Цар Фердинанд Българский

[Mirovk]

Тази тема започва да се превръща в някакъв абсурд...
Не е само пробивът при Добро Поле. При Яребична пленяват практически целия 49-ти полк, а боя при завоя на Черна едва ли може да го наречем победа. До тук имаме три загуби.

Така е но, не е редно а срамно да не казваш цялата истина:
1.При добро поле и до ден днешен никой не иска да си признае, че са виновни БКП и организаторите на мародерската шайка наречена величествено "войнишкото въстание" и не сме загубили защото сме слаби , а защото вече мрежата от предатели е била дълбоко вкоренена в редовете на армията и само са чакали повод за да "ритнат бакърчето", напротив изключително срамно е предателството което са извършили Д.Благоев и другите организатори на метежа.
2.При връх Яребичина съотношението на силите е било 5:1 и повече (само Гърците са 14500 с над 200 оръдия) и напротив много добре са се представили войниците, за съжаление липсата на добър командир е очебийната, но за съжаление не може навсякъде да има гениални пълководци...
3.При завоя на Черна ,пак пропускаш да споменеш численоста и състава на противника....да не говорим, че тогава нашите за първи път виждат огнепръскачки....все пак удържат фронта и отбиват атаките на Английския корпус и Сърбите, а загубите им са поради недостига на артилерия и особенно много от терена където не могат да се закрепят трайно , а Френският корпус разполага с тежка артилерия която непрекъснато е поддържала сръбските атаки...
Лошо е когато човек е против нещо по презумция (В случая Фердинанд) без да казва цялата истина, иначе дори и да не беше той на престола България пак щеше да очаства във войните на страната на Германия, вземете и го проумейте най-накрая!!

[ivan_kunchev]

А дали ако не беше наредил на ген. Савов да атакува сръбските позиции на 16.06.1913г щеше изобщо да се стигне до необходимост от присъединяването ни към Германия през 1915? Едновременното им самозалъгване и припряни действия не довеждат ли до катастрофата от 1913г, предопределяща симпатиите ни към Централните сили, включването на тяхна страна и загубата от 1918?
Ако мирновременните действия на Фердинанд могат да се разглеждат в контекста на някаква преоценка, не знам как военновременните да ги причислим към някакъв чист възход за България.

[1951]

Mirovk, често казано не знам какво се опитваш да кажеш, още по-малко не разбирам детинските квалификации.
Твърдеше се, че българската армия при Фердинанд е непобедена. Факт, който не е верен. Конкретиката в контекста на този разговор не е важна.
Фактите, които излагаш отново вкарват българската военна история в догмите на това, че видиш ли ако не броим комунистите, тежката артилерия, огнехвъргачките и прочие, сме като цяло непобедени. Наистина не смята, че този форум е на това ниво.

[Обикновен лаик]

Колкото до победите - когато са били срещу първокласни армии, те са били не срещу първокласните им части.

... и са на, общо взето, второстепенни фронтове, а не там където се решава съдбата на войната.

Всъщност дори и в най-силните си периоди - а те съвпадат именно с управлението на Фердинанд - българската армия е в състояние да решава ограничен кръг от задачи, което автоматично я изважда от списъка на "най-добрите армии".

За Фердинанд. Погледнато в ретроспекция мисля, че накрая окепазява едно дълго и далеч не лошо управление. Безспорно е, че именно по негово време страната става суверенна държава, и че в периода до Балканските войни тенденцията е, общо взето, на стопански възход, на моменти добре изразен (но само толкова, никакво "българско чудо" и прочие глупости). Дори факта, че България съумява да изгради достатъчно многобройна, относително добре обучена, въоръжена, обута и хранена армия говори за прилична стопанска мощ (отделен е въпроса дали именно по този начин е трябвало да бъде употребен създаваният национален продукт, респективно постъпващите бюджетни средства). Населението на страната расте; обратният ефект от този като цяло положителен факт е, че поради примитивния характер на обработката на селскостопанската земя в една преобладаващо селска страна, нарастването на населението почти напълно или напълно изяжда увеличението на брутния продукт пер капита, т.е. независимо от общото увеличение страната си остава все така бедна (поради което, за водене на продължителни военни действия се нуждае от икономически силен и - далеч не немаловажно - промишлено мощен съюзник; в този смисъл изборът на индустриализираната Германия пред изостаналата Русия изглежда логичен, въпреки че този избор е предопределен не само от логиката, разбира се).

[AggressiveRefrain]

Някой в по-горните постове определи Фердинанд като комарджия.Не че не съм съгласен с определението, но "комарджийството" е част от цялата българска външна политика от Освобождението до Борис III.Съединението успява благодарение на изключително голяма доза късмет , историята с Независимостта е абсолютно същата.Като съм се замислял, ме е нявявала мисълта, че именно тези два големи политически успеха са причина за авантюризма и безрасъдството през Военния период - някак си у българкият политически елит и у Фердинанд се създава усещането, че късмета безкрайно ще е на наша страна и все нещо странично ще ни спасява (както нахлуването на Сърбия или Босненската криза).След като лошо се упарваме два пъти , промяната в политиката рязко си проличава при Борис - умереност, такт, добро планиране в международните отношения,което дава отлични резултати като се има предвид изходната позиция на страната след ПСВ.

Тъй де, както има един лаф "като печелиш, не знаеш какво губиш".Може би, ако Съединението от '85-та се беше провалило, това щеше да е обеца за родните политици и военни и фиаското от Военния период нямаше да се случи

[Kramer]

Не че съм привърженик на Фердинанд, но не съм съгласен авторът на темата да бъде определян като "малко нацистче".
От къде на къде монархизма /виждам монархо-патриотични са разбиранията на автора/ се приравнява на нацизма?
Торн, на теб ти е известно, предполагам, че наследниците на кайзера, Хитлер ги хвърля в концлагер.
Не обвинявам Фердинанд за Чаталджа /поне е опитал/, грешка фатална е Междусъюзническата война.

[Sula]

Съгласен съм с Крамер и намирам, че както става често, минаваме в другата крайност: да налитаме на човек, който е по-скоро осъзнат патриот, като уважемият "цар Фердинанд" от форума, който за жалост борави доста свободно, но неосъзнато с клишета, на които се строи масовият патриотизъм.
Опитите на някой от уважаваните съфорумници да му обърнат внимание къде греши, са дело благородно и ако той има желанието да обогати малко познанията си, ще е добре да последва съветите им и да попрочете нещо в указани от тях направления.
А сега малко за аспект от политиката на истинския цар Фердинанд, които до моментане са засегнати в дискусията. Моето лично мнение, че до катастрофата през Междусъюзническата война и тази през Първата Световна нямаше да се стигне, ако цар Фердинанд беше така добър да управлява страната според Търновската конституция. Ако той бе възприел себе си като носител на най-добрите традиции на европейския културен елит с мисия да ги пренесе на българска почва.
Модел в това отношение е управлението на румънския крал Карол I, който залага рамките на съвременната румънска държавност и я доближава до цивилизованите европейски стандарти, без да се меси в нея и да използва дрязгите между партийте в своя изгода и за увеличаването на личната си власт.
При Фердинанд това не е така. След като отстранява Стамболова, той абсолютно целенасочено започва да укрепва личната си власт, като поощрява партийното интригантство и злоупотребява с неопитността на българския политически елит, който вижда в негово лице арбитър на политическия живот и представител на Европа.
Резултатът го знаем всички: българските правителства са сведени до статут на марионетки, ярките политически личности са маргинализирани, за сметка на посредтвени послушковци тип Стоян Данев, който така и не е информиран за атаката от 16 юни, въпреки че е министър-прецедател и е тръгнал за Русия да търси арбитража на императора.
Покварата, която Фердинанд вкарва в българския политически живот е непростимо прегрешение, да не напиша "престъпление", към българския народ. Неговият резултат е, че решения от историческа важност за нацията се взимат в двореца от един хитър владетел, заобградил се с група посредствени послушници, които не са в състояние да опонират или противоречат. Ако бяха по-различни и ако царят не бе правърнал страната ни в свой пашалък, то може би и политическите решения около войните щяха да са други.
А за Борис III и Симеон II, не мисля че е рано да се съди. Делата на цар Борис III са известни и в тях има много моменти, които са далеч от идеала за "добрият цар- баща на нацията". В основното направление, а именно създаването на здрав български политически елит, който да свикне да функционира в система от ясни правила и процедури, където има баланс между властите, царят се проваля и се връща към приьомите на баща си, че и ги задминава, като обявява страната за безпартийна.
Симеон е още по-жалка и гротескна фигура. Фактът, че дойде с големите приказки и "новият" морал /все едно има нещо ново и по-различно от 10те божи заповеди/ и си тръгна със съмнителната реституция и опосканите гори на Рила.
За мен тази фамилия и проклятието на Третата Българска държава. Колкото по-далече ги държим в бъдеще, толкова по-добре за народа ни.

[ivan_kunchev]

От тримата владетели на България след 1878г кой най много спазва Търновската конституция? Първият я суспендира, вторият я заобикаля десетилетия наред. Цар Борис ²²² вярно че към края на 30-те въвежда безпартийната система, но по същото време сякаш няма държава от нашата черга в която да се разгръщат демокрация, свободи и др. А пък в тези, които не са от нашата черга (като Ваймарската република) кой идва на власт, използвайки не само недемократични похвати, а и демократични процедури?
Второ, цар да създаде "здрав политически елит" нещо не ми се връзва. Ако царя създава елита, то тоя елит някак ще е зависим от него (като при Луи Х²V). Ако се намесва уж с някаква положителна ръководна роля в какъвто и да е елит, например "художествено-творческата интгелигенция", много вероятно да я корумпира (като при Тодор Живков). Излиза, че май най-доброто действие на един владетел е да остави елита сам да отрасне. В този смисъл не виждам в какво толкова се проваля цар Борис ²²². Доста време при него си расте елита, а накрая, когато е било твърде вероятно ако го остави в лоното на демокрацията да се изтощи от преврати, или да го оглави някой местен дуче царят решава да не допуска тая работа. И слава Богу, бих казал.
Пък и елит трудно се изгражда, ако приемем тезата за изграждането, по време на война. Мир трябва за тая работа. Докато си на мост не строиш сграда.

[Sula]

Как строи елита Борис? Като носи любеници на вилата на приемиера си знаейки, че след няколко дена главорезите ще дойдат да му режат пръстите? Като дава властта в ръцете на откачения Цанков? Или като се крие из горичките на Врана, докато Кимон Георгиев го търси да му връчи манифеста за новото правителство, след военния преврат, за който царят е добре осведомен?
Как гради елита? Като поощрява военните да се бъркат постоянно в политиката? Той твърде добре освоява използването на превратите за негово собствено благо, за да направи накрая сам той преврат. Така де: всички се пробваха - мой ред е.
Нещо не може да ми хареса такъв род поощряване на изграждане на елити.

[AggressiveRefrain]

Sula, за елита мога да ти дам съвсем конкретен пример - едва при Борис, примерно, се въвежда професионалното израстване в дипломацията и във Външно министерство за първи път определящо за поста не е дали играеш бридж с царя, а професионалните ти качества.Именно това ще си каже тежката дума през ключовите моменти за България от '36-та година, когато диломацията ни ще покаже, меко казано, завидна класа и ако дипломацията ни през Военния период беше дори на половината на нивото от 30-те, това фиаско '13 и '18-та никога нямаше да стане факт.

Второ, мисля че много надценявате ролята на Фердинанд, определяйки го едва ли не като някакъв квази абсолютен монарх.Както има един лаф "никой не може да пляска с една ръка", с управлението на една държава нещата са същите - никой не може да управлява абсолютно сам.Факт е че Фердинанд започва еднолично да определя кой ще състави кабинета и да определя политиката, но Фердинанд е малко или много принуден да се съобразява с мнението на водещите политици, просто защото ако играе контра на всички ще се окаже абсолютно изолиран.Няма как с пистолет в гърба да кара всички министър-председатели да правят това, което той им казва, ако те не съгласни поне малко.Масово се стоварва вината за Междусъюзническата война върху Фердинанд, но ясно трябва да се отчете максимализма на значителна част от политическия и военния елит, както и значителните интереси на едрия капитал от максималното териториално разширение.Най-красноречивия пример е Тодор Буров - като министър на търговията и промишлеността в кабинета на Данев е един от основателните на акционерно дружество "Бяло море".Едва ли е много трудно да се сетим защо правителството не иска да се отказва от Солун , а в последствие толкова усилено се държи за Кавала '15-та.

[Sula]

Aggressive refrain прав си за дипломацията при Борис III, но ако следваме твойта логика, трябва да признаем на Фердинанд, че той пък прави подобен процес в армията, така че тя става един от стълбовете на властта и обществото.
Проблемът обаче е, че нито дипломацията, нито армията сами по себе си изграждат елита, за който говоря. Те са необходимо, но недостатъчно условие.
Там където е внесена покварата е на ниво политически елит и тук вината на царстващата фамилия е голяма. Прав си, че не бива да я абсолютизираме, защото не е виновен само този, който плете интригите, но и онзи, който се хваща на тях или участва с удоволствие.
Темата е дълга и за да навлезнем в нея трябва да се дадат редица примери за действията на Фердинанд и Борис, които показват тяхната преднамерена роля в този процес. В момента нямам време за подобен анализ.
Това което ще направя е да приведа една аналогия на изграждането на елита с езика на съвременния футбол: ако треньорът е слаб, няма как да очакваш отборът да е силен, дори и в него да има добри играчи. В нашия случай и двата треньора са на нивото на Б група, а напъните да се влезне дори в зоната на класиращите са в А група не са по силите им.
В отбора добрите играчи или си траят или са на резервната скамейка, а най-активни са посредствените. Има добри защитници, но когато те според схемата на треньора се опитват да играят като нападатели се стига до фиаско срещу отборите в Б групата, а да не говорим за тези от А. Същото става когато крилата минават в центъра. Като цяло обаче всичко се свежда до треньора, защото той определя схемата на играта.

[tarsan]

Цар Фердинанд

все пак идва за няколко часа в София. Това става по време на погребението на сина му Цар Борис ²²², когато тялото на мъртвеца е изложено за поклонение за няколко дена в "Св.Александър Невски". Официалните поклонения са били денем, а вечер катедралата е затваряла. Но...една вечер се наложило извънредно войниците, които денем образували почетни редици по улиците, за регулиране движението на поклонните тълпи, да бъдат събудени и отново заели местата си в затъмнена София.От към летище Божурище преминали с висока скорост няколко леки автомобила и след около час същата процесия се върнала обратно. Само толкова видели очевидците. Но офицерите - оставили спомени за случката - които били около храма, видели и ни съобщават още неща.Първо колите били с немски номера, а не дворцовите автомобили. Второ - плътна немска охрана. Трето - групата, кояго влязла и излязла от храма се движала много, необичайно бавно.Като че ли някой трудно подвижен старец с бастун се качва и слиза и то с чужда помощ. Така тръгнали слуховете - че именно Царят-Отец е дошъл, с немска транспортна помощ, за да се поклони пред покойния си син.Но това останало скрито тогава за обществото. И надали интересувало толкова народа.
Преди още внукът му Симеон ²² да се върне за първи път у нас, един провинциален вестник изпрати писмо до него с този въпрос, а се получи отговор от някоя си секретарка Лия Морено от Мадрид - че малкият тогава наследник няма как да е знаел за това и не може да го потвърди.
Но го твърдят двама български офицери, същата вечер командващи ротите си, в почетни караулни редици около катедралния храм.

[a_godumov]

Без значение от това, какви са били качествата на българските монарси след Освобождението (Александър Батенберг, Фердинанд и Борис III), аз лично съжалявам, че българският народ е тръгнал по пътя на монархията. Мисля, че в България тогава е имало достатъчно качествени хора, че да си търсим князе и царе отвън.

"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"" - жалко, че тази идея не се е осъществила. Чел съм тезата, че монархията може би е била по-добрия вариант за България, защото българският народ нямал добре развит политически живот и нямало опитни политици и, за това било добре да се концентрира властта в по-голяма степен, чрез избора на монархическия модел. Аз обаче не мога да се съглася - дори изборът на републиканска форма на управление да беше довел до повече грешки от политическа гледна точка, то тези грешки щяха да са си наши.

Допълнително според мен авторът трябва да има по-реален поглед върху историята. Аз също съм патриот, но също така вярвам, че заблудата няма да помогне на никой. За съжаление в историята на България след Освобождението има направени много грешки и единствения начин да не ги повторим е да ги припознаем като такива и да си вземем поуки.

[Sula]

Моето мнение е много близо до това a_godumov и аз мисля, че като република България би се справила добре. Обаче в същото време съм сигурен, че Великите сили нямаше да оставят една млада държавица да стане република и това при положение, че единствената република сред тях е унижената и разбита Франция, която така или иначе няма много думата в международните дела.
След абдикацията на Фердинанд възможностите за провъзгласяване на република изглеждат по-реални, но надделява добре познатото старо над неизвестното ново, а и тогава вече политическия и военния елит на страната са достатъчно износени и изкушени от зараждащите се диктаторски идеологии, за да предотвратят забежки в крайностите, които при демокрацията са много по-възможни, отколкото при монархия.
В този смисъл вместо желанато ни се случва необходимото. Все пак ако ще да беше монархия, бих предпочел на трона на държавата да беше се възцарил някой друг род.

[Kramer]

В този смисъл вместо желанато ни се случва необходимото. Все пак ако ще да беше монархия, бих предпочел на трона на държавата да беше се възцарил някой друг род.

Е те нашите изгонват честния немски офицер на руска служба, участникът в Освободителната война Александър Батемберг заради котерийни интереси, после докарват каквото намерят. Нещо като при бая закъсняла във времето женитба.