Организационна история на БА

[dibo]

Служба "Въоръжение" във ВМС:
http://www. bgarmy. eu/?action=paper&id=161

[dibo]

Въоръжени сили на Източна Румелия 1879-1885

Заповед 27/1878 по Военното управление - войските на БЗВ в Сливенския и Пловдивски губернии се вливат в Източно-румелийската милиция.

Заповед 30/06. 02. 1879 - от БЗВ се отделят войските в Източна Румелия, като са формирани две бригади в състава на Източнорумелийската милиция:
Филипополска бригада:
20 Пловдивска дружина - преименувана в 1 Филипополска дружина
21 Пловдивска дружина - преименувана в 2 Филипополска дружина
22 Татарпазарджишка дружина - преименувана в 3 Татарпазарджишка дружина
23 Казанлъшка дружина- преименувана в 4 Казанлъшка дружина
24 Старозагорска дружина- преименувана в 5 Ескизагорска дружина
25 Хасковска дружина- преименувана в 6 Хаскьойска дружина
5 Пловдивска конна сотня- преименувана в Филипополска конна сотня

Сливенска бригада:
26 Сливенска дружина- преименувана в 1 Сливенска дружина
27 Ямболска дружина- преименувана в 2 Ямболска дружина
28 Бургаска дружина- преименувана в 3 Бургаска дружина
6 Сливенска конна сотня- преименувана в Сливенска конна сотня

Временно са изпратени и 5 артилерийска рота (батарея) и 6 артилерийска рота (батарея).

Заповед 51/1. 03. 1879 - въоръжените сили на Източна Румелия получават наименованието "Източно-румелийска милиция". По закон военната служба в румелийската милиция е установена на 2 години под знамената, но фактически се провежда само 2-месечно обучение. Общата продължителност на военната задълженост е била 12 години, от които по 4 години в съответно първи, втори и трети клас на милицията до навършване на 32 години. От 32 до 50 години - в Народното опълчение. Постоянните роти на дружините се попълват на първо място с доброволци, а недостига с жребий от останалите новобранци. В постоянните роти се служи две години (два набора годишно - общо 3 300 човека - до 1885 - общо 12 000 човека са минали през постоянните роти). Останалите новобранци преминават двумесечна подготовка в непостоянните роти на дружините. Към 1885 в първи клас на опълчението има 21 000, във втори 19 000, в трети 23 000 човека. Първи клас се викат за два месеца обучение през годината, втори клас за 15 дни. До 1885 така са подготвени първи клас и половината втори клас - всичко 30 000 човека. Останалите - другата половина от втори клас и целия трети клас нямат никакво обучение, ако се изключат Гимнастическите дружества от 1878г.

Заповед 88/2. 05. 1879 - съществуващите 9 пеши дружини се разгъват в 12. Създават се и учебен батальон от 2 пехотни роти (това са бившите 2 и 3 роти от 2 Пловдивска дружина), един полуескадрон (бившата Филипополска конна сотня), една полубатарея (4 оръдия) и една артилерийска работилница (всичко 300 души) и една техническа рота с инженерен и строителен отдел (250 човека). Пехотата се е състояла от 12 пехотни дружини от по 1 или 2 роти. Всяка дружина се е набирала от съответното военно окръжие, разделено на по 4 ротни участъка.

Заповед 25/25. 06. 1879 - създават се 12 пехотни дружини:
1-ва Пловдивска дружина - щаб в Пловдив ( 4-те роти на досегашната 1 Филипополска дружина, 2 и 3 роти на досегашната 3 Татарпазарджишка дружина и 4 рота от досегашната 2 Филипополска дружина)
2-ра Пловдивска дружина - щаб в Пловдив (1 рота на досегашната 2 Филипополска дружина, 2 и 3 роти - отиват в учебната дружина)
3-та Пазарджишка дружина - щаб в Татар Пазарджик (1 рота на досегашната 3 Татарпазарджишка дружина)
4-та Карловска дружина - щаб в Карлово ( 4 рота на досегашната 3 Татарпазарджишка дружина)
5-та Казанлъшка дружина - щаб в Казанлък (1 рота на досегашната 4 Казанлъшка дружина)
6-та Старозагорска дружина - щаб в Стара Загора (1 рота на досегашната 5 Ескизагорска дружина)
7-ма Сливенска дружина - щаб в Сливен (1 рота на досегашната 1 Сливенска дружина от Сливенската бригада)
8-ма Ямболска дружина - щаб в Ямбол (1 рота на досегашната 2 Ямболска дружина от Сливенската бригада)
9-та Харманлийска дружина - щаб в Харманли (4 рота на досегашната 2 Ямболска дружина от Сливенската бригада)
10-та Хасковска дружина - щаб в Хасково (4-те роти на досегашната 6 Хаскьойска дружина , 2,3, 4 роти досегашната 4 Казанлъшка дружина, 2 и 3 роти на досегашната 5 Ескизагорска дружина )
11-та Айтоска дружина - щаб в Айтос (4 рота на досегашната 1 Сливенска дружина от Сливенската бригада)
12-а Бургаска дружина - щаб в Бургас (4-те роти на досегашната 3 Бургаска дружина от Сливенската бригада, 2 и 3 роти на досегашната 1 Сливенска дружина от Сливенската бригада, 2 и 3 роти на досегашната 2 Ямболска дружина от Сливенската бригада и 4 рота на досегашната 5 Ескизагорска дружина)
На "боева нога" са били само 1,10 и 12 дружини. Те са имали по 4 "боеви" роти. Останалите девет дружини остават в "мирен" състав с по 1 "присъствена" рота.

Заповед 76/9. 09. 1879 - създава се дисциплинарна рота в Пловдив.

Заповед 18/1881
4-та Карловска дружина се преименува в 4-та Пещерска дружина. Със същата Заповед се определят и 12-те наборни окръга:
1 наборен окръг - Пловдивска, Сърненогорска и Карловска околии
2 наборен окръг - Овчехълмска, Конушка и Рупчоска околии
3 наборен окръг - Татарпазарджишка и Панагюрска околии
4 наборен окръг - Пещерска и Ихтиманска околии
5 наборен окръг - Казанлъшка и Чирпанска околии
6 наборен окръг - Старозагорска, Новозагорска и Търновосейменска околии
7 наборен окръг - Сливенска и Котленска околии
8 наборен окръг - Ямболска, Каваклийска и Казългачка околии
9 наборен окръг - Хасковска околия
10 наборен окръг - Харманлийска Хаджиелеска околии
11 наборен окръг - Айтоска и Карнобатска околии
12 наборен окръг - Бургаска и Анхиало-Месембрийска околии
Всичко 12 военни окръжия и 28 административни околии.

Жандармерия - 600 конни и 900 пеши стражари в 12 роти пеша и 1 рота и 1/2 ескадрон конна жандармерия

[dibo]

Мобилизацията и войната 1885

Офицери
Княжество България - 649 офицера, 179 от които руски - 480 пехота, 68 кавалерия, 75 артилерия, 18 пионери, 8 във флота.
Източна Румелия - 137 офицера, 20 са чужденци.
В запаса на Източна Румелия има и офицери, произведени от фелдфебели (изисква се 2 години служба като фелдфебел, 2 месеца стаж в учебната дружина и 2 години подред участие в маневри).

Сержанти
Княжество България - около 1150 (1043 без руснаците) (вкл. ок 100 руснаци) при мирновременен щат от 1300 и 2929 запасни при военновременни щатове от 2500.
Източна Румелия - 386 - в редовните части са чужденци, в запаса - българи.

Войници
Княжество България - 12 280 - пехота 8920, конница 1104, артилерия - 1302, пионери - 481, флот - 124, юнкери - 269
Източна Румелия - 3273

Мобилизация в Княжество България
Обявена с Указ 29/07. 09. 1885 на основание на чл. 15 на Закона за вземане на новобранци.
Един от тримата офицери за поръчки към Министъра на войната я ръководи.
Министерство на войната - изработва щатовете за мирно и военно време на частите; изработва правила по отчета на запасните по окръжията; разпределяне на запасните между частите; изготвяне на документите по обявяването и координация на осъществяването на мобилизацията.
Липсват - Правилник по мобилизацията, документи указващи материалното осигуряване на частите при военно време, отчетност на добитъка и превозните средства на населението, организация на изхранването на мобилизираната войска.
По частите мобилизацията се ръководи от самия командир въз основа на Положението за войсковите управления от 31. 12. 1884.
Военното окръжие - периодично отчитане на запаса пред Военното министерство; изпълнение на нарежданията на Военното министерство за разпределение на запасните; прием на запасните, медицински преглед, снабдяване с порционни пари и изпращане по частите; държане сметка за неявилите се и даването им под съд на най-близката войскова част; периодично отчитане пред министерството за хода на мобилизацията. Липсват данни за коне и превозни средства.
На 07. 09. указът за мобилизацията е изпратен по пощата до началниците на военните окръжия, като едновременно с това те са предупредени с телеграма, че е изпратен, отпуските на офицерите да се прекратят и да се подготви опълчението за свикване при нужда.
На 08. 09 изпратени по пощата (пристигат 11-12. 09) Разпределения за запасните долни чинове до командирите на войсковите части и началниците на военните окръжия. С тях се мобилизират 37 712 запасни от общо около 49 000 налични.
Призивните листове, по общини и по списък се предават на окръжните (околийските) управители, оттам по куриери се отнасят до съответните общини, където се връчват на запасните срещу подпис. Повиканите запасни се явяват в указания в призивните листове приемателни пунктове на военните окръжия, откъдето след медицинско освидетелстване и получаване на двоен порцион за времетраенето на пътуването под командата на най-старшия от тях се изпращат до съответните войскови части. За числото на явилите се запасни началниците на военните окръжия донасят периодично по телеграфа във Военното министерство. Явилите се запасни по частите се посрещат от адютанта и се разпределят направо в дружините, които се формират последователно и изпращат на границата.
Финансово осигуряване - гласувани от Народното събрание извънредни кредити от държавния фонд (формиран от бюджетни излишъци и специални бюджетни заделения):
09. 09. 1885 - 140 000 лева
13. 09. 1885 - 5 000 000 лева
16. 09. 1885 - 10 000 000 лева
плюс оставащи в бюджета на министерството до края на 1885 - 4 800 000 лева.
До 13. 09. 1885 се плаща по мирновременните способи, след 13. 09. 1886 - по приетия Закон за реквизицията (т. е. на практика отложено чак от лятото на 1886 година).
Заповеди 126 и 205 от 1885 уреждат паричното доволствие на военнослужещите - дневни пари (от 3 до 10 лева) се дават на всички офицери от деня на обявяване на мобилизацията до прекратяването на военното положение, полеви пари (от 1. 5 до 10 лева) се дават на всички офицери, лекари, капелмайстори и курсанти последна година, влизащи в състава на действащата армия от деня на обявяване на войната до нейното прекратяване. На доброволците се полагат по 2 лева дневно, на курсантите - 540-1050 лева годишно.
Мобилизацията като цяло е приключена към 20. 09. Мобилизирани са около 71% от запаса, процентът на неявилите се е 12. 7%, за Врачанското окръжие - 23. 5%. Мобилизацията по самите части се забавя. 1-ви и 5-ти ПП са готови към 13. 09, 7-ми ПП към 15. 09, 1 АП към 16. 10, 2 АП към 18. 10, 3, 4, 6 и 8 ПП към 20. 10, 2-ри ПП към 23. 10. Пионерната дружина се мобилизира най-бавно, тъй като нейните запасни са от всички краища на Княжеството. Конните полкове заминават директно за турската граница, където впоследствие се попълват до военновременен състав. Флотът се мобилизира бързо, но на 11. 09 запасните му, с изключение на тези от Русенски окръг са разпуснати като излишни (отново са призовани на 02. 11, този път в пехотата).
Реквизирането на коне започва на 15. 09. Реквизираните коне отиват главно в артилерията. Пехотните полкове си купуват коне и магарета от пазара. На 23. 09 МС разрешава да се купят 400 коня от Унгария. Те пристигат в първите дни на ноември. Използвани са за пренос на пехота до Сливница, след това за формирането на 4 конен полк.
С Циркуляр 97 от 26. 10. 1885 се урежда за първи път и щатът на бойния обоз по частите. Ротите в ПП следва да имат по 2 товарни коня (всичко 32 в ПП), а дружините по 2 едноконни коли (всичко 8 в ПП). Разчетът е ПП да имат по 130 патрона на пушка, 90 във войниците и 40 по колите. Ротните коне се снабдяват от колите, а те от складовете, разположени един преход назад.
В Княжество България всеки полк се попълва със запасняци, и освен четвъртата си дружина мобилизира и още запасни и опълченски части. Общо: 8 полка по 4 дружини, 11 пехотни дружини запасни (от по 4 роти - всичко 3 офицери и 960 сержанти и войници), 6 дружини доброволци (около 4 000 човека), 2 артилерийски полка от по 6 батареи, по 8 оръдия всяка батарея,2 отделни 4-фунтови батареи-16 оръдия,2 отделни 3-фунтови планински батареи-10 оръдия, 3 конни полка по 4 ескадрона и лейбгвардейския ескадрон, общо 13 еск. и пионерната дружина. Всичко 40 000 души с доброволците и 14 000 опълченци. Към 1. 10. са мобилизирани 50 095 човека, вместо предвижданите 14 209 редовни и 30 712 запасни или заедно с 14 000 опълченци и 4 000 доброволци - около 68 280 човека. Несвикани са 7-8 хиляди запасни и 50 хиляди опълченци. Всичко мобилизирани 3% от населението и 6. 5% от мъжете.
Изключват се от мобилизацията - болните, инструкторите от Народното опълчение, назначените с указ служащи, служещите в полицията, фелдшерите, телеграфистите, а от 11. 09 и митничарите, окръжните и околийски управители и техните секретари и някои служители в министерствата.
Опълчението е мобилизирано в чети по 100-250 човека по общини - Цариброд - 3 чети с общо 400 човека, Златица - чети по 175 човека, Боровска чета - 100 човека, Брезник - 3 чети по 100 човека, Комщица - 5 чети по 100 човека, Брегово - 2 чети по 200 човека, Белоградчик, Кула, Радомир - по 200 човека в чета, София - по 250 човека.

Мобилизация в Източна Румелия
Заповядана с Прокламацията на Временното правителство за Съединението и циркуляр на главнокомандващия до началниците на военните окръжия - военноокръжни коменданти. Тук мобилизацията се организира и ускорява, защото всяка година за организираните маневри, дружините от първото опълчение се мобилизират до военновременен състав и запасните знаят своите части, а една голяма част са вече в казармите за ежегодните маневри. До 11. 09 са мобилизирани всички дружини, без 1-ва Пловдивска (12. 09) и трите Бургаски дружини (13. 09). До 1. 10 са мобилизирани 42 350 човека.

По време на войната попълването на загубите със подофицери и войници (около 4500 човека, вкл. 53 офицери) се извършва от запасните дружини (вкл. оздравелите ранени в гражданските болници и временните лазарети) по наряди от Военното министерство. Попълване с офицери не се извършва, тъй като такива няма налични, а юнкерите от Военното училище са вече мобилизирани. Снабдяването на армията с продоволствие и фураж в хода на войната се извършва от окръжните реквизиционни комисии, в чиито райони са войсковите части по наряди от Военното министерство или по заявки от частите. В края на ноември с Гл. Приказ 184/1885 снабдяването вече се централизира със създаването на 25 членна Главна продоволствена комисия (чиновници от МФ, БНБ и Сметната палата, непосредствено подчинена на министъра на войната) със седалище в София, 3 подкомисии по 3 души в Сливница, Цариброд и Пирот, тилен магазин в Сливница (продволствен, вещеви и огнестрелен отдели - 10 дневен продоволствен запас, по 50 патрона и по 30 снаряда), промеждутъчен магазин в Цариброд (по 30 патрона и 20 снаряда плюс продоволствие) и разходен магазин в Пирот.

Заповед 1 /07. 09. 1885
1 Пловдивска дружина се развръща в 1,3, 4 Пловдивска пеши дружини
4 Пещерска дружина се развръща в партизански отряд
10 Хасковска дружина се разгъва в 1,2,3 Хасковски дружини
12 Бургаска дружина се разгъва в 1,2,3 Бургаски дружини
Останалите дружини се мобилизират и допълват до военновременни щатове. Всичко 18 дружини по 800 човека. Съставът на дружинния обоз се определя на 4 коня за шанцов инструмент, 12 коня за боеприпаси, 6 коня за еднодневна дажба сухар, 2 коня за аптечни принадлежности, 3 коня за офицерски принадлежности, 4 коня за кухнята.

Заповед 3/1885 формира доброволчески ескадрон в Пловдив

Заповед 4/9. 09. 1885 - образуват в Източна Румелия от двете резервни роти (бившите две роти на учебния батальон, преименувани в резервни със Заповед 1) две резервни дружини, попълнени с резервисти:
1 Пловдивска резервна дружина- служи като депо за попълване от 1,2,3,4,9 и 10 наборни окръжия
2 Сливенска резервна дружина- служи като депо за попълване от 5,6,7,8, 11 и 12 наборни окръжия

Заповед 5/1885
Бившият Източно-Румелийски ескадрон се става 5-ти ескадрон в 1 конен полк. Три от взводовете на Собствения на Н. В. конвой създават 5-тия ескадрон на 2 конен полк.

Така общо в Източна Румелия са събрани 39 пехотни дружини (18 пехотни дружини, плюс 16 в 4-те резервни полка, плюс доброволците), 4 ескадрона (учебен, жандармерийски, 2 доброволчески - общо 600 човека), 1 пионерна рота (200 човека) и 1 батарея с артилерийска работилница (4 оръдия и 300 човека). Всичко 37 000 души (42 000 с доброволците).

Указ 31/11. 09. 1885 г. формира се от кадър на 1 на Н. В. княз Александър конен полк и конните стражари на Софийско, Кюстендилско, Трънско, Видинско, Ломско, Раховско, Врачанско и Свищовско окръжия:
3 конен полк от 4 ескадрона (разформирован с Указ 60/1885 г. /23. 12/1885) - 420 офицери, подофицери и войници.

Указ 37/1885 формират 2 горски (планински) батареи - 6 оръдейна 3 фунтова и 4 оръдейна 6см Витвортовска по 80 човека, разформировани с Указ 60/1885.

Указ 42/1885 формира две 4-фунтови батареи от по 8 оръдия.
Формира се и една 6-см батарея от 4 оръдия (разформирована с Указ 62/1886 г. ).
Със същия указ се създава и 4 конен полк. С Указ 61/1885 г. се преименува в 3 конен полк (последният се демобилизира).

Указ 52/1885 формира отделен ескадрон в Шумен и ?един жандармерийски ескадрон в Русе?.

Указ 60/1885 разформирова 3 конен полк и 2-те горски (планински) батареи

Указ 61/1885
От Южно-Българската милиция се формират две пеши бригади от по два пеши полка по 4 дружини:
5 пеша бригада:
9 пехотен Пловдивски полк(Пловдив) от 1 и 2 Пловдивски, 3 Пазарджишка и 4 Пещерска дружини
10 пехотен Родопски полк(Хасково) с 1 и 2 дружини в Хасково, 3 в Пазарджик, 4 в Харманли, образуван от 1,2,3 Хасковски и Харманлийската дружини

6 пеша бригада:
11 пехотен Сливенски полк(Сливен) с 1,2,4 дружини в Сливен,3 дружина в Бургаско, oбразуван от Айтоската и 1,2 и 3 Бургаски дружини
12 пехотен Балкански полк(Ст. Загора) с 1,2,3 дружини в Стара Загора и 4 дружина в Ямбол.

Със същия указ окончателно се създава и:
3 конен полк (Пловдив), в чийто състав влиза и румелийския ескадрон
3 артилерийски полк(Пловдив) (4 батареи и 1 планински взвод), в който влиза и румелийската полубатарея от 4 оръдия.
Румелийската сапьорна рота влиза в състава на пионерната дружина като шеста рота.

Заповед 105/15. 09. 1885 отменя бригадната организация.

Заповед 159/1885 отменя и корпусната организация.

Указ 16/1886 формира петите (запасни) дружини в състава на: 1 Софийски, 4 Плевенски, 6 Търновски и 8 Приморски пеши полкове.

Указ 17/1886 формира петите (запасни) дружини в състава на: 9 Пловдивски, 10 Родопски, 11 Сливенски и 12 Балкански полкове.

Указ 28/21. 02. 1886 - заповядва демобилизация. Състав - 6 пехотни, 1 артилерийска и 1 конна бригада; 1 пионерна дружина; речен флот; Военно училище; артилерийски арсенал; артилерийска работилница; конезавод и 2 вещеви склада.

Указ 30/1886 - Времето от 06. 09. 1885 до 19. 02. 1886 се зачита двойно на запасните по отношение на запаса, а на офицерите на действителна служба им се признава една година повече в званието към 19. 02. 1886г.

[Изчезнал Безследно]

47 и 48 пехотни полкове

В състава на коя дивизия влизат 47 и 48 пехотни полкове
по време на Първата Световна Война
(след разформируването на 10 дивизия)?
До колкото знам през 1916/17 се сражават в Добруджа.

[dibo]

В състава на коя дивизия влизат 47 и 48 пехотни полкове
по време на Първата Световна Война
(след разформируването на 10 дивизия)?
До колкото знам през 1916/17 се сражават в Добруджа.

Въпросът и отговорите са в тази тема:

http://forum. boinaslava. net/showthre. . . t=4668&page=13

Моля да пишете отговорите там.

[dibo]

Школата за запасни офицери

На 1. 12. 1889 към Военното училище в София се създава деветмесечен курс за подготовка на запасни офицери. На 07. 02. 1901 започва да функционира Школа за запасни подпоручици в пехотата, а през 1904 е създадена Школа за запасни подпоручици в артилерията. През 1908г. двете се обединяват в
Школата за запасни офицери със седалище в с. Княжево, настоящ квартал на София. Формированието е преименувано в Народна школа за запасни офицери "Христо Ботев" на 2 юни 1945 г. , като пет години по-късно седалището й се премества от София във Велико Търново. През 1961 г. школата се премества в Плевен. По 1000 школника годишно се обучават в школата от 80-те години на миналия век, като срокът за обучение за завършилите средно образование е една година, а за висшистите - шест месеца. През 90-те години на миналия век формированието е преименувано в Школа за подготовка на запасни офицери, като броят на обучаемите постепенно се съкращава. В последствие школата е преобразувана в Учебна база “Христо Ботев", а на 28 май 2008 г. военно училище е закрито. Бойното знаме е предадено в Националния военноисторически музей.

http://bgarmy. eu/?action=news&id=8081

[dibo]

Службата на военните художници

Службата на военните художници се създава в самото начало на Първата световна война. Със заповед №123 от 14 декември 1915 г. са назначени военните художници. Борис Денев и Георги Евстатиев са към Щаба на действащата армия, Александър Божилов е в 1 пехотна софийска дивизия, Михаил Лютов и Цено Тодоров - в 9 пехотна плевенска дивизия, Никола Танев - в 3 пехотна балкански дивизия, Александър Мутафов - в 4 пехотна преславска дивизия, Стоян Райнов и Гошко Дацов - в 6 пехотна бдинска дивизия, Иван Вълчанов и Константин Щъркелов - в 7 пехотна рилска дивизия, Димитър Гюдженов - в 8 пехотна тунджанска дивизия, Никола Кожухаров - в 10 беломорска пехотна дивизия, Сергей Иванов - в 11 пехотна македонска дивизия, Георги Матев - в конна дивизия и Никола Ганушев - в 5 пехотна дунавска дивизия. По време на войната към дивизиите работят и творят още Владимир Димитров - Майстора, Бирос Митов, Асен Белковски, Захари Жендов и др.

http://bgarmy. eu/?action=news&id=9178

[dibo]

1886 - 1891

Заповед 103/4. 04. 1886 г. премахва съществуващото военно териториално деление в Източна Румелия, като на мястото на 12 наборни окръжия се създават 8 военни окръжия, начело с военно-окръжни началници, подчинени на бригадните командири:
Татарпазарджишко военно окръжие: Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска административна околии.
1 Пловдивско военно окръжие: Пловдивска, Сърногорска (Абрашларе) и Овчехълмска административна околии (Старо Ново село).
2 Пловдивско военно окръжие: Хаджиелеска, Рупчоска и Конушка административна околии
Харманлийско военно окръжие: Харманлийска, Хасковска, Кърджалийска и Каваклийска административна околии
Казанлъшко военно окръжие: Казанлъшка, Чирпанска и Стремска (Карловска) административна околии
Старозагорско военно окръжие: Старозагорска, Новозагорска и Търново-Сейменска административна околии
Сливенско военно окръжие: Сливенска, Котленска, Ямболска и Казълагачка административна околии
Бургаско военно окръжие: Бургаска, Анхиалска, Айтоска и Карнобатска административна околии.

Формират се наново бригадите (два пехотни полка по три дружини и една нестроева рота):
Указ 129/1886 г. : 1,2, 5 и 6 бригади
Указ 150/1886 г. : 3 пеша бригада
Указ 156/1886 г. : 4 пеша бригада
Указ 176/1886 г. : артилерийската бригада (три полка по шест батареи)
Първата половина на 1886 - конната бригада - три полка по четири ескадрона.

Заповед 85/1886 г. двете 4-фунтови батареи преминават в състава на 3 артилерийски полк.

Заповед 112/1886 г. разформирова до април 1886 г. запасните дружини към пешите полкове:
1 пехотен Софийски полк- разформировани са 4, 5 и 6 дружини
2 пехотен Струмски полк- разформировани са 4, 5 дружини
3 пехотен Бдински полк- разформировани са 4, 5 и 6 дружини
4 пехотен Плевенски полк- разформировани са 4 и 5 дружини (със запасния кадър)
5 пехотен Дунавски полк- разформировани са 4 и 5 дружини
6 пехотен Търновски полк- разформировани са 4 и 5 дружини
7 пехотен Преславски полк- разформировани са 4 и 5 дружини (със запасния кадър)
8 пехотен Приморски полк- разформировани са 4 и 5 дружини
9 пехотен Пловдивски полк - разформировани са 5, 6 и 7 дружини
10 пехотен Родопски полк - разформировани са 5 и 6 дружини
11 пехотен Сливенски полк - разформировани са 5, 6 и 7 дружини
12 пехотен Пловдивски полк - разформировани са 5 и 6 дружини

Полковете в Княжеството се връщат в тридружинен състав, а тези в Румелия остават в четиридружинен.

Заповед 113/1886 г. - в състава на 3 артилерийски полк се създава горски (планински ) взвод.

Заповед 135/22. 04. 1886 г. - създаден “Инспекторат по стрелковата и техническа част във войската”.

Заповед 302/1886 г. - Конната бригада се разформирова, а трите конни полка заедно с Собствения на Н. В. конвой минават на директно подчинение на Министъра на войната.

Указ 181/1886 г. - След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на Александър Батенберг са разформировани:
2 Струмски пехотен полк
1 на Н. В. Княз Александър артилерийски полк
Военното училище

Указ 186/1886 г. от 22. 08. 1886 г. на мястото на разформированите части са със същата дислокация формирани:
13 Рилски полк
4 артилерийски полк
Военното училище
Кадрите остават в новите полкове, провинилите се юнкери и войници са изпратени да дослужват (юнкерите са разжалвани във войници) в 4, 6, 8 и 11 пеши полкове.

Указ 290/1886 г. формират се от 1. 01. 1887 г. четвъртите дружини към първите 8 полка.
Формирано е управление на Трънския окръжен военен началник и нова седма пионерна рота, като пионерната дружина е развърната в полк.
Създадена е и дисциплинарна рота.
Създадена е обсадна батарея във Видин (наследява бившата обсадна команда от Русенския арсенал, която през войната от 1885 е изпратена с оръдията си да защитава Видин) с щат - батареен командир - капитан, старши офицер - капитан, 1 подпоручик, 1 фелдфебел, 10 подофицера и 100 канонири. От 06. 1889 батареята е преместена в София.

Заповед 71/1887 г. - артилерийската бригада заедно с управлението на инспектора на стрелковата и техническа части се обединяват в артилерийски отдел.

Заповед 227/1887г. - Началникъ на местните артилерийски учреждения става "Инспектор на стрелковите и технически части във войската" и после "Завеждащ войсковото въоръжение". Подчинени са му оръжейните мастерски (работилници), артилерийските складове, лабораторията, артилерийския арсенал и обсадната батарея.

Указ 41/1887 г. - формират се 5 и 6 батареи към 3 артилерийски полк, преименувани в 2 и 3 батареи.

Указ 175/1887 г. - формират се от 1. 01. 1888 г. по още една (7-а) батарея към всеки от 3-те артилерийски полка. Към 2 артилерийски полк и 4 артилерийски полк се формират и по един горски (планински) взвод. Първите три батареи във всеки полк са 75мм Круп, останалите 4 - 87мм Круп (6 оръдия в батарея). Към пионерния полк се създава железопътна рота.

Указ 184/1887 г. - създава се от 1. 01. 1888 г. по още един (5-ти) ескадрон към всеки от трите конни полка.

Създадено е ново военно териториално деление на страната на 22 военни окръга:
Софийски: София, Цариброд, Искрец, Пирдоп, Златица, Етрополе, Самоков, Трън, Брезник
Кюстендилски: Кюстендил, Радомир, Дупница, Босилеград (2/13 др. в Самоков), 1/13 и 4/13 в Кюстендил, 3/13 в Радомир
Пазарджишки: Пазарджик, Пещера, Ихтиман, Панагюрище, Копривщица
Пловдивски градски: Пловдив, Брезово, Ново село
Пловдивски областен: Станимака, Борисовград, Хвойна, Чепеларе
Казанлъшки: Казанлък, Чирпан, Карлово, Клисура, Калофер
Старозагорски: Ст. Загора, Нова Загора, Търново Сеймен
Харманлийски: Харманли, Хасково, Кавакли (до р. Тунджа)
Сливенски: Сливен, Ямбол, Казълагач (Елхово), Котел
Бургаски: Бургас, Созопол, Анхиало, Айтос, Карнобат
Варненски: Варна, Добрич, Провадия, Ново село
Силистренски: Силистра(3/5 др. ), Куртбунар, Акъдънлар
Русенски: Русе(1,2,4/5 др. ,пион. полк), Тутракан, Балбунар, Бяла(до р. Янтра)
Разградски: Разград, Попово
Шуменски: Шумен, Преслав, Н. Пазар, Ески джумая, Осман пазар
Търновски: Търново(1,4/6 др. ), Елена(3/6 др. ), Кесарево, Дряново, Трявна
Свищовски: Свищов(2/6 др. ), Никопол
Плевенски: Плевен(1,2/4 др. ), Ловеч(3,4/4 др. ), Тетевен, до р. Искър
Врачански: Враца, Бяла Слатина, Оряхово, Орхание
Берковишки: Берковица, Фердинанд, Лом
Видински: Видин(обс. бат. ), Кула, Белоградчик

Състояние на армията 1887 г.
Пехотата и конницата се набират от същите окръзи като гарнизоните, при недостиг - от съседните. Само пионерите се набират от цялата страна.
Мохамеданите не следва да превишават една трета от щата.
Министерство на войната - 4 отдела - Генерален щаб, Артилерийски отдел, Санитарна част, Военно-прокурорски надзор, 5 отделения - Строево-инспекторско, Бюджетно, Домакинско, Инженерно, Медицинско - всичко 55 офицера и 31 чиновника.
Пехота - 6 бригади по 2 полка по 4 дружини по 4 роти - 48 дружини с 192 роти - 641 офицера и 18 850 войника.
Кавалерия - 3 конни полка по 4 ескадрона и 1 отделен ескадрон - собствен на Негово Височество - 76 офицера и 1911 войника.
Артилерия - 3 артилерийски полка по 6 батареи по 8 оръдия, отделен планински взвод, отделна обсадна батарея - 106 офицера и 2 235 войника.
Пионери - 1 полк с 6 пионерни и 1 телеграфна рота - 38 офицера и 604 овйника.
Флот - 4 парахода, 7 катера, 2 миноноски - 12 офицера и 176 матроса.
Военно училище - 12 офицера, 2 цивилни, 418 юнкери.
Главен военен съд, 3 военни съдилища, дисциплинарна рота, 10 офицера и 16 войника.
Артилерийски арсенал, артилерийска лаборатория, 2 оръжейни работилници, конезавод в Кабиюк - 20 офицера и 167 войника.
Всичко - 391 офицера и 24 335 войника.
Щатове:
1 пех. полк (4 дружини)-78 оф. ,4 лекари,3 чиновници,1859 строеви и 64 нестроеви долни чинове
1 конен полк (4 еск. )- 28 оф. ,2 лек. ,1 чин. ,585 строеви и 55 нестроеви д. ч.
1 арт. полк (6 бат. )- 36 оф. ,2 л. ,1 ч. ,769 стр. и 60 нестр. д. ч.
1 пион. полк (7 роти)- 28 оф. ,2 л. ,1 ч. ,844 стр. и 37 нестр. д. ч.
1 обс. бат. - 3 оф. ,118 стр. ,5 нестр. д. ч.
1 план. арт. взвод- 2 оф. ,64 стр. ,7 нестр. д. ч.
Общата мирновременна численост на армията към 1887 г. е 942 офицери и 24 355 д. ч. (от тях 1155 на свръхсрочна служба). Имало е на служба 1 полк. ,1 подполк. , 109 майора, 254 капитани, 212 поручици, 314 подпор. Армията е била въоръжена с Бердани и малка част с Кримки.
Според "Закона за набиране на новобранци" всеки български поданик е бил длъжен лично, без откуп и заместване, да служи в продължение на 20 години, от 20 до 40 г. , от които 2 г. под знамената (3 г. за кавалерия, артилерия и пионерни войски), а останалите в запас и в опълчението. Младежите завършили висше образование са се освобождавали до навършване на 28 г. , за тях службата е била 6 месеца, за завършили средно образование-1 г. Наборите са се провеждали от 15. 10 до 15. 11 всяка година.
Артилерия - артилерийско отделение във Военното министерство, артилерийско управление (от 1888 отделението и управлението стават Артилерийска инспекция), три полка (2-ри в Шумен, 3-ти в Пловдив и 4-ти в София), артилерийски арсенал в Русе с лаборатория и обсадна батарея, два артилерийски склада (София и Разград) с по една запасна батарея (учебна в София и кадрова в Разград).


Указ 5/1888 г. - от 1. 01. 1888 г. се образуват 24 кадрови роти - към всяко военно окръжие по една. Кадровите роти имат за задача да подготвят новобранците, неприети в редовната армия и да преподготвят запасните. Съществуват до 1891, когато са образувани резервните полкове.

Указ 122/1888 г.
1. закрива Казанлъшкото военно окръжие, като Казанлъшката и Чирпанска околии се придават към Старозагорското.

2. Пловдивския, Сливенския и Хасковския административни окръзи се разпределят на военни окръзи по следния начин:
Пловдивски военен окръг: Пловдивска, Станимашка(Конушка) и Рупчоска околии.
Карловски военен окръг : Карловска, Овчехълмска (С. Ново село), Сърненогорска (Абрашларе) околии
Хасковски военен окръг обема цялата територия на Хасковския административен окръг
Сливенски военен окръг обема цялата територия на Сливенския административен окръг.

3. Плевенския военен окръг се разделя на Плевенски и Ловченски, обхващащи съответно Плевенския и Ловченския административни окръзи.

Към пионерния полк се създава осма (железопътна) рота. Полка е разделен на 2 дружини. В 1 др. са 1,2,3 и телегр. роти,към 2 др. са 4,5,6 и жп роти

Указ 197/1888 г. - от 1. 01. 1889 г. се формират по още една (8-а) полска 87мм батарея и по още един (2-и) горски взвод (стават планински полубатареи с по 2 взвода) към всеки от трите артилерийски полка.

1888 На базата на 5 руски 66-мм оръдия и 5 скорострелки се създава специална крайбрежна артилерийска част. Неподвижната занаятчийница (оръжейна работилница) е слята с Русенския арсенал.

Указ 9/1889 г. - формира 4 конен полк (Ямбол) от 2/1 ескадрон (станал 1/4 ескадрон), 4/2 ескадрон (станал 2/4 ескадрон), 5/3 ескадрон (станал 3/4 ескадрон) и нов 4-ти ескадрон, образуван с кадър от останалите три полка. Всички. конни полкове имат вече по 4 ескадрона.

Указ 10/1889 г. - формира 1 артилерийски полк (Самоков), като в него се прехвърлят 3,4,7 и 8 батареи и 1-и горски взвод от 4 артилерийски полк. 5 и 6 батареи на 4 арт. полк се преименуват в 3 и 4. 1 и 4 арт. полкове имат вече по 4 полски батареи и 1 горски взвод.

Указ 11/19. 01. 1889 г. - съществуващите 12 полка по 4 дружини образуват 24 пехотни полка по 2 дружини. Всички дружини стават 1 и 2 дружини в полковете. Образувани са:
2 пехотен Искърски полк от 2 и 3 др. на 1 Софийски полк
14 пехотен Македонски полк ( от 2 и 3 др. на 13 Рилски полк
15 пехотен Ломски полк от 2 и 3 др. на 3 Бдински полк
16 пехотен Ловчански полк от 2 и 3 др. на 4 Плевенски полк
17 пехотен Доростолски полк от 3 и 4 др. на 5 Дунавски полк
18 пехотен Етърски полк от 2 и 3 др. на 6 Търновски полк
19 пехотен Шуменски полк от 2 и 3 др. на 7 Преславски полк
20 пехотен Добруджански полк от 2 и 3 др. на 8 Приморски полк
21 пехотен Средногорски полк от 3 и 4 др. на 9 Пловдивски полк
22 пехотен Тракийски полк от 3 и 4 др. на 10 Родопски полк
23 пехотен нипченски полк от 3 и 4 др. на 12 Балкански полк
24 пехотен Черноморски полк от 3 и 4 др. на 11 Сливенски полк

Разпределение по бригади:

1 пехотна бригада - 1 Софийски, 2 Искърски, 13 Рилски, 14 Македонски полкове
2 пехотна бригада - 3 Видински, 15 Ломски, 4 Плевенски, 16 Ловчански полкове
3 пехотна бригада - 5 Дунавски, 17 Доростолски, 6 Търновски, 18 Етърски полкове
4 пехотна бригада - 7 Преславски, 19 Шуменски, 8 Приморски, 20 Добруджански полкове
5 пехотна бригада - 9 Пловдивски, 21 Средногорски, 10 Родопски, 22 Тракийски полкове
6 пехотна бригада - 12 Балкански, 23 нипченски, 14 Сливенски, 24 Черноморски полкове

Указ 40/01. 04. 1889 г. от 2 и 3 артилерийски полкове се образуват:
5 артилерийски полк (Разград) - от 2,7,4 и 8 полски батареи и 2 горски взвод от 2 артилерийски полк
6 артилерийски полк (Сливен) - 3,7, 5 и 8 8 полски батареи и 1 горски взвод от 3 артилерийски полк.
Вече всички артилерийски полкове имат по 4 полски батареи (номерирани 1,2,3 и 4) и горски (планински) взвод. 1 и 2 батарея имат 75мм, 3 и 4-та 87мм оръдия Круп, горския взвод 75мм планински оръдия Круп. Щат на артилерийски полк - управление (командир - майор, домакин - майор, 6 офицера и чиновника, 10 войника, 10 коня), във всяка батарея - командир -майор, старши офицер - капитан, младши офицери - поручик и подпоручик, 100 (130?) войника, 56 коня, планинския взвод - поручик и ? войници, 22 коня.

Указ 50/1889 г. 6 пехотен търновски полк отива в състава на 1 пеша бригада, а 2 пехотен Искърски полк - в състава на 3 пеша бригада.

Указ 172/11. 12. 1889 г. за първи път се въвеждат на въоръжение закупените от Австрия 60 000 пушки "Манлихер"

01. 01. 1890 Обсадната батарея в София е преименувана в Софийска крепостна батарея. Създава се още една крепостна батарея в Шумен. На 30. 04. 1891 Шуменската батарея е преместена във Видин и става Видинска крепостна батарея.

Указ 4/1890г. създава 24 кадрови роти - към всеки окръжен военен началник по една. В тях се дава подготовка на войниците, служещи с облегчения и те ще служат за кадри на подготвящата се Резервна армия. Разформировани са година по-късно.

Указ 34/1890 г.
1. Закрива се Оряховското военно окръжие, като Оряховска и Белослатинска околии се придават към Врачанското, което вече обема целия Врачански административен окръг.
2. Орханийската околия от Врачанското минава към Софийското военно окръжие, обемащо вече целия Софийски адм. окръг.
3. Софийския адм. окръг вече се дели на два военни окръга ( и двата с център София):
I Софийски: Софийска, Искрецка и Самоковска околии
II Софийски: Орханийска, Новоселска и Пирдопска

Указ 43/1890 г. - Карловския военен окръг се преименува на II Пловдивски военен окръг със седалище в Пловдив.

Указ 176/28. 12. 1890 г. - артилерийските полкове се подчиняват на началниците на пехотните бригади и стават тяхна неразделна част.

Указ 179/1890 Запасната батарея в Разградския артилерийски склад става кадрова, а запасната батарея към Софийския - учебна.

1890 По-голямата част от машините на Русенския арсенал са прехвърлени в София - формира се "Софийски артилерийски арсенал".

Квартирно разписание за 1891 г.
(утвърдено със Заповед по Военното ведомство 351/22. 09. 1890 г. )

Военно министерство - София
Военно на Н. В. Училище - София

1 пеша бригада - София:
1 пехотен Софийски на Негово Височество Княз Александър Първи полк
щаб,1 и 2 дружини - София
6 пехотен Търновски на Негово Царско Височество Княз Фердинанд Първи полк- щаб,1 и 2 дружини - София
13 пехотен Рилски полк - щаб, 1 и 2 дружини - Кюстендил
14 пехотен Македонски полк- щаб и 1 дружина - Радомир, 2 дружина- Цариброд

2 пеша бригада- Видин:
3 пехотен Бдински полк - щаб, 1 и 2 дружини -Видин
4 пехотен Плевенски полк- щаб, 1 и 2 дружини -Плевен
15 пехотен Ломски полк- щаб и 2 дружини - Видин, 1 дружина- Свищов
16 пехотен Ловченски полк- щаб и 1 дружина - Плевен, 2 дружина- Ловеч


3 пеша бригада- Русе:
2 пехотен Искърски полк - щаб, 1 и 2 дружини -Търново
5 пехотен Плевенски полк- щаб, 1 и 2 дружини -Русе
17 пехотен Доростолски полк- щаб и 2 дружина - Русе, 1 дружина- Силистра
18 пехотен Етърски полк- щаб,1 и 2 дружина - Търново

4 пеша бригада- Шумен:
7 пехотен Преславски полк - щаб, 1 и 2 дружини -Шумен
8 пехотен Приморски полк- щаб, 1 и 2 дружини -Варна
19 пехотен Шуменски полк- щаб,1 и 2 дружини - Шумен
20 пехотен Добруджански полк- щаб,1 и 2 дружина - Варна

5 пеша бригада- Пловдив:
9 пехотен Пловдивски на Н. Ц. Височество принцеса Клементина полк - щаб, 1 и 2 дружини -Пловдив
10 пехотен Родопски полк - щаб, 1 и 2 дружини -Хасково
21 пехотен Средногорски полк - щаб и 1 дружина - Пловдив, 2 дружина- Харманли
22 пехотен Тракийски полк - щаб и 1 дружина - Татарпазарджик, 2 дружина - Пещера

6 пеша бригада - Сливен:
11 пехотен Сливенски полк - щаб, 1 и 2 дружини -Сливен
12 пехотен Балкански полк - щаб, 1 и 2 дружини -Стара Загора
23 пехотен шипченски полк - щаб и 1 дружина - Казанлък, 2 дружина- Стара Загора
24 пехотен Черноморски полк - щаб и 2 дружина - Бургас, 1 дружина-Ямбол

Пионерен полк - Русе
Дисциплинарна рота - Османпазар

Инспектор на кавалерията - София
Собствен на Н. Ц. В. конвой - София
1 на Н. В. Княз Александър I конен полк - София
2 конен полк - Шумен
3 конен полк- Пловдив
4 конен полк- Ямбол
(всички конни полкове имат по 4 ескадрона)

Инспектор на артилерията - София
1 артилерийски полк - Самоков
2 артилерийски полк - Шумен
3 артилерийски полк - Пловдив
4 на Н. Ц. В. княза артилерийски полк - София
5 артилерийски полк - Шумен
6 артилерийски полк - Сливен
Софийска крепостна батарея - София
Шуменска крепостна батарея - Шумен
(всеки артилерийски полк има по 4 полски батареи и 1 планински взвод, освен 4 арт. полк, който има 3 полски батареи)
Завеждащ въоръжение - София
Софийски артилерийски склад - София
Разградски артилерийски склад - Разград
Артилерийски арсенал - Русе
Флотилията и морската част -Русе

Управления на окръжните воински началници:
Бургас, Варна, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Лом, I Пловдив, II Пловдив, Плевен, Разград, Русе, Свищов, Севлиево, Силистра, I София, II София, Сливен, Стара Загора, Татар Пазарджик, Търново, Трън, Хасково, Шумен

[dibo]

1892 - 1903

"Закон за снабдяване войската с предмети за въоръжение, облекло, храна и други потребности" - приет на 12. 12. 1891 г.

На 1. 01. 1892 г. влиза в сила нов "Закон за устройство на въоръжените сили".
Въоръжените сили се делят на три категории - действуваща армия, резервна армия и народно опълчение.
Наборници - категоризират се на неспособни за военна служба, способни за нестроева служба, способни за военна служба с право на облекчение и способни за военна служба без право на облекчение. Служба в пехотата - 2 години, други родове - 3 години, флот - 4 години. Запас и резервни карти - пехота - 8г. , други родове - 6г. , флот - 2 години.
Призивна възраст установена на 45 години, като в Действащата армия са служещите под знамената (20-22,23 г. ) и запасняците от 22 (23) до 30 г. Резервната армия се образува от следващите 7 набора запасняци от 30 до 37 г. От 37(38)г. до 45 г. служат в опълчението (два призива по 4 набора - първи до 41г. , втори - до 45г. Вторият не може да се използва извън пределите на страната).
Мирновременния личен състав за действуващата армия носи названието "постоянни войски", а този на резервната армия - "резервни кадри" (последните биват "постоянен състав" - офицери и сержанти на постоянна служба и войници, приети без облекчения и "променлив състав" - запасни офицери и сержанти и войници, приети с облекчения в службата). Постоянните войски плюс резервните кадри по закона са около 1% от населението.
"Опълчението" е на териториален принцип - всяка околия формира по рота пехота от двата призива. Зачислени към съответните военни окръжия. Всичко по 24 опълченски дружини от всеки от двата призива.
"Местните войски" представляват постоянни гарнизони в градове или пунктове, които по своето административно и военно значение не трябва да остават без войскови части в мирно и военно време. Включват пехота, пионери и артилерия от крепостните батальони. Крепостните батальони са 3 с по 3 роти.
"Погранична стража" - 6 гранични дружини по 4 роти и 1 рота конна пехота.
"Спомагателни войски" - 6-те возарски роти към АП, 6-те дивизионни болници със санитарни команди, артилерийски складове, артилерийски арсенал, работилници и ремонтни конни депа.
Военното министерство по закона включва - Щаб на армията (оперативен отдел с 3 отделения - оперативно, инспекторско и статистическо-топографско; пехотна (с пехотно отделение), артилерийска (с началник на крепостната артилерия и артилерийски комитет), кавалерийска, военноинженерна и флотска инспекции, административен отдел (занимава се с материално-техническо и военно-санитарно осигуряване. Включва военно-санитарна инспекция, административно, домакинско, техническо, строително и бюджетно отделения), военносъдебен отдел, Канцелария (инспекторско-строево и пенсионно отделения, адютанти, Литография, архива, регистратура, библиотека, Комитет по устройство на армията и Учебно бюро) и Военен съвет. ОТ 1890 и Мобилизационно отделение (съществува до 1910, с прекъсване 1898-1900).
Инспектора на артилерията има специалните задължения: да изготвя устави, положения, наставления и ръководства по всички направления на артилерийската служба, по снабдяване армията с оръжие и боеприпаси и тяхното използване. Да събира сведения за усъвършенстване и нововъведения във въоръжението, стрелковото дело, както да изготвя доклад пред военния министър за тяхното въвеждане. Инспекторът ръководи в учебно стрелково техническо и тактическо отношение на всички артилерийски части, управления, учреждения, като се изготвят доклади за това до министъра.
Консултативен орган на артилерийската инспекция за изучаване въоръжението, стрелбите във въоръжените сили е артилерийския комитет. Инспекторът на артилерията по право е него представител, а постоянни членове са инспекторът по въоръжението, началникът на крепостно-артилерийската част, началникът на строево-домакинската част на артилерийската инспекция, командирите на артилерийските бригади, на артилерийските полкове от софийския гарнизон, командирът на софийския крепостен батальон, началникът на арсенала в София. Назначените членове на комитета са офицери с висше артилерийско образование на служба в столичния гарнизон, с голям практически опит.
Друг важен съвещателен орган на артилерийското ведомство е изпитателно-техническата комисия, която има задължението да извършва техническите и балистическите изпитания на оръжията, стрелбата с тях всяка календарна година. В състава на комисията се включват офицери с висше артилерийско образование, с практически опит по техническите и балистическите въпроси, неин председател е инспектора по въоръжението.
Въведена е дивизионната организация - 6-те пехотни бригади се развръщат в 6 дивизии (4ПП, 1АП, 1 болница, 1 ескадрон, 1 пионерен батальон, 1 возарски батальон, 1 санитарна рота и т. н. ), всяка от по 4 пехотни полка всеки по 2 др. в мирно и 4 др. във военно време (всяка по 4 роти) и една возарска/нестроева рота. Артилерийският полк следва да е с 6 батареи с по 4 оръдия и 1 планинска полубатарея.
Дивизиите са :
1-ва Софийска: 1, 2, 13, 14 полкове
2-ра Тракийска: 9, 10, 21, 22 полкове
3-та Балканска: 11, 12, 23, 24 полкове
4-та Преславска: 7, 8, 19, 20 полкове
5-та Дунавска: 5, 6, 17, 18 полкове
6-та Бдинска: 3, 4, 15, 16 полкове.
Дивизионният щаб включва началника на дивизията, помощник на началника на дивизията, началник на щаба, помощник на началник щаба, старши адютант, младши адютант и канцеларски персонал плюс дивизионен инженер, военен прокурор и дивизионен лекар.
Щаб на кадровия пехотен полк - командир на полка, завеждащ домакинството, адютант, ковчежник, завеждащ оръжието, деловодител и канцеларски персонал. Няма отношение към запасните.
Полковите военни окръжия (управления на резервните полкове) - командир на резервния полк (той и началник на полковото военно окръжие), непосредствено подчинен на помощника на началника на дивизията, адютант, деловодител и канцеларски персонал. Преди това началник на окръжието и 1 писар, плюс войници за канцеларски персонал. Между общинските управления и военните окръжия има междинно звено - ротно-околийски началници (до 1894), впоследствие началници на дружинни военни райони (от 1904) - подофицери или подпоручици от запаса - по един на административна околия - изпълняват междинна роля по селекцията, отчетността и повикването на запасните.
Подготовката на подофицери се извършва в полкови учебни команди. Завършилите стават младши подофицери (унтерофицери). Подофицер става младшия подофицер на свръхсрочна служба прослужил една година, фелдфебел става подофицера на свръхсрочна служба прослужил три години. Свръхсрочната служба е максимум 12 години, разделена на 3 периода по 4 години.

Към всяко полково окръжие - по 1 резервен полк от 3 роти от резервен кадър. Причисляват се за по-удобно управление в мирно време по 4 резервни полка към всяка дивизия. Към всяка дивизия се създава и дивизионен парк и обоз, както и по 1 резервна батарея по 4 взвода (запряга по 2 оръдия). Четирите конни полка се обособяват в Конна дивизия. Към артилерийските полкове се прибавя нова батарея. Пионерните дружини се обособяват в пионерна бригада с 3 пионерни дружини, ЖП, мостова, телеграфна и паркова рота.
Предвиждало се е при мобилизация да има 6 пехотни дивизии от по 4 полка по 4 дружини и возарска рота, 6 арт. полка по 6 батареи по 6-8 оръдия, 1 полк с три отделения планинска артилерия по 2 батареи, 3 крепостни батальона по 4 роти (Мирно време - 2-3 батальона по 3-4 роти, на практика в 1892 - 2 батальона с всичко 5 роти и 2 пионерни команди, от 1897 - ротите стават 10 - по 5 на батальон), 2 подвижни артилерийски работилници и 2 подвижни артилерийски склада. Кавалерията е трябвало да има 3 конни бригади от по 2 конни полка от по 4 действуващи и 1 конно-ремонтен ескадрона и 1 возарски взвод, лейбгвардейски ескадрон и 6 дивизиона дивизионна кавалерия.
Резервните батареи във военно време се развръщат в полкове от 4-6 полски батареи по 4 оръдия плюс 1 планинска батарея. Всяка резервна пехотна дивизия следва да има такъв артилерийски полк.

Указ 176/1891 г. ( в сила от 1. 01. 1892 г. ) - в изпълнение на новия "Закон за устройството на въоръжените сили":

1. Военното министерство се реорганизира както следва: Канцелария със строево, пенсионно и учебно отделения; административен отдел с домакинско, бюджетно, инженерно, санитарно и ковчежническо отделения; Генерален щаб с генералщабно (Оперативно), мобилизационно и топографско отделения; Пехотна инспекция; Военносъдебен отдел; Артилерийско управление със строево и техническо отделения; Комитет по организацията и устройството на армията.

2. Пехотните бригади се развръщат в пехотни дивизии със същия състав:
1 пеша бригада - в 1 Софийска пехотна дивизия. Към нея 4-ти артилерийски полк.
2 пеша бригада - в 6 Бдинска пехотна дивизия. Към нея 2-ри артилерийски полк.
3 пеша бригада - в 5 Дунавска пехотна дивизия. Към нея 1-ви артилерийски полк.
4 пеша бригада - в 4 Преславска пехотна дивизия. Към нея 5-ти артилерийски полк.
5 пеша бригада - в 2 Тракийска пехотна дивизия. Към нея 3-ти артилерийски полк.
6 пеша бригада - в 3 Балканска пехотна дивизия. Към нея 6-ти артилерийски полк.

3. 4-те конни полка съставят Кавалерийска дивизия.
4. Дисциплинарната рота се разформирова
5. Формират се нови две пионерни роти и една миннопонтонна рота. Пионерният полк се преустройва в 3 дружини,2 пионерни с по 4 роти и една техническа(жп, телеграфна и минопонтонна роти).
6. От крепостните батареи се формират 2 крепостни батальона във Видин и Шумен.
7. Към 6-те артилерийски полка се формира по още една (5-та) полска 87mm батарея. Учебната и кадровата батареи се преименуват в резервни батареи, и се създава още една (3-та) резервна батарея с 90мм (9 фунтови) недалекобойни оръдия в Шумен. Създава се артилерийски полигон и му се предава учебната батарея в София. Полигонът се състои от запрегната полубатарея с 2 87мм и 2 75 мм полски оръдия и на разположение за запрягане - 2 9 фунтови, 2 4 фунтови, 2 планински, 2 120 мм, 2 150мм обсадни оръдия и 2 120 мм гаубици.
8. Военните окръжия се преименуват в полкови военни окръжия.
9. Към всяко полково военно окръжие се създава по един резервен полк от по 3 роти. Съществуващите до този момент 24 кадрови роти се придават към полковете.
10. Разформирова се управлението на завеждащия въоръжението във войската. Формира се Артилерийска инспекция с техническо и строево отделение и щат: началник на артилерията - подполковник; 1 помощник-началник на артилерията - подполковник, 1 началник на техническото отделение (той и началник на полигона) - подполковник, 1 началник на строевото отделение - подполковник; 3 помощници на началниците на отделенията - капитани, 1 деловодител, 1 архивар и 1 чертежник.

Указ 177/1891 г.
1. Закрива се Севлиевското военно окръжие като Севлиевската околия се придава към Ловченското полково военно окръжие, а Габровската - на новото Казанлъшкото полково военно окръжие, обемащо освен нея и Казанлъшката и Чирпанска околии. Кеманларска околия се придава от Разградското на Силистренското полково военно окръжие, Кесаревска околия - от Търновското в Разградското, Котленска околия- от Сливенското в Шуменското военно окръжие.
2. Полковите военни окръжия получават номера и се причисляват към пехотните дивизии:

1 Софийска пехотна дивизия
1 полково военно окръжие- I Софийски военен окръг
2 полково военно окръжие- II Софийски военен окръг
3 полково военно окръжие- Трънски военен окръг
4 полково военно окръжие- Кюстендилски военен окръг

2 Тракийска пехотна дивизия
5 полково военно окръжие- Татар Пазарджишки военен окръг
6 полково военно окръжие- I Пловдивски военен окръг
7 полково военно окръжие- II Пловдивски военен окръг
8 полково военно окръжие- Хасковски военен окръг

3 Балканска пехотна дивизия
9 полково военно окръжие- Казанлъшки военен окръг
10 полково военно окръжие- Старозагорски военен окръг
11 полково военно окръжие- Сливенски военен окръг
12 полково военно окръжие- Бургаски военен окръг

4 Преславска пехотна дивизия
13 полково военно окръжие- Варненски военен окръг
14 полково военно окръжие- Шуменски военен окръг
15 полково военно окръжие- Разградски военен окръг
16 полково военно окръжие- Силистренски военен окръг

5 Софийска пехотна дивизия
17 полково военно окръжие- Русенски военен окръг
18 полково военно окръжие- Свищовски военен окръг
19 полково военно окръжие- Търновски военен окръг
20 полково военно окръжие- Ловчански военен окръг

6 Бдинска пехотна дивизия
21 полково военно окръжие- Плевенски военен окръг
22 полково военно окръжие- Врачански военен окръг
23 полково военно окръжие- Ломски военен окръг
24 полково военно окръжие- Видински военен окръг

Указ 179/1891 г. - запасната батарея се преименува в "кадрова". Към всяка пехотна дивизия се формира дивизионен парк и обоз.

Положение за дейността и отговорността на началниците на полковите военни окръжия, ротно-околийските началници и административните власти при мобилизацията от 1892г.

Щабът на дивизионната област ежегодно, обикновено в началото на годината, прави мобилизационно разпределение на запасните между частите. Заедно с това той установява маршрута на движението на запасните от общините до частите. След получаването на маршрутите и разпределението началниците на полковите окръжия разпределят запасните по звания между войсковите части, като съобщават на командирите на частите по колко запасни от всяко звание и длъжност ще им изпрати при мобилизацията. Едновременно с това той уведомява и подчинените си ротно-околийски началници за числото на запасните по звания, които те ще трябва да дадат на тази или онази войскова част при мобилизация. Въз основа на така направените числени разпределения във военното окръжие се пристъпва към изработване на "заповед за явяване" на всеки запасен поотделно. В тази заповед се определя частта, в която запасния следва да се яви и срокът за това, считан от връчването на заповедта. Тези заповеди, групирани по общини, се изпращаха на ротно-околийските началници, където се съхраняват. Там се съхраняват и маршрутите за движение на запасните, доуточнени и подписани от началника на окръжието. Извод - разлика от мобилизацията през 1885г. е единствено, че разпределението се извършва не от Военното министерство, а от дивизионните области. Частите и общините не значт предварително имената на запасните, от които ще се извършва попълването им, а запасните до обявяването на мобилизацията не знаят своето мобилизационно назначение.

Заповед 1/1892 Софийската крепостна батарея става от 01. 01. 1892 Софийски крепостен батальон с 3 роти, а Видинската крепостна батарея - батальон с 2 роти.

Указ 110/1892 г. - дивизионните паркове и обози се преименуват в возарски роти, а горските взводове - в планински полубатареи.

Указ 111/1892 г. - от 1. 01. 1893 г. се формират още три резервни батареи, като всичките 6 резервни батареи получават номера на дивизията си. Резервните батареи са със старите 9-фунтови оръдия (дотогава били на въоръжение в запасните батареи към 1-4 АП) Със същия Указ от 1. 01. 1893 г. се формира дивизионната кавалерия- по 1 сотня на дивизия (общо 6).

Заповед по военното ведомство № 196/1892 г. - “План за разпределение на годишните занятия” - начало на еднаквост в обучението на всички части.

Указ 29/14. 05. 1893 г. - откриват се щабофицерски курсове за пехотни и артилерийски офицери в София. Целта е да се подготвят за кандидатстване в чужди военни академии. Открит и Временен курс по военноморски науки за офицери от другите родове войски.

Заповед 140/1893 - обявено "Положение за Софийския крепостен батальон". Състои се от 3 роти и 1 пионерна команда (крепостно отделение, крепостнообсадна и пионерна команди). Отговаря за укрепленията около София и Сливница. Видинският крепостен батальон по същия начин отговаря за укрепленията във Видин и Белоградчик (от 1893 и той става с 3 роти - дотогава 2 роти). Пионерните команди към 2-та батальона се формират 1892. Командирът е с права на командир на полк, заместникът отговарящ за домакинската част е с права на дружинен командир. Във военно време - ротата е 170-200 души в 4 взвода.

20. 12. 1893 г. - приет Закон за реквизицията.

13. 01. 1894 г. - Българската армия има 1510 действащи и 271 запасни офицери.

01. 10. 1894 В запаса на действащата армия се числят 8300 служили в артилерията в набори 1884-1894 (при нужни 12 000 за действащата армия) и 5730 служили в артилерията в набори 1878-1883 (при нужни 5700 за резервната армия).


Указ 1/1. 01. 1895 г.

1. Генералния щаб се преименува в Оперативен отдел.
2. Началниците на полковите военни окръжия и командирите на резервните полкове се превръщат в помощник-командири на действащите пехотни полкове и се приравняват на дружинни командири.
3. Оперативния и строеви отдел се преименуват в Щаб на армията.
4. 1,2,3 и 6 конни дивизионни ескадрони съответно към 1, 3, 4 и 2 конни полкове като пети ескадрони,а от 4 и 5 конни дивизионни ескадрони се образува отделен кавалерийски двуескадронен дивизион - отделна част към Кавалерийската дивизия.
5. Шестте резервни батареи се придават към всеки артилерийски полк като шести батареи: 1 резервна батарея - към 4 артилерийски полк, 2 резервна батарея - към 3 артилерийски полк, 3 резервна батарея - към 6 артилерийски полк, 4 резервна батарея - към 5 артилерийски полк, 5 резервна батарея - към 1 артилерийски полк, 6 резервна батарея - към 2 артилерийски полк. Артилерийските полкове имат вече по 2 отделения по 3 батареи.
6. Возарските роти (съхраняващи боеприпасите) се придават: 1 возарска рота - към 4 артилерийски полк, 2 возарска рота - към 3 артилерийски полк, 3 возарска рота - към 6 артилерийски полк, 4 возарска рота - към 5 артилерийски полк, 5 возарска рота - към 1 артилерийски полк, 6 возарска рота - към 2 артилерийски полк.
7. Формират се от планинските взводове (полубатареи) 3 планински батареи и се придават по една към 4, 3 и 2 артилерийски полкове.
8. При пионерната бригада се формира техническа дружина- от по една телеграфна, железопътна и мостова рота.
9. В Шумен е основан нов трети крепостен батальон в състав 3 роти, като заедно с другите два става подчинен на създадения началник на крепостната артилерия (полковник с адютант капитан и 2 писари)
10. Щабовете на резервните пехотни полкове се закриват, а кадъра им се придава към действащите по следния начин:
1 резервен полк- към 1 пехотен полк, 2 резервен полк- към 6 пехотен полк, 3 резервен полк- към 14 пехотен полк, 4 резервен полк- към 13 пехотен полк, 5 резервен полк- към 22 пехотен полк, 6 резервен полк- към 21 пехотен полк, 7 резервен полк- към 9 пехотен полк, 8 резервен полк- към 10 пехотен полк, 9 резервен полк- към 23 пехотен полк, 10 резервен полк- към 12 пехотен полк, 11 резервен полк- към 11 пехотен полк, 12 резервен полк- към 24 пехотен полк, 13 резервен полк- към 8 пехотен полк, 14 резервен полк- към 7 пехотен полк, 15 резервен полк- към 19 пехотен полк, 16 резервен полк- към 20 пехотен полк, 17 резервен полк- към 5 пехотен полк, 18 резервен полк- към 2 пехотен полк, 19 резервен полк- към 18 пехотен полк, 20 резервен полк- към 17 пехотен полк, 21 резервен полк- към 4 пехотен полк, 22 резервен полк- към 16 пехотен полк, 23 резервен полк- към 15 пехотен полк, 24 резервен полк- към 3 пехотен полк

Указ 49/1895 г. - създадена подофицерска рота в София за подготовка на подофицери.

1895 - Създава се погранична стража от 6 роти.

Указ 1/1896 г. - формират се 3 нови планински батареи към 4,3 и 2 артилерийски полкове. Заедно с другите 3 образуват 3 планински отделения по 2 батареи. Към 4 артилерийски полк се прибавя ново, трето отделение с 3 батареи. Създава се лабораторна полурота към Шуменския крепостен батальон.

Състояние на армията 1897г.
Щаб на армията - Оперативен отдел с оперативно, мобилизационно, топографско и военноинженерно отделение, Строеви отдел със строево и инспекторско отделение, Административен отдел с домакинско, бюджетно-пенсионно, техническо и санитарно отделение, Военно-съдебен отдел, Флигел-адютанти на Княза - всичко 46 офицера и 64 чиновника.
Военно-учебни заведения - Военно училище, Кавалерийски курс, Подофицерска рота. Всичко: 36 офицери, 5 преподаватели, 5 чиновници, 399 войника.
6 пехотни дивизии с 24 полка (с 2 дружини и 1 нестроева рота и 1 музикантски хор) и 6 погранични роти - 1452 офицера и 24 966 войника.
6 полски артилерийски полка - 5 с 2 и 1 с 3 артилерийски отделения - всичко 13 артилерийски отделения и 39 батареи, 6 возарски роти
3 планински артилерийски отделения с 6 батареи общо
Щаб на крепостната артилерия с 3 крепостни батальона
Софийски арсенал с лабораторна рота, Огнестрелен склад, работилница в Разград, лабораторна рота към Шуменски крепостен батальон
Всичко в артилерията - 375 офицера и 6926 войника.
Щаб на Кавалерийската дивизия, 4 конни полка с по 5 ескадрона и 1 нестроеви взвод, отделен кавалерийски ескадрон с 2 ескадрона - всичко 22 ескадрона, Лейбгвардейски ескадрон, 5 музикантски хора, ремонтно депо Гурмазово в Горна Баня - всичко 145 офицера и 3875 войника.
Щаб на пионерна бригада, 3 пионерни дружини с по 4 роти, техническа дружина с ЖП, мостова и телеграфна роти - 90 офицера и 1801 войника.
Дунавска част - щаб в Русе, Портово капитанство, Минна отбрана, 4 парахода и 7 катера, Машинно училище, Арсенал
Черноморска част - щаб във Варна, Управление, "Надежда", Миноносци, Музикантски хор
Всичко във флота - 30 офицера и 462 матроси
6 дивизионни болници - 13 лекари, 104 фелдшери и войници
Главен военнокасационен съд, 3 военни съдилища - 14 офицера
Всичко - 1663 офицера и 38 641 войника.

1897 - Нов Закон за устройството и организацията на армията. Шестте дивизионни ескадрона формират 2 конни полка. Цялата конница се реорганизира в 3 конни бригади. Конната дивизия е разформирована, а инспектората на конницата - възстановен. Нов пределен срок за свръхсрочнослужащи - пехота - 15 години, другите родове - 20 години.

1897 По разпореждане на Артилерийската инспекция Разградския арсенал се разформирова, по-голямата част от машините са изпратени в Софийския арсенал, а от останалите се образува, по-късно като клон на Софийския арсенал, Шуменската артилерийска работилница.

Указ 9/1897 - образуван е Силистренски гарнизон от 4 роти на 20 добруджански полк и пионерна рота. Кадър е взет от бившите резервни полкове на 4 дивизионна област - 16-ти резервен полк.

Указ 34/1897 г. - Еленска околия от Търновското полково военно окръжие (пво) преминава в Шуменското, Тутраканска околия - от 17 пво преминава в 16 пво, Габровска околия - от 9 пво - в 19 пво, Тетевенска околия - от 20 пво в 22 пво, гр. Пловдив и цялата Пловдивска околия - от 6 пво в 7 пво, а Сърненогорска околия - от 7 пво в 6 пво.
Също така следните промени и във връзка с Закон за териториалното устройство: селата Дядово, Бойково и Дормушево - от Рупчоска в Пловдивска околии, село Костенец - от Самоковска в Ихтиманска околии, с. Куртово Конаре - от Панагюрска в Пловдивска, селата Крапец, Боснек и Попово - от Самоковска в Софийска околия.
Ново военнотериториално деление: дивизионна област, полково окръжие, военна околия.

Указ 40/13. 11. 1897 г. - флотилията се разделя на Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част с щаб във Варна.

14. 12. 1897 г. - влиза в сила Закона за изпълнение на воинските повинности (в сила до 1923 г. )

Указ 2/1898 г. - формира се 5 конен полк (с щаб в Добрич) -
от отделния дивизион и четвъртите ескадрони на 3 и 4 конни полкове.

Указ 36/1898 г.
1. Към 1,2,3,5 и 6 арт. полкове се създават третите отделения от по 3 нови батареи, а също и по още една (трета) планинска батарея към планинските отделения към 2, 3 и 4 арт. полкове.
2. От шестте погранични роти се формират 4 погранични дружини с по 2 или 3 роти за 1, 2, 3 и 6 дивизионни области и две отделни роти за 4 и 5 области.

Указ 50/1898 г.
Двете отделни погранични роти са развърнати в дружини - 4 и 5.

Указ 2/1. 01. 1899 г.
Въведено бригадното звено, като една дивизия обхваща 2 бригади по 3 полка, един от които резервен. Това важи и за военно и за мирно време.
1/1 бригада (София): 1 пп, 6 пп, 1 резервен полк
2/1 бригада (Кюстендил): 13 пп, 14 пп, 2 резервен полк
1/2 бригада (Пловдив): 9 пп, 22 пп, 3 резп
2/2 бригада(Хасково): 10 пп, 21 пп, 4 резп
1/3 бригада (Сливен): 11 пп, 24 пп, 5 резп
2/3 бригада (Стара Загора): 12 пп, 23 пп, 6 резп
1/4 бригада (Шумен): 7 пп, 19 пп, 7 резп
2/4 бригада (Варна): 8 пп, 20 пп, 8 резп
1/5 бригада (Русе): 2 пп, 5 пп, 9 резп
2/5 бригада: (Търново): 17 пп, 18 пп, 10 резп
1/6 бригада: (Враца): 4 пп, 16 пп, 11 резп
2/6 бригада: (Видин): 3 пп, 15 пп, 12 резп

Указ 4/1899 г
Образуват се 12 бригадни военни окръжия от по две полкови - те са отговорни за изчислението на запасните и делопроизводството на мобилизацията. Началник на окръжието е командира на бригадата. В щаба на бригадата има вече началник на мобилизационната част. Полковите окръжия влизат в тях както следва:
Софийско бригадно окръжие: от 1 и 2 пво
Кюстендилско бригадно окръжие: от 3 и 4 пво
Пловдивско бригадно окръжие: от 5 и 7 пво
Хасковско бригадно окръжие: от 6 и 8 пво
Старозагорско бригадно окръжие: от 9 и 10 пво
Сливенско бригадно окръжие: от 11 и 12 пво
Шуменско бригадно окръжие: от 13 и 14 пво
Разградско бригадно окръжие: от 15 и 16 пво
Русенско бригадно окръжие: от 17 и 18 пво
Търновско бригадно окръжие: от 19 и 20 пво
Врачанско бригадно окръжие: от 21 и 22 пво
Видинско бригадно окръжие: от 23 и 24 пво
Силистренско бригадно окръжие: както в Указ 13/1898 г.

Указ 9/1. 01. 1899 г.
Формират се резервните полкове от резервният кадър по 2 във всяка дивизия, като имат 5 роти, от които 1 погранична. Пограничната стража отива към резервните полкове, които са:
1 резервен полк (Брезник) от кадър на 1 и 2 пехотни полкове
2 резервен полк (Радомир) от 13 и 14 пехотни полкове
3 резервен полк (Пещера) от 9 и 22 пехотен полкове
4 резервен полк (Хасково) от 10 и 21 пехотни полкове
5 резервен полк (Ямбол) от 11 и 24 пехотни полкове
6 резервен полк (Стара Загора) от 12 и 23 пехотни полкове
7 резервен полк (Варна) от 7 и 19 полкове
8 резервен полк (Елена) от 8 и 20 полкове
9 резервен полк (Свищов) от 2 и 5 полкове
10 резервен полк (Ловеч) от 17 и 18 полкове
11 резервен полк (Плевен) от 4 и 16 полкове
12 резервен полк (Лом) от 3 и 15 полкове

Указ 21/1899 г.
Планинските артилерийски отделения са отделени от полските арт. полкове и са обединени в планински артилерийски полк (София). В мирно време той се състои от три отделения (Берковица, Самоков, Асеновград) по 3 батареи.

Шифрована телеграма на МВнР 353/21. 06. 1899 г. до княжеския делегат Димитър Станчов на Хагската международна конференция за мир
В българската войска има "ефектив": 1672 офицери, 104 санитарни офицери, 266 чиновници и служещи, 2230 свръхсрочнослужещи, 34700 срочнослужещи, 230 санитарни свръхсрочнослужещи, 383санитарни срочнослужещи. От тези числа 2420 са в погранични войски, От срочнослужещите 32 680 отбиват военна служба, а други 3200 невключени в общите числа служат 6 месеца.

1899
Пионерната бригада е разформирована а пионерните дружини се придават към дивизиите. Само техническите части остават самостоятелни.

Заповед 80/2. 03. 1900г. - обявено "Положение за устройство на флота" с него се обявява, че флотът съдейства на армията при отбраната на Дунавската и Черноморска граници. Началникът на флота е подчинен директно на министъра на войната и е с права на бригаден командир.

10 юли 1900 г. - приет "Правилник за съдействието, което войската дава на гражданските власти". С него се дава възможност при точно определени случаи да се иска съдействие от войската от страна на гражданските власти, когато полицейските части са недостатъчни за запазване на реда и гражданската безопасност.

1900 - Образуван е телеграфен парк от 6 взвода.
Флотът се състои от учебен кораб "Надежда", пристанищни комендантства във Варна и Бургас с по няколко лодки за минна отбрана, Машинно училище, пристанищна рота, работилница. Дунавската флотилия има подвижна отбрана ("Симеон Велики", "Ботев", "Левски"), неподвижна отбрана (наблюдателни постове в Силистра и Видин), транспортна служба ("Крум", "Александър") и пристанищни управления.
Армията разполага с 1663 офицери, 9128 свръхсрочно служещи и 29 513 срочнослужещи (наборници) - всичко 40 305 човека. Обучени запасни - 300 000, но оръжие има само за 160 000 от тях.

Указ 2/9. 01. 1901 г. - Унтерофицерската школа се преименува в Школа за запасни подпоручици в пехотата към Военото Училище - разположена е в Княжево.

Указ 19/1901 г. - формира се по един артилерийски склад в София и Шумен.

Заповед 68/1901 г. - железопътната рота е преместена в София, а погранична рота - в Силистра.

Указ 40/04. 07. 1901г. - 5 конен полк е разформирован (от 1. 08. 1901), а неговите ескадрони и петите ескадрони от 1 и 2 конни полкове формират 6 отделни кавалерийски дивизиона.

Заповед 23/1902 - към 12-те резервни полка се формира по 1 нестроева рота.

Указ 46/1902 - Генералния щаб се преименува в Щаб на Армията.

Заповед 99/1902 - 3-та пионерна дружина се премества от Ловеч в Ямбол.

Указ 58/1902 г. - разформирова се телеграфния парк, а към всяка пионерна дружина се формира по една техническа рота, състояща се от една телеграфна и една мостова полуроти.

Заповед 107/1902 г. - Щабът на 1/6 бригада се премества от Враца в Плевен. Щабът на 2/1 бригада се премества от София в Кюстендил.

1903 Съгласно новия Закон за въоръжените сили артилерията се развръща от 6 на 9 артилерийски полка (2-3 отделения всеки), планинската артилерия формира самостоятелен полк с 3 отделения, крепостната артилерия - три батальона с по три групи.

1903 В Софийския крепостен батальон се открива команда за подготвяне на запасни подпоручици, която впоследствие преминава към ШЗО като артилерийски отдел (приемат се войници достигнали 6 клас).

[bulldog4eto]

Началници (инспектори) на артилерията (1878-1944)

Генерал-майор Иван Маринович Лесовой
специален началник на артилерията
от юли 1878 до юли 1883 г.

Полковник Николай Лаврентиевич Решетин
инспектор на артилерията
от 11 април 1883 до 31 декември 1884 г.

Полковник Димитрий Гаврилович Арсениев
инспектор на артилерията
от 1 януари 1885 до 7 септември 1885 г.

Майор Олимпий Панов
началник на артилерията
от 1885 до 1886 г.

Генерал-лейтенант Петър Марков Тантилов
началник на артилерията
от 1887 до 1893 г.

Генерал-майор Бончо К. Балабанов
инспектор на артилерията
от 1893 до 1905 г.

Генерал-майор Никола М. Рязков
инспектор на артилерията
от 1905 до 1910 г.

Генерал-лейтенант Панталей Ценов
инспектор на артилерията
от 1909 до 1913 г.

Генерал-лейтенант Калин Георгиев Найденов
инспектор на артилерията
от 1913 до 1915 г.

Генерал-майор Стефан П. Белов
инспектор на артилерията
от 1915 до 1917 г.

Генерал-майор Стефан Стефанов Славчев
началник на артилерията в Щаба на действащата армия
от 1917 до 1918 г.

Генерал-майор Димитър Кацаров
инспектор на артилерията
от 1918 до 1919 г.

Генерал-лейтенант Владимир Вазов
инспектор на артилерията
от август 1919 до февруари 1920 г.

Генерал-майор Никола Стоянов Каблешков
инспектор на артилерията
от 1920 до 1921 г.

Генерал-майор Димитър Стоенчев
инспектор на артилерията
от 1929 до 1932 г.

Генерал-майор Никола Г. Стойчев
инспектор на артилерията
от 1936 до 1941 г.

Генерал от артилерията Георги Попов

Генерал от артилерията Руси Русев

Следва продължение. . .

[bulldog4eto]

Началници (командващи) артилерията (1944-)

Полковник Константин Ст. Чешмеджиев
инспектор на артилерията
от 19 септември 1944 г.

Генерал-полковник Иван Михайлов
командир на артилерията
от 1947 до 1950 г.

Генерал-майор Ангел Стоянов Ангелов
командир на артилерията в МНО
от 1950 до 1953 г.

Генерал-майор Иван Стойнов Стефанов
командващ артилерията в МНО
от 1953 до 1959 г.

Полковник Мицо Иванов Гетовски
командващ артилерията
от 1959 до 1961 г.

Генерал-лейтенант Димитър Желев Тодоров
командващ Ракетни войски и артилерия в БНА
от 1962 до 1978 г.

Генерал-лейтенант Добри Александров Караджов
командващ Ракетни войски и артилерия
от 1978 до 1990 г.

Генерал-майор Ангел Ненков Марин
командващ Ракетни войски и артилерия на СВ в БА
от 1990 до 1998 г.

Генерал-майор Вълчо Статев Фотев
началник управление Ракетни войски и артилерия
от 1998 до 2001 г.

Полковник Асен Стоянов Джоков
началник на отдел Ракетни войски и артилерия в СВ
от 2001 до 2002 г.

Полковник Янко Христов Янчев
началник на отдел Подготовка и използване на Ракетни войски и артилерия в Главен щаб на СВ
от юли 2002 до 2003 г.

Полковник Валери Енчев Точилов
началник на отдел Подготовка и използване на Ракетни войски и артилерия в Главен щаб на СВ
от 2003 до 2006 г.

. . . за сега толкова.

[dibo]

Списък на председателите на Съюза на запасните офицери

1908-1909 - Генерал от пехотата Рачо Петров
1909-1911 - Генерал-майор Никола Бочев
1911-1914 - Генерал-майор Андрей Андреев
1914-1920 - Генерал-майор Петър Салабашев
1920-1921 - Генерал-лейтенант Владимир Вазов
1921-1923 - Генерал-лейтенант Иван Луков
1923-1927 - Генерал-лейтенант Владимир Вазов
1927-1928 - Генерал-лейтенант Пантелей Ценов
1928-1930 - Генерал-лейтенант Владимир Вазов
1930-1932 - Генерал от пехотата Велизар Лазаров
1932-1936 - Генерал-майор Борис Сирманов
1936-1938 - Полковник Славейко Василев
1938-1940 - Генерал-майор Тодор Кацаров
1940-1944 - Полковник Славейко Василев

[dibo]

Командири в конницата

Инспектори на Кавалерията (Конницата):
01. 01. 1890-03. 1900 - Полковник Христо Петрунов;
03. 1900-03. 1908 - Полковник Върбан Винаров;
05. 1908-04. 1910 - Генерал-майор Петър Марков;
01. 04. 1910-06. 08. 1913 - Генерал-майор Атанас Назлъмов;
08. 1913 - И. Д. Полковник Петър Салабашев;
20. 09. 1913-10. 1915 - Генерал-лейтенант Александър Танев;
07. 1917-01. 1920 - Генерал-майор Тодор Марков;
01. 12. 1919-01. 01. 1921 - Генерал-майор Паун Бананов.

Лейбгвардейският конен полк (ескадрон):
30. 08. 1879 - Флигел-адютант ротмистър Ал. Ал. Мосолов (Руска армия)
03. 11. 1883 - Подполковник Ризенкампф (Руска армия)
01. 01. 1884 - Ротмистър Юр. Макс Фон Кубе (Руска армия)
01. 08. 1884 - Флигел-адютант полковник барон Алф. Корвин (германец)
11. 08. 1885 - Ротмистър Тодор Кабакчиев
07. 02. 1886 - Ротмистър Вл. Цанков
07. 12. 1886-06. 06. 1908 - Генерал-адютант генерал-майор Петър Марков
06. 10. 1908-26. 09. 1912 - Полковник Иван Колев
15. 11. 1912-16. 08. 1913 - Полковник Генко Мархолев
16. 08. 1913-23. 09. 1913 - Полковник Иван Колев
23. 09. 1913 - Полковник Паун Бананов
04. 12. 1916 - Полковник Александър Кисьов
12. 12. 1918 - Подполковник Любомир Босилков


1-ви конен полк:
03. 11. 1883 - Полковник Ризенкампф (Руска армия)
06. 09. 1885 - Ротмистър Христо Петрунов
01. 01. 1890 - Полковник В. Кърджиев
10. 03. 1898 - Подполковник Михаил Стоилов
18. 02. 1899 - Полковник Атанас Назлъмов
26. 01. 1904 - Полковник С. Данаилов
12. 12. 1909 - Полковник С. Салабашев
21. 09. 1913-30. 05. 1914 - Полковник Никола Кметов
30. 05. 1914 - Полковник Петър Ганчев
20. 05. 1915-10. 09. 1915 (17. 06-13. 09?) - Полковник Никола Кметов
11. 09. 1915 - Полковник Константин Михайлов
15. 11. 1915-28. 11. 1916 - Полковник Никола Кметов
07. 12. 1916 - Полковник К. Митов
17. 01. 1917 - Полковник Александър Марков

2-ри конен полк:
10. 1880 - Майор Назаров (Руска армия)
10. 1881 - Майор Декинлайн (Руска армия)
05. 1882 - Майор Сулима (Руска армия)
09. 1885 - Ротмистър Георги Людсканов
10. 1886 - Майор Наум Никушев
05. 1889 - Майор Христо Михайлов
01. 1890 - Полковник Тодор Стоев
01. 1901 - Полковник Георги Чопов
08. 1902 - Полковник Стоян Данаилов
07. 1904 - Полковник Димитър Попов
12. 1905 - Полковник Христо Морфов
03. 1906 - Полковник Константин Михайлов
05. 1907 - Полковник Недялко Тодоров
04. 1913 - Полковник Генко Мархолев
01. 1915 - Полковник Никола Брадинов
11. 1916 - Полковник Петър Стоянов
06. 1917 - Полковник Йосиф Петров
09. 1918 - Полковник Александър Цанев
03. 1920 - Подполковник Александър Стоянов
12. 1920 - Подполковник Константин Златанов
10. 1921 - Подполковник Иван Бошнаков
04. 1922 - Подполковник Калчо Калчев
04. 1923 - Подполковник Никола Халачев
01. 1924 - Полковник Александър Поменов
08. 1928 - Полковник Николай Подгоров

3-ти конен полк
11. 1885 - Подполковник К. Ботев
02. 11. 1891 - Подполковник Никушев
10. 09. 1895 - Полковник Салабашев
27. 02. 1898 - Полковник Велко Кърджиев
16. 03. 1900 - Полковник Т. Попов
16. 06. 1902 - Полковник Ал. Танев
14. 01. 1907 - Полковник П. Нотович
10. 11. 1910 - Полковник Юрдан Велчев
1913(?) - Полковник М. Тошков
23. 09. 1914 - Полковник П. Мачев
12. 11. 1915 - Полковник П. Николов
08. 07. 1916 - Полковник К. Митов
16. 01. 1918-10. 07. 1918 - Полковник Д. Фтичев
02. 07. 1918 - Полковник Т. Христов
01. 11. 1918 - Полковник Д. Фтичев

4-ти конен полк
01. 02. 1889 - Майор Велко Кърджиев
08. 02. 1890 - Майор Никола Иванов
10. 03. 1891 - Майор Петър Салабашев
21. 09. 1895 - Подполковник Никушев
23. 01. 1898 - Подполковник Ст. Голубаров
18. 03. 1899 - Подполковник М. Стоилов
10. 01. 1904 - Подполковник П. Митров
24. 01. 1906 - Полковник Ив. Стойков
24. 01. 1907 - Полковник П. Мачев
22. 09. 1914 - Полковник М. Тошков
11. 09. 1915 - Полковник Йордан Наумов
22. 11. 1915 - Полковник Йордан Венедиков
14. 04. 1917 - Полковник Славейко Василев
30. 04. 1920 - Подполковник Светослав Акрабов
23. 12. 1920 - Подполковник К. Калчев
24. 03. 1922 - Подполковник Ив. Бошнаков
12. 01. 1923 - Полковник Л. Босилков
25. 04. 1923 - Подполковник К. Калчев


5-ти конен полк
01. 01. 1907-08. 02. 1907 - Майор Стефан Николов
09. 02. 1907-31. 12. 1907 - Майор Петър Кацаров
01. 01. 1908-15. 04. 1910 - Подполковник Константин Михайлов
15. 04. 1910-22. 09. 1911 - Подполковник Петър Кацаров
22. 09. 1911-22. 05. 1914 - Подполковник Иван Табаков
22. 05. 1914-20. 07. 1915 - Полковник Юрдан Наумов
20. 07. 1915-15. 11. 1916 - Полковник Иван Табаков
15. 11. 1916-20. 04. 1918 - Полковник Гаврил Анастасов
21. 04. 1918-26. 04. 1918 - Полковник Ефтим Китанчев
01. 05. 1918-01. 01. 1921 - Полковник Никола Станимиров
1921 - Подполковник Иван Бошнаков
1922 - Подполковник Константин Златанов

6-ти конен полк:
01. 1907 - Полковник Иларион Танев
06. 1913 - Полковник Спас Манджуков
02. 1915 - Подполковник Христо Начев
07. 1916 - Полковник Сава Вуйчев
01. 1917 - Полковник Михаил Войников
01. 1918(?) - Полковник Георги Загорски
11. 1919 - Полковник Константин Соларов
04. 1920 - Подполковник Младен Филипов
01. 1921 - Подполковник Петко Златев

7-ми конен полк:
30. 12. 1906 - Подполковник Ст. Ковачев
05. 04. 1909 - Полковник Стефан Николов
13. 09. 1915 - Полковник Евтим Китанчев
01. 05. 1918 - Полковник Ф. Трифонов
22. 10. 1918 - Подполковник Максим Христов
10. 05. 1919 - Полковник Страти Гешев
07. 01. 1920 - Подполковник Христо Цанев
25. 12. 1920 - Подполковник Ив. Стоянов
16. 05. 1922 - Майор Васил Попов
18. 09. 1922 - Подполковник Младен Филипов
17. 10. 1923 - Подполковник Ив. Стоянов


8-ми конен полк:
24. 01. 1907 - Подполковник Панайот Кованов
01. 10. 1912 - Подполковник Томов
01. 10. 1913 - Подполковник Д. Петров
09. 06. 1917 - Полковник Петър Стоянов
07. 11. 1919 - Подполковник Гавраил Стайков
20. 12. 1920 - Подполковник Иван Тулешков
29. 10. 1923 - Подполковник Драган Василев

9-ти конен полк:
19. 01. 1907-06. 01. 1908 - Подполковник Стефан Салабашев
06. 01. 1908-11. 04. 1910 - Подполковник Петър Кацаров
11. 04. 1910-28. 02. 1915 - Подполковник Константин Михайлов
28. 02. 1915-10. 07. 1916 - Подполковник Спас Манджуков
10. 07. 1916-04. 04. 1919 - Подполковник Никола Топалджиков
04. 04. 1919-23. 02. 1920 - Подполковник Никола Кемилев
23. 02. 1920-23. 04. 1920 - Подполковник Петко Златев
23. 04. 1920-29. 12. 1921 - Подполковник Димо Христов
29. 12. 1921-27. 09. 1922 - Подполковник Михаил Илиев
27. 09. 1922 - Подполковник Васил Попов

10-ти конен полк:
01. 01. 1907-01. 01. 1911 - майор Иван Табаков
01. 01. 1911-11. 10. 1913 - подполковник Мирон Тошков
(23. 09?)11. 10. 1913-08. 12. 1916 - подполковник Владимир Даскалов
(27. 09?)08. 12. 1916-21. 05. 1919 - подполковник Страти Гешев
(01. 05?)21. 05. 1919-07. 11. 1919 - полковник Максим Христов
(05. 09?)07. 11. 1919-20. 10. 1920 - подполковник Павел Христов
20. 10. 1920-26. 12. 1920 - подполковник Георги Кисьов
26. 12. 1920-10. 01. 1924 - подполковник Александър Стоянов
10. 01. 1924 - - подполковник Стефан Даскалов
? - полковник Никола Куюмджиев

1-ви кавалерийски дивизион (1901-1906)
15. 08. 1901-30. 05. 1902 - Подполковник Александър Танев
31. 05. 1902-31. 12. 1906 - Подполковник Юрдан Велчев

2-ри кавалерийски дивизион (1901-1906)
1901-1906 - Подполковник Димитър Лилов

3-ти кавалерийски дивизион (1901-1906)
09. 09. 1901 - Подполковник Михаил Черешаров
15. 05. 1902 - Подполковник Димитър Ханджиев

4-ти кавалерийски дивизион (1901-1906)
14. 08. 1901 - Подполковник Тодор Искров
20. 10. 1902 - Подполковник Димитър Попов
01. 01. 1904 - Подполковник Христо Калчев

5-ти кавалерийски дивизион (1901-1906)
22. 08. 1901-22. 01. 1904 - Майор Петър Митров
22. 01. 1904-19. 01. 1907 - Подполковник Параскев Нотович

6-ти кавалерийски дивизион (1901-1906)
11. 08. 1901 - подполковник Тодор Кабакчиев;
24. 09. 1902 - подполковник Иван Димитров.

Кавалерийската школа
1893-09. 01. 1908 - Полковник Недялко Тодоров
10. 01. 1908-09. 12. 1909 - Полковник Стефан Салабашев
01. 01. 1910-12. 09. 1913 - Полковник Генко Мархолев
12. 09. 1913-10. 09. 1915 - Полковник Ефтим Китанчев
31. 12. 1918-10. 01. 1919 - Полковник Александър Кисьов
10. 01. 1919-18. 03. 1920 - Полковник Никола Топалджиков
18. 02. 1920-26. 11. 1920 - Полковник Александър Марков
06. 12. 1920-1921 - Подполковник Мл. Филипов

[artist]

Началници на Военното училище в България

01. 09. 1878-21. 05. 1879 - капитан от Руската армия Николай Николаевич Флейшер*
Новата Българската военна армия след Освобождението се казва Българска земска войска. Сформира се според статута “Временни правила за Българската земска войска” от 25 април 1878 г. Начело на войската е поставен руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българската земска войска става Опълчението. Наред с това Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 г. в Действащата армия и 6 г. в запас. Още през април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият - над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба, а обучението се осъществява по руски устави.
За подготовка на Българската земска войска, специално за офицери-българи в княжеството се създава двукласно военно училище през есента на 1878 г. В първата година на откриването му в него се обучават 200 щатни юнкери (курсанти) и 55 приходящи (в по-горния клас 163 и в началния - 92 човека). Освен тях, 90 младежи са изпратени да изучават кавалерийската служба в Русия, в Елисаветградското юнкерско кавалерийско училище и
42-ма българи са изпратени на обучение в училищата: пиротехническото в Санкт-Петербург и оръжейното в Тула.
На 1 септември1878 г. във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 за Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е в столицата на Княжеството гр. София, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.
За първи началник на училището е назначен капитанът от руската лейб-гвардия на Литовския полк Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1 на училището. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система. За завеждащ учебната част в училището е назначен щабс-капитана от лейб-гвардейския Литовски полк Рябинкин, а за ротен командир на юнкерите - капитанът от Уралския пехотен полк Стрижевский. Четенето на лекции става на руски език, а по някои предмети - на български. **
В Пловдив училището се разполага в училище “Света Троица”, което се е намирало в старата част на днешния град. Преместването на училището в София се извършва от 14 до 19 ноември 1878 г. , като до Пазарджик се пътува с влак, а от там до гр. София, юнкерите се придвижват пеша.
Първият район на училището в София е бивша турска военна болница, която се е намирала зад днешния Централен военен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито със Заповед № 18 на Военното управление на България. Днес тази дата е официалният празник на Военния университет (НВУ). На следващия ден започват учебните занятия с приетите юнкери.
На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск в състав 102 души. *** Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. До 1913 г. 83 души, възпитаници на училището командват полкове, 42 - бригади, 15 - дивизии, а 8 - армии. Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама - на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри.
В знак на особено благоволение първият български княз Александър І Батенберг, на 30 август 1880 г (именният ден на княза-бел. Валентин Миновски) приема шефство над училището и към пагоните на юнкерите се добавя корона. Първото си бойно знаме училището получава една година по-късно през 1881 г.
За нуждите на българската войска от нисш военен кадър - унтер офицери (сержанти) и фелдфебели (старшини)и тяхното обучение е създадена по-късно Търновската унтерофицерска школа.

Николай Николаевич ФЛЕЙнЕР (27. 11. 1846 - 11. 12. 1909)
Първият началник на Военното училище в България е роден на 27 ноември 1846 г. в гр. Рязан и произхожда от дворянско семейство. Син е на руския дворянин генерал-майор Николай Михайлович Флейшер (роден 1909 г. ) и на неговата първа жена Наталия Михайловна, по баща ПЕТРОВСКА (родена в 1818 г. в Москва и починала около 1859 г. ). Н. Н. Флейшер е от многолюдно семейство и има следните братя и сестри: Варвара (ок. 1836), Владимир (1839), Елизавета (1840), Зинаида (1841), Алексей (1844), Раиса (1845), Лев (1848), Евгений (1850), Рафаил (1852), Надежда (1853), Борис (1854), Мария (1855), Сергей (1856), Йосиф (1860) - от втората жена на баща му Т. М. КУЛИКОВА. Кръстен е в източно-православната вяра в Симеоновската църква на гр. Рязан от губернския секретар - руския дворянин Александър Василиевич Головин и свидетелката Александра Павлова Шувалова. Завършва ВІ-ви Московски кадетски корпус. Служи в Лейб-гвардейския Литовски полк****, с който участва в Руско-турската освободителна война 1877/78 г. в България. На 1 септември1878 г. във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 на Военното управление на Българската земска войска, с която назначава капитана от руската лейб-гвардия на Литовския полк Николай Николаевич Флейшер за първи началник на новосъздаденото българско военно училище. От 1. 09. 1878 до 21. 05. 1879 г. той е началник на училището. След завръщането си в Русия завършва ВІВІВІ-то Военно Александровско училище в гр. Москва. Участва във военни действия в Китай в периода юли-септември 1900 г. , като началник на Южно-манджурския отряд с чин генерал-майор. Под негово ръководство руските войски превземат СенъчнЅа(рус. ), военната крепост Коджоу (Гайпин рус. ), ХайчнЅа(рус. ), Инкоу, сражават се под Стария Шючжуан, превземат Ляоян и Мукден. ***** За военни заслуги е произведен във военен чин генерал-лейтенант и е началник на героичната
20-та пехотна дивизия в периода от 10. 02. 1903 до 10. 08. 1904 г. По-късно е командир на 3-та Сибирска артилерийска бригада. (източник - РГВИА, фонд 409, оп. 1, п/с 281-736, фонд 395, оп. 57, д. 2566, 1865 год). Генерал-лейтенант Н. Н. Флейшер умира на 11 декември 1909 г.
Николай Николаевич Флейшер е женен за Олга Александровна Комарова****** (родена на 15. 11. 1862 г. ) и има пет деца: НАТАЛИЯ (НАТАЛнњЯ - рус. ) - родена на 24 март 1885 г. ; ГЕОРГИЙ - роден на 19 април 1887 г. ; НИКОЛАЙ - роден на 11 декември 1888 г. ; НИНА - родена на 12 септември 1890 г. и БОРИС - род. 4 юли 1892 г. Последните известни сведения за съпругата на генерал Н. Н. Флейшер - Олга са, че през 1912 г. тя живее със семейството си в гр. Тифлис¹. През декември 1912 г. се провежда първият конгрес (събиране) на потомците на рода Комарови.
Съпругата на генерал-лейтенант Николай Николаевич ФЛЕЙнЕР Олга Александровна КОМАРОВА (р. 15. 11. 1862) е от Витебските дворяни Комарови. Тя е може би дъщеря на генерала от инфантерията Александр Висарионович Комаров (24. 08. 1830 - 27. 09. 1904) или на генерал-лейтенант Александр Владимирович Комаров, роден на 20. 09. 1826 г. Сведение за Олга Ал. Комарова и съпруга и генерал-лейтенант Флейшер, Н. Н. се намират в родословното дърво на Витебските дворяни Комарови. *******
ДЕЦА:
НАТАЛИЯ (НАТАЛнњЯ-рус. ) Николаевна Флейшер(Меньчукова)- род. 24 март 1885. Омъжена е за генерал-майор Евгений Александрович Менчуков (Меньчуков).
Евгений Александрович Меньчуков, е роден на 14. 08. 1879 в Санкт-Петербург - умира (разстрелян) на 25. 08. 1938 в Москва. Образование получава в Александровския кадетски корпус и Павловското военно училище (1898). Завършва училището с военен чин подпоручик и е назначен в 3-ти Финландски стрелкови полк. Преместен по-късно в Лейб-гвардейския Финландски стрелкови полк. Произведен е поручик на 08. 08. 1902 г. Участник в Руско-японската война 1904-05 г. Завършва Николаевската академия на генералния щаб през 1905 г. , 1-ва степен. Щабс-капитан, капитан Га(28. 05. 1905). Обер-офицер за особени поръчения при щаба на 3-ти Сибирски армейски корпус (1907-1909). Обер-офицер за поръчения при щаба на Виленския Военен Окръг (1909-1912). Произведен в подполковник на 06. 12. 1911 г. Щаб-офицер за поръчения при командващия войските на Виленския ВО (1912). Участник в Първата световна война. Щаб-офицер за поръчения при командващия 1-ва армия ген. Ренненкампф (1914). Произведен в чин полковник на 06. 12. 1914 г. Началник щаб на 26-та пехотна дивизия (1915). Командир е на 27-ми пехотен Витебски полк
(1916-1917). Генерал-майор, началник щаб е на 46-ти армейски корпус (1917). Преминава и постъпва в болшевишката РККА(Червената армия). Назначен за офицер за поръчения при началник щаба на ССР Грузия, началник на оперативно-мобилизационния отдел на този щаб. Началник на учебната част на военно-учебните заведения на Грузия. Завеждащ опреснителните курсове в Свободното грузинско училище (1921). Завеждащ картечното обучение във Военното училище "Выстрел" (1930). Произведен е в чин Бригинтендант (1936) от РККА. Научен сътрудник към Военно-историческия отдел на Генщаба на РККА. По това време живее в Москва на Потаповско кръстовище (Потаповский пер. ), 9/11, кв. 51. Арестуван на 10. 01. 1938 г. Осъден от ВКВС на СССР (25. 08. 1938 г. ) на смърт чрез разстрел по обвинение в шпионаж. Разстрелян на 25. 08. 1938 г. и погребан на "Коммунарке" в Москва (Московская обл. , бывшая дача Г. Ягоды). Рен билитиран е на 02. 06. 1956 г.
Военни награди: орден Св. Станислав 3-та степен с мечове и лента (1905), орден Св. Анна 4-та степен (1907), орден Св. Анна 3-та степен (1909), орден Св. Станислав 2-ра степен (1911), Георгиевско оръжие (1915).
Библиография: 1) Залесский К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. М. , 2003. 2) Тинченко Я. Голгофа русского офицерства в СССР 1930-1931 годы. М. , 2000. 3) Черушев Н. Невиновных не бывает. М. , 2004. 3) Список лиц с высшим общим военным образованием, состоящих на службе в РККА по данным на 01. 03. 1923. М. ,1923. 4) Список Генерального штаба. Петроград, 1914, 1916, 1917]. По материалам сайта "Русская армия в Великой войне".
ГЕОРГИЙ Николаевич Флейшер - роден на 19 април 1887 г. През 1913 г. е студент в Санкт-Петербург. "Във връзка със значителния недостиг на офицерски състав във флота на Морското ведомство му се налага да организира редица ускорени курсове за обучение, които произвеждат офицери за военните действия по това време. Като подобни учебни заведения се отнасят Отделните гардемарински класове, Курсове за гардемарин от флота, Школа за прапорщчици към Адмиралтейството (мичмани във военно време). От 5 август 1913 г. в Санкт - Петербург се откриват Временни курсове за юнкери от флота с учебен курс по програма на Морския Корпус. От 1 юни 1914 г. те са преобразувани в Специални гардемарински класове (Отдельные гардемаринские классы - ОГК), като 60-те по-рано зачислени тук юнкери от флота се преименували в гардемарини. В класовете се приемали на конкурсна основа деца на офицери, потомствени дворяни, свещеннослужители (в ранг не по нисък от йерей), граждански чиновници (не по-ниски от VII клас от таблицата за ранговете в Руската империя), а също и представители на другите съсловия на християнското вероизповедание, които са завършили някакъв курс в граждански ВУЗ. След зачисляването в Специални гардемарински класове (ОГК), гардемарините веднага полагали военна клетва. Пълният курс на обучение бил три години. След това възпитаниците се произвеждали в корабни гардемарини и се разпределяли на кораби от Учебно-артилерийския и Учебно- минния отряди. След практика и полагане на изпит те получавали чин корабен гардемарин от флота . " www. simvolika. org/mars_064. htm Г. Н. Флейшер служи като корабен гардемарин от флота (по-късно чинът гардемарин от флота е заменен с чин мичман в руския морски флот - превод В. Миновски).
НИКОЛАЙ, Николаевич Флейшер - роден на 11 декември 1888 г. През 1913 г. е студент. Поради недъг по рождение е признат за негоден за военна служба.
НИНА, Николаевна Флейшер - родена на 12 септември 1890 г. През 1913 г. следва в Иркутският Институт.
БОРИС, Николаевич Флейшер - роден на 4 юли 1892 г. Завършва Тифлиския Кадетски корпус, Военна школа в Порт-Артур и Павловското Военно училище в 1911. От 1913 г. е произведен юнкер. Сведения: РГВИА (фонд 409, оп. 1, д. 255-303).
Информация също от сайта: http://baza. vgd. ru/post/1/9038/p27208. htm?


РОДОСЛОВНО ДЪРВО НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ ФЛЕЙнЕР
Баща - генерал-майор Николай Михайлович Флейшер (роден 1803 г. )
Генерал-майор ФЛЕЙШЕР, НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВИЧ.
Той е роден през 1803 г. Учи в Благородническия пансион при Московската губернска гимназия, но не завършва курса. Продължава обучението си в Школата за подпрапорщици на Гренадерския корпус. Служи в Гренадерския полк на принц Евгений Виртембергски през 1829-1844 г. и в 1-ви Московски Кадетски корпус (преподавател по математика), а от 1840 г. е батальонен командир. В 1820 г. е произведен в чин подпрапорщик, в 1822 г. - прапорщик, в 1825 г. - подпоручик, в 1827 г. - поручик, в 1829 г. - щабс-капитан, в 1833 г. - капитан, в 1839 г. - подполковник, в 1852 г. - полковник. През в 1862 г. е произведен в чин генерал-майор, по случай уволнението от военна служба и преминаването му в запаса. От 1844 г. е полицмайстор в гр. Рязан, в 1847-49 - губернатор; на гр. Зарайск. От 1850 г. е батальонен командир в Константиновския Межевски институт в Москва.
Награден е с ордените: Св. Владимир 4 ст. , Св. Анна 2 и 3 ст. , Св. Станислав 2 ст. Притежател е на дворянски имения в Московска, Рязанска и Вологодска губернии. Генерал-майор ФЛЕЙШЕР, Н. М е женен два пъти и има 15 деца. Четиринадесет наследници от първия брак с Наталия Иванова ПЕТРОВСКА и един син Йосиф, от втората му жена Т. М. КУЛИКОВА.
Майка на бъдещия нк на българското Военно училище е Наталия Иванова Флейшер (родена Петровска). Тя е родена през 1818 г. в Москва и починала около 1859 г. През 1856 г. Наталия Ив. Флейшер притежава родово наследство от 537 десятини (рус. ); в селата Рослиново, Абакумово, Кочурово, Клокуново, Ширяево във Вологодски окръг на Вологодска губерния. Нейният баща - Иван Андреевич ПЕТРОВСКИ (1765 - 31. 07. 1827) произхожда от древен полски дворянски род. Той е колежски съветник през 1804 г. , щатски съветник в 1816 г. Награден е с ордените: Св. Анна 2 ст. , Св. Владимир 4 ст. В 1814 г. е записан в 4-та част на дворянската родословна книга на Московска губерния. [в Общия Гербовник (Хералдиката) на Всеруската Империя е записан в част VII, отделение 1-во - герб на рода от 1803 г. ]. Починал на 31 юли 1827 г. в Москва и е погребан на Ваганковското гробище. (ЦГИАМ, ф. 4, оп. 12, д. 135).
Братя и сестри: Варвара (ок. 1836), Владимир (1839), Елизавета (1840), Зинаида (1841), Алексей (1844), Раиса (1845), Лев (1848), Евгений (1850), Рафаил (1852), Надежда (1853), Борис (1854), Мария (1855), Сергей (3 февруари 1856 - 27. 12. 1918), Иосиф (19. 10. 1860 -?) - брат от втория брак на баща му с КУЛИКОВА Т. М.
ВАРВАРА Николаевна Флейшер- родена около 1836 г. Единственото сведение за нея се намира в изповедната книга на Петропавловската църква в Ивановска енория при 1-ви Московски Кадетски корпус (ГИАМ, ф. 203, оп. 747, д. 1344).
ВЛАДИМИР Николаевич Флейшер е роден на 26 януари 1839 г. в Москва. Приема православната вяра в Петропавловската църква при 1-ви Московски Кадетски корпус. (Ивановска енория), кръстен от поручик ИВАНОВ П. П. и съпругата на действителния таен съветник Писарева А. М. Завършва1-ви Московский Кадетски корпус в 1856 г. В 1859 г. е произведен във военен чин прапорщик, от 1871 - подполковник, в 1893 - полковник.
Служи в 1-ва Московска военна гимназия, а от 1893 г. е в оставка (ист. - АСМД).
Военни отличия: Орден Св. Владимира 3 и 4 ст. , Св. Анна 2 и 3 ст. , Св. Станислав 2 ст.
с корона и без корона. Владетел на родови имения в Московска (311 десятини), Вологодска (392 дес. ), Рязанска (640 дес. ) губернии. Живее през 1873 г. на ул. Хопиловска (Лефортовската част) в къщата на Чистяков, а в 1883 - на ул. Вознесенска (Басманската част) в къщата на Дементиев. Женен е за Е. А. РАШКОВА и има 5 деца:
БОРИС Владимирович Флейшер - роден на 3 февруари1870 г. Кръстен в православната вяра от Н. М. ФЛЕЙШЕР и свидетелката Е. Т. РАШКОВА. Завършва математическия факултет на Московския университет и Московското Пехотно юнкерско училище в 1893 г. Изпратен е да служи в Лейб-Гвардейския. Литовски полк. От 1893 г. е подпоручик, а от 1897 - поручик. Сведения от служебния списък за 1895 г. , който се пази в РГВИА (фонд 409, оп. 1, 80-157/61). В 1895 г. не е бил женен. От 1909 г. е полковник, командир на рота във Владикавказкия Кадетски корпус. През 1916 г. с чин полковник е инспектор на класовете в Ташкентския кадетски корпус. По-нататъшната му съдба е неизвестна. Награди: Орден Св. Владимир 3 ст.
НАТАЛИЯ (Наталья) Владимировна Флейшер - родена на 2 октомври 1871 г. в Москва.
ГЛЕБ Владимирович Флейшер - роден на 5 ноември 1873 г. Завършва медицинския факултет на Московския университет и Военно-Медицинската Академия в 1900 г. Служи във 2-ри Ивангородски Крепостен полк. От 1904 г. е в Санкт-Петербургската Клиническа военна болница. През 1907 г. е младши доктор в Любавския Пруски полк (служебният списък за 1911 г. се съхранява в РГВИА (фонд 409, оп. 1, д. 14-748). Доктор по медицина, придворен съветник (1907). Женен е за Александра Петрова Флейшер (моминската и фамилия е неизвестна), от която има 2 деца - Елена (род. на 4. 12 1901), Юрий (род. на 28. 02. 1903).
ЛИДИЯ Владимировна Флейшер - родена на 24 февруари 1875 г. в Москва.
ЕЛЕНА Владимировна Флейшер - родена на 22 март 1881 г. в Москва. От брака си с В. П. ПРОТОПОПОВ има син Николай и две дъщери - Марина и Татяна.
ЕЛИЗАВЕТА Николаевна Флейшер - родена на 19 юли 1840 г. През 1861 г. е била омъжена.
ЗИНАИДА Николаевна Флейшер - род. на 29 септември 1841г. в Москва. През 1861 г. е била омъжена.
АЛЕКСЕЙ Николаевич Флейшер (1844-?) е роден на 31 март 1844 г. в Москва. Завършва военното си образование в 1-ви Московски кадетски корпус през 1862 г. Разпределен е в 8-ма Артилерийска бригада, а от 1864 г. - в 38-ма Артилерийска бригада. От 1869 г. е назначен в Аргунския военен окръг като делопроизводител1. През 1870 г. е нароевски наиб2; от 1871 г. - нароевски пристав, а след това пристав на 2-ри участък. Взема участие в потушаването на Полския метеж (1863-1864). От 1862 г. - прапорщик, 1865 - подпоручик, 1867 - поручик, 1871 - щабс-капитан, 1875 - капитан. В сведение от служебния списък на дворяните в Русия (РГВИА, ф. 489, оп. 1, д. 7096), Алексей Николаевич Флейшер през 1875 г. получава от родителите си 182 десятини земя в с. Берняково.
Награди и отличия: Орден Св. Станислав 3-й ст. , бронзов медал за потушаване на Полския метеж. Алексей Н. Флейшер е женен за Е. Г. ПОЛСКА, и има 2 деца:
НИКОЛАЙ Алексеевич Флейшер - роден на 26 февраля 1872 г. В 1910 г. е подесаул в 1-ви Кавказски полк на Кубанската Казашка войска в гр. Мерв - Закаспийка област. През 1916 г. е есаул в 4-ти сборен Кубански полк, а същевременно е войскови старшина на Ставрополския полк. Награден с Орден Св. Станислав 2 ст. Деца:
СОФИЯ Алексеевна Флейшер - родена на 27 март 1874 г. РАИСА Николаевна Флейшер - родена на 3 септември 1845г. в гр. Рязан.
НИКОЛАЙ Николаевич Флейшер(27. 11. 1846 - 11. 12. 1909) - бъдещият началник на юнкерското военно училище в България.
ЛЕВ Николаевич Флейшер - роден на 25 януари 1848 г. в гр. Зарайск. През 1861 г. учи в 1-ви Московски Кадетски корпус.
ЕВГЕНИЙ Николаевич Флейшер - роден на 7 декември 1850 г. в Москва. Има дъщеря - Татяна Евгениевна Флейшер3.
РАФАИЛ Николаевич Флейшер (19 февруари 1852 - 1 октомври 1916).
Роден на 19 февруари 1852 г. в Москва. Завършва 1-ви Московски кадетски корпус и 3-то Военно Александровско училище в 1871 г. Получава военно направление в Лейб-Гвардейския Литовский полк. През 1875 г. е произведен във военен чин подпоручик, 1876 - поручик, 1878 - щабс-капитан, 1883 - капитан, 1887 - подполковник, 1891 - полковник. През 1910 г. - генерал-лейтенант, началник (27. 01. 1909-19. 02. 1914) на 27-ма Пехотна дивизия във Вилнюс. От 1916 г. - генерал от инфантерията, служи като генерал за особени поръчки при командващия на 2-ра Армия. Командва шест месеца 7-ма Туркестанска стрелкова дивизия, а след това е върнат поради болест на старата служба. Умира на 1 октомври 1916 г.
Награди и отличия: Орден Св. Станислав 2 ст. с мечове, Св. Станислав 3 ст. с мечове и лента, Св. Анна 2 ст. , Св. Анна 3 ст. с мечове и лента, Св. Анна 4 ст. "За храброст", Св. Владимир 4 ст. , Румънски Кръст, Сръбски орден 3 ст. , Черногорски орден на Св. Данило, Персийски орден на Лъва и Слънцето, 6 медала. В служебния списък за 1895 г. се съхранява в РГВИА (фонд 409, оп. 1, 80-157). Страда от болки в бъбреците и черния дроб, а в 1916 г. се разболява от малария. Умира на 1 октомври 1916 г. Погребан е в Москва, в "Братското гробище" на загиналите през 1915-1919 г. ( гробът не съществува днес - бел. В. Миновски). През 1895 г. се жени за А. Н. нУМИЛИНА - без наследници.
НАДЕЖДА Николаевна Флейшер - родена на 12 март 1853 г.
БОРИС Николаевич Флейшер - роден на 12 юли 1854 г. в Москва. През 1910 г. е полковник, щаб-офицер към Окръжното Артилерийско управление в Киев. Синът му ВИКТОР Борисович Флейшер в 1910 г. е капитан в Окръжното Инженерно управление в Киев.
МАРИЯ Николаевна Флейшер - родена на 29 септември 1855 г. в Москва. Починала около 1856 г.
СЕРГЕЙ Николаевич Флейшер(3 февруари 1856 - 27. 12. 1918). Роден на 3 февруари 1856 г. в Москва. Завършва 1-ви Московски Кадетски корпус и 3-то Военно Александровско училище в 1876 г. Получава военно направление в Лейб-Гвардейския Литовский полк. Произведен през 1877 г. във военен чин подпоручик, в 1878 - поручик. От 1882 г. е есаул на Уманския конен полк в Кубанската Казашка войска. Завършва Кавалерийско офицерско училище през 1888 г. От 1891 г. е войскови старшина, а от1894 г. - полковник. През 1897 г. е назначен за командир на 1-ви Полтавски полк на Кубанската Казашка войска. От 1901 г. е произведен генерал-майор - командир на 2-ра Бригада при 2-ра Кавказка Казашка дивизия на Донската Казашка войска. През 1905 г. е назначен за генерал-губернатор на Елисаветполска губерния. От 1910 г. е генерал-лейтенант. В 1912 г. е назначен за началник на Терска област - атаман на Терската Казашка войска. През 1917 г. си подава оставката със звание генерал от кавалерията. Награди: Орден Св. Анны 1, 2, 3 и 4 ст. "за храброст", Св. Станислав 1, 2 и 3 ст. с мечове и лента, Св. Владимир 2, 3 и 4 ст. с лента, орден Бел Орел 1 ст. , Персийския орден на Лъва и Слънцето 1, 2 и 3 ст. , Румънски Железен Кръст, Бухарски Орден на Короната с елмази, 12 медала. Сергей Н. Флейшер е женен за А. Я. СУЩЕВСКАЯ. и имат четири дъщери: ВЕРА Сергеева Флейшер(12. 09. 1892 - 1970) Омъжена е за Соколов - живяла и починала в Париж през 1970 г. Погребана е на гробището СенЖеневиев-де-Бон ; ОЛГА (Ольга-рус. ) Сергеева Флейшер (18. 01. 1894); МАРИЯ Сергеева Флейшер (15. 07. 1900); ТАТЯНА (Татьяна-рус. ) Сергеева Флейшер (11. 01. 1904).
ЙОСИФ Николаевич Флейшер(19. 10. 1860), син от втория брак на генерал-майор Николай Михайлович Флейшер с Т. М КУЛИКОВА. През 1879 г. Йосиф Н. Флейшер е прапорщик от 2-ри Гренадерски Ростовски полк в Москва и живее на Уланско кръстовище (Уланский переулок) № 9. В 1887 г. е произведен във военен чин подпоручик във 2-ри Гренадерски Ростовски полк в Москва.

* Флейшер - фамилия от еврейски (идиш פליישער) или немски произход (нем. Fleischer) означаваща месар
** Генерал-майор Н. Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. http://history. scps. ru/bulg/00. htm *** Русское управление въ Болгарiи в 1877/78/79, Изданiе Военно-Исторической Коммиссiи Главного управленiя Геннеральнаго Щтаба, С. -Петербургь, "Т-во Художественной Печати", Ивановская, 14. 1906.
**** Командир на лейб-гвардейския Литовски полк в периода (17. 04. 1874-1. 12. 1878 г. ) по време на Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. е - флигель-адъютант полковник (от 18. 12. 1877 г. - генерал-майор от Свитата на руския император) барон Арпсхофен Карл-Владимир Хенрихович. По време на Освободителната руско-турската война 1877-78 г. полка участва в следните военни действия:
16. 10. 1877 г. - участва в завземането на Телиш.
28. 11. 1877 г. - участва в превземането на военната крепост Плевен
13-18. 12. 1877 г. - извършва преход през Балкана
19. 12. 1877 г. - участва в боя при Ташкисен.
20. 12. 1877 г. - участва в боя при с. Долно Камарци
3-4. 01. 1878 г. - участва в боевете при гр. Филипопол.
4. 01. 1878 г. - в състава на отряда на генерал Краснов участва в боя при Кара-Агач. Съвместно с Кексхолмския гренадерски полк, драгунската бригада и взвода на 16-та конна батарея с бой завземат силно укрепените позиции на Кара-Агач. Отрядът пленява и 23 оръдия.
***** Иванов И. Е. Очерки походно - боевой жизни во время боксерского восстания: Из дневника командира 2 - й роты 1 - го Вост. - Сиб. стрелкового е. в. полка. - М. : Унив. тип. , 1907. - 138 с.
****** Предполагам, че съпругата на генерал-лейтенант Н. Н. Флейшер Олга Александровна КОМАРОВА е дъщеря на генерала от инфантерин та Александр Висарионович Комаров (24. 08. 1830 - 27. 09. 1904), но това ще решат бъдещите изследователи на рода Флейшер - бел. Валентин Миновски
******* Исторически сведения: 1) Арсеньев В. С. К родословию Витебских дворян Комаровых. Витебск, 1910. 2) Первый съезд потомков рода Комаровых. Издал Г. В. Комаров, СПБ. , 1913.
; - Тифлис- грузински ტფილისიдн. гр. Тбилиси - грузински თბილისი- бел. Валентин Миновски
; - Городничий - длъжност в Руската империя. Городничий е началник на административно-полицейската власт на даден град от 1775 до 1862 г. (бел. на автора Валентин Миновски)
; десятина - Единица за площ земя в Русия до 1918 г. , равняваща се на 1,0925 от хектара земя - бел. Валентин Миновски
1 Делопроизводитель - служащий ответственный за ведение документации организации, суда, фирмы, кооператива и т. д.
2 наиб- арабскиنائب - вице-крал, наместник, помощник началник, съдия, заместник, упълномощен
3 Дворянские роды Рязанской губернии, Том второй. ) www. petergen. com
Използвана литература: 1. Иванов А. Я. , РОДОСЛОВНыЙ КУСТАРНИК - база данных (около 5000 биографических справок,подкрепленных ссылками на архивные или литературные источники),которая, надеюсь, будет небесполезна и для других. 2. Материали от ВГД - “Всероссийское генеалогическое дерево” Генен логический форум ВГД
# Забележка: Проследявайки историята на рода Флейшер, попаднах на следния факт. Изследователите на рода от Русия (ВГД - “Всероссийское генеалогическое дерево”) смятат, че майката на бъдещия нк на българското Военно училище Н. Н. Флейшер, Наталия Иванова Флейшер (родена Петровска) е починала около 1859 г. Съпоставяйки фактите от раждането на последните и 2 деца, Мария - родена на 29 септември 1855 г. и Сергей - роден на 3 февруари 1856 г. стигам до следния извод: Сергей, също е син на генерал-майор Николай Михайлович Флейшер от втория брак с Т. М. КУЛИКОВА. Разликата при раждането между двамата - Мария и Сергей е само 4 месеца и 3 дни, а това физически е невъзможно; т. е. да са родени от една и съща жена. Затова предполагам, че Наталия Иванова Флейшер (родена Петровска) е починала около 1855/1856 г. - след раждането на дъщеря си Мария - родена на 29 септември 1855 г. (бележката е моя-авт. Валентин Миновски)
Автор: Валентин Миновски-магистър по история

[artist]

Генерал от инфантерията Всеволод Викторович Сахаров(18. 02. 1851 - 2. 03. 1935)

Генерал от инфантерията* САХАРОВ, Всеволод Викторович (18. 02. 1851 - 02. 03. 1935)
Последният руски офицер, началник на Военното училище в София, е подполковник Всеволод Викторович Сахаров. Той изпълнява тази длъжност до Сръбско-българската война (от 20. 03. 1884 г. до 8. 10. 1885 г. ). #
Генералът от пехотата на Генералния щаб Всеволод Викторович Сахаров е роден на 18 февруари 1851 г. в гр. Зубцов, Тверска губерния. Кръстен е и изповядва православното вероисповедание. Записан е в родословното дърво на дворяните; от Московска губерния, като помещик (дворянинрус. ) от Тверска губерния. Баща му Виктор Сахаров служи в армията в Ямбурския улански полк. В 1861 г. Всеволод Сахаров постъпва на военна служба, като кадет във 2-ри Московски кадетски корпус. В РИА (Руската Имперска армия-бел. В. Миновски) е от 25. 08. 1867 г. От 1867 г. започва да учи в 3-то Военно Александровско училище (4-та рота). ** След завършването на училището - 23. 07. 1869 г. - постъпва на военна служба в 1-ви (бившия 8-ми) стрелкови батальон като подпоручик (произведен на 12. 07. 1869 г. ). В архива на Александровското военно училище за 6-ти випуск от 23. 07. 1869 г. (Списък по реда на старшинството) е записано . . . №80 Сахаров Всеволод (от юнкерите, получава направление в 1-ви стрелкови батальон). В батальона е назначен като ковчежник (казначей-рус. бележка В. Миновски) и на 07. 05. 1871 г. е произведен в чин поручик от РИА. Преместен е в леб-гвардейския Московски полк с чин подпоручик на 6 януари 1873 г. , а през 1874 г. постъпва в Академията на Генералния щаб. След завършване на академията през 1877 г. е зачислен кьм Генералния щаб и е назначен в щаба на 6-ти армейски корпус. На 27. 03. 1877 г. Всеволод Сахаров е произведен във военен чин поручик. В 1877 г. е преместен в Генералния щаб, произведен е в чин щабс-капитан - 17. 07. 1877 г. и е назначен , като обер-офицер за поръчки. На 28. 11. 1877 г. е произведен в чин капитан и същата година е назначен за главен адютант към щаба на гренадирския корпус. Взема участие в състава на Дунавската армия в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Участва в сраженията под гр. Плевен*** на 27 ноември 1877 г. Командир на корпуса е генерал-лейтенант, генерал-адютант Иван Степанович Ганецки (Ганецкий-рус. ). За награда в битката с турците е произведен в чин капитан през 1878 г. Назначен е като офицер за особени поръчения към щаба на Гренадирския корпус през 1878 г. Със заповед на действащата армия №136 от 1878 г. е назначен за наблюдаващ офицер за оттеглянето на войските от пристанището Родосто. В 1879 г. , като офицер от Генералния щаб е назначен в разпореждане на генерал-адютант граф Едуард Ив. Тотлебен - временно изпълняващ длъжността генерал-губернатор на гр. Одеса. По-късно е назначен за щаб-офицер при 3-ти армейски корпус в гр. Вильна****. От учебната 1881/1882 г. до 01. 02. 1884 г. е преподавател по топография и тактика във Виленското пехотно юнкерско училище. Произведен е в чин подполковник на 12. 04. 1881 г. През 1883 г. е назначен като офицер за специални поръчки към командуващия на Виленски военен окръг. През 1883 г. за отлична и усърдна служба е удостоен с монархическо (царско) благоволение. Уволнен от военна служба по лична молба, за да служи в Българската войска (намира се в оставка от РИА от 29. 01. 1884 до 26. 10. 1885г. ). Същата година, със заповед на българския княз Александър ВІ Батенберг е назначен за началник на военното училища в София. Тази служба изпълнява от 29 януари 1884 г. до 30. 08. 1884 г. -08. 10. 1885 г. Известният руски военноначалник Александър Ф. Редигер (1853-1920)## описва в спомените си срещата си с Всеволод Сахаров в гр. София. С височайша заповед на 08. 04. 1884 г. е произведен във военен чин полковник. За “отлична, усърдна и ревностна служба” е награден от българския княз Александър І Батенберг с българския орден Св. Александър ВІV-та степен. Съгласно заповед № 86 на Българската войска е назначен за временно изпълняващ длъжността товарищ; на военния министър от 6. 09. 1885 до 9. 09. 1885 г. С височайша заповед на Българския княз е уволнен от Българската земска войска през 1885 г. На 26. 10. 1885 г. с височайша заповед на Руския император отново е възстановен на служба в Генералния щаб на руската армия с назначение - оставане в разпореждане на началника на Главния щаб в Руската императорска дипломатическа мисия в София. През 1886 г. с Височайша заповед е назначен за началник щаб на 21-ва Пехотна дивизия (13. 12. 1886-17. 09. 1892 г. ). С освобождаване от Генералния щаб през 1892 г. е назначен за началник на Тифлиското пехотно юнкерско училище (17. 09. 1992-17. 08. 1894 г). Назначен е за началник на 15-ти гренадирски Тифлиски на името на Негово Императорско Височество Великия княз Константин Константинович полк през 1894 г. (17. 08. 1894-10. 06. 1896 г. ). За заслуги по служба е произведен в чин генерал-майор (10. 06. 1896 г. ), назначен за началник щаб на войските на Закаспийска област (10. 06. 1896-27. 02. 1899 г. ) и е зачислен отново в Генералния щаб през 1896 г. През 1899 г. е назначен за началник щаб на Туркестанския военен окръг### (27. 02. 1899-14. 11. 1904 г. ) и е освободен от Генералния щаб. По сведение на 2-ри Департамент на Министерството на правосъдието е назначен за почетен мирови (областен рус. ) съдия в Ташкентския окръжен съд за 3 години, считано от 14 май 1900 г. За отлична служба е произведен в чин генерал-лейтенант през 1901 г. Изпълнява длъжността помощник на Туркестанския генерал-губернатор и командуващ войските на Туркестанския военен окръг (от 14. 11. 1904 г. и на 01. 01. 1906 г. ). През 1906 г. е произведен във военен чин генерал от инфантерията на Генералния щаб (произведен при оставката си през 1906 г. от поста помощник на Туркестанския генерал-губернатор и командуващ войските на Туркестанския ВО). По-късно е началник-щаб на армията на адмирал Колчак. След Октомврийската революция 1917 г. живее в емиграция в Белгия. Член е на РОВС (Руски Общо-воински съюз)*****. Взема участие в почетния караул в първото погребение на генерал барон П. Н. Врангел на 25 април 1928 г. в Брюксел на гробището Иксел (Ixelles). Генералът от инфантерията Всеволод В. Сахаров е най-висшият бивш руски царски генерал, които участва в почетния караул при погребението на барон Врангел в Белград на 6 октомври 1929 г. Умира на 02. 03. 1935 г. в Брюксел и е погребан в гробището Ixelles.
Награди и отличия: благодарствена царска грамота като капитан (1877 г. ); орден Свети Станислав 3-та степен с мечове и лента (1879 г. ); орден Св. Анна 3-та степен с мечове и лента (1879 г. ); орден Св. Владимир 4-та степен (1882 г. ); Царска благодарствена грамота (1883 г. ); орден Св. Станислав 2-ра степен (1885 г. ); Царска благодарствена грамота (1887 г. ); орден Св. Анна 2-ра степен (1888 г. ); орден Св. Владимир 2-ра степен (1892 г. ); генерал-майор (1896 г. ); орден Св Станислав 1-ва степен (1898 г. ); генерал-лейтенант (1901 г. ); орден Св. Анна 1-ва степен (1904 г. );
Чуждестранни награди: румънски орден Железен кръст (1979 г. ); български орден Св. Александър 4-та степен (1885 г. ); персийски орден на Лъва и слънцето 1-ва степен; бухарският орден на Изгряващата звезда 2-ра степен(1893 г. ); бухарският орден Златна звезда с дин манти 1-ва степен (1898 г. );
Медали: сребърен медал за царуването на император Александър ВІВІВІ и за спомен от свещената коронация на негово Императорско величество на 14 май 1896 г. ; светло-бронзов медал в чест на Руско-турската война 1877-1878 г. ; тъмно-бронзов медал за труда в чест на всеобщото преброяване на населението и др.
Всеволод В. Сахаров е женен за Анна Петровна (1861-1938), родена Денчикова (Деньчиковая - рус. ). Според други сведения, съпругата на генерал Сахаров - Анна Петровна е с моминско име от известния руски род Сухомлинови - Сухомлинова (Сухомлиновая). Тя почива през 1938 г. и също е погребана в Брюкселското гробище Ixelles. От своя брак генерал В. В. Сахаров има двама сина Вячеслав и Игор.
Вячеслав Всеволодович Сахаров (06. 06. 1891- 05. 05. 1958) полковник, кирасир³, участник в гражданската война; Н50, Л7с19; погребан в Брюксел на гробището Иксел. Женен за княгиня Анна Валериановна Голицина (1896-1995) - дъщеря на княз Валериян Константинович Галицин (03. 07. 1869-1923?) от брака му с Юлия Александровна Урусова (1868-1951). Родът Голицини (Голицыны-рус. ) - руски военни и държавни деятели, князе от различни клонове на един от най-старите родове, произхождащ от Великия литовски княз Гедимин. Анна Голицина е родена на 10 май 1896 г. в Москва. Починала на 10. 01. 1995 г. , St. Gilles - Белгия. Първоначално е омъжена през 1918 г. за Юрий нестаков. Вторият и брак е през 1920 г. в гр. Карасубазар (Qarasuvbazar, Кън расувбазар-до 1944 г. ) дн. Белогорск-рус. ; БВілогВірськ-укр. Град на п-ов Крим, Украйна с Вечеслав Всеволодович Сахаров. Починал през 1958 г. и погребан в гробището Ixelles (Иксел), Брюксел.
Игор Всеволодович Сахаров (1893-1937) Н50, Л7с19
Всеволод Викторович Сахаров има двама братя достигнали до висш армейски чин в руската армия: Сахаров, Виктор Викторович (1848-1905) и Сахаров, Владимир Викторович (20. 05. 1853 стар стил - хх. 08. 1920 - нов стил)
До скоро в руската военна наука имаше съмнения в родството на тримата братя Сахарови. С последните исторически документи и разкрития е доказано родството на тримата, както и от новоиздадения двутомник на руския историк Сергей Владимирович Волков - Руският офицерски корпус и Трагедията на руското офицерство. Историческите документи показват, че тримата братя са от една фамилия и достигат до висши генералски чинове: военният министр генерал-лейтенант, генерал-адютант Виктор Викторович Сахаров(1848-1905); средният брат Всеволод Викторович Сахаров(18. 02. 1851 - 2. 03. 1935)-генерал от инфантерията (произведен при оставката от поста помощник на Туркестанския генерал-губернатор и командуващ войските на Туркестанското ВО през 1906 г. ) и най-малкият брат - участникът в Първата световна война - генералът от кавалерията, Оренбургски губернатор и наказен атаман за 14 дни на Оренбургската казашка войска Владимир Викторович Сахаров(20. 5. 1853 - авг. 1920).
Сахаров, Виктор Викторович (1848-1905)-генерал от кавалерията, генерал-адютант, началник на Генералния штаб(1898-1904), военен министър(1904-1905)
http://www. vrtu-vvkure. com/modules. p. . . t=147&start=40
Сахаров Владимир Викторович (20. 05. 1853 стар стил - хх. 08. 1920 - нов стил)-генерал от кавалерията, Оренбургски губернатор и наказен атаман за 14 дни на Оренбургската казашка войска.
http://www. vrtu-vvkure. com/modules. p. . . t=147&start=40
http://www. grwar. ru/persons/persons. html?id=331
http://www. hrono. ru/biograf/bio_s/saharov_vv. php
Историография и документи: Глиноецкий Н. П. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба. СПб. тип. штаба войск гвардии Петерб. воен. окр. 1882. стр. сп. 176.
А. Н. Антонов. ХХХV. Виленское пехотное юнкерское училище. Кр. исторический очерк. Вильна. 1900 г. стр. Спис. 32.
Список генералам по старшинству. Составлен по 01. 09. 1896. СПб. 1896. стр. 994.
Список генералам по старшинству. Составлен по 01. 05. 1903. СПб. 1903.
Список генералом по старшинству. Составлен по 01. 07. 1906. СПб. стр. 291.
Смердов В. Н. Сборник биографий бывших юнкеров Александровского военного училища и кадет Александрийского сиротского кадетского корпуса ч. 2. М. 1904.
Грезин И. И. “Кладбища коммуаIxelles и Uccle в Брюсселе. Алфавитный список русских захоронений”. Спб. РГО. 1996.
http//baba15919. narod. ru/photospisok6. html 6-й выпуск Алексеевского ВУ 23. 07. 1869.
http//edinzavet. files. wordpress. com/2008/02/vnvu-sgrada. jpg?w=450
http//edinzavet. wordpress. com/2009/02/23/vnvu-history/
http//proibis. by. ru/002-001. htm Руский зарубежный некропол
http//forum. svrt. ru/index. phps=ec465b660652dc518f66c583852c31dd&showto pic=275&st=180&p=31324&#entry31324
* - Генерал от инфантерията - генералски военен чин II клас в пехотата (стрелковите войски) на Руската империя, приет в Списъка на ранговете. Въведен от император Павел I на 29 ноември 1796 г. Заменя чина генерал-аншеф. Отговаря на II клас от Списъка на ранговете, с обръщение “Ваше високопревъзходителство”. Съответства на чин адмирал и действителен таен съветник. Генералът от инфантерията по длъжност може да бъде генерал-инспектор на пехотата или на стрелкова част във войската, командуващ войските на военен окръг, ръководител на крупни военни съединения (корпус) и обединение на (армии, фронт).
В Съветска Русия този чин е ликвидиран със заповед (декрет) на Съвета на Народните Комисари (“Об уравнении всех военнослужащих в правах”) от 16 (29) ноември 1917 г. Инфантерия (infanteria - от италиански език-младежи) на рус. език обикновенно се отъждествява в превод с пехота; (бел. В. Миновски).
** - Смердов В. Н. Сборник биографий бывших юнкеров Александровского военного училища и кадет Александрийского сиротского кадетского корпуса, вып. 2 - я.
*** - Генерального штаба ГРЕНАДЕРСКОГО КОРПУСА -штабс-капитан Всеволод Викторович Сахаров - старший адъютант штаба. 28-го ноября 1877 г. /10 декабря 2003 г. исполнилась 126-я годовщина сражении под Плевной.
Предлагам на вниманието на читателя откъс от книгата, издадена за десетилетието на тази битка: Плевна и гренадеры 28 ноября 1877 г. Под ред. А. И. Маныкина-Невструева. Москва: Университетская тип. на Страстном бул. , 1887. - Ч. 1 (сост. К. А. Кондратович), 223 с. ; Ч. 2 (сост. И. Я. Сокол), 62 с.
СПИСОК генералам, офицерам и классным чинам Гренадерского корпуса, участвовавшим в сражении под Плевной 28-го ноября 1877 г.
Сведения включают (к 28 ноября 1877 старого стиля):
нТАБ ГРЕНАДЕРСКОГО КОРПУСА
- генерал-лейтенант генерал-адъютант Иван Степанович Ганецкий - командир корпуса
- генерал-майор Александр Иванович МаныкинНевструев - начальник штаба
- генерального штаба полковник Александр Александрович Фрезе - прикомандированный к штабу
- генерального штаба полковник Константин Рудольфович Мецгер - состоящий при штабе для особых поручений
- генерального штаба капитан Владимир Сергеевич Волков - состоящий при штабе для особых поручений
- генерального штаба штабс-капитан Всеволод Викторович Сахаров - старший адъютант штаба . . . www. genrogge. ru/memo/plgrenadiers1. htm
**** - ВнЁ́льна до 1919 г. на рус. език; Wilno-полски език; от 1919-1939 г. - гр. ВнЁ́льно; Vilnius (литовски език) - столица на република Литва; (бел. В. Миновски).
***** Генерал Врангел издава на 1 септември 1924 г. (потвърдена на 1 декември с. г. ) заповед за създаване на Руски Общо-Воински Съюз (РОВС) първоначално съставен от 4 отдели: 1-и отдел - Франция и Белгия, 2-и отдел - Германия, Австрия, Унгария, Латвия, Естония, Литва; 3-и отдел - България и Турция; 4-и отдел - Кралството на Сърби, Хървати и Словенци-след 29 октомври 1918 г. (от 3 октомври 1929 г. - Кралство Югославия-бел. В. Миновски), Гърция и Румъния.
¹ - нетитулован руски дворянски род, гербът на рода се намира в 4-та част на “Всеобщия гербовник (Хералдиката) на дворянските родове в Руската империя”. Дворяните Сахарови още в периода 1700-1762 г. владеят имения в Централно-Черноземния район на Русия.
² - товарищ -другар на военния министър в Българската войска. Длъжността е създадена на 23 юли 1879 г. Това е помощник на военния министър (дн. зам. министър), който го замества в случай на отсъствието му. Закрита с Указ № 9 през 1890 г.
³ - Кирасир- Етимология: исторически и военен термин; воененвоеннослужащ в един от родовете на тежката кавалерия носещ кираса-Кирн ́са(англ. cuirass, от фр. Cuirie - кожен нагръдник) и каска. Произхожда от фр. Cuirassier "брониран”, от фр. Cuirsse, по-късно от лат. Coriasea-кожа; лат. coriaceus-направен от кожа или от corium-кожа; фр. cuir - кожа. Руският кирасир е още от времето на Петър I. Историкът Смирнов предполага, че терминът идва от полски език- kirasjer, или е заимстван от нем. Kürassier, но най-вероятно е от фр. Cuirassier - съдейки от ударението.
# - Сведение за полковник Всеволод Викторович Сахаров в книгата на Генерал-майор Н. Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 - АЛФАВИТНыЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным "по прошению" от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского- http://history. scps. ru/bulg/00. ht ; http://history. scps. ru/bulg/images/15-32. gif Според този документ Всеволод В. Сахаров е на действителна българска военна служба(товарищ на военния министър от 06. 09. 1885 до 09. 09. 1885 г. ), и е началник на Военното училище в България от 29. 01. 1884 г. до 09. 10. 1885 г. На 25. 10. 1885 г. е уволнен от бълг. армия и на 26. 10. 1885 г. е назначен отново в редовете на руската армия. Не зная кои са официалните източници и датите, които се цитират във военната история на България за началниците на Военното училище, защото запазените сведения от военната исторография на България са доста объркани и в някои случаи - неточни. Според моето проучване и този документ подполковник Всеволод В. Сахаров е официално началник на Военното училище в гр. София в периода(29. 01. 1884 г. - 09. 10. 1885 г. ).
## - Редигер, Александр Федорович, История моей жизни,Том 1,Глава 3. ): “. . . Уже 15 января (1884-бел В. Миновски) Кантакузин уехал в Болгарию; я его проводил на железную дорогу. Вслед за ним уехали туда же два офицера Генерального штаба - Веймара- товарищем министра, и мой товарищ по Академии Всеволод Сахаров - начальником юнкерского училища. С приездом Кантакузина в Софию правлению Котельникова настал конец, а так как его вновь не назначили товарищем министра, то он оставил Болгарию. У нас сохранились с ним приличные отношения, и по возвращении, в конце апреля, он раза два заходил ко мне. ” Алексн ́ндър ФВёдорович РнҐ́дигер(1853-1920) е руски генерал, участник в Руско-турската война от 1877/1878 г. , член на Държавния совет; от июни 1905 до март 1909 г. заема длъжността на военен министър на Руската империя. Член на Съвета за държавна отбрана(1905-1909); член наДържавния съвет от 3 ноември 1905 г. Автор на воено-научни трудове, председател и член на редица комитети и комисии.
### - ТУРКЕСТАНСКИ ВОЕНЕН ОКРЪГ (1867 - 1918) Създаден на 11 юли 1867 г. В окръга влизат Съръ-Дарянска, Семиреченска (1867 - 1882 и от 1899), Ферганска (от 1876), Закаспийска (от 1881), Самаркандска (от 1886) области, Зеравшански окръг (от 1868), Аму-Дарянски отдел (от 1873) и част от територията на Памир по десния бряг на р. Пяндж. Окръгът е ликвидиран през 1918 г. 16 ф. , 5131 ед. хр. , 1866 - 1920 гг. , описи.
Автор: Валентин Д. Миновски-магистър по история