2 механизирана бригада
Бригадата е сформирана със заповед на Министъра на отбраната № ОХ-00515/07. 07. 1998г. на 01 септември 1998г. се сформира 2-ра лека пехотна бригада. В състава и влизат редуцираните части и подразделения на 1-ви и 2-ри механизиран батальон, дислоцирани в град Стара Загора; 3-ти механизиран батальон, дислоциран в град Чирпан; 49-ти мотострелкови полк в град Симеоновград, 22-ри мотострелкови полк в град Харманли и 97-ми зенитно - ракетен полк, дислоциран в град Нова Загора. Това са подразделения и части на съществуващата до тогава 2 мотострелкова дивизия. Със заповед на министъра на отбраната №ОХ-01/31. 01. 2012г. от 01 юли 2-ра лека пехотна бригадата се трансформира във 2-ра Тунджанска механизирана бригада. В състава и влизат подразделения и части от гарнизоните Стара Загора, Хасково, Ямбол, Шумен и Плевен.
Бригадата е достоен наследник и продължител на бойната слава и традиции на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. Тя е сформирана на 30. 12. 1903г. с Указ № 88 на княз Фердинанд.
http://landforce. armf. bg/2-tundzhans. . . i/11:2800. html
Център за подготовка на специалисти (ЦПС) - Сливен
Поредица от промени в своето развитие има военното формирование, което води началото си от 1948 година, когато в края на месец октомври в град Сливен са дислоцирани три танкови дружини и с това са поставени основите на организационното сформиране на ново танково съединение. С указ №532 от 06. 10. 1950 г. на Президиума на Народното събрание е зачислено бойно знаме на формированието. По-късно формированието става известно с името “13-та танкова бригада”, като до 1998 година е част от Трета армия. От 1998 година то носи знаковото име “13-та Сливенска танкова бригада”. От 2002 година, след организационно-щатна структурна промяна, продължава своя път като “13-та бронетанкова бригада”. От 01. 06. 2008 година след реорганизация става Център за подготовка на танкови подразделения, а от 01. 12. 2012 г. , е Център за подготовка на специалисти.
http://landforce. armf. bg/Tarzhestven. . . n/11:2717. html
20 самоходен артилерийски дивизион е наследник на 6-ти артилерийски полк и благодарение на своята висока подготовка и професионализъм се ползва със заслужен авторитет сред артилеристите в цялата Българска армия.
http://landforce. armf. bg/11-godini-o. . . l/11:2712. html
42-ри механизиран батальон - Ямбол е наследник и продължител на традициите и успехите на 42-ри танков полк, създаден със заповед №0075/19. 04. 1955г. на тогавашния Началник на Генералния щаб.
Независимо от всички структурни и организационно-щатни промени през годините, батальонът изпълнява своите задачи и заема своето достойно място във Втора механизирана бригада, от състава на която е военното формирование.
http://landforce. armf. bg/Initsiativi. . . i/11:2674. html
Зенитно-ракетен дивизион Черноморец
Военно формирование 26720 е създадено през пролетта на 1963 г. с разпореждане на Началника на ГЩ на БНА № 0030/01. 04. 1963 г. като поделение 70570 (първоприемник на бившето поделение 95750) с дислокация край с. Чубра, обл. Бургас.
През есента на 1963 г. формированието е предислоцирано на временна полева позиция край бургаската мина “Росен”. На 14. 02. 1964 г. заема изградената първа основна стартова позиция на връх “Куков баир” над с. Равадиново.
На 04. 07. 1964 г. е извършен първият боен пуск на полигон “Ашулук” в бившия СССР, с обща оценка от стрелбите “ДОБЪР”. След завръщането си дивизионът застъпва в първо бойно дежурство по охрана на въздушното пространство в състава на 3-тазрбр.
През 1976 г. ЗРК СА-75 “Двина” е снет от въоръжение и на 15. 04. 1976 г. дивизионът е превъоръжен със ЗРК С-125”Нева”.
На 25. 12. 1980 г. със заповед на министъра на отбраната на НРБ № 0078/28. 07. 1980 г. воиската част е предислоцирана от с. Равадиново в гр. Черноморец. Там, на 30. 12. 1980 г. , застъпва в бойно дежурство от новата стартова позиция.
В изпълнение на заповед № ОХ-07/09. 05. 2011 г. на министъра на отбраната на РБ от 01. 11. 2011 г. дивизионът е обединен с реорганизираното военно формирование 22730 - Поморие и е създаден втори зенитно-ракетен канал.
От 01. 07. 2012 г. в състава на дивизиона е създадена техническа команда с личен състав и техника от разформираното военно формирование 22600 - Русокастро.
http://af. armf. bg/bg/?page_id=12737
Военно-транспортни органи
Началото на Военнотранспортните органи е поставено с Указ No 190 от 31. 12. 1907 година на княз Фердинанд и Заповед No 446 на Военното ведомство от 12. 11. 1907 година, когато в оперативното отделение на щаба на армията е разкрита секция “Военни съобщения”, за да координира и организира превозването на войски и товари. През годините на своето съществуване военно транспортните органи, доказаха голямото си значение при осигуряване на бойните действия в годините на военни действия и по-късно за осигуряване войсковия живот на армията.
В периода от 1992 до 2005 г. военнотранспортните органи преминават през редица организационно-щатни промени. Създава се Военно транспортен отдел и седем военнотранспортни служби дислоцирани в градовете София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна, Бургас и Русе.
С решение на Народното събрание от 01. 04. 2000 г. се създават Първи и Втори транспортни полкове разположени в градовете София и Варна, по-късно предислоцирани в гр. Бургас.
От 01. 09. 2005 г. се създават нови структури на военнотранспортните органи:
- Щаб за контрол на придвижването - гр. София и четири Групи за контрол на придвижването, дислоцирани в градовете София, Пловдив, Горна Оряховица и Бургас. Щабът за контрол на придвижването и подчинените му групи успешно преминават няколко национални и международни сертификации, което им дава способността да работят в международна среда.
http://jfc. armf. bg/Novini/4:708. html
Изложба, посветена на 18-годишнината от създаването на в. ф. 48940 - Бургас, с командир подполковник Любомир Люцканов е организирана във Военния клуб - Бургас. В нея са включени макети от реални действия на формированието по време на занятия. Автор на изложбата е главният сержант на формированието старшина Иван Дуков. Желаещите могат да я посетят до края на април.
Успоредно с това в района на военното формирование военнослужещите проведоха занятие с ученици от десет училища в Бургас. Организирани бяха няколко учебни центъра за показ на въоръжението и техниката, представено беше оказване на първа медицинска помощ, конвоиране на товари, показ на пеши патрул. Общо 226 ученици от 21 паралелки посетиха военното формирование и се запознаха с неговите възможности.
В. ф. 48940 е създадено на 1 април 2000 г. във Варна. От 1 юни 2006 г. се реорганизира във формирование от състава на Бригада . Логистика” като “Първи транспортен батальон”, а от 1 юли 2011 г. - в “Транспортен батальон” с шест самостоятелни формирования - четири с дислокация в Бургас и две в София.
https://armymedia. bg/archives/116630
Военно-морска авиация
Условно историята на Военноморската авиация може да бъде разделена на два периода: първия - от 1917 г. до края на 50-те години, свързван с използването на водосамолети, и втори такъв - с начало 14. 10. 1959 г. , в който на въоръжение са военноморски вертолети.
На днешния ден се отбелязват 58 години от деня, в който със заповед № 0651 на Министъра на народната отбрана на НРБ е сформирана отделна противолодъчна ескадрила /ОПЛЕ/ в състав от три екипажа.
От създаването на ескадрилата до 1978 г. на въоръжение са вертолети Ми-4 и Ми-4М.
В края на 1978 година е утвърден нов щат, включващ две звена Ми-14 и едно звено Ми-4.
На 30. 01. 1979 г. от СССР са пребазирани в “Чайка” първите 4 бр. вертолети Ми-14 ПЛ. Започва усвояването на нови видове подготовки и още по-убедително се утвърждава авторитета на ескадрилата във Военноморските сили.
В началото на 80-те години е доставен и един Ка-25Ц уникален със своите способности за отвъд хоризонтно целеуказване в интерес на ударните ни сили.
Ескадрилата заема полагащото й се място в редиците на Военноморските ни сили и затвърждава авторитета си изпълнявайки широк кръг от задачи.
Апогеят в развитието на Военноморската авиация е в края на 80-те и началото на 90-те години - 11 вертолета от три типа Ми-14 ПЛ, Ми-14 БТ и Ка-25Ц на щат, значителен процент на изправна техника и широк кръг от изпълнявани задачи.
Следват трудни години за Военноморската авиация.
На 9 октомври 2011г. в авиобаза “Чайка” с тържествен ритуал е приет първия вертолет AS 565 MB “Panther” в състава на Военноморските сили. Веднага след това постъпват още два.
До средата на 2012 година целият летателен и инженерно-технически състав е допуснат до експлоатация на вертолетите Panther.
След проведено обучение по аварийно - спасителни операции екипажите на вертолетите AS 565 MB “Panther бяха сертифицирани от тренировъчния център на “Eurocopter”.
От 1 август 2012 г. , същите носят денонощно дежурство за участие в операции по търсене и спасяване и оказване на помощ: за спасяване човешки живот на море, на бедстващи кораби, плавателни средства и летателни апарати.
http://www. navy. mod. bg/?p=16627#more-16627
Свързочни поделения във ВМС
Началото на бреговите части за наблюдение и комуникации във военния флот е поставено в навечерието на Балканската война (1912 - 1913 г. ). През различните периоди формирования на тези части са базирани по бреговете на Черно, Егейско и Мраморно море, както и на река Дунав.
Датата 24 юни 1911 г. , когато на крайцера “Надежда” е монтирана радиостанция “Телефункен”, се счита за начало на свързочното дело във флота. Военноморските свързочници правят бойното си кръщение на 16 октомври 1912 г. , когато успяват да заловят радиограми от румънския пътнически кораб “Принцеса Мария”, съдържащи данни за бреговите батареи и минното заграждение по българското крайбрежие. През следващата година по време на обсадата на Одрин радиотелеграфистите от крайцера “Надежда” осъществяват първи български преднамерени смущения на противникова свръзка - радиопредаванията между Одрин и Цариград.
На основата на свързочния възел на флота на 2 октомври 1952 г. се създава свързочен полк към ВМС, който осигурява всички видове свръзка. Първоначално полкът се разполага в района на Военноморска база Варна, по-късно в местността “Горна Трака”, след това на “Пясъка”, и накрая в района на Галата. След този период поделението на флотските свързочници претърпява развитие, многобройни структурни промени, попълва се с нова техника и усвоява нови задачи. През години постепенно се извършва подмяна на аналоговото радиообордване с цифрови КВ и УКВ р/станции от ново поколение.
В момента модернизацията във формированието продължава с реализацията на проекта “Осигуряване на способности от брегово базирани военноморски комуникационни системи за командване и управление на надводни кораби” - BRASS.
http://www. navy. mod. bg/?p=16606#more-16606
10-та ремонтна база
10-а ремонтна база за въоръжение и техника е правоприемник на създадената с Указ № 153 от 27. 12. 1906 г. на княз Фердинанд I инженерна работилница със склад. През Първата световна война след мобилизация на работилницата към нея е сформирана и подвижна инженерна работилница за близко обслужване на войските на фронта. Впоследствие складовете са отделени в самостоятелни формирования и инженерната работилница продължава да функционира самостоятелно.
От 01. 01. 1978 г. формированието е реорганизирано в 101-ва Централна инженерна ремонтна база на централно подчинение и му е присвоен военнопощенски номер.
През 2001 г. към 101-ва Централна инженерна ремонтна база от закритото военно формирование “Електромеханичен завод за учебно-тренировъчна техника” е сформиран 4-ти батальон за производство и ремонт.
От 01. 09. 2004 г. военното формирование е реформирано в 10-а ремонтна база за въоръжение и техника, а от 2006 г. тя е в състава на бригада “Логистика”.
https://armymedia. bg/archives/111871
Хасковският 31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра бригада вчера навърши 16 години. Създаден е на 1 март 2002г. като 1-ви отделен механизиран батальон в състава на командване “Изток”. От 1 юни 2003 г. той е реорганизиран в 31-ви отделен механизиран батальон. А от 1 юни 2005 г. формированието е преподчинено на 2-ра Тунджанска бригада. Батальонът се явява наследник на традициите на 10-и Родопски пехотен полк и 31-ви мотострелкови полк.
https://armymedia. bg/archives/115281
1943 г. е денят, приет като начало на формирането на Парашутната дружина на летище “Божурище”. С това се полагат основите на организирания военен парашутизъм в България. Всъщност решението на Министерството на отбраната за създаване на парашутна рота към Военновъздушните сили е още от 1940 г. Тогава се формира учебна рота за парашутни скатавани за авиацията. През 1941 г. вече са предвидени и необходимите средства. И от началото на следващата година започват да се набират доброволци от всички военни формирования. Извършен е специален подбор от цялата българска войска и от 5000 кандидати са одобрени 300. Премината е предварителна подготовка. Но в България няма материална част и инструктори. Затова една група от воините заминават на подготовка в Германия, а втора група - в Югославия. Под ръководството на немски инструктори българите овладяват материалната част и извършват парашутни скокове. След завръщането си групите са обединени в Парашутна дружина с командир капитан Любомир Ноев. Тя се състои от щабна рота, две леко парашутни, една тежко парашутна и една щурмова рота. Офицерите в дружината са 19, подофицерите - 60, и войниците - 348. Воините участват в заключителната фаза на Втората световна война. В първия си боен ден на 18 октомври 1944 г. те проявяват изключителен героизъм и овладяват силно укрепения район при Стражин. С цената на 35 свидни жертви и 65 ранени парашутистите откриват пътя за настъпление на българската армия от Крива паланка към Куманово. Денят остава в нашата военна история и с подвига на ефрейтор Никола Паскалев от състава на Първа парашутна рота. За да осигури настъплението, той закрива с гърдите си амбразурата на немска картечница.
Загиналите от Парашутната дружина по бойните полета на Втората световна война са 59, а ранените са 151, което представлява 50 процента от целия състав. След завършване на войната дружината е дислоцирана в София.
Съществува до края на 50-години на 20-ия век, когато е разформирована.
С щат № 6520, утвърден от началника на Генералния щаб от 10 август 1964 г. , в сила от 1 ноември 1964 г. , е формирана 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база (УПРБ) и 86-а УПРБ в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. От тази дата, съгласно щат № 2266, те се обединяват и в Пловдив се създава поделение 32 990. Със заповед № 027 от 1980 г. на командващия на Сухопътните войски формированието се преименува на 68-и парашутно-разузнавателен полк.
От 1 май 1993 г. полкът е реорганизиран в 68-а разузнавателно-десантна бригада, с извлечение от министерска заповед № 00483. От 1 септември същата година 68-а рдбр се пре-подчинява от КСВ на РУ-ГЩ. Със заповед на министъра на отбраната № 035 от 15 декември 2000 г. 68-а рдбр е реорганизирана в 68-а бригада “Специални сили” и се преподчинява от Генералния щаб на БА, на ГлГЦ на Сухопътните войски. На 4 юни 2001 г. на бригадата е връчено новото бойно знаме от министъра на отбраната.
С приетите от Народното събрание промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, публикувани в Държавен вестник от 9 декември 2016 г. , и влезли в сила от 17 декември, 68-а бригада “Специални сили” се обособява като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната.
https://armymedia. bg/archives/115971
2-ра армия
На 27 декември 1906 г. е публикуван указ на княз Фердинанд, който постановява територията на княжество България да бъде разделена на три военноинспекционни области. Във Втора военно-инспекционна област са 2-ра Тракийска, 3-та Балканска и 8-а Тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора. За началник на Втора военноинспекционна област със заповед на Негово Царско Височество от 31 декември 1906 г. е назначен началникът на Втора Тракийска дивизия генерал-майор Никола Иванов.
Със заповед на военния министър от 5 май 1908 г. Втора военноинспекционна област се премества от Стара Загора в Пловдив, а в навечерието на Балканската война със заповедта за обявяване на мобилизация от 17 септември 1912 г. щабът на Втора военноинспекционна област се преименува в Главна квартира на Втора армия. В състава й са военни формирования от Благоевград до Свиленград.
Участия във войните
Забележително е участието на Втора армия в Балканската война 1912-1913 г. при превземането на Одринската крепост. След победата на 26 март 1913 г. английският “Таймс” обобщава в коментара си: “В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже Великите сили не ще могат да удържат”.
В Междусъюзническата война бойните действия срещу съюзниците започват на 16 юни 1913 г. Втора армия води боеве при Калиново, Дойран, Рупелското дефиле, Кресна и др. , като повечето са успешни. На 18 юли 1913 г. настъплението на армията е спряно поради подписано примирие.
През август 1914 г. избухва Първата световна война. Началникът на Втора военноинспекционна област генерал-лейтенант Георги Тодоров става командващ на Втора армия. Тя насочва основните си сили по направления Враня-Кюстендил-Скопие и Царево село-Кочани. До 22 октомври след ожесточени боеве армията овладява Скопие, Враня и Куманово и навлиза в долината на р. Вардар. В продължение на две години частите на армията храбро отстояват позициите си срещу противник с многократно превъзходство в численост и огнева мощ.
В Нишката операция през Втората световна война Втора армия настъпва по направлението София-Ниш, нанася големи загуби на противника и изпълнява поставената й задача. От 11 до 15 октомври 1944 г. освобождава гр. Ниш, след като преследва противника в направлението на Прищина, участва в Косовската операция и освобождава гр. Прищина, покривайки се е неувяхваща слава. Във всички войни и битки личният състав на Втора армия проявява мъжество, героизъм и подвизи в защита на Отечеството.
В следвоенното си развитие Втора армия продължава успешно да изпълнява възложените й мирновременни задачи. От 31 август 1996 г. обединението е реорганизирано във Втори армейски корпус. От 1 септември 1998 г. управлението на корпуса вече е управление на Сили за бързо реагиране с дислокация в Пловдив.
В изпълнение на “План 2004” от 1 октомври 2000 г. Силите за бързо реагиране се трансформират в Корпус за бързо реагиране, а от 15 септември 2001 г. - във Втори армейски корпус.
С МЗ № ОХ-0013 от 7 март 2003 г. управлението на Втори армейски корпус се преименува в Командване на оперативните сили, подчинено на Главния щаб на Сухопътните войски с дислокация в Пловдив. Заповедта влиза в сила от 1 юни 2003 г.
С МЗ № ОХ-06 от 15 февруари 2006 г. управлението на Командването на оперативните сили започва нова реорганизация. От 1 юни 2006 г. е закрит военнопощенският номер. На 31 декември 2006 г. е закрит и Временният щат, с което приключва историята на Втора армия и нейните наследници.
Командващи и командири
1907- 1913 г. генерал-лейтенант Никола Иванов
1913-1914 генерал-лейтенант Васил Кутинчев
1914-1916 генерал-лейтенант Георги Тодоров
1916-1917 генерал-майор Христо Бурмов
1917-1918 генерал -майор Иван Луков
1919-1920 генерал-лейтенант Владимир Вазов
1920 - 1930 генерал-майор Георги Марков
1932 - 1933 генерал-майор Атанас Ватев
1940 - 12. 05. 1941 генерал-лейтенант Георги Марков
13. 05. 1941 - 15. 11. 1943 генерал-лейтенант Константин Лукаш
16. 11. 1943- 14. 09. 1944 генерал-лейтенант Никола Станчев
15. 09. 1944 - 06. 08. 1946 генерал-майор Кирил Станчев
07. 08. 1946 -09. 11. 1949 генерал-лейтенант Асен Греков
09. 11. 1949- 10. 03. 1951 полковник Добри Джуров
10. 03. 1951 - 18. 06. 1952 генерал-майор Дяко Дяков
18. 06. 1952- 11. 12. 1954 полковник Иван Врачев
11. 12. 1954- 03. 08. 1956 генерал-майор Демир Борачев
03. 08. 1956- 17. 12. 1962 генерал-лейтенант Величко Георгиев
17. 12. 1962 - 27. 05. 1967 генерал-лейтенант Васил Зикулов
10. 06. 1967- 12. 10. 1971 генерал-лейтенант Мирчо Асенов
12. 10. 1971 - 14. 07. 1975 генерал-лейтенант Динчо Велев
14. 07. 1975 - 30. 12. 1981 генерал-лейтенант Цоцо Цоцов
30. 12. 1981 -15. 09. 1987 генерал-лейтенант Панайот Панайотов
15. 09. 1987-01. 09. 1991 генерал-лейтенант Димитър Попов
01. 09. 1991 - 10. 07. 1992 генерал-майор Любомир Василев
10. 07. 1992- 31. 08. 1996 генерал-майор Ганчо Денев
31. 08. 1996 - 13. 07. 2000 генерал-майор Стефан Николов
14. 07. 2000 - 14. 06. 2002 генерал-майор Златан Стойков
14. 06. 2002- 21. 05. 2003 генерал-майор Кирил Василев
22. 05. 2003- 01. 06. 2004 бригаден генерал Галимир Пехливанов
28. 05. 2004- 31. 05. 2006 бригаден генерал Атанас Самандов
01. 06. 2006 - 31. 12. 2006 полковник Румен Минчев
https://armymedia. bg/archives/116630
Полкът е носител на традицията на Инженерните войски от тяхното създаване на 13 септември 1878 г. , когато е сформирана първата сапьорна рота В Пловдив, каза той. До 1964 г. формированието се предислоцира последователно в градовете Горна Оряховица, София, Никопол, Русе и Свищов.
Със заповед на министъра на отбраната от 1974 г. е сформиран 55-и понтонно-мостови полк в Белене. От 1 септември 1996 г. полкът е преструктуриран в инженерна бригада, пряко подчинена на Генералния щаб. От 1 юли 2008 г. бригадата се трансформира в полк, като в състава й има 3 инженерни батальона в гарнизоните Белене, Стара Загора и Пловдив. При проведените организационно-щатни промени през 2012 г. 78-и инженерен батальон от гарнизон Стара Загора е изведен от състава на полка и е преподчинен на 2-ра механизирана бригада, а впоследствие трансформиран в батальон за защита на силите на тази бригада.
В момента формирования на полка са дислоцирани в гарнизоните Белене и Пловдив. В Белене е управлението на полка, подразделението за осигуряване и обслужване и единият от батальоните - 54-ти инженерен батальон. В гарнизон Пловдив е дислоциран 91-ви инженери батальон за обща поддръжка.
Полкът поддържа и 7 формирования за овладяване и преодоляване на последствията от бедствия, включително за унищожаване на невзривени бойни припаси, за действия при зимни условия, при наводнения, при земетресения и за евакуация на населението при авария в АЕЦ “Козлодуй”.
https://armymedia. bg/archives/117162
На 17 юни преди 67 години със заповед на министъра на отбраната е създаден 25-и изтребителен авиационен полк, предшественик на авиобазата. Дислоциран е на летище “Граф Игнатиево”. В състава му са три ескадрили, а първи командир е капитан Желязко Желязков. При сформирането полкът наброява 216 души, от които 32-ма са летци. На въоръжение са самолети По-2.
През октомври 1951 г. полкът е пребазиран на летище “Добрич”. Още на 14 ноември са проведени първите дневни полети - два самолета По-2 изпълняват опознавателни полети. На 28 декември 1951 г. постъпват първите реактивни самолети Як-23, Як-17 и Як-11.
На 22 август 1955 г. авиополкът се връща на летище “Граф Игнатиево”. Първите самостоятелни полети на МиГ-15 се извършват на 19 юли 1956 г. от летците Андреев, Ковачев и Абаджиев. През есента на 1961 г. формированието е отново предислоцирано - на летище “Чешнегирово”, и променя профила си от изтребителен в изтребително-бомбардировъчен. Превъоръжаването е със самолети МиГ-15 и МиГ-17. На 19 декември 1976 г. е въведен в експлоатация самолет МиГ-23 БН.
През 1977 г. пристигат 18 самолета МиГ-23БН за първа ескадрила с командир майор Малчо Малчев, а през 1979 г. е окомплектована и втора ескадрила на капитан Цоко Цоков с още 18 броя МиГ-23БН. Общо самолетите стават 43 – 36 от тях бойни МиГ-23БН и 7 учебно-бойни МиГ-23УБ.
Със заповед на министъра на отбраната през 1993 г. полкът и осигуряващите го формирования са реорганизирани в авиационна база с две бойни и четири осигуряващи ескадрили. И към нея на пряко подчинение преминават осигуряващият батальон, свързочният батальон и радиолокационният възел. Авиобазата е участвала във всички големи учения на Българската армия. Разформирована е на 14 юни 2002 г. , дни преди да навърши 51 години от създаването си.
Командирите
Капитан Желязко Нанев Желязков 1951 - 1952
Майор Спас Иванов Содев 1952 - 1953
Капитан Иван Тодоров Станков 1953 -1955
Майор Лазар Илиев Белухов 1955 - 1956
Майор Димо Иванов Димов 1956- 1957
Майор Велчо Георгиев Велчев 1957 - 1960
Майор Кирил Найденов Кирилов 1960 - 1967
Подполковник Джанко Кирилов Джанков 1967 - 1970
Подполковник Димитър Стоянов Радев 1970 - 1974
Подполковник Иван Марков Андреев 1974 - 1975
Подполковник Руси Йорданов Михайлов 1975 - 1979
Подполковник Малчо Димитров Малчев 1979 - 1982
Майор Иван Дочев Иванов 1982-1985
Подполковник Слави Цветанов Павлов 1985 - 1987
Майор Калчо Танев Танев 1987- 1989
Майор Младен Исаев Казаков 1989 - 1992
Подполковник Спас Ненчев Спасов 1992 - 1998
Подполковник Валентин Боянов Чакмаков 1998 - 2000
Подполковник Митко Стоянов Христов 2000 - 2001
Полковник Златко Иванов Русимов 2001 - 2002
https://armymedia. bg/archives/121993
https://armymedia.bg/2021/06/13/полети-в-спомени-и-сънища/
Comment