Организационна история на БА

[dibo]

Българска армия през Първата световна война - максимална численост:
425 пехотни дружини (335 бойни)
88,5 ескадрона (61 бойни)
396 батареи
15 пионерни дружини
877 392 човека

Българската пехотна дивизия разполага по щат с артилерийска бригада от 2 скорострелни полка и 1 самостоятелно нескорострелно отделение (3 батареи по 6 оръдия). Всеки полк има по 2 отделения по 3 батареи по 4 оръдия. Към един от полковете има планинско артилерийско отделение с 3 4 оръдейни батареи.
Конната дивизия има конно артилерийско отделение с 2 батареи по 4 оръдия.
През войната са сформирани 10 нови артилерийски полка, вкл. 1 тежък и 13 противовъздушни батареи.

[dibo]

31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
Създаден е на 1 март 2002 г. като 1-ви отделен механизиран батальон в състава на командване “Изток”. От 1 юни 2003 г. той е реорганизиран в 31-ви отделен механизиран батальон. А от 1 юни 2005 г. формированието е преподчинено на 2-ра Тунджанска лека пехотна бригада, която от 1 юли 2012 г. става механизирана.

[dibo]

База за командване, управление и наблюдение.

Формирането, структурната организация и дислокацията е извършено в изпълнение на заповед № ОХ-01/31. 01. 2012 г. на министъра на отбраната на Република България след реорганизация и обединяване на структури от състава на ВВС. В Базата се вляха радиотехническите формирования; формированията за комуникационна, информационна и навигационна поддръжка; центрове за командване и управление; центрове за военно ръководство на въздушното движение (ВРВД); Метеорологичния център на ВВС; авиационно-техническа база.
Базата за командване, управление и наблюдение осъществява непосредственото управление на войските от Военновъздушните сили при изпълнение на ежедневните им дейности по поддържане на постоянна бойна готовност, участие в операции, контрол на въздухоплаването, координация с ведомства и специализирани структури при управление на въздушното движение, радиолокационно наблюдение и комуникационна, информационна и навигационна поддръжка на системата за командване и управление на ВВС.
От създаването си до днешни дни, в базата се носи непрекъснато бойно дежурство за осигуряване на въздушния суверенитет на Р България и изпълнението на мисията по Air policing в рамките на Интегрираната ПВО и ПРО система на НАТО - NATINAMDS.
Oбразци техника на въоръжение във формированията: РЛС ВТ-1, радиостанция Р-145 и др.

http://airforce. mod. bg/bg/?page_id=11486

[dibo]

Трудно е да се изброят военните формирования, които са били дислоцирани на територията на Пловдивския гарнизон. Едни отдавна са останали в историята, като 2-ра Тракийска дивизия и 9-и пехотен полк. Други, като авиобазата в Чешнегирово, зенитно артилерийският полк, свързочният полк, химическият батальон, парашутният батальон, радиотехническият батальон, артилерийският разузнавателен дивизион, строителната дивизия и строителният полк, бяха закрити в последните 20-30 години. Все пак да припомним по-големите формирования, които и сега са част от Пловдивския гарнизон.

* 68-а бригада “Специални сили” се смята за наследник на Парашутната дружина. Началото обаче е поставено през 1964 г. , когато са създадени 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база и 86-а Учебно-парашутно разузнавателна база в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. След тази дата са обединени в едно формирование, което от 1980 г. се нарича 68-и парашутно-разузнавателен полк. От 15 декември 2000 г. тя носи сегашното си наименование - 68-а бригада “Специални сили”. На 1 февруари т. г. се състоя тържествена церемония по обособяването на формированието като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната.

* 3-та авиационна база има предшественици още от 1940 г. , но съвременната й история започва от 17 март 1951 г. На 17 август 1994 г. формированието с тогавашното си име 19-и изтребителен авиополк е преструктурирано в 3-та изтребителна авиационна база. От 29 март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО Air Policing.

* 24-та авиобаза е наследник на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на бойната вертолетна авиация на България през 1961 г. През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза. От 1 юли 2012 г. в състава на 24-та авиобаза влиза 16-а Транспортна авиобаза “Враждебна”, която е трансформирана в Транспортна авиационна група.

* 110-и логистичен полк е създаден на 1 октомври 2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване. Тя е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието е претърпяло редица реорганизации. От 1 юли 2013 г. наименованието му е 110-и логистичен полк.

* 91-ви инженерен батальон води началото си от 1 април 2000 г. Тогава бе създаден 91-ви полк. От 1 юни 2008 г. полкът бе редуциран в батальон с увеличение на личния състав и стана част от 55-и инженерен полк.

* 182-ра група за контрол на придвижването съществува от 2005 г. Формированието е създадено, защото са възникнали нови предизвикателства заради участието на Българската армия в мисии зад граница. Започнало е изпълнението не само на задачи, свързани с железопътния и автомобилния, но вече и с въздушния транспорт.

* 2-ра зона за управление и наблюдение e създадена на 1 юли 2012 г. в състава на база КУН. Комуникационните и РТВ специалисти носят 24-часови дежурства по радиолокационно наблюдение на въздушното пространство и комуникационна поддръжка на ВВС.

* Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност е създадена на 1 септември 1946 г. Подчинена е на бригада “Логистика” от състава на СКС.

* Военна болница - Пловдив, реално съществува от 1885 г. Но първата заповед за нейното създаване е на министъра на войната полковник Сава Муткуров от 25 февруари 1889 г. От 2 юли 2009 г. наименованието й е Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Пловдив, към ВМА.

* Регионална служба “Военна полиция”

* Военен съд

* Военна прокуратура

* Военно окръжие

http://armymedia. bg/archives/93447


През годините военните формирования в Пловдивския гарнизон винаги са били с изключителен принос към отбранителната мощ на Българската армия. Едни от тях бяха съкратени или намалени по състав, други придобиха нови способности. Но гарнизонът и сега си остава най-големият в страната. Ето някои формирования и структури, които сега са в рамките на гарнизон Пловдив и успешно се справят с днешните предизвикателства.

Съвместното командване на специалните операции (СКСО)

с командир генерал-майор Явор Матеев (началник и на Пловдивския гарнизон) е военно формирование, пряко подчинено на началника на отбраната. То е с постоянна степен на бойна готовност, изпълнява задачи от пълния спектър специални операции чрез носене на постоянно бойно дежурство, включително дежурство в състава на Компонентното командване за специални операции на Силите за отговор на НАТО.

Предшественик на СКСО е 68-а бригада “Специални сили”. Нейното начало е поставено през 1964 г. , когато са създадени 68-а учебно-парашутно разузнавателна база и 86-а учебно-парашутно разузнавателна база. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. След тази дата са обединени в едно формирование, което от 1980 г. се нарича 68-и парашутно-разузнавателен полк, а от 15 декември 2000 г. стана 68-а бригада “Специални сили”. С Постановление № 274 на Министерския съвет от 28 октомври 2019 г. бригадата бе трансформирана в Съвместно командване на специалните операции.

3-та авиационна база “Граф Игнатиево”

с командир бригаден генерал Димитър Петров осигурява надеждна защита и гарантиране на въздушния суверенитет на Република България в интегрираната система за ПВО на НАТО. Авиобазата има предшественици още от 1940 г. , но съвременната й история започва от 17 март 1951 г.

На 17 август 1994 г. формированието с тогавашното си име 19-и изтребителен авиополк е преструктурирано В 3-та изтребителна авиационна база. От 29 март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО Ай РоПсюд.

24-та авиационна база

с командир бригаден генерал Димитър Иванов носи дежурство с готовност за изпълнение на специфични задачи на територията на цялата страна, като аварийно-спасителни дейности, наблюдение и участие в гасене на пожари, въздушно и химическо разузнаване. Наследник е на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на бойната вертолетна авиация на България през 1961 г. През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза. От 1 юли 2012 г. в нейния състав влиза 16-а Транспортна авиобаза “Враждебна”, която е трансформирана в Транспортна авиационна група.

110-и логистичен полк

с командир полковник Костадин Добрев извършва ремонти на различни видове техника и транспорт за нуждите на формированията на Сухопътните войски. Полкът съчетава идеята за единна и пълна логистична поддръжка. Създаден е на 1 октомври 2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване, която пък е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието е претърпяло редица реорганизации. От 1 юли 2013 г. наименованието му е 110-и логистичен полк.


91-ви инженерен батальон

с командир подполковник Петко Петков взема активно участие в много операции по подпомагане на населението при ликвидиране на последствията от бедствия и аварии, формированието води началото си от 1 април 2000 г. , когато бе създаден 91-ви позиционен полк. От 1 юни 2008 г. полкът бе редуциран в батальон с увеличение на личния състав и стана част от 55-и инженерен полк.

182-ра група за контрол на придвижването

с командир майор Добрин Крълев е военно формирование, създадено през 2005 г. Отговаря за придвижването, организирането, управлението и координирането на транспортното осигуряване на Въоръжените сили на Република България и съюзническите сили в заповяданите възли в зоната за отговорност. Групата изпълнява не само задачи, свързани с железопътния и автомобилния, но и с въздушния транспорт.

2-ра зона за управление и наблюдение

с командир подполковник Тодор Митров осигурява непрекъсната 24-часова комуникационна, информационна и навигационна поддръжка на ВВС, както и наблюдение на радиолокационното разузнаване на въздушното пространство на цялата страна, формированието е създадено на 1 юли 2012 г. в състава на база КУН.

Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност

с началник майор Иван Златарев има зона за отговорност, включваща по-голямата част от Южна България до Черно море. Създадена е на 1 септември 1946 г. Осигурява военните формирования с материални ресурси, извършва контрол по състоянието на храните, съоръженията и съдовете с повишена опасност, мълниезащитата и пожарната безопасност. С изградена система от военни магазини осигурява с униформено и друго вещево доволствие по-голяма-та част от военнослужещите от Българската армия.

Военна болница - Пловдив

с началник полковник д-р Ангел Гозманов е лечебно заведение, осигуряващо непрекъснато изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, включително медицинска помощ при спешни състояния. Осигурява учения, подготовки и тренировки на военните формирования. Реално болницата съществува от 1885 г. Но първата заповед за нейното създаване е на министъра на войната полковник Сава Муткуров от 25 февруари 1889 г. От 2 юли 2009 г. наименованието й е Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Пловдив, към ВМА - София.

Регионална служба “Военна полиция” - Пловдив

с директор полковник Венцислав Радков извършва оперативно-издирвателна дейност за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления от общ характер, разследване на престъпления и техните извършители, разкриване на причини и условия, способстващи извършването на престъпни деяния, и информиране на командирите за тяхното отстраняване. Важен елемент от дейността на службата е осъществяване на охраната на съоръженията на Българската армия, които се използват съвместно с войски от армиите на НАТО.

Военен съд - Пловдив

с председател полковник Асен Шопов е част от системата за национална сигурност, от която зависи военното правораздаване. Спазването на законите, високите професионализъм, обективност и независимост на решенията са водещи фактори в дейността на Военния съд.

Военноокръжна прокуратура - Пловдив

с административен ръководител новоизбрания наскоро старши лейтенант Христо Анчев отговаря за законността и реда във военните формирования и структури в областите Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Смолян, Пазарджик и Хасково.

Военно окръжие - Пловдив

с началник полковник Лъчезар Демирев популяризира военната професия, като организира подготовката на учениците от 9-и и 10-и клас на средните училища, свързана с отбраната на страната. Провежда дейности по набиране на военнослужещи за Българската армия и изграждане на качествен доброволен резерв.

[dibo]

1903-1912

Закон за устройство на въоръжените сили от 20 декември 1903/2 януари 1904 г.
По силата на закона от 1903 г в армията са задължени да служат всички български поданици независимо от тяхното вероизповедание и етническа принадлежност. Призивната възраст на новобранците е определена на 20 години, а продължителността на редовната военна служба е фиксирана на две години за пехотата и три за останалите родове войски.
Въз основа на закона въоръжените сили са разделени на две категории - Действаща армия и Народно опълчение. Освен военнослужещите в Действащата армия влизат и запасните набори, отслужили редовната си военна служба и на възраст до 40 години, а след 1908 г възрастовата граница е намалена на 30 години. Народното опълчение се състои от два призива - в първия са включени наборите от 40 до 44 години, а във втория - от 44 до 46 годишна възраст.
Според изискванията на Закона за въоръжените сили от 1903 г при необходимост личният състав на Действащата армия и първият призив на Народното опълчение могат да бъдат изпращани и извън границите на страната, докато вторият призив на опълчението в никакъв случай не може да напуска пределите на България.
В съответствие с клаузите на закона въоръжените сили на България могат да бъдат поставяни в три основни положения - мирно, което е нормално, усилено - когато войсковите части се попълват със запасни, и военно - когато армията се мобилизира и е в готовност да се включи в бойни действия.

1903-1908 При среден държавен бюджет около 100-120 милиона лева, армията е около 25% от него (25-30 милиона лева). Численост 1906 - 55 212 човека.

Pрез 1904 г в София, Стара Загора и Плевен са създадени три учебни унтерофицерски дружини, чието предназначение е обучението и подготовката на всички старши унтерофицери от армията. През 1906 г в отделните пехотни полкове се формира и по една временна учебна унтерофицерска команда, в които преминават задължителен тримесечен курс на преподготовка всички унтерофицери, служещи към момента в българската армия.

От началото на 1904 г със заповед на военния министър част от пехотните полкове започва да се прикомандирова в състава на Пограничната стража, където се превеждат за охрана на държавната граница. До началото на Балканската война от 1912-1913 г. Пограничната стража е от 16 роти (военновременният им състав е над 14 400 души), като назначените за охрана на българските държавни граници се сменят от 1 октомври всяка година по реда на номерацията на полковете от съответната дивизионна област.

Заповед № 60 от 01. 03. 1906 г. при Военното министерство се открива Артилерийска школа, курсовете, на която преминават всички артилерийски началници, полкови командири, началници на артилерийски отделения, командири на батареи. Назначението на школата е да запознае артилерийските началници с артилерийска материална част на полската, и полската скорострелна артилерия, с техническите, балистическите и тактическите свойства на артилерията, да се разяснят основните, върху които са се развили новите правила за стрелбата и новите идеи използвани в артилерията в боя; да се разяснят основните начела, върху които са се развили новите устави, наставления и инструкции, за да има еднообразие, разбиране, тълкуване и прилагане на тези ръководства.
Школата има два курса: теоретически и практически. Теоретическия курс преминава в София през пролетта, а практическия се съвместява с практическите стрелби, провеждани по особена програма. Такива курсове са организирани и през годините 1901-1904 г.

1906
Формирана втора железопътна дружина.
Указ 28 от 20.04.1906 създава Въздухоплавателно отделение при Железопътната дружина.
Указ 149 от 27.12.1906 - формират се нови конни полкове от съществуващите кавалерийски дивизиони.
декември 1906 г се формират 39 картечни команди (взводове) - по един към пехотните 36 полка и към трите конни бригади всеки, от които през следващите години е въоръжен с по четири до шест картечници.

В съответствие със Закона за устройството на въоръжените сили с княжески Указ № 148 от 27 декември 1906 г. /9 януари 1907 г са формирани три военноинспекционни области с щабове в София, Стара Загора (от 1908 г - в Пловдив) и Русе, които включват 9 дивизионни области и 36 полкови окръжия. Според Щатове за военно време на войсковите части, управленията и учрежденията в Царството и Наставление за мобилизацията на армията от 1910 г във военно време, трите области формират три отделни армии. Те включват 9 армейски корпуса с 18 пехотни дивизии, а дивизиите - 72 пехотни полка всеки, от които е с по четири пехотни дружини. Щабът на всяка една от трите армии се състои от щаб на армията и тилово управление. Щабът на армията е съставен от оперативно отделение, четири управления - на началника на артилерията, на началника на инженерните войски, на началника на санитарната част, на началника на военносъдебната част и военен съд. Тиловото управление включва щаб, интендантство на армията и управление на съобщенията и етапите.
На практика обаче корпусна организация не се изгражда, а в навечерието на Балканската война организационната структура на войската не съвпада със замисъла, предвиден в щатовете през 1910 г.

В Княжево разкрита Школа за запасни подпоручици
Към Военното училище разкрита артилерийска школа.

1907
Военната гимназия към Военното училище е закрита

1909
Военното училище започва да подготвя юнкерите по родове войски

Указ № 107 31 декември 1908 г/13 януари 1909 г.
Въз основа на документа от съществуващите до този момент пионерни роти се формират три пионерни дружини, всяка от които е с по шест роти. Създадена е и една телеграфна дружина в състав от три роти, а мостовата дружина заедно с някои нови попълнения (взводове от техническата полурота) е трансформирана в понтонна дружина с пет роти.
Според този указ е променена и организацията на железопътния полк - съставът му е редуциран до железопътна дружина с четири експлоатационно-строителни роти, въздухоплавателно и автомобилно отделение, инженерна работилница и склад.
Съставените шест нови дружини - три пионерни, една понтонна, една телеграфна и една железопътна, съгласно Указ на цар Фердинанд I от 5/18 януари 1909 г са подчинени в строево и техническо отношение на инспектора на инженерните войски. Освен предписаните отделения най-напред през септември 1909 г, а след това и през март 1911 г са създадени съответно едно велосипедно и едно прожекторно отделение, които са зачислени към железопътната дружина. През април 1912 г в състава на телеграфната дружина е включено и едно радиотелеграфно отделение.
В пехотните дивизии по щат има пионерна дружина в състав 3 роти (2 пионерни (с три пионерни взвода) и 1 техническа рота (с телеграфна и понтонна полурота). Общият състав на дружината е 767 офицери, подофицери и войници, както и 210 м понтонен мост натоварен на 60 специални коли и 343 коня.
За главното командване (в резерв) са определени: а) пионерни дружини – 3, всяка с по 9 пионерни роти; б) отделна пионерна дружина с пет пионерни роти; в) железопътна дружина; г) 4 телеграфни роти; д) понтонна дружина с 2 понтонни роти (един понтонен парк); е) въздухоплавателен парк с три аеропланни отделения; ж) едно балонно отделение; з) аеропланна работилница и служба за аеротехническо снабдяване; и) инженерно-техническа работилница и военно-инженерен склад (стационарен и полеви);
Допълнително за време на война се мобилизират: девет инженерни парка; девет нестроеви взвода; три допълващи пионерни роти; три колоездачни роти; три пощенско-гълъбни станции и обози за ротите.

1911
Формирана полурота в железопътния батальон с 2 автомобила и 10 камиона (Brille-Schneider)

Указ № 1/01. 01. 1912 г. - въведена промяна в техническата част на Артилерийската инспекция, като оръжейно огнестрелната секция е разделена на две - оръжейна и огнестрелкова.

Формирана Учебна част във флота - предадено Машинното училище и Специалните школи.

Мирновременна организация артилерия 1912

• 1-ва военноинспекционна област - София

1-во гаубично отделение (армейско подчинение) - София
1-ви планински артилерийски полк (армейско подчинение в случай на мобилизация) - Берковица
4-ти артилерийски полк - София
2-ри артилерийски полк - Враца
7-ми артилерийски полк - Самоков

• 2-ра военноинспекционна област - Пловдив

2-ро гаубично отделение (армейско подчинение) - Пловдив
2-ри планински артилерийски полк (армейско подчинение в случай на мобилизация) - Дупница
3-ти артилерийски полк - Пловдив
6-ти артилерийски полк - Сливен
8-ми артилерийски полк - Стара Загора

• 3-та военноинспекционна област - Русе

3-то гаубично отделение (армейско подчинение) - Русе
3-ти планински артилерийски полк (армейско подчинение в случай на мобилизация) - Станимака (Асеновград)
5-ти артилерийски полк - Шумен
1-ви артилерийски полк - Разград
9-ти артилерийски полк - Севлиево

Армейски гаубични артилерийски отделения - по щат - 1 скорострелно гаубично отделение с 3 батареи по 4 120мм гаубици (Шнайдер) и 1 нескорострелно гаубично отделение с 2 батареи по 6 гаубици. Нескорострелните гаубични батареи (5, защото има 30 такива гаубици налични) се формират от 4-ти, 5-ти (по 2) и 8-ми артилерийски полк (1).
Планински артилерийски полкове:
1-ви - 3 скорострелни артилерийски отделения със общо 7 батареи Круп по 4 оръдия и 1 нескорострелно отделение с 3 батареи Шнайдер по 6 оръдия
2-ри - 3 скорострелни артилерийски отделения със общо 9 батареи Шнайдер по 4 оръдия и 1 нескорострелно отделение с 3 батареи Круп по 6 оръдия
3-ти - 3 скорострелни артилерийски отделения със общо 7 батареи Круп по 4 оръдия и 1 нескорострелно отделение с 3 батареи Круп по 6 оръдия
Военновременния щат на планинските артилерийски полкове е като на 2-ри планински, но поради недостиг на оръдия 1-ви и 3-ти имат по 7 батареи и 28 скорострелни оръдия, вместо 9 батареи и 36 скорострелни оръдия.
Дивизионни артилерийски полкове: 3 отделения с 2 батареи по 4 оръдия всяка. Военновременен щат - всеки дивизионен артилерийски полк формира скорострелен (3 отделения с 3 батареи по 4 оръдия всяка) и нескорострелен артилерийски полк (2 отделения по 3 батареи по 6 оръдия всяка) - тоест артилерийските полкове в дивизията стават 2.

Обсадна артилерия 1912 - 3 крепостни батальона
1-ви Софийски крепостен батальон - 2 отделения и 2 групи батареи. 1-во леко обсадно отделение е с 1-ва група батареи (3 150мм гаубични батареи по 4 гаубици) и 2-ра група батареи (3 120мм Д/28 батареи по 4 гаубици) 2-ро тежко обсадно отделение е с 1-ва група батареи (2 150мм Д/30 батареи по 4 оръдия) и 2-ра група батареи (2 120мм Д/30 батареи по 4 оръдия). 1-ва самостоятелна група батареи е с 5 нескорострелни 77мм батареи по 6 оръдия. 2-ра самостоятелна група батареи е с 6 57мм куполни батареи по 2 оръдия. 1 паркова батарея. Военновременен щат - плюс 1 допълваща батарея.
2-ри Шуменски крепостен батальон - 2 отделения и 2 групи батареи. 1-во леко обсадно отделение е с 1-ва група батареи (3 150мм гаубични батареи по 4 гаубици) и 2-ра група батареи (3 120мм Д/28 батареи по 4 гаубици) 2-ро тежко обсадно отделение е с 1-ва група батареи (2 150мм Д/30 батареи по 3 оръдия) и 2-ра група батареи (2 120мм Д/30 батареи по 3 оръдия). 1-ва самостоятелна група батареи е с 5 нескорострелни 77мм батареи по 6 оръдия. 2-ра самостоятелна група батареи е с 6 57мм куполни батареи по 2 оръдия. 1 паркова батарея. Военновременен щат - плюс 1 допълваща батарея.
3-ти Видински крепостен батальон - 1 отделение и 3 групи батареи. Лекото обсадно отделение е с 1-ва група батареи с 2 батареи по 4 24-фунтови дълги оръдия и 2-ра група батареи с 3 батареи по 3 24 -фунтови къси оръдия. 1-ва самостоятелна група батареи е с 3 батареи по 4 6-дюймови мортири. 2-ра самостоятелна група батареи е с 8 9-фунтови батареи с по 6 оръдия. 3-та самостоятелна група батареи е с 2 10цевни картечни батареи с по 4 системи. 1 паркова батарея. Военновременен щат - плюс 1 допълваща батарея.

1912 Мирновременната армия има 44 445 войници, 5593 подофицери и 2952 офицери плюс 506 770 запасни (вкл. 4150 офицери и 42509 подофицери). Народно опълчение - 70 012 човека,
Артилерията има 475 офицера (вкл. 21 артилерийски инженера) плюс 362 запасни. Техници, оръжейници и пиротехници са 57. В артилерията служат 6182 редовни войника, има 32 068 запасни и 9504 опълчение. Всичко - 57 350.

Преди войната мобилизационните запаси от бойни припаси, съхраняващи се в полковите складове се разпределяли според годината на производство в 6 партии. Всяка година от тях за текущо доволствие (стрелби, караул и др.) се изземвали онези, които били с най-стара производствена дата. На тяхно място се залагали нови с последни данни на производство. Така се опреснявали мобилизационните запаси. Особено внимание се обръщало за запазване на точното им количество.
Във военно време снабдяването на войските с бойни припаси ставало от централните (постоянни) складове и от подвижните източници. Постоянни общоармейски складове били Софийският артилерийски огнестрелен склад и складовете в Шумен и Велико Търново. Тези складове развръщали временни подвижни филиали в посока към стратагическите направления на съсредоточаващите се войски. Много пъти това ставало преди тръгването на войските, като се правело с оглед да не се претоварят железниците, фронтовите и рокадните пътища. Подобно изнасяне на временните складове било извършено през 1912 г преди мобилизацията под прикритието на проведените маневри.
При разкриването на временните източници съществувал стремеж това да става по железопътните гари в полосата на настъпващите обединения. Като правило пребазирането на временните складове напред е ставало, когато войските се отдалечавали на не повече от 2 прехода (един преход е бил равен на 10-20 км в планински район, най често мерен в часове и 25 км в равнинна местност). Във временните разходни складове обикновено са се съсредоточавали от 100 до 200 патрона за пушка и 50-100 изстрела за оръдия. В главните базисни складове са били заложени около 100-250 патрона за пушка и толкова снаряди за оръдие. В междинните складове тези количества са били, пушечни патрони 50-100 броя и за снаряди по 30-50 броя на цев. Освен тези временни складове във военно време са се разкривали и складове за укрепените пунктове. Всеки такъв временен склад е носел името на града, който е бил укрепен пункт. Всички останали временни складове били номерирани примерно склад № 1, 2, 3 и т.н. Във военно време (след мобилизция) всички постоянни общоармейски складове преминавали в подчинение на ГЩ и се командвали от Началника на артилерията в действащата армия. Базисните и междинните складове са преминавали в подчинение на Началника на артилерията в съответната армия, а тези за укрепените пунктове на неговия началник.
Всички доставки на въоръжение, бойни припаси, амуниция, масла, запасни части и други предмети от снаряжението постъпвали в двата общоармейски склада в София и Шумен и от там се отправяли към временните и към подвижните източници (складове).
В началото на 1912 г бил сформиран Търновския огнестрелен склад. Той още не бил разкрит за работа с войските, когато се обявила мобилизацията, поради това по нареждане на артилерийската инспекция той изпратил личния си състав и бойните припаси (патрони) в София. В същото време бойните припаси от Разградския склад били придадени към Шуменския склад. Преди войната в Плевен имало склад за патрони, но без личен състав. Той се охранявал от гарнизона и работата в него (при нужда) се извършвала от временни команди, при мобилизацията този склад бил също придаден към Софийския огневи склад. Общо в Софийския артилерийски огневи склад били мобилизирани и събрани повече от 2 000 войници и офицери. На петия ден от мобилизацията той изпратил личен състав за 3 базисни, 3 междинни и 10 разходни временни складове.
Освен приемните складове (базисни, междинни, разходни) имало още така наречените подвижни източници.
Те се състояли от:
Дивизионен огнестрелен парк в състав:
А) Паркова пехотна рота с по 3-4 паркови взвода (за всеки пехотен полк по един парков взвод) и едно парково отделение за пионерната рота на дивизията.
Б) Паркова артилерийска батарея с артилерийски паркови взводове (за всеки дивизион по един парков взвод) и един парков взвод за планинската батарея (и такава е имало).
Броят на колите в дивизионните огнестрелни паркове бил различен. Той зависел от вида и калибъра на въоръжението, от състава на съединението (дивизията) и от вида на самите превозни средства (коли, каруци, колесарки и др.)
Една артилерийска паркова батарея се е състояла от: щаб с командир оберофицер, 1 подофицер и 5 редници; едно лабораторно отделение, 1 пиротехник, 5 подофицери и 20 редници; артилерийска работилница - 1 артилерийски майстор, 5 подофицери и 21 редници; отделение за строителни материали-2 подофицера и 20 редници; обозно отделение-4 подофицера, 8 редници коняри, 3 ездитни, 16 впрегатни коня и 8 коли; паркови взводове на артилерийските групи (състава на тези взводове бил различен, според броя на оръдията). Средно взводът имал командир (поручик-1), подофицери - 8, редници-107, ездитни коне - 7, коли -71 и волове -142.
Посочения състав на горния парков взвод е осигурявал една оръдейна артилерийска група (артилерийски дивизион) от три батареи всичко 12 бр. оръдия (3 батареи по 4 оръдия).
Една паркова батарея имала 2-3 паркови взвода. В този случай тя имала 4 офицера, 4 артилерийски майстори, 1 пиротехник, 15 подофицера, 10 лаборатористи, 375 редници или общо 400 военнослужещи, от 150-213 волски коли, 10 каруци, 27 ездитни и впрегатни коня и 426 вола.
Приблизително такъв бил съставът и на дивизионната паркова рота.
В един дивизионен огнестрелен парк се събирали от 12 до 15 офицери, 700-800 войници, 450-500 капли (каруци и 950-1 000 волове и коне).
Необходимо е да се каже, че до началото на войната били разработени и създадени някои видове транспортни коли, колесарки и други видове транспортни каруци. Някои от тях по време на войната били изоставени като непригодни поради теглото им и специалните гнезда само за определен вид бойни припаси. Най-добри се оказали волските коли.
За планинските батареи и полкове, действащи в планински райони, били съсдадени специални товарни паркови батареи. При тях преобладавал товарният вместо возилен строй т.е. превозът на бойни припаси е ставал главно чрез самари, коне, катъри и мулета.
По същество дивизионният огнестрелен парк е бил изцяло на колела и в непрекъснато движение. Той се движел на половин до един преход зад дивизията си, а при бойни действия се развръщал на 7-10 км зад бойния ред на дивизията.
Полковият патронен обоз в състав от 10 коли (каруци), по 2-3 на дружина. Командвал се от паркови офицер. Освен полковия патронен обоз във всяка рота имало по 4 товарни коня за доставяне на бойни припаси до ротния обменен пункт. Така, че в пехотния полк имало по 1 офицер, 304 подофицери, 30-40 коларо-коняри, 10 коли (каруци), 20 вола и 64 товарни коня (мулета)
Ротните обменни пунктове са последното звено от подвижните източници за снабдяване на бойците от бойния ред (взводовете били самите войници, които са пренасяли патроните и бомбите на ръце) в сандъци, торби, патронни сандъчета с ленти и др. Те извършвали снабдяване до позициите (окопите) си. Попълването на бойния ред с бойни припаси се извършвал по следния начин: при изразходване на нормите (до 50-60 на сто) патроните от взводовете назад до ротните пунктове се изпращали подносачи. Те на ръце занасяли сандъци (торби) патронни ленти и др. До взводовете, където бойните припаси се разпределяли между бойците. Ако профила на местността позволявал (обратни скатове, дерета) патроните се изнасяли с товарните коне до най-близкия възможен безопасен участък. Средно ротните пунктове се намирали на 400-500 м зад предните окопи.От постоянния склад до последния временен разходен склад подвозът ставал главно чрез железопътен транспорт от горе на долу.
Подвозът в подвижните източници-дивизионният парков обоз и полковият патронен обоз се извършвал чрез колесарски транспорт по принцип към себе си със собствения транспорт.
Когато конските товари в ротните пунктове се полуизразходвали, товарните коне ги отправяли назад. Те се натоварвали от полковите коли, разпределени за техните дружини.
Когато патроните в полковия патронен обоз се изразходвали 50 % празните коли незабавно се отправяли към дивизионния огневи парк за попълване. Разстоянието между тях било 4-5 км до първия ешалон и 6-8 км до втория.
Парковата рота за пехотни бойни припаси от полковия патронен обоз се устройвал в два ешалона някъде на кръстопътища или друго ясно забележимо място от местността. Първият ешалон на огнестрелния парк (50 % от колите) се намирали на 4-5 км зад полковия обоз, а вторият ешалон на 2-3 км зад първия.
Общо парковата рота е отстояла на 9-10 км от бойния ред на войските. Когато патроните на първия ешалон се изчерпвали от бойните части, напред на мястото на първия ешалон излизал вторият ешалон, а първия се отправял в обозни колони от 15-20 коли към разходните складове за попълване. След завръщането си заемал мястото на втория ешалон. Този кръгов цикъл продължавал до края на боя.
По същия начин ставало снабдяването на артилерийските батареи и дивизиони от артилерийската паркова батарея на дивизионния огневи парк. Разликата се състояла в това, че вместо полковия патронен обоз и ротните товарни коне тук се попълвали предниците и раклите на батарейния резерв. Тези предници и ракли (батареен резерв) се разполагал на 600-700 м зад огневите позиции, и на 4-5 км от предния ешалон на артилерийската паркова батарея. И при нея втория ешалон се разполагал на 2-3 км зад първия. Схемата за попълването на батарейния резерв, първи и втори ешалон на парковата батарея и тяхното завъртане била същата. И тук след изразходване на 50 % на снарядите празните ракли и коли тръгвали назад за попълване.
Главното в случая било, че във возимите и носимите подвижни източници като дивизионния огневи парк, полковия патронен обоз, ротните пунктове и бойният ред на огневите взводове снабдяването с бойни припаси ставало към себе си, т.е. всяко предно звено от полка и дивизията се попълвало с транспорт и сила.
Един пълен цикъл на колите от парковата рота (батарея) на дивизионния огневи парк отиване назад до разходния склад, товарене и връщане (60-100 км) ставал за 20-30 часа, 6 часа товарене и почивка и 14-16 часа движение в двете посоки. Когато разстоянието до разходния склад надхвърляло 50 км, тогава обозите пренощували на определено място и след това продължавали движението си.
В такива случаи често по заявка от дивизията до началника на тиловото управление на армията се създавал временен транспорт от тиловите транспортни и други средства, докато траела острата необходимост. Такива обози се организирали много често в армейски мащаб за подвоз на бойни припаси от базисните или междинните до разходните складове. Тези временни складове не са имали свои щатни транспортни средства, освен за собствени вътрешни нужди. Подвозът на бойните припаси между тях ставал по железопътна линия там, където е имало такава. Където е нямало е възниквала необходимост от създаването на временен коларски транспорт

След мобилизацията 09. 1912
Обща главна квартира, съставена от Щаб на армията и Главно тилово управление. От своя страна Щабът на армията включва оперативно отделение с пет секции - разузнавателна, цензурна, оперативна, адютантска и комендантска; две управления - на инспектора на артилерията и на инспектора на инженерните войски; санитарна инспекция и военносъдебна част. В Главното тилово управление влизат щаб, главно тилово интендантство, главно управление на етапите и военноадминистративна част.
Пехотата в навечерието на Първата балканска война включва девет пехотни дивизии, дислоцирани както следва: 1-ва Софийска - в София, 2-ра Тракийска - в Пловдив, 3-а Балканска - в Сливен, 4-а Преславска - в Шумен, 5-а Дунавска - в Русе, 6-а Бдинска - във Враца, 7-а Рилска - в Дупница, 8-а Тунджанска - в Стара Загора, 9-а Плевенска - в Плевен. Всяка пехотна дивизия се състои от две, а по време на войните от по три бригади, бригадите - от по два пехотни полка, полковете - от по четири дружини, а дружините - от по четири роти. Всеки пехотен полк има и по една нестроева рота и един картечен взвод.
Всеки от мирновременните 36 пехотни полка по време на войните мобилизира по една допълваща дружина в състав от шест роти. От нейния личен състав се формира и по един нов пехотен полуполк за всяка трета бригада на пехотните дивизии от отделните армии. Всеки мирновременен полк формира и по един нов пехотен полк с парков взвод. В Първата Балканска война България влиза с 54 пехотни полка. В самото навечерие на войната на 20 септември се формира и 10-а Сборна дивизия на генерал-майор Стою Брадистилов в състав 16, 25, 47 и 48 пехотни полкове, която води бойни действия в състава на 1-а армия.
Всеки от мирновременните 36 пехотни полка по време на войните мобилизира по една допълваща дружина в състав от шест роти. От нейния личен състав се формира и по един нов пехотен полуполк за всяка трета бригада на пехотните дивизии от отделните армии. Всеки мирновременен полк формира и по един нов пехотен полк с парков взвод. В Първата Балканска война България влиза с 54 пехотни полка. В самото навечерие на войната на 20 септември се формира и 10-а Сборна дивизия на генерал-майор Стою Брадистилов в състав 16, 25, 47 и 48 пехотни полкове, която води бойни действия в състава на 1-а армия.
Kонницата се състои от Кавалерийска инспекция, Кавалерийска школа, конезавод, две ремонтни конни депа и 11 конни полка, които не са включени в състава на дивизиите и са на подчинение на началника на съответната военноинспекционна област, но само „в инспекторско отношение”. Десет от конните полкове са включени в три кавалерийски бригади, а един - Лейбгвардейският, е пряко подчинен на Кавалерийската инспекция. Организационно четири от полковете са изградени от по четири ескадрона и един картечен взвод, а останалите са с по три ескадрона. От съществуващите бригади е формирана една кавалерийска дивизия, командвана от щаб, който се създава на мястото на Кавалерийската инспекция.
Артилерията се дели на планинска, полска и крепостна в зависимост от задачите, които й предстои да изпълнява, и от габаритите на бойната техника, с която е въоръжена. Планинската артилерия се състои от три планински артилерийски полка, оформени последователно на три етапа през периода 1910-1912 г. Всеки от тях има по две отделения, които са с по две батареи. Полската артилерия е от девет полка, съставени от по три отделения с общо шест батареи. По един от деветте полка планинска артилерия е включен в състава на всяка от деветте пехотни дивизии. Крепостната артилерия в мирно време се състои от три батальона и една брегова батарея. По време на войните трите крепостни батальона се развръщат и се включват организационно в обсаден парк, командван от щаб на началника на крепостната артилерия. Към трите военноинспекционни области е създадено и по едно гаубично отделение, а по време на двете балкански войни в състава на артилерията влизат също арсенал с артилерийска работилница и три огнестрелни склада с лабораторни роти.
1-ва армия - 4-ти скорострелен, 6-ти скорострелен, 4-ти нескорострелен, 6-ти нескорострелен, 10-ти артилерийски полк - 60 скорострелни и 108 нескорострелни оръдия
2-ра армия - 8-ми скорострелен, 9-ти скорострелен, 8-ми нескорострелен, 9-ти нескорострелен артилерийски полк - 72 скорострелни и 102 нескорострелни оръдия
3-та армия - 1-ви скорострелен, 2-ри скорострелен, 5-ти скорострелен, 1-ви нескорострелен, 5-ти нескорострелен артилерийски полк - 106 скорострелни и 72 нескорострелни оръдия, плюс 120мм гаубично отделение с 12 гаубици и планинско нескорострелно отделение от 18 оръдия
Телеграфната дружина развръща девет телеграфни полуроти за дивизионните пионерни дружини, пет телеграфни парка, допълваща телеграфна полурота и радиотелеграфно отделение, а понтонната дружина участва във войните в състав две понтонни роти, девет мостови полуроти, допълваща рота, нестроеви взвод и санитарен персонал с общ числен състав 641 души.
Железопътната дружина също се развръща. Създадена е една допълваща полурота, а през януари 1913 г - и въздухоплавателен парк от три аеропланни и едно балонно отделение, аеропланна фронтова работилница и служба за аеротехническо снабдяване.
Заедно със своя медицински персонал във войните участват и различните санитарни учреждения (болници и лазарети), които са включени в състава на съответните дивизии.

1 автомобилна рота с 10 автомобила и 8 камиона

Флота: 2 185 души: 71 офицери, 93 чиновници и работници, 2 021 моряци и подофицери. Корабният състав на Черноморския флот разполага с: учебния крайцер „Надежда”, 6 миноносеца (с тонаж от 97 т. всеки), 3 плаващи торпедни батареи, 3 спомагателни кораба и 240 мини тип „Соте Арле”. В разпореждане на командването на БВМФ са поставени черноморските пристанища, 5-те парахода на търговското корабоплаване с екипажите им, два влекача, дълбачка, 40 тонен плаващ кран. Дунавската част на флота има скромен състав от 3 невъоръжени парахода, 2 миноносци (въоръжени с прътови мини и с по една картечница), 4 парни катера (въоръжени с картечници), 3 шлепа, 2 железни парома, 15 понтона. Частта разполага и със 100 заградителни мини тип „Херц”, доставени от Русия през 1884 г.

Ремонтът на въоръжението по време на Балканската война се е провеждал в три основни звена: във войските в щатните оръдейни артилерийски работилници; в подвижните армейски работилници; в арсенали.
Ремонтът в полковите оръжейни работилници се извършвал от техния личен състав: майстори, подофицери и войници. Често те били подсилвани с войници занаятчии от строя. Ремонтът в оръжейните работилници имал типичен войскови характер-подмяна на износени и счупени части, подмяна на ложи и полуложи и др. Той се ръководел от оръжейния (артилерийския) майстор използван по време на войната едновременно като началник на парковия обоз и завеждащ оръжието в полка. За извършване на ремонта работилниците били окомплектовани с необходимите инструменти, лекала, прибори, оправки, материали и др.
Като правило оръжейните работилници се развръщали в района на полковия патронен обоз, но при бойни действия личния им състав използвал напред-в бойния ред на огневите подразделения, където на място отстранявали, задръжки, засечки и други неизправности по оръжието. По същество действали в бойния ред на полка.
Оръжието, което не могло да се поправи в полковите работилници се изпращало в подвижните армейски работилници, които били две. Формирането на първата станало от 10 септември до 10 октомври 1912 г. Тя действала отначало в Стара Загора, а по-късно била пребазирана в Лозенград. Втората била формирана и комплектована на 7 ноември 1912 г. Отначало тя била дислоцирана в Търново сеймен (дн. Симеоновград), а през 1913 г се установила в Одрин. Ремонтът, който те извършвали, се състоял в замяна на повредени оръжейни части с резервни (цеви, кутии и др.) в изправяне или направа на нови второстепенни детайли от въоръжението. В прекоомплектоване на силно повредени механизми (затвори, лафети и др.) със здрави. В тях се извършвал също така ремонтът на обозни коли, самари, амуниция и други предмети от въоръжението. Тук се събирала и артилерийска материална част, използвана от противника от наши ранени и убити войници и т.н. В тях (армейските работилници) се привеждали в ред и се окомплектовали цялото трофейно въоръжение и бойни припаси.
Значителен е бил приносът на личния състав на тези армейски артилерийски работилници.
Техния щат бил следният: Началник – офицер - 1; Артилерийски майстор - 1; Оръжейни майстори - 2; Младши подофицер - 1; Писари и ординарци-8.
Занаятчийска команда: Стругари-2; Шлосери/артилеристи-25; Оръжейници-24; Ковачи и налбанти-15; Дърводелци-15; Сарачи-7; Бояджии-2; Тенекеджии-2; Бакърджии - 3; Лаборатористи-10; Обозни войници-51.
Оръжейна команда: Подофицери-4; Редници-150.
Артилерийска команда: Подофицери-6; Редници-154.
ВСИЧКО: 483 души.
В отделни случаи при затишие и подготовка на нова операция този брой се попълвал с войници занаятчии от частите до 700-800 души.
Основният ремонт се извършвал в Софийския военен арсенал. Той обхващал всички видове ремонти по артилерийската материална част, картечници и др. Неговото предназначение било да ремонтира идващите от фронта артилерийски системи и да произвежда нови запасни части и други предмети от въоръжението. Той е произвеждал всички конски амуниции, войнишки раници, опаковки за всички видове бойни припаси, елементи за 200 000 патрона на ден. Правел е ремонт на всички видове оптически прибори, снарядявал е по 1 200 000 пушечни патрона за 2 смени, изработвал е по 3 нови обозни коли на ден. През войната арсеналът е работел на 2 смени. Към началото на мобилизацията, той е имал следните отделения: артилерийско; оръжейно; главен магазин; химическа лаборатория; стрелбище; арсенална рота; пожарна команда; обозна команда и придадена към него шуменска артилерийска работилница. Личния състав му е възлизал на 11 офицера, 26 чиновници и техници, 19 подофицера, 93 войници, 768 цивилни работници и 27 ученици или всичко 944 души. В отделни моменти общият брой е нараствал и е надхвърлял 1 000 души (цял завод).
За да се придобие приблизителна представа за работата и труда на органите по въоръжението от тази война, ще приведа няколко цифрови данни:
Пехотните патрони били около 210 000, а артилерийските снаряди към 240 000 сандъка. Ако се прибави към тях още 50 000 сандъка за смазочни материали, взрив, гранати (бомби), запасни инстументи и принадлежности и т.н. ще се получат около 500 000 сандъка по 30-40 кг единия. Средната норма полезен товар на кола (каруца) била 500-600 кг. Следователно, за да се вдигне целия товар наведнъж, са били необходими приблизително 30 000-35 000 товарни коли. Но те само през мобилизационния период били претоварени 2-3 пъти.
На завзетата територия тиловото армейско построение достигало в дълбочина до 120-160 км. Това означавало, че всички източници-временни и подвижни- били пребазирани още 2-3 пъти.
Ако се приеме, че 50 % от транспортирането на тези източници от началото до края на войната ставало чрез железниците, останалите 3-4 премествания са били извършвани на ръце и с коларски обоз, или това съставлява за еднократно вдигане около 900 000-1 000 000 коли. При това не се вземат под внимание останалите тилови снабдявания и подвозът на бойните припаси от полковите обози до бойния ред на подразделенията (ротите).

[dibo]

1912-1913
Числеността на мобилизираната армия в хода на войните непрестанно нараства, а според едно сведение на Щаба на Действащата армия от 18/31 май 1913 г достига по щат над 700 000 души. Вече в хода на първата балканска война се формира на 13 октомври 1912 г се формира 11 пехотна дивизия в състав 55, 56, 57 и 58 пехотни полкове, която влиза в състава на 2-а армия. При подготовката на Междусъюзническата война през м. май се формират две нови дивизии 12 пд (59, 60 и 61 пехотни полкове) и 13 пд (62, 63 и 64 пехотни полкове) както и отделна пехотна бригада (65 и 66 пехотни полкове). Под знамената са свикани и младежите от новоосвободените земи на възраст от 20 до 26 години, от които са формирани три нови бригади: Серската (67 и 68 пехотни полкове), Драмската (69 и 70 пехотни полкове) и Одринската (71 и 72 пехотни полкове). Формираните нови съединения поглъщат обаче много офицери и подофицери от бойните части, което повлиява на тяхната боеспособност. Самите нови съединения, поради краткото време не успяват да се подготвят и при първите сблъсъци с редовните гръцки части значителна част от състава им се разбягва.
Македоно-одринското опълчение в началото на войната на България срещу срещу бившите й съюзници през 1913 г наброява по щат 26 638 войници и подофицери и 947 офицери.
По време на двете войни към всеки триескадронен конен полк е формиран по още един ескадрон с три взвода, а при четириескадронните конни полкове-по един ескадрон с четири взвода.
В хода на Първата балканска война са формирани още три планински артилерийски полка с по четири отделения, но те са извън състава на отделните армии и се включват в тях само при необходимост.
Полската артилерия е от девет полка, съставени от по три отделения с общо шест батареи. По един от деветте полка планинска артилерия е включен в състава на всяка от деветте пехотни дивизии. С пленените от Турция скорострелни оръдия се превъоръжават част от нескорострелните полкове, но същите не разполагат с достатъчно бойни запаси. Вече след започването на Балканската война през есента на 1912 г. всяка пехотна дивизия включва по един скорострелен и по един нескорострелен артилерийски полк. Към началото на Междусъюзническата война армията разполага със 186 батареи, но количеството на планинската артилерия е недостатъчно. 32-те планински батареи, с които разполага Действащата армия са крайно недостатъчни за подкрепа на армиите действащи предимно в планинско-гориста местност, което оказва съществено влияние на хода на бойните действия. Полевата артилерия, с която разполагат войските се оказва по-скоро труден обоз, отколкото ефективно средство за огнева поддръжка и много рядко влиза в боя, особено във войната със Сърбия и боевете по склоновете на Беласица и Малешевската планина. За новосформираните дивизии през м. май 1913 г се формират и по още един артилерийски полк за всяка от тях.
Съществуващите до началото на Първата балканска война три мирновременни понтонни дружини се реорганизират в девет (всяка съставена от по две роти), които преминават в подчинение на командирите на съществуващите до този момент девет пехотни дивизии. Сформирани са и девет инженерни парка, девет нестроеви взвода, три допълващи и три велосипедни (колоездачни) роти, три гълъбни станции и обози за съществуващите технически роти. Формират се и нови пионерни дружини за състава на новосформираните дивизии.

[dibo]

1913-1915
Освен развръщането на 10-а пехотна дивизия, която започва да се нарича Беломорска, съществуващите десет военновременни пионерни дружини не се разформироват, а остават в състава на кадровата армия и организационно влизат в пехотните дивизии. Не се разформироват също железопътната, телеграфната и понтонната дружина.

Във всеки пехотен полк се сформира допълнително една дружина с две роти. Полковия картечен взвод в тези полкове става полурота.
Всички конни полкове с три ескадрона формират допълнително един ескадрон, един картечен и един конно-пионерен взвод.

15 юли 1914 г от XVII Обикновено народно събрание е приетЗакон за изменение и допълнение на някои членове от Закона за устройството на Въоръжените сили в царството и се установява нейната мирновременна структура. По силата на приетия закон кадровата армия се състои от четири отделни рода оръжия (пехота, артилерия, кавалерия и инженерни войски) и спомагателни войски, и учреждения. По мирновременната организация пехотата е сведена в 40 полка. Всеки полк има по три дружини, а всяка дружина се състои от четири роти. Освен това във всеки пехотен полк има по една картечна полурота и една нестроева рота. Полковете по два влизат в състава на пехотни бригади, а бригадите също по две формират десет дивизии. За охрана на държавните граници се развръщат необходимото количество погранични роти. Кавалерията в мирно време се състои от 11 конни полка (от които един Лейбгвардейски) групирани в три бригади. Всеки полк има два дивизиона (от по два ескадрона), картечен взвод, конно-пионерен взвод и нестроеви взвод. Към кавалерията са придадени още кавалерийската школа, ветеринарното подофицерско училище, конният завод и две ремонтни конни депа. Развръща се и конната артилерия, която вече има 2 конни батареи (по четири оръдия), сведени в конно артилерийско отделение. В техническо и учебно отношение отделението е подчинено на артилерийската инспекция, а в тактическо на кавалерийската инспекция. Артилерията се подразделя на пет вида: полска, планинска, конна, гаубична и крепостна. Полската артилерия се състои от 10 полка, всеки от по три отделения с по три четириоръдейни батареи. Организационно полковете влизат по един в състава на пехотните дивизии. В три от артилерийските полкове, за всяка от отделните армии, е развърнато по едно трибатарейно гаубично отделение. Планинската артилерия се състои от три планински артилерийски полка. Два от тях са с по три, а третият с четири отделения. Всяко отделение има в състава си по две батареи. Общо броят на планинските артилерийски отделения става десет, с разчет по време на мобилизация да влязат по едно в състава на пехотните дивизии. Крепостната артилерия се състои от три крепостни батальона, всеки с по три групи. Инженерните войски са сведени в пет пионерни, железопътна, телеграфна, техническа и понтонна дружина. Всяка пионерна дружина се състои от четири пионерни, телеграфна и мостова рота. В железопътната дружина има три строителни и три експлоатационни роти. Телеграфната дружина е с три телеграфни и една радиотелеграфна рота. Техническата дружина има в своя състав техническа, автомобилна, прожекторна, балонна и аеропланна рота, а понтонната дружина се състои от три понтонни роти. В структурата на инженерните войски влизат инженерната работилница и главният инженерен склад. В състава на спомагателните войски и учреждения влизат дивизионните интендантства и болници, Софийският артилерийски арсенал с работилница в Шумен и три огнестрелни склада.
Управлението на Българската армия и подготовката на страната във военно отношение е съсредоточено в Министерството на войната. То се ръководи от военния министър, който изпълнява своите функции под височайшия надзор на царя по силата на това, че последният е върховен началник на армията.
Върху Щаба на армията ляга задължението за подготовката на армията, изучаването на противника и на вероятните театри на военните действия, съставянето на оперативните планове за война и други. В организационно отношение се състои от: оперативно отделение; организационно-строево отделение; военноисторическа комисия; адютантска секция. На пряко подчинение към Министерството на войната се намират военните учебни заведения. Те включват в своя състав: военна академия; военно училище; школа за запасни подпоручици; пехотна стрелкова школа; картографски институт; кавалерийска школа; школа за артилерийски техници и оръжейни майстори; санитарна подофицерска школа; ветеринарно подофицерско училище.
Частите от мирновременния състав на армията образуват три военноинспекционни области (ВИО), всяка от по три дивизионни области (2-ра ВИО се състои от 4 дивизионни области). Към т.н. големи тактически единици се отнася пехотната дивизия, която освен споменатите две пехотни бригади и артилерийски полк има в мирновременния си щат дивизионна болница и интендантство.

09. 1914
Автомобилната рота има 68 МПС

12. 1914
С Царски указ 96 от 31. 12 1914 и Заповед 5 от 07. 01. 1915 е формирана Беломорска част на Флота на Н. В. съставена от Управление, Минна отбрана, Семафорна служба и Работилница.

01. 1915
Открита Военната академия, предназначена да подготвя генералщабни офицери

Ротите в трите дружини на пехотните полкове от две стават на три.

В кавалерията се формира още една конна бригада и техният брой нараства на четири. Установява се съставът на бригадите: 1-ва (щаб в София) — Лейбгвардейския, 1-ви и 5-и конен полк; 2-ра (щаб в Пловдив) — 3-и, 4-и и 7-и конен полк; 3-а (щаб в Русе) — 2-ри, 9-и и 10-и конен полк и 4-а (щаб в Дедеагач) — 6-и и 8-и конен полк.

С Височайши указ 96/01. 02. 1915 се формират три гаубични артилерийски полка по 2 отделения по 2 батареи плюс 1 полкова паркова батарея. Освен това от съществуващата конно артилерийска батарея се формира конно артилерийско отделение с 2 батареи (създава се още една) с командир подполковник Ангел Александров.
1-ви гаубичен АП се формира от гаубичното отделение на 4-ти артилерийски полк, като се формира още една 4-та батарея. Командир - подполковник Георги Кукурешков.
2-ри гаубичен АП се формира от гаубичното отделение на 8-ми артилерийски полк, като се формира още една 4-та батарея. Командир - подполковник Иван Донков.
3-ти гаубичен АП се формира от гаубичното отделение на 5-ти артилерийски полк, като се формира още една 3-та батарея. Командир - подполковник Петър Кутинчев.
Трите съществуващи крепостни артилерийски батальони - Софийският, Шуменският и Видинският се преименуват в крепостни артилерийски полкове, като крепостно-обсадните групи се трансформират в батареи и към всеки полк се формира по една четвърта батарея. КАП имат по 2 отделения по 2 батареи.
Софийски крепостен АП се командва от полковник Петко Вълчанов
Шуменски крепостен АП се командва от полковник Ангел Ангелов
Видински крепостен АП се командва от подполковник Павел Павлов
Създава се Артилерийска стрелкова школа с командир артилерийски инженер полковник Ангел Ангелов
Към Артилерийската инспекция се формира нова секция - Изпитателна секция. Към Софийският арсенал се сформира арсенална рота.
Парковите взводове във всички артилерийски полкове се трансформират в паркови батареи

От съществуващите десет пионерни дружини са формирани 5 сборни пионерни дружини. Всяка от тях се състои от четири пионерни, една телеграфна и една мостова рота. От техническия парк при железопътната дружина е формирана техническа дружина с автомобилна, прожекторна, балонна и аеропланна рота. Тя е пряко подчинена на военноинженерната инспекция. Инженерната работилница и главният инженерен склад се отделят от железопътната дружина като самостоятелни формирования. Те също преминават на директно подчинение към военноинженерната инспекция. В понтонната дружина се развръща още една (трета) понтонна рота.

При Щаба на армията е създадена Военноисторическа комисия. Формирани са също инвалиден дом, санитарна подофицерска школа и армейски санитарен вещеви склад, подчинени на военносанитарната част. Разкриват се нови щатни длъжности за съществуващите и новосъздадени войскови формирования. В армейските военноинспекционни области се създават длъжностите началник-щаб и началник на артилерията. За дивизионите в новосформираните ескадрони на конните полкове се развръща длъжността командир на дивизион.

[dibo]

1915-1918

09. 1915
Автомобилната рота в състава на Техническата дружина формира 5 камионни отделение (Към Щаб на действащата армия, към Главното тилово управление и към 3-те армии)
Мобилизирани са 243 батареи артилерия (109 в 1-ва армия, 51 във 2-ра армия и 44 в 3-та армия)

11. 1915
Сформирана планинска дивизия с три планински полка по три дружини, един планински артилерийски полк, пионерна дружина и др.

12. 1915
Армията има 2 камионни отделения (1-во и 2-ро) с 45 камиона

01. 1916
Сформирани 2 нови камионни отделения (3-то и 4-то) с 45 камиона.
Сформирана е Школа за запасни офицери в Скопие.
Сформирани са Минохвъргачна и щурмова дружина.
В пехотните полкове е сформирана още 1 картечна рота.
Към укрепените пунктове е сформирано по едно прожекторно отделение.
Сформирани са три нови военноинспекционни области - Македонска, Моравска и Драмска, които мобилизират местното население в тези територии.

02. 1916
Сформирани са 2 нови артилерийски бригади - за 11-та и 12-та пехотни дивизии, както и 1 сборна артилерийска бригада за Сборната дивизия.
Сформирани 1 нов камионно отделение (5-то с 22 камиона) и 1 отделение линейки (1-во с 20 линейки)

03. 1916
Формирана 2-ра конна дивизия.
В конните полкове е създаден по още един тежкокартечен ескадрон.
Сформирана втора понтонна дружина.
Сформирана втора и трета железопътни дружини.
Сформирана железопътна строителна дружина.

07. 1916
Сформирана Въздухоплавателна дружина с Балонна група, Аеропланна група с две отделения, Дирижабълно отделение, Аеропланно депо, Аеропланна работилница и Аеропланно училище.

08. 1916
Сформиран 1 ново отделение линейки (2-ро с 20 камиона)

10. 1916
Сформирани нови 5 камионни отделения (6-10то с 10-24 камиона, вкл. трофейни)

12. 1916
Сформирани нови 3 камионни отделения (11-13то с 15-18 камиона)

01. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (14-то с 15 камиона)

02. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (15-то с 20 камиона)

03. 1917
Сформирана по още една картечна рота на пехотен полк.

04. 1917
Пехотните полкове минават към 3 дружинна организация, а от досегашните им 4-ти дружини са сформирани 9 нови пехотни полка (80-88ми).

05. 1917
Сформиран нов 4-ти тежък артилерийски полк
Полковите минохвъргачни команди стават леки минохвъргачни роти (1 на полк). В пехотните полкове формирани гранатохвъргачни отделения и понякога щурмови команди.
Сформиран 1 ново камионно отделение (16-то с 25 камиона)

06. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (17-то с 25 камиона)

09. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (18-то с 17 камиона)

10. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (19-то с 18 камиона)

11. 1917
Сформирана нова армия - 4-та в състав 10 пехотна, 2 конна дивизия и Беломорската отбрана.
Сформиран 1 ново камионно отделение (20-то с 15 камиона)

12. 1917
Сформиран нов 5-ти тежък артилерийски полк
Сформирана по още 1 картечна рота на пехотен полк - стават по 4 в пехотен полк.
Сформиран 1 ново камионно отделение (21-во с 18 камиона)

03. 1918
Сформиран 1 ново камионно отделение(22-ро с 20 камиона)

09. 1918
Сформиран 1 ново камионно отделение (23-то с 20 камиона). Всичко налични 23 камионни, 7 пътнически отделения и 4 отделения линейки, една централна работилница и няколко армейски.

1915-1918
Общо през войната сформирани 2 армейски артилерийски щаба, 3 артилерийски бригадни щаба, 10 артилерийски полка, офицерска артилерийска школа, 119 батареи, въздушна отбрана с 13 батареи, 54 взвода и 67 картечни поста. Налични към 09. 1918 - 12 артилерийски бригади, 24 артилерийски полка, 1 конно артилерийски полк, 4 тежки артилерийски полка.

[dibo]

1931-1936

1931
1-ва конна бригада - София, подчинена на 1-ва армейска област (София). Включва Лейбгвардейският конен полк (София) и 5-ти конен полк (Брезник).
3-та конна бригада - Разград, подчинена на 3-та армейска област (Варна). Включва 8 конен полк (Разград), 10-ти конен полк (Шумен), 4-ти конен полк (Ямбол) и конно-артилерийското отделение в Сливен.

1932
Формиран Въздушен полк - 644 човека, 76 пилота, 52 самолета.

1933
Морски войски - командване с щаб във Варна, Черноморска флотилия, Дунавска флотилия, Морски учебни заведения, Флотско счетоводство.


1934
Формиран нов 39-ти пехотен полк в Неврокоп (Гоце Делчев).
Във всяка военноинспекционна област формирана 1 специална рота с 201 човека (отделение за командване, 2 свързочни взвода, 1 минохвъргачен, 1 пехотнооръдеен, 1 химически взвод).
25. 12. 1934 - с постановление на Министерския съвет Трудовата повинност се подчинява на Министъра на войната. Със Заповед 10 от 25. 01. 1935 на Министъра на войната тя приема статута на отдел в Министерството на войната, подчинен непосредствено на Началника на щаба на войската.

Въздушният полк е преобразуван във Въздушни войски - щаб (София), 1-ви армейски орляк (Божурище), 2-ри армейски орляк (Пловдив), учебен орляк (Пловдив), морско ято (Варна), балонна рота (Ямбол), въздушна снабдителна служба (София), въздушна цивилна служба (София), въздушна счетоводна служба (София), въздушна техническа служба (Божурище), въздушна здравна служба (Божурище), въздушна метереологична служба (Божурище).

1935
04. 1935 - Всяка от 4-те военноинспекционни области - формирана 1 армейска тежкокартечна дружина - Радомир, Пещера, Нова Загора и Белоградчик и 1 товарно артилерийско отделение - Самоков, Пловдив, Сливен и Враца(12. 1935 - Берковица).
1-ви конен полк - формира конносвързочен и конноинженерен ескадрон
3-ти конен полк - формира конноинженерен ескадрон
Формирана рота бойни коли, подчинена на инспектора на пехотата
Формирана химическа рота, подчинена на помощник-началника на Щаба на армията.
Формирани нови 25 пехотни дружини (тези на 2-ра, 3-та и 8-ма пехотна дивизия са с по три пехотни и една тежкокартечна рота, останалите 2+1 роти)
23-ти пехотен полк се мести от Казанлък в Симеоновград и става 30-ти пехотен полк
10-ти пехотен полк се мести от Хасково в Кърджали
21 пехотен полк се мести в Смолян
Ликвидирани са Пограничната инспекция и щабовете на осемте погранични сектора. Пограничните участъци вече са подчинени на началниците на дивизионните области.
10. 1935 - 4-ти армейски артилерийски полк е преместен от Видин в Плевен.

03. 1936 Двете конни дивизии стават "Бързи дивизии".
1936 - Авиационното училище минава в подчинение на Министерство на войната и влиза в структурата на създадените през 1934г. Въздушни войски.
06.1936 - Учебен орляк - 27 самолета (25 български - 2 ДАР-1, 3 Дар-1У, 8 ДАР-8, 5 КБ-1, 7 КБ-3), 1-ви армейски орляк - 24 самолета (18 български - 4 Дар-1, 3 Дар-8, 4 Кб-2, 1 Дар-5, 6 Дар-3), 2-ри армейски орляк - 3 самолета (2 български - КБ-2 и Дар-8).
07.1937 - Налични 36 броя изтребители и 12 бомбардировачи (12 ПЗЛ-24, 12 Хе-51, 12 АР-65 и 12 До-11), 36 разузнавателни самолета (12 ДАР-3), 29 тренировъчни самолета (21 ДАР-5, ДАР-8 и КБ-3) и 29 учебни (15 ДАР-1 и КБ-3).

[dibo]

Моторизация през 30-те и 40-те години

През двадесетте и началото на 30-те години малкото налични МПС са съсредоточени в автомобилния батальон.
Доставките през периода 1930-1936 дават възможност за първите моторизирани части:
1-ви и 2-ри преносим батальон са сформирани 1936 и са превърнати в полкове през 1939. Това е моторизирана пехота, влизаща в състава на конните дивизии. В тези конни дивизии постепенно от 1936 се моторизират постепенно противоброневия ескадрон, свързочния ескадрон, пионерния ескадрон и разузнавателния ескадрон.
В пехотните дивизии теоретично има моторизиран санитарен взвод и моторизиран транспортен взвод, но до 1940 на практика МПС няма изобщо по пехотните части. После постепенно се появяват до 15-на линейки в санитарния взвод (рота), няколко леки коли в щаба на дивизията и 20-30 камиона в транспортния взвод. Към 1941 моторизацията е около 50 МПС в ПД. Военновременният щат през 1941 на ПД предвижда 49 МПС, 17 мотоциклета без кош и 19 с кош, но това са само пожелания (виж по-долу. )
Започва моторизацията на армейските артилерийски и инженерни полкове (които са по 4 - има по 1 за всяка от 4-те армии), както и на ПВО частите.
Така към 1939 моторизирани са Автомобилното училище, Дружината бойни коли, 2-та моторизирани пехотни полка, 4-те армейски артилерийски полка, 4-те инженерни полка, 4-те ПВО части и Артилерийското училище.

02. 1941
Следните части са моторизирани:
1-ви преносим полк - 145 МПС
2-ри преносим полк - ? МПС
1-ви инженерен полк - 157 МПС
2-ри инженерен полк - 192 МПС
3-ти инженерен полк - 179 МПС
4-ти инженерен полк - 171 МПС
1-ви армейски артилерийски полк - 227 МПС
2-ри армейски артилерийски полк - 190 МПС
3-ти армейски артилерийски полк - 152 МПС
4-ти армейски артилерийски полк - 40 МПС
1-во противовъздушно отделение - 50 МПС
2-то противовъздушно отделение - 28 МПС
3-то противовъздушно отделение - 22 МПС
4-то противовъздушно отделение - 24 МПС
Дружина бойни коли - 77 МПС
Автомобилно училище - 238 МПС
Немоторизирани части:
1-ва ПД - 4 МПС
2-ра ПД - 7 МПС
3-та ПД - 2 МПС
4-та ПД - 6 МПС
5-та ПД - няма
6-та ПД - няма
7-ма ПД - 11 МПС
8, 9, 10 ПД - няма
ВВС - 316 МПС
Флот - 5 МПС
Трудови войски - няма

04. 1941
1-ва бърза/конна дивизия има 406 автомобила и камиона, 11 влекача и 43 мотоциклета. Разпусната е в края на същия месец и нейните МПС са преразпределени по други части. 2-ра бърза дивизия е запазена като конна, като на нея са придадени и голяма част от МПС от 1-ва бърза дивизия.

25. 04. 1941
Моторизация на 5-та и 2-ра армии, използвани за окупацията на Македония и Западна Тракия

2-ра армия - ощбо 243 МПС
10-та ПД - 51 МПС
11-та ПД - 42 МПС
2-ра гранична бригада - 22 МПС
1-ви армейски попълващ полк - 7 МПС
армейски части - 121 МПС

5-та армия - общо 695 МПС
6-та пехотна дивизия - 50 МПС
7-ма ПД - 39 МПС
1-ва бърза дивизия - 432 МПС
армейски части - 174 МПС

06. 1941 Формираният брониран полк е изцяло моторизиран (включва бронирана група (2 батальона с по 3 роти - всичките 98 танка в БА към този момент), моторизирана пехотна група с 2 батальона с по 4 роти, моторизирана артилерийска група с две отделения - 150 и 105 мм гаубици с по 2 батареи, моторизирана противобронева рота, моторизирана противовъздушна рота, моторизирана пионерна рога, моторизирана свързочна рога, моторизирана разузнавателна рота и др. ) с 327 МПС към края на 10. 1941.

Окупационните дивизии са с още по-малка моторизация - приблизително 20-на МПС на дивизия.

1942
По новите щатове от 1942 2-ра конна дивизия има 412 МПС (преди това 310, преди това 432). Пехотните дивизии имат 173 МПС, пехотните дивизии с ограничена мобилност (окупационните) - 85 МПС, граничните бригади - 61. Моторизират се армейските противоброневи батальони (3 роти с общо 36 37или37,2 мм оръдия) - 2 типа - напълно моторизирани и частично (само 1 рота от 3-те) моторизирани

1943-1944
Моторизират се бронеизтребителните части. Армейските бронеизтребителни дружини (първоначално 4, после 5), дивизионните бронеизтребителни дружини (първоначално частично, после изцяло), бронеизтребителната дружина на бронираната бригада, бронеизтребителните роти на конните и граничните бригади. За целта са използвани доставените по програма Барбара 340 (от обещани 400 и нужни 463) влекача Форд Молтие (Maultier), които почти напълно заменят дотогава използваните Щаер 640 (които остават като влекачи в някои поделения за 50мм германски и 75мм френски бронеизтребителни оръдия, както и за 37мм бронеизтребителни оръдия). Към 09. 1944 моторизацията на тези части е почти приключила.

1944
По отношение на мотоциклетите - в пехотните дивизии има 40-60 мотоциклета, конната дизия има около 100, бронираната бригада - 205 и във всяка дружина щурмови коли - по 31.

1944
За разлика от бронеизтребителните поделения, които са почти изцяло моторизирани до ниво дивизия, противовъздушните поделения са моторизирани много слабо. Организационно всяка пехотна дивизия и 2-ра конна дивизия имат в състава си една 20мм ПВО батарея с 15 оръдия, но те са на конска тяга. Бронираната бригада и на армейско ниво има по едно противовъздушно отделение с 1 тежка и 1 лека батареи. Те вече са изцяло моторизирани.

[dibo]

Гарнизон Шумен

Шуменският гарнизон в началото на 20 век включва:
Щаб на 4-та пехотна дивизия
Щаб на 3-та конна бригада
7-ми пехотен полк
19-ти пехотен полк
5-ти артилерийски полк
4-та пионерна дружина
10-ти конен полк

[dibo]

1937
Морски войски преобразувани в Морска дивизия - командване с щаб във Варна, Черноморски флот, крайбрежна наблюдателна и свързочна дружина с щаб в Бургас, Дунавска флотилия с щаб в Русе, Морска учебна част със щаб в Созопол, Варненска брегова артилерия, Бургаска брегова артилерия, Интендантство.


1938
Трудови войски включват Главно управление, три трудови области (Софийска, Пловдивска, Търновска) с 8 трудови дружини - 10 925 човека. Формирана Школа за трудови офицери.

Формирана Свързочна инспекция - включва общовойскови свързочен полк, четири свързочни дружини в армейските инженерни полкове и свързочен отдел във Военната фабрика.

Три пехотни дружини се развръщат в пехотни полкове - 15-ти Ломски в Белоградчик, 34-ти Троянски в Ловеч и 36-ти Козлодуйски в Оряхово. Състав - щаб, лечебница, две пехотни дружини, една специална рога и един музикантски взвод. Всичко пехотните полкове са 28, от тях са с по 2 пехотни дружини и 8 с 3 пехотни дружини.

Съществуващите 24 погранични роти са придадени към съответните пехотни полкове, началникът на разузнавателната секция в щаба на пехотните дивизии завежда пограничната служба в дивизионната област, а всяка армейска област има в своя щаб началник на пограничната служба.

ПМЗ 95, 09. 03. 1938 - Създадени общовойскова автомобилна работилница в Сопот и четири армейски областни автомобилни работилници при съответните армейски инженерни полкове. Всички моторизирани поделения (преносимите дружини, армейските артилерийски полкове, ПВО отделения, дружината бойни коли, автомобилната школа и 2-ро коннон ртилерийско отделение) - собствена автомобилна работилница.

Създадени окръжни самолетни работилници в Пловдив, Горна Оряховица и Ямбол и главна самолетна работилница в Карлово.

1939
Ротата бойни коли става дружина с две роти и работилница. Подчинена на 1-ва армия.
05. 1939 - във всеки конен полк - формиран щабен ескадрон със свързочен взвод, противоброневи взвод и химически взвод.
06. 1939 - Формиран отново 23-ти пехотен полк в Казанлък.
07. 1939 - Формирани 9-та Плевенска и 10-та Родопска пехотни дивизии. Формирани 44-ти и 47-ми пехотни полкове, 10-ти дивизионен артилерийски полкове.
Към Въздушните войски формирани - образцов орляк, 4-ти армейски орляк (Горна Оряховица), юнкерски учебен орляк в София и въздушен отдел на нЗО при въздушните школи в Казанлък. Така Въздушните войски включват четири армейски орляка (София, Пловдив, Ямбол и Горна Оряховица), 5-ти бомбардировъчен орляк (Пловдив), образцов орляк (София), юнкерски учебен орляк (София), въздушни школи (Казанлък), въздушно-техническа служба с технически центрове в Ловеч и Карлово, Държавна самолетна фабрика, Централни специални складове, снабдителни бази, летищни ята за поддържане на летищата.
Морски войски включват подвижна и неподвижна отбрана (Варненски, Бургаски и Созополски укрепени пунктове), флотска работилница (арсенал) във Варна. Морската дивизия като формирование е разформировано през 1939.

1940
30.05.1940 - С новия Закон за военните сили, въздушните войски стават четвъртия род войска.
Трите окръжни самолетни работилници също стават главни, а всяко летище формира собствена летищна работилница.
Авиационното училище в Казанлък се преименува на Въздушно училище и се подчинява на 6-ти въздушен полк. През войната се развива цялостна структура от въздушни учебни структури включващи: Юнкерски орляк към Военното училище (Враждебна), Авиационното училище в Казанлък (първоначално летателно обучние), Изтребителна школа (първо в Пловдив, после в Марино Поле и накрая в Долна Митрополия), Школа за сляпо летене в Телиш и Школа за подготовка на кандидат подофицери оръжейници към Държавната военна фабрика в Казанлък. През 1942 те са наименувани Въздушни школи на Въздушните на Негово Величество войски.

1942
Организационните промени включват:
С внесените от Германия гаубици се модернизират возимите гаубични отделения в осем дивизионни артилерийски полк;
Във всеки пехотен полк бронеизтребителният взвод получава в допълнение към 6-те 20мм бронеизтребителни пушки и 2 37мм противотанкови оръдия;
Сформира се общовойскови моторен артилерийски полк.

[dibo]

24-та авиобаза е наследник на 44-ти вертолетен авиационен полк, който е сформиран през есента на 1961 г. на летище Пловдив. Той поставя началото на бойната вертолетна авиация на България и е включен в състава на 10-и Смесен авиационен корпус. На 27 октомври 1961 г. официално е връчено бойното знаме на полка. Тази дата става празник на новосъздаденото авиационно формирование.
Вертолетите започват масово да навлизат във ВВС на Българската армия в края на 50-те години. Първите на въоръжение са Ми-4 и Ми-1 - незаменими в изпълнението на транспортни и свързочни задачи.
През февруари и март 1963 г. са получени още 25 вертолета Ми-4 и започва изпълнението на различни задачи, като стоварване на тактически въздушни десанти, кацане на високопланински площадки, поставяне на минни заграждения и подготовка в сложни условия. Реализират се първите парашутни скокове от вертолет и се осъществяват специални санитарни задачи. В общоармейските учения все по-често участват и ескадрилите на вертолетния авиополк. Съвместно със Сухопътните войски и ВМС вертолетите извършват стоварване на десанти и диверсионно-разузнавателни групи и евакуация на ранени.
През 1969 г. започва усвояването на нов тип вертолет - Ми-8. През 1973 г. вертолетът Ми-1 е заменен от Ми-2 - лек вертолет с два турбодвигателя, който може да превозва до шест пътници. Той се използва за обучение, за въздушнорадиационно и инженерно разузнаване, коригиране на огъня на земната артилерия и като въздушен команден пункт.
През 1978 г. в полка са зачислени първите бойни вертолети Ми-24 - трето поколение, с мощно въоръжение и огромни огневи възможности. Те са предн.азначени за непосредствена огнева поддръжка на сухопътни и военноморски сили, унищожаване на бавноподвижни въздушни и малогабаритни бронирани земни и морски цели.
На 17 юни 1980 г. съгласно Заповед № 00358 от 25 септември 1979 г. на командващия ПВО и ВВС 44-ти вертолетен авиационнен полк е преместен на летище Крумово. През 1983 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани на летище Стара Загора и са включени в състава на новосформирания 13-и авиационен полк бойни вертолети, по-късно - 23-та авиационна база бойни вертолети.
Основен транспортен вертолет след 1985 г. става Ми-17, който е мощен, с големи възможности по товароподемност, скорост и височина, летящ във всякакви метеорологични условия. Той заменя вертолетите Ми-4 и Ми-2, като дава нов тласък за развитие на вертолетната авиация и осигурява изпълнението на бойни дежурства и специални задачи. Сред тях са стоварване на диверсионно-разузнавателни групи, миниране, въздушно визуално разузнаване, въздушно радиационно и химическо разузнаване, транспортиране на войски, бойна техника и екипировка, включително и на външен товар. С Ми-17 могат да се извършват аварийно-спасителни работи, авиомедицинска евакуация, спасително-издирвателни операции над суша и море, в интерес на армията и гражданските структури, гасене на пожари на територията на страната и извън нея, както и операции по ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.
През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза, като запазват личния състав и дислокацията си.
През лятото на 1999 г. шест летци и група от инженернотехническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Бел-206
във Форт Уърт, Тексас, САЩ. Това е първата американска авиационна техника, предоставена за нуждите на Българската армия.
От септември 2000 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани от 23-а авиобаза - Стара Загора, в 24-та авиобаза - Крумово.
През 2002 г. екипаж на Ми-17 за първи път прелита разстоянието България-Франция за един ден и участва в учението “Кооператив кий”, домакинствано от Франция.
За периода юни 2006 г. -май 2007 г. 24 летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет “Кугар” в Маринян, Франция. На 26 август 2006 г. бе приет на въоръжение първият “Кугар” - среднотонажен двудвигателен вертолет с основно предназначение за тактически транспорт. Базата разполага с 12 такива, които съответстват напълно на стандартите на НАТО.
От 1 юли 2012 г. в състава на 24-та авиобаза влиза 16-а Транспортна авиобаза, която е трансформирана в Транспортна авиационна група. Така авиобазата е дислоцирана на две летища - на Крумово и на Враждебна.

Командирите
Майор Милан Миланов 1961 -1967 г.
Полковник Кръстьо Митков 1967 -1970
Подполковник Гено Попов. 1970 -1973
Подполковник Владимир Попов 1973 -1977
Подполковник Христо Ганеков1977 -1979
Подполковник Григор Георгиев1979 -1982
Подполковник Георги Богданов 1982 -1984
Подполковник Асен Буков 1984 -1990
Подполковник Цветан Василев 1990 -1992
Подполковник Илия Иванов 1992 -1995
Полковник Васил Иванов 1995 -1999
Бриг. генерал Динко Иванов1999 -2003
Бриг. генерал Стефан Петров2003 -2010
Бриг. генерал Златко Златев 2010 - 2015
Бриг. генерал Петьо Мирчев 2015 - 2016
Бриг. генерал Димитър Иванов. от 10. 11. 2016

http://armymedia. bg/archives/102551

Но да се върнем към 60-годишната история на формированието. То е наследник на 44-ти вертолетен авиационен полк, който е създаден през есента на 1961 г. на летище Пловдив и включен в състава на 10-и Смесен авиационен корпус. Така е поставено началото на бойната вертолетна авиация.

на България. На 27 октомври 1961 г. официално е връчено бойното знаме на полка. Тази дата става празник на новосъздаденото авиационно формирование.

Вертолетите започват масово да навлизат във ВВС на Българската армия в края на 50-те години. Първите на въоръжение са Ми-4 и Ми-1 – незаменими в изпълнението на транспортни и свързочни задачи.

През февруари и март 1963 г. са получени още 25 вертолета Ми-4 и започва изпълнението на различни задачи, като стоварване на тактически въздушни десанти, кацане на високопланински площадки, поставяне на минни заграждения и подготовка в сложни условия. Реализират се първите парашутни скокове от вертолет и се осъществяват специални санитарни задачи. В общоармейските учения все по-често участват и ескадрилите на вертолетния авиополк. Съвместно със Сухопътните войски и ВМС вертолетите извършват стоварване на десанти и диверсионно-разузнавателни групи, както и евакуация на ранени.

През 1969 г. започва усвояването на нов тип вертолет – Ми-8. През 1973 г. вертолетът Ми-1 е заменен от Ми-2 – лек вертолет с два турбодвигателя, който може да превозва до шестима пътници. Той се използва за обучение, за въздушно-радиационно и инженерно разузнаване, коригиране на огъня на земната артилерия и като въздушен команден пункт.

През 1978 г. в полка са зачислени първите бойни вертолети Ми-24 – трето поколение, с мощно въоръжение и огромни огневи възможности.

Те са предназначени за непосредствена огнева поддръжка на Сухопътни и Военноморски сили, унищожаване на бавноподвижни въздушни и малогабаритни бронирани земни и морски цели.

На 17 юни 1980 г. 44-ти вертолетен авиационнен полк е преместен на летище „Крумово”. През 1983 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани на летище „Стара Загора” и са включени в състава на новосформирания 13-ти авиационен полк бойни вертолети, по-късно – 23-та авиационна база бойни вертолети.

Основен транспортен вертолет след 1985 г. става Ми-17, който е мощен, с големи възможности по товароподемност, скорост и височина, летящ във всякакви метеорологични условия.

Той заменя вертолетите Ми-4 и Ми-2, като дава нов тласък за развитие на вертолетната авиация и осигурява изпълнението на бойни дежурства и специални задачи. Сред тях са стоварване на диверсионно-разузнавателни групи, миниране, въздушно визуално разузнаване, въздушно радиационно и химическо разузнаване, транспортиране на войски, бойна техника и екипировка, включително и на външен товар. С Ми-17 могат да се извършват аварийно-спасителни работи, авиомедицинска евакуация, спасително-издирвателни операции над суша и море, в интерес на армията и гражданските структури, гасене на пожари на територията на страната и извън нея, както и операции по ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.

През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза, като запазват личния състав и дислокацията си. През лятото на 1999 г. шестима летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Бел-206 във Форт Уърт, Тексас, САЩ. Това е първата американска авиационна техника, предоставена за нуждите на Българската армия.

От септември 2000 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани от 23-та авиобаза – Стара Загора, в 24-та авиобаза – Крумово. За периода юни 2006 г.–май 2007 г. 24 летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет „Кугар” в Маринян, Франция. На 26 август 2006 г. бе приет на въоръжение първият „Кугар” – среднотонажен двудвигателен вертолет с основно предназначение за тактически транспорт Базата разполага с 12 такива, които съответстват напълно на стандартите на НАТО.

От 1 юли 2012 г. в състава на 24-та авиобаза влиза 16-а Транспортна авиобаза, която е трансформирана в Транспортна авиационна група. Така авибазата е дислоцирана на две летища – на Крумово и на Враждебна.

От 10 ноември 2016 г. командир на 24-та авиобаза е бригаден генерал Димитър Иванов.

https://armymedia.bg/2021/10/29/в-голям-спектър-от-мисии-и-задачи/

[dibo]

Смолянски гарнизон

* На 19, 20 и 21 октомври 1912 з. 21-ви Средногорски полк участва в епичните решителни боеве на вр. Кавгаджик и освобождава Родопите от османско иго. След приключването на Балканската война полкът се настанява в бившия турски конак в Смолян, а по-късно е дислоциран в други гарнизони. Средногорци участват в Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. 21-ви полк се смята като предшественик на днешното формирование в Смолян.
* В началото на април 1952 г. полкът е предислоциран в Смолян и слага основите на 21-ва планинска стрелкова бригада, по-късно - 21-ви мотострелкови полк.
* От 1 септември 1961 г. се преименува на 101-ви мотострелкови полк в подчинение на 21-ва мотострелкова дивизия в Пазарджик.
* От 1 юли 1988 г. полкът преминава на нов мирновременен щат и се преименува в 101-ви отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника.
* През септември 1996 г. във връзка с извършващата се реформа в Българската армия 103-ти отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника е реорганизиран в 103-ти планински баталъон и преминава в преподчинение на 101-ви планински полк.
* От 2 юни 2003 г. 101-ви планински полк се реорганизира в 101-ва планинска бригада. В нейния състав са батальони от Смолян, Момчилград и Ардино. За празник на бригадата е обявен 20 октомври.
* От 1 юни 2007 г. 101-ва планинска бригада в Смолян е редуцирана в 101-ви алпийски батальон и става част от състава на 68-а бригада “Специални сили” - Пловдив.
* От 1 юли 2016 г. 101-ви алпийски баталъон излиза от състава на 68-а бригада и е подчинен директно на Командването на Сухопътните войски.
* От 1 декември 2017 г. батальонът е реорганизиран в 101-ви алпийски полк.

Подполковник Васил Батов 1950-1952
Подполковник Васил Комитов 1952-1954
Полковник Стою Неделчев (Чочоолу) 1954-1957
Полковник Кунчо Куцаров 1957-1958
Полковник Александър Проданов 1958-1959
Подполковник Атанас Симеонов 1959-1961
Полковник Любен Стамболийски 1961-1964 .
Полковник Кирил Киров 1964-1970
Полковник Димо Русев 1970-1973
Полковник Иван Маринов 1973-1977
Полковник Николай Радков 1977-1981
Полковник Брашко Брашков 1981-1985
Подполковник Дончо Почев 1985-1989
Полковник Никола Тошев 1989-1998
Полковник Никола Николов 1998-2003 .
Полковник Бисер Калинов 2003-2004
Полковник Андрей Боцев 2004-2007
Подполковник Георги Петковски 2007-2010
Полковник Димитър Кацаров от 2010

[dibo]

Maйор С. НЕДЕВ

ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ ПРОБЛЕМИ В НАШАТА ПЕХОТА - списание Съвременна пехота, година 14, 1946, брой 4, стр. 29-36

ПРЕЗ течение на седемте десетилетия свободен държавен живот нашият военен организатор постоянно е бивал изправян пред крайно трудни въпроси за разрешение. Вярно е, че в своето развитие войската ни, като свидна рожба на народа си, винаги е имала неговата пълна морална и материална подкрепа, но и друго е вярно, че материалните възможности на същия са бивали винаги ограничени. От тук и тежката дилема: от една страна, изхождайки от теорията, развоя на техниката и бойния опит на чуждите и на собствената войска, военният организатор се е стремил да създаде войска в духа на най-новото време, а от друга страна, като се е съобразявал с недостатъчните материални средства на страната, подкрепата получавана от наличните големи съюзници и възможността за случайни закупвания от останалите още свободни пазари в чужбина, той неволно е бивал принуждаван да устройва войската ни по начин възможно по-близък до изискванията на съвременното военно изкуство. Долният исторически преглед особено ярко подчертава казаното до тук. Периодът до 1910 год. го прескачаме умишлено, тъй като до това време вниманието на нашето върховно командуване е било насочено предимно върху мирновременната организация и подготовка на войската ни.

По изработените през 1910 год. военновременни щатове (схема № 1) беше проведена две години по-късно мобилизацията на нашата пехота. Създадената организация на пехотния ни полк беше запазена почти през цялото времетраене на Балканската и Междусъюзническа война. По-особеното в нея беше следното:
1. Четворната система, която вървеше отгоре надолу чак до пехотното отделение включително.
2. Голямата ударна мощ - много бойци с пушки и ножове (около 4,000), но твърде ограничена огнева мощ - освен четирите тежки картечници, полкът нямаше други автоматични оръжия или такива със стръмна траектория и разрушително действие.
3. Твърде голяма самостоятелност на полковите поделения. Същите разполагаха със значителни по размер обози, предимно товарни. Ротите имаха изключително товарни коне за хранителни и бойни припаси.
4. Най-малката единица - ударното отделение, беше твърде мощно откъм жива сила; то се състоеше от 15 души - 1 мл-подофицер, 1 ефрейтор и 13 редници.
5. Техническите средства за свръзка бяха слабо развити - в целия полк имаше само 1 телефонна команда с 11 клм. полски кабел.



През 1914 год. избухна Първата световна война. Големите държави - производителки на оръжие и др. военни средства затвориха пазарите си за малките и несигурните държави. Нашето върховно командуване нямаше възможност да вземе мерки за незабавното набавяне на всичко необходимо. Мобилизацията през м. септември 1915 год беше извършена по набързо изработени щатове, които почти не се отличаваха от щатовете 1910 год. По-съществените разлики бяха следните;
1. Действуващите полкове бяха от 4 дружини, а резервните - от 3.
2. Повечето полкови картечни роти вместо с 4 бяха с 6 тежки картечници.
3. Пехотният взвод се състоеше пак от 4 отделения, но последния бяха съставени от 17 души, разделени на 2 групи по 8 души.
Изобщо, в ударно и огнево отношение пехотният полк беше направен малко по-силен в сравнение с тоя от Балканската война.

През течение на 1916 год, промени в устройството на пехотния полк почти не бяха правени. Вследствие на доставените от съюзниците (главно Германия) тежки картечници, числото на картечните роти първоначално се увеличи на 2, а със заповед по действуващата армия 738 от 3 март 1917 год към всеки пехотен полк се формираше по една (3-а) позиционна картечна рота от 8 тежки картечници, сведени в 4 взвода по 2 картечници. Последните се возеха на волски коли.

Издадените през м. декември 1917год. военновременни щатове предвиждаха нови промени (Схема № 2)


1. Числото на пехотните роти в дружините се увеличаваше от 3 на 4; а това на взводовете се намаляваше от 4 на 3. Също и отделенията в пехотния взвод се съкращаваха на 3, но пък съставът им нарастваше от 17 на 19 души. Отделението продължаваше да се състои от 2 групи, но вече от по 9 души; същото разполагаше с по 2- 3 карабини за бомби.
2. Към полка се предвиждаше нов гранатохвъргачен взвод който можеше да се дели на 3 - за всяка пехотна дружина по 1 гранатохвъргачно отделение от 4 гранатохвъргачки.
3. Дружините разполагаха със свои картечни роти (маневрени) от по 4 взвода; полковата позиционна картечна рота също се запазваше.
4. Бойните и домакинските обози на пехотните и картечните роти бяха обединени в 4-и нестроеви взвод.

По-късно със заповед по Д. А. № 1443 от 15 май 1917 год. се нареждаше да се формира постепенно към всеки пехотен полк по една лека минохвъргачна рота, като съществуващите до тогава минохвъргачни команди в пионерните дружини се разформироваха и разпределяха между новите минохвъргачни роти. Последните имаха следният вид:
- отделение за командуване;
- 3 минохвъргачни взвода.
Всеки взвод се състоеше от 4 минохвъргачни отделения, въоръжени с по 1 лека минохвъргачка, обр. “Ерхард”. На взводовете се даваше организационно и по 1 готвач, за да бъдат по-самостоятелни.

По силата на военните клаузи на Ньойския договор ние нямахме право да имаме редовна войска, свиквана по общозадължителната система, да водим мобилизационни планове и да провеждаме мобилизация. Голяма част от оръжието ни беше отнето. Все пак, като се имаха пред вид неспокойните следвоенни години, нашият Щаб на армията беше си направил съображения за една евентуална военновременна организация, при която по-характерното беше следното:
1. Възприетата тройна организация отгоре надолу до пех. рота вкл. Само пехотният взвод бе оставен с 4 пехотни отделения (по 19 души)
2. Полкът разполагаше всичко с 18 тежки картечници (3 дружинни картечни роти от по 3 взвода по 2 т. карт. отделения).
3. Други автоматични оръжия или такива със стръмна траектория полкът нямаше.

Десетина години след завършване на Първата световна война почти всички държави, изпърво победителките, започнаха да се въоръжават наново. Във военната книжнина в чужбина и у нас се отделяше значително място за повдигнатите организационни въпроси. Водеха се и спорове. Наши автори предлагаха следната организация на пехотна полк (схема № 3). Характерното в нея беше:
1. Тройната организация отгоре надолу до взвод вкл.
2. Намаляване на ударната мощ за сметка на огневата. Пехотния полк беше наситен с леки картечници (54), допълнително число тежка картечници (до 36), пехотни оръдия (6), леки минохвъргачки (12) и гранатохвъргачки (18). Най-важното беше, че по-голямата част от тия оръжия се даваха в разпореждане на дружинните командири.
3. За бойните и домакински обози на поделенията се определяха повече двуконни коли, вместо товарни коне. Това ги правеше от една страна по-товароспособни, а от друга - намаляваше се дълбочината на колоните.
4. Жични свързочни средства се предвиждаха вече и в пехотната дружина (телефонна команда към щаба).
5. Пехотният взводен командир обединяваше огневия (2 л. карт. отведения по 10 д. ) и ударния (3 уд. отделения по 9 д) елементи.


Тъй като тази организация беше повече теоретична и не напълно съобразена с тогавашните наши материални възможности и политическата обстановка (присъствието на съюзна контролна комисия у нас) същите автори предвиждаха и друга организация. Напр. пехотната рота я правеха от 3 взвода по 2 полувзвода от по 3 отделения, въоръжени само с пушки и ножове. Картечната рота - 3 карт. взвода по 2 тежки картечници - всичко 6 т. к-ци. На пехотната дружина не винаги биха се дали предвижданите й пехотни оръдия.
Известно време по-късно се направиха следните изменения: полковият свързочен взвод се обръщаше в свързочна полурота (около 30 клм. полски кабел), създаваха се полкови разузнавателен взвод (2 конни и 2 колоездачни отделения) и полкови химически взвод (метеорологично, разузнавателни и чистачни отделения), съкращаваха се доста от прислужниците при огневите машини и т. н.

Съгласно сключената между нас и съседите ни Солунска спогодба (м. юли 1938 г. ), военните постановления на Ньойския договор се правеха невалидни. Нам се даваше правото да имаме редовна войска. Осигуряваше ни се свободата за доставяне от чуждите пазари на тия видове оръжия, свързочни, инженерни, превозни и др. средства, каквито нашият организатор смяташе, че бяха необходими за наново устройващата ни се войска. Специално за пехотата бяха закупени 20 мм. противоброневи пушки “Солотурн", 81 мм. леки минохвъргачки “Райнметал” и пр. На пехотния полк се даваха и взетите няколко години по-рано за нуждите на пограничната стража леки картечници “Мадсен". Полкът получаваше показания в схема № 4 вид.


Най-характерното беше следното:
1. Възприемаше се напълно тройната организация отгоре надолу.
2. Макар и с малко, все пак полкът разполагаше с модерни оръжия с крута траектория и разрушително действие (леките минохвъргачки) и с оръжия за противобронева отбрана (противоброневите пушки). Числото на леките картечници достигна 81. Старите минохвъргачки "Ерхард" и пехотните оръдия “Грюзон” бяха изхвърлени.
3. Съчетанието на ударния и огневия елементи ставаше в рамките на пехотното отделение (1 командир, 8 души ударно ядро и 5 души леко-картечно ядро).
Долната сравнителна таблица дава нагледна представа за част от промените станали в пехотния ни полк през периода от 1910 до 1940 год.


Забележка. Огнева мощ*. - теглото на куршумите, мините и пр. в кгр. , които се изстрелват от всички оръжия на полка при средна скорострелност за 1 минута.

Какви изводи могат да се направят - Живата сила е бивала постепенно намалявана, което е правело полкът по-лек. Увеличението на конете и двуконните коли за превозване на тежестите е повдигало маневрената способност. Числото на автоматичните оръжия е нараствало за сметка на пушките и карабините. Полкът от Първата световна война насам е разполагал вече с оръжия притежаващи крута траектория и разрушително действие. Като се има пред вид намаления брой на хората, трябва да се изтъкне относителното повдигане на огневата мощ за 1939 год. Не бива да се пропуска обаче из пред вид и фактът, че 1919 г. до 1938 г. нямахме право на въоръжаване.

При горното положение ни завари Втората световна война. Масовата употреба на въздушните и бронираните войски, неимоверно мощния развой на военната техника, новите схващания по воденето на съвременния бой и т. н. - всички тия причини се отразиха върху устройството на пехотата в чужбина. Трябва ли да останем по- назад от другите? Повелителен дълг се налагаше на нашия организатор да обмисли по какъв начин би могъл да направи пехотният полк по-близък по вид до тоя на модерно устроените чужди пехотни полкове.
След 1941 г. бяха доставени постепенно за пехотата ни нови оръжия по-голямокалибрени бронеизтребителни оръжия, гранатохвъргачки, пушечни бомбохвъргачки, картечни пистолети и пр. В състава на пехотния полк се предвиждаше и пехотно-оръдейно поделение, с което се намаляваше отчасти досегашната зависимост на същия от артилерията. Броят на свързочните средства се увеличи и разнообрази значително. Придадените инженерни и мостови средства го правеха по-самостоятелен при труднодостъпна местност. Въведените двуколки, моторни коли и пр. съкращаваха конския състав и намаляваха дълбочината на колоните. Командуването беше облекчено от съответен щаб.
Не може да се твърди, че организацията на съвременния ни пехотен полк е идеална. Трудно е, както изтъкнахме и в началото, да се постигне едно пълно съгласие между теоретичните схващания и материалните възможности на страната. Условията, при които крепне и се развива нашата войска, не й позволяват още да разполага с големи поделения от преносима, въздушно-десантна или морско-десантна пехота и пр. Още много мерки са нужни, за да се усили пехотният ни полк по отношение на противовъздушната и противоброневата отбрана. Особено внимание изисква и въпросът за облеклото, снаряжението и общото тегло на товара носен от отделния боец, за да се направи последния по-облекчен, респ. по-подвижен при походните движения и в боя. Всички тия и ред още въпроси от голямо значение за нормалния развой на нашата пехота съставят постоянна грижа на военния организатор. Постепенно обаче, и те ще намерят своето правилно разрешение.