Междусъюзническата война 1913

[Гост]

Вечна Памет на героите!
Гложди ме една еретична мисъл. Понеже в Историята няма "Ако", но нека да предположим знаейки военният ни потенциал тогава, какво би се случило, ако Румъния не ни беше ударила в гръб?Я да порасъждаваме малко.Искате ли?
Да сложим ли Турция в това расъждение или да я оставим победена зад Мидия-Родосто?

Таз еретична мисъл и мен ме занимава отвреме-навреме. Румъния според мен изиграва фаталната роля. България трудно би могла да воюва с Гърция, Сърбия и Турция, но те трите пък трудно биха са съюзили. За "балкански пакт" е било много рано, противоречията са остри. От друга страна, има чисто психологически фактор - всички са имали страх от България. В една по-кратка кампания (което и става), на Сърбия и Гърция се нанасят сериозни поражения, които биха могли да ги принудят към прекратяване на конфликта и някакво приемливо уреждане. Това в кратък план.
Само румънската намеса и руската пасивност относно арбитража си изиграват ролята... Както и разнобоят и липсата на адекватна мисъл в политическото ръководство в България. Война или се почва и се води, или не се почва.

защо никой не вижда грешките на българските генерали през м.юни 1913 а обвиняват цар Фердинанд?....100 % виновни за загубата в тази война.

Възможно е военните подходи да не са били най-правилните и да имат роля в загубата. Само че те не са решаващи. Ако не е била политическата бъркотия, тия проблеми щяха да бъдат решени. Не военното поражение е причина за загубата, а румънската намеса и факта на пълната политическа необезпеченост на войната.
Фердинанд си е идиот, а Савов направо е за военен съд.

[Ханс]

Фердинанд си е идиот, а Савов направо е за военен съд.

Винаги съм се учудвал как Фердинанд изведнъж видиотява през 1913г. Нима през 1912г. или 1908г. е бил по здравомислещ? И съответно възниква въпроса имала ли е България Народно събрание? Имала ли е правителство? Имала ли е опозиция? А защо да не разширим кръга на въпросите си и да се запитаме имало ли е в България вестници и журналисти, имало ли е писатели и професори. Изобщо имала ли е България онова съсловие, което обикновено се нарича интелигенция?

[resavsky]

румънската намеса не е била чак толкова неочаквана.От Букурещ през цялото време не спират да предупреждават че ако се стигне до конфликт между съюзнците ще се намесят.Големия въпрос е защо българските генерали остават срещу гръцката армия / с численост между 120 - 140 000/ само 2 непълни дивизии с обща численост не повече от 50 000???Нека някой да ми обясни как си го представят генералите50 000 да победят 120 000.Трябва да се има впредвид неща друго.Гръцката армия е била в изключително неизгодно полижение - невероятно разтеглени позици на 15-20 километра пред морето/който не вярва да погледне на картата/.Един сериозен удар и положението на гърците е щяло да стане катастрофално.Но с 50 000 такъв удар не може да бъде нанесен.Но ако са били прибилзително равни по численост с гърците нашите войски са могли да им нанесат съкрушително поражение с много важни политически последствия.За това трябва да съжаляваме много повече отколкото за незавършената победа при Кресна 1 месец покъсно.

[Гост]

България е нямала в този период способен политик с дълбока визия за процесите и силите. Фердинанд си е идиот и преди, занимаващ се с ограждане на особата си с второразрядни политици.
И когато идва Кризата, или Решаващия момент, който е май единствен за България в новата й история, той нито я подготвя както трябва, нито взима адекватните решения. България свървша работата на Гърция и Сърбия, за да бъде накрая опоскана от тях и от, разбира се, северната си съседка. Неадекватни щофьори на внезапно заледило се шосе, и то през зимата

[albireo]

В една по-кратка кампания (което и става), на Сърбия и Гърция се нанасят сериозни поражения, които биха могли да ги принудят към прекратяване на конфликта и някакво приемливо уреждане.

Поражения на сърбите започват да им се нанасят едва когато военните действия достигат до старите граници на царството. А как се стига дотам? Дали не е поради некадърното планиране и некадърното водене на военните действия от българска страна? А гърците какво правят при Кресна? Как мислиш достигат чак дотам? Отново поради ВОЕННИ недомислици и пълни глупости в планирането и действията на българската армия.

Съгалсен съм с теб. че пълната политическа необезпеченост (то де факто няма ясна политическа концепция, зашо воюваме, какви стратегически цели имаме, как ще ги достигнем и т.н.) има основна заслуга, и то главно заради това, че от тази липса на яснота произтичат и глупостите в планирането, а оттам и вече в самото изпълнение.
С Русия си изграваме картите по изключително лош начин, не обръщаме внимание на възможността за румънска намеса (или си мислим че Русия ще ги възпре - което пак ни връща към горното), още в преговорите след Балканската война правим глупости (Данев с глупавото настояване за Солун) не знаем какво искаме нито как да го постигнем. А се получава така защо правителството ни няма политически контрол върху армията ( нещо фундаментално важно) и армията започва да се опивта да формулира политически цели и да ги диктува на властта. А за това вината съвсем не е само у Фердинанд, нито у Савов. Въпросите на Ханс тук са много уместни.

[Warlord]

Въпреки това гръцката армия е била поставена пред опастност от пълно обкръжение в Кресненското дефиле от контранастъплението на българските войски. Било е въпрос само на 3-4 часа да им прережат пътя за отстъпление, за това гръцкият представител на преговорите в Букурещ незабавно настоява за прекратяване на бойните действия и подписване на някакъв мирен договор (нищо, че до преди това е заявил твърдо, че войната няма да приключи докато гърците не влязат в София).

[albireo]

румънската намеса не е била чак толкова неочаквана.От Букурещ през цялото време не спират да предупреждават че ако се стигне до конфликт между съюзнците ще се намесят.Големия въпрос е защо българските генерали остават срещу гръцката армия / с численост между 120 - 140 000/ само 2 непълни дивизии с обща численост не повече от 50 000???Нека някой да ми обясни как си го представят генералите50 000 да победят 120 000.Трябва да се има впредвид неща друго.Гръцката армия е била в изключително неизгодно полижение - невероятно разтеглени позици на 15-20 километра пред морето/който не вярва да погледне на картата/.Един сериозен удар и положението на гърците е щяло да стане катастрофално.Но с 50 000 такъв удар не може да бъде нанесен.Но ако са били прибилзително равни по численост с гърците нашите войски са могли да им нанесат съкрушително поражение с много важни политически последствия.За това трябва да съжаляваме много повече отколкото за незавършената победа при Кресна 1 месец покъсно.

Абсолютно съм съгласен с това мнение.
Ето тук в тази тема Николай (мнение #23) също е посочил някои от "премъдрите" действия на нашето командване. http://forum.boinaslava.net/showthre...9&page=1&pp=25

[Стич]

Колегата Resavski e на път да прецака форума - тъй като и аз съм съгласен с него , а за пръв път от както съм член 3-4 форумчани са на едни и същи позиции по даден въпрос

[Хана]

Колегата Resavski e на път да прецака форума - тъй като и аз съм съгласен с него , а за пръв път от както съм член 3-4 форумчани са на едни и същи позиции по даден въпрос

Ха-ха-ха! :lol:
Немйската Хидра трябва да се погрижи да не се случват за в бъдеще подобни несъответстващи на правилника на Бойна Слава събития

[resavsky]

Значи силите на България не са били толкова малко дори срещу гърците.Проблема явно е в твърде шаблонното кордонно разположение и практическата липса на ударни групировки.Грандиозните размествания през м.април и май 1913 явно се отразяват твърде зле на боеспособността на армията.Защо въобще се е налагала тази реорганизация и създаването на цели 5 / армии/ не става ясно.От всички 5 армии единствено 4 армия може да се приеме че на 16 юни 1913 г. е напълно боеспособна.

[Николай]

Общо взето боеспособността на армиите е била една и съща. 4-армия просто е била най-голямата.
Вярно е, че реорганизацията се отразява много зле. Впрочем задоволително обяснение за нея така и не е дадено впоследствие...

Що се отнася до Втора армия, 64 дружини,10 ескадрона,32 полски, 3 планински и 7 тежки батареи не звучи никак малко, само че 11 от тези дружини плюс 4 от 7-те тежки батареи са били чак в ПортоЛаго и Дедеагач да пазят крайбрежието, а цялата 11 дивизия и Серската бригада са оставени източно от Струма. Отделен въпрос е, че Серската бригада като цяло е била съставена от слабо обучената местна милиция, войниците й в голямата си част не са имали униформи, а с манлихерите си много от тях изобщо не са стреляли. 11 дивизия проявила се нелошо при Одрин от създаването си през октомври 1912 нито веднъж не получава попълнение, просто защото тя самата е съставена от части, предназначени за попълнение. На практика бойците в трите й полка при Струма не са били повече от 6 500-7 000 при щат от повече от 12 000.
Решителната битка с гърците се разиграва между реките Струма и Вардар. Там са конценрирани 69 гръцки батальона, 30 скорострелни полски, 9 планински и 6 тежки батареи срещу 31 български дружини, 19 полски батареи, от които само 9 са били скорострелни и 1 планинска батарея - от които 8-те дружини на Драмската бригада са били значително под нивото на тези от Серската, напълно необучени и в голямата част войниците им се разбягват по българските села в района още след боевете при Лахна. И въпреки това в продължение на три дни българите се бият доста храбро, гърците понасят доста тежки загуби - според някои източници до 8 000 убити и ранени, включително трима полкови командири. На 21 юни след като и двата фланга на 2/3 и дошлата впоследствие Серска бригада са обхванати при подавляващо числено превъзходство на противника, започва отстъпление. При Лахна привечер на същия ден след непрекъснатия артилерийски обстрел, понеслите вече големи загуби части на 1/10 и Драмската бригади започват да отстъпват, в обозите им настъпва неописума паника, командира на бригадата избягва чак в Серес, той впоследствие е даден на военен съд, и отстъплението се превръща в бягство. Само поради големите си загуби и лошата организация на конницата си гърците не преследват о това дава впоследствие възможност на Втора армия да забави за известно време настъплението на противника...

[Parabellum]

Към всичко написано дотук искам да добавя само, че към юни 1913 година в отпуск са били пуснато около 60 000 души, което си е почити една армия.
Също така намерих данни, че освен българската армия от холера са страдали гърцката,сръбската и.......румънската-последното ме удиви като го прочетох.

[Sturmpionier]

и.......румънската-последното ме удиви като го прочетох.

Общо загубите на румънската армия възлизат на ок. 6000 човека.Вероятно по-голямата част са станали жертва на холерата.
А между другото някой знае ли нещо повече за престрелките и схватките в селата между българските граничари и румънските войници?

[Николай]

Наистина числото на отпускарите е било твърде голямо. Дали са били чак 60 000 не знам, различни цифри се споменават, но е факт, че от 5 Дунавска дивизия, която се е комплектувала от областта, пострадала най-тежко от земетресението на 1 юни 1913 близо от половината личек състав е бил в отпуск, особено от 18 и 20 полкове, които са се комплектували от Търновско и Горнооряховско. И нищо чудно, че са ги пуснали - нали война не се е предвиждала, а само изтласкване...
Пък и 1 армия получава заповед за действие едва на 21 юни.

Холерата е била страшен бич за румънците. Според повечето сведения тя прониква в армията им заради вземането на медицински материали на болница за холерноболни, както и заради лошата организация на медицинската им служба. Според сведенията, които съм срещал, за два месеца от холера умират близо 5 000 румънски войници. Колкото до сърбите, там холерата почва да беснее с пълна сила едва през юли 1913, но за сметка на това с такава интензивност, че няколко полка са оттеглени в тила, защото 70 % от състава им е бил на легло. Като цяло през Балканските войни, холерата е избила може би съвсем малко по-малко хора от куршумите, щика или артилерията.

[Warlord]

А между другото някой знае ли нещо повече за престрелките и схватките в селата между българските граничари и румънските войници?

И на мен ми е интересен този момент, а много малко внимание се обръща на нахлуването на румънската армия, предните части на които достигат чак до околностите на днешния столичен квартал "Враждебна".

На един приятел прадядо му е загинал при отбраната на Добрич от румънците през Междусъюзническата. Те са минали границата без никакъв проблем просто защото там не е имало с какво да бъдат спряни. Добрич се е пазел само от една непълна дивизия, а насреща са настъпвали две румънски. Той е бил един от полковниците, получили са заповед от щаба да останат на място и да посрещнат румънците в полето близо до града. Те са поискали да се изтеглят с половин километър назад за да заемат по удобна позиция за отбрана, но от щаба категорично са отказали да им го позволят и то при положение, че е очевидно, че румънците ще ги избият до крак. В крайна сметка така и става...