Цар Фердинанд Българский

[Гост]

От по-глобална гледна точка (като цар на България и сравнявайки го с предишните царе) е по-скоро неуспешен заради националните катастрофи за първата от които е пряко отговорен.Само по-модерното време пречи да бъде преустановено съществуването на държавата като такава.Разгром първо от съседите и след това от Антантата, загуба на етнически български територии лично заради неговата игра вабанк. От по-съвременна гледна точка пак е най-зле сравнен с Батенберг, сина си и Тодор Живков, но сравнението едва ли е адекватно понеже следващите са насадени на пачи яйца основно заради него,а Батенберг не управлява много.Извода къв е-дори необразован етнически българин е по-добре да бъде цар от чужденци:-)

[Sula]

С едно изключение, Хане, да не е комунист поставен от Москва, че на Гeорги Димитров и компанията от безродници около него още им сърбаме попарата по Македонския въпрос. Иначе май си прав.

[nik]

Личното ми мнение (мнението, което натежава за мен) е че Фердинанд е бил (вече) в средата на 1913 година (и действал като) вископлатенплатен агент на (участник) в австрийска разработка за трайно "скарване" на България и Сърбия, с оглед на предстоящата световна война.
Герги Марков беше предложил подобна идея, без да я развие, която на мен ми изглежда все по-правдоподобна и вероятна..

Абсурдно е за мен приемането, че Фердинанд е вярвал че ще се постигне победа над Сърбия и Гърция, или че Фердинанд е вярвал че може да сплаши дотолкова Сърбия и Гърция с офанзивата през 1913 година, че те да се съгласят със всички български искания

[Kramer]

Ник, мисля че поне в кавички трябваше да поставиш понятието "агент". Бе то монархът на тия години и при тия нарастващи възможности на държавата, къв агент бе, стига конспирации, моля!

[Sula]

"Агент" за действащ монарх и на мен ми звучи малко нелепо (виж за лишения от трон внук съмнениета остават), но е интересно да се проверят по-обстойно обвиненията, че той и Радославов вземат солиден подкуп от Германия, за да присъединят страната ни към Оста. Чел съм тези твърдения на няколко места, но преки даказателства под формата на документи не съм виждал. Косвените такива са, че след войната и двамата живеят в завидно охолство в Германия. Ако някой има нещо интересно по темата с удоволствие бих го прочел.

[T.Jonchev]

Не бива да има толкова крайности в мненията, макар че точно те правят темата интересна и предизвикват бурното й развитие.

Цар Фердинанд винаги е бил и ще си остане оспорван, а това е доказателство поне за едно нещо - че не е бил банална персона на престола, подобно на други европейски монарси. Надали е логично да му се приписват всички успехи в развитието на страната по времето на неговото царуване, както е направил авторът на темата, както не е логично и да му се стоварва цялата вина за провалите, както много често се прави. Около царя - дори във времето на т.нар. личен режим - е имало много хора, вкл. твърде кадърни и отговорни, от които е зависело доста във външната и главно във вътрешната политика.
Но едва ли може да се оспорва интелигентността и високата образованост на Фердинанд. В това отношение той несъмнено е превъзхождал мнозина от своите колеги по европейските тронове (германския император напр., а също и руския). Това обстоятелство, съчетано с вкуса му към прогреса и новостите (а също и със суетността му, разбира се) изиграва значителна роля за модернизацията на страната. Например: България трудно би отделила пари от вечно проблемния си бюджет за зоологическа градина и народен театър, ако не бяха тези "царствени капризи".
Въобще - когато се оценява един монарх, пък и каквато и да е историческа личност - трябва да са ясни и градирани критериите. Иначе всеки коментар се превръща в безкраен спор, в който всеки остава на позициите си.
Винаги и при всяка личност има "за" и "против". Адекватна оценка се постига, когато без излишни емоции успеем да съчетаем и двете.

[Sula]

То и при всеки човек е така и абсолютно лошите или абсолютно добрите не съществуват. Разликата е обаче, че от обикновените хора оценката е по-опростена, а исторически личности от калибъра на цар Фердинанд т.е. хора водели народи, трябва да бъдат оценявани не по това дали стават за съсед или са добри събеседници, а по балансирана оценка за доброто и лошото, което са постигнали за народа, който са управлявали.
За мен това е и интересното в темата, а че царят е направил зоопарк или народен театър е нещо, което не е съществено, защото ако не ги беше направил той, щеше да ги направи някой друг.

[Гост]

Съгласен съм.Фердинанд разсипва едно натрупване на сила от 30 години и от крехкия манталитет на победители основно заради него се заражда един пораженски манталитет въпреки несръчните опити за изграждне на митове за непобедената в нито едно сражение войска. Естествено вината не е само негова,а и на поддържащия го елит който пък е квинтесенцията на народа.А да сравняваме Зоологическа градина с липса на излаз на Бяло море или загубата на Западните покрайнини и Добруджа...някак си е неоправдано.

[T.Jonchev]

Не ги сравнявам, естествено. Всичко това обаче е част от историята на Фердинандовото време. Просто нищо не бива да се пропуска - в противен случай историографският образ се получава изкривен поне в някаква степен.

[Sula]

Според мен един от най-добрите документи разкриващи характера на цар Фердинанд е книгата на ген. Сава Савов "Интимните причини за погромите на България". Човекът е бил дворцов маршал от края на Междусъюзническата до 1916 г. и се е нагледал на германофилството му, на надменността, на интригантството му, на корумпираността му и на войнственият му хомосексуализъм, който на моменти е граничил с предателство.
Аз лично нямам основание да не му вярвам. За мен е много трагично стечение на обстоятелствата, че такъв човек като Фердинанд е държал здраво кормилото на властта в такива съдбовни за страната ни времена. Още по-трагично е, че никой не е направил нищо, за да го озапти.

[Sula]

Ето този откъс от книгата му ме потресе:

" След обяда всички от столовата излязоха на двора и фон Масов помоли царя да му позволи да направи една снимка. Царят се нареди в първата редица със Стреземан и Науман, като ги хвана под ръка. Фон Масов подаде апарата на своя ординарец, младо момче, 18-20-годишен, със сини очи и руси коси, а той се нареди в групата. Царят втренчи очи в ординареца и след втората снимка той напусна Стреземан и Науман, отиде при ординареца и, подавайки му ръка, благодари за снимките, като го разпита за семейното му положение и пр.
Няколко дни след като си заминаха германските депутати, придворната дама г-ца Петрова-Чомакова ми каза, че научила от г-жа фон Масов, че техният ординарец бил назначен за секретар на царя, бил настанен да живее в двореца и работел в канцеларията на управителя.
Тая новина ме възмути твърде много. Ординарецът на Масов - секретар на царя, това значи един германски шпионин при царя, гдето се съсредоточават всички дипломатически и военни преписки, и то във време на война.
Отидох в канцеларията на управителя, който ми доложи, че и той е казал на царя, че новият стата княз Бориса, който ме помоли да не викам, за да не чуе царят. Княз Борис ми каза, че току-що излиза от кабинета на царя, дето му говорил за това назначение и царят толковаекретар ще бъде шпионин на фон Масов, но царят го изругал и го изпъдил от кабинета си. Отидох в кабинета на г. Добрович и с висок глас заговорих за това назначение, без да забележа зад вра се е разсърдил, че му запретил да идва при него.
Две седмици след това назначение царят получил анонимно писмо, че кметът на Самоков - Германски (депутат), и лесничеят в Чамкория са построили няколко дъскорезници на Марица и контрабандно изсекли много дървета в долината на Марица и около вилата на царя в Саръгьол. Тия сведения са били потвърдени и от управителя на двореца „Ситняково”.
Негово Величество ми заповяда да отида в „Ситняково” и да произведа дознание.
Управителят на „Ситняково”, словенецът Мишо, след като ми показа изсечените дървета, разправи ми че 5-6 дни по-рано в „Ситняково” пристигнал царят с тримата си шофьори и с новия си секретар и нощували там. През нощта госпожата на управителя приготвила храна в термоси и десетина бутилки шампанско „Мум”. Те били отнесени на върха Саръгьол и заровени в една голяма преспа сняг.
За обяд царят, новият секретар и шофьорите на коне пристигнали там, обядвали, пили шампанско и стояли до късно, дето се били със сняг и се търкаляли в снега. Царят бил много весел и само от време на време, когато се чували оръдейните изстрели от Струмишко, дето нашите войски се биели с французите, се замислювал за известно време, след което наново е почвала веселбата. Този пикник е бил устроен в чест на новия секретар."

А ето как се управлява военното ведомство в навечерието на тази важна война и как големите български военни са разигравани като маймуни от един интригант:
"Щом царят ми съобщи за това назначение (ген. Фичев е назначен за министър на войната по предложение на царя и през главата на министър-прецедателя д-р Радославов), отговорих му: „Ваше Величество, Вие мразите генерал Фичев и няма никога да го приемете на доклад, а военният министър в това време трябва постоянно да идва на доклад, за да може да се подготвят армията и страната за евентуално намесване във войната.” Царят ми отговори: „Вие не искате да разберете, че аз го назначавам, за да го унищожа.” Отговорих му: „Сега ли е време за унищожаването му, при това той е бавен в действията си, назначете някой по-млад, по-енергичен!” „Той ще бъде, съобщете му веднага”, отговори ми царят.
Ето при какви обстоятелства генерал Фичев стана военен министър. Още на другия ден след представлението му царят ме повика и ми каза, че Фичев му намекнал за уволнението от служба на генерал Бояджиев, и ми заповяда да предам на Фичев, че той настоява генерал Бояджиев да бъде назначен за началник-щаб на армията, а на генерал Бояджиев да съобщя, че царят изрично е искал да бъде назначен за началник-щаб и че Фичев искал да го уволни. Интригите между двамата почват още от първия ден. Принципът за царя „разделяй и владей" беше в пълен ход."

Ето и най-гнусното престъпление на царската особа, а именно взимането на подкуп от Германия, за да вкара страната ни във войната:
"Когато окончателно се реши да се сключи заем от Германия и вече беше ясно, че ще вървим с Централните сили, д-р Грецер по заповед на царя поиска да му дам сметките на мебелната къща в Петербург „Мелцер”, за която споменах по-горе, като ми каза, че щял да замине за Берлин и щял да намери пари да я изплати. След десетина дена бавене в Берлин докторът се завърна. Поисках сметките и документите, за да ги прибавя към делото, но той ми каза, че ги е платил, а документите предал на царя. Не се мина две седмици, д-р Грецер се яви при мен да се сбогува, защото бил уволнен и трябвало да си замине още същия ден завинаги за Германия. Бях твърде любопитен да узная причините за това бързо уволнение и заминаване на най-приближения човек на царя, на тази персона грата. От управителя на двореца г. Вайх узнах, че се получили две еднообразни писма от една берлинска банка, Дисконто или Дойчебанк, не помня, които г. Вайх предал на царя (всички писма до служащите или до царя идват в една затворена кутия в двореца, г. Вайх отваря кутията, дезинфектира писмата и ги предава на царя, който контролира лично цялата кореспонденция, и след това се разнасят по принадлежност, като някои писма безцеремонно отваря, а други задържа). Царят отворил и двете писма, прочел ги и почнал да ругае г. Грецер, като го нарекъл разбойник и пр. След това повикал д-р Грецер, направил му една грозна сцена, уволнил го от служба и заповядал веднага да си замине за Германия. Тогава г. Александър Греков беше секретар на царя и работеше в моята стая. Съобщих му за случилото се с д-р Грецер и той недвусмислено ми каза, че царят трябва да е бил подкупен от германците, че и на д-р Грецер, по тоя случай, трябва да е била открита някоя текуща сметка, за което царят трябва да се е разсърдил. Не исках да вярвам, че царят може да бъде подкупен, но ето какво узнах по-късно.
В книгата на английския кореспондент Кенеди се описва, че д-р Грецер сключил по поръчка на цар Фердинанд един заем в Германия и в условията царят бил обвързан да се намеси във войната на страна на Германия, за което цар Фердинанд се разсърдил и уволнил д-р Грецер (стр. 248-249 от книгата на Кенеди, 1922 г.). По-после, през 1931 г., според една телеграма от Берлин, печатана в брой 6473 на в. „Утро” от 21 март 1931 г., германският депутат Хиндербергер в заседанието на Райхстага на 19 март прочел документи от Тайната германска архива, в които се изнасяло, че в надвечерието на българската намеса във войната цар Фердинанд получил от Германия 25 милиона марки, а след войната получил други 2 000 000 марки и други суми. В това време всички германски вестници бяха препълнени с тия разкрития и наричаха цар Фердинанда българоубиец.
След тия разкрития немският писател Ханц Рогер Мадол в своята благоприятна за цар Фердинанд книга „Фердинанд, цар на българите”, печатана в Берлин, признава, че царят е вземал пари от Германия, но това било, след като България се била определила на страната на Германия и че тия пари му били дадени в замяна на конфискуваните негови лични средства в английските банки. Мадол, като осъжда германските вестници за нападките по тоя повод против цар Фердинанд, казва: „Бъдещият историк не ще причисли цар Фердинанд към Кобургите в миналото, които за пари продавали своите войници на англичаните.”"


И още по въпроса за това имало ли е правителството избор на чия страна да влезнем през Първата световна:
"На 21 юли 1915 г. пълномощните министри на Русия, Англия и Франция дадоха колективна нота на г. Радославов, в която правеха големи отстъпки на България, ако се намесим във войната на тяхна страна. Минаха се 20 и повече дни, но г. Радославов не отговори на нотата. Един ден идва при мен секретарят на Руската легация Джекели, с когото много добре се познавах, и ми съобщи за подадената нота, като добави, че по поръчение на министрите на Антантата той е ходил три пъти в Министерския съвет, за да се представи на г. Радославов и да моли да се отговори на нотата. Господин Радославов го оставял да чака по 2-3 часа в чакалнята, през което време е приемал пълномощните министри на Германия, Австрия, някои служебни лица и даже детективите Бошнаков, Киселов, Харемията и др., и най-после секретарят на Радославов му съобщавал, че понеже било късно и председателят бил много зает, не ще може да го приеме. Това поведение на Радославов възмутило пълномощните министри на Антантата и те решили да се оплачат на царя. Казах на г. Джекели да се обърне към г. Добрович, който е политическото лице в двореца, а той ми отговори, че г. Добрович го е виждал в министерската чакалня, че му е съобщил за какво чака и го е молил да съобщи на Радославов, но и това не е помогнало. Господин Джекели ми каза, че съглашенските дипломати са възмутени от третирането им така пренебрежително от г. Радославов, че той забравя, че те са велики сили и макар днес да са бити от германците, Русия, Англия и Франция накрая пак ще останат велики сили и в даден момент могат да бъдат полезни за България, следователно няма защо да ги озлобяваме. Господин Джекели добави, че е служил много години в България и обича българите и че той е убедил министрите от Антантата да направят това оплакване. Възмутен бях от това поведение на Радославов, като си помислих какви лоши последствия може да има това за България. След излизането на г. Джекели от двореца веднага отидох при царя, за да му докладвам. Лицето ми винаги е издавало моето настроение и царят веднага забеляза моята разтревоженост и ме запита учудено: „Какво има?”. Докладвах му за всичко, разбира се, с един тон на възмущение от Радославов, което твърде много разсърди царя, и той ми отговори: „Вие сте русофил, това не е Ваша работа, Вие не трябва да се занимавате с политика!”. Отговорих: „Ваше Величество, аз докладвам това, което ми се съобщи, и с политика не се занимавам, не съм русофил, а българофил и ако стане нужда за моето отечество, готов съм да се бия и против руси и французи, и против германци.” Царят ме прекъсна и ми каза: „Да знаете добре, каквото и да стане, ние ще вървим с германците.” Обясних на царя, че войната ще бъде продължителна, че нашият войник не може да издържи, че Англия никога не е била побеждавана, че ако и да победи Германия, никога няма да може да използва победата, за да ни даде обещаното, защото ще бъде блокирана от английската флота. Царят наново ме прекъсна и ми каза: „Разберете, каквото и да стане, макар и в гроба да влезна, ние ще вървим с германците, защото русите ще ме унищожат. Мислите ли, че ще простя на руския император визитата, която направи на румънския крал пред моя нос в Кюстенджа, и маршалския жезъл, който му даде, защото нападнал България и е навлязъл дори и до моите имения в Искъра? Няма да простя и на този булдог Поанкаре, който си позволи да ме оскърби с една телеграма.” Отпосле научих, че когато румъните били до Искъра в Междусъюзническата война, царят телеграфирал на Поанкаре да вземе България и него под свое покровителство, като биел на чувствата му със своя френски произход и със своите чувства към Франция. На тая телеграма Поанкаре отговорил: „Предадох Вашата депеша на министъра на външните работи.”"

[Kramer]

Защо Фердинанд си е назначил за хофмаршал русофил? И в същото време негодува пред него за поведението на Николай II и Поанкаре? Интересен гамбит.

[Sula]

Аз не бих определил ген. Савов като русофил. Той просто е бил патриот по своему и руските му тежнения са били в противовес на прогерманските такива в двора и правителството.
А ако прочетеш книгата ще разбереш, че Фердинанд го назначава на тази позиция след като разбира, че ген. Савов е популярен сред офицерството с доблестната си служба през Балканските войни, а в края на Междусъюзническата окротява разбунтувалия се 22-ри полк без жестокости и успява да убеди възмутените от загубите офицери в сборния лагер около Джумая да не искат абдикацията на монарха, като виновник за катастрофата.
Тези две неща карат Фердинанд да го доближи до себе си като демонстрация пред враждебните към него вътрешни кръгове в страната и за да го откъсне да не ги оглави.
Когато ген. Савов става министър на войната в правителството на Малинов, той не прощава на царя и е един от първите хора в правителството, които искат абдикацията му.
Много интересен е и споменът му, че малко преди абдикацията си царят повишава ген. Протогеров в чин с намека, че след като е разбил Войнишкото въстание при Владая сега е време да направи преврат в София и да го задържи като монарх.
Също интересно е, че заседанието на министерския съвет, на което се приема решението да се търси примирие е щяло да бъде начало на узурпация на властта от царя. Той е бил заповядал на гвардията да арестува по негов сигнал министрите. Това което го разколебава са сведенията донесени му от Добрович, че Главната квартира в Кюстендил е разбита и разграбена от разбунтувалите се войници.
Мога да пусна цитати ако е интересно.

[Sula]

Всъщност ето още малко по темата, което намирам за интересно.
По въпроса за плановете на Фердинанд да арестува министерския съвет на Малинов:
"Някои от г-да министрите бяха ми казали, че ще дойдат във Военното министерство, за да идем заедно в двореца за Коронния съвет.
Ген. Бурмов, който щеше да представлява главнокомандващия в съвета, мина покрай министерството половин час по-рано и отиде в двореца. Дали там, до идването на министрите, той се е съвещавал по-рано с Негово Величество, не зная, но в своя доклад, който направи в Коронния съвет, беше голям оптимист и вярваше, че положението ще се поправи. На зададения от мен въпрос, не смята ли, че Първа, Шеста и Сборна дивизия, които са на юг от Тетово, ще бъдат отрязани, той повтори отговора си, който ми беше дал в Кюстендил на 20 септември - „Има примери в историята, войски, поставени в такова положение, да са се спасявали.”
След изложението на ген. Бурмов царят даде думата на г. Малинов и след това на всички други министри, с изключение на мен.
Г-н Малинов след дълго изложение заключи, че трябва да вървим към примирие и мир, като изрично каза, че ако съюзниците ни не искат това, ще вървим сами. Същото повториха и другите министри, само г. Ляпчев настоя мирът да се сключи непременно заедно със съюзниците ни, защото иначе щели сме да бъдем изменници на съюза.
След като се изказаха всички, царят заяви, че ще си помисли и ще си каже решението. В тоя момент помолих царя да даде и на мен думата, като заявих, че като министър на войната съм най-отговорното лице. Царят, който се беше приготвил да излезе от заседателната зала, се спря и ми даде думата.
Още от самото начало аз заявих, че смятам за отрязани трите наши дивизии, които са към Гостивар-Тетово, и че никаква история не ще може да им помогне. Относно мира и примирието заявих, че според мен войната е загубена както за германци и австрийци, така и за нас и, следователно, трябва веднага да пристъпим към примирие и че когато се отнася въпросът за спасението на отечеството, аз предпочитам да изменя на всички, но да спася отечеството си.
В тоя Коронен съвет не се взе никакво решение. През заседанието г. Добрович на няколко пъти влиза и излиза в заседателната стая и докладваше нещо на царя.
На излизане от двореца, долу в коридора, ми съобщиха, че една голяма тълпа разбунтувани войници - бежанци от фронта - разбили Главната квартира, унищожили архивите, телеграфи и телефони и че всички офицери били избягали. Това било съобщено от германската телефонна станция, която не била засегната. Последваха съобщения, че пристигат нови бежанци, някои от които се отправяли за София.
Веднага от двореца отидох във Военното министерство и дадох нареждане да се привлекат в София допълняющите дружини от Плевен и други градове и да се задържат всички отпускари - офицери и войници, които се намират в София, за да бъдат организирани в команди.
На другия ден след Коронния съвет се яви при мен ротмистър Карастоянов - гвардеец, и ми каза, че в деня на Коронния съвет той е бил в двореца с една команда гвардейци и е имал заповед лично от царя да арестува всички министри, когато напуснат Коронния съвет, но в последния момент тая заповед била отменена. Види се, г. Добрович във време на заседанието е докладвал за бунта на войниците в Кюстендил и царят се е изплашил и отменил заповедта за арестуването ни."

А тук е описана и интригата с ген. Протогеров:

"На 3 октомври, в деня на абдикацията, преди обяд при мен във Военното министерство се яви ген. Ганчев и ми съобщи, че по-първия ден Негово Величество е приел в двореца ген. Протогеров, повишил го е в генерал-лейтенант и ми заповядва да издам височайша заповед.
Аз, който в този момент давах разни нареждания за преследвания на разбунтували се войници, които бяха плъзнали във вътрешността на страната, останах учуден от това повишение, понеже Протогеров скоро беше повишен в генерал-майор, и някак сърдито отговорих на ген. Ганчев: „След като разстроихме морала на войниците, сега трябва да разстроим тоя и на офицерите, не съм съгласен, защото Протогеров завчера е повишен в чин генерал-майор и няма да издам заповедта.”
Ген. Генчев остана като гръмнат от тоя ми отговор и си отиде, без да продума. И аз отпосле съжалявах за дръзкия си отговор, но в това време положението на страната висеше на косъм и не можах хладнокръвно да посрещна тая прищявка на царя.
Няколко дни след абдикацията на цар Фердинанд и заминаването му за Виена се яви при мен в министерството ген. Протогеров и ми съобщи, че на 2 октомври е бил повикан тайно в двореца от ген. Ганчев да се представи на царя.
Негово Величество го поздравил и похвалил с ласкави думи за нанесената победа над бунтовниците на Р. Даскалов, повишил го е в чин генерал-лейтенант и след това отдалеч му заговорил за предателството на правителството към съюзниците със сключването на примирие и с настояването му да абдикира и го молил да извърши преврат със своите войски, да арестува правителството, да се образува ново правителство под негово председателство, което да го запази да остане в България и да продължи войната, като се отстъпи на Балканите догдето пристигне германско подкрепление. Ген. Протогеров продължи, че едва тогава разбрал защо е бил тайно повикан в двореца, защо царят е бил така любезен с него и защо го е повишил, но той категорично му отказал, като е заявил, че в интереса на отечеството трябвало час по-скоро да напусне страната.
Ген. Протогеров не е между живите, но полковник Коста Николов, който тогава беше началник-щаб на Протогеров, ми потвърди, че и на него ген. Протогеров е разправил разговора си с царя, който съвпада с направения ми доклад от Протогеров.
Най-после, в Хисарските бани един ден, говорейки за катастрофите на България със софийския адвокат Георги Стрезов, разказах му за някои действия на цар Фердинанд, описани по-горе, във връзка с катастрофата. Тогава г. Стрезов, който е съотечественик на ген. Протогеров и беше негов приятел и съветник по македонските работи, ми каза, че ще ми разправи за едно желание на цар Фердинанд пред ген. Протогеров, за което никой не знаел, и ако тогава Протогеров би се съгласил да го изпълни, България би била загубена.
Г-н Стрезов почна с възмущение да разказва за тайната аудиенция на ген. Протогеров при цар Фердинанд - описана по-горе. След това в София г. Стрезов ми потвърди същото писмено.

Препис
Юнион клуб
София, 4 януари 1931 г.

Уважаеми г. генерал С. Савов,
Тук
Отговарям с удоволствие на запитванията от вчера относно един разговор с покойния генерал Протогеров и цар Фердинанд, както ми се предаде от първия.
Беше към края на юли 1918, нещастната за нас година, току-що бях се завърнал от странство; „съюзниците” анемити и др. още се мяркаха около София. В интимен разговор с покойния генерал Протогеров той ми разказа между другото и следното:
„След усмиряването на радомирските пълчища, веднага повика ме цар Фердинанд и ме надумваше да прекатурна Малинов и аз да съставя ново правителство. Нарече ме велик патриот, обсипа ме с ласки и обещания и ме уверяваше да приема, за да спася престола и династията. В тоя дух дълго ми говори царят, но аз, като си го познавах, не приех разбира се.”
Те бяха, драги генерале, думите горе-доле, които чух от устата на Протогеров. Оттогаз години много са изминали и не е никак чудно, че не ми е възможно да си спомня и предам текстуално думите, що чух от генерал Протогеров, но смисълът, доколкото помня, бе приблизително както казах накратко по-горе.
Винаги на услугите Ви, оставам с приятелски поздрав.
В.в. Георги Стрезов.

И така, цар Фердинанд въпреки нападението на столицата от разбунтувалите се войници, за което се скри в гара „Надежда”, въпреки съветите на правителството и на водачите на партиите да напусне страната, за да се запази България, въпреки че той знаеше, че цялата армия е демобилизирана и негодна за никакви военни действия, той се решава да прави преврат, само и само да удовлетвори своите лични амбиции, за която цел той избира македонския революционер генерал Протогеров, като е предполагал да го склони в името на спасението на Македония.
При това положение, пита се, какво би станало с България, ако генерал Протогеров беше някой амбициозен човек и би се решил да извърши преврат?
Първо - примирието щеше да бъде денонсирано, сърби, гърци и румъни, както бяха озлобени против нас, щяха да окупират страната и ако по милост Антантата би се решила да запази България, ние щяхме да бъдем ограбени и унизени, за да не можем години наред да вдигнем глава. А ако войната би се продължила в наша територия, България и българският народ щяха да бъдат облени с кърви и поробени завинаги."

[Sula]

А ето и една пикантерия, която всъщност си е щрих от облика на Фердинанд. Оказва се, че е въртял контрабанда на дребно, което очевидно е семайна традиция и обяснява наклонностите към дърводобив у внука.

Думата е на ген. С. Савов:

"След назначението ми за маршал на двора получих много анонимни писма, а някои и с подпис, с които ми се съобщаваше, че служащите лично при царя са правили големи гешефти и контрабанди на бижута и други ценни предмети, които чрез двореца доставяли на разни търговци. Много често Негово Величество получаваше големи пратки от странство, които не минаваха през митницата, а се вземаха направо от гарата от един дворцов куриер, когото никой не контролираше колко пратки получава и къде ги носи, което се върши и сега. Тия пратки се отваряха и дезинфекцираха от личните слуги на царя и му се носеха. Предполагах, че с тия пратки куриерът и слугите на царя пренасят някои стоки и скъпоценности за свои близки търговци, придворни доставчици и пр.
Един ден дочаках пристигането на пратките и заповядах да се отворят в мое присъствие. Слугите доложиха на царя, който ми направи една сцена. Казах му за писмата, но това не помогна. Това беше първият ми конфликт с царя. Също получих от една голяма германска фирма писмо, в което се казваше, че срещу петдесет хиляди марки за някакви благотворителни цели дворецът издавал патенти за придворни доставчици и казаната фирма предлагаше 20 000 марки, за да й издам патент. В един плик изпроводих това писмо до царя, като изказах мнението си, че придворните служащи търгуват с тия патенти. Нищо не последва; нито царят ми заговори, нито ми върна писмото.
Царят почна да изказва недоволството си от мен, че съм се бъркал в неговите лични работи, макар че изрично ми заповяда да контролирам всичко."