Организационна история на БА

[dibo]

2-ра зенитно ракетна бригада

С Разпореждане № 00267/30. 09. 1961 година на Началник ГЩ се формира 2 ЗРБР за осигуряване на ПВО на района :град Пловдив- град Димитровград-промишлен район и сухопътни групировки в огневата зона в обстановка на изострено междублоково противопоставяне. Това е основния документ с който от 01. 10. 1961 година се формира 2 ЗРБР в състав от пет огневи и едно техническо поделение. Всички огневи подразделения са въоръжени с ЗРК SA-2”Двина”. През 1982 година част от тези комплекси се заменят със ЗРК SA-3 с което съединението преминава от еднороден в смесен състав.
Със създаването кадровото съчетание на Командването на 2 ЗРБР е в състав: Командир: полк. Стоян Димитров Шиндаров НЩ: полк. Атанас Стефанов Бобчев Зам. командир: подп. Димо Атанасов Димов Гл. инженер: капитан Лука Деянов Пъков.
С Указ на Президиума на НС на НРБ № 452/27. 10. 1962 година се връчва първото бойно знаме на съединението. То се съхранява в Авиационния музей в Крумово, но с това не свършва историята на бригадата. На 05. 09. 2001 година в изпълнение на МЗ № ОХ-750/04. 09. 2001 година Началникът на щаба на ВВС връчва ново бойно знаме.
Кратка, но динамична е историята на бригадата. Точно 45 години и 9 месеца отброява летописа на 2 ЗРБР от създаването до нейното закриване на 01. 07. 2007година. Първата си бойна стрелба бригадата провежда на полигон ”Ашулук” в бившия СССР през месец юни 1962 година и постига отлични резултати. До 1989 година подразделенията на бригадата участвуват в общо 21/ двадесет и една/ бойни стрелби на същия полигон, от които 16 с оценка ”Отличен” и пет с оценка “Добър”.
През 1991 година бригадата участвува за първи път в експерименталните стрелби на ЗП”набла” и получава отлична оценка. До 2002 година се провеждат осем стрелби на същия полигон четири с оценка”Отличен” и четири с оценка”Добър”, като от 1995 година бригадата осигурява и стрелбите с изстрелване на ракетни мишени М-11 Д.
Благодарение на високата организираност, дисциплина и трудолюбие на личния състав бригадата години наред е постигала значителни резултати в бойната подготовка. Резултатите от бойните стрелби са доказателство за високия професионализъм на разчетите от състава на бригадата, показан при участие в национални и международни учения и тренировки. През 1984 година бе обявена за съединение-първенец в системата на ПВО и ВВС.
През 2002 година към състава на бригадата се придава и подразделение въоръжено със ЗРК”КУБ” с което се повишава бойният потенциал и маневрените възможности на съединението. Едновременно с превъоръжаването се сменят и огневите позиции, поради промяна настъпила в тактическия план преминаване от зонална към обектово-зонална ПВО.
Съединението от сформирането до неговото закриване е ръководено от 7 офицери и генерали: Полковник Стоян Шиндаров 1961- 1968г. Полковник Атанас Бобчев 1968- 1979г. Полковник Петко Гочев 1979- 1986г. Полковник Владимир Ников 1986- 1992г. Полковник Калин Халачев 1992- 1999г. Бригаден генерал Йохан Петков 2000- 2004г. Полковник Иван Андреев 2004- 2007г.

http://www. otbrana. com/новини_3268

2-ра зенитно-ракетна бригада е сформирана с Разпореждане на началника на ГЩ на БНА № 00267 от 30 септември 1961 г. В състава й са включени огневи формирования, въоръжени със ЗРК SA-2, и едно техническо формирование.

Първите си бойни стрелби бригадата провежда през юни 1962 г. на полигон „Ашулук” в бившия Съветски съюз и постига отлични резултати. На същия полигон до 1989 г. тя отчита в общо 21 бойни стрелби 16 отлични оценки и 5 добри. За първи път военнослужещите участват в експериментални стрелби на полигон „Шабла” през 1991 г. и получават отличен резултат.

Каква е историята на 2-ра зенитно-ракетна бригада? Тя може да се раздели на три етапа. Първият започва от деня, когато се създава. По онова време нараства необходимостта от създаването на надеждно прикритие на войските и обектите на територията на България и става ясно, че то не може да се осъществява със старите средства. Ракетостроенето в световен мащаб започва по два клона. Единият е производството на изкуствени спътници на Земята и ракетна техника, свързана с усвояването на Космоса. А вторият е създаването на нападателни и защитни системи на основата на ракетната техника. На тази база, при взето решение за модернизация на армията и основаването на Зенитно-ракетни войски през 1960 г., се създава и самата бригада, формированията към нея, приемането на първите зенитно-ракетни комплекси, построяването на първите стартови позиции и започването на носенето на едно непрестанно бойно дежурство.

Вторият етап е свързан с утвърждаването на самите войски и с първите стрелби през 1962 г. на полигона „Ашулук” в бившия Съветски съюз. Тогава формированията под ръководството на командването на бригадата показват само отлични и добри резултати и записват с чест своите имена в алеята на славата на този полигон. Тези два етапа се характеризират с изключително много труд на личния състав, който в условия на дълбока секретност успява да решава своите задачи. С утвърждаването на бригадата като част от ПВО на страната започват и успехите й. Нейни формирования неколкократно са били еталон в системата на ПВО и отличници в Зенитно-ракетни войски. Този етап е характерен с многото напрегнати тренировки и с отличното взаимодействие с изтребителната авиация. И бригадата в края на 70-те и началото на 80-те години се налага като едно от основните звена в ПВО на страната. Усъвършенства се подготовката на личния състав и на системата на огъня на бригадата, което пък е свързано с предислокация на част от формированията и със задълбочаване на теорията на стрелбата.

Следващият етап започва от средата на 90-те години. При него, естествено, всички затруднения пред Българската армия се отразяват и на бригадата. Особено тежко тя преживява почти пълната подмяна на инженерно-техническия си състав през 2001–2002 г. Тази огромна промяна води след себе си редица негативи, тъй като в един момент от времето се къса приемствеността между поколенията, нарушава се причинно-следствената връзка на развитието на формированията. И това се отразява на бойната подготовка и на възможността формированията да получават максимално високи оценки по време на бойната си работа, включително и на тактическите учения с бойни стрелби.

Офицерите, сержантите и войниците преодоляват тези трудности и бригадата участва активно във всички големи мероприятия на Българската армия и във всички тренировки, учения и бойни стрелби, организирани от ПВО и ВВС на страната. Последната голяма проява на бригадата в тази насока са проведените през 2005 г. стрелби на зенитния полигон „Шабла”. Те са мащабни и с голяма интензивност, а метеорологичните условия са изключително тежки.

В интервю пред в. „Българска армия”, публикувано на 15 юни 2005 г., тогавашният командир на 2-ра зенитно-ракетна бригада полковник д-р Иван Андреев заявява: „През годините бригадата е показвала, че притежава много добри кадри и независимо от това, че е с голям личен състав и много бойна техника, успява да се справи със задачите си. Трябва да припомня, че след 2002 г. личният състав бе почти на 80–90 на сто обновен, особено инженерно-техническият състав. Имайки предвид това, аз си поставих амбициозната задача да мотивирам хората, защото някои, особено лейтенантите, не виждаха перспектива в развитието си. Независимо че са минали само броени месеци от работата ми с тях, сега считам, че мотивацията се появи и те започнаха по-сериозно да се занимават със задачите си. И въпреки че и в момента имаме много трудности, мога да кажа – ние сме готови да изпълним всички наши задължения, още повече че догодина ще се навършат 45 години от основаването на бригадата”.

А през 2006 г., в броя на в. „Българска армия” от 29 септември, ден преди честването на 45-годишнината на бригадата, полковник Иван Андреев заявява: „На съединението предстоят изключително много задачи. По-важните, които мога да спомена, са пълната професионализация с налагането на нови методически моменти по бойната подготовка, продължаване на подготовката за следващите бойни стрелби, с неотслабващо внимание към старшите техници, поддържането на специалната бойна техника и организирането на двустранното счетоводство във всички подразделения и в управлението на бригадата… Намирайки се на границата на юбилея и поглеждайки историята назад, едва ли може да направим много задълбочен анализ на всичко онова, което е свършено, и да проследим целия исторически път на съединението. Ние се описваме по-простичко – с очите на инженерния състав, с очите на старшите техници, с онази реплика, която се простира като ръководна нишка от създаването на бригадата до момента – техниката е изправна и боеготова с три канала. Нека отдадем заслуженото на хората”.

И на 1 октомври 2006 г. тържествено бе отбелязана 45-годишнината на 2-ра зенитно-ракетна бригада. Във Военния клуб в Пловдив прозвучаха приветствия, изказани бяха благодарности, много военнослужещи получиха награди.

А на следващата година, в края на май, формированието бе закрито. В началото на юни 2007 г. в Музея на авиацията в Крумово бе сдадено бойното знаме на 2-ра зенитно-ракетна бригада, с което приключи нейната история.

Командирите

Полковник Стоян Шиндаров от 30.09.1961 г. – до 30.09.1968 г.

Полковник Атанас Бобчев от 30.09.1968 г. – до 30.09.1979 г.

Полковник Петко Гочев от 30.09.1979 г. – до 30.09.1986 г.

Полковник Владимир Ников от 30.09.1986 г. – до 30.08.1992 г.

Полковник Калин Халачев от 30.09.1992 г. – до 15.12.1999 г.

Бр. генерал Йохан Петков от 01.01.2000 г. – до 17.05.2004 г.

Полковник Иван Андреев от 30.08.2004 г. – до 31.05.2007 г.

https://armymedia.bg/2021/10/01/еталон-в-системата-на-пво/

[Duque de Caixas]

Някой има ли представа какъв е актуалният организационен план за изграждането на Българската армия? Сливането на двете военноморски бази, вливането на авиобаза Враждебна в структурата на Крумово и на Долна Митрополия в Граф Игнатиево вече не отговарят на предишните планове. Каква е визията? Досега един план не доведоха до край, преди да го заменят със следващия.

[dibo]

Някой има ли представа какъв е актуалният организационен план за изграждането на Българската армия? Сливането на двете военноморски бази, вливането на авиобаза Враждебна в структурата на Крумово и на Долна Митрополия в Граф Игнатиево вече не отговарят на предишните планове. Каква е визията? Досега един план не доведоха до край, преди да го заменят със следващия.

http://www.mod.bg/bg/doc/drugi/20101130_WP_BG.pdf

[dibo]

През 1942 г. в софийския квартал “Павлово”, към специалния свързочен полк на разузнавателния отдел на Щаба на войската, се сформира радиотехническа дружина с командир капитан Любен Георгиев Армянов. Така се полагат основите на българското военно радиоразузнаване.
Една рота от дружината - с командир поручик Йордан Панайотов Делчев, е изпратена в Харманли за водене на радиоразузнаване по направление Турция. Почти по същото време е развърнат и специален радиоподслушвателен взвод за наблюдение на радиосвръзката на турските въоръжени сили. С цел определяне на местонахождението на турските радиостанции е организирана радиозасечна служба с три поста съответно в София, Ивайловград и Елхово.
В хода на участието на нашата армия във Втората световна война (септември 1944 - май 1945 г. ) една рота в състав от по един подслушвателен и засечен взвод и взвод за обработка на материали е придадена към Първа българска армия, действаща в Унгария. За командир на ротата е назначен поручик Милин Михайлов. На 9 юни 1945 г. ротата се завръща от фронта и се влива в състава на Разузнавателната дружина в София, с командир майор Георги Иванов Георгиев.
През 1956 г. се поставя началото на радиотехническото разузнаване, чиито обект са радиолокационните и радионавигационни средства и системи. Сформиран е отряд за радиотехническото разузнаване в Тополовград с командир майор Йордан Стойков. През 1973 г. към Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия се формира единствената в нашата военна история отделна бригада за радио и радиотехническо разузнаване. С указ № 1373/28. 07. 1978 г. през октомври 1978 г. на отделната бригада за радио и радиотехническо разузнаване е връчено бойното знаме от началника на Генералния щаб генерал-полковник Атанас Семерджиев.

[dibo]

На 9 януари 1881 г. в Русе се създава Maшинна школа за подготовка на изпълнителни технически кадри за флота, която по-късно наричат Техническа школа. През 1892 г. тя е преустроена и превърната в Унтерофицерска морска школа, в която се подготвят боцмани, рулеви, артилеристи миньори и машинисти. Завършилите школата карат временен офицерски курс, полагат държавен изпит и придобиват правоспособност на морски офицери. През 1900 г. тя е закрита.
Създават се: Машинно училище във Варна със срок на обучение 6 години, като през 1904 г. то е признато за средно специално училище, и Минно-огнярно училище (Минно училище с огнярска школа) в Русе със срок на обучение 4 години, включително и практическо обучение, като първите две години от обучението на учениците се признават за отбиване на задължителната им военна служба.
Минно-огнярното училище през 1909 г. е временно закрито. През 1912 г. , поради нарасналите нужди на флота от технически кадри, то е открито отново с ново наименование - Морски специални школи при Морска учебна част Варна. Създадени са не със закон, а със Заповед (наредба) № 32 от 1912 г. През 1913 г. е формиран първи випуск от 34 курсанти.
Морските специални школи имат три отдела: минно-електротехнически,
огнярен и кормчийски. Курсът на обучение в училището е четиригодишен. По програма, всеки учебен ден има девет часа, а времето от 19 до 21 часа е за самоподготовка. Изучават се: електротехника, технология, електро чертане, газови двигатели, морско дело, парни котли, парни машини, машинно чертане, машинно дело, минно дело, радиотелеграф, български език, немски език, история, география, алгебра, тригонометрия, дескриптивна геометрия, морска хигиена, ковачество, леярство, стругарство, шлосерство, морал, устави.

При слаб успех

по един предмет в годишен план курсантът няма право да повтаря и се отстранява от училището. През 1915 г. е закрит кърмчийският отдел на Морски специални школи.
По силата на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. , България няма право на военен флот след Първата световна война. Затова Морските специални школи се преименуват на Морски специални технически школи при Търговско-морската учебна част.
Променя се програмата, като повече се застъпват техническите дисциплини. През 1922 г. се оформят два нови отдела - електротехнически и машинно-моторен - с променена и разширена програма.
В школите се приемат младежи, не по-млади от 15 години и не по-стари от 18 години, които имат завършено най-малко второкласно (петокласно) образование при реална гимназия. Кандидатите се подлагат на медицински преглед и проверителен изпит по алгебра, геометрия и български език върху материала, изучен във втория гимназиален клас. В училището не се приемат младежи: “които имат какъвто и да е външен недостатък; които

при говоренето си заекват

които са разногледи или късогледи; които имат недостатъци по лицето що ги обезобразяват; които говорят през носа си”.
Практическото обучение се води в арсеналите, в корабите, в електротехническите кабинети, в телефонните централи, в радиопредаватели, в електроцентрали, в ж. п. депа и работилници, в миноносците, в Божурище, в мини Перник и на други места.
По съображения, произтичащи от наложения тежък и несправедлив договор на страната, училището известно време е под ръководството на Министерството на промишлеността и труда, а по-късно - на Министерството на железниците, съобщенията и пристанищата.
Издръжката на приетите в училището е на държавни средства. Завършилите имат право да постъпват във всички висши технически училища. През 1930 г. в Морски специални школи се създават три отдела: електротехнически, машинен и моторен с отново допълнена и подобрена програма. Машинното училище и Минно-огнярното училище, преименувано по-късно в Морски специални школи, са първите учебни заведения в страната, които не само са подготвили стотици квалифицирани кадри за флота, но и през първите две десетилетия след Освобождението и в първата половина на 20-ти век създават голям брой технически специалисти, които стават основния фонд от технически кадри в страната.
В двадесетте випуска на Морските специални школи са учили около 1350 курсанта, а са завършили около 1050 курсанта.

http://bgarmy. bg/?action=news&id=13098

[dibo]

ВМБ Бургас

Базата е създадена на 15 декември 1944г, когато капитан-лейтенант Игнат Гишин докладва на командира на морските сили на нашата страна: "Донасям, че от 15-ти този месец, установих Щаба на Беломорския флот в Бургас, като формирах база Бургас със следните поделения: техническа служба, домакинство, пристанищно военно коменданство -Бургас, 26-ти граничен участък, минна дружина, специална дружина, и лечебница в Созопол". Щабът на базата е настанен на "Граф Игнатиев"№1 в реквизираната сграда на 13. 12. 1944 година. През месец декември 1945г година е обявен мировременният щат на Морската база-Бургас: миночистачната рота към минната флотилия е преобразувана в минночистачен дивизион, специалната дружина е трансформирана в две самостоятелни роти-специална рота с телефонен, телефоностроителен, радиотелефонен и прожекторен взвод, пристанищна рота-с пристанищен и водолазен взвод. В Базата служат 24 офицери, 3 помощник-командири, 54 подофицери, 776 моряци. През 1972 година базата се премества в пункта за базиране-Атия.

http://www. otbrana. com/новини_3615

[dibo]

Русенски гарнизон

Първото военно формирование в гарнизон Русе е Дунавската флотилия, създадена през 1879 г. През годините в гарнизона са разположени военноморско училище, 5-ти Дунавски полк, Инженерен полк, Кавалерийски полк, Противовъздушна дивизия, формирования на Военновъздушните сили и автомобилна школа от състава на Сухопътните войски, чийто наследник е военно формирование 32 420. През 50-годишната история на формированието в него са се обучили над 15 700 водачи на БТР и шофьори на автомобили.

http://mod. bg/bg/news. php

Военни формирования в Русе
http://polk. dartek. bg/index. php/voenna-istoriya-na-ruse

[dibo]

Към края на 1955г. сухопътните войски на България имат мирновременен състав от две армии, два отделни стрелкови корпуса, съставени от девет стрелкови дивизии и други 14 формирования. Освен това само за военно време се развръщат още: пет стрелкови дивизии и девет съединения от родовете войски;
Продължава превъоръжаването и попълване на сухопътните войски с модерни за времето средства за воюване и бойна техника на стойност 3 млрд. валутни лв. Българската военна промишленост се натоварва максимално за сметка на кооперираните производства, както и усъвършенстване на организационните форми и органите за управление.
През 1963 г. се установява окончателния състав на армията и на СВ. Мирновременните въоръжени сили на България следва да са не по-малко от 100 хил. души ( в сухопътните войски-4 мотострелкови дивизии, 5 танкови бригади, 3 мотострелкови дивизии в съкратен състав) . За военно време въоръжените сили следва да нараснат на 400 хил. души с 18 съединения в сухопътните войски. Полагат се големи грижи за превъоръжаване на БНА чрез внос, за което са заделени 1,840 милиарда валутни лева. От 1961 до 1970 година са осигурени 540 млн. вал. лева и е получена от СССР безвъзмездна помощ, под формата на военни материали за 398 млн. вал. лв. Въпреки това се прави извода, че в БНА има все още много остаряло въоръжение и техника.
Тласък в развитието на армията и на СВ и в тяхната модернизация и превъоръжаване настъпва след 1972г. С Решение Б №6 / 09. 05. 1972 г. е фиксирана структурата на БНА; Сухопътни войски с три общовойскови армии; ПВО и ВВС и ВМС. Всичко 108 хил. души (23500 офицери, 20500 сержанти и 64000 войници), разпределени както следва: Сухопътни войски 66000 души, ПВО и ВВС - 19000 души, ВМФ - 5400 души, ВУЗ и сили на Централно подчинение - 17600 души. Същевременно задължава МНО и Генералния щаб да продължат работата по усъвършенстване организационната структура на БНА с цел да стане тя модерна и съвременна. Практическа реализация на тези решения е създаването през 1973 г. на Командването на сухопътните войски. По този начин сухопътните войски излизат от непосредствено подчинение на МНО и ГЩ и преминават на ръководство на специално формираното командване.
Развиват се нови родове войски като Ракетни войски, включващи четири ракетни бригади ОТР и дивизиони ТР към мирновременните дивизии и танковите бригади, Зенитно-ракетни войски към СВ и ВВС, Радио-техническите войски към СВ и ВВС. Рязко нараства броят на танковете от нови системи като Т-55, Т-62 и Т-72. Стрелковите дивизии се превръщат в мотострелкови и се превъоръжават с нови подвижни средства за водене на войната като БТР, МТЛБ, БМП-1 и БМП-23. Нараства броя на самоходната и реактивната артилерия на СВ. Сухопътните войски се превръщат в съвременен мобилен вид въоръжени сили, способен да води високоефективни бойни действия във всякакви условия на обстановката и времето. С бързи темпове се превъоръжават и ВВС и ВМС. В състава на СВ има вече над 2400 танка, над 4000 ББМ, над 2200 оръдия и МХ, 32 ПУ ОТР и близо толкова ПУ-ТР, ЗРК комплекси Круг, Куб и Оса, преносими ЗРК и ПТК. В състава на ВВС има близо 20 зенитно-ракетни дивизиона, над 450 самолета и вертолета. Във ВМС в различни времена е имало до 100 кораба, между които и 5 подводници.
След 1986 г. обаче БНА се намира в застой поради рязкото снижаване на икономическите възможности на страната и кон лицията като цяло. Съкращенията в армията започнаха още с подписването на ДОВСЕ, когато бяха трансформирани мотострелковите дивизии в механизирани и съкратени танковите полкове в тях. Унищожени бяха над 400 танка Т-34, останките от които от които отидоха в металургичните заводи на запад, а част от тях бяха превърнати в огневи точки по южната граница по директивата “Ни крачка назад”.

http://www. otbrana. com/новини_4362

[tpt353]

СНИМКИ ОТ 45 ААБр


[ATTACH]undefined[/ATTACH]

Пускам тази тема с идеята в нея да се събират данни за историята на части и съединения от БА. Предполагам много от участниците имат данни за историята на някои части и съединения и би било добре те да се съберат , допълнят и обобщят. Откривам сезона с 45 армейски артилерийски полк:
С Указ №1 на княз Фердинанд от 01. 01. 1895г. се формира Шуменски крепостен батальон. Задачи :"Да подготвя офицери и войници за извършване на артилерийска служба при атака и отбрана на крепости и изобщо на укрепени позиции. "
Патронен празник - 20. 07. Св. Илия Гръмовержец.
Първи командир - майор Христо Кушев, участник в Сръбско-Българската война и випускник на артилерийската академия в Торино.
На въоръжение са 12см. оръдия "Круп", 15см. оръдия "Круп и 57мм куполни оръдия.
На 01. 10. 1908г. се извършва първата мобилизация на запасни чинове от батальона -мобилизирани са три запасни набора 1898,1899 и 1901,сбора е триседмичен. През август 1912г. се провеждат Шуменските маневри, в които вземат участие 4-а и 5-а пех. дивизия и креп. батальон. Формира се армия, която по време на маневрите командва ген. Р. Димитриев. След маневрите шуменския кр. батальон се включва в Балканската война. Телеграмата за обявяване на мобилизация се получава в 18,00ч. на 17. 09. 1912г. На 28. 09. 12г. първите подразделения тръгват за фронта. По това време командир на ШКБ е подп. Петко Вълчанов. Първо за фронта тръгва лекото обсадно отделение в състав : 13 офицери,981 войници,24 оръдия, 79 коня,1110 вола,19 конски каруци, 738 волски коли,638 мобилизирани в обоза стопани . На 01. 10. тръгва и тежкото обсадно отделение. При обявяването на войната на 05. 10. лекото обс. отделение е при с. Александрово, а тежкото е при с. Шипка.
ШКБ е придаден на 2А при обсадата на Одрин. Основна задача -контрабатарейна борба, по-късно при щурма - подавяне на фортовете и огън по заявка на пехотата. За три бойни дни 11-13. 03. 1913г. ШКБ изразходва 5756 фугасни гранати и 3586 шрапнелни. Стреля се основно по фортовете Айджиолу, Айвазбаба, Таштабия и Каялък.
През Междусъюзническата война носи противодесантна служба по беломорския бряг и участва в отбраната на Белоградчик и Видин.
Съгласно букурещкия мирен договор нКБ демобилизира и се прибира в мястото на постоянната си дислокация.
Съгласно новите щатове считано от 01. 01. 1915г. батальонът се развръща в Шуменски крепостен артилерийски полк. Структура-2 артилерийски отделения с по две батареи и една паркова батарея. Командир на нКАП е артилерийски инженер полковник Павел Шойлеков. На 04. 10. 1915г. ШКАП е преименуван във 2-ри тежък арт. полк. Организационно 2ТАП е в състава на 3таА. По време на мобилизацията за ПСВ на 21. 09. полка е в състав :55офицери,3чиновници,3730 войника,405 коня,3076 вола,7257 коли. Командир на 2ТАП е арт. инженер подполковник Ангел Ангелов. В полка влизат 3 отделения - 12см. оръдейно отд-е/ три батареи,10 оръдия/ и парков взвод, 15см. гаубично отд-е / три батареи, 12 гаубици/ и парков взвод и 10,5см. скорострелно отд-е /две батареи, 4 оръдия/ и парков взвод.
На 29. 08. 16г. полкът се съсредоточава при Бал бунар /Кубрат/ и при обявяването на война на Румъния на 01. 09. 16г. се включва в бойните действия в Добруджа. На 04. 09. 16г. 2ТАП е при Тутракан и е в подчинение на ген. Панталей Киселов командир на 4пех. дивизия. Полка действа във взаимодействие с 4-та арт. полева бригада с командир полковник Манов. По време на щурма на Тутракан полка води контрабатарейна борба, огън по телените заграждения, окопите и редутите и дава преграден огън по искане на пехотни командири. След превземането на Тутракан 2ТАП е придаден на 1пех. софийска дивизия и води настъпление към Силистра. При завземането на Силистра от пленени румънски оръдия е сформирана 10,5см. нескорострелна батарея. На 18. 09. 16. полка заема позиции за пробив на кобадинската укрепена позиция ,която е заета от румънски и руски войски. Полка действа и в интерес на 1ва конна дивизия. На 21. 10. 16г. позицията е пробита . За трите дни на пробива полка изстрелва 5455снаряда като дава двама убити и един ранен. После полка е прехвърлен към устието на Дунав. 10,5см. скоростр. отд-е е прехвърлено на Южния фронт, на Беласица. Към август 1918г. целият полк е на позиции от Охридското езеро до Беласица, полка се превъоръжава с нова германска материална част. Полка участва активно в епопеята при Дойран. С подписването на солунското примирие полка се изтегля в Шумен.
С подписването на Ньойския договор с Указ 96/29. 12. 20г. трета армейска област се разформирова и се реорганизира в трета военна област, а 2ТАП е преформиран в Шуменски укрепен пункт със състав от 12-20 офицери и 360-400 войници.
Със заповед 226/27. 12. 27г. на министъра на войната ген. -лейтенант Иван Вълков/поверителна/ се разпорежда отново създаването на четири артилерийски полка. В изпълнение на тази заповед през 1935г. нУП е разформирован и на негова база се формира 3ти армейски артилерийски полк със структура :
-тежко оръдейно отд-е -три батареи с по две 105мм оръдия общо 6 оръдия
-тежко гаубично отд-е - три батареи с по четири 150мм гаубици-12общо
-полско оръдейно отд-е - три батареи с по 4бр. 75мм оръдия
-средно минохвъргачно отд-е - три батареи с по 4 минохвъргачки.
До отхвърлянето на клаузите на Ньойския договор през 1939г. полка води активна учебна дейност. През 1940г. в полка е въведено и 37мм противобронево отделение и артилерийска измервателна батарея, отделенията се моторизират. До 1944г. полка участва в изпълнението на плана за прикриване на южната граница.
След като България обявява война на Германия полкът е прехвърлен на запад. През първия период на военните действия отделения от полка участват в Нишката настъпателна операция, Косовската настъпателна операция, Страцин-Кумановската операция и Брегалнишко-Струмишката операция.
През втория период две отделения от 3 ААП влизат в състава на формираният 1 ААП на 1 БА. Отделенията вземат участие в Сремската операция,Дравската отбранителна операция и Мурската операция. На 01. 06. 1945г. полка се прибира в София.
В периода 1955-57г. полкът е предислоциран в Ямбол.
В периода 1957-63г. полкът е в Нова Загора. Към 1963г. полкът се състои от 2дивизиона 122мм оръдия, дивизион 152мм оръдия, разузнавателен дивизион, батарея за управление и полкова школа за мл. сержанти.
През март 1963г. полкът е разформирован, а офицерският състав е съкратен.
Със заповед на командващия 3-та армия през 1969г. на базата на 3тиААП се развръща 45-ти ААП с явно наименование под. 65300. Полкът е с дислокация в Търговище. По щат се състои от :
-командване
-щаб
-130мм арт. дивизион с три батареи
-122мм оръдеен дивизион с една батарея
-батарея за управление и учебна батарея
-обслужващи подразделения
Личен състав: офицери-53, сержанти-64,войници-156,волнонаемни-7. Командир на полка е подполковник Нино Нинов.
През 1971г. 130мм дивизион е обявен за първенец между артилерийските дивизиони на армията.
През 1973г. 122мм оръдия са заменени с 152мм МЛ-20. Създава се и 2-ри 130мм дивизион, който се кадрира.
През 1978г. на базата на учебната батарея се формира учебен смесен арт. дивизион, в който се подготвят мл. сержанти -командири на отделения и разчети. Създава се и се кадрира и втори 152мм арт. дивизион.
През1981г. с навлизането на РСЗО и САУ се подмладява командния състав-командир на полка е капитан Руси Русев, за командири на дивизиони се назначават старши лейтенанти. През 1982г. полкът участва в оперативно-стратегическото учение "Щит 82". По време на учението полка изстрелва 2200 снаряда. Сформира се и 5ти реактивен дивизион с БМ 21 "Град".
През 1990г. е разформирован учебният дивизион.
През 1989г. за командир е назначен майор Трифон Трифонов.
През 1996г. в полка са на посещение група офицери от 196 арт. бригада от Тенеси, САЩ.
С въвеждането на бригадната организация полка се преформира в артилерийска бригада, към момента е в силно съкратен вид, по-скоро като складова база.

Дано да имате нерви да го прочетете всичкото това дето го написах.

Dibo: Обединих двете сходни теми и прочистих ненужните мнения

[tpt353]

Поздравления на създателя на "Бойна слава" от 45 командир на 45 ААБр

[dibo]

Родната военнотранспортна авиация се създава на базата на сформираното през 1941 година щабно ято със самолети “Щорх” и “Тайфун”.
На 1 януари 1948 г. се сформира първият по рода си самостоятелен 14-ти транспортен полк, базиран на аеродром Враждебна в състав - щаб и три ескадрили. Неговият първи командир е подполковник Захари Манолов.
През годините полкът неколкократно е реорганизиран и преименуван, като към състава му са включвани ескадрили и звена с различни предназначения.
С указ № 296/26. 08. 1953 г. на Президиума на Народното събрание е връчено бойното знаме на авиополка. Тази дата е определена за празник на 16 транспортна авиационна група и на българската военнотранспортна авиация.
През 65-годишната история, на въоръжение в авиобазата са били самолети “Юнкерс”, “Щорх”, “Гълъб”, “Щъркел”; модерните за времето си Ли-2, които по-късно преминават към новосформирания правителствен Отряд 28; По, Як, Ил, Ан. През 70-те и 80-те години постъпват Ту-134, Ан24, Ан26, Ан30 и чехословашките L-410.
През 1994 година авиополкът преминава към базова структура и се преименува в 16-та транспортна авиобаза.
От юни 2012 година базата се реорганизира в транспортна авиационна група и влиза в състава на 24-та авиобаза.

http://airforce. mod. bg/bg/?page_id=6554

[dibo]

КСВ

Интервю:
http://www. otbrana. com/новини_4626

[dibo]

110-и логистичен полк

Формированието е създадено на 1 октомври 2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване. Тя е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието премина през редица реорганизации, като последната от тях бе от 1 юли тази година. След тази дата наименованието му е 110-и логистичен полк.
Командирите
Полковник Владимир Милев 1. 10. 2000 г. - 31. 08. 2005 г.
Полковник Костадин Сталев 1. 09. 2005 г. - 30. 05. 2008 г.
Полковник Иван Неделчев 1. 06. 2008 г. - 10. 08. 2010 г.
Полковник Радослав Янев от 11. 08. 2010 г.

[dibo]

База за предно разполагане - Безмер.

На 5 октомври 1951 година, с Указ на Президиума на Народното събрание се създава ново авиационно поделение - 22-ри изтребителен авиополк, въоръжен с 24 бойни реактивни самолети Як-23.
В края на ноември същата година личният състав и бойната техника на полка се пребазира за по-нататъшно изпълнение на ежедневните и бойни задачи на новопостроеното летище край Толбухин.
Започват дни на усилена подготовка на младия летателен и инженерно-технически състав. Положено е едно успешно начало, а първият сериозен успех е отбелязан още в края на 1952 година, когато личният състав получава оценка “отличен” по летателна, техническа и обща подготовка.
През 1955 г. поделението се пребазира окончателно в Безмер. Същата година пристигат и първите три от дългоочакваните МиГ-15.
През годините на изграждане и усъвършенстване полкът е превъоръжен и е летял на няколко типа самолети - Як-23, МиГ-15, МиГ-17, L-29, L-39, Су-25 и Су-22.
Първите щурмови самолети Су-25 пристигат в Безмер през 1986 г.
Първият полет се провежда на 23 октомври 1986 г. от полковник Тома Ковачев. През февруари 1987 г. е завършен курсът за усвояване на самолета.
През 1993 г. полкът е реорганизиран в 22-ра щурмова авиационна база, като този опит служи за основа при провеждането на реформата и в другите авиационни поделения на ВВС.
През 2005 година завърши модернизирането на летището в комуникационно, информационно и навигационно отношение и неговото сертифициране.

http://airforce. mod. bg/bg/?page_id=6737

Сега Авиобаза Безмер е най-натоварената авиобаза у нас, буквално всеки ден тук излитат и кацат военни самолети, провеждането на международни учения в коалиционен формат е ежедневие. Цялата логистика на полигона в „Ново село“ се осъществява оттук. Пилотите летят на модернизираните 8 самолета Су-25, които в момента са най-модерната въздушна платформа в Българската армия.
Смелите пилоти от Авиобаза Безмер летят на доставените през 1986 г. 14 щурмоваци за наземна поддръжка Су-25, докато в Авиобаза Граф Игнатиево излитат и кацат МиГ-21 и МиГ-29. Започва съкращаването на авиацията, а първи в „неравния бой“ пада изтребителят трето поколение с изменяема стреловидност на крилото МиГ-23. На 14 юни 2002 г. 25-а Авиобаза Чешнегирово е закрита, а 36 бойни МиГ-23БН и 7 учебно-бойни МиГ-23УБ са приземени завинаги.
За Безмер този съдбоносен щрих на времето идва през 2008 г. Преди това бъдещето изглежда много по-розово от това на Габровница. През април 2001 г. изпълнението на прословутия „План-2004“ води в Безмер първите 3 самолета Су-22 от закритата 26-а разузнавателна база Добрич. Общо 8 Су-22 са пребазирани в Безмер – два учебно-бойни и шест бойни, като 5 стигат до Ямбол на влекачи. В базата идват и три Л-39, които по-късно стигат до Долна Митрополия.
По време на полета единият боен самолет „гълта“ птица на далечната приводна станция, двигателят никога не е ремонтиран повече и той никога не полита отново. Идеята е Безмер да стане най-голямата ударна база на България. Вариантът на Су-22 е разузнавателен самолет с контейнери за разузнаване, фоторазузнаване, въздушно и радиотехническо разузнаване с възможност да обследва на стотици километри, чак до северните брегове на Африка.
За съжаление, през 2004 г. на Су-22 му свиват крилата завинаги. „Отиде си без време, този самолет имаше голяма приемственост на двигателя, много пъргав, мощен, уникален самолет за времето си“, разказва зам.-командирът по летателната подготовка на авиобазата о. р. полковник Димитър Данев.
„През пролетта на 2004 г. заминах за САЩ във Военновъздушния колеж на САЩ в Максуел, Алабама. Свалили са ги от въоръжение, докато бях там, а двигателите са ги продали на Полша“, казва Данев. Борбата за спасяването на Су-25 обаче предстои. През 2005–2006 г. току-що завърналият се от курса в Щатите Данев е в немилост. И изведнъж в края на 2007 г. той става командир на базата, за да изживее „най-голямата си мирна битка“.
„Разликата между МиГ-29 и Су-25 е само 2 години, но винаги се говореше колко МиГ-ът е суперсъвременен, а Су-25 вече е остаряла платформа. „Дай да го махаме, всички го знаят колко е стар“, казваха началниците, но така искаха да обосноват недалновидните решения. Винаги съм го казвал на горестоящите в йерархията и затова не ме обичаха особено“, спомня си о.р. полковник Данев. Във ВВС тогава властва мнението, че трябва да се отървем от Су-25, защото не са необходими. Всичко това на фона на съществуващите планове базата да се модернизира, да се изпълнят проекти на НАТО с тяхно финансиране. „Американският военен аташе казваше – $9,5 млн. са наши. Направиха Безмер база за предно разполагане, модерни бяха едни авиационно-технически бази, от които не остана нито една. Безмер се спаси по някакви случайни, конюнктурни политически решения, но вярвам, че и в резултат на нашето мрънкане, молби заедно с началник-щаба полковник Минчев и зам.-командира по летателната подготовка Валентин Иванов”.
„Когато станах командир, вече се говореше, че на 1 юни базата няма да я има – ще остане със 100 човека, които да я поддържат, авиационната част ще се махне. После генерал Симеон Симеонов реши една ескадрила да отиде в Граф Игнатиево, за да спасим пилотите и техниците.
„Сред политиците най-силни поддръжници на базата бяха депутатът Минчо Спасов и зам.-министърът на отбраната Соня Янкулова. Тя се застъпи най-силно и твърдо и тогава накараха Близнаков да направи план базата да остане под някаква форма“, спомня си Данев. „На практика жена спаси авиобазата, това е истината“, смее се той.
Тогавашният началник на Генералния щаб генерал Златан Стойков казва на Данев – мога да дам 100 цивилни длъжности от Сухопътни войски. „Това правеше близо 500 души числен състав. За една нощ направихме щат на базата – всеки дърпа чергата към себе си. Трябва да ги разпределим във всяко звено с идеята един ден, дори и пенсионери да дойдат в базата. Инженерно-технически състав, логистика, КИНС. Само че те казват – на нас ни трябват, не по-малко от 100 души. Казвам им: „Вземете квотата на цивилния щат.“ Дойдоха и хора, които не са за пенсия. Така през пролетта на 2008 г. правихме учения, през април – морска подготовка, през май – летателна подготовка. Пилотите летят и след това отиват на подбор, което означава, че половината ще си отидат. Но оцеляхме. Разрешиха полети през юли, а половината от състава си отиде. Голяма част се върнаха като цивилни служители, за да можем да напълним цялата бройка. Само и само да я има Авиобаза Безмер и да има хляб за хората. И всичко това на фона на изцяло замразени и намалявани заплати на състава.
Аз бях командир на базата от 2007–2015 г. – 8 години. Заплатата ми, вместо да расте, все се намаляваше – взимаха оттук-оттам пари за отдалеченост, за нощен труд. Когато дойде Каракачанов, заплатите не бяха увеличавани 10 години.
„Спаси ни вярата, тя остана единственият лъч. Имаше голям ентусиазъм, че самолетът и хората имат способности, във всяко учение и подготовка, първите 2 години се отрази много добре на оцеляването, укрепването и възстановяването и винаги са ни хвалили“, казва о. р. полковник Димитър Данев.
Прераждането започва на 21 септември 2020 г., когато каца първият модернизиран Су-25 с борден номер 246. А хората от авиобазата продължават да вярват в чудеса – че тътенът на реактивни самолетни двигатели ще продължава години напред.

https://armymedia.bg/2023/12/08/безмер-от-разпни-го-до-осанна/

[dibo]

68-ма бригада

Дружината е създадена на 18 март 1943 г. на летище Божурище. С този акт се полагат основите на организирания военен парашутизъм в България. Решението на Министерството на отбраната за формирането на парашутна рота към Военновъздушните сили е още от 1940 г. , когато се създава учебна рота за парашутни скатавачи за авиацията.
През 1941 г. вече са предвидени и необходимите средства. Така от началото на следващата година започват да се набират доброволци от военните части. В някои съвременни армии и сега се процедира по същия начин - най-подготвените от други формирования кандидатстват за постъпване в Специалните сили. Но успешно издържалите, както пише в книгата си “Българските парашутисти” Йото Терзийски, все още не са парашутисти. В България няма материална част и инструктори. Затова една група от воините заминават на подготовка в Германия, а втора група - в Югославия.
Под ръководството на немски инструктори българите овладяват материалната част и извършват парашутни скокове. Високата физическа и психическа подготовка им дава самочувствие и те вече с гордост се наричат парашутисти. След завръщането си, групите са обединени в Парашутна дружина с командир капитан Любомир Ноев. Тя се състои от щабна рота, две леко парашутни, една тежко парашутна и една щурмова рота. Офицерите в дружината са 19, подофицерите - 60, и войниците - 348. Въоръжението и снаряжението е немско - 89 картечни пистолета и 29 картечници. По това време няма друго българско подразделение така наситено с автоматично оръжие.
“Парашутите, с които дружината е снабдена, са гръбни РЦ-20, немско производство. Това са не само неуправляеми (по онова време въобще не можеше да се мисли за управление) парашути, но и след отварянето им непрекъснато се въртяха и люлееха до земята. Причината е в самата конструкция на купола, както и в едноточковото съединяване на носещите върви към подвесната система, уточнява в книгата си Йото Терзийски. През 1952 г. той става първият индивидуален първенец в първите републикански състезания по парашутизъм. Тогава е със звание младши лейтенант на длъжност началник на парашутно-десантна служба в 17-и щурмови авиополк - Крумово, към 5-а щурмова авиодивизия в Пловдив.
След завършване на войната дружината е дислоцирана в София. С щат № 6520, утвърден от началника на Генералния щаб от 10 август 1964 г. , в сила от 1 ноември 1964 г. , е формирана 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база (УПРБ) и 86-а УПРБ в село Мусачево. До 23 юли 1975 година двете бази съществуват самостоятелно. От тази дата, съгласно щат № 2266, те се обединяват и в Пловдив се създава поделение 32 990. Със заповед № 027 от 1980 г. на командващия на Сухопътните войски формированието се преименува на 68-и парашутно-разузнавателен полк.
От 1 май 1993 г. полкът е реорганизиран в 68-а разузнавателно-десантна бригада, с извлечение от МЗ № 00483. От 1 септември същата година бригадата се преподчинява от Командването на Сухопътните войски на Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия. Със заповед на министъра на отбраната № 035 от 15 декември 2000 г. формированието е реорганизирано в 68-а бригада “Специални сили” и се преподчинява от ГЩ на БА, на ГлЩ на СВ, сега - Командване на Сухопътните войски.
На 4 юни 2001 г. на бригадата бе връчено новото бойно знаме от министъра на отбраната. Подразделения от формированието бяха на мисията в Ирак, където дадоха свидни жертви. Продължава участието на воините в операцията в Афганистан. Сертифицирана бе Тактическата група “Специални операции” за Силите за отговор на НАТО.

http://bgarmy. bg/?action=news&id=14097

За начало на организирания военен парашутизъм у нас се приема датата 18 март 1943 г. На този ден на летище „Божурище” започва формирането на Парашутната дружина. Извършен е специален подбор от цялата българска войска и от 5000 кандидати са одобрени 300. Премината е предварителна подготовка. Но в България няма материална част и инструктори. Затова една група от воините заминават на подготовка в Германия, а втора група – в Югославия. Под ръководството на немски инструктори българите овладяват материалната част и извършват парашутни скокове.

След завръщането си групите са обединени в Парашутна дружина с командир капитан Любомир Ноев. Тя се състои от щабна рота, две леко парашутни, една тежко парашутна и една щурмова рота. Офицерите в дружината са 19, подофицерите – 60, и войниците – 348. Парашутистите участват в последните фази на Втората световна война. На 18 октомври 1944 г. е техният първи боен ден. При овладяването на силно укрепения район при Стражин воините дават 35 свидни жертви, а 65 са ранените. Общо загиналите от Парашутната дружина по бойните полета на Втората световна война са 59, а ранените са 151, което представлява 50 процента от целия състав.

След края на войната дружината е дислоцирана в София. Разформирована е в края на 50-години на 20-ия век. С щат № 6520, утвърден от началника на Генералния щаб от 10 август 1964 г., в сила от 1 ноември 1964 г., е формирана 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база (УПРБ) и 86-а УПРБ в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. От тази дата, съгласно щат № 2266, те се обединяват и в Пловдив се създава поделение 32 990. Със заповед № 027 от 1980 г. на командващия на Сухопътните войски формированието се преименува на 68-и парашутно-разузнавателен полк.

От 1 май 1993 г. полкът е реорганизиран в 68-а разузнавателно-десантна бригада, с извлечение от МЗ № 00483. От 1 септември същата година 68-а рдбр се преподчинява от КСВ на РУ-ГЩ. Със заповед на министъра на отбраната № 035 от 15 декември 2000 г. 68-а рдбр е реорганизирана в 68-а бригада „Специални сили” и се преподчинява от ГЩ на БА, на ГлЩ на Сухопътните войски. На 4 юни 2001 г. на бригадата е връчено новото бойно знаме от министъра на отбраната.

С приетите от Народното събрание промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, публикувани в Държавен вестник от 9 декември 2016 г., и влезли в сила от 17 декември, 68-а бригада „Специални сили” се обособи като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната. С постановление № 274 на Министерския съвет от 28 октомври 2019 г. бригада „Специални сили” се замени със Съвместно командване на специалните операции.

https://armymedia.bg/2021/03/21/сксо-обнови-славни-традиции/

Спецсилите получават бойни машини за 50 млн. лв.

С Щат № 6520, утвърден от началника на Генералния щаб от 10 август 1964 г., в сила от 1 ноември 1964 г., е формирана 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база (УПРБ) и 86-а УПРБ в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. От тази дата те се обединяват и в Пловдив се създава поделение 32 990. Със Заповед № 027 от 1980 г. на командващия на Сухопътните войски формированието се преименува на 68-и парашутно-разузнавателен полк.

От 1 май 1993 г. полкът е реорганизиран в 68-а разузнавателно-десантна бригада. От 1 септември същата година 68-а рдбр се преподчинява от КСВ на РУ–ГЩ. Със Заповед на министъра на отбраната № 035 от 15 декември 2000 г. 68-а рдбр е реорганизирана в 68-а бригада „Специални сили” и се преподчинява от ГЩ на БА, на ГлЩ на Сухопътните войски. На 4 юни 2001 г. на бригадата е връчено новото бойно знаме от министъра на отбраната. С приетите от Народното събрание промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, публикувани в Държавен вестник от 9 декември 2016 г., и влезли в сила от 17 декември, 68-а бригада „Специални сили” се обособява като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната.

С Постановление на Министерския съвет от 28 октомври 2019 г. бригада „Специални сили” се заменя със Съвместно командване на специалните операции (СКСО). На 4 юли 2020 г. в Пловдив се провежда церемония по освещаване и връчване на бойното и представителното знаме на СКСО.

На 8 декември 2020 г. е сключен договор за придобиване на 98 машини от 10 типа на стойност 49 998 000 лв., предназначени за Силите за специални операции. Половината от тези машини вече са получени.

На 18 март 2021 г. тържествено е открит обновеният учебно-тренировъчен център „Црънча”. Изградени са нови сгради, тренировъчни съоръжения, включително полоса, полигон за парашутно-десантна подготовка, спортни площадки и др. Всичко това е от изключително значение за повишаване на подготовката и възможностите на Специалните сили

На 2 ноември 2021 г. е даден стартът на изграждането на нови сгради и съоръжения и ремонтни дейности на войскови район – Банкя, където е дислоцирана 1-ва група „Специални сили” на СКСО. Проектът трябва да бъде завършен за 360 дни, като преминава през три етапа. Ще бъде направен основен ремонт и преустройство на учебно-битов корпус и администрация, както и паркова сграда, изграждане на ограда, сигнално-охранителна система по нея и нов портал. Предвидено е благоустрояване на имота с паркинг, строеви плац с трибуна и външно осветление. Ще бъдат извършени ремонти и изграждане на спортни площадки, тренировъчни съоръжения, включително полоса, както и полигон за парашутно-десантна подготовка.

Парашутите са на световно ниво

През годините формированията – предшествениците на СКСО, са използвали парашути ПД-47, УП-9, УП-9М, УТ-15, RS-8, RS-9, RL-16, Д-6… Всички те са останали в историята. През 2005 г. бяха получени новите германски парашутни системи – RS-4/4T с кръгъл купол и парашутите тип „летящо крило” SOC TW7-315. Те отговаряха на стандартите на НАТО, а модерната материална част даваше възможност и за прецизно приземяване при сложни метеорологични условия. SOC TW7-315 бе определен като последна разработка в тази област, която дава възможност за избор на няколко типа режими. На 26 май 2005 г. в района на летище Пловдив бяха направени първите демонстрации с RS-4/4T.

Десет години по-късно в 68-а бригада бяха получени 380 парашута с кръгъл купол МС-6 по програмата на САЩ FMF (Foreign military financing). През есента на 2015 г. започна обучението на инструктори за усвояване на новите американски системи. В историческа дата за Специалните сили се превърна 17 май 2016 г. Този ден бе дългоочакван, защото на летище Чешнегирово те направиха от самолет С-27 J „Спартан” първите си скокове с парашути МС-6.

Модернизацията на материалната част продължи с получаването на 73 парашута тип „летящо крило” „Интрудър” RA-1 по програмата на САЩ FMF. След теоретични занятия и всички наземни тренажи и подготовки на 30 септември 2019 г. приключи курсът, проведен от американски специалисти. И на 1 октомври 2019 г. на летище Чешнегирово бяха извършени първите скокове с RA-1 – една от най-съвременните парашутни системи тип „летящо крило” за военно използване, система на световно ниво.

https://armymedia.bg/2022/03/25/в-действия-по-суша-въздух-и-вода/