в случая е на Даниц, ако прецени - това са негови територии

[nik]

Георги Андреев “Кобургите и катастрофите на България”:

Княгиня Радзивил от Карлсбад: “Общественото мнение го характеризира като убиец и страхлив мерзавец, изоставящ страната си винаги, когато предстои да се случи нещо ужасно.”

Княгиня Мария Луиза: “Вие познавате Фердинанд. В България няма по-голям лъжец от него. Глупав лицемер!… Лъже хората, лъже бога.”

Барон Калич: “Политиката на княза е повече лична, отколкото народна и не е основана на здрави принципи… Министрите си презира, отнася се с тях грубо и им дава докачливи епитети… Дайте му пари и пътувания по дворците на Европа, пиршества, посрещания, изпращания…”

Колети (грък на турска служба): “Той е човек егоист, който мисли само за своя кеф и обогатяване, никога за интересите на народа. Григор Начович казвал, че колкото пъти ходил на доклад при него, той никой път не го питал за интересите на страната, а се оплаквал, че парите му били малко, че нямал достатъчно пари за ходене, за пътувания, че нямал достатъчно и както трябва зимни и летни дворци. Алчен за забогатяване и заграбване на чуждото и присвояване. Имал инстинкт деспотически: който не му минел на ръка, искал да го изстиска като лимон, да го компрометира, строши и захвърли… Той е човек, който не може да търпи нищо независимо, самостоятелно и неопетнено. Наведе и един куп факти – как той не се грижи, не го боли сърцето, нито за страната, нито за нейните интереси. Не е обикнал мястото, нито населението и вярва, че и то не го обича, че дори го мрази и може да пострада… Князът не иска съвети, а послушни слуги, дворцови угодници…”


-------
-------
данни от “България 20 век. Алманах”, проф. д-р. Георги Марков:

Заемите на цар Фердинанд

Свикнал да живее разточително, цар Фердинанд все се оплаквал от липса на пари. В средата на месец септември 1911 г. той ипзраща последователно в руската делегация министъра на финансите Теодор Тодоров и началника на Тайния кабинет Страшимир Добрович, за да проучат почвата за отпускане на личен заем в размер на 3 милиона златни франка при благоприятни условия.

На 12 ноември 1912 г. пълномощният министър Анатоли Нератов пише таен доклад до “другаря” на външния министър, в който предупреждава, че за строго секретната операция трябва да знаят най-много трима-четирима души. Той препоръча да се удолетвори молбата на българския владетел при минимална лихва от 5%, обаче изрично подчерта: “Що се отнася до политическата целесъобразност, това е сложен и твърде деликатен въпрос. Би било наивно и не съвсем достойно да вярваме, че бихме могли да купим цар Фердинанд с един заем от 3 милиона франка”. Но все пак заемът би се изплатил “чрез определено засилване на нашето влияние върху царя, който тъкмо сега стои на кръстопътя между Русия и Австрия, при което е по-склонен към нас, и една лично оказана му любезно услуга може да натежи в наша полза.” По това време водените преговори за съюз между България и Сърбия се затягат. Неклюдов съветва да не се затъва в подробностите понеже заемът щял да има “особено политическо значение”. Образуването на Балканския съюз заслужава да се рискуват 3 милиона.

Гарантиране на заема от руското правителство означава обсъждане в Думата, заплашва да разгласи тайната, достъпна само за малцина. Нетърпеливият Фердинанд залага и сградата на двореца Врана. Налага се Николай II да бръкне в собствената си каса.

Царят подписва на 2 септември 1912 г. Той обаче не връща златото, защото на 1 октомври 1915 г. България се намесва в Първата световна война срещу Съглашението, а февруарската революция през 1917 г. сваля династията Романови.

През март 1914 г. българският владател купува дворец в град Кобург, но не намира 220 хиляди златни марки до настъпилата нова 1915 г. Той се обръща към берлинската банка “Дисконто гезелшафт” с молба за заем от 2-3 милиона марки. Фердинанд подписва на 28 февруари, а “Кредитна банка” му брои веднага 1 милион марки предоставени “по заобиколен път”.

На 23 май той пак се оплаква, че не му стигат парите за разширението на двореца в столицата. Германското правителство този път си прави оглушки, докато не бъде постигнато съгласие за сключването на съюзен договор между България и Райха и на военна конвенция за съвместни действия срещу Сърбия. На 1 септември 1915 г. завършва изплащането на четирите милиона. На 1 октомври 1915 г. българската армия започва поход срещу Сърбия. Две седмици покъсно царят иска още 3 милиона марки, позовавайки се на устно обещание при намесата във войната. На 29 ноември Фердинанд подписва договора с “Дисконто” за 3 милиона при 3% лихва със срок за погасяване от 1920 до 1930 г.
------
------

Мое лично мнение:
В светлината на тези факти и оценки, не ми се струва толкова чудно и невъзможно Фердинанд да се е продал на австрийците (да е взел пари и от тях), които в 1913 година имат, и биха имали бъдещ интерес в предстоящата европейска война Сърбия и България да бъдат противници...

Както се вижда - взимането и даването на т.н. "частен политически заем" е било практика в онова време, в източната част на Европа... Което априори ознава че монарсите в тази част на Европа са били корупирани и корумпируеми (казано от модерната гледна точка)..
Обикновено пренебрегваме този факт, и разглеждаме историята от гледната точка на сегашната култура и културни порядки, пренебрегваме го, когато става дума за българските монарси, най-вече защото разглеждаме историята си "центрично" (щом някои е бил монарх или владетел на българите и на България, то е невъзможно недопустимо да е бил корупиран или продажен)

[artist]

Ще си позволя да цитирам учителя на цар Фердинанд по български език - Добри Ганчев:

Цялата европейска преса едно име споменуваше, кога говореше за България - името на Cm. Стамболов; за княз Фердинанд пишеха, кога отидеше във Виена, в Карлсбад или на други някой курорт.

Даже съзаклятниците гледаха да се отърват от Стамболов, махнем ли него, викаха те, работата е свършена: Фердинанд сам ще избяга от България...

Най-важното: Стамболов пречеше на Фердинанд да се прави на велик!

Фердинанд не беше дошъл в тази дива страна да царува над долната българска раса,

друг беше замисълът на майка му княгиня Клементина, друга беше великата мечта на княз Фердинанд (ще видиш по-нататък каква е тя, читателю), а Стамболов му пречеше да я осъществи!

Не се разбираха те със Стамболов и по един друг въпроси, както мълви мълвата, стигнало се до ръкопашен бой.

Не е тайна, че князът беше бисексуален през целия си живот - пише неговият възторжен биограф Стивън Констант и добавя за илюстрация:

Според френския писател Роже Перейфит, Фердинанд бил постоянен дискретен посетител на остров Капри, чиито благосклонни млади лодкари бяха превърнали острова в ловно поле на богатите хомосексуалисти в Европа.

За Фердинанда вървеше упорита мълва, че бил дълбоко заразен от древногръцкия порок - признава притеснено и учителят му по български език Добри Ганчев и разказва за таз негова невероятна и необяснима симпатия към млади момчета със сини очи и руси коси, доходяща до подозрителна страст.

Види ли млад момък със сини очи и руси коси, втренчи се в него и веднага заповядва:

- Да се преведе за ординарец в двореца!

Прави го близък на особата си и по цели часове са заедно затворени в кабинета...

Да, нежностите на Фердинанда към някои личности се показваха много чужди за нашите нрави и понятия.

И бай Добри изрежда имената на много подобни красиви момчета със сини очи и руси коси:

поручик М., който се скарал с поручик С., друг Фердинандов любимец, нарекъл го „курва";

друг един млад човек, немец по народност, Фанищел, открил го нейде в Германия, кантарщик в някой си магазин, било, що било, скарали се любовниците, Фанищел заплашва със скандал, намесва се министър-председателят Стоилов и полицията - и раба Божий, любимеца, го екстернират из пределите на България,

в Германия той издаде брошура, посветена изцяло на Фердинанд, таз брошура, казват, била цялата откупена от княза и унищожена;

Вайх бе последният Фердинандов любимец измежду чужденците, доведе го в България като шофьор, а го издигна до длъжността хаусмаршал,

не е важна дворцовата му служба, важна е интимността между шофьора и господаря, а оттук и силата на влиянието му –

г-н Вайх можеше както си ще да мести и уволнява неугодните нему чиновници;

до съд стигнало друго „мръсно посегателство върху честта" на ординареца М., обстоятелството, както говорят в съдилището, било таквоз:

Фердинанд провожда да викат М. да се яви при него в банята, ординарецът отива като по служба, почуква и бутва вратата: пред него Фердинанд гол-голеничък, седнал на плетен стол, хили се, кани ординареца да се съблече...

Разказват, че веднъж Стамболов, като отишъл в двореца, пошепнали му многозначително, че князът е в банята с двама ординарци, нашият дивак нахълтал в банята и що да види:

Фердинанд и ординарците, голи-голенички, направили си древногръцко влакче: Фердинанд по средата, Свиленчо отпред, отзад Сюлейманчо, пуф-паф, пуф-паф...

Ординарците, като видели свирепия Стамболов, побягнали, Стамболов си разпасал каиша и започнал да налага голия Ферди, Ферди крещи:

- Как смееш да биеш княза българский!

- Какъв български княз си ти - вика Стамболов и плющи с каиша, - кога те оножда турски манафин, аз та доведох в България - вика и бий, - аз ша та изгоня, ей тъй гол ша та гоня с каиша от София до Лом - вика и бий, - пред очите на целокупния български народ, да та плюй и да та замеря с камъни - вика и бий, - ша та кача на парахода „Крум Страшний" и гол ша та изфърля на виенското пристанище, мамка ти педерастка - вика и бий...

Както казва достопочтеният бай Добри Ганчев: да бъде на душата му грехът на оня за клеветата, ако горното не е верно...
Добри Ганчев -"Спомени от княжеското време" - да се публекува след 25 г. (София, 1973, 1983)
Уплашен от гнева на Кобургите, Добри Ганчев завещава спомените му да се отворят и публикуват 25 години след смъртта му..., ясно, нали!!!

http://ekipirane.com/books/historic%...tom%203/7.html

[artist]

http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%203/7.html

В книгата си Спомени от княжеското време, Добри Ганчев разказва, как Фердинанд учи бълг. език... Там ще намерите и подробности как употребява чуждите езици в общението си с хората... Мисле, че беше(цитирам по памет) ... на италиански говореше с майка си, на френски - с дипломатите, на немски - псуваше, а бълг. език го научи на живо, от допира си с българските писатели, военни и интелектуалци.
За дарбата му - учене и влаеене на чужди езици, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТРЕЧЕ! Познавам доста известни и безизвестни хора, които имат афинитет към езиците.