Е, разликата все пак, капитане, е че паметникът на съветската армия е издигнат много отдавна, когато това се е смятало за приемливо (аз също не го смятам за подходящ), а не е съграден сега. Съответно, възражението ми срещу унищожаването на каквито и да е паметници е аргемунтирано така:
1. Който се отказва от историята си най-често е обречен да я повтаря. Паметниците напомнят най-често за отминали грешки, хубаво е да оставим това напомняне.
2. Паметниците вече са се превърнали в част от градския пейзаж и са намерили своето място и смисъл в живота на съответинят град. Това означава, че много често те са намерили нов смисъл, различен от този влаган от създателите им - с времето губят каквито и да е идеологически функции.
И двете възражения според мен с пълна сила важат за паметника на съветската армия, да речем, но далеч не само за него. Опитите на една или друга власт да рушат или замазват паметници са доказателство по-скоро на определени колплески по отношение на тях и са колкото смешни, толкова и жалки, поне според мен. Ако някой се дразни от подобни паметници, то вероятно вината е в прекалената идеологизация на съзнанието му (т.е., сам той е построил подобен паметник в съзнанието си).
Съвсем друг е въпросът, когато става въпрос за издигане на нови паметници. Тук може и трябва да се обсъжда дали дадената личност/събитие заслужават почит, каква точно и доколоко.
(още повече, че в конкретният случай, съответното начинание ще струва много скъпо и най-вероятно след него на това място няма да има градинка (която има смисъл и място сега), а сигурно ще издигнат я хотел, я масивна офис сграда)
1. Който се отказва от историята си най-често е обречен да я повтаря. Паметниците напомнят най-често за отминали грешки, хубаво е да оставим това напомняне.
2. Паметниците вече са се превърнали в част от градския пейзаж и са намерили своето място и смисъл в живота на съответинят град. Това означава, че много често те са намерили нов смисъл, различен от този влаган от създателите им - с времето губят каквито и да е идеологически функции.
И двете възражения според мен с пълна сила важат за паметника на съветската армия, да речем, но далеч не само за него. Опитите на една или друга власт да рушат или замазват паметници са доказателство по-скоро на определени колплески по отношение на тях и са колкото смешни, толкова и жалки, поне според мен. Ако някой се дразни от подобни паметници, то вероятно вината е в прекалената идеологизация на съзнанието му (т.е., сам той е построил подобен паметник в съзнанието си).
Съвсем друг е въпросът, когато става въпрос за издигане на нови паметници. Тук може и трябва да се обсъжда дали дадената личност/събитие заслужават почит, каква точно и доколоко.
(още повече, че в конкретният случай, съответното начинание ще струва много скъпо и най-вероятно след него на това място няма да има градинка (която има смисъл и място сега), а сигурно ще издигнат я хотел, я масивна офис сграда)
Comment