Организационна история на БА

[dibo]

2 механизирана бригада

Бригадата е сформирана със заповед на Министъра на отбраната № ОХ-00515/07. 07. 1998г. на 01 септември 1998г. се сформира 2-ра лека пехотна бригада. В състава и влизат редуцираните части и подразделения на 1-ви и 2-ри механизиран батальон, дислоцирани в град Стара Загора; 3-ти механизиран батальон, дислоциран в град Чирпан; 49-ти мотострелкови полк в град Симеоновград, 22-ри мотострелкови полк в град Харманли и 97-ми зенитно - ракетен полк, дислоциран в град Нова Загора. Това са подразделения и части на съществуващата до тогава 2 мотострелкова дивизия. Със заповед на министъра на отбраната №ОХ-01/31. 01. 2012г. от 01 юли 2-ра лека пехотна бригадата се трансформира във 2-ра Тунджанска механизирана бригада. В състава и влизат подразделения и части от гарнизоните Стара Загора, Хасково, Ямбол, Шумен и Плевен.
Бригадата е достоен наследник и продължител на бойната слава и традиции на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. Тя е сформирана на 30. 12. 1903г. с Указ № 88 на княз Фердинанд.

http://landforce. armf. bg/2-tundzhans. . . i/11:2800. html

Център за подготовка на специалисти (ЦПС) - Сливен

Поредица от промени в своето развитие има военното формирование, което води началото си от 1948 година, когато в края на месец октомври в град Сливен са дислоцирани три танкови дружини и с това са поставени основите на организационното сформиране на ново танково съединение. С указ №532 от 06. 10. 1950 г. на Президиума на Народното събрание е зачислено бойно знаме на формированието. По-късно формированието става известно с името “13-та танкова бригада”, като до 1998 година е част от Трета армия. От 1998 година то носи знаковото име “13-та Сливенска танкова бригада”. От 2002 година, след организационно-щатна структурна промяна, продължава своя път като “13-та бронетанкова бригада”. От 01. 06. 2008 година след реорганизация става Център за подготовка на танкови подразделения, а от 01. 12. 2012 г. , е Център за подготовка на специалисти.

http://landforce. armf. bg/Tarzhestven. . . n/11:2717. html

20 самоходен артилерийски дивизион е наследник на 6-ти артилерийски полк и благодарение на своята висока подготовка и професионализъм се ползва със заслужен авторитет сред артилеристите в цялата Българска армия.

http://landforce. armf. bg/11-godini-o. . . l/11:2712. html

42-ри механизиран батальон - Ямбол е наследник и продължител на традициите и успехите на 42-ри танков полк, създаден със заповед №0075/19. 04. 1955г. на тогавашния Началник на Генералния щаб.
Независимо от всички структурни и организационно-щатни промени през годините, батальонът изпълнява своите задачи и заема своето достойно място във Втора механизирана бригада, от състава на която е военното формирование.

http://landforce. armf. bg/Initsiativi. . . i/11:2674. html

Зенитно-ракетен дивизион Черноморец

Военно формирование 26720 е създадено през пролетта на 1963 г. с разпореждане на Началника на ГЩ на БНА № 0030/01. 04. 1963 г. като поделение 70570 (първоприемник на бившето поделение 95750) с дислокация край с. Чубра, обл. Бургас.
През есента на 1963 г. формированието е предислоцирано на временна полева позиция край бургаската мина “Росен”. На 14. 02. 1964 г. заема изградената първа основна стартова позиция на връх “Куков баир” над с. Равадиново.
На 04. 07. 1964 г. е извършен първият боен пуск на полигон “Ашулук” в бившия СССР, с обща оценка от стрелбите “ДОБЪР”. След завръщането си дивизионът застъпва в първо бойно дежурство по охрана на въздушното пространство в състава на 3-тазрбр.
През 1976 г. ЗРК СА-75 “Двина” е снет от въоръжение и на 15. 04. 1976 г. дивизионът е превъоръжен със ЗРК С-125”Нева”.
На 25. 12. 1980 г. със заповед на министъра на отбраната на НРБ № 0078/28. 07. 1980 г. воиската част е предислоцирана от с. Равадиново в гр. Черноморец. Там, на 30. 12. 1980 г. , застъпва в бойно дежурство от новата стартова позиция.
В изпълнение на заповед № ОХ-07/09. 05. 2011 г. на министъра на отбраната на РБ от 01. 11. 2011 г. дивизионът е обединен с реорганизираното военно формирование 22730 - Поморие и е създаден втори зенитно-ракетен канал.
От 01. 07. 2012 г. в състава на дивизиона е създадена техническа команда с личен състав и техника от разформираното военно формирование 22600 - Русокастро.
http://af. armf. bg/bg/?page_id=12737

Военно-транспортни органи

Началото на Военнотранспортните органи е поставено с Указ No 190 от 31. 12. 1907 година на княз Фердинанд и Заповед No 446 на Военното ведомство от 12. 11. 1907 година, когато в оперативното отделение на щаба на армията е разкрита секция “Военни съобщения”, за да координира и организира превозването на войски и товари. През годините на своето съществуване военно транспортните органи, доказаха голямото си значение при осигуряване на бойните действия в годините на военни действия и по-късно за осигуряване войсковия живот на армията.
В периода от 1992 до 2005 г. военнотранспортните органи преминават през редица организационно-щатни промени. Създава се Военно транспортен отдел и седем военнотранспортни служби дислоцирани в градовете София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна, Бургас и Русе.
С решение на Народното събрание от 01. 04. 2000 г. се създават Първи и Втори транспортни полкове разположени в градовете София и Варна, по-късно предислоцирани в гр. Бургас.
От 01. 09. 2005 г. се създават нови структури на военнотранспортните органи:
- Щаб за контрол на придвижването - гр. София и четири Групи за контрол на придвижването, дислоцирани в градовете София, Пловдив, Горна Оряховица и Бургас. Щабът за контрол на придвижването и подчинените му групи успешно преминават няколко национални и международни сертификации, което им дава способността да работят в международна среда.
http://jfc. armf. bg/Novini/4:708. html

Изложба, посветена на 18-годишнината от създаването на в. ф. 48940 - Бургас, с командир подполковник Любомир Люцканов е организирана във Военния клуб - Бургас. В нея са включени макети от реални действия на формированието по време на занятия. Автор на изложбата е главният сержант на формированието старшина Иван Дуков. Желаещите могат да я посетят до края на април.
Успоредно с това в района на военното формирование военнослужещите проведоха занятие с ученици от десет училища в Бургас. Организирани бяха няколко учебни центъра за показ на въоръжението и техниката, представено беше оказване на първа медицинска помощ, конвоиране на товари, показ на пеши патрул. Общо 226 ученици от 21 паралелки посетиха военното формирование и се запознаха с неговите възможности.
В. ф. 48940 е създадено на 1 април 2000 г. във Варна. От 1 юни 2006 г. се реорганизира във формирование от състава на Бригада . Логистика” като “Първи транспортен батальон”, а от 1 юли 2011 г. - в “Транспортен батальон” с шест самостоятелни формирования - четири с дислокация в Бургас и две в София.
https://armymedia. bg/archives/116630

Военно-морска авиация
Условно историята на Военноморската авиация може да бъде разделена на два периода: първия - от 1917 г. до края на 50-те години, свързван с използването на водосамолети, и втори такъв - с начало 14. 10. 1959 г. , в който на въоръжение са военноморски вертолети.
На днешния ден се отбелязват 58 години от деня, в който със заповед № 0651 на Министъра на народната отбрана на НРБ е сформирана отделна противолодъчна ескадрила /ОПЛЕ/ в състав от три екипажа.
От създаването на ескадрилата до 1978 г. на въоръжение са вертолети Ми-4 и Ми-4М.
В края на 1978 година е утвърден нов щат, включващ две звена Ми-14 и едно звено Ми-4.
На 30. 01. 1979 г. от СССР са пребазирани в “Чайка” първите 4 бр. вертолети Ми-14 ПЛ. Започва усвояването на нови видове подготовки и още по-убедително се утвърждава авторитета на ескадрилата във Военноморските сили.
В началото на 80-те години е доставен и един Ка-25Ц уникален със своите способности за отвъд хоризонтно целеуказване в интерес на ударните ни сили.
Ескадрилата заема полагащото й се място в редиците на Военноморските ни сили и затвърждава авторитета си изпълнявайки широк кръг от задачи.
Апогеят в развитието на Военноморската авиация е в края на 80-те и началото на 90-те години - 11 вертолета от три типа Ми-14 ПЛ, Ми-14 БТ и Ка-25Ц на щат, значителен процент на изправна техника и широк кръг от изпълнявани задачи.
Следват трудни години за Военноморската авиация.
На 9 октомври 2011г. в авиобаза “Чайка” с тържествен ритуал е приет първия вертолет AS 565 MB “Panther” в състава на Военноморските сили. Веднага след това постъпват още два.
До средата на 2012 година целият летателен и инженерно-технически състав е допуснат до експлоатация на вертолетите Panther.
След проведено обучение по аварийно - спасителни операции екипажите на вертолетите AS 565 MB “Panther бяха сертифицирани от тренировъчния център на “Eurocopter”.
От 1 август 2012 г. , същите носят денонощно дежурство за участие в операции по търсене и спасяване и оказване на помощ: за спасяване човешки живот на море, на бедстващи кораби, плавателни средства и летателни апарати.
http://www. navy. mod. bg/?p=16627#more-16627

Свързочни поделения във ВМС
Началото на бреговите части за наблюдение и комуникации във военния флот е поставено в навечерието на Балканската война (1912 - 1913 г. ). През различните периоди формирования на тези части са базирани по бреговете на Черно, Егейско и Мраморно море, както и на река Дунав.
Датата 24 юни 1911 г. , когато на крайцера “Надежда” е монтирана радиостанция “Телефункен”, се счита за начало на свързочното дело във флота. Военноморските свързочници правят бойното си кръщение на 16 октомври 1912 г. , когато успяват да заловят радиограми от румънския пътнически кораб “Принцеса Мария”, съдържащи данни за бреговите батареи и минното заграждение по българското крайбрежие. През следващата година по време на обсадата на Одрин радиотелеграфистите от крайцера “Надежда” осъществяват първи български преднамерени смущения на противникова свръзка - радиопредаванията между Одрин и Цариград.
На основата на свързочния възел на флота на 2 октомври 1952 г. се създава свързочен полк към ВМС, който осигурява всички видове свръзка. Първоначално полкът се разполага в района на Военноморска база Варна, по-късно в местността “Горна Трака”, след това на “Пясъка”, и накрая в района на Галата. След този период поделението на флотските свързочници претърпява развитие, многобройни структурни промени, попълва се с нова техника и усвоява нови задачи. През години постепенно се извършва подмяна на аналоговото радиообордване с цифрови КВ и УКВ р/станции от ново поколение.
В момента модернизацията във формированието продължава с реализацията на проекта “Осигуряване на способности от брегово базирани военноморски комуникационни системи за командване и управление на надводни кораби” - BRASS.
http://www. navy. mod. bg/?p=16606#more-16606

10-та ремонтна база
10-а ремонтна база за въоръжение и техника е правоприемник на създадената с Указ № 153 от 27. 12. 1906 г. на княз Фердинанд I инженерна работилница със склад. През Първата световна война след мобилизация на работилницата към нея е сформирана и подвижна инженерна работилница за близко обслужване на войските на фронта. Впоследствие складовете са отделени в самостоятелни формирования и инженерната работилница продължава да функционира самостоятелно.
От 01. 01. 1978 г. формированието е реорганизирано в 101-ва Централна инженерна ремонтна база на централно подчинение и му е присвоен военнопощенски номер.
През 2001 г. към 101-ва Централна инженерна ремонтна база от закритото военно формирование “Електромеханичен завод за учебно-тренировъчна техника” е сформиран 4-ти батальон за производство и ремонт.
От 01. 09. 2004 г. военното формирование е реформирано в 10-а ремонтна база за въоръжение и техника, а от 2006 г. тя е в състава на бригада “Логистика”.
https://armymedia. bg/archives/111871

Хасковският 31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра бригада вчера навърши 16 години. Създаден е на 1 март 2002г. като 1-ви отделен механизиран батальон в състава на командване “Изток”. От 1 юни 2003 г. той е реорганизиран в 31-ви отделен механизиран батальон. А от 1 юни 2005 г. формированието е преподчинено на 2-ра Тунджанска бригада. Батальонът се явява наследник на традициите на 10-и Родопски пехотен полк и 31-ви мотострелкови полк.
https://armymedia. bg/archives/115281



1943 г. е денят, приет като начало на формирането на Парашутната дружина на летище “Божурище”. С това се полагат основите на организирания военен парашутизъм в България. Всъщност решението на Министерството на отбраната за създаване на парашутна рота към Военновъздушните сили е още от 1940 г. Тогава се формира учебна рота за парашутни скатавани за авиацията. През 1941 г. вече са предвидени и необходимите средства. И от началото на следващата година започват да се набират доброволци от всички военни формирования. Извършен е специален подбор от цялата българска войска и от 5000 кандидати са одобрени 300. Премината е предварителна подготовка. Но в България няма материална част и инструктори. Затова една група от воините заминават на подготовка в Германия, а втора група - в Югославия. Под ръководството на немски инструктори българите овладяват материалната част и извършват парашутни скокове. След завръщането си групите са обединени в Парашутна дружина с командир капитан Любомир Ноев. Тя се състои от щабна рота, две леко парашутни, една тежко парашутна и една щурмова рота. Офицерите в дружината са 19, подофицерите - 60, и войниците - 348. Воините участват в заключителната фаза на Втората световна война. В първия си боен ден на 18 октомври 1944 г. те проявяват изключителен героизъм и овладяват силно укрепения район при Стражин. С цената на 35 свидни жертви и 65 ранени парашутистите откриват пътя за настъпление на българската армия от Крива паланка към Куманово. Денят остава в нашата военна история и с подвига на ефрейтор Никола Паскалев от състава на Първа парашутна рота. За да осигури настъплението, той закрива с гърдите си амбразурата на немска картечница.
Загиналите от Парашутната дружина по бойните полета на Втората световна война са 59, а ранените са 151, което представлява 50 процента от целия състав. След завършване на войната дружината е дислоцирана в София.
Съществува до края на 50-години на 20-ия век, когато е разформирована.
С щат № 6520, утвърден от началника на Генералния щаб от 10 август 1964 г. , в сила от 1 ноември 1964 г. , е формирана 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база (УПРБ) и 86-а УПРБ в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. От тази дата, съгласно щат № 2266, те се обединяват и в Пловдив се създава поделение 32 990. Със заповед № 027 от 1980 г. на командващия на Сухопътните войски формированието се преименува на 68-и парашутно-разузнавателен полк.
От 1 май 1993 г. полкът е реорганизиран в 68-а разузнавателно-десантна бригада, с извлечение от министерска заповед № 00483. От 1 септември същата година 68-а рдбр се пре-подчинява от КСВ на РУ-ГЩ. Със заповед на министъра на отбраната № 035 от 15 декември 2000 г. 68-а рдбр е реорганизирана в 68-а бригада “Специални сили” и се преподчинява от Генералния щаб на БА, на ГлГЦ на Сухопътните войски. На 4 юни 2001 г. на бригадата е връчено новото бойно знаме от министъра на отбраната.
С приетите от Народното събрание промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, публикувани в Държавен вестник от 9 декември 2016 г. , и влезли в сила от 17 декември, 68-а бригада “Специални сили” се обособява като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната.
https://armymedia. bg/archives/115971

2-ра армия
На 27 декември 1906 г. е публикуван указ на княз Фердинанд, който постановява територията на княжество България да бъде разделена на три военноинспекционни области. Във Втора военно-инспекционна област са 2-ра Тракийска, 3-та Балканска и 8-а Тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора. За началник на Втора военноинспекционна област със заповед на Негово Царско Височество от 31 декември 1906 г. е назначен началникът на Втора Тракийска дивизия генерал-майор Никола Иванов.
Със заповед на военния министър от 5 май 1908 г. Втора военноинспекционна област се премества от Стара Загора в Пловдив, а в навечерието на Балканската война със заповедта за обявяване на мобилизация от 17 септември 1912 г. щабът на Втора военноинспекционна област се преименува в Главна квартира на Втора армия. В състава й са военни формирования от Благоевград до Свиленград.
Участия във войните
Забележително е участието на Втора армия в Балканската война 1912-1913 г. при превземането на Одринската крепост. След победата на 26 март 1913 г. английският “Таймс” обобщава в коментара си: “В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже Великите сили не ще могат да удържат”.
В Междусъюзническата война бойните действия срещу съюзниците започват на 16 юни 1913 г. Втора армия води боеве при Калиново, Дойран, Рупелското дефиле, Кресна и др. , като повечето са успешни. На 18 юли 1913 г. настъплението на армията е спряно поради подписано примирие.
През август 1914 г. избухва Първата световна война. Началникът на Втора военноинспекционна област генерал-лейтенант Георги Тодоров става командващ на Втора армия. Тя насочва основните си сили по направления Враня-Кюстендил-Скопие и Царево село-Кочани. До 22 октомври след ожесточени боеве армията овладява Скопие, Враня и Куманово и навлиза в долината на р. Вардар. В продължение на две години частите на армията храбро отстояват позициите си срещу противник с многократно превъзходство в численост и огнева мощ.
В Нишката операция през Втората световна война Втора армия настъпва по направлението София-Ниш, нанася големи загуби на противника и изпълнява поставената й задача. От 11 до 15 октомври 1944 г. освобождава гр. Ниш, след като преследва противника в направлението на Прищина, участва в Косовската операция и освобождава гр. Прищина, покривайки се е неувяхваща слава. Във всички войни и битки личният състав на Втора армия проявява мъжество, героизъм и подвизи в защита на Отечеството.
В следвоенното си развитие Втора армия продължава успешно да изпълнява възложените й мирновременни задачи. От 31 август 1996 г. обединението е реорганизирано във Втори армейски корпус. От 1 септември 1998 г. управлението на корпуса вече е управление на Сили за бързо реагиране с дислокация в Пловдив.
В изпълнение на “План 2004” от 1 октомври 2000 г. Силите за бързо реагиране се трансформират в Корпус за бързо реагиране, а от 15 септември 2001 г. - във Втори армейски корпус.
С МЗ № ОХ-0013 от 7 март 2003 г. управлението на Втори армейски корпус се преименува в Командване на оперативните сили, подчинено на Главния щаб на Сухопътните войски с дислокация в Пловдив. Заповедта влиза в сила от 1 юни 2003 г.
С МЗ № ОХ-06 от 15 февруари 2006 г. управлението на Командването на оперативните сили започва нова реорганизация. От 1 юни 2006 г. е закрит военнопощенският номер. На 31 декември 2006 г. е закрит и Временният щат, с което приключва историята на Втора армия и нейните наследници.

Командващи и командири
1907- 1913 г. генерал-лейтенант Никола Иванов
1913-1914 генерал-лейтенант Васил Кутинчев
1914-1916 генерал-лейтенант Георги Тодоров
1916-1917 генерал-майор Христо Бурмов
1917-1918 генерал -майор Иван Луков
1919-1920 генерал-лейтенант Владимир Вазов
1920 - 1930 генерал-майор Георги Марков
1932 - 1933 генерал-майор Атанас Ватев
1940 - 12. 05. 1941 генерал-лейтенант Георги Марков
13. 05. 1941 - 15. 11. 1943 генерал-лейтенант Константин Лукаш
16. 11. 1943- 14. 09. 1944 генерал-лейтенант Никола Станчев
15. 09. 1944 - 06. 08. 1946 генерал-майор Кирил Станчев
07. 08. 1946 -09. 11. 1949 генерал-лейтенант Асен Греков
09. 11. 1949- 10. 03. 1951 полковник Добри Джуров
10. 03. 1951 - 18. 06. 1952 генерал-майор Дяко Дяков
18. 06. 1952- 11. 12. 1954 полковник Иван Врачев
11. 12. 1954- 03. 08. 1956 генерал-майор Демир Борачев
03. 08. 1956- 17. 12. 1962 генерал-лейтенант Величко Георгиев
17. 12. 1962 - 27. 05. 1967 генерал-лейтенант Васил Зикулов
10. 06. 1967- 12. 10. 1971 генерал-лейтенант Мирчо Асенов
12. 10. 1971 - 14. 07. 1975 генерал-лейтенант Динчо Велев
14. 07. 1975 - 30. 12. 1981 генерал-лейтенант Цоцо Цоцов
30. 12. 1981 -15. 09. 1987 генерал-лейтенант Панайот Панайотов
15. 09. 1987-01. 09. 1991 генерал-лейтенант Димитър Попов
01. 09. 1991 - 10. 07. 1992 генерал-майор Любомир Василев
10. 07. 1992- 31. 08. 1996 генерал-майор Ганчо Денев
31. 08. 1996 - 13. 07. 2000 генерал-майор Стефан Николов
14. 07. 2000 - 14. 06. 2002 генерал-майор Златан Стойков
14. 06. 2002- 21. 05. 2003 генерал-майор Кирил Василев
22. 05. 2003- 01. 06. 2004 бригаден генерал Галимир Пехливанов
28. 05. 2004- 31. 05. 2006 бригаден генерал Атанас Самандов
01. 06. 2006 - 31. 12. 2006 полковник Румен Минчев
https://armymedia. bg/archives/116630


Полкът е носител на традицията на Инженерните войски от тяхното създаване на 13 септември 1878 г. , когато е сформирана първата сапьорна рота В Пловдив, каза той. До 1964 г. формированието се предислоцира последователно в градовете Горна Оряховица, София, Никопол, Русе и Свищов.
Със заповед на министъра на отбраната от 1974 г. е сформиран 55-и понтонно-мостови полк в Белене. От 1 септември 1996 г. полкът е преструктуриран в инженерна бригада, пряко подчинена на Генералния щаб. От 1 юли 2008 г. бригадата се трансформира в полк, като в състава й има 3 инженерни батальона в гарнизоните Белене, Стара Загора и Пловдив. При проведените организационно-щатни промени през 2012 г. 78-и инженерен батальон от гарнизон Стара Загора е изведен от състава на полка и е преподчинен на 2-ра механизирана бригада, а впоследствие трансформиран в батальон за защита на силите на тази бригада.
В момента формирования на полка са дислоцирани в гарнизоните Белене и Пловдив. В Белене е управлението на полка, подразделението за осигуряване и обслужване и единият от батальоните - 54-ти инженерен батальон. В гарнизон Пловдив е дислоциран 91-ви инженери батальон за обща поддръжка.
Полкът поддържа и 7 формирования за овладяване и преодоляване на последствията от бедствия, включително за унищожаване на невзривени бойни припаси, за действия при зимни условия, при наводнения, при земетресения и за евакуация на населението при авария в АЕЦ “Козлодуй”.
https://armymedia. bg/archives/117162

На 17 юни преди 67 години със заповед на министъра на отбраната е създаден 25-и изтребителен авиационен полк, предшественик на авиобазата. Дислоциран е на летище “Граф Игнатиево”. В състава му са три ескадрили, а първи командир е капитан Желязко Желязков. При сформирането полкът наброява 216 души, от които 32-ма са летци. На въоръжение са самолети По-2.
През октомври 1951 г. полкът е пребазиран на летище “Добрич”. Още на 14 ноември са проведени първите дневни полети - два самолета По-2 изпълняват опознавателни полети. На 28 декември 1951 г. постъпват първите реактивни самолети Як-23, Як-17 и Як-11.
На 22 август 1955 г. авиополкът се връща на летище “Граф Игнатиево”. Първите самостоятелни полети на МиГ-15 се извършват на 19 юли 1956 г. от летците Андреев, Ковачев и Абаджиев. През есента на 1961 г. формированието е отново предислоцирано - на летище “Чешнегирово”, и променя профила си от изтребителен в изтребително-бомбардировъчен. Превъоръжаването е със самолети МиГ-15 и МиГ-17. На 19 декември 1976 г. е въведен в експлоатация самолет МиГ-23 БН.
През 1977 г. пристигат 18 самолета МиГ-23БН за първа ескадрила с командир майор Малчо Малчев, а през 1979 г. е окомплектована и втора ескадрила на капитан Цоко Цоков с още 18 броя МиГ-23БН. Общо самолетите стават 43 – 36 от тях бойни МиГ-23БН и 7 учебно-бойни МиГ-23УБ.
Със заповед на министъра на отбраната през 1993 г. полкът и осигуряващите го формирования са реорганизирани в авиационна база с две бойни и четири осигуряващи ескадрили. И към нея на пряко подчинение преминават осигуряващият батальон, свързочният батальон и радиолокационният възел. Авиобазата е участвала във всички големи учения на Българската армия. Разформирована е на 14 юни 2002 г. , дни преди да навърши 51 години от създаването си.
Командирите
Капитан Желязко Нанев Желязков 1951 - 1952
Майор Спас Иванов Содев 1952 - 1953
Капитан Иван Тодоров Станков 1953 -1955
Майор Лазар Илиев Белухов 1955 - 1956
Майор Димо Иванов Димов 1956- 1957
Майор Велчо Георгиев Велчев 1957 - 1960
Майор Кирил Найденов Кирилов 1960 - 1967
Подполковник Джанко Кирилов Джанков 1967 - 1970
Подполковник Димитър Стоянов Радев 1970 - 1974
Подполковник Иван Марков Андреев 1974 - 1975
Подполковник Руси Йорданов Михайлов 1975 - 1979
Подполковник Малчо Димитров Малчев 1979 - 1982
Майор Иван Дочев Иванов 1982-1985
Подполковник Слави Цветанов Павлов 1985 - 1987
Майор Калчо Танев Танев 1987- 1989
Майор Младен Исаев Казаков 1989 - 1992
Подполковник Спас Ненчев Спасов 1992 - 1998
Подполковник Валентин Боянов Чакмаков 1998 - 2000
Подполковник Митко Стоянов Христов 2000 - 2001
Полковник Златко Иванов Русимов 2001 - 2002
https://armymedia. bg/archives/121993
https://armymedia.bg/2021/06/13/полети-в-спомени-и-сънища/

[dibo]

2-ра бригада

На 1 септември 1998 г. със Заповед на министъра на отбраната № ОХ-00515 от 7 юли 1998 а. се формира 2-ра лека пехотна бригада. В състава й влизат редуцираните 1-ви и 2-ри механизиран батальон - Стара Загора, 3-ти механизиран батальон - Чирпан, 49-и мотострелкови полк - Симеоновград, 22-ри мотострелкови полк - Харманли, и 97-и зенитно-ракетен полк - Нова Загора. Всички те са от съществуващата дотогава 2-ра мотострелкова дивизия. Със Заповед на министъра на отбраната № ОХ-01 от 1 юли 2-ра лека пехотна бригада се трансформира във 2-ра Тунджанска механизирана бригада. В състава й влизат подразделения и части от гарнизоните Стара Загора, Хасково, Ямбол, Шумен и Плевен.

Генерал-майор Димитър Димитров 1998-2000 г.
Полковник Мирослав Маринов 2000-2003
Бригаден генерал Янко Янев 2003-2004
Бригаден генерал Нейко Ненов 2004-2005
Бригаден генерал Цветан Харизанов 2005-2008
Бригаден генерал Ангел Главев 2008-2010
Бригаден генерал Петър Петров 2010-2012
Бригаден генерал Любчо Тодоров 2012-2014
Бригаден генерал Димитър Илиев 2014-2016
Бригаден генерал Костадин Кузмов от 1. 04. 2016

https://armymedia. bg/archives/130660

[dibo]

140 години свързочни войски - сайт:

https://signals140. armf. bg/index. php

[dibo]

Организационни промени в щатовете - края на 40-те години - съветски образец

В състава на всяка армия се предвиждат:
* 3 стрелкови дивизии;
* Армейски артилерийски полк - един дивизион 12 бр. 152 мм гаубици, един дивизион 12 бр. 122 мм оръдия, един дивизион 105 мм оръдия “Круп”, един дивизион 12 бр. 150 мм гаубици “Круп”;
* Армейски противотанков полк - 76 мм дивизиони оръдия ЗИС-3;
* Една-две танкови бригади;
Предвиждат се и части, непосредствено подчинени на Главното командване: общовойскови моторен артилерийски полк - един дивизион 152 мм гаубици, един дивизион 150 мм гаубици, един дивизион 122 мм оръдия и един дивизион 105 мм оръдия; общовойскови минохвъргачен артилерийски полк - четири дивизиона 120 мм и 160 мм минохвъргачки; общовойскови реактивен полк - 82 мм реактивни установки “Катюши”; два общовойскови противотанкови артилерийски полка - 76 мм оръдия ЗИС-3 и 75 мм противотанкови оръдия “Шнайдер - Райнметал”.
1. В стрелковите дивизии: три стрелкови полка; два артилерийски полка; един противотанков артилерийски дивизион.
2. В стрелковия полк: три стрелкови батальона; една противотанкова батарея; една минохвъргачна батарея (рота).
3. В стрелковия батальон: три стрелкови роти; една минохвъргачна рота; един противотанков взвод.
По щатовете се предвижда следното въоръжение:
* Минохвъргачна рота - 9 бр. 82 мм минохвъргачки;
* Противотанков взвод - 9 бр. 14,5 мм противотанкова пушка “Симонов” и “Дегтярьов”, а в последствие 2 бр. 45 мм противотанкови оръдия, обр. 1942 г. ;
* Полкова противотанкова батарея - 76 мм самоходна артилерийска установка САУ-76 и 45 мм противотанкови оръдия, а в последствие 57 мм противотанкови оръдия ЗИС-2;
* Артилерийска батарея на полка - 76 мм полкови оръдия;
* Дивизионен гаубичен артилерийски полк - два дивизиона с по 24 бр. гаубици, обр. 1938 г. и един дивизион 76 мм дивизиони оръдия ЗИС-3;
* Дивизионен оръдеен артилерийски полк - два дивизиона с по 24 бр. 76 мм оръдия ЗИС-3 и един дивизион с 12 бр. 122 мм гаубици обр. 1938 г. ;

[dibo]

Обслужващият батальон към Съвместното командване на силите (СКС)
Формированието е подчинено на Центъра за осигуряване. Двете структури са в състава на СКС от 2011 г. Двете формирования носят отговорност за поддържането, експлоатацията и войсковия ред в сградата на МО на бул. “Генерал Тотлебен” № 34.
Батальонът е едно от формированията в гарнизон София с най-дълголетна история. Създаден е на 11 май 1964 г. със заповед на министъра на народната отбрана, като Батальон за осигуряване на Министерството на народната отбрана.
Първоначално дислоциран в Царските казарми на “4-ти км” - София, батальонът променя многократно наименованието си, но не и предназначението си. От батальон за осигуряване на Генералния щаб (ГЩ) през 1997 г. в периода 2006 г. до 2011 г. носи името 158-и Щабен батальон, а от 2011 г. - Обслужващ батальон.

https://armymedia. bg/archives/184565

[dibo]

Зенитно-ракетните войски (ЗРВ) от състава на ВВС са най-младият род войска в системата за противовъздушна отбрана (ПВО) на страната. Създаването им е резултат от еволюцията на бойната авиация и коренните изменения във военно-политическата обстановка по света в края на 50-те години на миналия век. Продиктувано е от невъзможността на зенитната артилерия вече да води успешна борба с все по-масово използваните в локалните конфликти реактивни бойни самолети. Те летят с големи скорости, до стратосферни височини и за да им противодействат, въоръжените сили на развитите държави приемат нов тип оръжие - зенитно-ракетните системи. България не прави изключение.
В началото на 1959 г. се взема решение за превъоръжаване на съществуващите зенитно-артилерийски части и формиране на Зенитно-ракетни войски (ЗРВ). Първият етап започва с развръщане на зенитно-ракетна групировка на територията страната, структурното й оформяне и подготовката на личния състав за бойно използване на новия тип въоръжение. През юни 1959 г. на гражданското летище в Марино поле - Карловско, е открит учебен център за подготовка на ръководен състав на ЗРВ. През октомври с. г. там са развърнати първите у нас учебен зенитно-ракетен дивизион СА-75 “Двина” и технически дивизион. Обучените там и в СССР офицери са пионерите, попълнили бойния състав на войските. По-късно подготовката на офицерския състав се води във ВНВАУ “Г. Димитров” - Шумен. Първите комплекси на ЗРВ СА-75 “Двина” (SA-2) са закупени от българската държава в началото на 60-те години. Тe са разположени за прикритие на големи военни и промишлени обекти край София, Пловдив, Варна и Бургас.
В изпълнение на МЗ № 0334/12. 10. 1961 г. на база разформированите 69 зрп и 72 зенап като част от системата за зенитно-ракетно прикритие на страната се създава Първа зенитно-ракетна бригада за прикритие на столицата София и Пернишкия промишлен район и групировките на Сухопътни войски в своята огнева зона. Със същата заповед на база 65-и зенитен полк в Пловдив е формирана Втора зенитно-ракетна бригада, чиято зона на отговорност е районът Пловдив-Димитровград. Бригадите са подчинени на 1-ви корпус ПВО. С достигане на необходимата бойна сглобеност на зенитно-ракетните бригади от тях през 1968 г. се формират две дивизии за ПВО (1-ва и 2-ра) с щабове в София и Ямбол.
Началото на 70-те години бележи втория етап от развитието на ЗРВ. С увеличаването на количеството на ЗРК в ЗРВ e въведен по-добрият способ на разполагане на зенитно-ракетните части - зоналният. При него се създават три зони, за прикритието на всяка от които отговаря една от зенитно-ракетните бригади. Това позволява да се управляват централизирано бойните действия на всички ЗРК, разположени в дадената зона. По същото време са приети на въоръжение нови ЗРК от типа С-75М “Волхов” (SA-2) и С-125 “Нева” (SA-3). Създават се смесени зенитно-ракетни групировки с различни бойни възможности и разположение, осигуряващо взаимното им прикритие.
В средата на 70-те години се анализират резултатите от бойното използване на ЗРВ в локалните конфликти. Отчитат се предимствата и слабостите на изградената зонална зенитно-ракетна отбрана и се преминава към обектово-зонално прикритие. Времето съвпада с превъоръжаването с нови ЗРК, съответстващи на височинния и скоростния дин пазон на развиващите се средства за въздушно нападение. Чрез модернизация на вече наличните ЗРК са повишени техните възможности за действие по цели на малки височини и работа в условия на смущения.
Нов етап в развитието на ЗРВ е въвеждането на автоматизирани системи за управление на съединенията и усъвършенстването на зенитно-ракетната отбрана с нови ЗРК с различно предназначение. За повишаване на плътността на огъня и взаимното прикритие през 80-те години на ХХ век арсеналът на войските е попълнен с комплекси за далечно действие С-200 “Вега” (SA-5) и С-300ПМУ (SA-10) с многоканални възможности за обстрел. Започва процес на моделиране на обектови зенитно-ракетни групировки за прикритие, включващи няколко типа ЗРК.
В периода 1990-1998 г. се изпълняват изискванията за реорганизация на ЗРВ и привеждането на организационните структури по изискванията за интегриране в европейските интеграционни структури и по стандартите на Алианса. С цел създаване на единна система за противовъздушна отбрана на 1 септември 1996 г. 1-ва и 2-ра дивизия ПВО са разформировани и зенитно-ракетните съединения преминават в подчинение на формирания Корпус за ПВО. Той централизира управлението на всички сили и средства, действащи в интерес на ПВО на страната (в т. ч. силите за ПВО на армията и флота).
През есента на 2001 г. започва да функционира Оперативен център за въздушен суверенитет, свързващ националната система за ПВО със системата за командване и управление на противовъздушна отбрана на НАТО.
В резултат на реформите във въоръжените сили през 2001-2002 г. на подчинение на ВВС са придадени зенитно-ракетни бригади от Сухопътни войски, въоръжени със ЗРК “Круг” (SA-4) и “Куб” (SA-6). Първите по-късно са изведени от въоръжение, но ЗРК “Куб” остават в състава на ЗРВ.
На 1 юни 2003 г. се създава Командване на ПВО като оперативно-тактическо обединение от състава на ВВС - приемник на Корпус ПВО. Предназначено е за изпълнение на оперативни и оперативно-тактически задачи в състава на ВВС или самостоятелно, на цялата територия на страната, на едно или няколко оперативни направления.
През 2007 г. след организационно-щатни промени Втора и Трета зенитно-ракетни бригади са преподчинени на Първа зенитно-ракетна бригада. В резултат тя става съединението, което представя Зенитно-ракетните войски на България.
През 2012 г. в изпълнение на плана за организационно изграждане на Българската армия Първа зенитно-ракетна бригада е преобразувана в Първа зенитно-ракетна база. Включените в състава на базата военни формирования представляват настоящите зенитно-ракетни войски.
https://armymedia. bg/archives/190934

На 1 октомври отбелязваме 60-годишнината на Първа зенитно-ракетна база (1-ва зрб) – приемник на някогашната Първа зенитно-ракетна бригада и съвременните Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) на България. Летописът й започва година след формирането на войските през 1960 г., а датата на рождения им ден е приета и за неин празник. В края на 1960 г. е извършена реорганизация на ПВО и ВВС. На основание на Заповед № 00467/16.10.1961 г. на командира на 1-ви корпус ПВО и Разпореждане № 00969/16.10.1961 г. на началник-щаба ПВО и ВВС и в изпълнение на Министерска заповед № 00334/12.10.1961 г. и Разпореждане № 00267/30.09.1961 г. на началника на ГЩ дотогавашните 69-и зенитен полк и 72-ри зенитно-артилерийски полк са разформировани. На основата на командването и дивизионите им е създадена 1-ва зенитно-ракетна бригада с управление в София. Като част от системата за зенитно–ракетно прикритие на страната тя поема защитата на столицата, Пернишкия промишлен район и групировките на Сухопътни войски в зоната.
Първи командир на 1-ва зрб е подполковник Петър Мавров, заместник-командир – подполковник Георги Ковачев, началник на щаба – подполковник Владимир Владиславов, главен инженер – майор Арахангел Кузманов, а заместник-командир по тила – подполковник Христо Параскевов.

Първоначално 1-ва зрб е в състав от 8 зенитно-ракетни (по-късно са развърнати още 3) и два технически дивизиона и e на подчинение на 1-ви корпус ПВО (от 1968 г. – на 1-ва дивизия ПВО). Първите зенитно-ракетни дивизиони на бригадата са въоръжени със ЗРК СА-75/СА-75М „Двина“. След получаването им дивизионите дълго време остават на временни стартови позиции до завършване на строителството на основните позиционни райони (повечето в планински райони на голяма надморска височина). Независимо от отдалечеността, суровите природни и трудни битови условия се извършва усилена дейност за подготовка, сглобяване на бойните разчети и носенето на непрекъснато и бдително бойно дежурство.

През 70-те години се усъвършенства бойният ред на съединението. Част от формированията се превъоръжават с нова техника – ЗРК С-75М „Волхов“ и С-125 „Нева“ с повишени възможности за действие по цели на малки височини и в условия на смущения. Бригадата първа в ЗРВ приема на въоръжение автоматизирана система за управление на огъня. Създава се смесена зенитно-ракетна групировка с повишени бойни възможности и разположение, осигуряващи взаимното прикритие на дивизионите.

За повишаване на плътността на огъня и разширяване на обсега през 80-те години арсеналът на бригадата е попълнен с комплекси за далечно действие С-200 „Вега“ и с многоканалния С-300 с възможности за обстрел на много цели едновременно.

В края на 80-те и началото на 90-те години на века мощта и потенциалът за незабавна реакция на развърнатите зенитно-ракетни групировки на Първа, Втора и Трета зенитно-ракетни бригади, дават повод на съседи и съюзници да определят системата за ПВО на България за най-силната на Балканския полуостров. Сред тях с най-модерно и разнообразно въоръжение (5 типа ЗРК) е тази на 1-ва зрб.

Началото на демократичните промени у нас след 1989 г. бележи нов етап в структурното, кадровото и организационното изграждане на Първа зенитно-ракетна бригада. В периода 1990–1998 г. в 1-ва зрб се извършват реорганизации. Чувствително намаляват личният състав и бойната техника. Оптимизирано е носенето на бойното дежурство. Внесени са изменения в бойната подготовка в съответствие със стандартите на НАТО.

След включването на българските ВВС в единната система за ПВО на НАТО (2004 г.) в 1 зрб са проведени модернизации, чрез които се осигурява пълна радиолокационна информация в реално време във всеки дивизион. Въвежда се единна система за управление на активните средства.

През 2007 г. след организационно-щатни промени дотогавашните 2-ра и 3-та зрб са преподчинени на 1-ва зрб. От 2008 г. във формированията на бригадата в експлоатация влиза и най-модерната за момента система за определяне на принадлежността на въздушните цели, техните характеристики и параметри по стандартите на Алианса. Времето за реакция на огневите средства е сведено до минимум и е осигурена пълна съвместимост с изискванията на НАТО.

От 1 декември 2012 г. в изпълнение на плана за организационно изграждане на армията Първа зенитно-ракетна бригада се трансформира в Първа зенитно-ракетна база (1-ва зрб). Включените в състава й военни формирования (управление, огневи и смесен технически дивизион и Зенитният полигон на ВВС „Шабла“) представляват настоящите ЗРВ.

Въоръжението на Базата включва ЗРК за близко, средно и далечно действие от различни поколения – C-75М3 „Волхов”, C-125М „Нева“, 2К12 „Куб“, C-200 „Вега“ и C-300, но с високи маневрени и бойни възможности и в настоящия момент. Те са в състояние да унищожават въздушни цели на разстояние до над 250 км и височини от 20 до 40 000 м по всяко време на денонощието независимо от климатичните условия.

https://armymedia.bg/2021/10/01/системата-ни-за-пво-е-най-силната-на-бал/

[dibo]

Каква е накратко историята на командване „Тактическа авиация” и неговите предшественици? На 30 септември 1961 г. с Указ 480 на Президиума на народното събрание и Заповед УК № 00267 на министъра на Народната отбрана се създава 10-и Смесен авиационен корпус (10-и САК). На 10 октомври същата година е прочетена Заповед № 1 на новосформираното авиационно формирование. От тази дата започва организационното му сглобяване, а за първи негов командир е назначен генерал-майор Симеон Симеонов, който по това време е само на 36 години. В управлението на новото формирование са включени основно офицери от 2-ри корпус ПВО – Ямбол, и от предварително разформированата 10-а изтребителна авиационна дивизия – Граф Игнатиево. Така управлението на 10-и САК заедно с осигуряващите го свързочно и тилово формирование, се изнася в района на Летище Пловдив, определено за тяхна постоянна мирновременна дислокация.

Впечатляващ е съставът на корпуса. В него влизат 15-и изтребителен авиополк на Летище Равнец, 21-ви изтребителен авиополк на Летище Узунджово, 22-ри изтребително-бомбардировъчен авиополк на Летище Безмер, 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк на Летище Чешнегирово, 26-и разузнавателен авиополк на Летище Толбухин (сега Добрич), 16-и транспортен авиополк на Летище Враждебна, 44-и вертолетен авиополк на Летище Пловдив, свързочен батальон и 10-и отделен радиотехнически батальон. Временно в състава е и 19-и изтребителен авиополк на Летище Граф Игнатиево.

Реално бойното сглобяване на 10-и САК се извършва през пролетта на 1962 г. по време на учение, проведено в районите на Казанлък и Ямбол. Оттогава до началото на 1989 г. управлението на корпуса и авиационните полкове участват във всички наши и международни учения. Паметни по своята подготовка, решавани задачи и мащабност са ученията „Тунджа”, „Балкан”, „Марица”, „Родина”, „Хемус”, „Бриз”, Щит”, „Гранит”, както и бойните стрелби на полигоните в България и бившия Съветски съюз.

Организационно от септември 1994 г. 10-и САК след успешно проведен експеримент в 25-и авиополк преминава на базова структура. В състава му влизат авиобазите Граф Игнатиево, Безмер, Добрич, Стара Загора и Крумово, свързочен и отделен радиотехнически батальон в Пловдив, две войскови авиационни ремонтни работилници в Граф Игнатиево и Безмер.

Със Заповед №0087 от 31 август 1996 г. на началника на Генералния щаб на Българската армия 10-и САК се реорганизира в корпус „Тактическа авиация”. Настъпват множество промени и в неговите формирования. По-значимите международни учения с участието на екипажи и авиационна техника от корпуса са „Кооператив Партнър-97” в България, „Олимпия-97” в Гърция, „Кооператив Партнър-98” в Румъния, „Синият Дунав 2000” в Румъния и България, „Кооператив кий 2001” в България.

От 1 юни 2003 г. след щатно-структурни промени корпус „Тактическа авиация” се реорганизира в командване „Тактическа авиация” с три авиобази – 22-ра щурмова авиобаза „Безмер”, 24-та вертолетна авиобаза „Крумово” и 16-а транспортна авиобаза „Враждебна”, както и формирования за осигуряване. По-големите учения, в които командването участва, са „Кооператив кий 2003”, „Съвместни усилия 2004”, „Кооператив кий 2005” и „Мисия 2005”. Командване „Тактическа авиация” бе закрито в началото на юни 2006 г. Остана група от военнослужещи и граждански лица под ръководството на подполковник Илко Арабаджиев, която изпълни задачи по сдаването на документацията и материалната част на формированието.

https://armymedia.bg/2021/10/01/генерал-на-36-години-командва-корпус-от-8/

[dibo]

Формированието е създадено с Министерска заповед от 3 август 1982 г. с личния състав на съществувалите дотогава поделения* 34420 (90070) – Елин Пелин (чийто военнопощенски номер приема) и 32950 (90080) – Понор, въоръжени със зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) СА-75 „Двина” от състава на бившата Първа зенитно-ракетна бригада (1 зрбр). Местоположението му е специално подбрано за новото зенитно-ракетно оръжие, което се развръща там – ЗРК С-200.
В състава на сформираната група дивизиони влизат щаб, команден пункт, зенитно-ракетни (зрдн) и технически дивизиони (тдн). От 1 октомври 1982 г. за командир на формированието е назначен полк. Георги Жижанов, началник на щаба (НЩ) е полк. Георги Лачев, заместник-командири по техническата част (ЗКТЧ) и по снабдяването (ЗКС) са полковник Стефан Симеонов и подполковник Иван Минчев, а командирите на зрдн и тдн – майорите Венцислав Гутинов, Зашко Корчев и Иванко Ванчев.
От 29 март до 28 юни 1983 г. е проведен 3-месечен курс в гр. Гатчина (край Ленинград) за първоначално изучаване на бойната техника от инженерно-техническия състав. След завръщане от СССР офицерите и сержантите, участвали в курса, и личен състав от състава на 1зрбр, са назначени на съответните длъжности от 1 октомври 1983 г. и помагат за дооборудването на позицията.
От февруари 1984 г. започва усилена подготовка на целия колектив за провеждане на стрелби и въвеждането на бойната техника в постоянно бойно дежурство. В началото на септември с железопътен транспорт се отпътува от София–Русе, през Румъния–Молдова–Украйна до Москва. Оттам след почивка от около 16 ч разчетите продължават за Астрахан до полигона Ашулук. Започва непосредствената подготовка за зачотни стрелби. Техниката и зенитните ракети са осигурени от руснаците. Стрелбите се провеждат от 10 до 25 септември 1984 г.
Командир на групата е полковник Жижанов, офицер за целеразпределение е ст. лейтенант Ваньо Иванов, старши техник старши лейтенант Евгени Масларски, началници на радиолокационния и свързочния възел – капитан Пастърмаджиев и старши лейтенант Стефан Вандев, а на дизелната електростанция – старшина Ангел Христов. Техническият дивизион е с разчет, както следва: командир – майор Иванко Ванчев, НЩ – капитан Румен Генов, ЗКТЧ – старши лейтенант Румен Алашки, началници на АКИПС – лейтенантите Валентин Генов и Веселин Мавров.
Зачотната стрелба е на 20 септември 1984 г. Пусковете са направени за първи дивизион от старши лейтенант Ивайло Неделчев, а за втори – от старши лейтенант Венцислав Бубичов. Оценките са съответно „Отличен” и „Добър” с обща оценка за стрелбите „Добър”. По този начин групата дивизиони сдава допуск и застъпва в бойно дежурство.
През септември 1987 г. за командир на поделението е назначен подполковник Венцислав Гутинов, а НЩ подполковник Георги Стоянов. Същата есен започва подготовка за провеждане на бойни стрелби за идната година. Личният състав 6 месеца работи с удължено работно време от 07,00 ч. до 19,00 ч. Ежедневно се извършват регламентни работи на техниката и се провеждат занятия по видовете подготовки за повишаване на натренираността на разчетите. Определено е стрелбите да се състоят от
2 до 22 април 1988 г. отново на полигона Ашулук.
Различното е, че зенитните ракети се транспортират от България. Сформира се ешелон с военнослужещи от тдн, които отговарят за придвижването на изделията до полигона. Първоначално те са натоварени на вагони до Варна, а впоследствие се транспортират през Черно море до Иличовск с ферибот, оттам пак с влак до полигона. Командир на групата е полковник Гутинов, офицер за целеразпределение капитан Стоян Георгиев. Командир на 1-ви зрдн е майор Георги Георгиев с офицер за пуск капитан Стефан Бозов и оператори к-н Валери Бранков и старши лейтенант Симеон Иванов. Командир на 2-ри зрдн е майор Йохан Петков с офицер за пуск капитан Ваньо Славеев и оператори наборни войници.
Бойните стрелби са на 14 април 1988 г. При изстрелването на първата мишена се появяват силни смущения. Въпреки тях разчета на 2-ри зрдн я открива, захваща и прави пуск. Целта е унищожена. Втората цел отново е открита първо от разчета на 2-ри зрдн и по заповед на командира на групата, предава координатите й на 1-ви зрдн. Неговият разчет я захваща и успешно поразява . Оценките са съответно „Отличен” за разчета на 2-ри и „Добър” за този на 1-ви дивизион. Обща оценка за групата е „Добър”.
Следващи командири на формированието са: полковник Йохан Петков (09.1990–08.1994 г.), полковник Иван Симеонов (09.1994–08.1995 г.), полковник Стефан Бозов (08.1995–06.2002 г.), подполковник Стоян Георгиев (06.2002–12.2007 г.), подполковник Иван Шеинков (01.2008–05.2008 г.), подполковник Веселин Йоцов (06.2008–11.2012 г.), подполковник Димо Илиев (12.2012– 09.2015 г.), подполковник Благовест Николов (10.2015–08.2020 г.), подполковник Александър Георгиев (09.2020–07.2022 г.) и за командир към момента е майор Димитър Донев.

https://armymedia.bg/2022/09/04/формированието-на-изгряващото-слън/

[dibo]

125 години чества Ремонтната работилница на ВМБ „Варна”

Преди 125 години със заповед по Морската част от 21 ноември 1897 г. е обявено, че: „… при поверената ми част се инсталира работилница с цел обучение на машинния персонал от частта и възможните дребни поправки на плавучите средства на същата“. В „Положение за устройството на Флота“ работилницата е едно от шестте основни негови формирования, а през 1906 г. тя получава името „Морски арсенал“. Така е поставено началото на Флотския арсенал, който само година по-късно спуска на вода първите три от новопостроените торпедоносци тип „Дръзки“. Оттогава до периода 1958–1963 г., когато Флотският арсенал се установява в сегашния си район край Варненското езеро, тук са извършени почти всички строежи на проектираните у нас военни кораби и катери с водоизместване до 100 т, както и техните основни и частични ремонти.
След 1963 г. Ремонтната работилница продължава да съществува с цялото арсеналско оборудване, получено до 1958 г. В състава на Военноморска база „Варна” тя продължава не само традициите на Флотския арсенал, но и внедрява нови технологии и усвоява частични ремонти на основни възли и агрегати на постъпващите в състава на ВМС кораби и плавателни средства. Тук продължава експлоатацията на най-старото у нас корабоподемно съоръжение – хелингът, който е построен през 1907 г. Последният му ремонт приключи през юни т.г. и от тогава до сега на него са вдигнати за докуване 16 плавателни съда. В момента там преминава докуването на хидрографския катер „Контраадмирал Сава Иванов“ от състава на Хидрографския район – Бургас.

https://armymedia.bg/2022/12/11/125-години-чества-ремонтната-работилни-2/

[dibo]

Хидрографската служба на флота

Развитието на Хидрографската служба преминава през различни организационни и структурни промени през своята 140-годишна история, за да се утвърди като водещо военно формирование за осигуряване на Военноморските сили с геопространствена информация и извършване на географско, метеорологично и навигационно осигуряване.
Честването на 140-ата годишнина е и повод за равносметка и поглед в бъдещето. За начало е записана датата 2 декември 1883 г., когато командирът на Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант Рожественски пише рапорт до княз Александър Батенберг за изграждане на Метеорологическа станция при Флотилията в Русе. С този акт Хидрографската служба се утвърждава като едно от най-старите военни формирования не само във Флота, а и въобще в Българската армия. Това е първият сериозен опит за начало на организираната дейност по метеорология у нас, защото според някои историци първата българска метеорологична станция е създадена едва на 1 февруари 1887 г. Вярно, че като сграда Метеорологическата станция на Дунавската флотилия е построена по-късно, но всеки, който разгърне страниците на нашата история, ще види, че през 1904 г. воденето на метеорологични наблюдения в Дунавската флотилия е всекидневно задължение за портовия капитан и за командирите на кораби.
През 1896 г. Флотът предприема хидрографски преглед на българското Дунавско и Черноморско крайбрежие. Година по-късно първата хидрографска снимка – тази на Варненското езеро, е вече факт. През 1904 г. началникът на Дунавската флотилия капитан II ранг Матей Стойков съставя първата българска навигационна карта на р. Дунав, която се използва в продължение на няколко десетилетия. А през 1908 г. под ръководството на лейтенант Неделчо Недев е изработена първата българска морска навигационна карта план на Варненския залив.
С Постановление на Министерския съвет № 11 от 23 март 1949 г. съществуващите към Дирекция „Водни съобщения“ Дунавска хидрографска служба и Морска хидрографска служба преминават към Военноморския флот. През септември 1951 г. е сформирано „Хидрологично отделение“ и започват първите хидрологични проучвания.
На 11.05.2018 г. Хидрографската служба стана пълноправен член на Международната хидрографска организация (МХО) – водещата международна институция в сферата на хидрографията, картографията и безопасността на корабоплаването. Службата членува и в Международната асоциация на фаровите служби, Международната морска организация, Средиземноморско-Черноморската и Черноморско-Азовската хидрографска комисия. Ратифицирани са двустранни споразумения с хидрографските служби на Обединеното кралство, Гърция, Румъния и Италия.

https://armymedia.bg/2023/12/03/началото-е-поставено-от-метеорологич/

Майор д-р Дочо Николов:
- Г-н майор, защо в Държавния географски институт към Министерството на войната през 1932 г. се открива Хидрографно отделение?
- Моето мнение след преглеждането на архивни документи на Държавния географски институт е, че обективни причини за това има, а те са почти пълната липса на точни и актуални морски карти на Българското Черноморие. От думите на лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Неделчо Недев, под чието ръководство се изработва и отпечатва през 1908 г. първата морска карта на Варненския залив и околностите му, става ясно, че Флотът разполага и използва основно две руски карти от 1835 г., които не са достатъчно точни и в необходимия мащаб, както и няколко други чужди карти. Руските карти, обхващащи крайбрежието от Одеса до Босфора, са съставени почти изцяло с астрономически наблюдения, което води до допусната грешка от 1,5 км по широчина идо4км по дължина. Това е недопустимо за морска карта, използвана за навигация. Отделно бреговата ивица е нанесена схематично. Затова българският флот не може да ползва тези карти за оперативна дейност. Липсата на основния елемент на една морска карта - магнитната деклинация, и различните подводни препятствия, затруднява всички морски дейности. Именно това налага формирането на структура, която да извършва хидрографноснимане на българското крайбрежие и последващо издаване на морски карти в различни мащаби, които да удовлетворяват нуждите на бойния ни и на търговския флот.
- Става въпрос за съвършено нова структура, която не се създава лесно...
- Хидрографното заснемане е съвкупност от геодезически, топографски, картографски и полиграфически дейности, които към този момент могат да се извършат единствено от Държавния географски институт и затова отделението се формира като част от неговата структура. За негов началник е назначен офицерът от Флота лейтенант Борис Рогев, завършил петгодишна специализация по астрономия и навигация в „Сорбоната*. Той е най-подгот-веният български офицер за това дело. Остава на служба към Флота, но е прикомандирован към института. С няколко прекъсвания той е началник на отделението до 1947 г., когато става началник на Географския институт, но и тогава продължава да ръководи неговата дейност.
- С какъв щат е Хидрографното отделение в своите първи години?
- Повече от скромен: началник, помощник-началник - картограф и геодезист. В утвърдения през 1932 г. нов Правилник за Държавния географски институт е записано, че задачата му е да създава и издава различни морски планове и карти за нуждите на Флота. Държавният географски институт предоставя специалисти и необходимите инструменти. В годините щатът нараства, но не надвишава повече от 5-6 човека,при това, чак през 1941-1944 г. в следствие на увеличаването на дейността по осигуряване на отбраната на българската част от Беломорска Тракия.
- Каква е първата задача на капитан-лейтенант Рогев?
- Да определи способите и начините за извършване на хидрографската снимка, както и да организира различни дейности, свързани с теоретичната и практическата подготовка на личния състав. Основната задача е извършване на хидрографско снимане в мащаби 1:10000 и 1:25 000, в Гаус-Крюгерова проекция. На по-късен етап трябва да се издаде и морска карта в мащаб 1:100 000, която да се използва при по-далечни плавания, а от военна гледна точка да даде възможност за оперативна съвместимост на Флота и Армията за общи действия по защита на нашата морска граница. Морското снимане се състои в определяне на дълбочината, релефа и характера на морското дъно чрез лодъчни и корабни промери. За измерването им се предоставят корабът „Камчия" и една гребна лодка десеторка. Започва набавяне на необходимите дънометри - ръчен за лодката, както и тип,.риба" за кораба. След като те са осигурени, възниква друг проблем - работата се оказва твърде трудоемка, на всеки 2-3 дни се сменя екипажът на лодката, защото гребците са сериозно изтощени вследствие на 8-9-часово гребане с почивки от само 5 минути на всеки час. А „Камчия" постоянно е ангажиран с много други дейности на Флота. Неговият екипаж също е постоянно изтощен. Въпреки проблемите до 1936 г. първите три планшета, обхващащи Варненския залив и близкия район, са заснети, но все още няма издадена морска карта. За да се стигне до етапа на създаването на морски карти, са небходими и данни за магнитната деклинация. Това налага нейното определяне за всеки планшет.
- Тогава защо през 1936 г. Хидрографското отделение се закрива?
- Причината според мен е самият Рогев. Оказва се, че той е особено ценен и за Флота. Затова е назначен за началник на формираната „Разузнавателно-хидрографна и метеорологична секция“ в Адмиралтейството, която вероятно е трябвало да продължи дейността на отделението, но вече към Флота. Допълнително той е назначен и за преподавател във Военноморското училище. През 1940 г, когато военнополити ческата ориентация на България става ясна, а Втората световна война е вече в разгара си. Флотът и Армията разбират острата нужда от морски карти за осигуряване на морската отбрана, основно свързана с минно-заградителни дейности и осигуряване на бреговата артилерия. Това води до възстановяване на Хидрографно то отделение, отново като част от Географския институт, а капитан-лейтенант Рогев е назначен за негов началник. Първите две години се извършват хидрографни снимки на Бургаския залив в контекста на осигуряване на морската отбрана в Южно направление. Акцентът през периода 1942-1944 г. е върху Беломорското крайбрежие и особено върху пристанището и района на Дедеагач, което със стратегическо значение за Беломорската отбрана. На морските карти, които се издават чак през 1954 г., от създадената вече Хидрографна служба на ВМС, се отбелязва, че те са съставени, използвайки извършените тогава измервания.
- Каква е дейността на отделението след 1944 г.?
- Когато България губи Беломорска Тракия и Македония, отделението продължава изпълнението на своите задължения, насочвайки се отново към Черноморското ни крайбрежие. Продължават дейностите по хидрографното снимане 1:10 000 за създаване на морски карти. От 1947 до 1951 г. капитан I ранг Рогев е началник на Географския институт, съвместявайки това със задълженията си към Хидрографното отделение.
- Защо след 1950 г. отделението прекратява своята дейност?
- Основната причина за това е създаването на Хидрографна служба към ВМС през 1948 г., като тя е изградена от съществуващите тогава подобни граждански структури в страната. Но фактически тя става пълноценна едва когато през 1952 г. Хидрографното отделение на тогавашната Военно-топографска служба е придадено към нея с целите си наличен архив, инструменти и личен състав. Това е вследствие на щатно-структурните промени, извършени в Държавния географски институт през 1950 г. Създава се Военното-пографска служба, която няма за задача извършване на каквито и да било хидрографски дейности. Те изцяло преминават в ръцете на Флота. Затова през 1951 г., когато капитан I ранг Борис Рогев вече не е началник, преминава на служба като началник на катедра .Математика" и преподавател по топография във Военната академия. Но връзката между двете структури не се прекратява. Всички морски карти, които флотската Хидрографна служба създава от тук нататък, се подготвят и печатат само и единствено в Централната военна картографска база в Троян. Това продължава и в наши дни.

В) Хидрографно отделение.

Въ съставъ Началника на Хидрографното отделение Лейтенантъ Рогевъ Борисъ, 1 геодезисть I разредъ инж. Христовъ Иванъ и единъ геодезистъ II разредъ Бояджиевъ Наню да извърши морска снимка на участъка отъ мензуленъ листъ № 1349, като замине на 25 май и получи на 26 май отъ Морската Пол. Служба въ Варна:

1) Кораба .Камчия" съ екипажа му;

2) Парната лодка „Чайка- съ екипажа й;

3) Една каруца съ каруцарь и 1 товаренъ кош, за временно ползване.

Сборенъ пункта» Морската Пол. Служба - гр. Варна.

факсимиле от публикация в ..Годишника на Държавния географски институт“ при Министерството на войната. 1932 г.

[dibo]

Реформата от този период е много болезнено време. Но всичко започна с най-голямото осакатяване на армията вследствие на последния договор между Варшавския пакт и НАТО за ограничаване на въоръжените сили в Европа (ДОВСЕ), подписан в края на 1990 г. в Париж. Според него на българските ВВС бяха отредени 235 бойни самолета при налични над 400. И можете да си представите какво ми беше, когато като новоназначен командващ на ПВО и ВВС през 1992 г. трябваше да започна да го изпълнявам… Последвалите промени произтекоха от политическото решение България да стане член на НАТО. За подготовката на ВС за членството бяха изменени доктриналните основи на тяхното изграждане.
Пред нас от командването на ПВО и ВВС (по-късно Главен щаб на ВВС) Генералният щаб на БА беше поставил задачата за реформи съобразно новата военна доктрина. За да откликнем на реформаторския дух, пристъпихме към създаване на нов тип авиационни бази и на перспективни съединения в духа на бригадно-корпусната теория, към която се насочихмe.
В авиацията имахме наследството на Варшавския договор и на системата от Втората световна война, където на летище се концентрираха авиационен полк или ескадрила и 2–3 батальона за авиационно-техническо и свързочно осигуряване. Решихме да експериментираме с нова структура. На летищата Безмер и Чешнегирово създадохме модели на съвременните авиобази. В периода 1993–1995 г. заложихме на два типа – малки (с една бойна ескадрила) и големи (с повече). По-късно големите авиобази станаха с ранг на бригада и начело на авиационния гарнизон застана бригаден генерал. Така е и досега.
10-и смесен авиационен корпус, който играеше ролята на ВВС на фронта в предишната доктрина, преобразувахме в Корпус Тактическа авиация. Той включваше изтребителна, ударна, разузнавателна, транспортна, учебна и вертолетна авиация и свръзки.
Сериозни трансформации имаше в системата за ПВО. Имахме завидни Зенитно-ракетни войски, много добре съчетани с изтребителното прикритие. Така нареченото ПВО на страната („чадър“ над критичните обекти) осигуряваха две дивизии за ПВО (1-ва и 2-ра дПВО), включващи 3 зенитно-ракетни бригади и изтребителни авиополкове. Сухопътните войски разполагаха със своя система за ПВО с комплексите „Куб”, „Круг”, „Оса” и „Стрела-10” – които влизаха в бойния ред на мотострелковите и механизираните дивизии. Зенитните средства на Военноморските сили бяха допълващи. Тогавашната доктрина предвиждаше отбранителни и настъпателни бойни действия и те трябваше да си взаимодействат. Ако воювахме извън територията на България, бе предвидено СВ да се прикриват от армейската ПВО, а фронтовата ни авиация тясно да взаимодейства с нея.
Новата доктрина предполагаше да действаме само в отбрана. Това доведе до реформи в ПВО. През 1996 г. обединихме двете дивизии за ПВО и изтребителната авиобаза Доброславци и създадохме Корпус ПВО. Там сляхме ЗРВ, РТВ, част от изтребителната авиация и командването им. Реши се от системите за ПВО на страната и на СВ да бъде изградена една основна, за да се опрости управлението й. По-късно я допълниха и най-мощните армейски ЗРК – „Куб“ и „Круг“, – които преминаха на подчинение на ВВС (по-рано ПВО и ВВС). За непосредствена защита на подразделенията СВ запазиха само ЗРК за близко действие.
Корпусите бяха много модерни за времето си отбранителни структури. Но съществуването им бе кратко, защото не срещна подкрепата на политическото ръководство. За съжаление, заради съкращенията във ВС от тях не остана много. Постепенно мощта им се редуцира до ВВС с по една изтребителна, вертолетна, щурмова, транспортна и учебна авиобаза с много малко техника и с една зенитно-ракетна бригада (днес база).
.....
От една страна, те бяха реализирани заради преструктурирането на армията с цел привеждането й в съответствие със стандартите на НАТО. Но трябва да се знае, че не идваха толкова „по команда“ от партньорите ни, а поради вътрешни причини. България не даваше вече необходимите средства за битово осигуряване на армията, за въоръжаване и превъоръжаване. През 90-те години предприятията от военнопромишления комплекс започнаха да спират своето производство, селското стопанство загиваше, а средствата за отбрана не достигаха. Понякога изхранвахме войниците само благодарение на продоволствените стопанства, които имаше в почти всеки гарнизон. И до днес съм възхитен от устойчивостта на офицерския и войнишкия състав тогава, че въпреки плачевното битово състояние, липсата на боеприпаси, горива и резервни части за техниката и нередовните заплати нямаше хленчене и бягства от отговорност. Всички бяха дотолкова предани на делото ни да пазим Родината.
И не НАТО ни накара да започнем да намаляваме наборната войнишка служба, докато накрая съвсем я премахнахме. Принудихме се на това от липсата на материални и финансови средства, за да изхранваме, осигуряваме и подготвяме адекватно наборниците.
Започнахме от свиването на войнишкия състав, но се стигна и до офицерския, защото, когато нямаш достатъчно или накрая никакви войници, защо да поддържаш същото количество и да плащаш тези заплати? А в края на съществуването на Варшавския договор имаше поделения, които бяха окомплектовани само да се каже, че там има гарнизон. Оттова местното население беше щастливо, търговията вървеше, имаше работни места за тях. Но когато разработвахме т.нар. „План 2004“, предвиждащ организационното изграждане и модернизацията на ВС за подготовка за членството в НАТО, преценихме, че съществуването на някои гарнизони вече е безсмислено.
Би ми било грях на душата да отрека, че западни съветници не даваха препоръки как можем да издържаме и развиваме армията спрямо реалния й бюджет. Група от САЩ консултираше политическото ръководство на МО. Но тежките решения, така или иначе, се налагаха от кризисните условия. Трябваше да осигурим съхраняването на боеспособността на видовете ВС. И смея да отбележа заслугата на тогавашното командване, че независимо от съкращенията успя да съхрани приемствеността и подготовката.
Въпреки че се уволних две години преди приемането ни в Алианса, активно участвах в подготовката на „План 2004“. Още мисля, че това е най-добрата стратегия за развитието и просперитета на Въоръжените ни сили в пакта. Там бе заложено да имаме 45-хилядна армия, 72 бойни самолета (2–3 големи авиобази), 18 бойни вертолета, 560 танка, 16 бойни кораба и т.н. Ако беше реализирана, щяхме да имаме една солидна армия със значителен потенциал. Но планираното беше променено с последвалите стратегически прегледи на отбраната и няколкото варианта на т.нар. „Бяла книга за отбраната“. И накрая стигнахме до няма и по една ескадрила изтребители и ударни самолети, 80–90 танка и 6–7 кораба.

https://armymedia.bg/2024/05/23/гене...даеше-о/